Р Е Ш Е Н И Е №
гр. Русе, 17.03.2021 год.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Районен съд
- Русе, VI – ти
граждански състав в публично съдебно
заседание на двадесет и трети февруари през две хиляди и двадесет и първа година
в състав:
Председател
: Елена Балджиева
при
секретаря Галя Георгиева, като разгледа докладваното от съдията гр.д. № 2210 по
описа за 2020 година, за да се произнесе, съобрази:
Предявени са обективно съединени искове с правно
основание чл. 422 от ГПК.
Ищецът твърди, че на 10.02.2017 г. между „Сити Кеш”
ООД, като заемодател и ответника, като заемател бил сключен Договор за паричен заем № 110431,
като заемодателят се задължил да предостави на заемателя
парична сума в размер на 1100.00 лв. Погасителните вноски, които заемателят се
задължавал да изплати на заемодателя, представлявали изплащане на главницата по
кредита, ведно с надбавка покриваща разноските му за подготовка и обслужване на
заема. Годишния процент на разходите по заема бил фиксиран за срока на
договора. Страните постигнали съгласие договорната лихва за заема да бъде в общ
размер на 154,20 лв., общата стойност на плащанията по заема били в размер на
1254,20 лв., която била платима на 34 броя равни седмични погасителни вноски,
всяка в размер на 36,89 лв., като първата погасителна вноска била на 17.02.2017
г., а последна погасителна вноска на 06.10.2017 г. Крайният срок за издължаване
на всички задължения по кредита бил 06.10.2017 г.
Страните се споразумели да обезпечат изпълнението на
договора с поне на едно от двете, посочените в договора обезпечения, а именно:
издаването на запис на заповед от страна на заемателя
или поръчителство на едно или две физически лица, които отговарят кумулативно
на следните условия: имали осигурителен доход общо в размер на най-малко 7 пъти
размерът на минималната работна заплата за страната, а в случай, че били двама
поръчители, размерът на осигурителния доход на всеки от тях трябвало да бъде в
размер на поне 4 пъти минималната работна заплата за страната, не са били
поръчители по други договори за заем, сключени със заемодателя, не са заематели по сключени и непогасени договори за заем,
сключени със заемодателя, нямали кредити към банки или финансови институции с
класификация различна от "Редовен", както по активни, така и по
погасени задължения, съгласно справочните данни на ЦКР към БНБ, като следвало
да представят служебна бележка от работодателя си или друг съответстващ документ
за размера на получавания от тях доход, залог върху движима вещ, чиято пазарна
стойност надвишавала 2 пъти общата сума на плащане по договора за заем,
включващо договорената главница и лихва, първа по ред ипотека; предоставяне на
безусловна банкова гаранция, издадена от лицензирана в БНБ търговска банка, за
период включващ от сключване на договора за заем до изтичане на 6 месеца след
падежа на последната редовна вноска по погасяване на заема и обезпечаваща
задължение в размер на 2 пъти общата сума за плащане по договора за заем,
включваща договорната главница и лихва;. Ако в 3-дневен срок от подписването на
договора заемателят не предоставел посочените обезпечение, същият дължал на
заемодателя неустойка за неизпълнение на договорно задължение в размер на
904,80 лева. Тази неустойка била разсрочена на 34 равни вноски, всяка в размер
на 26,61 лева, платими на съответните падежни дати на погасителните вноски по
договора за заем, като общата погасителна вноска ставала в размер на 63.50
лева.
Съгласно Общите условия, действащи по време
на сключване на Договора, в случай че заемателят забави плащането на дължима погасителна
вноска, същият дължал на заемодателя обезщетение в размер на законната лихва
за забава за всеки ден
просрочие, считано от датата на
настъпване на забавата до окончателното
изплащане на дължимите по договора
суми. На основание цитираните по-горе разпоредби на длъжника било начислено обезщетение за забава в размер на 306,05 лв. за
периода от 02.06.2017 г. до датата на подаване
на заявлението в съда.
Заемателят не заплатил изцяло дължимата парична сума
на "Сити кеш" ООД. Сумата, която била погасена била в размер на
1053.06 лева, с която били погасени, както следва: 450.23 лева- главница,
договорна лихва в размер на 103,12 лв., неустойка за неизпълнение на договорно
задължение в размер на 399,71 лв. и лихва за забава 100.00 лева.
На 25.03.2019 г. било подписано Приложение № 1 към
Договор за покупко-продажба на вземания (цесия) от 25.03.2019 г. между
"Сити кеш" ООД и ищеца по силата на което вземанията на"Сити
кеш" ООД срещу ответника, произтичащи от Договор за паричен заем № 110431
от 10.02.2017 г. били прехвърлени изцяло с всички привилегии, обезпечения и
принадлежности, включително и лихви. С изрично пълномощно законният
представител на "Сити кеш" ООД
упълномощил ищеца в качеството си на цесионер
по Договора за прехвърляне на вземания от 31.10.2017 г. да уведоми длъжниците за извършената цесия от името на цедента и за своя сметка. С уведомително писмо с изх. №
УПЦ-П-СТК/110431 от 29.03.2019 г. за извършената продажба на вземането,
изпратено чрез Български пощи до постоянния адрес на длъжника, като същото се
върнало в цялост, тъй като получателят не бил намерен на адреса. Ищецът
изпратил второ уведомително писмо с изх. № УПЦ-С-СТК/110431 от 15.05.2020 г.,
което отново се върна в цялост.
Било подадено Заявление и било образувано ч.гр.дело №
6533/2019 г. по описа на Районен съд – Русе. С издадената Заповед за изпълнение
на парично задължение по чл. 410 от ГПК с № 3132/30.10.2019 г. било разпоредено на ответника да заплати на ищеца сумата от
649.77 лева – главница по договор за паричен заем № 110431 от 10.02.2017 г.,
ведно със законната лихва върху нея, считано от 30.10.2019 г. до изплащане на
вземането; 51,08 лева – договорна възнаградителна
лихва за периода от 02.06.2017 г. до 06.10.2017 г.; 206,05 лева – обезщетение
за забава върху главницата за периода от 02.06.2017 г. до 29.10.2019 г.; 505,09 лева – неустойка за неизпълнение на
договорно задължение за периода от 02.06.2017 г. до 06.10.2017 г., както и
разноски по делото в общ размер на 78,24 лева, но тъй като ответникът бил
призован по реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК
бил предявен и настоящия иск.
Искат
да бъде признато за установено по отношение на ответникът, че същият им дължи
сумата 649.77лв. представляваща главница за периода от 02.06.2017 г. до
06.10.2017 г.; 51,08 лв.,
представляващи договорна лихва за периода от 02.06.2017 г. до 06.10.2017 г.; 505,09 лв., представляващи
неустойка за неизпълнение на договорно задължение: за периода от 02.06.2017 г.
до 06.10.2017 г.; 206,05 лв.,
представляващи обезщетение за забава за периода от 02.06.2017 г. до 29.10.2019 г., както и законна лихва за
забава върху главницата от 30.10.2019 г., до окончателното изплащане на
задължението.
В отговора на исковата молба, ответникът чрез
назначения му особен представител оспорва предявените искове.
Съдът, след
като взе предвид събраните по делото доказателства, прие за установено от
фактическа страна следното:
По
заявление на ищеца е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по
чл.410 от ГПК с № 3132/30.10.2019 г., с която е разпоредено
на С.В.С. да заплати на ищеца сумата от 649.77 лева – главница по договор за
паричен заем № 110431 от 10.02.2017 г., ведно със законната лихва върху нея,
считано от 30.10.2019 г. до изплащане на вземането; 51,08 лева – договорна
възнаградителна лихва за периода от 02.06.2017 г. до 06.10.2017 г.; 206,05 лева
– обезщетение за забава върху главницата за периода от 02.06.2017 г. до
29.10.2019 г.; 505,09 лева – неустойка
за неизпълнение на договорно задължение за периода от 02.06.2017 г. до 06.10.2017
г., както и разноски по делото в общ размер на 78,24 лева. Тъй като ответникът
бил призован по реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК
съдът е дал указания на ищеца да предяви иск за установяване на
вземането си, който е предмет на настоящия правен спор.
На 10.02.2017 г. между „Сити Кеш” ООД, като заемодател
и ответника, като заемател бил сключен Договор за паричен заем № 110431,
като заемодателят се задължил да предостави на заемателя
парична сума в размер на 1100.00 лв. Погасителните вноски, които заемателят се
задължавал да изплати на заемодателя, представлявали изплащане на главницата по
кредита, ведно с надбавка покриваща разноските му за подготовка и обслужване на
заема. Годишния процент на разходите по заема бил фиксиран за срока на
договора. Страните постигнали съгласие договорната лихва за заема да бъде в общ
размер на 154,20 лв., общата стойност на плащанията по заема били в размер на
1254,20 лв., която била платима на 34 броя равни седмични погасителни вноски,
всяка в размер на 36,89 лв., като първата погасителна вноска била на 17.02.2017
г., а последна погасителна вноска на 06.10.2017 г. Крайният срок за издължаване
на всички задължения по кредита бил 06.10.2017 г.
В чл. 8 вр. чл. 6 от договора и чл. 9, ал. 2 от общите условия
страните се споразумели да обезпечат изпълнението на договора с поне на едно от
двете, посочените в договора обезпечения, а именно: издаването на запис на
заповед от страна на заемателя или поръчителство на
едно или две физически лица, които отговарят кумулативно на следните условия:
имали осигурителен доход общо в размер на най-малко 7 пъти размерът на
минималната работна заплата за страната, а в случай, че били двама поръчители,
размерът на осигурителния доход на всеки от тях трябвало да бъде в размер на
поне 4 пъти минималната работна заплата за страната, не са били поръчители по
други договори за заем, сключени със заемодателя, не са заематели
по сключени и непогасени договори за заем, сключени със заемодателя, нямали
кредити към банки или финансови институции с класификация различна от
"Редовен", както по активни, така и по погасени задължения, съгласно
справочните данни на ЦКР към БНБ, като следвало да представят служебна бележка
от работодателя си или друг съответстващ документ за размера на получавания от
тях доход, залог върху движима вещ, чиято пазарна стойност надвишавала 2 пъти
общата сума на плащане по договора за заем, включващо договорената главница и
лихва, първа по ред ипотека; предоставяне на безусловна банкова гаранция,
издадена от лицензирана в БНБ търговска банка, за период включващ от сключване
на договора за заем до изтичане на 6 месеца след падежа на последната редовна
вноска по погасяване на заема и обезпечаваща задължение в размер на 2 пъти
общата сума за плащане по договора за заем, включваща договорната главница и
лихва;. Ако в 3-дневен срок от подписването на договора заемателят не
предоставел посочените обезпечение, същият дължал на заемодателя неустойка за
неизпълнение на договорно задължение в размер на 904,80 лева. Тази неустойка
била разсрочена на 34 равни вноски, всяка в размер на 26,61 лева, платими на
съответните падежни дати на погасителните вноски по договора за заем, като
общата погасителна вноска ставала в размер на 63.50 лева.
Заемателят не заплатил изцяло дължимата парична сума на "Сити кеш" ООД. Сумата, която била погасена била в размер на 1053 лева, с която били погасени, както следва: главница в размер на 450,23 , договорна лихва в размер на 103,12 лв., неустойка за неизпълнение на договорно задължение в размер на 399,65 лв.
На 25.03.2019 г. било подписано Приложение № 1 към
Договор за покупко-продажба на вземания (цесия) от 25.03.2019 г. между
"Сити кеш" ООД и ищеца по силата на което вземанията на"Сити
кеш" ООД срещу ответника, произтичащи от Договор за паричен заем № 110431
от 10.02.2017 г. били прехвърлени изцяло с всички привилегии, обезпечения и
принадлежности, включително и лихви. С изрично пълномощно законният
представител на "Сити кеш" ООД
упълномощил ищеца в качеството си на цесионер
по Договора за прехвърляне на вземания от 31.10.2017 г. да уведоми длъжниците за извършената цесия от името на цедента и за своя сметка. С уведомително писмо с изх. №
УПЦ-П-СТК/110431 от 29.03.2019 г. за извършената продажба на вземането,
изпратено чрез Български пощи до постоянния адрес на длъжника, като същото се
върнало в цялост, тъй като получателят не бил намерен на адреса. Ищецът
изпратил второ уведомително писмо с изх. № УПЦ-С-СТК/110431 от 15.05.2020 г.,
което отново се върна в цялост.
Въз
основа на установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни
изводи:
Предявен е положителен установителен
иск, в производството, по който ищеца цели да установи, че ответникът му дължи
парични суми по договор за потребителски
паричен кредит, с който му е предоставила кредит в размер на 1100 лв., въз
основа на издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК. Предявеният иск е процесуално допустим, тъй като длъжникът бил уведомен за
издадената заповедта за изпълнение по чл.410 от ГПК по реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК.
Разгледан по същество, същият се явява частично
основателен.
Съгласно разпоредбата на чл. 99, ал. 4 ЗЗД
прехвърлянето на вземането поражда действие между цедента
и цесионера с постигането на съгласие между тях, а по
отношение на третите лица и на длъжника от момента на съобщаването на цесията
на длъжника от предишния кредитор.
По делото ищецът е ангажирал доказателства, от които
се установява изпращане на уведомяването на длъжника за цесията. Видно от
приетите по делото известия за доставяне, на посочения от ответника в договора
адрес, били изпратени уведомления за извършената цесия, но същите се върнали в
цялост т.н. налице е фингирано връчване.
За пълнота на изложението следва да се посочи, че във
формираната с редица решения практика на ВКС (вж. Решение № 3 от 16.04.2014 г. на ВКС по т. д. №
1711/2013 г., I т. о., ТК, решение № 78 от 9.07.2014 г. на ВКС по т. д. №
2352/2013 г., II т. о., ТК, решение № 123 от 24.06.2009 г. на ВКС по т. д. №
12/2009 г., II т. о., ТК и др.), безпротиворечиво се
приема, че уведомлението за цесията, изходящо от цедента,
но приложено към исковата молба на цесионера и
достигнало до длъжника със същата, съставлява надлежно съобщаване за цесията,
съгласно чл. 99, ал. 3, предл. първо от ЗЗД, с което
прехвърлянето на вземането поражда действие за длъжника, на основание чл. 99,
ал. 4 от ЗЗД. Уведомяването на длъжника за извършеното прехвърляне на вземането
следва да бъде съобразено като факт от значение за спорното право, настъпил
след предявяване на иска на основание чл. 235, ал. 3 от ГПК.
Дори да се приеме, че не е налице фингирано
връчване, като приложение към исковата молба ищецът е представил и уведомителни
писма за извършеното прехвърляне на вземанията, изходящо от цедента
и адресирано до ответника в качеството му на длъжник. Уведомлението, заедно с
исковата молба и останалите писмени доказателства, се счита връчено на
ответника на основание чл. 46, ал. 4, изр. първо, вр.
чл. 51, ал. 1 от ГПК, поради което следва да се приеме, че прехвърлянето на
вземанията по сключения договор за потребителски кредит в полза на ищеца е
произвело действие спрямо последния, още повече, когато той не твърди, че е
извършил плащане на задължението си на стария кредитор (в този смисъл Решение №
114 от 7.09.2016 г. на ВКС по т. д. № 362/2015 г., II т. о., ТК, Решение №198
от 18.01.2019г. по т.д. №193/2018г. на І т.о. на ВКС).
С оглед горното
следва да се приеме, че по отношение на длъжника цесията е породила правно
действие.
По делото не се спори, че ответникът получил по
договор за потребителски заем от 10.02.2017г. от „Сити Кеш” ООД парична сума в
размер на 1100 лева. От приетото по делото заключение на назначената съдебноикономическа експертиза, което съдът кредитира,
предвид специалните знания на вещото лице, е видно, че „Сити Кеш” ООД е
изпълнило своето задължение по Договора. В тежест на ответника е да докаже
погасяване на насрещното си задължение. По делото не са представени
доказателства за това, поради което съдът приема, че ответникът дължи на ищеца
сума в размер на 649,77 лв.- главница.
Следва да се посочи, че цялото вземане на ищеца е падежирало към момента на подаване на заявлението по чл.410
от ГПК, поради което съдът приема, че ответникът дължи и договорна лихва от
51,08 лв. за периода от 02.06.2017г. до
06.10.2017г.
Задължението
за главница е парично и срочно и с неплащането на падежа ответникът е изпаднал
в забава. В случая ответникът, е забавил дължимите плащания по кредита, той
дължи обезщетение за забавата в размер 209,11 лв. за периода от 02.06.2017 г.
до 30.10.2019 г., според заключението на назначената по делото експертиза, претендираната от ищеца лихва за забава е в размер на
206,05 лв.
Съгласно чл. 7, ал. 3 от ГПК /ДВ, бр.100/2019 г./
съдът служебно следи за наличието на неравноправна клаузи в договор, сключен с
потребител. Процеснят
Договор за паричен заем попада под приложното поле на Закона защита на
потребителите - кредитополучателят отговоря на дефиницията за „потребител” по
смисъла на § 13, т.1 от ДР на ЗЗП, а заявителят на дефиницията за „търговец” по
смисъла на § 13, т.2 от ДР на ЗПП. Контрактът има за предмет предоставяне на
финансови услуги, свързани с дейността на кредитна институция по смисъла на §
13, т.12 от ДР. на ЗЗП. По отношение на договора е приложим и ЗПК.
На първо място следва да се отбележи че, макар и поместени
в индивидуалния договор с ответника, а не в общите условия към него, клаузите
на същия не са индивидуално уговорени по смисъла на чл. 146, ал. 2 от ЗЗП.
Касае се до еднотипни договори за паричен заем, върху чието съдържание
потребителят не може да влияе и това е служебно известно на съда от множеството
дела, по които са представени идентични контракти между същия заемодател и
различни потребители. Освен това ищецът нито е твърдял, нито е доказал
условията по договора да са били уговорени с ответника индивидуално. По тези
съображения съдът намира, че същите следва да бъдат подложени на проверка за
тяхната равноправност – арг. от чл. 146, ал. 1 от
ЗЗП.
В глава четвърта от ЗПК е уредено задължението на
кредитора преди сключването на договор за кредит да извърши оценка на
кредитоспособността на потребителя и при отрицателна оценка да откаже
сключването на такъв. В съображение 26 от преамбюла на Директива 2008/48/ЕО на
Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2008 година относно договорите за
потребителски кредити изрично се сочи следното: „В условията на разрастващ се
кредитен пазар е особено важно кредиторите да не кредитират по безотговорен
начин или да не предоставят кредити без предварителна оценка на
кредитоспособността, а държавите-членки следва да упражняват необходимия надзор
с цел избягване на такова поведение и следва да приложат необходимите средства
за санкциониране на кредиторите в случаите, в които те процедират по този
начин“.
В този смисъл клауза уговорената в чл.8 вр. чл. 6 от договора и чл. 9, ал. 2 от общите условия,
според която се дължи неустойка при неосигуряване в тридневен срок от сключване
на договора на обезпечение чрез поръчителството на поръчител, който да отговаря
едновременно на посочените в чл.6 от Договора или обезпечението не отговаря на
чл. 9, ал. 2, т.1 и т.4 от общите
условия, се намира в пряко противоречие с преследваната с целта на
транспонираната в ЗПК директива. На практика подобна уговорка прехвърля риска
от неизпълнение на задълженията на финансовата институция за извършване на
предварителна оценка на платежоспособността на длъжника върху самия длъжник и
води до допълнително увеличаване на размера на задълженията. На последно място,
по посочения начин се заобикаля законът – чл. 33, ал. 1 от ЗПК, който предвижда,
че забава на потребителя кредиторът има право само на лихва върху неплатената в
срок сума за времето на забавата. С процесната клауза
за неустойка в полза на кредитора се уговаря още едно допълнително обезщетение
за неизпълнението на акцесорно задължение – недадено
обезпечение, от което обаче не произтичат вреди. Подобна неустойка всъщност
обезпечава вредите от това, че вземането няма да може да бъде събрано от
длъжника, но именно тези вреди се обезщетяват и чрез мораторната
лихва по чл. 33, ал. 1 от ЗПК. Подобно кумулиране на
неустойка за забава с мораторна лихва е недопустимо и в този смисъл съдебната
практика е константна. Такава неустойка, дори и същата да беше валидна, няма да
се дължи и на основание чл. 83, ал. 1 от ЗЗД.
С оглед на обстоятелството, че по делото не се спори,
че част от заплатената от ответницата сума в размер на 399,65 лв. е използвана
за погасяване на неустойката и предвид изложеното по-горе за нищожност на
клаузата за неустойка от договора, същата сума, следва да бъде отнесена за погасяване
на задълженията на ответницата за договорна лихва и главница.
При
това положение съдът приема, че обективно съединени искове следва да се уважат,
като се признае за установено съществуването на вземането на ищеца за 301,20
лева – главница по договор за потребителски заем от 10.02.2017 г., сумата от 206.05 лева, представляваща
обезщетение за забава за периода от 02.06.2017 г. до 30.10.2019 г., ведно със
законната лихва върху главницата, считано от 30.10.2019 г. до окончателното й
изплащане.
Предвид изхода на спора, ответникът следва да заплати
на ищеца сумата от 28.12 лв.– разноски по ч.гр. д. № 6533/2019 г. по описа на РС-Русе.
Ответникът дължи на ищеца разноски съобразно уважената
част от исковете по настоящото производство в размер на 259.37лв., като юрисконсултското
възнаграждение е определено по реда на чл.78, ал.8 от ГПК на 150 лв.,
Мотивиран така, съдът
Р
Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, С.В.С., ЕГН **********,***
дължи на Агенция за събиране на вземания” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление в гр. – гр. София, бул. „Д-р Петър Дертлиев”
№ 25, офис-сграда Лабиринт, ет.2, офис 4,
сумата от 301,20 лв. – главница по Договор за паричен заем № 110431 от
10.02.2017 г., сумата от 206,05 лв. – представляваща обезщетение за забава за
периода от 02.06.2017 г. до 30.10.2019 г., ведно със законната лихва върху главницата,
считано от 30.10.2019 г. до окончателното й изплащане, по прехвърлено от Сити Кеш ООД чрез цесия на
25.03.2019 на „Агенция за събиране на вземания” ЕАД, вземане по Договор за
паричен заем № 110431 от 10.02.2017 г., за които е издадена Заповед за изпълнение
на парично задължение № 3132/ 30.10.2019 г. по ч.гр. д. № 6533/2019 г. по описа
на РС-Русе, IV гр. с-в.
ОТХВЪРЛЯ
предявения
от Агенция за събиране на вземания” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление в гр. – гр. София, бул. „Д-р Петър Дертлиев”
№ 25, офис-сграда Лабиринт, ет.2, офис 4, против С.В.С., ЕГН **********,***, искове с правно
основание чл.422, ал.1 от ГПК – за признаване за установено по отношение на
ответника, че дължи на ищеца сумата над 301,20 лв. до 649,77 лв. – главница по
Договор за паричен заем № 110431 от 10.02.2017 г., сумата от 51.08 лв.. –
договорна лихва, дължима за периода от 02.06.2017г. до 06.10.2017г., сумата от
505,09 лв.- неустойка, ведно със законната лихва върху главницата, считано от
30.10.2019 г. до окончателното й изплащане,
по прехвърлено от „Сити Кеш“ ООД чрез цесия на 25.03.2019 на „Агенция за
събиране на вземания” ЕАД, вземане по Договор за потребителски паричен заем № 110431
от 10.02.2017 г., за които е издадена Заповед за изпълнение на парично
задължение № 3132/ 30.10.2019 г. по ч.гр. д. № 6533/2019 г. по описа на
РС-Русе, IV гр. с-в.
ОСЪЖДА С.В.С., ЕГН **********,*** да заплати на Агенция за
събиране на вземания” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в
гр. – гр. София, бул. „Д-р Петър Дертлиев” № 25,
офис-сграда Лабиринт, ет.2, офис 4, сумата 28.12лв. – разноски, за които е
издадена Заповед за изпълнение на парично задължение № 3132/ 30.10.2019 г. по
ч.гр. д. № 6533/2019 г. по описа на РС-Русе, IV гр. с-в., както и сумата от 259.37лв.
– разноски за настоящото производство.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Русенския окръжен съд в двуседмичен
срок от връчването на препис от него на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: