№ 90
гр. С., 21.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – С., VI СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и
втори декември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Свилена Ст. Давчева
при участието на секретаря Марияна Ст. Семкова
като разгледа докладваното от Свилена Ст. Давчева Административно
наказателно дело № 20212230201151 по описа за 2021 година
Производството е по повод жалба от Г. СТ. Г. против НП № 21-0804-001197
от 05.05.2021 г., издадено от началник група към ОДМВР С., сектор Пътна
полиция С., упълномощен с МЗ № 8121з-515/14.05.2018 год. с което на
жалбоподателя за нарушение на чл. 23, ал.1 от ЗДвП на основание чл. 179,
ал.2, пр.2 от ЗДвП, е наложено административно наказание "глоба" в размер
на 200.00 лева и за нарушение на чл. 100, ал.1, т.1 от ЗДвП на основание чл.
183, ал.1, т.1, пр.2 от ЗДвП, е наложено административно наказание "глоба" в
размер на 10.00 лева.
В съдебно заседание жалбоподателят редовно призован не се явява
лично. Представлява се от процесуален представител по пълномощие, който
моли обжалваното наказателно постановление да бъде отменено. Претендира
разноски.
Въззиваемата страна редовно призована не изпраща представител. В
депозирано писмено становище моли наказателното постановление да бъде
потвърдено.
Въз основа на събраните по делото доказателства, съдът прие за
установена следната фактическа обстановка:
На 09.04.2021 год. жалбоподателят Г., в качеството си на полицейски
служител при РУ С. управлявал служебен автомобил марка „Киа Сеед“,
1
собственост на „УССД“ –МВР. На посочената дата, в гр. С. на бул. „Бургаско
шосе“, неспазил необходимата дистанция и ударил отзад движещото се пред
него МПС - лек автомобил марка „Ауди“ с рег. № СВ **** КВ, управлявано
от свидетеля И.К.. Вследствие на настъпилото ПТП били причинени
минимални материални щети и по двата автомобила. Водичите на двата
автомобила поискали да попълнят двустранен протокол за настъпилия
инцидент, но пристигналите на място полицейски служители и в частност св.
И.И. съставил АУАН на жалбоподателя за нарушение на чл. 23, ал.1 от ЗДвП
и за не носенето на контролен талон – чл. 100, ал.1, т.1 от ЗДвП.
Въз основа на събраните по делото доказателства, преценени в своята
съвкупност и по отделно като безпротиворечиви и относими към предмета на
делото съдът изведе следните правни изводи:
Жалбата е процесуално допустима - подадена в законоустановения срок
и от лице имащо правен интерес от обжалването, като разгледана по
същество, доколкото се оспорва наказателното постановление в частта, в
която жалбоподателят е санкциониран за извършване на нарушение на чл. 23,
ал.1 от ЗДвП, се явява и основателна.
Съгласно разпоредбата на чл.23 ал.1 от ЗДвП водачът на пътно
превозно средство е длъжен да се движи на такова разстояние от движещото
се пред него друго превозно средство, че да може да избегне удряне в него,
когато то намали скоростта или спре рязко.
В случая безспорно се установи, а и не се спори между страните, че
жалбоподателят не е спазил разпоредбата на чл. 23, ал.1 от ЗДвП и е
причинил ПТП с настъпили материални щети, неспазввайки необходимата
дистанция спрямо движещия се пред него лек автомобил. Оспорва се от
жалбоподателят законосъобразността на издаденото наказателно
постановление в тази му част, тъй като се твърди че противнона закона не е
предоставена възможност на участниците в ПТП да съставят помежду си
двустранен протокол.
Съдът споделя възражението на процесуалния представител на
жалбоподателя и намира същото за основателно.
Съгласно разпоредбата на чл. 125, ал.1 от ЗДвП службите за контрол на
МВР посещават задължително мястото на пътнотранспортното произшествие,
когато: 1. при произшествието има убит или ранен човек; 2. произшествието е
2
предизвикало задръстване на платното за движение; 3. в произшествието
участва пътно превозно средство, което превозва опасен товар или товар,
който се е разпилял на пътя и в резултат на това създава опасност за
движението; 5. има съмнение, че участник в произшествието е с
концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда и/или е употребил
наркотични вещества или техни аналози, или не притежава необходимите
права за управление на моторно превозно средство; 6. произшествието е с
участието на пътно превозно средство на Министерството на отбраната или
на Българската армия, както и на съюзнически и/или чужди въоръжени сили,
преминаващи през територията на Република България или пребиваващи на
нея; в този случай се уведомява служба "Военна полиция" към министъра на
отбраната; 7. между участниците в произшествието има разногласие относно
обстоятелствата, свързани с него; 8. произшествието е с един участник и
моторното превозно средство не е в състояние да се придвижи на собствен
ход поради причинените му от произшествието вреди.
В процесния случай не се установи да е налице която и да е била
предпоставка от така изброените. Видно от събрания гласен доказателствен
материал между водачите на двата автомобила е имало съгласие и желание да
се състави двустранен протокол за ПТП, като въпреки че не са били налице
предпоставките, изключващи това и обуславящи задължителната намеса на
органите на реда, то последните не са им предоставили тази възможност и на
жалбоподателят е съставен АУАН. Съдът намира, че издаденото въз основа
на АУАН наказателно постановление е незаконосъобразно, тъй като въпреки
липсата, на която и да е предпоставка от изброените в чл. 125, ал.1 от ЗДвП и
изричното желание за съставяне на двустранен протокол, вместо това да бъде
допуснато, на жалбоподателя Г. е съставен АУАН за нарушение на чл. 23,
ал.1 от ЗДвП. По този начин неговото положение е утежнено, като му е
наложено административно наказание и същият е поставен в по-
неблагоприятно положение спрямо останалите участници в движението.
Ето защо, съдът намира, че в тази му част - относно нарушаването на чл.
23, ал.1 от ЗДвП наказателното постановление следва да бъде отменено, като
незаконосъобразно.
Относно другото нарушение на ЗДвП- това по чл. 100, ал.1, т.1 от ЗДвП,
същото не се оспорва от жалбоподателя, а и безспорно се установи, че е
3
извършено. Правилно е определена и санкционната норма – чл. 183, ал.1, т.1,
пр.2 от ЗДвП, като размерът на наложеното наказание – 10.00 лева е строго
фиксиран в закона и административнонаказващият орган няма право на
приценка.
Съобразно изхода на спора, тъй като с жалбата се оспорва
законосъобразността на наказателното постановление само относно
нарушението на разпоредбата на 23, ал.1 от ЗДвП, съдът намира, че следва да
осъди ОДМВР С. да заплати направените от жалбоподателя разноски в
пълния претендиран размер от 200.00 лева, който отговаря на отговаря на
разпоредбата на чл. чл. 18, ал.2, вр. чл. 7, ал.2, т.1 от Наредба №1 от
09.07.2004 год. на Висшия адвокатски съвет за минималните размери на
адвокатските възнаграждения.
.
Предвид всичко гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление НП № 21-0804-001197 от
05.05.2021 г., издадено от началник група към ОДМВР С., сектор Пътна
полиция С., в частта в която на Г. СТ. Г. ЕГН ********** за нарушение на чл.
100, ал.1, т.1 от ЗДвП на основание чл. 183, ал.1, т.1, пр.2 от ЗДвП е наложено
административно наказание "глоба" в размер на 10.00 лева, като
ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
ОТМЕНЯ Наказателно постановление НП № 21-0804-001197 от
05.05.2021 г., издадено от началник група към ОДМВР С., сектор Пътна
полиция С., в частта с която на Г. СТ. Г. ЕГН ********** за нарушение на чл.
23, ал.1 от ЗДвП на основание чл. 179, ал.2, пр.2 от ЗДвП, е наложено
административно наказание "глоба" в размер на 200.00 лева, като
НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
ОСЪЖДА ОДМВР С. ДА ЗАПЛАТИ на Г. СТ. Г. ЕГН **********
сумата от 200.00 лева, представляваща сторени разноски за адвокатско
възнаграждение.
4
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред
Административен съд-гр. С. в 14 - дневен срок от съобщаването му на
страните.
Съдия при Районен съд – С.: _______________________
5