№ 3258
гр. София, 16.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-26 СЪСТАВ, в публично заседание
на двадесети септември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Вергиния Мичева
при участието на секретаря К.ка Анг. Илиева
като разгледа докладваното от Вергиния Мичева Гражданско дело №
20211100115438 по описа за 2021 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са два обективно съединени иска с правно основание чл.432 ал.1 от КЗ вр.
чл.45 от ЗЗД, съединени с акцесорни искове по чл.86 от ЗЗД.
Ищецът П. С. С. твърди, че на 24.07.2021г. в гр.София е претърпял ПТП в резултат
на което е получил телесни увреждания, болки и страдания. Твърди, че виновен за ПТП е
водачът на л.а. Киа Сийд, чиято гражданска отговорност е застрахована при ответника.
Сочи, че в резултат на ПТП е претърпял имуществени и неимуществени вреди. Предявил е
претенция пред ответника извънсъдебно, но последният е отказал да му плати търсеното
обезщетение. Предявява срещу ответника иск за търпени неимуществени вреди в размер на
600 000лв. ведно със законната лихва от 30.12.21г. - датата, когато е изтекъл 3 месечния срок
за произнасяне на застрахователя, и иск за търпени имуществени вреди в размер на
47 281,18лв. – разходи за лечение и медикаменти, ведно със законната лихва от 30.12.21г. до
окончателното изплащане. Претендира и разноските по делото.
Ответникът ЗАД „ОЗК-З.“ АД оспорва исковете по допустимост, по основание и по
размер. Ответникът твърди, че ищеца само формално е предявил извънсъдебно претенция за
заплащане на обезщетение, като не е представил исканите от застрахователя документи. В
тази връзка намира иска за преждевременно заведен и моли съда да прекрати
производството по делото. По същество, ответникът оспорва твърдения механизъм на ПТП,
описан в исковата молба, оспорва вината на водача на МПС – л.а. Киа Сийд. Счита, че
ищецът има вина за настъпване на ПТП, като твърди, че мотоциклетът на ищеца е бил
неизправен, ищецът не е бил правоспособен водач, настъпилите за ищеца вреди са
последица от собственото му виновно поведение, ищецът не е ползвал светлинни сигнали за
обозначаване на ППС и така е възпрепятствал водача на лекия автомобил да го забележи,
ищецът е управлявал мотоциклета със скорост надвишаваща нормативно разрешената, като
в резултат на виновното поведение на водача на мотоциклета, водачът на лекия автомобил
не е могъл да избегне удара. Оспорва причинно следствената връзка между вредите на
пострадалия и настъпилото ПТП. Евентуално, прави възражение за съпричиняване от страна
на ищеца на вредоносния резултат, като твърди, че ищеца не е бил правоспособен водач,
1
управлявал е техническо неизправно МПС, което не е преминало задължителен преглед, не е
използвал необходимите светлини за обозначаване на ППС и е управлявал ППС със скорост
над разрешената. Счита, че приносът на ищеца към съпричиняването е поне 80%. Отделно
от посоченото, твърди съпричиняване от страна на ищеца към вредоносния резултат за това,
че не е бил с предпазна екипировка. Оспорва иска за имуществени вреди, както и
претенциите за заплащане на лихва за забава върху двете претендирани суми. Алтернативно,
посочва, че ако дължи лихви за забава, това следва да бъде от датата на поканата за
заплащане на лихви – а именно от подаване на исковата молба в съда. Моли съда да
отхвърли исковете и да му присъди разноските по делото.
Съдът, като взе предвид представените по делото доказателства, приема за
установено от фактическа и правна страна следното:
Видно от представения констативен протокол за ПТП № К-341 на СДВР, ОПП, на
24.07.2021г. около 22.20ч. в гр.София , на бул.“Захари Стоянов“ до Блок 421 с посока от
бул. “Панчо Владигеров“ към бул. “Добринова скала“ е настъпило ПТП между л.а. Киа
Сийд, с рег.№ ****, управляван от К. Д. С. и мотоциклет Хонда ЦБР600Ф, с рег.№ ****,
управляван от ищеца П. С. С.. Съставителят на констативният протокол е отразил, че
мотоциклетът Хонда се е движел по бул.“Захари Стоянов“ с посока на движение от
бул.“Панчо Владигеров“ към бул.“Добринова скала“, като срещу Блок 421 участва в ПТП с
движещият се пред него и предприемащ маневра обратен завой л.а. Киа Сийд. Във връзка с
ПТП е образувано ДП. Извършен е оглед на место, изготвена е скица на
местопроизшествието. Срещу водача на лекия автомобил се води наказателно производство,
което към настоящия момент не е приключило.
След ПТП ищецът е транспортиран от екип на ЦСМП и е настанен за лечение в
УМБАЛСМ „Н.И.Пирогов“ ЕАД с работна диагноза политравма, с опасност за живота.
За установяване механизма на ПТП, съдът събра гласни и писмени доказателства.
Св.Иван П. установява, че се е намирал в близост до ПТП. Движел се пеша по
тротоара на бул.“Захари Стоянов“. Спомня си, че лекият автомобил е бил таксиметров
автомобил и е бил спрял напречно на двете пътни платна, като мотористът се блъснал в
неговата задна врата и ляв калник. Преди удара си спомня, че мотоциклетът бил спрял на
пешеходната пътека, пропуснал пешеходците и продължил по булеварда, след което се
ударил в таксиметровия автомобил. Паднал до автомобила, без да прелита през него. Бил
оборудван с каска. Мястото било осветено, фаровете на мотоциклета работели. Линията на
пътното платно била непрекъсната. Според свидетелят мотористът не могъл да заобиколи
таксито, тъй като по другото пътно платно се движели автомобили.
Назначената по делото комплексна съдебна медицинска и автотехническа експертиза
установява следния механизъм на ПТП: водачът на л.а. „КИА Сиид” с рег. № **** К. С. се е
движил по бул. "Захари Стоянов” в посока от бул. "Панчо Владигеров” към бул. "Добринова
скала” в лявата пътна лента, тъй като в дясната лента е имало паркирани автомобили.
