Решение по дело №505/2023 на Административен съд - Плевен

Номер на акта: 453
Дата: 12 октомври 2023 г.
Съдия: Снежина Мойнова Иванова
Дело: 20237170700505
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 15 юни 2023 г.

Съдържание на акта Свали акта

РЕШЕНИЕ

453

Плевен, 12.10.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Плевен в съдебно заседание на двадесет и първи септември две хиляди и двадесет и трета година в състав:

Съдия:

СНЕЖИНА ИВАНОВА

При секретар ПОЛЯ ЦАНЕВА като разгледа докладваното от съдия СНЕЖИНА ИВАНОВА административно дело № 20237170700505 / 2023 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 145, ал. 2, т. 1 от Административно-процесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл. 39, ал.1 от Закона за защита на личните данни /ЗЗЛД/.

Образувано е по жалба на Г.Б.Г., ЕГН ********** ***, срещу решение рег.№328605-73 от 06.06.2023 г. на директора на Главна Дирекция „Национална полиция“ /ГД „НП“/, като не е съгласен с обема информация разкрит от МВР, във връзка с негови лични данни, обработвани в информационните фондове на организацията.

Сочи, че иска пълно отпадане на всякакви изключения по чл. 37а от ЗЗЛД, тъй като е било извършено в миналото сериозно посегателство върху него със секретно микровълново оръжие и има пълно законово основание с оглед на стореното да потърси пълна информационна осведоменост за неговите лични данни, налични във фондовете на организацията. Посегателството върху живота му не е случайно и ключът към разрешаване на досегашните атаки във връзка с поредица от безпричинни уволнения от неизвестна за него частна разузнавателна служба се крие в данните, съдържащи се в информационните фондове на организацията, тъй като са набрали сила за неговото унищожение, чрез негови врагове, които са се жалвали срещу него в МВР. Незаконният шпионаж продължава с пълна сила и съответно манипулацията на средата около него посредством частната агентура и техните устройства за подслушване и следене не спира.

Сочи, че опитът за убийство с микровълново оръжие е следствие на облъчване с радиация, дяволската им машина прави рак и шизофрения. Сочи, че шизофренията е съсипала живота му. Бил е ударен с тази машина на 18 август 2018 г. в София и е много ядосан, че са си позволили такова нещо. Иска да разбере, кои са хората зад това и единственият начин е пълно разкриване на информация за жалби и сигнали срещу него. Сочи, че тези, които са се жалвали от него са зад удара с микровълновото оръжие и никой няма право да ограничава достъп до негови лични данни в информационните фондове на МВР при никакви обстоятелства с оглед на стореното и не могат да се позоват на националната сигурност, нито защита интереси на други граждани и организации и т.н.

Прилага доказателства - документи за поставени диагнози шизофрения и рак, както и копие от решението на МВР за предоставянето на много лимитиран достъп до информация. Твърди, че има още 3 случая, за които имат данни.

Към жалбата е прикрепен документ за внесена държавна такса /л.4/.

Съдът е оставил жалбата без движение с определение №1251/16.06.2023 г. /л.15/, като е дал указания за отстраняване на нередовности – да подпише жалбата собственоръчно или с електронен подпис, и да посочи в какво се изразява незаконосъобразността на решението.

В срок оспорващият изправя нередовностите, като представя подписана с електронен подпис жалба, в която допълнително сочи /л.23/, че в решението не са посочени всички налични данни, и следва да се представят и нерегистрирани устни сигнали от други граждани срещу него, които са отправени към служители на реда и неотразени в системата. Твърди, че искането му е по чл.6, т.3 от Конвенцията за защита на човешките права.

В съдебно заседание оспорващият - Г.Б.Г., ЕГН ********** ***, редовно призован, не се явява, не се представлява.

Ответникът – Директор на Главна Дирекция „Национална полиция“, не се явява, не се представлява. Представено е становище жт пълномощник на ответника – гл. юрк Г.Р., в което се посочва, че жалбата е недопустима, тъй като е налице позитивен акт за лицето и му е предоставена информация и моли да се прекрати производството и да се присъдят разноски за юрисконсултско възанаграждение.

