РЕШЕНИЕ
№ 305
гр. Бургас, 11.04.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, V НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на единадесети април през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:МАЯ Н. СТЕФАНОВА
при участието на секретаря РАЙНА Г. ЖЕКОВА
като разгледа докладваното от МАЯ Н. СТЕФАНОВА Административно
наказателно дело № 20232120200266 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 145 и следващите от
Административно процесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 72, ал. 4 от
Закона за Министерство на вътрешните работи (ЗМВР) и е образувано по
жалба от жалбоподателя И. Х. Х., ЕГН **********, с постоянен
адрес***************** с настоящ адрес ********************* против
Заповед за задържане на лице с рег. № 431зз-24 от 19.01.2023 година,
издадена от К. Д. Н., на длъжност старши полицай при Първо РУ на МВР –
Бургас, на основание чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР.
С жалбата се моли за отмяна на атакуваната заповед за задържане,
поради незаконосъобразност. Счита, че описаните в заповедта действия няма
данни за извършване на престъпление, като взетата ПАМ е била
неправомерна предвид това, че не е било налице осуетяване от страна на
жалбоподателя на задържането му, нито опит да се укрие, нито друго
незаконно действие.
Ответникът по жалбата - К. Д. Н., на длъжност старши полицай при
Първо РУ на МВР – Бургас – редовно призован, явява се лично в заседанието.
Моли съда да прецени дали да отхвърли жалбата, тъй като със забранителната
1
част на описаното в него заповед той се запозна днес в съдебно заседание и е
на мнение, че изброените места, за които жалбоподателят не е трябвало да
приближава съпругата си Х.а, не отговарят на мястото, за което се твърди, че
е било извършено престъплението. Оставя на преценката на съда.
Съдът, след като се запозна с материалите по делото и становищата
на страните, приема на първо място, че жалбата е процесуално допустима,
като подадена в срока на чл. 149, ал. 1 от АПК от надлежна страна, имаща
право и интерес от обжалването. Разгледана по същество е основателна по
следните съображения:
Оспореният акт е издаден от полицейски орган по смисъла на чл. 53
от ЗМВР в границите на предоставената му съгласно чл. 72, ал. 1, т. 1 от
ЗМВР компетентност.
Спазена е предвидената от закона форма така, както предвижда
нормата на чл. 74, ал. 1 от ЗМВР – издадена е писмена заповед за задържане и
е връчена на адресата й. Заповедта съдържа задължителните реквизити,
посочени в специалната норма на чл. 74, ал. 2 от ЗМВР, а именно: вписани са
името, длъжността и местоработата на служителя, издал заповедта, както и
данните, индивидуализиращи задържаното лице – трите имена, ЕГН, адресна
регистрация, датата и часа на задържането. Разяснени са правата на
задържаното лице по чл. 63, ал. 3 и ал. 4 и чл. 64 от ЗМВР и му е
предоставено копие от заповедта срещу подпис.
Съдът не споделя доводите на жалбоподателя за опорочаване на
производството за издаване на заповедта, поради липса на задължителни
реквизити.
Заповедта е издадена на основание чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР, като е
посочено, че има данни за извършено престъпление във връзка с чл. 5, чл. 4
от ЗЗДН, съгласно чл. 21, ал. 2 от ЗЗДН за това, че на 19.01.2023 година
приближава лицето Г. С. Х.а, с което има данни, че нарушава заповед за
незабавна защита № 4 от 09.01.2023 година на Районен съд – Бургас.
По правната си същност задържането под стража на основание чл.
72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР, вр. чл. 73 от ЗМВР представлява принудителна
административна мярка /ПАМ/ по смисъла на чл. 22 от ЗАНН. Това е
административно разпореждане на орган на власт, непосредствено засягащо
правната сфера на адресата, което има за цел чрез задържане да се
2
предотврати възможността лицето да извърши престъпление, да продължи да
извършва престъпление или да се укрие. Предпоставка за прилагането е
наличие на достатъчно данни, от които може да се направи обосновано
предположение, че задържаното лице е извършило противоправно деяние.
Поради това възможността на органите на МВР да приложат ПАМ задържане
за срок до 24 часа е дейност, свързана с разкрИ.ето на престъпление, а не с
наличието на вече доказано такова. Задържането като ПАМ се предприема от
полицейски орган в условията на оперативна самостоятелност. За
прилагането на тази ПАМ законодателят не е предвидил необходимост да са
събрани доказателства, установяващи по категоричен начин вината на лицето,
извършило престъпление по смисъла на НК. Достатъчно е само наличието на
данни, обосноваващи предположението, че има вероятност лицето да е
извършител на престъплението, което дава право на административния орган
при условията на оперативна самостоятелност да наложи мярката, дори без да
се поставя условие за точна квалификация на деянието, а още по-малко е
задължително престъплението да е безспорно и окончателно установено. По
мнение на съда тези обстоятелства в случая не са налице.
От служебно изисканите от съда писмени доказателства и служебно
събраната Заповед за незабавна защита № 4 е видно, че на И. Х. Х. е
забранено да приближава жилището, местоработата, местата за социални
контакти и отдих на съпругата си Г. С. Х.а, ЕГН **********. От събраните
гласни доказателства става ясно, че г-жа Х.а е пожелала да прибере сина си от
тренировка в Дома на НХК в центъра на град Бургас, но в същото време
нейният съпруг – жалбоподателят е отказал да предаде детето, като това
продължило около половин час във времето, след което Х.а потърсила
съдействие на органите на полицията и на място се явил ответникът по
настоящата жалба – старши полицай К. Н.. Тъй като на последния не му е
била известна Заповедта за незабавна защита № 4, той предложил на
жалбоподателя да го съпроводи до сградата на Първо РУ на МВР – Бургас,
където да се запознае със заповедта, за да установи дали е налице нарушаване
на тази забрана. Въпреки, че ответникът твърди, че се е запознал с въпросната
заповед, едва днес в хода на съдебното следствие, когато съдът му предяви
оригинала на заповедта, установи, че жалбоподателят не е нарушил нито
местоработата, нито жилището, нито местата за социални контакти и отдих на
Х.а.
3
Като всяка ПАМ задържането за срок от 24 часа по чл. 72 от ЗМВР
налага неблагоприятни последици на адресата, с цел постигане на правно
определен резултат. Мярката по чл. 72 от ЗМВР в зависимост от случая би
могла да има превантивен или преустановителен характер. В случая от
доказателствата по делото по никакъв начин не може да се установи каква е
била конкретната цел за издаване на оспорената заповед и постановеното с
нея задържане. От установената по делото фактическа обстановка,
хронологията и обстоятелствата по задържането може да се направи извод, че
упражненото от полицейски орган правомощие сочи на използване на
нормативно регламентирана възможност за налагане на административна
принуда за цел, различна от законоустановената. Целта на задържането е да
предотврати възможността лицето, което има вероятност да е извършило
престъпление, да се укрие и спрямо него да не може да бъде проведено в
действие наказателно преследване. В случая не са налице данни лицето да е
възпрепятствало действията на полицейските органи, което да налага
ограничаване на личната му свобода за извършване на неотложно
процесуално следствено мероприятие. Задържането на лицето е осъществено
в момент, когато не е извършено престъпление или друго противоправно
деяние, няма опасност от извършване на такова, за да бъде предотвратено или
да бъде осуетена възможността на нарушителя да се укрие. Това означава, че
в конкретния случай неоправдана и в нарушение на материално-правните
предпоставки на чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР е приложена процесната ПАМ.
Административният орган е нарушил принципа на съразмерност по
чл. 6, ал. 2 от АПК, тъй като е засегнал права и законни интереси на граждани
в по-голяма степен от най-необходимото от гледна точка на целта, за която се
издава ПАМ. В случая издаването на заповедта превишава целта на закона
поради обстоятелството, че принудата и нейното реализиране не е обусловено
от необходимостта лицето да бъде задържано.
Всичко това кара настоящия състав да приеме, че процесната ПАМ е
приложена в нарушение на закона и в несъответствие с целта му, без да е
доказана необходимостта от задържането на лицето и следва да бъде
отменена.
Така мотивиран и на основание чл. 172, ал. 2, предл. последно от
АПК, Бургаският районен съд
4
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Заповед за задържане на лице с рег. № 431зз-24 от
19.01.2023 година, издадена от К. Д. Н., на длъжност старши полицай при
Първо РУ на МВР – Бургас, на основание чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР, с която е
заповядано задържането за срок от 24 часа на И. Х. Х., ЕГН **********.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред
Административен съд – Бургас в 14-дневен срок от връчването му на
страните.
РЕШЕНИЕТО е изготвено и обявено на страните в съдебно
заседание, проведено на 11.04.2023 година.
ПРЕПИС от решението да се връчи на страните.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
5