ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 1188 / 26.2.2020г.
26.02.2020 г., гр. Перник
РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК,
ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, VIII състав, в закрито заседание, проведено на двадесет и шести
февруари през две хиляди и двадесета
година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: БОРИСЛАВА БОРИСОВА
като разгледа докладваното
от съдията гр.д. № 00837 по описа за
2020 година, за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството по предявени по реда на чл. 422 ГПК от “Водоснабдяване и
канализация“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Перник,
ул. „Средец“ № 11, представлявано от управителя Борислав Любомиров Иванов, чрез
пълномощника юрк. Десислава Йорданова, срещу Е.В.М., ЕГН **********, с адрес: ***,
обективно кумулативно съединени установителни искове за признаване за
установено в отношенията между страните, че в полза на ищцовото дружество
съществуват вземания против ответника, за които е издадена заповед № 4123/16.10.2019
г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 05990/2019
г. по описа на Районен съд - Перник.
За да се произнесе, съдът съобрази следното:
От постъпилото ч.гр.д.
№ 05990/2019 г. по описа на Районен съд Перник се установява,
че в полза на ищеца срещу ответника е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК № 4123/16.10.2019 на Районен съд
Перник.
Заповедта е изпратена
за връчване на длъжника. Връчителят, видно от отбелязването на съобщението, е
търсил длъжника на адреса в продължение на повече от един месец, като е извършил
поне три посещения на адреса, с интервал от поне една седмица между всяко от
тях, като поне едно от посещенията е в неприсъствен ден. При посещенията на
адреса длъжника не е бил намерен на адреса и не се е намерило лице, което да е
било съгласно да получи съобщението. От връчителя не са били събрани и данни от
конкретно индивидуализирано лице, че длъжникът не живее на адреса.
Предвид на това
връчването е извършено чрез залепване на уведомление. Видно от отбелязванията
на уведомленията връчителят е залепил уведомление на входната врата на 25.11.2019
г. Когато има достъп до пощенската кутия, връчителят пуска уведомление и в нея.
В случая в разписката е отразено, че няма пощенска кутия за адресата. В
14-дневен срок от залепването длъжника не е получил съобщението си от
канцеларията на съда. Видно от направената справка в Национална база данни
„Население“ регистрираният адрес на длъжника съвпада с адреса, на който е
извършено залепването на уведомлението. С разпореждане от 10.12.2019 г. заповедният съд е изискал да бъде извършена
справка за регистрирани трудови договори на ответника, видно от която няма
действащи такива.
До 09.12.2019 г. по
делото не е постъпило възражение от длъжника.
С разпореждане от 30.12.2019
г. заповедния съд е дал указания на заявителя по чл. 415 от ГПК, тъй като
заповедта е връчена на длъжника по реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК.
На 07.02.2020 г.
заявителят е подал искова молба за установяване на вземането, за което е
издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК № 4123/2019
на Районен съд Перник
При така установената фактическа обстановка, съдът
намира, че предявеният иск е недопустим, по следните съображения:
Според разясненията,
дадени в т.10а от ТР №4/18.06.2014г. на ОСГТК на ВКС, съдът в
установителния процес, разглеждащ иска по чл. 422, респ. чл. 415, ал. 1 ГПК,
извършва самостоятелна преценка за наличието специалните процесуални
предпоставки и не е обвързан от констатациите по тях на съда в заповедното
производство. Допълнено е, че преценката на съда в заповедното производство,
изразяваща се в даване на указания на заявителя по чл. 415, ал.1 ГПК, не
обвързва съда, разглеждащ установителния иск.
Доколкото настоящият
състав констатира, че към момента на даване на указанията по чл. 415, ал. 1 от ГПК издадената заповед за изпълнение е влязла в сила, намира, че искът е
недопустим.
Видно от посоченото
по-горе, връчителят е връчил заповедта за изпълнение на длъжника при условията
на чл. 47, ал. 5 от ГПК, като не е събрал данни, че длъжникът не живее на
адреса, след справка от управителя на етажната собственост, от кмета на
съответното населено място или по друг начин и не е удостоверил това с
посочване на източника на тези данни в съобщението.
Слез изменение на
разпоредбата на чл. 415, ал. 1, т. 2 от ГПК, в сила на 24.12.2019 г., при
наличието на горепосочените предпоставки заповедта влиза в сила. В случая както
се посочи, не са налице предпоставките по чл. 415, ал. 1, т. 2 от ГПК /изм./
към момента на подаване на исковата молба.
Нормата на чл. 415,
ал. 1, т. 2 от ГПК е процесуална, тя има действие занапред. Предвид на
посоченото и предвид обстоятелството, че от момента на връчване на заповедта за
изпълнение на длъжника до постановяване на разпореждането, с което са дадени
указания за предявяване на иска е изтекъл период по дълъг от един месец, то и
срокът за подаване на възражение по чл. 414 от ГПК е изтекъл, предвид на което
и заповедта за изпълнение е влязла в сила. Даването на указания за предявяване
на иск при влязла в сила заповед за изпълнение е недопустимо.
Наличието на правен
интерес е абсолютна положителна процесуална предпоставка за допустимост на
иска, за наличието на която съдът следи служебно в хода на цялото производство.
Такъв не се констатира, тъй като възражение за оспорване дължимостта на
търсените суми не е налице. Настоящото производство се явява недопустимо,
поради което исковата молба следва да бъде върната, а производството по делото
– прекратено.
Съгласно т.13 от ТР
№4/18.06.2014г. на ВКС, ОСГТК, издадената заповед за изпълнение и
изпълнителният лист подлежат на обезсилване при прекратяване на производството
по иска, предявен по реда на чл.422 ГПК, респ. чл.415, ал.1 ГПК, с изключение на
случая на прекратяване на производството по делото при сключена съдебна
спогодба или ако исковият съд приеме, че заповедта за изпълнение е влязла в
сила. Компетентен да обезсили заповедта за изпълнение, издадена по чл.410 при
прекратяване на производството по иска, предявен по реда на чл.415, ал.1, вр. с
чл.422 ГПК, е съдът в исковото производство, който е постановил определението
за прекратяване. В конкретния случай обаче, независимо, че настоящото
производство следва да се прекрати и исковата молба да се върне като
недопустима, с оглед липсата на възражение, заповедта за изпълнение не подлежи
на обезсилване, тъй като е влязла в сила.
Мотивиран от горното
и на основание чл. 130 ГПК, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ВРЪЩА искова молба вх. № 4153/07.02.2020 г., подадена от “Водоснабдяване и канализация“ ООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. Перник, ул. „Средец“ № 11,
представлявано от управителя Борислав Любомиров Иванов, срещу Е.В.М., ЕГН **********,
с адрес: ***, като недопустима.
ПРЕКРАТЯВА производството по
гр. дело № 00837/2020 г. по описа на Районен съд гр. Перник.
ОБЯВЯВА Заповед № 4123/16.10.2019 г. за изпълнение
на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 05990/2019 г. по описа на
Районен съд – Перник за влязла в сила.
Определението подлежи
на обжалване с частна жалба пред Окръжен съд Перник, в едноседмичен срок от
съобщението.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: