РЕШЕНИЕ
№ 416
гр. Сливен, 14.05.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СЛИВЕН, III СЪСТАВ, в публично заседание на
десети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Красимира Д. Кондова
при участието на секретаря Маргарита Анг. Андонова
като разгледа докладваното от Красимира Д. Кондова Гражданско дело №
20242230100030 по описа за 2024 година
Предмет на разглеждане са предявени в условията на обективно
кумулативно съединение искове, както следва:
- иск с правна квалификация чл. 26, ал. 1, пр.1 ЗЗД, вр. чл. 22 ЗПК за
обявяване на нищожен на Договор за паричен заем № 4110983/07.04.2021г.,
сключен между ищцата и първия ответник „ИЗИ АСЕТ МЕНИДЖМЪНТ“
АД, както и в условията на евентуалност иск по чл.26, ал.1 ЗЗД обявяване на
нищожна на клаузата на чл.4 от същия договор за заем, като противоречаща
на закона и добрите нрави;
- иск с правна квалификация чл. 26, ал. 1, пр.1 ЗЗД, вр. чл. 11, чл.19,
ал.4 и чл.22 ЗПК за обявяване на нищожен на Договор за предоставяне на
гаранция от 07.04.2021г.., сключен между ищцата и втория ответник
„ФАЙНЕНШЪЛ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД.
- иск с правна квалификация чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 23 ЗПК за
осъждане на ответника „ФАЙНЕНШЪЛ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД да заплати на
ищцата сума в размер на 257,82 лв., платена без правно основание по Договор
за предоставяне на поръчителство от 07.04.2021г, ведно със законната лихва
върху сумата, считано от датата на депозиране на исковата молба 02.01.2024г.
до окончателното плащане.
1
Ищцата твърди, че на 07.04.2021г. сключила договор за паричен заем с
Изи Асет Мениджмънт АД за сума в размер 700 лв. Сочи, че договора бил с
фиксиран годишен лихвен процент в размер на 40% и ГПР в размер на
47.71%. Твърди, че в чл.4 от договора било уговорено изпълнението на
задължението да бъде обезпечено, чрез поръчителство на две физически лица.
На същата дата ищцата сключила договор за предоставяне на поръчителство с
втория ответник Файненшъл България ЕООД, по силата на който следвало да
заплати на поръчителя сума в размер на 257.82 лв. на шест равни вноски.
Ищцата твърди, че заплатила сумата по кредита. Счита договора за заем за
недействителен, тъй като не бил посочен действителния ГПР, който според
нея бил 200%. Освен това клаузата за обезпечаване на договора за паричен
заем с поръчителство била нищожна и накърнявала добрите нрави. Твърди че,
възнаграждението за поръчителя не било включено в ГПР по договора за заем
и така бил нарушен чл.19, ал.4 ЗПК. Ищцата следвало да заплати пет пъти
повече от договорната лихва. Договорът бил нищожен, тъй като не били
посочени условията за издължаване на кредита от потребителя, включително
погасителен план, съдържащ информация за размера, броя и периодичността
и датите на плащане на погасителните вноски.
Иска се прогласяване на нищожност на договор за паричен заем №
4110983/07.04.2021г., сключен с "Изи Асет Мениджмънт" АД, на основание
чл.26, ал. 1 ЗЗД, поради това, че бил сключен при неспазване на нормите на
чл.22 ЗПК. Евентуално се иска прогласяване нищожност на клаузата на чл. 4
от договора, като неравноправна и противоречащи на закона и добрите нрави.
Иска се прогласяване нищожност на договор за предоставяне на гаранция от
07.04.2021г., сключен с "ФАЙНЕНШЪЛ БЪЛГАРИЯ" ЕООД, като
противоречащ на императивните изисквания на ЗПК,ЗЗД и ЗЗП, както и като
заобикалящ изискванията на чл. 11 и чл. 19, ал. 4 ЗПК и нарушаващ добрите
нрави. Кумулативно се иска осъждане на ответника "ФАЙНЕНШЪЛ
БЪЛГАРИЯ" ЕООД да заплати на ищеца сума в размер 257,82 лв.,
представляваща недължимо платена сума във връзка с договор за
предоставяне на поръчителство, ведно със законната лихва върху нея, считано
от датата на депозиране на исковата молба 02.01.2024г. до окончателното
плащане.
В срока по чл.131 ГПК ответникът Изи Асет Мениджмънт АД
депозирал отговор, с който оспорва исковете.
2
Излага подробни съображения в подкрепа на това, че договора е
действителен. Спазени били всички изисквания във връзка с ДПК и всички
негови елементи били написани по ясен и разбираем начин, като били спазени
изискванията за формат и размер на шрифта. Неоснователно било
възражението на ищеца, че сключването на договора за потребителски
кредит било обусловено от сключването на договор за предоставяне на
поръчителство и вменено като задължение на потребителя.Твърди, че
ищецът сам избрал да сключи договор за поръчителство с Файненшъл
България ЕООД. Сочи още, че договорената възваградителна лихва не
противоречала на добрите нрави. На ищеца била предоставена цялата
информация за условията за издължаване на кредита, както и за условията за
изплащане на възнаграждението на поръчителя по договора за поръчителство.
Иска се отхвърляне на претенциите и се претендират разноски. Прави
възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на ищеца.
В срока по чл.131 ГПК ответникът Файненшъл България ЕООД не е
депозирал отговор на исковата молба.
От събраните по делото писмени доказателства, съдът прие за
установено от фактическа страна следното:
Не се спори между страните, а и се установява от приетия по делото
договор за паричен заем № 4110983/07.04.2021г., че от същата дата ищеца в
качеството на кредитополучател и ответното дружество, като кредитодател са
в облигационни отношения, по силата на които ищеца получил заемна сума в
размер на 700 лв. със погасяване на 6 четиринадесетдневки, размер на
двуседмична погасителна вноска 123,03 лв., обща сума за връщане по заема
738,18 лв., включващи главница и лихва, фиксиран годишен лихвен процент
– 40%, ГПР 47,71%. В чл.4 от договора за кредит е предвидено предоставяне
на обезпечение под формата на банкова гаранция в срок до 3 дни от
сключване на договора или поръчителство от две физически лица,
отговарящи на определени условия или с одобрено от заемодателя дружество
– поръчител, предоставящо гаранционни сделки.Така на същата дата
07.04.2021г., между ищцата и втория ответник бил сключен договор за
предоставяне на поръчителство, по силата на който поръчителя поел
отговорност пред заемодателя за изпълнение на задълженията на
заемополучателя по договора за заем срещу възнаграждение от 257,82 лв.,
3
платимо разсрочено на вноски, всяка от които в размер на 42,97 лв., дължими
на падежа на плащане на вноските по договора за паричен заем, сключен с
първия ответник заемодател. Първият ответник заемодател бил овластен по
силата на чл.3, ал.3 от договора за предоставяне на поръчителство да приема
вместо поръчителя изпълнението на задължението за плащане на
възнаграждение по договора. В случай, че платената от заемателя вноска била
недостатъчна да покрие задълженията му по двата договора, то с приоритет
било задължението към поръчителя.
В хода на процеса е допусната, изготвена и приета съдебно
икономическа експертиза, от заключението на която се установява, че ищцата
заплатила по договора за заем сума в общ размер на 731,43 лв., която била
разпределена както следва: главница 700 лв. и лихва 31,43 лв. По договора за
предоставяне на поръчителство ищцата заплатила сума в размер на 257,82 лв.
Вещото лице посочило, че дължимото възнаграждение за поръчителство не
било включено в ГПР на договора за паричен заем. В случай, че се включи в
ГПР, той би станал 791% и би надвишил петкратния размер на законната
лихва по просрочени кредити в лева и валута, съобразно чл.19, ал.4 ЗПК.
Горната фактическа обстановка съдът прие за безспорно установена въз
основа на представените по делото писмени доказателства, които съдът
кредитира изцяло като неоспорени от страните.
Съдът кредитира изцяло заключението на изготвената съдебно-
счетоводна експертиза, като неоспорена от страните и тъй като няма
съмнение в знанията и уменията на вещото лице.
Установеното от фактическа страна обуславя следните правни изводи:
Предявените обективно кумулативно съединени искове с правно
основание чл.26, ал.1 ЗЗД, за прогласяване за нищожни, като противоречащи
на закона на два договора – за паричен заем и за предоставяне на
поръчителство са допустими, а разгледани по същество и основателни.
По иска за прогласяване нищожност на сключения договор за паричен
заем.
Спорният предмет на делото се въвежда от ищеца с исковата молба.
Недействителността на целия договор е обоснована със съществени пороци на
една от клаузите на договора, а именно – клаузата на чл.4,съгласно която, в
случай, че кредитополучателят е посочил в заявлението, че ще предостави
4
обезпечение на кредита, то последния следва да представи банкова гаранция в
3 дневен
срок от сключването на договора или с две физически лица, поръчители или
да сключи договор за поръчителство с одобрено от кредитополучателя
юридическо лице.
Въведените и обективирани в петитума на исковата молба от ищеца
основания за недействителността са две: нарушение на добрите нрави и на
императивната законова разпоредба на чл.19 ал.4, вр. с чл.21 ал.1 ЗПК . Освен
да направи преценка за наличие на тези пороци, съдът следва да извърши и
преценка, доколко при наличието на някой от тях, водещ до нищожност на
инвокираната клауза, договорът за кредит би бил сключен и без тази клауза.
Съгласно трайно установената съдебна практика, когато ищецът е предявил
няколко обективно съединени иска за недействителност на договора, в тези
случаи съдът не е обвързан и от посоченото от ищеца, относно вида на
съединяването на предявените искове (кумулативно или евентуално), а следва
да ги разгледа в поредност според тяхната обективна обусловеност помежду
им и/или според тежестта на порока, водещ до недействителност, като ако
установи по-тежкия порок не разглежда иска за по-лекия. (В този смисъл:
Решение № 199 от 12.07.2016 г. на ВКС по гр. д. №
583/2016 г., IV г. о., ГК – докладчик съдията С. Ц.; Решение № 106 от
01.03.2011 г. по гр. д. № 1460/2009 г. на IV г. о. ВКС; Решение № 97 от
08.02.2013 г. по гр. д. № 196/2011 г. I г. о. ВКС; Решение № 198 от
10.08.2015г. по гр. д. № 5252/2014 г. IV г. о. ВКС и др.).
Накърняването на добрите нрави ще намери приложение, когато не е
налице друго основание за нищожност. В този смисъл съдът следва да
разгледа първо нищожност поради противоречие със закона. Нарушената
правна норма, която се твърди е тази на чл.19 ал.4 ЗПК. Съгласно чл.19, ал.1
ЗПК годишният процент на разходите по кредита изразява общите разходи по
кредита за потребителя, като в ал.4 на визираната правна норма е посочен
неговият максимално допустим размер– пет пъти размера на законната лихва.
Съгласно §1, т.1 ДР ЗПК „общ разход по кредита за потребителя“ са всички
разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение
за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с
договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които
потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни
5
услуги, свързани с договора за кредит, и по-специално застрахователните
премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е задължително
условие за получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на
кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия. От своя
страна, „обща сума, дължима от потребителя“ е сборът от общия размер на
кредита и общите разходи по кредита за потребителя– §1, т.2 ДР ЗПК. В
случая в договора за кредит не е отразена действителната „обща
сума,дължима от потребителя“. В погасителния план не е включено
задължението, поето по договора за поръчителство. Така пропускането на
„такса гарант“ се отразява на размера и на ГПР,защото той изразява общите
разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други
преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид),
изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит.
При включването на таксата гарант като разход, ГПР който е определен в
договора за кредит на 47,71% ще надхвърли максимално допустимия
петкратен размер на законната лихва /арг. от съдебно икономическата
експертиза/. В случая посочения размер на ГПР не отговаря на действителния.
От страна на търговеца е приложена заблуждаваща търговска практика по
смисъла на чл. 68д, ал.2, т.4 ЗЗП, като е посочена обща сума, дължима от
потребителя по кредита от 738,18 лв., без в нея да е включено
възнаграждението, което ищецът се задължава да плати на поръчителя и
стойността му не е прибавена при изчисляване на посочения ГПР.
Неоснователно е възражението на ответниците, че за кредитодателя
било обективно невъзможно да узнае за размера на договореното
възнаграждение и да го включи в ГПР. Посоченият от кредитодателят
поръчител е финансова институция, вписана в Регистъра на финансовите
институции по чл.3, ал.1 ЗКИ при БНБ- с право да извършва гаранционни
сделки като основна дейност. Установява се от данните от търговския
регистър, че едноличен собственик на капитала на поръчителя е кредиторът
по договора за заем. Освен това заемателят е овластен да получава плащания
и по договора за поръчителство. Очевидно е формиран бизнес модел за
разделяне на приходите от кредита между две свързани юридически лица с
цел да се заобиколи изискването на чл. 19, ал. 1 ЗПК в размера на ГПР да се
включат и тези разходи, към който те несъмнено се отнасят.
Съдът приема за установено, че на кредитора е
6
било известно задължението на ищеца да заплаща услугата по
предоставеното поръчителство, тъй като това е определено като условие по
заема. По този начин макар формално клаузата на чл.4 от договора за кредит
да не съдържа условия по формиране на ГПР, води до неговата реална
промяна, защото задължава кредитополучателя да предприеме правни
действия, като се задължи с допълнителни разноски пред дружеството
поръчител. Съгласно чл.19 ал.5 ЗПК, клаузи в договор, надвишаващи
определените по ал.4 размери, се считат за нищожни.
С оглед извода за нищожност на клаузата на чл.4 от Договора за кредит,
следва да се извърши преценка дали договорът за кредит би бил сключен без
коментираната клауза. Преценката следва да се извърши към датата на
сключване на обсъждания договор за кредит - 07.04.2021г.
Съгласно чл. 26, ал. 4 ЗЗД нищожността на отделни части не влече
нищожност на договора, когато те са заместени по право от повелителните
правила на закона или когато може да се предположи, че сделката би била
сключена и без недействителните й части. В случая не е налице нито една от
тези две хипотези – нищожните клаузи на процесния договор относно
определянето на процента възнаградителна лихва и ГПР да бъдат заместени
по право от повелителни норми на закона или че договорът за заем би бил
сключен и ако в него не са включени двете клаузи, като се изходи и от
характера на този договор, който е възмезден и включването на клаузи за
договаряне на лихвен процент по кредита и ГПР по него е въведено като
изрично изискване в чл.11, ал.1, т.9 и 10 ЗПК. Предвид на това в случая не е
приложима нормата на чл. 26, ал. 4 ЗЗД и нищожността на клаузата на чл.4 от
процесния договор обуславя недействителността на целия договор, защото
без клиента да приеме опцията за поръчител договорът за кредит не би бил
сключен в този момент.
По изложените съображения, искът за прогласяване нищожността на
договора за заем от 07.04.2021г., поради противоречие със закона подлежи на
уважаване.
По иска за прогласяване нищожност на сключения договор за
предоставяне на поръчителство.
Въпреки обстоятелството, че всеки един от процесните два договора -
този за кредит и този за предоставяне на поръчителство, формално
7
представляват самостоятелни договори, те следва да се разглеждат като един
комплексен договор. Двата договора носят един и същи номер, сключени са
на една и съща дата и задълженията по договора за поръчителство са с
приоритет и могат да се погасяват направо на заемодателя. В този смисъл и
доколкото двата процесни договора се намират във взаимовръзка по между си
и като комплекс от правоотношения между страните, последиците от
прогласяването на недействителността на договора за паричен заем
рефлектират и по отношение на договора за предоставяне на поръчителство.
Кредитополучателят е икономически по-слабият субект на
правоотношението, за когото практически липсва каквато и да е свобода да
договаря условията за поръчителство. Поръчителят,
който е и икономически по-силният субект, разполага и със защитата на
чл.143, ал. 1 ЗЗД, която му дава възможност да иска от длъжника главницата,
лихвите и разноските, които е платил, както и законна лихва върху платените
суми от датата на плащането, което е и договорено в чл.3, ал.4. Така поетият
от поръчителя риск при предоставянето на поръчителство е напълно покрит
от предвидената законова защита, а размерът на уговореното възнаграждение
за предоставянето на поръчителство е абсолютно необоснован и несъответен
на този риск. Макар и наречено възнаграждение за поръчителя, представлява
допълнителна печалба за кредитора. Когато търговецът създава предпоставки
за получаване на допълнителна парична облага във връзка с предоставения
кредит и когато това се прави с цел да се избегнат законови ограничения, да
се реализира по – голяма печалба от страна на
кредитодателя, чрез договаряне на по-високо възнаграждение, независимо от
начина на нейното наименуване, тази облага представлява печалба за него и
като такава следва да бъде калкулирана като елемент на договорна лихва. В
тази насока е и установеното вече по-горе в изложението, че двете дружества
ответници са свързани лица и уговореното възнаграждение за поръчителя,
което не е включено в ГПР на договора за заем всъщност представлява скрита
лихва.
По изложените съображения съдът приема, че договорът за
предоставяне на поръчителство от 07.04.2021г., сключен с ищцата е
нищожен на посочените две основания, предвидени в чл.26, ал.1 ЗЗД –
поради противоречие със закона и поради противоречие с добрите нрави, вр.
чл.143, ал.1 и чл.146, ал.1 ЗЗП, поради което следва да бъде прогласена
8
неговата нищожност.
Съобразно изложените по- горе доводи за разглеждане на исковете при
конкуренция на основанията за нищожност, съдът следва в дизспозитива на
съдебния акт да се произнесе по исковете по чл.26 ал.1 пр.1 ЗЗД.
По иска за връщане на даденото по договора за поръчителство без
основание по чл.55, ал.1, предл.1 ЗЗД.
При този вид иск ищцовата страна следва да докаже плащането на
претендираната сума, а ответната – основанието за нейното задържане.
Изисква се наличието на предаване, съответно получаване на нещо при
начална липса на основание, т.е. когато още при самото получаване липсва
основание за преминаване на блага от имуществото на едно лице в
имуществото на друго. Фактически е дадено нещо при нищожен договор, но
едната страна е престирала фактически, мислейки, че изпълнява валидно
договорно задължение, както се установи в настоящия правен казус. Така
платеното от ищцата по недействителния договор за предоставяне на
поръчителство в размер на 257,82 лв. подлежи на връщане от ответника
поръчител.
Следователно претенцията е основателна и доказана в пълен размер.
С оглед изхода на спора, ответниците следва да понесат отговорност за
разноските, като заплатят тези сторени от ищцата. Претендираните разноски
са в общ размер на 1600 лв. / 150 лв. платена държавна такса; 250 лв. депозит
за вещо лице ССчЕ и 1 200 лв. адвокатско възнаграждение по чл.38, ал.1, т.2
ЗАдв/, съобразно списък по чл.80 ГПК. Неоснователни са възраженията за
прекомерност на адвокатския хонорар, тъй като не надвишават минималните
размери по Наредба № 1/09.07.2004г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения. От друга страна съгласно Решение от
25.01.2024г. по дело С-438/2022г. на Съда на ЕС, съдът при определяне на
адвокатско възнаграждение не е длъжен да се съобрази с минимално
определените размери на адвокатските възнаграждения, определени в
Наредба № 1/2004г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения. Така в случая, съобразно цената на исковете и занижената
фактическа и правна сложност на делото, в което лично участие не е взел
пълномощник адвоката на ищцовата страна, съдът намира, че следва да
определи възнаграждение на адвоката в размер на 900 лв. /по 300 лв. за всеки
9
един от трите иска- два установителни и един осъдителен/.
От общата сума ответникът Изи Асет Мениджмънт“ АД следва да бъде
осъден да плати на ищцата сума в размер на 200 лв. - половината от платената
държавна такса и депозит за вещо лице, а на пълномощника на ищцата сума в
размер на 300 лв. адвокатски хонорар по първия предявен отрицателен
установителен иск. Вторият ответник Файненшъл България ООД бива
осъден да заплати на ищцата разноски в размер на 200 лв., - половината от
платената държавна такса и депозит за вещо лице, а на пълномощника й сума
в размер на 600 лв., от която 300 лв. адвокатски хонорар по втория
установителен иск и 300 лв.адвокатски хонорар по осъдителния иск. Това е
така, тъй като ответниците не са солидарни длъжници за деловодни разноски.
Водим от горното съдът
РЕШИ:
ПРОГЛАСЯВА ЗА НИЩОЖЕН на осн. чл.26, ал.1, пр.1 ЗЗД, вр.чл.22
ЗПК Договор за паричен заем № 4110983/07.04.2021г., сключен между А. В.
Б., ЕГН: ********** от гр.***, ул.“***“ № **, ет.**, ап.***и „ИЗИ АСЕТ
МЕНИДЖМЪНТ“ АД,ЕИК ********* със седалище и адрес на управление
гр.София, р-н Люлин, ж.к. „Люлин“ 7, бул.“Джавахарлал Неру“ № 28, ет.2,
ап.40-46, представлявано от Г.Т.Т. и А.В.М.
ПРОГЛАСЯВА ЗА НИЩОЖЕН на осн. чл.26, ал.1, пр.1 ЗЗД, вр.чл.22
ЗПК Договор за предоставяне на поръчителство от 07.04.2021г., сключен
между А. В. Б., ЕГН: ********** от гр.***, ул.“***“ № ***, ет.**, ап.***и
„ФАЙНЕНШЪЛ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, ЕИК ********* със седалище и адрес
на управление гр.София, р-н Люлин, ж.к. „Люлин“ 7, бул.“Джавахарлал
Неру“ № 28, ет.2, ап.40-46, представлявано от П.Б.Д.
ОСЪЖДА, на основание чл.55, ал.1, пр.1 ЗЗД „ФАЙНЕНШЪЛ
БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление
гр.София, р-н Люлин, ж.к. „Люлин“ 7, бул.“Джавахарлал Неру“ № 28, ет.2,
ап.40-46, представлявано от П.Б.Д. ДА ЗАПЛАТИ на А. В. Б., ЕГН:
********** от гр.***, ул.“***“ № **, ет.**, ап.**, по следната банкова сметка
10
IBAN:*** при ОББ АД с титуляр адвокат П. С. П. САК, сума в размер на
257,82 лв. /двеста петдесет и седем лева и 0,82 ст./, представляваща платена
без основание по Договор за предоставяне на поръчителство от 07.04.2021г.,
ведно със законната лихва върху сумата, считано от 02.01.2024г. до
окончателното плащане.
ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.1 ГПК „ФАЙНЕНШЪЛ БЪЛГАРИЯ“
ЕООД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр.София, р-н
Люлин, ж.к. „Люлин“ 7, бул.“Джавахарлал Неру“ № 28, ет.2, ап.40-46,
представлявано от П.Б.Д. ДА ЗАПЛАТИ на А. В. Б., ЕГН: ********** от
гр.***, ул.“***“ № **, ет.**, ап.**, по следната банкова сметка IBAN:*** при
ОББ АД с титуляр адвокат П. С. П. САК, сума в размер на 200 лв. /двеста
лева/, деловодни разноски.
ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.1 ГПК „ИЗИ АСЕТ
МЕНИДЖМЪНТ“ АД,ЕИК ********* със седалище и адрес на управление
гр.София, р-н Люлин, ж.к. „Люлин“ 7, бул.“Джавахарлал Неру“ № 28, ет.2,
ап.40-46, представлявано от Г.Т.Т. и А.В.М. ДА ЗАПЛАТИ на А. В. Б., ЕГН:
********** от гр.***, ул.“***“ № **, ет.**, ап.***, по следната банкова
сметка IBAN:*** при ОББ АД с титуляр адвокат П. С. П. САК, сума в размер
на 200 лв. /двеста лева/, деловодни разноски.
ОСЪЖДА, на основание чл.38, ал.1, т.2 ЗАдв „ФАЙНЕНШЪЛ
БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление
гр.София, р-н Люлин, ж.к. „Люлин“ 7, бул.“Джавахарлал Неру“ № 28, ет.2,
ап.40-46, представлявано от П.Б.Д. ДА ЗАПЛАТИ на адвокат П. С. П. САК
по следната банкова сметка IBAN:*** при ОББ АД, сума в размер на 600 лв.
/шестстотин лева/, адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА, на основание чл.38, ал.1, т.2 ЗАдв „ИЗИ АСЕТ
МЕНИДЖМЪНТ“ АД,ЕИК ********* със седалище и адрес на управление
гр.София, р-н Люлин, ж.к. „Люлин“ 7, бул.“Джавахарлал Неру“ № 28, ет.2,
ап.40-46, представлявано от Г.Т.Т. и А.В.М. ДА ЗАПЛАТИ на адвокат П. С.
П. САК по следната банкова сметка IBAN:*** при ОББ АД, сума в размер на
300 лв. /триста лева/, адвокатско възнаграждение.
Решението може да бъде обжалвано пред Сливенски окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
11
ПРЕПИС от решението ДА СЕ ВРЪЧИ на страните.
Съдия при Районен съд – Сливен: _______________________
12