Платното за движение е двупосочно с общо четири пътни ленти, по две за посока, със суха
асфалтова настилка, След като е преминал през кръстовището с ул. Георги Дражев", вляво е
имало обозначена с пътни знаци за стоянка за таксита, водачът най-вероятно е решел да
застане на тази стоянка. За целта е намалил скоростта си до около 14 км/ч, завил е първо
надясно, като се е доближил до паркирани надлъжно до десния тротоар автомобили, за да си
осигури възможност да извърши обратен завой без да спира на един път без допълнителни
маневри. В същия момент, в същата посока зад него в лявата пътна лента към бул.
"Добринова скала” се е движил мотоциклет „Хонда ЦБР 600Ф” с рег. № ****, управляван от
П. С., със скорост от около 50 км/ч. Преди да започне да завива наляво, водачът С. не е
огледал пространството зад автомобила си, а е предприел маневра за да завие в обратната
посока със скорост около 14 км/ч, при наличие на средна двойна непрекъсната разделителна
линия М2. Мотоциклетът в момента, когато л.а. КИА е започнал да завива наляво, се е
намирал на отстояние около 18 м от мястото на удара. Тъй като при опасната зона за
спиране на мотоциклета 31,5 м, водачът му, ищецът П. С. не е имал техническа възможност
да спре преди мястото на удара, мотоциклетът се е ударил челно с предното си колело със
2
задното ляво колело на л.а. КИА. Ударът е настъпил в лявата пътна лента за движение в
посока към бул. „Добринова скала“ , на 5,50м. - 6,00м. вляво от десния бордюр. След това
мотоциклетът се е плъзнал напред по лявата страна на автомобила, като поради ротация е
имало и вторичен/ вторични удари в леви врати на л.а. КИА. В резултат на удара, тъй като
автомобилът е разположен под ъгъл, мотоциклетът се е отклонил силно наляво, достигнал е
и се е ударил в бронята на напречно паркиран неизвестен автомобил, като се е спрял легнал
на лявата си страна. Мотоциклетистът при удара, вероятно също се е ударил в лявата страна
на автомобил КИА и също се е отклонил наляво, като тялото му се е спряло вероятно вляво
от спрения л.а. КИА без да е прегазен от него, вероятно без да се удари в паркираните
автомобили.
Вещото лице автоексперт е категоричен, че мотоциклетистът не е имал възможност
да спре преди мястото на удара и не е могъл да предотврати произшествието. И това е така,
тъй като към момента на започване на завиване наляво на л.а. КИА, отстоянието 18 м. на
мотоциклет Хонда от мястото на удара е по-малко от опасната му зона за спиране 31,50 м.,
т.е. автомобилът КИА попада в опасната зона за спиране на мотоциклета. От друга страна,
спрямо момента, в който е започнал да завива наляво, водачът на л.а. КИА вече не е имал
възможност да спре и не е могъл да предотврати произшествието - максималното разстояние
до навлизане на автомобила в коридора на мотоциклета е 2,00м., и то е по-малко от опасната
му зона за спиране 4,88м.
В протокола за оглед е отразено, че бул. „Захари Стоянов“ е добре осветен с улични
лампи, поставени на стълбове на левия и десния тротоари и видимостта за двамата водачи е
била добра. Вещото лице посочва, че дори и уличните лампи да не са били включени, а
двете МПС са се движили на къси светлини, водачът на автомобила е виждал много добре
фарът на мотоциклета. Късите светлини на мотоциклета са осветявали напред пред фронта
му над 40м., а вдясно от фара до 60 - 70м. и са осветявали достатъчно добре автомобила.
Когато л.а. КИА е започнал да завива наляво, мотоциклетът е бил на 18м. от мястото на
удара, затова мотоциклетистът е нямал възможност да спре преди удара и не е могъл да
предотврати ПТП и при пълна тъмнина.
Във връзка с установяване на обстоятелството дали мотоциклетистът е бил оборудван
с предпазно облекло, вещите лица посочват, че в протокола за оглед не е описана намерена
каска. Липсата на установени и описани мекотъканни травми в областта на главата, лицето и
крайниците дава основание да се приеме, че те са били защитени, протектирани ефективно
от предпазна екипировка. Досежно получените от ищеца телесни увреди, вещите лица
посочват, че предпазна каска не би могла да предотврати получаването на мозъчната
контузия, поради въздействието на инерционни сили и гравитационен ефект върху главния
мозък след удар на главата. Носенето на предпазен шлем е предотвратило получаването на
по-тежка, открита черепно-мозъчна травма със мекотъканни увреждания /рани, хематоми и
др./, както и счупване на черепни кости. Счупването на ключицата би могло да се причини
както директно, така и индиректно при налични протектори за гърдите. Причиняването на
гръбначно-мозъчната травма е индиректно, като силата от удара е предадена по оста на
гръбначен стълб и е довела до надпределно свиване на тялото, от което са счупени от
компресионен тип гръдните прешлени. При полученото разместено счупване на прешлени
на гръбначен стълб от разместен костен фрагмент е последвало и притискане на гръбначен
мозък. Въпреки проведеното лечение, това е довело в крайна сметка до невъзвратимо
увреждане на гръбначния мозък - миеломалация, което е обусловило регистрираната пареза
до плегия на долните крайници с тазово-резервоарни смущения. Предпазни протектори за
гърба не биха могли да предотвратят тази травма. Счупването на две ребра отзад може да се
получи и при носене на предпазно облекло, като контузията на бял дроб с плеврални изливи
се дължи на инерционни въздействия върху вътрегръдните органи.
Според вещите лица причината за настъпване на произшествието са действията на
водача на л.а. „КИА СИИД“, който е предприел обратен завой при наличие на движещ се
зад него в лявата пътна лента мотоциклет „Хонда“, като е поставил себе си и
мотоциклетиста в невъзможност да предотвратят удара и ПТП.
3
Съдебният лекар, член на комплексната експертиза, установява, че след ПТП при
ищеца са установени следните травматични увреждания:
- Закрита черепно-мозъчна травма изявена с лекостепенна мозъчна контузия с
контузионно огнище в челна област на лява голямо-мозъчна хемисфера. Сама за себе си тази
травма е причинила и се отнася към критериите на медико - биологичния признак
„разстройство на здравето, временно опасно за живота“ /средна телесна повреда/.
- Закрита гръдна травма изявена със счупване на 6-то и 7-мо леви ребра отзад /към
гърба/ и контузия на бял дроб, с плеврален излив. Сама за себе си тази травма е причинила и
се отнася към критериите на медико- биологичния признак „разстройство на здравето,
временно опасно за живота“ / средна телесна повреда /. От травмата и последвалото я
обездвижване и залежаване е настъпил тежък възпалителен процес на белите дробове, която
е преодолян само благодарение на проведеното високоспециализирано лечение. Това
усложнение само причинява и се отнася към критериите на медико - биологичния признак
„разстройство на здравето, временно опасно за живота“ / средна телесна повреда /. След
проведеното активно лечение реалната опасност за живота на пострадалия от черепно-
мозъчната и гръдната травма е преодоляна.
Счупването на две ребра в съчетание със счупване на гръбначни прешлени е
причинило и се отнася към критериите на медико-биологичния признак трайно /за повече от
30 дни от датата на травмата/ затруднение на движенията на снагата / средна телесна
повреда /.
- Счупване на лява ключица. Само за себе си счупването на ключицата е довело до
реализиране на критериите на медико-биологичния признак трайно /за повече от 30 дни от
датата на травмата/ затруднение на движенията на левия горен крайник / средна телесна
повреда /.
- Тежка гръбначно-мозъчната травма изразяваща се в разместено, многофрагментно
счупване на телата и дъгите на 4-ти и пети гръдни прешлени и дъгата на 3-ти гръдна
прешлен с притискане от парче от разместено счупване на прешлен на гръбначен мозък,
вентрално разкъсване на твърда обвивка на гръбначен мозък и контузия и притискане на
самия гръбначен мозък. Сама за себе си тази тежка гръбначно-мозъчна травма е обусловила
също реална опасност за живота на пострадалия, поради което се отнася към критериите на
медико-биологичния признак „разстройство на здравето, временно опасно за живота“ /
средна телесна повреда /.
Независимо от проведеното лечение при пострадалия е настъпило невъзвратимо
увреждане на гръбначния мозък водещо постоянна загуба в най-съществената им част на
функциите на долните крайници, т.е. от травмата са реализирани критериите на медико -
биологичния признак „загуба или осакатяване на левия и десния крайник /тежка телесна
повреда/.
Тази травма на гръбначен мозък е причинила и постоянно персистиращо нарушение
на тазово-резервоарните функции, с което реализира критериите на медико-биологичния
признак постоянно разстройство на здравето, неопасно за живота / средна телесна повреда /.
Съдебният медик обяснява, че травмите на пострадалия са причинени от действие със
значителна травмираща сила на твърди тъпи предмети. Счупването на лява ключица може
да е причинено както от директен удар в мястото на счупването, така и индиректно с
придаване силата на удара върху рамото. Като контактно увреждане по механизъм на удара,
следва да се приеме травмата на главата довела до реализиране на мозъчната контузия. При
липса на описани мекотъканни увреждания на главата /рани, хематоми и др./ вещото лице
приема, че главата на пострадалия е била протектирана от предпазна каска, шлем. След
травмата на главата по индиректен механизъм с придаване на травмиращата сила по оста на
гръбначен стълб е последвала хиперфлексия в торакален отдел на гръбначен стълб, от което
е причинена гръбначно-мозъчната травма. Последвало е и вторично травмиране от удар на
гърба със счупване като контактни травми на 6-то и 7-мо леви ребра отзад и по индиректен
механизъм увреждане с контузия на бял дроб.
4
Назначената по делото съдебно медицинска експертиза с вещо лице неврохирург, въз
основа на представените по делото медицинска документация, установява, че
непосредствено след ПТП на ищеца е проведено болнично лечение в УМБАЛСМ
„Н.И.Пирогов", Клиника по неврохирургия, за периода 24.07.2021 г. - 05.09.2021г. При
постъпването ищецът е настанен в Противошокова зала, започнати са диагностични и
реанимационни мероприятия. Установена е тежка долна парапареза - до плегия за десен
крак, нарушена сетивност. Извършени са необходимите лабораторни и образни изследвания
в пълен обем, проведени са консултации с хирург, травматолог, интернист, реаниматор.
Преценена е необходимостта от извършване на спешно оперативно лечение с цел
декомпресия на гръбначния мозък, което е осъществено на 25.07.2021 г. с времетраене от 4
до 8 часа – извършено е премахване на дъгите на Тх4 и Тх5 прешлени, премахване на
междупрешлените стави на ниво Тх4-Тх5 вдясно, задна декомпресия. Интраоперативно се
установява силно притисната твърдата гръбначно - мозъчна обвивка, изтичане на гръбначно-
мозъчна течност, вероятно от увреда от костен фрагмент. След операцията ищецът е
настанен в Неврохирургична реанимация. Проведено се комплексно медикаментозно и
инфузионно лечение.
Успоредно с провежданото лечение се провеждат контролни КТ и УЗД изследвания.
Установено е наличие на дорзално дислоциран фрагмент към гръбначния канал от тялото на
Тх4 с размери 16/7 мм.; значимо увеличение на двустранните плеврални изливи, до обем
1100 мл. вдясно и 680 мл. вляво, поради което на 27.07.2021г. е извършено оперативно
лечение - двустранна торакоцентеза с евакуация на плевралните изливи и поставяне на
плеврален катетър двустранно. Осъществява се активен контрол на функцията на гръдните
дренажи, репозициониране, системен рентгенов контрол, отбелязва се фебрилитет до 40
градуса.
На 28.07.2021 г. е извършена повторна неврохирургична гръбначна операция -
Транспедикуларна метална титаниева стабилизация Тх1-Тх2-ТхЗ-Тх5-Тх6. Премахнати са
костните фрагменти. Осъществена е гръбначно- мозъчна декомпресия и надеждна
стабилност на увредения гръбначен сегмент. Следоперативно ищецът е останал в тежко, на
моменти критично общо състояние, интубиран, седиран, на апартно дишане, високо
фебрилен до 40,5 градуса.
На 03.08.2021г. е извършена трахеостомия за нуждите на продължителната
изкуствена белодробна вентилация.
На 12.08.2021г. е проведено поредно спешно оперативно лечение - срединна
лапаротомия, мобилизация на дуоденума, клиновидна ексцизия и шев на перфорирала язва
на стомаха - т. нар. „стрес улкус".
След стабилизиране на соматичния и неврологичен статус, на 03.09.2021г. ищецът е
изведен от Реанимация и лечението му е продължило в общо клинично отделение - НХВ,
при персистиращ неврологичен дефицит за долните крайници, спокойни и първично
зарастващи оперативни рани, трахеостомна рана - спокойна.
Вещото лице неврохирург обяснява, че по време на реанимационното лечение и
множеството извършени оперативни интервенции е съществувала непосредствена опасност
за живота на пострадалия.
Ищецът е изписан на 5.09.2021г. с окончателна диагноза: Контузия на мозъка.
Травматичен кръвоизлив в меките мозъчни обвивки. Фрактура на 4-ти и 5-ти гръдни
прешлени. Контузия и компресия на гръбначния мозък. Контузия на гръдния кош. Фрактура
на лявата ключица. След изписването от УМБАЛСМ „Н.И.Пирогов", Клиника по
неврохирургия, лечението и обгрижването на ищеца е продължено в МБАЛ „Света София",
Отделение по палиативни грижи (хоспис).
За периода 30.09.2021г. - 08.10.2021г. е проведено болнично лечение в МБАЛ
„Света София", Отделение по гнойносептична хирургия, поради наличие на рана в областта
на сакрума с изтичаща течност и неприятна миризма с размери 2 x 2 см. След съответна
предоперативна подготовка е проведено хирургично лечение - фасциотомия и некректомия.
5
В хосписа към МБАЛ „Света София" е осъществено лекарско наблюдение и
медицински грижи, превръзки на оперативните рани и декубиталната рана, редовна смяна
на уретралния катетър, лабораторни и микробиологични изследвания, рехабилитация.
Престоят на ищеца в Хосписа е продължил до 10.12.2021 г., след което лечебният и
възстановителен процес се провежда в домашни условия. Провежда се ежедневна
рехабилитация от специалист. Под осъществен контрол и лечение от уролог, катетърът е
свален окончателно през м. февруари 2022 г., след многократни неуспешни опити.
Мехурният автоматизъм е частично възстановен. Хроничната уроинфекция персистира,
урината периодично става мътна, с парцалчета и силно неприятна миризма. Дефекацията е
нередовна и силно затруднена.
Вещото лице е извършило личен преглед на ищеца на 20.05.2022 г. в дома му в гр.
София, в присъствие на родителите му. Установил е, че ищеца заема принудително легнало
положение на специализирано ортопедично легло. От страна на главата, врата, горните
крайници и гърдите няма проблеми. Фрактурата на лявата ключица е зараснала с
лекостепенна дислокация, без негативно отражение на двигателната функция. Налице е
синдром на долна спастична парапареза тежка степен, до плегия за левия крак. За десния
крак има волеви движения в силно ограничен обем за стъпалото и пръстите. Мускулният
тонус е силно повишен, надкостно-сухожилните рефлекси са оживени, с разширени
рефлексогенни зони и поликинетизъм. Наблюдава се частично запазена повърхностна и
дълбока сетивност и наличие на спинални автоматизми. Налице са белези от зараснали
оперативни рани - от трахеостомия, с размери 3 x 2 см., грубоват, ясно видим по предната
повърхност на шията; от лапаротомия, с дължина 17 см. по предната коремна стена,
срединно; от гръбначно-мозъчните операции, с дължина 21 см. Всички оперативни области
са спокойни. Вещото лице обяснява, че при прегледа е установил, че в последно време и към
момента ищецът изпитва силни болки в областта на лявата колянна става и двете
тазобедрени стави, по-манифестно за дясната, които болки затрудняват провеждането на
рехабилитационното лечение, всякакви промени на позата в леглото и ползването на
инвалиден стол.
Вещото лице неврохирург потвърждава заключението на съдебния лекар , че в
резултат на ПТП ищецът е получил следните телесни увреждания:
- Контузия на мозъка;
- Травматичен кръвоизлив в меките мозъчни обвивки;
- Фрактура на дъгата на 3-ти гръден прешлен;
- Взривна Фрактура на 4-ти гръден прешлен;
- Компресионна фрактура на 5-ти гръден прешлен;
- Тежка контузия и компресия на гръбначния мозък;
- Контузия на гръдния кош;
- Контузия на белия дроб двустранно;
- Двустранен хемо-пневмоторакс;
- Фрактура на 6-то и 7-мо ребро вдясно;
- Фрактура на лявата ключица.
Претърпените телесни увреждания са в пряка и непосредствена причинна връзка с
процесното ПТП.
Мозъчната контузия е лекостепенна, и се изразява в контузионно огнище около 7
мм. в лявата челна област на главния мозък. Травмата протича с умерено изразена
общомозъчна симптоматика и липса на спомен за случилото се.
Гръбначно-мозъчната травма е изключително тежка, причинила е тежка контузия и
притискане на гръбначния мозък на горно гръдно ниво - Тх3 - Тх5, довели практически до
пълно обездвижване на долните крайници, нарушена чувствителност от нивото на увредата
дистално, нарушена функция на тазовите резервоари. Травмата е предизвикала пълно
6
обездвижване на долните крайници и трайно нарушение на тазово-резервоарните функции.
Гръдната и белодробна травма поотделно и в съвкупност са причинили постоянно
общо разстройство на здравето, опасно за живота. Според вещото лице фаталният изход при
ищеца е предотвратен благодарение на проведеното спешно и високоспециализирано
оперативно лечение.
Фрактурата на лявата ключица е причинила трайно затруднение на движенията на
левия горен крайник за срок до около два месеца.
Според експерта, в резултат на получените множествени и тежки травматични
увреждания, ищецът е претърпял особено интензивни болки и страдания за срок до 6
месеца и продължаващи със значителен интензитет до момента.
Във връзка с възстановяването на ищеца вещото лице счита, че получените от ищеца
увреждания на главата, гръдния кош, белия дроб и лявата ключица са напълно възстановени.
От момента на инцидента са изминали 10 месеца. За този период от време не се отчита
каквото и да било подобрение в неврологичния статус - персистира тежкото обездвижване
на долните крайници, практическата липса на активни движения в тях, силно затруднените
пасивни движения, еластично повишеният мускулен тонус, болестно оживените надкостно-
сухожилни рефлекси, силно нарушената повърхностна и дълбока сетивност, тазово-
резервоарните нарушения, с прояви на хронична уроинфекция. Тази задържаща се
неврологична симптоматика и появата на спинални автоматизми говорят с категоричност за
тежко увреждане на гръбначния мозък на нивото на фрактурата на прешлените с
дефинитивен характер.
В съдебно заседание вещото лице уточнява, че ищецът има и други увреждания,
които затрудняват рехибилитационните действия към момента – изкривена капачка на
едното коляно, изкривени тазобедрени стави , които увреждания лекарите отказват да
оперират, тъй като ищецът не може да движи краката си. Най-малките движения при ищеца
водят до болка, вкл. отвиването на завивката на леглото, преместването на тялото му
настрани за тоалет и обтриване. Уринира автоматично, не волево. В тази насока вещото
лице посочва, че е необходимо ищеца да приема по 2-3 литра течности дневно като редува
кисела и алкална вода, както и антибиотично лечение и специализиран чай, за да се
предотвратява хронична инфекция на бъбреците.
Към момента ищецът е 100% инвалидизиран, подвижността му е ограничена в
рамките на леглото, и то с чужда помощ. Липсва контрол на тазовите резервоари. В
ежедневието той е напълно зависим от околните.
Вещото лице посочва, че лечебно възстановителните дейности при болни с травма на
гръбначния мозък следва да се извършват в специализирани условия, които имат за цел да
създадат максимално благоприятни условия за протичането на възстановително -
регенеративните процеси в гръбначния мозък, да нормализират нарушената обмяна на
веществата, да осъществяват профилактика и лечение на декубиталните рани и деформации
на костно - ставния апарат, да достигнат контролируеми процеси на уриниране и дефекация,
да осъществят предпазване и лечение на усложнения от страна на отделителната, дихателна
и сърдечно-съдова системи, на мускулната атрофия и спастицитет, да изработят способност
за самостоятелно придвижване, за придобиване на навици за самообслужване, за
професионално преобучение и трудоустрояване. Тези цели се постигат в оптимално
възможен обем в специализирани рехабилитационни центрове за пострадали с гръбначни
увреждания. Тяхното развитие, функциониране и достъпност е в пряка зависимост от
социално- икономическото състояние на обществото. Неполагането на тези грижи в пълен
обем или частичното им и непълноценно заместване с елементарни грижи в домашни
условия води до влошаване на общото, неврологично и психологично състояние, до
утежняване на инвалидността като цяло и на прогнозата за в бъдеще, вкл. за
продължителността на живота. Закономерни усложнения за в бъдеще са задълбочаване на
уроинфекцията до степен на хронична бъбречна недостатъчност; атрофия на мускулатурата
на крайниците; контрактури на големите стави; многоорганна недостатъчност в резултат на
7
развил се хрониосепсис.
Досежно направените от ищеца разходи за лечение и възстановяване, вещото лице
посочва, че представените по делото счетоводни документи - фактури и фискални бонове за
заплащане на медикаменти и медицински стоки и услуги / от л. 133 до л. 208 от делото/, на
обща стойност 47 281,18 лв., са в причинна връзка с получените от ищеца травми и са били
необходими за лечебния и възстановителен процес.
Във връзка с твърдените в исковата молба търпени болки и страдания съдът допусна
събиране на гласни доказателства. Свидетелката Л. С.а, майка на ищеца, установява, че тя се
грижи за сина си в домашни условия. Споделя , че ищецът има усет от кръста нагоре, а от
кръста надолу не усеща и не се движи. Ползва катетър, а когато е без него, се получава
запушване. За изхождане по голяма нужда разчита единствено на свидетелката. Постоянно е
на легло, изпитва силни болки при допир на краката, все още има декубитационна рана от
залежаването под опашната кост, която продължават да лекуват. Ищецът не може да застане
в седнало положение, не може да ползва инвалидна количка, при леко повдигане от леглото
му се вие свят. Свидетелката споделя, че синът й е психически сринат след ПТП – не искал
да вижда никого, вкл. и трудно понасял рехабилитаторите. Бил отчаян, не искал да се пуска
светлина в стаята му. Не искал да вижда сестра си и нейното бебе, приятелите си. Загубил
работата си, приятелката му го напуснала. Преди ПТП ищецът работел като началник
автотранспорт, пътувал много, бил контактен , весел, посещавал и приют за деца, рядко се
задържал вкъщи.
Съдът кредитира показанията на разпитаната свидетелка. Въпреки, че е в близка
роднинска връзка с ищеца и заинтересована от изхода на делото, показанията й се подкрепят
от събраните писмени доказателства и изслушаните експертизи. Съдът приема и
експертизите, които не са оспорени от страните, дадени са обективно и компетентно от
вещите лица.
На 29.09.2021г. ищецът е предявил пред застрахователното дружество претенцията
си за изплащане на обезщетение за причинените му неимуществени вреди в размер на 500
000лв. и претенция за заплащане на сумата 24 848,98лв. за претърпените имуществени
вреди. Няма спор, че застрахователното дружество-ответник по делото не е заплатило
търсеното обезщетение.
В производството не се спори между страните, че за управлявания от К. Д. С., ЕГН
********** лек автомобил Киа Сийд , с ДК№ **** е имало валидно сключена застраховка
„Гражданска отговорност“ на автомобилистите при ответника към датата на ПТП.
Въз основа на така възприетата фактическа обстановка, съдът прави следните правни
изводи:
Всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил другиму.
Съгласно разпоредбата на чл. 432 ал.1 от КЗ увреденото лице може да предяви пряк
иск срещу застрахователя на причинителя на вредата, като с договора за застраховка
"Гражданска отговорност" застрахователят се задължава да покрие отговорността на
застрахования за причинени от него на трети лица имуществени и неимуществени вреди. За
да се ангажира отговорността на застрахователя по чл. 432 ал.1 от КЗ е необходимо към
момента на увреждането да съществува валидно застрахователно правоотношение, породено
от договор за застраховка "Гражданска отговорност", между прекия причинител на вредата,
респективно собственика на автомобила и застрахователя. Наред с това следва да са налице
и всички кумулативни предпоставки от фактическия състав на чл. 45 от ЗЗД, пораждащи
основание за отговорност на прекия причинител - застрахован спрямо увредения за
обезщетяване на причинените вреди. Основателността на прекия иск предполага
установяване при условията на пълно и главно доказване в процеса на следните факти: 1./
настъпилото ПТП и неговия механизъм, 2./ противоправното поведение на виновния водач,
3./ претърпените неимуществени вреди, 4./ наличието на пряка причинна връзка между
вредите и настъпилото ПТП, 5./ ответникът да е застраховател на гражданската отговорност
на причинилия произшествието водач. Отговорността на застрахователя е обусловена от
8
отговорността на застрахования деликтвент, като застрахователят дължи обезщетение за
вредите, доколкото застрахованият е отговорен спрямо увреденото лице за репарирането им.
Съгласно изискванията на нормата на чл.498 от КЗ /в сила от 01.01.2016г. /,
установяваща абсолютна положителна процесуална предпоставка за допустимост на прекия
иск на пострадалия от настъпило застрахователно събитие срещу застраховател, увреденото
лице, което желае да получи застрахователно обезщетение, следва да отправи първо към
застрахователя писмена застрахователна претенция по реда на чл.380 от КЗ. Ако
застрахователят не е платил в срока по чл.496, откаже да плати обезщетение или ако
увреденото лице не е съгласно с размера на определеното или изплатеното обезщетение
пострадалият може да предяви претенцията си пред съда. Установи се по делото, че
сочените предпоставки са налице – писмена претенция от дата 29.09.2021г. с посочена
банкова сметка, и липса на възражения и ангажирани доказателства от страна на ответника,
които да изключват допустимостта на процеса. Не е оспорена и материално – правната
легитимация на ответника.
Събраните по делото доказателства – писмени доказателства – протокол за ПТП,
изслушаните две съдебни експертизи, установяват противоправното и виновно деяние на
водача К. С., в резултат на което е настъпило ПТП и на ищеца са причинени телесни
увреждания и негативни психични изживявания.
Установи се, че водачът С. е извършил серия от нарушения. При извършване на
маневра „обратен завой“ той е нарушил разпоредбата на чл.38 ал.1 и ал.3 от ЗДвП - ал.1:
„Завиването в обратна посока се извършва наляво от най - лявата пътна лента по посока на
движението“, ал.3: „При недостатъчна широчина завиването в обратна посока може да
започне и от друга част на платното за движение, но водачът на завиващото пътно превозно
средство е длъжен да пропусне и попътно движещите се от лявата му страна пътни превозни
средства“. Нарушил е и разпоредбата на чл. 25 ал.1 и ал.2 от ЗДвП – ал. 1: „ Водач на пътно
превозно средство, който ще предприеме каквато и да е маневра, като например да
заобиколи пътно превозно средство, да излезе от реда на паркираните превозни средства или
да влезе между тях, да се отклони надясно или наляво по платното за движение, в частност
за да премине в друга пътна лента, да завие надясно или наляво за навлизане по друг път
или в крайпътен имот, преди да започне маневрата, трябва да се убеди, че няма да създаде
опасност за участниците в движението, които се движат след него, преди него или минават
покрай него, и да извърши маневрата, като се съобразява с тяхното положение, посока и
скорост на движение“, ал.2 : „При извършване на маневра, която е свързана с навлизане
изцяло или частично в съседна пътна лента, водачът е длъжен да пропусне пътните превозни
средства, които се движат по нея. Когато такава маневра трябва едновременно да извършат
две пътни превозни средства от две съседни пътни ленти, с предимство е водачът на пътното
превозно средство, което се намира в дясната пътна лента“.
В случая лекият автомобил Киа Сийд, работещ като такси, се е движел по
бул.“Захари Стоянов“ в посока бул.“Добринова скала“. Платното за движение по булеварда
е двупосочно с четири пътни ленти, по две за посока. Лекият автомобил се е движел в лявата
пътна лента, тъй като дясната пътна лента е била заета от паркирали автомобили. В
платното за насрещно движение е имало обособена стоянка за таксита. Маркировката, която
е отделяла платната за насрещно движение, е била непрекъсната, т.е. забранена за
пресичане. Това означава, че в конкретния участък маневрата „обратен завой“ е била
забранена. За да премине в платното за насрещно движение и да се установи на стоянката,
водачът Стоянов е следвало да продължи движението си по булеварда и да премине в
платното за насрещно движение на място, където това е било разрешено. Вместо това и в
нарушение на правилата за движение по пътищата, водачът е решил да премине в платното
за насрещно движение в близост до стоянката, като направи обратен завой. За целта /тъй
като платното е било тясно за извършване на маневрата обратен завой/ водачът на л.а. Киа
сийд се е изнесъл в дясно до паркиралите автомобили и, в нарушение на чл. 25 и на чл.38 от
ЗДвП, не е пропуснал движещия се от ляво за него мотоциклетист /въпреки че светещият му
преден фар е бил видим/, а е предприел маневра обратен завой като е препречил движението
9
по булеварда, вкл. и на движещия се по него ищец. С поведението си е създал опасности и
пречки за движението, и в нарушение на разпоредбата на чл.5 ал.1 от ЗДвП е поставил в
опасност живота и здравето на мотоциклетиста. Автомобилът е попаднал в опасната зона за
спиране на мотоциклетиста, който не е могъл да спре и да предотврати произшествието.
Водачът на автомобила е имал противоправно поведение в резултат на което е настъпило
ПТП. Осигуряване на безопасната маневра е било изцяло в негов контрол.
Презумпцията за вина на водача, установена с правилото на чл. 45 ал. 2 от ЗЗД, не е
оборена от ответника, чиято е доказателствената тежест за това.
По спора за съпричиняване следва да се посочи, че такова по см. на чл. 51 ал. 2 от ЗЗД
е налице, когато е безспорно установено, че с поведението си пострадалия е допринесъл за
настъпване на увреждането. От значение е наличието на причинна връзка между
поведението на пострадалия и настъпилия вредоносен резултат (ППВС № 17/1963г.).
Съпричиняването от пострадал е възможно да се изрази както в допринасяне за настъпване
на самото ПТП, така и в допринасяне за настъпване на вредите. Във втората хипотеза,
пострадалият не допринася за настъпването на събитието, ПТП, но с поведението си
допринася за собственото си увреждане, респ. за увеличаване размера на вредата. Изводът за
наличие на съпричиняване на вредата не може да почива на предположения, а намаляването
на дължимото обезщетение за вреди от деликт по правилото на чл. 51 ал. 2 от ЗЗД изисква
доказани по безспорен начин конкретни действия или бездействия на увреденото лице, с
които то обективно да е способствало за появата на вредоносния резултат, като е създало
условия за настъпването му или го е улеснило /в този смисъл е константната практиката на
ВКС по приложението на чл. 51 ал. 2 от ЗЗД, изразена и в постановените решения: № 206 от
12.03.2010 г., по т. д. № 35/2009 г. на II т. о.; № 59/10.06.2011 г., по т. д. № 286/2011 г. на I т.
о. и № 98/24.06.2013 г., по т. д. № 596/2012г./.
По делото не се установи ищецът да е бил неправоспособен водач, да е управлявал
технически неизправно МПС, да не е използвал светлинни сигнали за обозначаване на ППС,
да е управлявал мотоциклета със скорост надвишаваща максимално разрешената такава и
без да е поставил предпазна екипировка.
Действително се установи, че мотоциклетът не е бил преминал технически преглед,
но от това не следва, че е бил технически неизправен. На следващо място, св.П. установява,
че мотоциклетът е бил със светнати фарове, а ищецът е бил с поставена предпазна каска на
главата. Че е бил с поставена каска установява и комплексната експертиза. Според вещото
лице съдебен лекар уврежданията на ищеца в областта на главата биха били много по-
сериозни и всеобхватни в случай, че е бил без поставена предпазна каска. Експертизата
също установява, че носенето на специално облекло с протектори за крайници, гърди и гръб
не би могло да предпази ищеца при настъпили механизъм на ПТП от получените телесни
увреди. Липсва и нормативно изискване мотоциклетистите да носят протектори за
крайници, гърди и гръб. С оглед на събраните доказателства следва да се приеме, че ищецът
не е допринесъл за настъпването на ПТП, нито с поведението си е допринесъл за
собственото си увреждане, поради което възражението за ответника за съпричиняване
следва да се отхвърли.
Не се спори, че гражданската отговорност на виновния водач е застрахована при
ответника.
Настъпилите вреди за ищеца, както и причинно-следствената връзка между деянието
и вредите се установяват от събраните по делото писмени и гласни доказателства и от
приетите съдебни експертизи. От представената по делото медицинска документация и от
заключението вещите лица по СМЕ и по КСМАТЕ безспорно се установяват причинените
на ищеца телесни увреждания – Контузия на мозъка, Травматичен кръвоизлив в меките
мозъчни обвивки; Фрактура на дъгата на 3-ти гръден прешлен; Взривна Фрактура на 4-ти
гръден прешлен; Компресионна фрактура на 5-ти гръден прешлен; Тежка контузия и
компресия на гръбначния мозък; Контузия на гръдния кош; Контузия на белия дроб
двустранно; Двустранен хемо-пневмоторакс; Фрактура на 6-то и 7-мо ребро вдясно;
Фрактура на лявата ключица.
10
Налице са предпоставките на чл.45 от ЗЗД за ангажиране отговорността на водача на
увреждащото МПС за претърпените от ищеца вреди, а поради съществуващото
правоотношение по ЗЗГОА на автомобила със застрахователя-ответник – за ангажиране на
отговорността на застрахователя.
Съгласно чл. 52 от ЗЗД обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда
по справедливост. Справедливостта изисква претърпените болки и страдания на ищцата да
бъдат надлежно и адекватно обезщетени.
Според ППВС на РБ № 4/23.12.1968г. понятието „справедливост“ е свързано с
преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се
вземат предвид от съда при определяне размера на обезщетението. Такива обективни
обстоятелства са характера на увреждането, начина на настъпването, обстоятелствата при
които е станало, допълнителното влошаване състоянието на здравето, причинените морални
страдания и др.
Критериите, посочени в ППВС №4/68г. са възпроизведени и доразвити в по-новата
практика на ВКС, според която за определяне на справедливо обезщетение за претърпени
неимуществени вреди – морални болки и страдания от причинени телесни увреждания на
увреденото от деликт лице, следва да бъдат взети предвид както характерът и тежестта на
самото телесно увреждане, интензитетът и продължителността на търпените физически и
емоционални болки и страдания, прогнозите за отзвучаването им, така и икономическото
състояние на страната към момента на увреждането, израз на което са и установените
лимити на отговорност на застрахователя към този момент“ /така и определение №
60674/10.12.2021г. по т.д.№ 208/21, ВКС, І т.о./.
В настоящия случай съдът съобрази характера на причинените на ищеца телесни
увреждания - причинени са седем средни и една тежка телесни повреди, които са
причинили на ищеца разстройство на здравето, временно опасно за живота както и трайно
осакатяване на два долни крайника. Фаталният изход е бил предотвратен благодарение на
проведеното спешно оперативно лечение. Ищецът е претърпял пет оперативни интервенции,
които са били животоспасяващи. Бил е хоспитализиран за период от 2 месеца, на апаратно
дишане и продължителна изкуствена белодробна вентилация. По време на реанимационното
лечение и множеството извършени оперативни интервенции е съществувала непосредствена
опасност за живота му. Изпитвал е особено интензивни болки и страдания в продължение на
6м., като болките продължават със значителен интензитет и в момента. След като е
освободен от лечебното заведение, ищецът е бил настанен в хоспис за период от около два
месеца, където е продължил лечебния и възстановителния процес. Заради
животозастрашаваща инфекция на меките и костни тъкани ищецът е хоспитализиран
отново за период от 8 дни. Пет месеца след ПТП и досега ищецът изцяло зависи от грижите
на родителите си. Възстановява се в домашни условия. Извършва му се рехабилитация от
специалист отново в домашни условия. В резултат на уврежданията ищецът е неподвижен
от кръста надолу. В постоянно принудително легнало състояние е. Все още не може да сяда,
вкл. и на инвалидна количка. В продължение на 7 м. е бил постоянно с катетър. След
отстраняването му получава хронична уроинфекция, а мехурния автоматизъм е само
частично възстановен. Не може да контролира тазовите си резервоари, като дефекацията е
затруднена и не може да се справя без чужда помощ. Въпреки че и двата долни крайника са
трайно увредени и няма да възстановят движение, налице е силно повишен мускулен тонус
на десния крак – налице е частично запазена повърхностна и дълбока сетивност и спинални
автоматизми, в резултат на които ищецът изпитва силни болки при допир. Това затруднява
провежданата рехабилитация и му причинява постоянни болки в областта на краката, вкл. и
от допира на завивката на леглото. Необходимо е да се поддържа постоянен тоалет, за да се
предотврати получаването на декубитални рани, като при обтриване на тялото за
извършване на тоалета ищецът изпитва болки и страдания. Постоянни болки получава и от
изкривените стави в таза и коляното, които не са оперирани по преценка на лекуващите
лекари. Фрактурата на ключицата е зараснала с лекостепенна дислокация. Налице са
няколко видими белези от оперативните интервенции, които са зараснали. Към настоящия
11
момент ищецът се е възстановил в областта на главата, врата, горните крайници и гърдите.
Тежкото увреждане на гръбначния мозък на нивото на фрактурата на прешлените е с
дефинитивен характер и ищецът няма да се възстанови в областта на долните крайници.
Напротив, предстои влошаване качеството на живот на ищеца. Прогнозата е
неблагоприятна, тъй като предстои задълбочаване на уроинфекцията до степен на хронична
бъбречна недостатъчност, предстои атрофия на мускулатурата на крайниците, контрактури
на големите стави, както и многоорганна недостатъчност в резултат на развилия се
хрониосепсис. Неполагането на специализирани грижи и заместването им с елементарни
грижи в домашни условия ще утежни инвалидността и ще доведе до намаляване на
продължителността на живота на ищеца. Дори и по отношение на ищеца да се провеждат
лечебно възстановителни мероприятия в специализиран рехабилитационен център, най-
благоприятната прогноза би включвала ищецът да развие способности да се придвижва
самостоятелно с инвалидна количка, да нормализира нарушената обмяна на веществата, да
достигне контролируеми процеси на уриниране и дефекация и евентуално да се включи в
трудова дейност, като се преквалифицира. Ищецът има нужда от постоянна чужда грижа и
разчита на своите родители за всяка елементарна дейност. Той е млад човек, в активна
възраст на 27г., който е прикован принудително на легло, в тежко и безпомощно състояние.
Преди катастрофата е бил общителен, жизнен, работел е, пътувал е много, контактувал е с
приятели, помагал е на деца от социален дом. След катастрофата е претърпял и продължава
да търпи негативни емоционални и психически преживявания, изпаднал е в депресивно
състояние, отказва да контактува с приятели и дори със семейството си. В резултат на
причинените от ПТП телесни увреждания животът му е буквално преобърнат, отнет и без
никаква перспектива – нито в личен, нито в професионален и/или обществен план. Ищецът
живее в постоянна физическа болка и психическо и емоционално страдание. С оглед на тези
съображения, за репариране на причинените на ищеца множество тежки неимуществени
вреди, съдът намира, че му се следва пълния размер претендирано обезщетение от 600
000лв., който размер съдът намира за справедлив по смисъла на чл.52 ЗЗД и съответстващ
на критериите, посочени в ППВС №4/68г.
Върху главницата следва да бъде присъдено и обезщетение за забава в размер на
законната лихва по чл.86 ал.1 от ЗЗД. Обезщетението се дължи от датата, на която е
сезирано застрахователното дружество, на основание чл.493 ал.1 т. 5 от КЗ. Ищецът
претендира по-късна дата – 3м. след сезиране на ответника, което искане с оглед на
диспозитивното начало, следва да се уважи. Върху присъдения размер обезщетение
ответникът дължи лихва за забава от 30.12.2021г. до окончателното изплащане.
Претенцията за заплащане на обезщетение за причинени имуществени вреди в размер
на 47 281,18лв. е основателна и доказана. Установи се от представените от ищеца фактури,
че ищеца е закупувал медикаменти, санитарни материали, заплащал е медицински
изследвания, за престой в болнично заведение, за грижи в хоспис, за закупуване на легло с
вграден стол. Съгласно заключението на вещото лице неврохирург, тези разходи са в
причинна връзка с получените от ищеца травми от ПТП и са били необходими за лечението
и възстановяването му. Ищецът е бил длъжен да ги плати, за да бъде спасен живота му и да
бъде предприето лечение и възстановяване. Тези разходи не се поемат от НЗОК.
Върху присъденото обезщетение за имуществени вреди ответникът дължи и лихва за
забава от датата на претенцията - 30.12.2021г. Към 30.12.2021г. всеки от претендираните
разходи е бил направен.
По разноските:
Ищецът претендира разноски по списък – за заплатени депозити за две експертизи в
размер на 700лв. и адвокатско възнаграждение за безплатно предоставена процесуална
защита и съдействие на основание чл.38 ал.1 т.2 от ЗАдв. Представен е договор за
процесуално представителство между ищеца и адв.Я. Д. за осъществяване на безплатна
правна помощ.
Ответникът също претендира разноски по списък.
12
На основание чл.78 ал.1 от ГПК, на ищеца се следват направените от него разноски
изцяло в размер на 700лв. На адв.Д. се следва адвокатско възнаграждение, изчислено към
момента на сключване на договора за правна защита и съдействие, във основа на
минималното адвокатско възнаграждение по чл.7 ал.2 т.5 от Наредба № 1 от 9 юли 2004г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения, в размер на 14 475,62лв.
На ответника разноски не се следват при този изход на делото.
На основание чл.78 ал.6 от ГПК ответникът следва да заплати по сметката на СГС
държавна такса в размер на 25 891,25лв.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА ЗАД „ОЗК-З.“, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление в гр.
София, ул.****, да заплати на П. С. С., ЕГН **********, адрес : гр.София, ж.к.****, на
основание чл. 432 ал.1 от Кодекса за З.то сумата от 600 000лв., ведно с лихвата за забава от
30.12.2021г. до окончателното изплащане, представляваща обезщетение за причинени от
пътнотранспортно произшествие на 24.07.2021г. неимуществени вреди – болки и страдания
от телесни увреждания, и сумата 47 281,18лв. ведно с лихвата за забава от 30.12.2021г. до
окончателното изплащане, представляваща обезщетение за причинени от същото
пътнотранспортно произшествие имуществени вреди – разходи за лечение и възстановяване,
които вреди са причинени виновно от застрахован при ЗАД „ОЗК-З.“ по застраховка
„Гражданска отговорност” на автомобилистите водач К. Д. С., ЕГН **********, както и
сумата 700лв. разноски по делото.
ОСЪЖДА ЗАД „ОЗК-З.“, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление в гр.
София, ул.“****, да заплати на адв.Я. Д. Д., САК, ЕГН **********, адрес: гр.София,
ул.“****, на основание чл.38 ал.1 т.2 от Закона за адвокатурата, адвокатско възнаграждение
в размер на 14 475,62лв.
ОСЪЖДА ЗАД „ОЗК-З.“, ЕИК **** да заплати на Софийски градски съд, на
основание чл.78, ал.6 ГПК, държавна такса в размер на 25 891,25лв.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Софийски апелативен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
13