Присъда по дело №205/2018 на Окръжен съд - Стара Загора

         М О Т И В И  към Присъда № 22/ 19.06.2018 година по  

НОХД № 205 по описа за 2018 година на Окръжен съд-Стара Загора:

 

       Производството е на основание ЧЛ. 343, АЛ.3, ПРЕДЛ.3 Б.“Б“, ПРЕДЛ.1, ВР.ЧЛ.343, АЛ.1 Б.“В“, ПРЕДЛ.1, ВР.ЧЛ.342, АЛ.1, ПРЕДЛ.3 ОТ НК, И ЧЛ. 58А, АЛ.1, ОТ НК.

          На 08.05.2018 г. е внесен обвинителен акт от Окръжна прокуратура- гр.Стара Загора против подсъдимия Д.П.Д., с ЕГН **********, за това, че на 11.12.2016г. по улица **** в посока запад-изток, в землището на град ****, на около 800 метра източно от ***, при управление на моторно превозно средство- лек автомобил марка „Фолксваген” модел „Пасат“ рег. № СТ 2739 АВ, нарушил правилата за движение по пътищата, предвидени в Закона за движение по пътищата, а именно: чл.5, ал.2, т.1  от ЗДвП; чл.20 ал.2 от ЗДвП, и чл.123 ал.1 т.2 б.“а“ и б.”б” от ЗДвП, вследствие на което с деянието си по непредпазливост е причинил смъртта на Г. Г.Д. ***, като след деянието деецът е избягал от местопроизшествието. С това си деяние подсъдимият Д. осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл. 343, ал.3, предл.3 б.“б“, предл.1, вр.чл.343, ал.1 б.“в“, предл.1, вр.чл.342, ал.1, предл.3 от НК, и чл. 58а, ал.1, от НК.

       Представителят на Окръжна прокуратура – гр.Стара Загора поддържа изцяло така предявеното и внесено с обвинителния акт в съда обвинение като намира същото за изцяло обосновано и доказано и предлага на съда подсъдимият Д.П.Д. да бъде признат за виновен изцяло по предявеното му обвинение. Счита, че в хода на ДП са събрани достатъчно по своя обем и от там по своята категоричност доказателства, които безспорно доказват повдигнатото обвинение, и се подкрепят напълно и от направеното от подсъдимия самопризнание по фактите. Счита, че установените нарушения на правилата на ЗДвП, вменени на подсъдимия Д., при които последният е извършил престъпното деяние, са в пряка причинна връзка със смъртта на пострадалия Г.Д.. По отношение на наказанието, което следва да бъде наложено на подсъдимия, с оглед категоричните доказателства, че пострадалият е можело да бъде спасен при навременно сигнализиране от страна на подсъдимия за извършеното деяние, което се явява  и квалифициращото обстоятелство по обвинението, както и с оглед на това, че след деянието се е опитал да заличи следите по автомобила си, липсват данни за искрено съжаление и разкаяние, поради което счита, че то следва да бъде определено при баланс на смекчаващите и отегчаващи вината обстоятелства, а именно в размер на 4 години и половина лишаване от свобода. Съответно след редукцията по чл. 58а, ал.1 от НК същото да бъде намалено с 1/3 и бъде определено в размер на 3 години лишаване от свобода, което да изтърпи при първоначален “общ” режим. С оглед постигане целите на чл. 36 от НК намира, че така определеното наказание лишаване от свобода следва да бъде изтърпяно от подсъдимия Д. ефективно, въпреки че същия като личност не е с голяма степен на обществена опасност/неосъждан е и срещу него няма други висящи наказателни производства. Освен това е трудово ангажиран, семеен, с дете/. Но с оглед липсата на осъзнатост и некатегорично изразеното от него съжаление за вината му още на ДП, както и факта, че именно напускането на местопроизшествието и несъобщаването за деянието /макар и квалифициращо обстоятелство в случая/, е причината за смъртта на пострадалия, както и с оглед поведението му след деянието- укриването на следи, счита, че превъзпитанието на осъдения не може да бъде постигнато чрез приложение на разпоредбата на чл. 66, ал.1 от НК. Относно изразеното съжаление от подсъдимия моли съда да вземе в предвид, че неговото самопризнание и съжаление е станало едва и след фазата на събраните доказателства и след експертизи, и не при научаване за смъртта на колоездача. Досежно обстоятелството дали подсъдимият като водач е системен нарушител на правилата за движение/с оглед данните от справката му за административен нарушител/, предоставя на съда извършването на такава преценка. Взема отношение и по въпроса с веществените доказателства и разноските, които следва да бъдат заплатени от подсъдимия с оглед признаването му за виновен и осъждането по предявеното му обвинение.

        По делото не е предявен граждански иск и не е направено искане за конституиране на пострадали от деянието като граждански ищци, а като частен обвинител по делото на основание чл. 76 и сл. НПК е конституирана само *** на пострадалия Г. Г.Д.- В.  Й.В., която е единствен негов наследник по закон. *** на пострадалия, Д.Г.Д., редовно призован и уведомен за възможността да поиска да се конституира като граждански ищец по делото и да предяви иск за евентуално претърпените вреди от деянието, не изразява такова желание. Поради което съдът не се е произнесъл с определение относно този въпрос.

      Повереникът на частния обвинител В.Й.В., адв. П.Х. ***, поддържа казаното от прокурора, че обвинението е доказано по безспорен начин от събраните на ДП и самопризнанието на подсъдимия пред съда. По въпроса с наказанието, което следва да бъде определено на подсъдимия, счита, че независимо от чистото му съдебно минало предвид отегчаващите вината обстоятелства: че се касае за смърт на млад човек в разцвета на силите си, че подсъдимият не е оказал нужното съдействие веднага след ПТП, а след деянието   се е опитал да прикрие и следите, като в резултат на това/ поради неуведомяването на компетентните органи/, се е стигнало до смъртта на пострадалия, както и с оглед обстоятелството, че според него подсъдимият е системен нарушител, наказанието следва да бъде определено при условията на чл. 58а от НК, но без да се прилага разпоредбата на чл. 55 от НК, тъй като изразеното съжаление от негова страна е след извършено разследване от органите на ДП. Поради тези причини счита, че съдът не следва да прилага и разпоредбата на чл. 66, ал.1 от НК, а определеното наказание следва да бъде изтърпяно от подсъдимия Д. ефективно. Частната обвинителка В.  Й.В. поддържа казаното от повереника си.

        Защитникът на подсъдимия адв. С.К. *** взема становище, че с оглед направеното от подзащитния му самопризнание по всички факти и обстоятелства в обв. акт, същият следва да бъде признат за виновен по повдигнатото му обвинение, което е безспорно установено и доказано. Във връзка с това той и подзащитният му са направили искане и съдът е разгледал делото при условията на чл. 371, т.2 от НПК. Обръща внимание на някои обстоятелства, посочени от прокурора в обстоятелствената част на обв. акт, които не променят квалификацията на деянието “избягал от местопроизшествие”, но имат значение за определяне наказателната отговорност на подсъдимия и според него представляват смекчаващи вината и отговорността му обстоятелства, а именно, че: пострадалият след удара с автомобила на подсъдимия е бил извън пътното платно и не много близо до мястото, където е станало произшествието; че е било трудно да бъде видян, защото е било тъмно; че на другия ден се е върнал да мястото на ПТП, но отново не е успял да го види. По отношение на действията му по отремонтиране на автомобила изразява собствената си оценка по фактите като счита, че въпреки признанията на подсъдимия, не може да се приеме, че това са действия по прикриване на следи, тъй като той не е знаел, че се е стигнало до смъртен резултат, а тъй като автомобила не бил негов, което е заявил и подсъдимия по време на ДП. По отношение на изразеното от подзащитния му съжаление по време на разглеждането на делото пред съда счита, че то е искрено, а не формално. Други смекчаващи вината обстоятелства които следва да бъдат отчетени от съда, според него са: чистото му съдебно минало/въпреки факта, че в миналото е освобождаван от наказателна отговорност по чл. 78а от НК и реабилитиран/, липсата на водени други наказателни производства срещу него; добрите характеристични данни:  създадена семейна връзка, родено от фактическата брачна връзка дете, за което полага грижи, въпреки  че то е студент, това че като личност е добър човек. Прави довод, че бягството от произшествието е част от обективната страна деянието и не следва да се отчита допълнително като отегчаващо вината обстоятелство. Въпреки всички изброени смекчаващи вината обстоятелства счита, че не са налице в случая многобройни или изключителни такива и наказанието следва да бъде определено при превес на същите. По отношение на административните наказания, наложени на подзащитния му, намира, че това са обичайни нарушения, съпътстващи всеки водач на МПС. Изразява съгласие с размера на предложеното от представителя на прокуратурата наказание като намира, че с него след редукцията по чл. 58а, ал.1 от НК биха могли да се постигнат целите на чл. 36 от НК. Намира обаче, че  ефективното изтърпяване на това наказание едва ли би допринесло кой знае колко за постигане на целите, а по- скоро би се постигнал обратния ефект. Поради което пледира за приложение на чл. 66, ал.1 от НК.

          Подсъдимият Д.П.Д. по ДП е давал обяснения, в които всъщност е направил частични самопризнания, но е поддържал различни версии във връзка с обвинението си относно причините за бягството си  от местопроизшествието, както и наличие на друг участник в пътния инцидент, при който е причинена смъртта на пострадалия. По време на разглеждането на делото пред съда признава всички факти и обстоятелства по обвинителния акт като е направил искане за разглеждане на делото по реда на чл. 371, т.2 от НПК. В предоставената му дума за лична защита заявява, че поддържа казаното от защитника си. Изразява съжаление за случилото се като изказва такива на семейството на пострадалия. Заявява, че е направил грешка, за която си плаща. В последната си дума заявява, че “всяко едно наказание ще му въздейства”.    

Съдът като взе в предвид събраните по делото доказателства на досъдебното производство, приобщени към делото чрез прочитане и приемане по реда на чл.283 и чл. 107, ал.2 от НПК, както и тези по настоящото дело, включително направеното от подсъдимия самопризнание по фактите, което изцяло се подкрепя от тях, намира за установена следната ФАКТИЧЕСКА ОБСТАНОВКА:

Подсъдимият Д.П.Д. е роден на *** ***, с настоящ и постоянен адрес ***, българин, с българско гражданство, със средно образование, неженен /живеещ във фактическо съжителство/, безработен, неосъждан, но с лоши характеристични данни като нарушител по транспорта/ видно от справката му за съдимост по отношение на него през 2004г. е била реализирана административно- наказателна отговорност по реда на чл.78а от НК за извършено престъпление по чл.343б ал.1 от НК/ Освен това с оглед приложената по ДП справка от КАТ е системен административен нарушител на правилата за движение по пътищата/. Същият от 04.10.1994г. е правоспособен водач на МПС, притежава валидно СУМПС под № ***г. и е с придобити категории за управление на МПС - В АМ В1. Води се на отчет в с-р „КАТ” при ОД МВР гр. Стара Загора. До момента спрямо него има издадени и влезли в законна сила общо 6 на брой актове за установяване на административно нарушение по Закона за движение по пътищата, 5 на брой наказателни постановления и 1 електронен фиш.   

           На 11.12.2016г. сутринта около 08.00 часа пострадалият Г.Г.Д. *** , като се отправил към село ***, където живеел *** му, свид. Д.Г.Д.. Пострадалият Д. бил добре облечен с връхни дрехи, тъй като времето било студено. Отправил се към село ** с личното си колело марка „Бегач“. Отпред колелото имало голям кръгъл фар, комбиниран с объл светлоотразител, а отзад имало правоъгълен червен, не много голям светлоотразител. Около 09.30 – 10.00 часа постр. Д. ***. Видял се с брат си в селския магазин, където изпил една бира от 500 мл.. Двамата останали в магазина около час, след което отишли у дома на свид. Д.Д. и започнали да вършат домакинска работа. Към 14.30 – 15.00 часа постр. Д. отишъл отново до селския магазин и взел оттам едно пластмасово шише от 2 л. бира. Двамата с брат му изпили след това въпросната бира. Към 16.30 часа постр. Д. *** , като обичайно маршрутът му преминавал през селата К., Х. и покрай село Е.. Същата вечер около 21.00 часа свид. Д.Д. се обадил по телефон на майка си, като я попитал дали брат му се е прибрал в град ***. От нея разбрал, че него все още го няма и тя не знае къде се намира. След като постр. Д. не се прибрал вечерта вкъщи, на другата сутрин на 12.12.2016г. свидетелката и *** В.Й.В. ***, където дала сведения за отсъствието на сина й Г.Д.. Същият бил обявен за издирване.     

         Подсъдимият Д.П.Д. през последните години живеел с жена си, сестра й и баща й в село К., общ. ***. Подсъдимият работел заедно със свид. С.М.Г./***/, която държала зеленчукова маса, находяща се до ***. Заради работата си всеки ден сутрин около 05.30 часа той заедно със свид. Г.и с нейния личен автомобил- марка „ФОЛКСВАГЕН” модел „ПАСАТ“ рег. № СТ 2739 АВ, отивали до зеленчуковата борса в село П., до град ***, където натоварвали стока и я транспортирали за продажба в град ***. След като изнасяли стоката на зеленчуковата маса, там оставала да продава свид. Г., а подс. Д. се прибирал в с. К.. Всеки ден следобед около 18.00 – 18.30 часа подсъдимият тръгвал от село К. към град С. с посочения по-горе лек автомобил, за да прибере оттам свид. Г. и *** си, свид. М.М.Г., работеща на друго място в града. По идентичен начин се развило ежедневието на подс. Д. и на 11.12.2016г. . След като закарал сутринта *** в град С., около 11.00 часа подс. Д. се прибрал с лекия автомобил в село К. и отишъл до дома на свид. М.К.М.. Двамата седнали и се почерпили, като изпили една литрова кана бяло домашно вино. Срещата им продължили до към 13.00 часа. След това подс. Д. се прибрал в къщата си, където вършел работа в двора на същата. Тъй като имал доста работа, не му останало време да се нахрани. Късния следобед по телефона му се обадила свид. М. Г., която му казала да тръгва за град ***.

                  Било вече в тъмната част на денонощието. Подсъдимият Д. излязъл с лекия автомобил марка „ФОЛКСВАГЕН” модел „ПАСАТ“ рег. № СТ 2739 АВ от село К., преминал през село Х., а след това и покрай разклона за село Е.. Между 18.30 – 19.00 часа подс.. Д. *** в местността ***, като бил на около 800 метра източно от ***. Посоката му на движение била към град ***, от запад на изток. Скоростта на движение на лекия автомобил била около 76 км/ч., а опасната му зона за спиране при тази скорост възлизала на около 80 м. Подсъдимият Д. управлявал автомобила си на къси светлини, като фаровете му обаче светели по-слабо. Било в тъмната част на денонощието, студено ясно време и при суха пътна настилка с добра видимост, при липса на облачност. Точно в този момент и на това място, попътно лекият автомобил застигнал пострадалия велосипедист Г. Г.Д., който се движел в същата посока на движение със скорост от около 12 км/ч, използвайки най- дясната част от платното за движение. По време на движението на лекия автомобил настъпил попътен удар между него и велосипеда, управляван от постр. Г.Д.. Непосредствено преди този удар лекият автомобил е бил напречно на разстояние до 0.5 м. с дясната си страница от десния край на платното за движение. Към този момент велосипеда е заемал около 0.2-0.4 м. от дясната лента за движение. Първоначалният контакт между лекия автомобил и велосипеда се е реализирал между челната дясна част на лекия автомобил и задната гума на велосипеда. Към момента на удара, пострадалият е управлявал велосипеда си в посока от запад на изток, като към момента на първоначалният контакт автомобилът е бил леко надясно с надлъжната си ос под ъгъл 1-2 градуса спрямо оста на пътя, а велосипеда под ъгъл 3-4 градуса спрямо същата ос. Непосредствено в момента на удара скоростта на автомобила е била около 72 км/ч. Вследствие на така реализиралият се удар предната дясна част на автомобила е ударила външната повърхност на дясната подбедрица на постр. Д., което му причинило косо счупване на дясната малкопищялна кост на височина 28 см. от петата, като велосипедът се протрил по дясната странична част на предния десен капак на автомобила. След настъпилия удар, постр. Д. се възкачил на предния капак на автомобила в зоната на седловидната му вдлъбнатина, а главата му достигнала челното стъкло в зоната на средната му част и вследствие на преносната за него скорост е настъпил удар с предното стъкло и дясната колонка. След тази фаза на настъпилия удар, тялото на постр. Д. изпаднало откъм дясната страна на автомобила, като преди падането на земята то контактувало с дясното странично огледало на автомобила. При този реализирал се удар между автомобила и велосипеда, постр. Д. получил множество телесни увреждания, като в крайно положение бил отхвърлен напред и надясно спрямо посоката си на движение в крайпътната канавка. След настъпилия удар лекият автомобил навлязъл леко в десния по посока на движение банкет, като отложил спирачна следа по него, след което отново се установил в дясната лента за движение. Непосредствено преди настъпването на удара водача на автомобила подс. Д. е предприел аварийно спиране и е задействал спирачната уредба на колата. В един от разпитите си на ДП подсъдимият е признал, че по време на самия удар е видял човешки лакът в дясно на предното обзорно стъкло на автомобила си. След около 300-400 м. след мястото на удара между лекият автомобил и велосипеда с пострадалия на него Г.Д., подс. Д. спрял колата си и слязъл от нея, погледнал назад, но в тъмното нищо не видял. Ослушал се, но нищо не чул. Помислил си, че човекът се е дръпнал в храстите отстрани на пътя. След това подс. Д. се качил на автомобила си и потеглил за град ***. Като стигнал в града, първо отишъл до заведението, в което работела жена му. Споделил с нея, че при движението си към града е ударил нещо, но не е разбрал какво, нито пък е чул нещо, въпреки че слязъл от  колата. Двамата оставили колата до местоработата на свид. М. Г., като с такси се придвижили до работното място на свид. С.Г.. На последната обяснили, че колата има повреда по двигателя й. Тримата се прибрали с такси в село К..

        Междувременно на мястото на инцидента постр. Г.Д. вследствие на получените от него травматични увреждания и най-вече тези в областта на главата, изпаднал в състояние на дезориентация и обърканост, което не му позволило да се ориентира правилно в обстановката. Постр. Д. не успял да се добере до пътното платно за да потърси помощ, а инстинктивно припълзял в обратна посока навътре в канавката след банкета на платното, отдясно и южно на пътя, като достигнал на малко повече от 4 м. от пътното платно. Самата канавка била обрасла с храстовидна растителност и дървета. Постр. Д. успял да прилегне по гръб на земята, като главата била насочена на запад, а краката му на изток. Докато припълзявал до мястото, където след това полегнал, постр. Д. вследствие отново на състоянието на дезориентация и обърканост, незнаейки къде точно се намира, успял да свали от себе си връхното си яке и обувките с които бил обут. Постр. Д. след като полегнал на земята, останал в това положение. Температурата на въздуха била около нулата, а било още около 19.00 часа. Повече постр. Д. не се местил от това място и от положението в което бил полегнал.                 

         На следващия ден 12.12.2016г. около 08.20 часа сутринта, подс. Д. ***, като предприел действия по отремонтирането на автомобила. Отишъл на мястото, където предната вечер го бил оставил, качил се в него и се отправил към свид. Г.Д.Г., занимаващ се със стъкларски услуги като ***. Свид. Г. видял увредената и деформирана навътре дясна предна колонка на автомобила, там където е мястото на пасажера, както и това, че обзорното предно стъкло било напукано на концентрични окръжности, с епицентър по средата между долен край и горен край на стъклото и на нивото на предна седалка до шофьора – на пасажера. От стъклото било счупена една трета от дясната страна навътре към оста на колата, като формата на счупване била паяжовидна с видимо поражение с диаметър 30-40 см., достигащо до дясна колонка на разстояние около 1.5 см. Дясната колонка била огъната надолу встрани надясно и леко назад. Пред свид. Г. подс.. Д. споделил, че е имало удар в автомобила му, без обаче да му дава повече подробности. Свид. Г. му свалил и демонтирал стъклото. На следващия ден 13.12.2016г. подс. Д. посетил свид. И.П.Т., извършващ автотенекеджийски  услуги, който само му изправил ламаринката на която ляга стъклото, като това станало за около 2-3 минути. След свид. Т., подс. Д. посетил друг автотенекеджия, а именно свид. Т.Н.Ж.. Последният огледал автомобила на Д. и го попитал какво се е случило, като Д. му обяснил, че било паднало едно дърво върху колата. Свид. Ж. оправил предната дясна колонка на автомобила, като я разглобил и изчукал. След това изпратил Д. обратно при свид. Г., за да му се смени окончателно стъклото. Свид. Г. поставил ново стъкло на автомобила. Подс. Д. се върнал отново при свид. Ж.. Той от своя страна извадил с около 1 см. дясната колонка навън за да легне добре стъклото по рамката. След като приключил с тази операция, свид. Ж. препратил отново Д. при свид. Г.. Последният окончателно наместил и поставил новото стъкло на автомобила, като включително с пистолет за горещ въздух му свалил стикерите за технически преглед и гражданска отговорност. Подсъдимият Д. платил за услугата на свид. Г. и си тръгнал, като не си поискал старото увредено стъкло. През следващите дни нищо съществено не се променило в поведението на подс. Д., като единствено на свид. М.Г. направило впечатление, че същият започнал вечерно време да употребява алкохол в по-малки количества от обикновено.

       Междувременно активно продължавали издервателните действия на полицията за откриването на постр. Г.Д.. На 21.12.2016г. полицейски служители от Второ РУ МВР Стара Загора, сред които свид. Р.Д.Т., при извършване на обход на улица *** от село Х. към град ***, около 13.45 часа, на около 800 м. от базата на ***, в посока към град ***, южно от пътното платно, в канавка до него, намерили труп на мъж, видимо отговарящ на издирваното лице Г.Г.Д.. Трупът е бил в канавката по гръб, с глава на запад и крака на изток. Същият бил облечен с черна жилетка и сини дънки. Трупът бил обут с бели чорапи, без обувки. Източно от трупа видели обувки, високи и черни. До десния крак на трупа видели свито на топка червено-кафяво яке. В близост забелязали черна плетена шапка и черен мобилен телефон с копчета. На южния банкет на пътя намерили парчета от огледало, ПВЦ части и светлоотразител от велосипед. Полицейските служители отцепили веднага района и докладвали на началника на криминална полиция при Второ РУ МВР Стара Загора. След малко на място пристигнали служители от криминална полиция на Второ РУ МВР Стара Загора и на БНТЛ при ОД МВР Стара Загора. Установените видими данни на местопроизшествието сочели, че става въпрос за явно настъпило и реализирало се ПТП, поради което била уведомена дежурната оперативно-следствена група при ОД МВР гр. Стара Загора с-р „ПП“. На мястото на инцидента пристигнал, след констатираната смърт на постр. Д., съдебния лекар д-р Т. С., след което тялото на пострадалия било прехвърлено на дошлата с д-р С. линейка на Съдебна медицина.

        На мястото на станалото ПТП,  бил  извършен оглед на пътно-транспортно местопроизшествие, като резултатите от него са отразени в съставения за целта протокол за оглед на пътно-транспортно местопроизшествие от 21.12.2016г., и изготвения към него фотоалбум за посетено местопроизшествие и оглед на труп. 

        След установените и констатирани находки в огледния протокол, незабавно били предприети полицейски издервателни действия за установяване на другият участник в ПТП-то, който е напуснал същото без да уведоми компетентните за това органи. Предприето било мащабно издирване на територията на град *** и околностите, чрез извършване на проверка във всички сервизни помещения, за установяване доколко са били предприемани ремонтни дейности по автомобили след датата 11.12.2016г. и какви като вид, обем и характер са били същите. В резултат на това мащабното по рода си издирване, полицейските служители достигнали до подс. Д. и до факта, че същият е отремонтирал автомобила си в периода 12.12.2016г. – 13.12.2016г.. С протокол за доброволно предаване от 23.12.2016г. свид. С.Г. предала на разследващ полицай в с-р „ПП“ при ОД МВР Стара Загора лекия си автомобил марка  „ФОЛКСВАГЕН” модел „ПАСАТ“ рег. № СТ 2739 АВ ведно с един брой СРМПС и два броя ключове за него. Незабавно бил извършен оглед на това веществено доказателство, като резултатите от него са отразени в съставения за целта протокол от 23.12.2016г., и изготвения към нето фотоалбум. Подсъдимият Д.П.Д.  бил установен като местонахождение и призован в полицията. Пред свид. Д.Г.Д., ***, подсъдимият признал за станалия с негово участие инцидент от 11.12.2016г., включително и за всички негови последващи ремонтни действия, като споменал пред свид. Д., че бил блъснал нещо по пътя си, но не бил видял какво точно. По отношение на същия били предприети процесуално-следствени действия по реда на НПК. 

            От заключението по досъдебното производство на назначена и извършена съдебно-медицинска експертиза на труп № 352/2016г. от 21.12.2016г., изготвено от д-р Т.Г.Т. *** и вещо лице в списъка на Окръжен съд гр. Стара Загора, д-р Т.Т.С. *** и вещо лице в списъка на Окръжен съд гр. Стара Загора и д-р Т.Г.П. *** и вещо лице в списъка на Окръжен съд гр. Стара Загора, която експертиза е изготвена в секционна зала на отделение „Съдебна медицина” при УМБАЛ „Проф. д-р Ст. Киркович” АД гр. Стара Загора е установено, че пострадалият при ПТП-то Г.Г.Д. с ЕГН: **********, и за който съдебните лекари са били с предварителни сведения за това, че тялото му е намерено на 21.12.2016г. в крайпътна канавка в дясно по пътя от с. Е. за гр.*** и който е в неизвестност от 11.12.2016г., е получил и е с наличие на следните травматични увреждания: “Черепномозъчна травма /разкъсноконтузна рана на главата, контузия на мозъка, кръвоизлив в меките мозъчни обвивки/. Оток на мозъка и белите дробове; Измръзване /петна на Вишневски в стомаха, препълнен пикочен мехур/;  Счупване на дясната лопатка; Счупване на дясна малкопищялна кост с травматично отслояване по външната повърхност на дясна подбедрица; Охлузвания и кръвонасядания на крайниците”.   Като непосредствена причина за смъртта на Г.Г.Д. в експертното заключение е посочено общо охлаждане на организма, което е било благоприятствано от описаната по-горе черепномозъчна травма. В експертното заключение е посочено също така, че всички описани в него травматични увреждания са от действието на твърди тъпи предмети и отговарят да са получени при блъскане от МПС. Всички травматични увреждания са прижизнени. Състоянието на трупните изменения съобразно условията, при които е престоял трупа, отговарят на смърт от посочената дата от която е било в неизвестно лицето 11.12.2016г..

          От извършенaта по досъдебното производство химическa експертизa за определяне концентрация на алкохол се установява, че за постр. Г.Г.Д. в изследваната му кръв взета от трупа му при изготвянето на съдебно-медицинската експертиза, не е доказано наличието на етилов алкохол. Това експертно заключение е установено по надлежния ред с протокол за химическа експертиза № 16 от 30.12.2016г. на НТЛ при ОД МВР гр. ***.  

        По досъдебното производство са били назначени и извършени и следните технически експертизи:

   1. Техническа експертиза № 13/10.01.2017г. на БНТЛ при ОД МВР Стара Загора с обследване по нея на телефонни номера, входящи и изходящи повиквания, SMS-и, инсталирани и съдържащи се за тях данни в мобилен телефон марка ***, иззет с протокол за оглед на местопроизшествие от 21.12.2016г. и собственост на постр. Г.Д.   2. Техническа експертиза № 80/09.02.2017г. на БНТЛ при ОД МВР Стара Загора с обследване по нея на веществени доказателства - 1 брой ПВЦ стъкло, червено на цвят; 2 броя части от огледало, най-голямото с размер 8x6 см.; 3 броя ПВЦ части, черни на цвят; 1 брой ПВЦ част, черна на цвят; 3 броя ПВЦ части, черни и сиви; 1 брой корпус на странично огледало, сиво на цвят с изписан надпис ***, които са иззети с протокол за оглед на местопроизшествие от 21.12.2016г. и съпоставянето им за идентичност с лек автомобил марка „ФОЛКСВАГЕН” модел „ПАСАТ“ рег. № СТ 2739 АВ  доброволно предаден на 23.12.2016г. Отговорено е от експерта на поставените му въпроси; 3. Техническа експертиза № 16/13.01.2017г. на БНТЛ при ОД МВР Стара Загора с обследване по нея на веществени доказателства - 1 брой тениска с къс ръкав с надпис ISTANBUL; 1 брой блуза с надпис GEORGE, скъсана на дясно рамо; 1 брой плетена блуза, сиво-кафява на цвят; 1 брой жилетка, плетена, черна на цвят с копчета, с полепнал мъх и листа; 1 брой мъжки слипове, сини на цвят; 1 брой долнище на анцуг, тъмносин на цвят, със скъсване на десния крачол; 1 брой сини дънки с колан, със скъсване на десния крачол; 1 брой черна чантичка за кръста; 1 чифт бели чорапи; 1 брой черна плетена шапка; 1 чифт черни ръкавици; 1 брой мъжко яке, размер XL, каре-червено-кафяво; 1 чифт обувки, мъжки, високи, черни, размер 42, които са иззети с протокол за оглед на местопроизшествие от 21.12.2016г. и са дрехи на постр. Г.Г.Д.. Отговорено е от експерта на поставените му въпроси; 4. Техническа експертиза № 33/01.02.2017г. на БНТЛ при ОД МВР Стара Загора с обследване по нея на 1 брой записващо устройство марка HIKVISION – Digital Video Recorder модел DS-7204HVI № *********, предаден от В.П.Г. от *** с протокол за доброволно предаване от 23.12.2016г. Отговорено е от експерта на поставените му въпроси, като е изготвен цифров презапис на оптични носители (компакт дискове); 5. Техническа експертиза № 109/23.02.2017г. на БНТЛ при ОД МВР Стара Загора с обследване по нея на 9 броя оптични носители Maxell с видеозаписи от охранителна система за периода от 08.00 часа на 12.12.2016г. до 17.00 часа на 15.12.2016г. Отговорено е от експерта на поставените му въпроси, като е изготвен фотоалбум неразделна част от експертизата; 6. Техническа експертиза № 229/09.05.2017г. на БНТЛ при ОД МВР Стара Загора с обследване по нея на 2 броя компакт диска CD-R марка D-MAX със запис „Кантара“ за 16.47 часа и 17.30 часа на 11.12.2016г. в с. Х. общ. ***. Отговорено е от експерта на поставените му въпроси, като е изготвен фотоалбум неразделна част от експертизата; както и

    7. Биологическа експертиза № 4/07.03.2017г. на БНТЛ при ОД МВР Стара Загора с обследване по нея на веществени доказателства - 1 брой хартиен плик (с 1 брой парче марля) в прозрачен полиетиленов джоб /л.д.35 от т.1/; 1 брой хартиен плик (с 1 брой парче марля) в прозрачен полиетиленов джоб /л.д.36 от т.1/, които са иззети с протокол за оглед на ВД - лек автомобил марка „ФОЛКСВАГЕН” модел „ПАСАТ“ рег. № СТ 2739 АВ  доброволно предаден на 23.12.2016г. и който оглед е от същата дата. Отговорено е от експерта на поставените му въпроси.        

        В хода на разследването по досъдебното производство е била назначена на 07.04.2017г. КОМПЛЕКСНА ТРОЙНА АВТО-ТЕХНИЧЕСКА И СЪДЕБНО-МЕДИЦИНСКА ЕКСПЕРТИЗА, изпълнена от двама автоексперти към ОС – Стара Загора и един медик / от Списъка на вещите лица към ОС – Стара Загора/. Видно от заключението на  тази експертиза с приложена мащабна скица към нея, от 17.01.2018г., и след направен предварително допълнителен оглед от автоекспертите на доброволно предадения лек автомобил в гр. Стара Загора марка „ФОЛКСВАГЕН” модел „ПАСАТ“ рег. № СТ 2739 АВ на мястото, където същият е бил оставен на съхранение, се установява следното:

       Трупа на Г. Г.Д. *** е намерен на 21.12.2016г. южно, извън платното за движение. На база на това е бил извършен оглед на пътнотранспортно произшествие, като по време на огледа са фиксирани множество следи и находки. Разположението им е концентрирано по южния банкет и южната канавка извън платното за движение. Всички те кореспондират с такова разсейване, което е типично за реализиране на удар, при който е участвало МПС, движещо се от запад на изток в южната лента за движение. предвид което от техническа гледна точка на основание извършения оглед и разположението на находките може да се твърди, че при така установеното им разположение Д. е бил обект на настъпило ПТП.

     Относно механизма на причиняването на деформациите и самите те по лекия автомобил „Фолксваген Пасат“ с ДК№ СТ 2739 АВ, експертите приемат, че те кореспондират с реализиране на удар между него и пешеходец, както и реализиране на удар с велосипед или мотопед. Предвид характера и отлагане на деформациите най-вероятно става въпрос за  удар с велосипедист или мотоциклетист. При огледа на лекия автомобил не са установени данни за техническа неизправност. Първоначалния контакт се е реализирал в предната дясна гума на МПС-то, като след удара пострадалият се е възкачил на предния капак на колата и вследствие на преносната за него скорост е настъпил удар с предното стъкло и дясната колонка. Счупеното дясно странично огледало кореспондира с реализиране с последващо изпадане на обекта откъм дясната страница на автомобила. Следите от отвиване и завиване на предния десен фар кореспондират с извършени по него ремонтно-възстановителни работи. Задиранията по горната и странична част на предния десен калник кореспондират с протриване след удар на обект с остри ръбове и твърда метална структура. Следата от странично триене по долната дясна част на предната броня, както и липсващият елемент от бронята в този зона кореспондират с реализиране на удар с еластичен елемент с малка контактна повърхност. Такъв еластичен елемент е възможно да бъде гума от велосипед или мотопед с малка широчина на контактната площ.        

     Определено е мястото на удара, което е в точна еднозначна връзка с така намерените следи и находки, деформациите по лекия автомобил, травматичните увреждания по тялото на пострадалия, движението на МПС и пострадалия след удара, както и динамиката на процеса на удара.

      Описани са травматичните увреждания по тялото на постр. Д., които са следните: В задно-долната четвърт на дясната теменна област на главата – отвесно разположена цепковидна рана с неравни охлузени кръвонаседнати ръбове с дължина 7 см. Дъното на раната е до подкожието. В областта на дясната скула, лявата повърхност на носа и лявата половина на долната устна – бледочервеникави кръвонасядания. По задната повърхност на дясната раменна става. – мораво кръвонасядане с диаметър 12 см. Многофрагментно счупване на горната половина на дясна лопатка с тъмночервеникаво кръвонасядане на околните меки тъкани. Задната повърхност на десния лакът – синкавочервеникаво кръвонаседната и кафеникаво охлузена под нивото на околната кожа. По предната повърхност на средната фаланга на втори пръст на дясната ръка – дълбоко охлузване с неправилна форма и размери 1/0.5 см. под нивото на околната кожа. Предновътрешната повърхност на китката на лявата ръка, гръбната й повърхност и пръстите й – множество червеникавокафеникави дребни охлузвания с дъно под нивото на околната кожа, без особена форма с размери 2/2 мм. до 5/5 мм. По външната и предната повърхност на дясната колянна става и външната повърхност на дясната подбедрица множество червеникавокафеникави охлузвания с размери до 0.5/0.5 см., неправилна форма и дъно под нивото на околната кожа. Цялата дясна подбедрица е масивно кръвонаседната с моравочервен цвят и оточна с най-голям интензитет по външна повърхност. Травматично отслояване на ниво подкожие по външна повърхност на дясна подбедрица от 12-тия до 30-тия сантиметър. Косо счупване на дясната малкопищялна кост на височина 28 см. от петата. По външната и предна повърхност на лявата колянна става и външната повърхност на лявата подбедрица - множество червеникавокафеникави охлузвания с размери до 0.5/0.5 см., неправилна форма и дъно под нивото на околната кожа. Предната и външна повърхност на лявата подбедрица са синкавочервеникаво кръвонаседнати. Масивни кръвонасядания в мускулатурата на двете подбедрици, по силно изразени в дясната.

          Извода в експертизата е, че така описаните травматични увреждания по тялото на пострадалия кореспондират напълно с описаните в протокола за оглед на лек автомобил от 23.12.2016г. деформации по лекия автомобил Фолксваген и с гореописания механизъм на ПТП: Счупената предна броня в дясната си долна половина, кореспондира с реализиране на удар с еластичен елемент с малка контактна повърхност. Такъв еластичен елемент в конкретната ситуация е гумата на велосипеда на пострадалия. Около счупването се наблюдават следи от протриване с посока от дясно на ляво спрямо позицията на водача на автомобила, където след първоначалният контакт, гумата на велосипеда е протрила. Малко по-горе, по-горния овален ръб на бронята, по височина на нивото на счупването се наблюдава леко хлътване на бронята навътре. Това хлътване се дължи на възникнала сила, малко по-голяма от граничната за възстановяване на бронята в рамките на собствената си еластичност. Освен това е налично и следата, описана в протокол за оглед на местопроизшествие, кореспондираща с отлагане от предното дясно колело на процесния лек автомобил. Първоначалният контакт се е реализирал между челната дясна част на лекия автомобил и задната гума на велосипеда на 0.50 м. по направление от МЛ в граници от 0.2 – 0.4 м. на ляво от десния край на платното за движение /на 0.5 м. източно от МЛ в граници от 0.2 – 0.4 м. северно от южния край на платното за движение/. Към момента на удара, пострадалият е управлявал велосипеда в посока от запад на изток, като към момента на първоначалният контакт автомобила е бил леко надясно с надлъжната си ос под ъгъл 1-2 градуса спрямо оста на пътя, а велосипеда под ъгъл около 3-4 градуса спрямо същата ос. VI. Траекторията на движение на лекия автомобил след удара е от банкета /заемайки при максимално навлизане с десния габарит до 0.3 м. от него/ към дясната по посока на движението си пътна лента. Експертите са посочили, че ако се приемат за достоверни показанията на водача, че е спрял на около 100-400 м. след удара, това означава, че значително време след удара лекият автомобил се е движил при незадействан спирачен механизъм. В напречно направление най-вероятното положение на установяване на автомобила е в дясната пътна лента. Няма данни, от които да бъде чисто технически установено крайното положение на автомобила. 

      На база на тези данни вещите лица са дали заключение, че скоростта на автомобила в момента на удара с велосипеда е около 72 км/ч. Скоростта на автомобила непосредствено преди настъпване на ПТП е около 76 км/ч.. Скоростта на движение на велосипеда е около 12 км/ч.. Опасната зона за спиране на лекия автомобил е около 80 м. Към момента, в който водача на автомобила е реагирал и предприел аварийно спиране, велосипеда е попадал в опасната му зона за спиране. Водача на лекият автомобил е реагирал чрез предприемане на аварийно спиране, когато велосипедът се е намирал на разстояние от предната му част от около 35 м. Налице е закъснение в реакцията на водача на автомобила от 0.55 сек.  

       Освен това са изчислили, че при горните данни технически съобразената скорост на движение на водача на лекия автомобил спрямо далечината на видимост при включени и технически изправни къси светлини на фаровете, е около 52 км/ч. и по-ниска от нея. Технически съобразената скорост на движение на водача на автомобила спрямо реалната му реакция чрез предприемане на аварийно спиране е около 42 км/ч. и по-ниска от нея. Така изчислената скорост на движение на лекия автомобил е технически несъобразена с далечината на видимост при включени къси светлини на фаровете. При движение с технически изправни къси светлини, реална видимост пред автомобила е била около 47 м. По делото няма данни за техническа неизправност на фаровете на автомобила. По делото няма данни за ограничения на скоростта на движение в този участък.  По делото няма данни за зрителни прегради, ограничаващи видимостта, които да са в причинна връзка с настъпилото ПТП. Малко преди реализиране на удара, разстоянието между дясната страница на автомобила и десния край на платното за движение е било в граници до 0.5 м. Малко преди реализиране на удара велосипеда се е движил в дясната лента по платното за движение, заемайки 0.2-0.4 м. от нея спрямо десния край на платното за движение.

         Техническите причини за настъпване на ПТП според експертите са: движението на велосипеда по платното за движение и движението на лекия автомобил със скорост на движение технически несъобразена с далечината на видимост. Направен е категоричен извод, че водачът на автомобила е имал техническа възможност да предотврати настъпването на ПТП, като съобрази скоростта си на движение с видимата пред автомобила зона при включени къси светлини на фаровете, както и да не закъснява с реакцията си при попадането на велосипедиста във видимата му зона.

        Експертите също така са категорични и, че установената черепно-мозъчна травма, дори в условията на алкохолно опиване, не e изключва възможността за активни действия от страна на пострадалия, който е могъл да се придвижва на неголямо разстояние. Тази травма, особено в съчетание с алкохол, предполага и известна обърканост, дезориентация и подценяване на ситуацията, в която се е намирал пострадалия. Тя обаче не предполага безусловно смъртен изход. Като непосредствена причина за смъртта се посочва общото охлаждане на организма, благоприятствано от черепно-мозъчната травма. Вещите лица са категорични, че въпреки състоянието, в което се е намирал пострадалия след ПТП, при своевременно оказана медицинска помощ смъртният изход е бил предотвратим.

        При извършения му на 27.12.2016г. разпит като обвиняем обаче подс.Д. в присъствието на процесуалния му защитник е изложил други обстоятелства около настъпването на ПТП-то от 11.12.2016г., свързани с това, че според него произшествието е настъпило при негово изпреварване на лек автомобил комби, светло сив металик със старозагорска регистрация, в чийто регистрационен номер е имало комбинация от цифри “2603” и “2693”. След изпреварването на автомобила-комби, при връщане в неговата лента за движение се е получил сблъсък на предното му обзорно стъкло, по време на който той е видял лакът на човек. Поради което е спрял на 300-400 м. от мястото на сблъсъка, погледнал е назад и там видял спрял въпросният лек автомобил комби, а от него излязъл човек среден на ръст, с къса коса и леко набит. Той се развикал по посока на този човек, но последният се качил в колата си и потеглил. Такъв човек не е установен по ДП и не е разпитан като свидетел.           Но версията на Д. е била проверена при разследването по ДП чрез извършване на множество процесуално-следствени действия от страна на разследващите досъдебното производство органи: Изискани са и са получени справки от с-р „ПП“ при ОД МВР Стара Загора, и са били установени и издирени собственици на леки автомобили-комби, със старозагорска регистрация имаща комбинация от цифри “2603” и “2693”, общо 5 на брой. Собствениците и/или ползвателите на тези коли са ги предали доброволно с протоколи за нуждите на разследването и през периода 01.03.2017г. – 17.05.2017г. на тези лица им е бил извършен разпит като свидетели. На предадените МПС са били извършени технически огледи, като тези следствени действия са протоколирани със съставени за целта протоколи за оглед на веществени доказателства. Изготвени са били фотоалбуми на извършените огледи. По никой от въпросните автомобили не са били открити видими дефекти, поправяния или непосредствено извършени преди това ремонти по тях, поради което със съставянето на приемно-предавателни протоколи автомобилите  са били върнати на собствениците или ползвателите им. Установените факти от посочените по-горе процесуално-следствени действия и обясненията в тази връзка на обвиняемия са били предмет на изясняване използвани и обследвани от автоекспертите в назначената ТРОЙНА КОМПЛЕКСНА АВТО-ТЕХНИЧЕСКА И СЪДЕБНО-МЕДИЦИНСКА ЕКСПЕРТИЗА. Налице са  категорични доказателства от допълнителното разследване с оглед на които не могат да бъдат приети за достоверни дадените  от подс. Д. на ДП обяснения за участието и на трето лице при настъпването на пътния инцидент, вследствие на който по-късно е починал постр. Георги Д., които  са приети от прокурора за негова защитна версия.

            Пострадалият Г.Г.Д. с ЕГН: **********, към датата на смъртта му е бил на ** години, неженен. Негов наследник, видно от удостоверение за наследници, издадено от община *** с изх. № ***г., се явява *** му В.Й.В. ***. 

             Съдът с оглед начина на протичане на съдебното следствие, във връзка с допускането на което предварително е извършена преценка, че направеното от подсъдимия самопризнание по фактите, посочени в обстоятелствената част на обвинителния акт, по време на съдебното разглеждане на делото напълно се подкрепят от събраните на ДП доказателства, които са събрани по съответния процесуален ред и при събирането им не са допуснати никакви процесуални нарушения. Поради което прие, че така описаната фактическа обстановка е правилно и законосъобразно установена.

Гореизложените обстоятелства се доказват от събраните по ДП № 1228 зм-438/2016г. по описа на ОД на МВР – Стара Загора, протоколи и писмени документи, съдържащи факти, имащи значение за изясняване обстоятелствата по делото, приобщени на основание чл. 374, във връзка с чл. 283, и чл. 107, ал.2 от НПК като доказателства, а именно: Том І: Уведомление на основание чл. 212, ал.3 от НПК / л.1/; Протокол за оглед на пътно-транспортно местопроизшествие от 21.12.2016г. /л.3-9/; фотоалбум за посетено местопроизшествие – оглед на труп от 21.12.2016г. /л.11-26/; Протокол за оглед на местопроизшествие от 22.12.2016г. /л.29/;Протокол за доброволно предаване от 23.12.2016г. /л.30/; Протокол за оглед на веществени доказателства от 23.12.2016г. /л.31-33/; и Протокол за оглед на веществени доказателства от 23.12.2016г. препис /л.34/ и фотоалбум към него- л. 37-48, Изследвани веществени доказателства-л. 35 и л.36, Пълномощно от подсъдимия за адв. С.В.К.- л.60; Постановление за привличане на обвиняем  Д.П.Д. от 24.12.2016 г. и вземане на МН /л.61/, Постановление на ОП от 24.12.2016г. за задържане на  обв. Д.П.Д. за срок от 72 часа/л.52/;Протокол за разпит на обвиняем Д.П.Д. от 24.12.2016г. /л.53/; Сведение от Д.П.Д. от 23.12.2016г. /л.54-55/; Протокол за разпит на свидетеля В.Й.В. от 24.12.2016г. /л.56/;  протокол за  разпит на свидетел Д.Г.Д. от 24.12.2016г. /л.57/; протокол за разпит на свидетел Р.Д.Т. от 22.12.2016г. /л.58/; протокол за разпит на свидетел Д.Г.Д. от 23.12.2016г. /л.59/;  протокол за разпит на свидетел М.М.Г. от 23.12.2016г. /л.60/; Протокол за разпит на свидетел С.М.Г. от 23.12.2016г. /л.61/; Протокол за разпит на свидетел Т.Н.Ж. от 23.12.2016г. /л.63/; Протокол за разпит на свидетел И.П. Т. от 24.12.2016г. /л.64/;  Протокол за разпит на свидетел Г.Д.Г. от 27.12.2016г. /л.65/; Протокол за разпит на свидетел М.К.М. от 27.12.2016г. /л.66/;Съдебномедицинска експертиза на труп № 352/2016г. /л.68-71/; Декларация за семейно и материално положение и имотно състояние на Д.П.Д. от 24.12.2016г. /л.73/; Справка за съдимост на Д.П.Д. рег. № 4479 от 27.12.2016г. на РС – Ст. Загора /л.75/; Справка за нарушител/водач Д.П.Д. /л.76-79/; Протокол за доброволно предаване от 23.12.2016 г./л.83-84/; Приемо- предавателен протокол от 24.12.2016 г-/ л.84/; Копие на свидетелство за правоуправление на името на С.М.Г.-л. 88; Определение от 24.12.2016г. по ЧНД № 689/2016г. по описа на ОС – Ст.Загора /л.92/; Протокол за претърсване и изземване от 23.12.2016г. /л.93-94/; Постановление на ОП – Ст.Загора от 27.12.2016г. за вземане на МН „Гаранция в пари“ в размер на 5000 лева спрямо обв. Д.П.Д. /л.96/; Платежно нареждане за сумата от 5000 лева /л.97/; Постановление от 27.12.2016г. на ОП – Ст.Загора относно  забрана на обв. Д.П.Д. за напускане пределите на РБ /л.98/; Постановление от 14.12.2017г. от ОП – Ст.Загора относно удължаване срока на разследване по ДП № 1228 зм-438/2016г. по описа на ОД на МВР – Ст.Загора и отказ за отмяна на взетите мерки за процесуална принуда по отношение на обвиняемия /л.114-115/.  Том ІІ: Постановление от 01.03.2017 г. за връщане на правоимащите лица на доброволно предадени вещи с протоколи  от 23.12.2016 г. и от 01.03.2017 г./ л. 133-134/; Постановление от 06.03.2017 г. за връщане на правоимащите лица на доброволно предадени вещи с протоколи  от 06.03.2017 г./ л. 135-136/; Протокол за разпит на обвиняемия Д.П.Д. от 27.12.2016г. /л.137-138/; Протокол за разпит на свидетел В. Т.Г.- оригинал и препис/ л. 140-142/; Протокол за разпит на свидетел Т.Г.Т. от 23.02.2017г. оригинал и препис/л.143-145/; Протокол за разпит на свидетел Б.И.М.от 24.02.2017г. /л.146/; Протокол за разпит на свидетел С.Й.Д. от 28.02.2017г. /л.147/; Протокол за разпит на свидетел П.П.С. от 24.03.2017г.оригинал и препис /л.155-157/; Фотоалбум за посетено местопроизшествие – оглед на намерен детайл от автомобил – корпус на странично огледало от 22.12.2016г. /л.162-264/; Протокол за извършена химическа експертиза от 30.12.2016 г. за определяне концентрацията на алкохол или друго упойващо вещество в кръвта от трупа на пострадалия/л.167/; Протокол за извършена техническа експертиза № 13/10.01.2017г. /л.169-171/; Протокол за извършена техническа експертиза № 80/09.02.2017г. /л.174-177/; Протокол № 16/13.01.2017г. за извършена техническа експертиза /л.180-182/; Протокол за извършена техническа експертиза № 33/01.02.2017г. и множество/9броя/ компактдискове /л.185-186/; Протокол № 109/23.02.2017г. за извършена техническа експертиза и фотоалбум към нея относно съдържащите се в предоставените за изследване 9 броя компакт дискове, съдържащи видеофайлове/л.193-203/; Протокол № 229/09.05.2017г. за извършена видео-техническа експертиза и фотоалбум към нея и 2 бр. компактдискове /л.206-210/;Протокол за доброволно предаване от 10.03.2017 г.- л. 212; Протокол за доброволно предаване от 23.02.2017 г.-л. 213; Протокол № 4/07.03.2017г. за извършена съдебномедицинска експертиза на веществени доказателства /л.216-218/; Протоколи за доброволно предаване от 01.03.2017 г.; за оглед на ВД и фотоалбуми, приемо- предавателни протоколи/л.220-255/; Протоколи за доброволно предаване от 06.03. и от 17.05.2017 г.; за оглед на ВД и фотоалбуми, приемо- предавателни протоколи, копия от свидетелства за правоуправление, постановления за връщане на доброволно предадени вещи с протоколи за доброволно предаване/л.220-269/. Том ІІІ: Комплексна автотехническа и съдебномедицинска експертиза, скица на ПТП /л.273-319/; Протоколи за доброволно предаване от 23.12.2016г. и приемо- предавателни протоколи /л.324-337/; Удостоверение за наследници на Г. Г.Д. изх. № ***/л.339/; Препис-извлечение от Акт за смърт на Г.Г.Д. № *** /л.340/; Ксерокопие на съобщение за смърт № 352 от 22.12.2016г. на Г.Г.Д. /л.341/; Справка от БАН – Национален институт по метеорология и хидрология, филиал Пловдив относно метеорологична справка за времето в периода от 11.12.2016г. до 21.12.2016г. /л.342/; Справка в регионална база КАТ – Стара Загора по рег. Номера подобни на СТ 2603 и СТ 2693 /л.355-358/; Справка от РЗСК-Стара Загора относно личния лекар на пострадалия Г.Д.; Характеристична справка на подсъдимия Д. П.Д.; Справка от Регионална база- КАТ-Стара Загора за леки автомобили с рег. Номера подобни на СТ 2603 и СТ 2693; Постановление за привличане на обвиняем Д.П.Д. и вземане на мярка за неотклонение от 07.03.2018г. /л.404-405/; Протокол за разпит на обвиняем Д.П.Д. от 07.03.2018г. /л.406/; Пълномощно от В.Й.В. за упълномощаване на адв. П.Б.Х. /л.419/; Протокол за предявяване на разследване на пострадал от 19.03.2018г. /л.420/; Протокол за предявяване на разследване на обвиняем от 23.03.2018г. /л.421/; Писмено мнение за приключване на наказателното производство от 05.04.2018г. /л.424-426/, както и от изисканата служебно справка за съдимост на Д.П.Д. с Рег. №  1726 от 11.05.2018г. на Бюро за съдимост при Районен съд – Стара Загора и бюлетина към нея, и справката от УСПРБ.

 

               ОТ ПРАВНА СТРАНА:

 

               В обвинителния акт е посочено, а и с оглед направеното от подсъдимия самопризнание на фактите по обстоятелствената му част, което се подкрепя от изложените по- горе доказателства,  че единствената причина за настъпване на пътно транспортно произшествие е поведението на подсъдимия Д.Д. като водач на МПС - лек автомобил марка „Фолксваген” модел „Пасат“ рег. № СТ 2739 АВ, който на инкриминираната дата и място в тъмната част на денонощието, се е движил с установената по безспорен начин от експертите несъобразена скорост от 76 км/ч.. Тази скорост на движение на лекия автомобил не е била съобразена спрямо далечината на видимост при включени и технически изправни къси светлини на фаровете с немного добро осветление. Самият подсъдим Д. в протокола му за разпит като обвиняем от 27.12.2016г. посочва, че се е движил на къси светлини със скорост 60-70 км/ч., че фаровете му на автомобила са били слаби и поради тази причина се е движил плътно в дясно/като така се е предпазвал от насрещно движещите се ППС, но не е могло да предотврати инциденти с евентуалните други участници в движението, които са се движели попътно/. При тази му скорост на движение, към момента, в който Д. е реагирал и предприел аварийно спиране, постр. Д. е попадал вече в опасната му зона. Поради което прие, че причина за настъпване на ПТП има единствено подсъдимия Д., който е следвало да съобрази поведението си като водач на МПС в тъмната част на денонощието, на слаби къси светлини и да не управлява автомобила си със скорост по-голяма от 52 км/ч. която се явява технически съобразена с далечината на видимост при включени и технически изправни къси светлини. От друга страна подс.Д. не е и реагирал своевременно чрез задействане на спирачната система на автомобила си при възприемане на велосипедиста пред него. Сторил го е със закъснение от 0.55 сек., като това би могло да се дължи на негово разсейване и несъблюдаване на пътната обстановка; на наличие на неизправни светлини по МПС-то, на завишено време за реакция поради употреба на алкохол/гласни доказателства за каквато употреба има събрани по досъдебното производство, но поради извършеното бягство от местопроизшествието това не е установено по категоричен начин/. Д. е направил това едва когато велосипеда е бил на 35 м. преди предната част на автомобила му. Самата скорост на движение на МПС-то винаги е от решаващо значение за тежестта на травматичните увреждания, които настъпват или евентуално могат да настъпят, а в случая и са настъпили у постр. Д.. Правомерното поведение на водачите на МПС предполага стриктно съблюдаване на режима на скоростта, което да им даде възможност във всеки един момент да намалят или да спрат  превозното средство при възникване на опасност на пътя.

             От горното е видно, че в случая скоростта  на движение на подсъдимия Д. е била около 2 пъти по- висока от технически съобразената скорост, с която е трябвало да се движи, за да не допусне ПТП и да може своевременно да реагира при възникнала опасност на пътя. Особено в конкретната пътна обстановка- движение в тъмната част от денонощието, при слабо осветление на фаровете на къси светлини, на оживен пътен участък, по който винаги може да се очаква движение не само на леко и тежко товарни автомобили, но и на пешеходци и велосипедисти. Тази скорост е била изцяло несъобразена с възможностите на автомобила му да спре в зоната на осветеност при поява на опасност. Съобразената с конкретните пътни условия скорост е функция на наличните, появяващите се и възможно да се появят пътни препятствия.” – / Р № 1300/25.11.74г. на ВС – ІІІ н.о./ Предвид изискванията на съдебната практика /ТР № 28/28.11.84г. ОСНК на ВС, т. 9 /- “Скоростта на движението се намалява при всички пътни условия и ситуации, когато съществува несъответствие между осветеното от светлините на фаровете пространство и разстоянието на видимост” и т. 10 – “Движението на разстоянието на видимост” се разбира не само възприемането на всяка възникваща опасност в осветеното пространство, но и възможността пътното превозно средство да може да спре в тези граници.”. В случая скоростта, която му е позволявала това,  с оглед заключението на АТЕ  е следвало да бъде не по- голяма от 52 км/ч. .

Относно квалификацията “избягал от местопроизшествие” водещите указания за правоприлагане се съдържат в Постановление 1/83г. на ПВС – т. 4, “и”. Квалифициращият признак "избягал от местопроизшествие" следва да се разбира в смисъл, че деецът без уважителна причина е напуснал местопроизшествието с цел да се укрие или да заличи доказателства или участието си в транспортното произшествие….Той може да напусне местопроизшествието при извинителна причина, например необходимост да отиде или да бъде закаран в болнично заведение, да оказва помощ на пострадалия и пр.”. 

         Трайно се приема в практиката, че водач на моторно превозно средство, който има участие в транспортно произшествие, е длъжен да остане на мястото до пристигане на контролните органи и да не премества превозното средство, ако то не пречи на движението. Когато има увредени лица от произшествието, които се нуждаят от незабавна помощ, при липса на друга възможност той е длъжен уведоми контролните органи, а ако е в състояние - да ги превози до здравно заведение и да се завърне незабавно на мястото на произшествието, за да изчака пристигането на контролните органи. “Напускането на мястото на произшествието независимо от мотивите за това действие представлява бягство по смисъла на закона. Бягство от местопроизшествието е налице не само когато водачът укрива авторството си, но и в случаите, когато той укрива състоянието си или други обстоятелства, които той счита, че не трябва да станат известни на други лица” -/ така Решение № 552 от 7.Х.1983 г. по н. д. № 520/83 г., III н. о.на ВСР/. 

В конкретния случай подс. Д. е възприел удара и свързаните с него механични въздействия върху и от управлявания от него л.а.. Макар и да се приеме, че е спрял и е слязъл от колата, че се е огледал и ослушал, малко след това е продължил към дома си, след което по пътя е скрил автомобила на друго място, различно от дома му. В следващите дни сам го е закарал на ремонт като успял да го отремонтира за 2-3 дни, заблуждавайки  всички, че повредите по него са от друг източник, а не от сблъсъка с пострадалия. Това укриване/ на автомобила, а и на самия него като деец/ е продължило общо 9 дни, докато е бил установен в резултат на мащабно проведеното издирване. Следователно самото напускане на местопроизшествието е било предприето от подсъдимия с цел да се укрие, а не поради наличието на уважителна причина. Липсата на точна представа за тежестта на престъпния резултат също не изключва съставомерния елемент /така напр. Решение № 200 от 22.VI.1994 г. по н. д. № 204/94 г., III н. о./ – “Квалифициращият състав "бягство от местопроизшествието" е налице и тогава, когато деецът няма представа какво точно увреждане е причинено на пострадалия. Преследвайки осуетяване на проверката и разкриване на обективната истина, той пренебрегва съставомерния резултат и не проявява интерес към него.”.

Следва да се подчертае, че действията на подсъдимия в следващите дни по заличаване на следите от произшествието, напълно съзнавайки кой и как е пострадал от произшествието, надхвърлят рамките на съставомерното “бягство от местопроизшествието” – приключило до момента на укриването на автомобила в гаража. Осигуряването и подмяната на части и специалист за извършване на ремонтните работи е продължителен процес, предприет от подсъдимия за да премахне  съществуващите по автомобила следи. Времевите рамки на изискуемото от ППВС 1/83г. - “напуснал местопроизшествието с цел да се укрие или да заличи доказателства или участието си в транспортното произшествие” – са много по-тесни. Необходимите за квалифициращия елемент действия следва да са предприети с цел укриване и заличаване на следи, без да е от значение дали замисълът на дееца е бил постигнат. Докато фактите по делото разкриват верига от волеви актове на подсъдимия обусловили постигнати в продължение на серия дни реални резултати по възстановяване вида на автомобила.

Поради изложеното и съставът не споделя становището на защитника, че всички ремонтни работи по автомобила са част от квалификацията по чл. 343 ал. 3 от НК и по чл. 56 от НК не следва да бъдат ценени като отегчаващо отговорността на подс. П. обстоятелство.  

                   Поведението на подс.Д. след настъпване на ПТП и напускане на местопроизшествието има съществено значение за настъпването на тежкия съставомерен резултат с постр. Д.. Това е така, тъй като ако подсъдимият не бе напуснал мястото на инцидента и бе съобщил веднага на компетентните по транспорта органи, т.е. при своевременно сигнализиране и оказване му на медицинска помощ по отношение на пострадалия, смъртния изход е могъл да бъде избегнат. Напускайки мястото на произшествието същият действително е поставил в невъзможност оцеляването на постр. Д. при наличието на зимни метеорологични условия /при средно дневна температура малко над нулата съгласно приложената по ДП справка на НИМХ, л.342 от т.3/ и при причинените му при ПТП-то множество травматични увреждания, сами по себе си опасни за живота.

        Относно поведението на другия участник в движението, постр. Г.Г.Д., който по време на ПТП е управлявал велосипед, съдът прие, че по ДП не са налице каквито и да е доказателства за негово виновно поведение; липсват установени от комплексната тройна авто-техническа и съдебно-медицинска експертиза, както и от другите доказателства по ДП, нарушения на правилата за движение по пътищата от страна на пострадалия велосипедист. Посоченото в експертизата обстоятелство, че от техническа гледна точка причина за настъпване на ПТП е и неговото /на велосипеда/ движение по платното за движение, не е вследствие нарушаване на норми на ЗДвП от постр. Д.. Същият е управлявал/ т.е. той е бил върху велосипеда и го е карал, а не се е придвижвал като пешеходец, тикайки го, т.е. не е имал друга възможност да се движи попътното платно/. Движел се е с велосипеда си в най-крайната й дясна част на пътното платно, непосредствено до банкета. Велосипеда е бил снабден с необходимите светлоотразителни знаци. Между управлявания от него велосипед и разделителната линия на пътното платно е имало достатъчно разстояние за осъществяване на безпрепятствено разминаване на велосипеда и други попътно движещи се МПС, включително и такива по-големи от лек автомобил. С оглед заключението на експертизата, според която това платно за движение е с широчина от 3.70 м. и при положение, че велосипеда е заемал 0.2-0.4 м. от него спрямо десния край на платното за движение, е оставало свободно разстояние за попътно разминаване в размер на поне 3.30 м., което разстояние е чувствително по-голямо от широчината на лек автомобил марка „Фолксваген”модел „Пасат“ с първа регистрация от 1990г./по талон с отразена широчина за автомобила от 1.7 м- на л.88 от т.1 от ДП.  Този извод напълно се възприема от съда и е признат и от подсъдимия с оглед начина на протичане на съдебното следствие- с пълно признание на всички факти и обстоятелства в обстоятелствената част на обв. акт. Поради което и съдът прие, че от страна на пострадалия Г.Г.Д. не е налице виновно поведение като участник в движението по пътищата. Поради което прие, че единствената причина за настъпване на неправомерния резултат- смъртта на пострадалия велосипедист Г.Д., е поведението на подсъдимия Д. като водач на МПС, за когото е била налице обективна възможност да предотврати настъпването на произшествието, като при възникналата в условията на намалена нощна видимост опасност за движението е проявил бездействие, изразяващо се в непредприемане на задължителните с оглед закона действия, в пряка причинна връзка с което е настъпила смъртта на пострадалия. Тези факти също не се оспорват от подсъдимия и защитника му, и са категорично установени не само от самопризнанието на подсъдимия, но и от останалите събрани по ДП доказателства, заключения на експертизи.

             Като запълващи бланкетния състав на престъплението по 343, ал.3, предл.3 б.“б“, предл.1, вр.чл.343, ал.1 б.“в“, предл.1, вр.чл.342, ал.1, предл.3 от НК в ОА от прокурора са посочени следните нарушения на правилата за движение:

   - чл.5 ал.2 т.1 от ЗДвП – „Водачът на пътно превозно средство е длъжен:

   да бъде внимателен и предпазлив към уязвимите участници в движението, каквито са пешеходците и водачите на двуколесни пътни превозни средства;     

   - по чл.20 ал.2 от ЗДвП – „Водачите на пътни превозни средства са длъжни при избиране скоростта на движение да се съобразяват с атмосферните условия, … … , с конкретните условия на видимост, за да бъдат в състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие. Водачите са длъжни да намалят скоростта и в случай на необходимост да спрат, когато възникне опасност за движението“ – тъй като Д.П.Д. като водач на МПС лек автомобил марка „ФОЛКСВАГЕН” модел „ПАСАТ“ рег. № СТ 2739 АВ управлява лекия си автомобил в тъмната част на денонощието със скорост на движение от 76 km/h, която е технически несъобразена за движение на лекият автомобил спрямо далечината на видимост при включени и технически изправни къси светлини на фаровете /от около 52 km/h и по-ниска от нея/, която скорост му определя опасна зона за спиране от около 80 метра при реална видимост пред автомобила от около 47 метра, което не му дава възможност своевременно да възприеме попътно движещия се вдясно на пътното платно в посока запад-изток велосипедист Г. Г.Д. при попадането на същия във видимата зона на лекия автомобил, оттам да намали скоростта си и да спре при възникнала опасност за движението на автомобила му; 

   - по чл.123 ал.1 т.2 б.“а“ и б.”б” от ЗДвП – „Водачът на пътно превозно средство, който е участник в пътнотранспортно произшествие, е длъжен: ..  когато при произшествието са пострадали хора: да уведоми компетентната служба на Министерство на вътрешните работи; да остане на мястото на произшествието и да изчака пристигането на компетентните органи на Министерството на вътрешните работи” – тъй като Д.П.Д. като водач на МПС, лек автомобил марка „ФОЛКСВАГЕН” модел „ПАСАТ“ рег. № СТ 2739 АВ – участник в ПТП, не е уведомил за станалото произшествие органите на МВР и е напуснал самоволно местопроизшествието преди пристигането на органите на Министерството на вътрешните работи и без позволение за това.

      Съдът обаче прие, че с бездействието си  същият не е изпълнил предписанията на специалния закон- Закона за движение по пътищата и подзаконовите нормативни актове за приложението му, само на една разпоредба, представляваща нарушение на правилата за движение по пътищата, при чиято наличност и в пряка причинна връзка е настъпила смъртта на пострадалия, а именно на чл.20 ал.2 от ЗДвП – „Водачите на пътни превозни средства са длъжни при избиране скоростта на движение да се съобразяват с атмосферните условия, …, с конкретните условия на видимост, за да бъдат в състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие. Водачите са длъжни да намалят скоростта и в случай на необходимост да спрат, когато възникне опасност за движението“ – като в тъмната част на денонощието на горепосочената дата е управлявал лек автомобил марка „Фолксваген” модел „Пасат“ рег. № СТ 2739 АВ, със скорост на движение от 76 km/h, която е технически несъобразена/спрямо далечината на видимост при включени и технически изправни къси светлини на фаровете (от около 52 km/h и по-ниска от нея), и опасна зона за спиране от около 80 метра, при реална видимост пред автомобила от около 47 метра/, тъй като не дава възможност за своевременно възприемане на попътно движещия се вдясно на пътното платно в посока запад-изток велосипедист Г.Г.Д./ при попадането на същия във видимата зона на лекия автомобил/, за намаляване на скоростта и спиране при възникналата опасност за движението на автомобила му. Единствено нарушението на тази разпоредба, посочена от прокурора, което обективно е проявено в действията на подсъдимия- не намаляване на скоростта и не спиране на  автомобила при възникналата опасност за движението е причината за възникналия пътен инцидент със смъртен резултат.

           Съдът прие, че посоченото от прокурора нарушение на  правилото на чл.5, ал.2, т.1  от ЗДвП: „Водачът на пътно превозно средство е длъжен: да бъде внимателен и предпазлив към уязвимите участници в движението, каквито са пешеходците и водачите на двуколесни пътни превозни средства”, не следва да се отчита като такова, във връзка с което е настъпила в пряка причинна връзка смъртта на пострадалия, тъй като е налице нарушение на посочената друга специална норма от ЗДвП, за която съдът го призна за виновен. Освен това съдът прие, че нарушението на правилото на  другата специална разпоредба на закона- чл.123 ал.1 т.2 б.“а“ и б.”б” от ЗДвП – „Водачът на пътно превозно средство, който е участник в пътнотранспортно произшествие, е длъжен: …когато при произшествието са пострадали хора: да уведоми компетентната служба на Министерство на вътрешните работи; да остане на мястото на произшествието и да изчака пристигането на компетентните органи на Министерството на вътрешните работи”, представляващо квалифициращо обстоятелство за наказателната отговорност по настоящото обвинение, поради това, че не уведомил за станалото произшествие органите на МВР и напуснал самоволно местопроизшествието преди пристигането на органите на Министерството на вътрешните работи, макар и да е в пряка причинна връзка със смъртта на пострадалия, не следва да се отчита отделно и като нарушение. С оглед квалификацията на самото престъпление, което е повдигнато по по-тежката си квалификация “избягал от местопрестъпление”, то не може да бъде отчитано и като нарушение, във връзка с което е настъпил съставомерния резултат. Поради което с присъдата призна подсъдимия Д. за невинен в това да е извършил горепосоченото престъпление и чрез нарушаване като водач на МПС на общото правилото на чл. 5, ал.2, т.1  от ЗДвП, както и на правилото на  чл.123 ал.1 т.2 б.“а“ и б.”б” от ЗДвП. Поради което го оправда по предявеното обвинение за това, че е извършил горното престъпление и чрез нарушенията на тези две законови разпоредби на ЗДвП.

    При съвкупната преценка на всички посочени по горе доказателства съдът стигна до извода, че по описания начин чрез нарушението на горепосоченото правило за безопасно движение по пътищата- по чл.20 ал.2 от ЗДвП, представляващо бланкетната норма, запълваща съдържанието на основния състав на чл. 343 НК,  с деянието си подсъдимият Д. е осъществил от  обективна и субективна страна по- тежко квалифицирания състав на престъплението по 343, ал.3, предл.3 б.“б“, предл.1, вр.чл.343, ал.1 б.“в“, предл.1, вр.чл.342, ал.1, предл.3 от НК. При нарушаване на горното правило за безопасно движение по пътищата чрез проявеното от него бездействие, същият не е предвиждал настъпването на обществено опасните последици, свързани с деянието, но е бил длъжен и е могъл да ги предотврати.                        

                       

ОТНОСНО ПРАВНАТА КВАЛИФИКАЦИЯ НА ДЕЯНИЕТО:

 

    При така изяснената фактическа обстановка съдът намира, че с горепосоченото си поведение подсъдимият Д. затова, че на датата 11.12.2016г. по улица *** в посока запад-изток, в землището на град ***, на около 800 метра източно от ***, при управление на моторно превозно средство- лек автомобил марка „Фолксваген” модел „Пасат“ рег. № СТ 2739 АВ, нарушил правилата за движение по пътищата, предвидени в Закона за движение по пътищата, а именно: чл.20 ал.2 от ЗДвП – „Водачите на пътни превозни средства са длъжни при избиране скоростта на движение да се съобразяват с атмосферните условия, …, с конкретните условия на видимост, за да бъдат в състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие. Водачите са длъжни да намалят скоростта и в случай на необходимост да спрат, когато възникне опасност за движението“ – като в тъмната част на денонощието на горепосочената дата управлявал лек автомобил марка „Фолксваген” модел „Пасат“ рег. № СТ 2739 АВ, със скорост на движение от 76 km/h, която е технически несъобразена/спрямо далечината на видимост при включени и технически изправни къси светлини на фаровете (от около 52 km/h и по-ниска от нея), и опасна зона за спиране от около 80 метра, при реална видимост пред автомобила от около 47 метра/, тъй като такава скорост при установената пътна обстановка не дава възможност за своевременно възприемане на попътно движещия се вдясно на пътното платно в посока запад-изток велосипедист Г.Г.Д./ при попадането на същия във видимата зона на лекия автомобил/, за намаляване и спиране при възникналата опасност за движението на автомобила му- като не намалил скоростта и не спрял автомобила при възникналата опасност за движението, вследствие на което с деянието си по непредпазливост е причинил смъртта на Г.Г.Д. ***, като след деянието деецът е избягал от местопроизшествието. С което е осъществил от обективна и субективна страна изпълнителното деяние на престъплението по чл. 343, ал.3, предл.3 б.“б“, предл.1, вр.чл.343, ал.1 б.“в“, предл.1, вр.чл.342, ал.1, предл.3 от НК.

       Касае се до непредпазливо общоопасно деяние, което се осъществява чрез управление на превозното средство, при което чрез нарушаване правилата за  движение на превозното средство и правилата за безопасност на движението /престъпление по транспорта/, като следствие на деянието е причинена смърт на едно лице. Престъплението по основния състав на чл. 342, ал.1 от НК е резултатно- на поставяне в опасност. Престъплението по чл. 343 ал.3, във връзка с чл.342, ал.1 от НК. Разпоредбата ал.3, предл.3 б.“б“, предл.1, вр.чл.343, ал.1 б.“в“, предл.1, е квалифициран случай на общоопасно засягане посредством управление на транспортно средство, извършено по непредпазливост, при което се стига до реално увреждане.

    Относно понятието “бягство от местопроизшествие” водещите указания за правоприлагане се съдържат в Постановление 1/83г. на ПВС – т. 4, б. “и”. Квалифициращият признак "избягал от местопроизшествието" следва да се разбира в смисъл, че деецът без уважителна причина е напуснал местопроизшествието с цел да се укрие или да заличи доказателства или участието си в транспортното произшествие….Той може да напусне местопроизшествието единствено при извинителна причина, например необходимост да отиде или да бъде закаран в болнично заведение, да оказва помощ на пострадалия и пр.”.  Трайно се приема в практиката, че водач на моторно превозно средство, който има участие в транспортно произшествие, е длъжен да остане на мястото до пристигане на контролните органи и да не премества превозното средство, ако то не пречи на движението. Когато има увредени лица от произшествието, които се нуждаят от незабавна помощ, при липса на друга възможност той е длъжен уведоми контролните органи, а ако е в състояние - да ги превози до здравно заведение и да се завърне незабавно на мястото на произшествието, за да изчака пристигането на контролните органи. Напускането на мястото на произшествието независимо от мотивите за това действие представлява “бягство” по смисъла на закона. Бягство от местопроизшествието е налице не само когато водачът укрива авторството си, но и в случаите, когато той укрива състоянието си или други обстоятелства, които той счита, че не трябва да станат известни на други лица”/ Решение № 552 от 7.Х.1983 г. по н. д. № 520/83 г., III н. о. /.

В конкретния случай подс. Д. е възприел удара и свързаните с него механични въздействия върху и от управлявания от него л.а. Въпреки че е спрял и огледал обстановката, е продължил към дома си като първо оставил автомобила другаде, а на другия ден предприел действия по  отстраняването на повредите по него. Дори ходил неколкократно до различни лица/разпитани като свидетели по делото/, тъй като това се наложило предвид необходимостта да се ползват услугите на различни майстори. Разкриването му не е в резултат на доброволно предаване, а на мащабно издирване.

Следователно самото напускане на местопроизшествието е било предприето от подсъдимия с цел да се укрие, а не поради наличието на уважителна причина. Евентуалната уплаха и стресът като усещания нямат такъв характер – прието напр. в Решение № 80 от 16.05.2012 г. на ВКС по н. д. № 3137/2011 г., II н. о. Липсата на точна представа за тежестта на престъпния резултат не изключва съставомерния елемент – така напр. в Решение № 200 от 22.VI.1994 г. по н. д. № 204/94 г., III н. о. – “Квалифициращият състав "бягство от местопроизшествието" е налице и тогава, когато деецът няма представа какво точно увреждане е причинено на пострадалия. Преследвайки осуетяване на проверката и разкриване на обективната истина, той пренебрегва съставомерния резултат и не проявява интерес към него.”.

 

                       ОТНОСНО ФОРМАТА НА ВИНАТА:

 

        Формата и видът на вината при това престъпление са непредпазливост, но могат да бъдат и евентуален умисъл.

             При така изяснената фактическа и правна обстановка съдът намира, че деецът – подсъдимият Д. е извършил деянието виновно, но по непредпазливост. Съгласно чл.11, ал.3 от НК деянието е непредпазливо, когато деецът не е предвиждал настъпването на обществено опасните последици, но е бил длъжен и е могъл да ги предвиди, или когато е предвиждал настъпването на обществено опасните последици, но се е надявал да ги предотврати. В случая съдът намира, че е налице първата форма на вината- небрежност, тъй като деецът не е предвиждал настъпването на опасните последици/смъртта на пострадалия/, но е бил длъжен и е могъл да ги предотврати.

            Поради гореизложеното деянието правилно е квалифицирано по по- тежката квалификация на ал.3, предл.3 б.“б“, предл.1, вр.чл.343, ал.1 б.“в“, предл.1 от НК. При осъществяването му подс. Д. е съзнавал обстоятелството, че извършва “бягство от произшествие” с цел да остане неразкрит както и да прикрие следите от деянието, макар и да не е могъл, но е бил длъжен да предположи, че в резултат на това пострадалият може и да загине в конкретната обстановка, в която е бил изоставен след ПТП-то.

             С оглед на което съдът намира, че подсъдимият Д. е осъществил състава на престъплението, за което съдът го  призна за виновен, както от обективна така и от субективна страна  при наличието на вина под формата на небрежност по смисъла на чл. 11, ал.3 пр.1, във връзка с престъплението по чл. 343 ал.3, предл.3 б.“б“, предл.1, вр.чл.343, ал.1 б.“в“, предл.1, вр.чл.342, ал.1, предл.3 от НК. Съгласно ал.4 на чл.11 от НК непредпазливите деяния се наказват само в предвидените от закона случаи.  

      

ОТНОСНО ВИДА И РАЗМЕРА НА НАКАЗАНИЕТО:

                  

  Разпоредбата на чл. 343 ал.3, предл.3 б.“б“, предл.1, вр.чл.343, ал.1 б.“в“, предл.1, вр.чл.342, ал.1, предл.3 от НК предвижда налагането на наказание „лишаване от свобода” в размер „от три до петнадесет години”. В случая подсъдимият Д. действително е неосъждан/ макар да има наложено през 2004г. административно наказание „Глоба“ по реда на чл.78а от НК за извършено от него престъпление по чл.343б ал.1 от НК/; към момента срещу него няма образувани и незавършени досъдебни производства.

Съдът отчете като смекчаващи вината обстоятелства останалите налични по делото данни за личността му, които са положителни, а именно: създадената семейна връзка, наличието на родено от фактическата брачна връзка дете, което е студентка, упражняването на  общественополезен труд.

 Като такова може да бъде отчетено и направеното частично самопризнание още на ДП, че е видял човешки лакът при счупването на предното панорамно стъкло на автомобила, с което на практика признава участието си в инцидента, и по отношение на което не е променял дадените от него обяснения.

По отношение на изразеното пред съда съжаление за извършеното и смъртта на пострадалия, съдът обаче намира същото за формално с оглед обективните данни за това какво е било неговото отношение към извършеното непосредствено след деянието. Същото е видно от гласните доказателства по делото, както и от факта на установяването му от органите на полицията след продължителното мащабно издирване на територията на град *** и околностите. Подсъдимият Д. след като е разбрал и осъзнавал много добре, че е причинил пътен инцидент с пострадал човек, не е отишъл веднага сам да се предаде на органите на полицията, нито е съобщил за станалото някому до момента на установяването му /в продължение на 10 дни!/, съставяйки най-различни версии пред свидетелите, при които е ходил за ремонта на автомобила, и дори пред близките си. Предприел е активни действия по заличаване на следите от деянието чрез отремонтиране на автомобила. Поради което съдът прие, че изразеното съжаление за случилото се е единствено в границите на неговата защитна позиция с оглед смекчаване на наказанието.

 Факта на реализираната спрямо него административно- наказателна отговорност през 2004 г. / по НАХД № 970/ 2004 г по описа на РС-Стара Загора/   за извършено от него престъпление по чл.343б ал.1 от НК /шофиране след употреба на алкохол на допустимата от закона концентрация/, за което и в случая са налице данни/, е пречка същия да бъде преценен като личност с добри характеристични данни относно престъпленията по транспорта. Освен това същите лоши характеристични данни следват и от анализа на Справката му за нарушител/ л.76-79 от ДП, т.І/. От последната  се установява, че с оглед наложените административни наказания на подсъдимия Д.   е водач, който в годините е допускал множество нарушения по транспорта. До момента спрямо него има издадени и влезли в законна сила общо 5 на брой наказателни постановления/ от които 5 бр. по ЗДвП/, 6 броя актове за установяване на административно нарушение по Закона за движение по пътищата, и 1 електронен фиш. За всички тях общо 3 пъти общо са му отнемани СУМПС и контролния талон, 2 пъти е бил лишаван от правоуправление/ за срок от 2 месеца и за срок от 17 месеца/, а само по 3 от актовете са били заплатени от него глобите за извършените административни нарушения. По-съществените и свързани с настоящото му деяние са нарушенията по: чл. 20, ал.3 от ЗДвП/управление с несъобразена скорост/ и чл. 123, ал.1, т.1б.б” от ЗДвП/ неоставане на място за изчакване на контролните органи/; чл. 150 от ЗДвП/ неправоспособен водач/; и чл. 174, ал.3 от ЗДвП/отказ от извършване на проверка с техническо средство/; чл.119, ал.1 от ЗДвП/ неправилно преминаване през пешеходна пътека/. Има и наложени ЗППАМ-и за извършени нарушения по ЗДвП и КЗ. От гореизложеното е видно, че и преди настоящия случай подсъдимият е водач, който не зачита правилата за движение по пътищата и в миналото си преди инцидента е проявявал склонност за нарушаване на основни правила за безопасност на движението. Такава е  проявил и при извършването на настоящото деяние. При него като водач е налице и друга специфична особеност като липсата на дисциплина е свързана и с употребата на алкохол/ за което има данни и по настоящото дело/. Това го прави “рецидивист” в извършването на нарушения по транспорта. Става въпрос за периодични, но повтарящи се нарушения, за които въпреки наложените санкции и понесената за тях отговорност, несъобразяването е продължило. Дори не са заплатени и постановените глоби. Всичко това дава основание на съда да приеме, че се касае до деец, който е системен нарушител на правилата за безопасно движение по пътищата, макар че нарушенията му са регистрирани в продължителен период от време- от 2002 г. насам.

Поведението му след деянието е противоречиво, тъй като дори и да се приеме, че веднага след удара е слязъл от автомобила си като се е огледал и ослушал в тъмнината; че нищо не е чул, нито видял, тъй като пострадалият след удара с автомобила на подсъдимия е изпаднал извън пътното платно/в канавката/, и едва след това се е придвижил и достигнал на не повече от 4 м. от пътното платно, той е разбрал, че е блъснал човек/което обстоятелство сам признава в разпитите си по ДП/. Но вместо да сигнализира веднага компетентните органи подсъдимият още на другия ден е предприел самозащитни действия- действия по отремонтиране на автомобила, а не по спасяване на пострадалия, който е могъл да бъде спасен при навременно оказана медицинска помощ, и това е била единствената му цел през цялото време. Освен това след като е направил частично признание на ДП относно това, което е видял в момента на сблъсъка, впоследствие се е опитал да заблуди органите на полицията, съставяйки си защитна версия за друг участник, който е избягал от местопроизшествието.

Самото “бягство от местопроизшествие” действително е част от обективната страна/квалификацията/ на деянието и не следва да се отчита допълнително като отегчаващо вината обстоятелство. Поради което не бе отчетено от съда допълнително като отегчаващо вината обстоятелство.  В случая обаче съдът прецени, че действията на подсъдимия в следващите дни по заличаване на следите от произшествието, далеч надхвърлят рамките на съставомерното “бягство от местопроизшествието”,  приключило до момента на укриването на автомобила. Осигуряването и подмяната на части и специалисти за извършване на ремонтните работи е продължителен процес, предприети от подсъдимия за да премахне съществуващите по автомобила следи. Според трайно установената съдебна практика времевите рамки на изискуемото от ППВСР № 1/83г. на ВСР - “напуснал местопроизшествието с цел да се укрие или да заличи доказателства или участието си в транспортното произшествие” са много по-тесни. Необходимите за квалифициращия елемент действия следва да са предприети с цел укриване и заличаване на следи, като дори е без значение дали замисълът на дееца е бил постигнат. Фактите по делото в случая разкриват верига от волеви актове на подсъдимия, обусловили постигнати в продължение на няколко дни реални резултати по възстановяване вида на автомобила. Поради изложеното и съдът намира, че всички ремонтни работи по автомобила, макар и част от квалификацията по чл. 343 ал. 3 от НК и по чл. 56 от НК, следва да бъдат преценени отделно като отегчаващо отговорността обстоятелство, тъй като надхвърлят обичайното съдържание на това понятие в смисъла, в който то се възприема от съдебната практика. В този смисъл е напр. Решение № 28 от 12.03.2014 г. на ВКС по н. д. № 2333/2013 г., III н. о. “, според което при преценката по чл. 54 от НК следва да бъде отчетено като отегчаващо обстоятелство и поведението на подсъдимия след извършване на деянието, а именно проявената от него упоритост и методичност при заличаване следите от престъплението- укриването на автомобила и на самия него като негов автор, с цел да избегне наказателната отговорност, което му поведение като деец го очертава с висока степен на обществена опасност. В този смисъл е и приетото в Решение № 344 от 8.07.2009 г. на ВКС по н. д. № 332/2009 г., I н. о., НК, според което при преценката на горните обстоятелства съдът следва да вземе предвид поведението на подсъдимия след извършване на деянието- обстоятелството, че не само е избягал от местопроизшествието, но е скрил управлявания от него автомобил….”.

Поради което прие, че изложените от защитата доводи за наличие на някакви особени обстоятелства, поради което е и в случая, в никаква степен не представляват смекчаващи вината и отговорността обстоятелства.

               Направеното от подсъдимия самопризнание на фактите като форма на съдействие при установяване на обективната истина пък не е спомогнало своевременно и съществено за разкриване на извършителя на деянието още в хода на досъдебното производство, а е следствие от ефективна разследваща дейност на компетентните органи, поради което същото не би могло да се третира като смекчаващо обстоятелство. Благоприятната последица от този вид самопризнание е предопределена от закона /чл. 373, ал. 2 НПК/, поради което не може да бъде отчетена повторно при индивидуализация на санкцията съобразно изискванията на чл. 373, ал. 2 от НПК като смекчаващо вината обстоятелство.

  Не може да бъде пренебрегната и високата степен на обществена опасност на деянието, което е едно от най- разпространените и с най- тежки съставомерни резултати в национален и регионален мащаб. Въпреки това, предвид гореизложеното и при съпоставката му с други деяния от същия вид, съдът прецени, че с оглед целите на специалната и генералната превенция /чл.36 от НК/ наказателната отговорност спрямо подсъдимия Д. следва да бъде реализирана в рамките на предвиденото в закона наказание/от 3 до 15 години лишаване от свобода/, но при значителен превес на смекчаващите вината обстоятелства.              

           Предвид гореизложеното съдът определи основното наказание на подс. Д. в размер от 4 г. и 6 месеца „Лишаване от свобода” при условията на чл. 54 от НК /предвид това, че средата на наказанието е 9 години/. Този размер съдът прецени за достатъчен с оглед постигане на превъзпитателната и превантивната функция на наказанието спрямо подсъдимия Д. като счете, че с него могат да бъдат постигнати целите му. По- висок размер на наказанието съдът прецени, че не следва да бъде налаган предвид гореизложеното като в тази насока изходи 

не само от заключението на КСМАТЕ, но и от изложеното от прокурора в тази насока в обстоятелствената част на обвинителния акт, които обстоятелства са признати от подсъдимия. С оглед задължителната редукция предвид начина на протичане на съдебното следствие на основание чл.373, ал.2 от НПК и чл. 58а, ал.1, от НК, след като определи размера на наказанието “Лишаване от свобода” при условията на чл.54 от НК от девет години, същото бе намалено с 1/3, поради което окончателния размер на наказанието лишаване от свобода бе определен в размер на 3 ГОДИНИ.  

               Съдът прецени, че в случая не са налице основания за отлагане изпълнението на така наложеното наказание по чл.66, ал.1 от НК предвид липсата на визираните в тази разпоредба предпоставки за приложение на тази разпоредба с оглед характера и опасността на деянието и изложеното относно лошите характеристични данни на подсъдимия като системен нарушител по транспорта, факта на предходното му осъждане за престъпление по чл. 343б, ал.1 от НК/ за което му е наложено адм. наказание по чл. 78а от НК/, както и с оглед поведението на подсъдимия след деянието и продължителния период на укриване от органите на полицията и укриването на следи като целенасочени последователни действия по укриване на следите от деянието, далеч надхвърлящи рамките на съставомерния признак “бягство от местопроизшествието” не само като времеви период, но и като верига от действия. Поради което прецени, че целите на наказанието спрямо този деец не могат да бъдат постигнати чрез отлагане изпълнението на наложеното наказание лишаване от свобода, което следва да бъде изтърпяно от него ефективно. Поради което съдът постанови наложеното на  подс. Д. наказание лишаване от свобода да бъде изтърпяно от него ефективно при първоначален „общ” режим съгласно чл. 57, ал.1, т.3 от ЗИНЗС. Съдът счете, че само този вид и начин на изтърпяване на наложеното наказание лишаване от свобода би изиграл своя превъзпитаващ и превантивен ефект спрямо осъдения и би предотвратил за в бъдеще такова поведение, при което отново би се стигнало до подобен резултат.

На основание чл. 343 ал.3, предл.3 б.“б“, предл.1, вр.чл.343, ал.1 б.“в“, предл.1, вр.чл.342, ал.1, предл.3 от НК и чл. 49, ал.2 от НК съдът лиши подсъдимия Д. от право да управлява МПС за срок от 5/пет/ години, считано от влизане на присъдата в законна сила. Този размер съдът определи изхождайки тежестта на деянието и от личността на дееца предвид големия брой налагани административни наказания за нарушения по транспорта, факта на предходното му осъждане за престъпление по чл. 343б, ал.1 от НК/, и липсата на настъпила корекция в поведението му като водач на пътя, както и с оглед тежкия съставомерен резултат, до който се е стигнало в случая. Съдът счете, че един по- малък размер на това наказание не би допринесъл за постигане целите на чл. 36 от НК .

 

                                ОТНОСНО ВЕЩЕСТВЕНИТЕ ДОКАЗАТЕЛСТВА:

 

             С присъдата съдът се произнесе относно веществените доказателства по делото като разпореди ВД, като отне в полза на Държавата ВЕЩЕСТВЕНИТЕ ДОКАЗАТЕЛСТВА: 1 брой хартиен плик с изследвано ВД (1 брой парче марля) в прозрачен полиетиленов джоб /л.д.35 от т.1/; 1 брой хартиен плик с изследвано ВД (1 брой парче марля) в прозрачен полиетиленов джоб /л.д.36 от т.1/; 1 брой ПВЦ стъкло, червено на цвят; 2 броя части от огледало, най-голямото с размер 8x6 см.; 3 броя ПВЦ части, черни на цвят; 1 брой ПВЦ част, черна на цвят; 3 броя ПВЦ части, черни и сиви; 1 брой корпус на странично огледало, сиво на цвят с изписан надпис PEUGEOT **********; и 1 кутия разпечатани цигари VICTORY с 1 брой цигара в нея като постанови последните след влизане на присъдата в законна сила ДА БЪДАТ УНИЩОЖЕНИ като вещи без стойност и негодни за употреба.; ВЕЩЕСТВЕНИТЕ ДОКАЗАТЕЛСТВА, собственост на починалия в резултат на деянието Г.Г.Д., а именно: 1 брой мобилен телефон марка ***; 1 брой тениска с къс ръкав с надпис ISTANBUL; 1 брой блуза с надпис GEORGE, скъсана на дясно рамо; 1 брой плетена блуза, сиво-кафява на цвят; 1 брой жилетка, плетена, черна на цвят с копчета, с полепнал мъх и листа; 1 брой мъжки слипове, сини на цвят; 1 брой долнище на анцуг, тъмносин на цвят, със скъсване на десния крачол; 1 брой сини дънки с колан, със скъсване на десния крачол; 1 брой черна чантичка за кръста; 1 чифт бели чорапи; 1 брой черна плетена шапка; 1 чифт черни ръкавици; 1 брой мъжко яке, размер XL, каре-червено-кафяво; 1 чифт обувки, мъжки, високи, черни, размер 42, на съхранение при Д.Г., ***, постанови да се върнат на наследника му- В.Й.В. с ЕГН **********, а ВЕЩЕСТВЕНИТЕ ДОКАЗАТЕЛСТВА: лек автомобил марка „ФОЛКСВАГЕН” модел „ПАСАТ“ рег. № СТ 2739 АВ, на съхранение в тилова база на ОД МВР гр. Стара Загора, както и свидетелство за регистрация на МПС част II /малък талон/ и 2 броя контактни ключа за автомобила, последните на съхранение при Д.Г., ***, да се върнат на собственика им- С.М.Г. – с. К. общ. ***.

                                      

                                     ОТНОСНО РАЗНОСКИТЕ ПО ДЕЛОТО:

 

                  Тъй като подсъдимият Д. е признат за виновен и му е наложено съответното наказание по НК, на основание чл.189, ал.3 от НПК  същият бе осъден да заплати всички направени по делото разноски- както разноските по делото в полза на Държавата по бюджетната сметка на МВР- направените по досъдебното производство разноски  за възнаграждения на експерти в размер на сумата от 3106, 48 лева, така и направените от частната обвинителка В.Й.В. с ЕГН **********, разноски за възнаграждение на  повереника им в размер общо на 4500 лева, представляващи направени по делото разноски за възнаграждение на  повереника и, заплатени от нея за представителство по ДП и пред съда.

 

 

ОТНОСНО ПРИЧИНИТЕ И УСЛОВИЯТА ЗА ИЗВЪРШВАНЕ НА ПРЕСТЪПЛЕНИЕТО:

 

Като такива следва да се посочат ниското правно съзнание на подсъдимия Д., проявеното небрежно отношение към задълженията му като водач на МПС, дългогодишно незачитане правилата за движение по пътищата.

 

Мотивиран от гореизложеното, съдът постанови присъдата си.  

 

                                                                   СЪДИЯ:   

                                                                        / Сп. ДРАГОТИНОВА/