Решение по дело №522/2021 на Административен съд - Плевен

Номер на акта: 611
Дата: 29 ноември 2021 г. (в сила от 29 ноември 2021 г.)
Съдия: Даниела Василева Дилова
Дело: 20217170700522
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 25 юни 2021 г.

Съдържание на акта Свали акта

                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                  

Р   Е  Ш   Е   Н   И    Е

 

611

       

гр. Плевен, 29.11.2021 г.

 

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

            Административен  съд-Плевен, първи състав, в публично съдебно  заседание на двадесет и девети октомври през две хиляди и двадесет и първа година, в състав:                                                               

                                                                    Председател: ДАНИЕЛА ДИЛОВА

 

при секретаря В.Мушакова, като разгледа докладваното от съдия  Дилова   административно дело  № 522  по описа на Административен съд Плевен за 2021  година и  за да се произнесе,  взе предвид следното:

         Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административно – процесуалния кодекс във вр. с чл.211 от Закона за министерството на вътрешните работи.

Производството по делото е образувано по  жалба подадена  от   Д.А.Х. ***, против Заповед №УРИ 316з-2395/21.06.2021 год.. на Началник сектор  „Пътна полиция“ при ОД на МВР-Плевен, с която на Х. е наложено дисциплинарно наказание „Порицание“ за срок от шест месеца.  В жалбата се твърди, че заповедта за налагане на дисциплинарно наказание е издадена при неизяснена фактическа обстановка и при липса на мотиви. Твърди, че вмененото му дисциплинарно нарушение от обективна и субективна страна е несъставомерно, което налага отмяната и. Твърди се, че дисциплинарнонаказващия орган неправилно е приел, че не е застанал на подходящо и безопасно място осигуряващо добра видимост и визуална комуникация с другия служител в наряда извършващ проверката, че не е водим непрекъснато наблюдение за поведението на водача и е оставил другия служител на наряда да извършва проверката на спрените МПС сам, с което е допуснал нарушение на чл. 194 ал.2 от ЗМВР , изразяващо се  в неизпълнение на служебните задължения. Жалбоподателят изразява становище, че тълкувайки разпоредбата на чл. 62 от т.1 до т.6,  извършените тактически  действия са относими към действията на другия проверяващ М. Г.. Излага, че в разпоредбата на чл. 62 ал.2 т.1 ,2 и т.3от Инструкцията регламентират дължимото поведение на втория служител от наряда и съгласно тези текстове вторият служител осигурява извършването на проверката, като застава  на подходящо и безопасно място осигуряващо добра видимост и визуална комуникация с останалите служители, води до непрекъснато наблюдение за поведението на водача и пътуващите в автомобила лица. Според жалбоподателя тази разпоредба не предписва конкретно поведение, тя нито задължава служителя да стои в автомобила нито извън него, нито му вменява да застане на точно определено място-отляво, отдясно, пред или зад полицейския или проверявания автомобил, нито предписва друго конкретно поведение. Достатъчно е поведението му да е от такова естество, че да има добра видимост и визуална комуникация с останалите служители. Не оспорва, че по време на проверката е бил в полицейския автомобил, но твърди че през цялото време  е имал добра видимост към проверявания автомобил и е възприемал действията на другия проверяващ.Излага, че вменените му деяния са общи, бланкетни, неконкретни, непочиващи на конкретни действия и/ или бездействия и не обосновават ангажиране на дисциплинарната му отговорност.  Моли съда да отмени Заповед № УРИ 316з-2395/21.06.2021г. на Началника на сектор ПП при ОД на МВР Плевен. Претендира направените по делото разноски, съгласно представен списък на разноските.

В съдебно заседание жалбоподателят се представлява от адв. Д., който изразява становище, че поддържа подадената жалба.

В съдебно заседание ответникът- Началник сектор „ПП“ при ОД на МВР-Плевен, не се явява.Представлява се от юрк А., която изразява становище, че при издаване на заповедта за дисциплинарно  наказание е законосъобразна и следва да бъде потвърдена. Излага становище, че при извършване на проверката жалбоподателят е допуснал нарушение на служебните си задължения регламентирани в чл. 62 ал2 от Инструкция № 749/2014г.  и  при извършване на проверката не е застанал на подходящо място,  т.е. необходимо е и двамата служители да са извън патрулния автомобил, за да  може да бъде осигурена защита при евентуално създала се ситуация и необходимост от предприемане на незабавни действия. Прави искане съдът да отхвърли жалбата. 

         Като съобрази приетите по делото доказателства, становищата на страните и приложимия закон и след служебна проверка на оспорения индивидуален административен акт за валидност и законосъобразност на всички основания по чл. 146 от АПК, съдът намира за установено следното от фактическа страна:

         Видно от представения по делото сигнал от Ц.Н. е, че на 12.01.2021г. около 05,40 ч. в с. Ясен е бил спрян за проверка. В сигнала излага, че при провеждане на проверката е бил поканен от служителя извършваш проверката да занесе документите си СУМПС и контролен талон на служителя, който се е намирал в патрулния автомобил. Твърди, че при извършване на проверката служителят в патрулния автомобил без да се представи с имената си е започнал с висок и назидателен тон да му се кара, че няма да допусне да се движи с автомобил оборудван с тези фарове, автомобилът  ще бъде спрян от движение и ще му бъде наложена финансова санкция от 200 лв. Твърди, че служителят му е заявил, че му забранява да се появява в неговите дежурства на главния път и в гр. Плевен с този автомобил и ако това се случи, незабавно ще му спре автомобила от движение. Твърди, че при извършване на проверката служителят който се е намирал в патрулния автомобил не е слязъл от него да извърши проверката, отправял е вербални закани към него, както и невербални изразяващи се в посочване с показалеца на дясната си ръка и размахвайки го поучително към него. В сигнала жалбоподателят е поискал от Началника на сектор ПП КАТ Плевен да извърши проверка на действията на полицейските служители.

         По делото е представена докладна записка рег.№ 316р-8978/11.03.2021г., с която е предложено на Ц.Н. да бъде съставен АУАН. По делото е представен екземпляр от докладна записка, която не е подписана и не е ясен нейния автор. Върху нея е разположена резолюция, в която е указано докладната записка да бъде приведена в съответствие с изискванията на Заповед № 316з-7561/23.02.2021г. на Началника на ПП.

         Във връзка с горното е разпоредена проверка, която да бъде извършена от Св. К. в срок до 27.02.2021г.

         Видно от представената по делото Справка изх.№  316р7827/01.03.2021г. извършена от Св. К. е, че по случай е  извършена проверка, като са снети обяснения от тъжителя Ц.Н., в които той потвърждава изнесеното в сигнала. При проверката е установено, че на  11.01.2021г. за периода 19.00ч. до 07.007 ч.мл. автоконтрольор Д.Х. е бил назначен в наряд с мл. а-р М. Г., които са били в патрулен автомобил „******“ с рег. № ****** с монтирана ВОДПК. В справката е посочено, че според даденото от Д. Х. сведение водача и автомобила са проверени при стриктно спазване на нормативните документи. Установеното от наряда нарушение касае поставени нерегламентирани предни светлини и използване на светлинни източници на предни къси светлини, което мл. автоконтрольор Х. посочва, че се установява след визуална проверка. В дадените от мл. автоконтрольор Г. обяснения се посочва, че  в с. Ясен са спрели за проверка л. а. ***** с ДКН ******с водач Ц.Н..Г.  е заявил, че се е представил на водача, изискал е неговите документи, след което го е поканил до служебния автомбил. Уточнил е, че никой от екипа не е отправял закани и да определя кой-къде ще се движи по пътищата. При извършване на проверката е представен видеофайла от патрулния автомобил, и след прегледа му е установено, че по време на проверката мл. автоконтрольор Г. е слязъл от дясната страна на патрулния автомобил и се е приближил до проверявания автомобил, а жалбоподателят Х. не е напускал служебния автомобил. Проверяващият е отбелязал, че се вижда как младши автоконтрольор Х. е поставил своя микрофон в неговото зарядно, но поради технически проблем с микрофон 1 и 2 не се чува съдържанието на водения разговор. В заключение проверяващия е установил, че във връзка с  проверката по сигнала по отношение движението на служебния автомобил не са установени нарушения, при изпълнение на дейността по контрол на пътното движение с автомобил, нарядът се е движел в транспортния поток и не е установено същия да създава затруднения на другия участник в движението, а следи за неговото поведени, спазена е процедурата проверката на ППС да бъде в обхвата на средствата за видеозаснемане, с които е оборудван автомобилът за контрол, по начин позволяващ да се извърши наблюдение, аудиозапис и видеозаснемане на проверяваното лице и ППС, включително регистрационния му номер. Спазено е изискването проверката задължително да започва с извършване на справка на регистрационния номер на МПС и данните  за неговия водач в РСОД При приключване на смяната  водачът на патрулния автомобил е отразил движението му в пътната книжка. Проверяващия е приел, че  са налице пропуски на автопатрула в спазване изискванията на чл. 62 ал.1  проверка на водач и ППС се извършва задължително при неработещ двигател най-малко от двама полицейски органи  и на Наредба № 8121з-1010/24.08.2015г. за униформеното и работното облекло – чл. 29 ал.3 униформеното облекло се носи закопчано, а фуражката наложена на главата. Видно от доказателствата е, че при проверката са изискани сведения от подалия сигнала Ц.Н., полицейските служители Д. Х. и М.Г., както и са изискани записи от камерата др. документи. Видно от представената форма за отчет, е че в 05.43 ч. е регистрирана проверка на МСП ******с водач Ц.Н..

         Видно от представената Заповед 316 з- 940/08.03.2021г. е, че във връзка със справка рег. № 7827/01.03.2021г. по описа на ОД наМВР Плевен  е образувана проверка срещу мл. инспектор Д.Х. и мл. инспектор М.Г..Разпоредено е проверката да се извърши в срок до 31.03.2021г.  от инспектор П.М.и  инспектор С.С.. Заповедта е издадена от Ст. инспектор В.К. съгласно Заповед № 316з-756/22.02.2021г. В хода на проверката е поискано удължаване на срока за извършване на проверката. Във връзка с проверката на 13.03.2021г. на  служителя Д.Х. е връчен въпросник, на който 15.03.3021г. Х. е представил отговори. В тях Д.Х. не оспорва че заедно с М. Г. е участвал при проверката на управлявания от Ц.Н. лек автомобил. На въпрос № 4 отговаря, че след приключване на проверката се е опитвал да състави АУАН чрез РСОД, но тъй като същия не е генерирал номер на АУАН, и водача на лекия автомобил е заявил, че ползва автомобила предимно за лов и е заявил, че ще преведе светлините съгласно изискванията, водачът е бил предупреден и пропуснат да продължи движението си. Впоследствие е изготвена докладна записка с вх. № 316р-8978/11.03.2021г., за да бъде взето отношение при спазване на разпоредбите на чл. 34 ал.1 от ЗАНН. В дадените обяснения Д. Х. е отрекъл да е възникнала конфликтна ситуация, проверката е била извършена в условията на аудио и видео заснемане.  

         По делото е представен АУАН серия АА № 250941, съставен от мл. автоконтрольор Д. Х. против Ц.Н., в който затова, че на 12.01.2021г. в 05.40 ч. в с.Ясен е управлявал лек автомобил марка *** / *****/ с рег.№  ***с техническа неизправност – след извършена визуална проверка е установено, че късите светлини са видоизменени, същите са с променена яркост/ излъчват сиво-бяла светлина/ вследствие на което силно заслепяват насрещно движещите се  и останалите участници движещи се преди автомобила- нарушение по чл. 139 ал.1 т.1 от ЗДВП- движи се със значителна технически неизправно МПС.В АУАН е отразено е, че АУАН е съставен във вр. с докладна записка с рег.№ 316р-8978/2021г. по описа на ПП ОДМВР Плевен в присъствието на водача и при спазване разпоредбите на чл. 34 ал.1 от ЗАНН.

По делото е представено становище от ст. инспектор В.К. -по възражение във връзка със съставения АУАН, който е приел, че възражението срещу съставения АУАН е основателно и административното производство следва да бъде прекратено. Изразено е и становище, че причина за съставяне на АУАН на 20.03.2021г.- повече от 2 м. от извършване на проверката е извършваната проверка по сигнала подаден от Ц.Н. относно действията на служителя Д. Х.. По делото е представена мотивирана писмена резолюция от началника на ПП КАТ, в което е прието че след представен документ издаден от ИА АА, че автомобилът е изправен има основание административнонаказателната преписка да бъде прекратена. Освен това е прието, че вадминистративнонаказателното производство не може да участва длъжностно  лице, което е заинтересовано от изхода на административното производство или има с нарушителя или пострадалия особени отношения, които пораждат съмнение в неговата безпристрастност. Приел е, че е налице такова съмнение в действията на служителя на ПП при ОДМВР Х. по отношение на когото по сигнал подаден от Ц.Н. се извършва проверка.Впоследствие на Д.Х. са поставени допълнителни въпроси касаещи издадения на 20.03.2021г. АУАН.  По отношение на това деяние съдът приема, че същото не е предмет на оспорената заповед, поради което не следва да бъдат обсъждани събраните по делото доказателства.

  По делото е представена покана от връчена на 15.06.2021г. на Д. Х., с която е поканен да се запознае с обобщена справка и да даде обяснения или възражения.  Видно от представеното по делото становище, е че Д. Х. е направил възражения по връчената му на 16.06.2021г. обобщена справка. Основното възражение в него е  по отношение обективността на проведеното против него дисциплинарно производство.

         По делото не е представена изготвената от назначената със заповед № 316 з- 940/08.03.2021г комисия обобщена справка.

         Видно от представената и оспорена в настоящото производство Заповед № УРИ 316з-2395/21.06.2021 год.. на Началник сектор  „Пътна полиция“ при ОД на МВР-Плевен е, че  на  мл. автоноктрольор Д. Х. затова, че за извършеното от 19.00ч. на 11.01.2021г.- до 07.00ч. на 12.01.2021г. нарушение на служебната дисциплина установено в справка от извършена проверка рег.№ 316р-13969/22.04.2020г., след като са оценени представените по делото доказателства, тежестта на нарушението, обстоятелствата при които е извършено, формата на вината и цялостното поведение на държавния служител на осн. чл. 194 ал.2 т.1, чл. 197 ал.1 т.3, чл.200 ал.1 т.15 и ал. 2, чл. 204 т.4 от ЗДВР на Д. Х. е на е наложено дисциплинарно наказание „порицание“ за срок от 6 м.  В мотивите на заповедта дисциплинарнонаказващия орган е приел, че при извършване на проверка на МПС с рег.№ *** с водач Ц.Н. , мл. автоконтрольор Д.Х. през цялото време не е напускал служебния автомобил, тъй като е спрял така че да може да наблюдава действията на колегата си и да чува какво говори. Приел е, че служителят  не е изпълнил задълженията си по чл. 62 ал.2 от Инструкция № 8121 з-9314/15.03.2021г –Проверката на водач и ППС се извършва задължително при неработещ двигател най-малко от двама полицейски органи при следните тактически действия-вторият служител от наряда осигурява извършването на проверката като застава на подходящо и безопасно място, осигуряващо добра видимост и визия с комуникация с останалите служители, води непрекъснато наблюдение за поведението на водача и пътуващите в автомобила лица, при необходимост предприема незабавни действия съобразно създалата се ситуация. Описано в оспорената заповед е, че в справка 316р-13969/22.04.2021г. е прието за установено, че с действията си младши инспектор Д. Х. при извършване на полицейска проверка на МПС управлявано от Ц.Н. не е изпълнил задълженията си  по чл. 62 ал.2 от Инструкция № 8121 з-9314/15.03.2021г, което в случая се явява неизпълнение на служебните задължения, което представлява нарушение на служебната дисциплина по смисъла на чл. 194 ал.1 и ал.2 от ЗМВР и е предложено да му бъде наложено дисциплинарно наказание „порицание“

По делото като свидетел е разпитан М. Г., който е бил с жалбоподателя наряд на 12.01.2021г. От показанията на свидетеля се установява, че при извършване на проверката свидетеля е излязъл от автомобила и е отишъл до проверявания автомобил, а жалбоподателя Х. се е намирал в патрулния автомобил и е въвеждал данните на проверявания автомобил. Свидетеля твърди, че от разстоянието, на което е бил спрян патрулния автомобил Х. е имал възможност да осъществява визуален и слухов контакт с него, както и че в случай че се наложи свидетеля да поиска помощ да отреагира.Свидетеля твърди, че се е убедил, че Х. има видимост и чуваемост по това, че когато е взел документите на проверявания шофьор е попитал Х. дали работи системата и той  му е отговорил.  

         При така установените факти, съдът прави следните правни изводи:

Жалбата е допустима като подадена в срок, от надлежна страна-адресат на заповедта, пред компетентния съд и против подлежащ на обжалване административен акт.

По делото не се спори, а и от представеното удостоверение рег.№316000-26514/28.07.2021 год., към датата на издаване на оспорената заповед младши инспектор Д.Х. е заемал  младша изпълнителска длъжност младши автоконтрольор в сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР-Плевен, а ДНО  главен инспектор Д.П. е заемал ръководна длъжност Началник на сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР-Плевен  и съгласно чл.204, т.4 от ЗМВР, като заемащ ръководна длъжност, е могъл да налага дисциплинарни наказания по чл.197, ал.1, т.1-3 от ЗМВР за служителите в ръководения от него сектор. Следователно, заповедта е издадена от компетентен орган.

Оспорената заповед е издадена от материално компетентен орган по смисъла на чл. 204, т. 3 от ЗМВР, в правомощията на който е да налага наказания по чл. 197, ал.1, т. 1-3 от ЗМВР.

Заповедта е издадена в изискуемата се писмена форма, но в нарушение на императивната норма на чл. 210, ал. 1 от ЗМВР относно съдържанието на акта за налагане на дисциплинарно наказание. Съгласно цитираната разпоредба, дисциплинарното наказание се налага с писмена заповед, в която задължително се посочват: извършителят, мястото, времето и обстоятелствата, при които е извършено нарушението, разпоредбите, които са нарушени, доказателствата, въз основа на които то е установено, правното основание и наказанието, което се налага, срокът на наказанието, пред кой орган и в какъв срок може да се обжалва заповедта. Съдът приема, че оспорената заповед не съдържа всички законови реквизити и дисциплинарното нарушение, за което е санкциониран жалбоподателят, не е индивидуализирано в необходимата степен от фактическа страна. На първо място в заповедта не става ясно за какво деяние е наложено дисциплинарното наказание на мл. автоконтрольор Д. Х. – дали затова, че при извършената проверка на МПС с рег.№ ******с водач Ц. Т. не е изпълнил задълженията си по чл. 62 ал.2 от Инструкция № 8121з-9314/15.03.2014г. или затова, че от 19.00 ч. на 11.01.2021г. до 07.00 ч. на 12.01.2021г. е извършил нарушение на служебната дисциплина установено в справка от извършена проверка № 316р-13969/22.04.2020г. / която не е представена по делото/ на жалбоподателя Х. е наложено дисциплинарно наказани „порицание“.Безспорно по делото е, че проверката на  МПС ***** с ДКН ЕН***КВ  с водач Ц.Н.  е извършена на 12.01.2021г. в 05.43 ч. Посочените като нарушени текстове на инструкцията предвиждат, че вторият служител от наряда осигурява извършването на проверката, като: - застава на подходящо и безопасно място, осигуряващо добра видимост и визуална комуникация с останалите служители; - води непрекъснато наблюдение за поведението на водача и пътуващите в автомобила лица; - при необходимост предприема незабавни действия съобразно създалата се ситуация. В оспорваната заповед не е посочено с оставането в служебния автомобил, по какъв начин се нарушават посочените разпоредби на  чл. 62, ал. 2 от Инструкцията. От показанията на свидетеля Г. и от представения видеозапис се установява, че  Х. действително е бил в служебния автомобил, но през цялото време  е наблюдавал извършването на проверката.В заповедта бланкетно са посочени текстовете на инструкцията, без да е направено съотнасяне към установено, че жалбоподателят по време на извършване на проверката е останал в служебния автомобил и дали по този начин са нарушени и трите точки на чл. 62 от инструкцията. Ответникът, е бил длъжен да посочи, защо е приел, че оставайки в служебния автомобил жалбоподателят не е бил застанал на подходящо и безопасно място, осигуряващо добра видимост и визуална комуникация с извършващия проверка полицай, че не е водил непрекъснато наблюдение за поведението на водача, имало ли е необходимост да предприема незабавни действия съобразно създала се ситуация, която е изисквала такива действия. Освен това в заповедта не са посочени конкретните фактически основания за издаване на заповедта – обстоятелствата, които имат значение на релевантни юридически факти и обосновават наличието на съставомерно от обективна и субективна страна поведение, изразяващо се в неизпълнение на задължения за периода от 19.00ч. на 11.01.2021г. до 07.00ч. на 12.01.2021г. на Х. е наложено дисциплинарно наказание.

Съгласно правилата за разпределение на доказателствената тежест, дисциплинарно-наказващият орган следва да установи съществуването на твърдените от него факти и спазването на процедурата при издаване на заповедта, с която е наложено наказанието.  По изложените съображения оспорваната заповед се явява незаконосъобразна на осн чл. 146, т. 4 АПК  и на осн. чл. 172 ал.2 от АПК следва да бъде отменена.

С оглед изхода на делото ответникът следва да бъде осъден да заплати сумата 470 лв представляваща направени по делото разноски.

 

Воден от горното и на осн. чл. 172, ал.1 и  ал.2 от АПК съдът

 

 

Р  Е Ш И :

 

 

ОТМЕНЯ, по жалба на Д.А.Х. ***, ЗАПОВЕД №УРИ 316з-2395/21.06.2021 год. на Началник сектор  „Пътна полиция“ при ОД на МВР-Плевен, с която на Х. е наложено дисциплинарно наказание  „Порицание „ за срок от шест  месеца.

ОСЪЖДА ОД на МВР Плевен да заплати на Д.А.Х. *** сумата 470 лв представляваща направените по делото разноски

РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване, по аргумент от чл.211, изр.последно от ЗМВР.

 

С Ъ Д И Я :