Административен съд - Плевен, шести състав, след като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства в тяхната цялост приема за установено от фактическа страна следното:

Г.Б.Г. е подал две заявления две заявления до МВР, както следва:

Заявление вх. № 812105-7/18.04.2023 г. на МВР /л.л.34-35/, с което се иска да му бъдат предоставени всички данни, съдържащи неговите имена от системата на МВР - сигнали срещу него от други граждани, операции в ход срещу него, дела в ход, обвинения, доноси и особени мнения давани за него, тъй като е завел дело в МВР Плевен и му е необходима актуална информация за движението по случая. Моля да му бъде предоставена всичката информация възможно най-скоро.“ -„Налице ли е законово използване основание на СРС срещу мен? Кой следи за неговото правилно прилагане?“, „Искам пълна информация за всичко налично. Има някакво производство срещу мен, което още не е влязло в съд и ми е необходима пълна информация, тъй като съм потърпевша страна“; „Прилагам свидетелство за съдимост с информация за някаква отговорност, от която не бил освободен, което означава, че съм обвинен в нещо, което все още не е влязло в съда и е в ход. Трябва да знам всичко. Моля за информация, за да мога да се защитя“.

Второто заявление вх. № 812100-6892/28.04.2023 г. по описа на МВР /л.37/, с което се иска: „Моля да ми предоставите пълна информация за подавани сигнали, доноси и дела в ход или приключили дела и разследвания срещу мен от други граждани. Основанието е Закон за защита на личните данни и Закона за достъп до обществена информация. Необходима ми е цялата информация, която имате налична във вашите информационни източници за мен по всички документи, преписки и сигнали.“ „Моля да ме запознаете с резултатите и хода на делото, което съм прикачил срещу нео-нацистката ватиканска организация, която извършва нацизъм срещу мен. Ако има нещо засекретено е редно да се разсекрети, тъй като аз съм потърпевш от всичко това и заслужавам да знам истината и защо е било направено и продължава да се прави всичко това?“.

До Г. е изпратено писмо рег.№ 328600-24252 от 27.04.2023 г. /л.45/, в което се сочи, че по отношение на визираното дело в Областна дирекция на МВР гр. Плевен, актуална информация за хода и развитието на преписката следва да получи от директора на ОДМВР Плевен, в чиято функционална компетентност попада разглеждането и произнасянето по случая. Във връзка с отправеното запитване относно законосъобразността на евентуално използвано специално разузнавателно средство (СРС), следва да се обърне към Националното бюро за контрол на специалните разузнавателни средства, което е независим държавен орган с правомощия по наблюдение на процедурите по разрешаване, прилагане и използване на специалните разузнавателни средства, съхраняването и унищожаването на информацията, получена чрез тях, както и за защита правата и свободите на гражданите срещу незаконосъобразното използване на СРС. Относно издаденото електронно свидетелство за съдимост се сочи, че текстът „не е освобождавано от наказателна отговорност по чл. 78а НК“ е стандартен и означава, че не само не е осъждан за извършено престъпление, но и не му е налагано дори и административно наказание по реда на Наказателния кодекс. Посочено по отношение искането за предоставяне на лични данни, обработвани в информационните фондове на МВР, ще бъде уведомен с решение.

Издадено е процесното Решение рег.№328605-73 от 06.06.2023 г., подписано от директор на Главна Дирекция „Национална полиция“ /л.л.28-29/. В същото след цитиране на поставените със заявленията въпроси /идентични с посочените в заявленията, цитирани по-горе/ се посочва, че производството се явява по реда на чл. 42, ал. 1, във връзка с чл. 55 от Закона за защита на личните данни (ЗЗЛД), във връзка с чл. 25, ал. 3 от Закона за Министерството на вътрешните работи (ЗМВР).

Органът приема направите искания са допустими, а разгледани по същество са основателни и в резултат от извършената проверка в информационните фондове на МВР (автоматизирани и неавтоматизирани), по исканията на Г. за достъп до личните му данни, се установява да се обработват само следните данни:Запис за „потърпевш“ (лице, пострадало от извършено престъпление) по заявителски материал (ЗМ) № 15026 от 27.01.2016 г. регистриран в 04 РУ - СДВР, за деяние по чл. 209, ал. 1 от НК. Посочва се, че в автоматизираната информационна система за документооборот на МВР е налична информация за досъдебно производство № 300/2013 г. по описа на ГДНП, по което дело г-н Г. се явявал в качеството на „свидетел“. Уведомява се лицето, че данни относно „резултатите и хода на делото срещу нео-нацистката ватиканска организация, която извършва нацизъм срещу мен“, както и актуална информация за преписката заявителят следва да получи от директора на ОДМВР Плевен, в чиято функционална компетентност попада разглеждането и произнасянето по искането във връзка със случая/сигнала.

По отношение на останалите искания, съдържащи се в заявление вх. №812105-7/18.04.2023 г. на МВР, Главна дирекция “Национална полиция” е предоставила необходимата информация на Г.Б.Г. чрез уведомително писмо с рег. № 328600-24252/27.04.2023 г., съобщено на посочен от заявителя електронен адрес.

Посочено е още, че Законът за достъп до обществена информация се явява неприложим за произнасяне по направените искания за достъп до лични данни, обработвани от администратора.

Посочено е, че решението се издава на основание чл. 55, ал. 1 от ЗЗЛД, във вр. с чл. 25, ал. 3, вр. чл. 26, ал. 1, т. 3 и чл. 29, ал. 1, изр. 2-ро от ЗМВР и т. 1.1., вр. т. 2 от M3 № 8121 з-1111 от 08.10.2019 г.

По преписката и делото е приобщено извлечение от автоматизираната информационна система за документооборот на МВР /л.л.58-63/, от която е видно, че ДП №300/2013 г. е приключено, и че Г. през 2018 г. се е интересувал, как може да даде показания, доколкото по това време е бил в чужбина.

От другите събрани доказателства се установява следното:

По делото са приобщени медицински документи по отношение на Г., представени от самия него: Епикриза за болнично лечение в периода 28.05-07.06.2021 г. /л.л.5-6/, от която е видно, че му е поставена диагноза Тумор /шваном/ екстрадурално, на ниво Th12/L1 вдясно, като видно от същата епикриза, е опериран; Амбулаторен лист /АЛ/, във връзка с контролен преглед след операцията за същото заболяване /л.129/.

АЛ от 23.09.2018 г. /л.130/, с поставена диагноза Остро полиморфно психотично разстройство без шизофренни симптоми;

АЛ от 16.07.2019 г. /л.136/, от 16.08.2019 г. /л.131/, от 24.09.2019 /л.132/, от 24.10.2019 г. /л.133/, от 24.06.2021 г. /л.158/ с поставена диагноза Параноидна шизофрения;

Справка от НБД население /л.73/, от която е видно, че постоянният адрес на Г. ***.

Приобщена е заповед № 8121з-1111 от 08.10.2019 г. на министъра на вътрешните работи /л.64/, с която оправомощава определени длъжностни лица, включително директора на ГДНП, да разглеждат и да се произнасят по постъпили от субекти на данни искания за упражняване на права по чл.12-22 от Регламент /ЕС/ №2016/679 и по чл.53-55 от ЗЗЛД, както и да изпълняват задълженията по чл.34 от същия регламент и чл.68 от ЗЗЛД.

Оспореното решение е връчено на 13.06.2023 г., видно от обратната разписка на л.30, а жалбата срещу него е подадена на 15.06.2023 г., видно от вх.№ на съда – л.2.

При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното:

Жалбата е допустима, като подадена от лице с правен интерес, в срок.

Разгледана по същество е неоснователна.

Жалбата е подадена в срока по чл. 149, ал. 1 от АПК. Същата е подадена от надлежна страна и при наличие на правен интерес, поради което е процесуално допустима и подлежи на разглеждане. По отношение на правния интерес съдът приема, че следва да се разгледат по същество твърденията на жалбоподателя, тъй като само при разглеждането им по същество може да се отговори на въпроса, дали му е разкрита цялата информация от МВР, касаещи негови лични данни и неоснователно се явява възражението на пълномощник на ответника, че актът е позитивен и Г. няма правен интерес, тъй като същият счита, че не е запознат с цялата информация, с която разполагат за него.

Съгласно чл.28, ал.1 от ЗМВР администраторът на лични данни или оправомощени от него длъжностни лица разглеждат заявленията за упражняване на права от субектите на данни по чл. 1222 от Регламент (ЕС) 2016/679, съответно по чл. 5356 от Закона за защита на личните данни, и изпълняват задълженията по чл. 34 от Регламент (ЕС) 2016/679, съответно по чл. 68 от Закона за защита на личните данни.

Съгласно чл.29, ал.1 от същия закон администратор на лични данни е министърът на вътрешните работи, който може да възлага обработването на лични данни на определени от него длъжностни лица. В случая, видно от заповед на л. 64 по делото, министърът на МВР е оправомощил директора на ГДНП да разглежда заявленията, с оглед на което решението е постановено от компетентен орган.

Решението е постановено в изискуемата писмена форма, като е мотивирано – изложени са мотиви, че е извършена проверка в информационните фондове /автоматизирани и неавтоматизирани/, и е установено, че се обработват само данните, информация за които е представена с решението.

При издаване на решението са спазени административно производствените правила. Съгласно чл.53, ал.3 от ЗЗЛД администраторът отговаря на искането на субекта на данни или го информира писмено за действията, предприети във връзка с неговото искане, в срок до два месеца от получаване на искането. Срокът може да се удължи с още един месец, когато това се налага заради сложността или броя на исканията. В случая същият срок е спазен, като е постановено едно решение по отношение двете заявления с искания достъп до данните.

Следва да се посочи за пълнота, че по други зададени от Г. въпроси в първото заявление е даден отговор с приобщеното по делото писмо рег.№ 328600-24252 от 27.04.2023 г. /л.45/, което не е оспорено и не е предмет на настоящето дело.

По отношение спазването на материалния закон и целта на закона съдът съобразява следното:

Съгласно чл. 15, ал. 1 от Регламент (ЕС) 2016/679 на Европейския парламент и на Съвета от 27 април 2016 година относно защитата на физическите лица във връзка с обработването на лични данни и относно свободното движение на такива данни и за отмяна на Директива 95/46/EО /Общ регламент относно защитата на данните, ОРЗД/, субектът на данните има право да получи от администратора потвърждение, дали се обработват лични данни, свързани с него, и ако това е така, да получи достъп до данните, като в отделни точки на алинеята е посочено, че може да се получи и конкретна информация, свързана с тях.

По определенията, дадени в чл. 4 ОРЗД – по т. 1 "лични данни" означава всяка информация, свързана с идентифицирано физическо лице или физическо лице, което може да бъде идентифицирано ("субект на данни"); физическо лице, което може да бъде идентифицирано, е лице, което може да бъде идентифицирано, пряко или непряко, по-специално чрез идентификатор като име, идентификационен номер, данни за местонахождение, онлайн идентификатор или по един или повече признаци, специфични за физическата, физиологичната, генетичната, психическата, умствената, икономическата, културната или социална идентичност на това физическо лице; по т. 2 "обработване" означава всяка операция или съвкупност от операции, извършвана с лични данни или набор от лични данни чрез автоматични или други средства като събиране, записване, организиране, структуриране, съхранение, адаптиране или промяна, извличане, консултиране, употреба, разкриване чрез предаване, разпространяване или друг начин, по който данните стават достъпни, подреждане или комбиниране, ограничаване, изтриване или унищожаване; по т. 7. "администратор" означава физическо или юридическо лице, публичен орган, агенция или друга структура, която сама или съвместно с други определя целите и средствата за обработването на лични данни; когато целите и средствата за това обработване се определят от правото на Съюза или правото на държава членка, администраторът или специалните критерии за неговото определяне могат да бъдат установени в правото на Съюза или в правото на държава членка, а по т. 8 "обработващ лични данни" означава физическо или юридическо лице, публичен орган, агенция или друга структура, която обработва лични данни от името на администратора.

Следва да се посочи, че в процесното решение липсва позоваване на чл.37а от ЗЗЛД, както се твърди в жалбата. Съгласно ал.1 на същата разпоредба администраторът или обработващият лични данни може да откаже пълно или частично упражняването на правата на субектите на данни по чл. 1222 от Регламент (ЕС) 2016/679, както и да не изпълни задължението си по чл. 34 от Регламент (ЕС) 2016/679, когато упражняването на правата или изпълнението на задължението би създало риск за: 1. националната сигурност; 2. отбраната; 3. обществения ред и сигурност; 4. предотвратяването, разследването, разкриването или наказателното преследване на престъпления или изпълнението на наложените наказания, включително предпазването от и предотвратяването на заплахи за обществения ред и сигурност; 5. други важни цели от широк обществен интерес и по-специално важен икономически или финансов интерес, включително паричните, бюджетните и данъчните въпроси, общественото здраве и социалната сигурност; 6. защитата на независимостта на съдебната власт и съдебните производства; 7. предотвратяването, разследването, разкриването и наказателното преследване на нарушения на етичните кодекси при регулираните професии; 8. защитата на субекта на данните или на правата и свободите на други лица; 9. изпълнението по гражданскоправни искове. Съгласно ал.2 на чл.37а, Условията и редът за прилагане на ал. 1 се определят със закон и в съответствие с чл. 23, параграф 2 от Регламент (ЕС) 2016/679.

Видно от оспореното решение, съхраняваната информация в информационните фондове /автоматизирани и неавтоматизирани/ на МВР за личните данни на Г. е съобщена изцяло, като не е налице позоваване на някоя от хипотезите на чл.37а, ал.1 от ЗЗЛД.

По отношение на твърденията в допълнителната жалба, че следва да му се предоставят и устните сигнали, които са оправяни до полицейски служители във връзка с него, съдът съобразява, че няма данни по делото, още по-малко доказателства, че такива сигнали са отправяни до служители на МВР във връзка с Г..

В случая цялата съхранявана информация е представена на Г., като с оглед липсата на отказ от предоставянето й в процесното решение не е налице нарушение на ЕКПЧОС, както се твърди от оспорващия.

По отношение на посоченото, че е завел дело в ОД на МВР-Плевен, правилно е посочено, че за хода на същото следва да поиска информация от ОД на МВР-Плевен, доколкото директорът на ГДНП е оправомощен по отношение администрирането на лични данни, но няма доказателства да е оправомощен да дава информация по дела, заведени пред ОД на МВР-Плевен.

Безспорно е, че Г. е опериран от тумор /шваном/, както и че боледува от параноидна шизофрения, видно от представените от самия него документи. Дали същите заболявания са причинени с посоченото от него средство, е извън предмета на настоящето дело.

С оглед на изложеното, оспореното решение е постановено от компетентен орган, в предписаната от закона форма, при спазване на административно-производствените правила, материалния закон и целта на закона, и жалбата срещу него следва да бъде отхвърлена.

С оглед изход на делото, искане на пълномощник на ответника за присъждане на юрисконсултско възнаграждение и на основание чл. 143, ал. 3 от АПК следва Г.Б.Г., ЕГН ********** *** да заплати на ГД „Национална полиция“ , гр.София разноски в размер на 100 лева съгласно чл. 78, ал. 8 от ГПк вр. чл. 114 от АПК вр. чл. 37, ал. 1 от ЗПП вр. чл. 24 от НЗПП.

Мотивиран от горното и на основание чл. 172, ал. 2, предл последно от АПК, Административен съд - Плевен, шести състав,

РЕШИ:

Отхвърля жалбата на Г.Б.Г., ЕГН ********** *** срещу решение рег.№328605-73 от 06.06.2023 г. на директора на Главна Дирекция „Национална полиция“.

Осъжда Г.Б.Г., ЕГН ********** *** да заплати на ГД „Национална полиция“ , гр.София разноски в размер на 100 лева за юрисконсултско възнаграждение.

Решението може да се обжалва пред Върховен административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му.

Решението да се съобщи на страните.

Съдия: