РЕШЕНИЕ
№ 269
гр. Перник 12.07.2019г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Пернишкият окръжен съд, гражданска
колегия в публичното заседание на деветнадесети юни през две хиляди и деветнадесета година в състав :
Председател: Милена Даскалова
Членове : Кристиан Петров
Роман Николов
при секретаря Емилия Павлова като
разгледа докладваното от съдия Даскалова гр. дело № 322 по описа за 2019
год., за да се произнесе взе предвид следното:
С решение № 532/01.04.2019г.,
постановено по гр.д. № 6084/2018г. по описа на Пернишкия районен съд e признато
за установено по отношение на Л.А.Д., че
дължи на "Топлофикация - Перник" АД, гр. Перник, сумите от
837,92 лв., представляваща ½ от главницата за неплатена топлинна енергия
за периода 01.05.2016г. - 30.04.2017г. вкл., за топлофициран имот, находящ се *** и
119,05 лв. – обезщетение за забава в размер на законна лихва върху главницата
за периода 10.07.2016г. - 28.05.2018г., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на подаване на заявлението – 05.06.2018 г. до
окончателното изплащане на вземането, за които вземания е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК №3111/06.06.2018г. по ч.гр.д. №
3838/2018г. на ПРС, като е отхвърлен иска за главница за разликата до 1675,84 лв. и иска за обезщетение за забава
до пълния предявен размер от 238,01 лв.
В установения от закона срок
решението е обжалвано от Л.А.Д., която моли същото да бъде отменено и искът да бъде
отхвърлен.
Въззиваемото дружество е изразило
становище за неоснователност на жалбата.
Пернишкият окръжен съд, след като
прецени събраните по делото доказателства и доводите на страните, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
Пред районния съд е предявен
установителен иск по чл.415, вр. чл.124 ГПК.
Ищецът "Топлофикация -
Перник" АД, гр. Перник твърди, че ответницата дължи сумата от 1675.84 лв.-
неплатена топлинна енергия за периода 01.05.2016г.- 30.04.2017 г, 238.01 лв.-законна
лихва за забава за периода 10.07.2016 г. - 28.05.2018 г., ведно със законната
лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение в съда – 05.06.2018 г. до окончателното
изплащане на вземането.
В срок е постъпил отговор на исковата
молба, с който искът е оспорен с твърдения за липса на облигационно
правоотношение между страните. Оспорила е разпространяването на представения от
ищеца текст на общи условия по надлежния ред. Твърди, че топлинната енергия не
е отчитана, че е собственик на ½ ид.ч. от имота и
не ползва същия.
Като доказателство по делото е
представен нотариален акт за собственост върху недвижим имот, издаден на
основание чл. 289 ал. 2 ППЗТСУ на 30.05.1994Г., с който ответницата е призната
за собственик на процесния топлофициран имот. С решение № 63/26.02.2010г. по
гр.д. № 4081/2009г. на ПРС е допуснат развод между ответницата и Е. П. Д. и е
утвърдено споразумение, по силата на което е постигнато съгласие, че процесният
имот остава в обща собственост на двамата при равни квоти и ще се ползва общо.
От заключението на съдебно-икономическа
експертиза, се установява, че в счетоводството на ищеца са отразени вземанията
за главница и обезщетение в претендирания по делото размер, като сумите не са погасени с плащане.
Видно е от приетата съдебно-техническа
експертиза, че за процесния период са приспаднати технологичните разходи в
абонатната станция, че от прогнозно начисленото потребление е направено
изравняване след края на всеки от отчетните периоди, включени в процесния,
както и че във фирмата за дялово разпределение не са постъпвали възражения от
длъжника. Общите измервателни уреди са преминали през задължителен метрологичен
контрол. За етажната собственост има въведена система за дялово разпределение. В
имота на ответницата са монтирани три работещи отоплителни тела, като
начислената топлинна енергия е определена служебно поради неосигурен достъп за
отчет. Отоплителното тяло в помещението „Баня“ е щранг-лира, поради което и
разходът за топлинна енергия за същото се определя по изчислителен път.
От заключението на допълнителната
съдебно-техническа експертиза, се установяват датите, на които са отчетени
показанията на средствата за търговско измерване. Вещото лице е посочило, че отчетните
документи се съхраняват във фирмата за дялово разпределение. Тъй като
представител на процесния топлоснабден имот не е осигурил достъп на обявените
от топлинния счетоводител дати, отчетен документ не е издаван. В имота не е
извършван реален отчет и не може да се определи действителният разход на
топлинна енергия за отопление и битово горещо водоснабдяване. Съобщението за
отчетите и протоколите за неосигурен достъп са подписани от лицето И.И., а известието за предадените изравнителни сметки е
подписано от лицето Р.Т.. В откритото съдебно заседание вещото лице уточнява,
че етажната собственост няма избран домоуправител. При посещението си в имота експертът
констатира, че всички отоплителни тела в стаите са с демонтирани индивидуални
разпределители, но същите са с изтекъл срок на годност, а разходът за топла
вода в имота е измерван от един топломер с непломбирани холендерови връзки.
С обжалваното решение районният съд е
приел, че ответницата е била потребител на топлинна енергия за исковия период,
като не е изпълнила задължението си да заплати стойността
на потребената такава, като сумите са начислени с основание, съгласно
приложимите между страните общи условия и нормативната уредба. Съдът е приел, че
цената за доставената топлинна енергия се дължи от ответницата съразмерно на
дела й от собствеността, т.е. – за ½ част. По отношение на възражението за
неправилност на изчисленията за доставена топлинна енергия за отоплителното
тяло щранг-лира и тезата на ответницата, че в имота й отсъства такава, съдът
съобразявайки изводите на вещото лице по допълнителната съдебно-техническа
експертиза и разпоредбата на чл. 161 ГПК и с оглед неоказаното съдействие на
експерта е намерил за доказано, че в имота на ищцата има такова отоплително
тяло и че стойността на доставената топлинна енергия до него е изчислена
коректно.
Решението на районния съд е валидно и
допустимо, като относно правилността му на основание чл. чл. 269 ГПК
въззивният съд е ограничен от
релевираните въззивни основания в жалбата.
Във въззивната жалба се поддържа, че не
са били налице предпоставките за начисляване на топлинна енергия по норматив,
че не е установено, че жалбоподателката не е осигурила достъп за отчет на
измервателните уреди, като в тази връзка е посочено, че протоколите са
подписани от нелегитимни представители на етажната собственост, че липсата на
законосъобразно съставени протоколи за неосигурен достъп е пречка за
начисляване на сумите по норматив. Твърди се, че по аналогичен начин са
връчвани изравнителната сметки и в тази
връзка не може да се приеме, че ответницата не е възразила в срок против тях.
Жалбата е неоснователна.
По несъмнен начин е установено, че
жалбоподателката има качеството на клиент на топлинна енергия и като такъв има
задължението, произтичащо от чл. 70, ал.4 и по чл. 69, ал.2 от Наредба №
16-ЗЗ4/06.04.2007 г. за топлоснабдяването, да осигури достъп за отчет на
консумацията. Единствено по този начин може да се определи има ли потребление
на топлинна енергия или не и съответно точното количество на потребената
енергия. В случая от заключението на вещото лице се установява, че на
20.04.2017г. е поставено съобщение за датите, на които ще се извършва отчет и
такъв е извършван на 01.05.2017г. и на 06.05.2017г. като са съставени
протоколи, че в имота на жалбоподателката не е бил осигурен достъп и тези протоколи са подписани от И.И., като не се спори, че той живее в същата сграда. В Наредба
№ 16-ЗЗ4/06.04.2007 г., както и в приложимите ОУ няма разписана детайлна
процедура за начина на удостоверяване неосигуряването на достъп до
топлоснабдения имот. Чл.46 , ал.1, т.1 от ОУ предвижда, че неосигуряването на
достъп се удостоверява с протокол, което в случая е сторено. Протоколът е
подписан от съсед и това е достатъчно, за да се приеме, че представител на
фирмата за дялово разпределение е извършил посещение в сградата на съответните
дати и не му е бил осигурен достъп до апартамента на жалбоподателката.
Изискване съседът, подписал протокола, да е упълномощен от етажните
собственици, няма. След като жалбоподателката не е изпълнила задължението си за
осигуряване на достъп до имота за отчет, то правилно е приложен чл. 70, ал.4 от
цитираната наредба и е начислена топлинна енергия като за отоплителни тела без
уреди.
Жалбоподателката е имала право на
основание чл. 70, ал.5 от Наредба № 16-ЗЗ4/06.04.2007 г. да поиска допълнителен
отчет в предвидения за това срок, но липсват данни да е сторила това. Неосигурявайки
достъп за отчет на индивидуалните измервателни уреди сама се е лишила от
възможността да бъде определена стойността на реално потребената от нея
топлоенергия.
Що се отнася до доводите, касаещи
връчването на изравнителните сметки, то следва да се отбележи, че съобразно
предвиденото в ОУ продавачът връчва на упълномощеното лице в СЕС,
изравнителните сметки /обща и индивидуални/ на купувачите. При установеното по
делото, че не е имало избран домоуправител, то не може да се вмени във вина на
ищеца, че не е извършил връчването на съответното упълномощено лице.
Наведени са доводи за неправилно
приложение разпоредбата на чл. 161 ГПК.
Съдът е приложил тази разпоредба,
произнасяйки се по наведения довод, че в имота на ответницата по иска отсъства
щранг- лира и неправилно е начислявана топлинна енергия за такова отоплително
тяло.
В допълнителното си заключение вещото
лице е констатирало, че след направен ремонт в помещението „баня“ тръбният
вертикален сноб е частично видим и не се установява видимо инсталирано тяло
щранг-лира. Вещото лице е посочило, че не може да даде заключение за щранг-
лирата и дали нейният монтаж е скрит. В съдебно заседание е уточнено, че лира
от закрит тип излъчва по- малко топлина, но решението за прикриването й по
естетически съображения, се взема от собственика на имота. Експертът е заявил, че
е поискал достъп до съседни имоти, но такъв е отказан от жалбоподателката.
Въззивният съд намира, че в случая е
ирелевантно дали неосигуреното съдействие от жалбоподателката за оглед на
съседни имоти, следва да бъде санкционирано с приложението на чл. 161 ГПК. Това
е така защото от основното заключение на вещото лице, се установява, че
съгласно записванията в регистрационния лист, предоставен от ФДР, в имота има монтиран
такъв отоплителен уред. По делото няма данни през отчетния период същият да е
бил демонтиран. Констатациите на вещото лице относно щранг- лирата удостоверяват
състоянието на имота към момента на огледа, но не и през исковия период.
По изложените съображения, съдът
намира, че жалбата е неоснователна и обжалваното решение следва да бъде
потвърдено.
С оглед изхода на спора в полза на
въззиваемото дружество следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в
размер на 100 лв.
Водим от гореизложеното Пернишкият окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 532/01.04.2019г.,
постановено по гр.д. № 6084/2018г. по описа на Пернишкия районен съд.
ОСЪЖДА Л.А.Д. ***, ЕГН ********** да
заплати на „ Топлофикация – Перник” АД, гр. Перник
юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ: