РЕШЕНИЕ
№ 9
гр. Русе, 09.02.2023
г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Административен
съд - Русе, в публично заседание на 11 януари
през две хиляди двадесет и трета година, в състав:
|
ПРЕДСЕДАТЕЛ: |
ИВАЙЛО ЙОСИФОВ |
|
ЧЛЕНОВЕ: |
ЕЛИЦА ДИМИТРОВА |
|
|
СПАС СПАСОВ |
при секретаря ЦВЕТЕЛИНА
ДИМИТРОВА и с участието
на прокурора ГЕОРГИ МАНОЛОВ като разгледа докладваното от съдия СПАСОВ КАН
дело № 378 по описа за 2022
год., за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по реда на чл. 63в
от ЗАНН, във връзка с чл. 208 и сл. от АПК.
Постъпила е касационна жалба от
„Пацони маркет“ ООД, със седалище: гр. Русе, депозирана чрез адвокат-пълномощник
Е.Н. ***, против Решение № 631 от 25.10.2022 г., постановено по АНД № 441/2022г.
по описа на Районен съд - Русе, с което е изменено Наказателно постановление
(НП) № Е - 239 от 25.01.2022 г. на Кмета на Община Русе, с което на
жалбоподателя за нарушение на чл. 4, т. 3 от Наредба № 15 на Общински съвет -
Русе за управление на дейностите с битови, строителни и масово разпространени
отпадъци на територията на Община Русе и на основание чл. 57, ал. 1 от същата
наредба е наложено административно наказание „имуществена санкция” в размер
на 1 500 /хиляда и петстотин/ лева, като
е преквалифицирано деянието по чл. 134, ал. 1, т. 1, пр. 1 от ЗУО и е намален
размерът на наложената имуществена санкция от 1 500 лева на 1 400
лева, и е осъдено „Пацони маркет“ ООД да заплати на Община Русе сумата от 93
лева, представляваща разноски за юрисконсултско възнаграждение.
Като касационни основания
жалбоподателят релевира нарушения на материалния закон и съществени нарушения
на процесуалните правила.
Моли съдът да отмени решението на РС
- Русе и да постанови друго, с което да реши спора по същество като отмени
наказателното постановление.
Претендира и присъждане на
направените разноски.
Ответникът по касационната жалба –
Кметът на Община Русе, чрез процесуален представител ст. юрисконсуклт Е. Х. в
проведеното по делото о.с.з. и в депозирани писмени бележки, оспорва основателността
на жалбата. Претендира разноски за процесуално представителство по делото в
размер на 120 лева. Прави и възражение за
прекомерност на разноските на оспорващата страна, в случай че претендираното
адвокатско възнаграждение е над минималния размер, съобразно Наредба № 1 от 9
юли 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Представителят на Окръжна прокуратура
- Русе дава заключение, че жалбата е неоснователна.
Съдът, като съобрази изложените в
жалбата касационни основания, становищата на страните и събраните по делото
доказателства, като извърши касационна проверка на обжалваното решение по чл. 218,
ал. 2 от АПК, прие за установено следното:
Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна и в законоустановения срок.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
Районният съд
е приел от фактическа
страна, че
административнонаказателното производство срещу „Пацони маркет“ ООД е започнало
със съставянето на АУАН за нарушение на чл. 4, т. 3 от Наредба № 15 за
управление на дейностите с битови, строителни и масово разпространени отпадъци
на територията на Община Русе, тъй като на 15.12.2021 г., в гр. Русе, около 08:32
часа служител на дружеството е изхвърлил отпадъци от опаковки (кашони) до
съдовете за битови отпадъци и в тях, находящи се на ул. „Мария Луиза“ № 1, като
по този начин е замърсил пространството наоколо. Впоследствие, въз основа на
съставения АУАН било издадено и обжалваното пред първата съдебна инстанция наказателно
постановление. Съдът е приел, че от приложените по делото доказателства се
констатира, че действително на 15.12.2021 г., в гр. Русе, служителка в магазин,
стопанисван от дружеството, е изхвърлила кашони до намиращите се в близост
контейнери, т.е. на неразрешено за това място.
За да измени обжалваното пред нея наказателно
постановление, от правна
страна въззивната инстанция е счела, че допуснатото нарушение не представлява
маловажен случай по смисъла на чл. 28 от ЗАНН, тъй като не се отличава с по-ниска
степен на обществена опасност от обичайните нарушения от същия вид. Според РС –
Русе обаче АНО неправилно е квалифицирал така описаното деяние като нарушение
на чл. 4, т. 3 от Наредба № 15 за управление на дейностите с битови, строителни
и масово разпространени отпадъци на територията на Община Русе и на основание
чл. 57, ал. 1 от същата е наложил на дружеството имуществена санкция в размер
на 1 500 лева. Контролираната инстанция счита, че общинският съвет има
правомощия да определя условията и реда за изхвърлянето, събирането,
включително разделното, транспортирането, претоварването, оползотворяването и
обезвреждането на битови и строителни отпадъци, включително биоотпадъци, опасни
битови отпадъци, масово разпространени отпадъци, на територията на общината, съгласно
изискванията на този закон и подзаконовите нормативни актове по
прилагането му, както и заплащането за предоставяне на съответните услуги по
реда на ЗМДТ (арг. от чл. 21, ал. 1, т. 23 от ЗМСМА и чл. 22, ал. 1 от ЗУО), но
няма такива по определяне на наказания за неизпълнение на задължения във връзка
с изхвърлянето на отпадъците. Съдът е посочил, че правоотношенията, свързани с
налагане на наказания за извършени нарушения във връзка с това, са уредени в
ЗУО. С тези мотиви и на основание чл. 63, ал. 7, т. 1 от ЗАНН, първата съдебна
инстанция е преквалифицирала описаното деяние като нарушение по чл. 134, ал. 1,
т. 1, пр. 1 от ЗУО и е намалила санкцията от 1 500 лева на 1 400
лева, който размер е на минимума, съобразно приложената от нея санкционна
норма.
Решението на РС - Русе е правилно.
Касационната
инстанция напълно споделя изложените от районния съд съображения по тълкуването
и приложението на закона, към които тя препраща на основание чл. 221, ал. 2,
изр. второ от АПК, във връзка с чл. 63в от ЗАНН.
Събраните
доказателства са обсъдени и проверени в тяхната съвкупност, както изисква чл. 107,
ал. 3 и ал. 5 от НПК, като въз основа на тях районният съд е достигнал до
обосновани фактически изводи.
Настоящата инстанция споделя изцяло
извода на въззивния съд, че в процесния случай безспорно е установено и
доказано от фактическа страна извършеното от касатора административно нарушение
по чл. 134, ал. 1, т. 1, пр. 1 от Закона за
управление на отпадъците. Това е така, тъй като по делото по несъмнен начин е
установено, че на 15.12.2021 г. служител на магазин, стопанисван от „Пацони
маркет“ ООД е изхвърлил кашони до намиращите се в близост до магазина
контейнери на ул. „Мария Луиза“ № 1 в гр. Русе, т.е. на неразрешено за това
място, с което е причинено замърсяване на пространството около съдовете за
битови отпадъци на посочения адрес. Тези релевантни за спора и за
съставомерността на деянието факти и обстоятелства се установяват по несъмнен и
категоричен начин от събраните по делото гласни доказателства – показания на
разпитаните по делото в качеството им на свидетели служители на Отдел
„Екология“ при Община Русе Елица Дочева и Антоанета Маркова, които са извършили
проверка на място на процесната дата и лично са възприели множество изхвърлени
кашони на описаното в АУАН и НП място. Същите тези служители свидетелстват за
това, че тогава е бил проведен разговор между началник смяната в магазина и
служителката, която е изхвърлила кашоните, като последната признала извършеното
от нея. По въззивното дело е бил разпитан и работникът на „Нелсен – Чистота“
ЕООД-Русе Георги Калудев, който бил вписан и като свидетел-очевидец на
нарушението в съставения АУАН. Свидетелят заявява, че когато обикалял с
камиончето в този район било чисто, но камиончето бързо се напълнило, минал
втори път и видял, че контейнерът прелива, тогава забелязал и как една служителка
на магазин „Пацони“, разпознал, че е служителка на магазина, защото била с
униформа, както твърди свидетелят, „натискаше кашоните до контейнера“. Показанията на тези
свидетели изцяло потвърждават изложените в Констативен протокол № ЕД-40 от
15.12.2021 г., съставения АУАН № Е-239 от 05.01.2022 г. и издаденото въз основа
на него НП факти и обстоятелства, като не са ангажирани доказателства, които да
ги опровергават. В тази връзка не следва да бъдат кредитирани показанията на разпитаните
по делото служителки на магазина, стопанисван от „Пацони маркет“ ООД в частта
им, че на въпросната дата едната от тях действително изхвърлила малък кашон от
вафли до контейнера, но само един и
то защото бил пълен с изметен боклук и го оставила до контейнера, защото последният
бил препълнен, тъй като на първо място тези свидетели се явяват заинтересовани
от изхода на делото предвид, че са в трудовоправни отношения със
санкционираното лице, а освен това и показанията им, в тази им част,
противоречат на целия останал доказателствен материал по делото, от който се
установява изхвърляне на множество кашони, а не както е защитната теза на
жалбоподателя – само на един. С това си твърдение жалбоподателят на първо място
прави опит да обоснове липса на съставомерно деяние, а в условията на
евентуалност да установи наличието на обстоятелство, обуславящо маловажен
случай на нарушение. С оглед данните по делото обаче, според настоящия състав
на съда, правилни се явяват и изводите на контролираната инстанция за това, че
в конкретния казус не са налице предпоставки да се приложи разпоредбата на чл.
28 от ЗАНН, тъй като процесното
нарушение не се отличава с по-ниска степен на обществена опасност от обичайните
нарушения от същия вид.
По изложените
съображения следва да се приеме, че районният съд не е допуснал процесуални
нарушения и нарушения на материалния закон и е постановил едно правилно
решение, което следва да бъде оставено в сила.
С оглед разпоредбите на чл. 63д, ал. 4,
във вр. с ал. 1 от ЗАНН своевременно и основателно е искането от процесуалния
представител на ответната страна за присъждане на разноски за юрисконсулт. На
основание чл.63д, ал. 5 от ЗАНН, във вр. с чл. 37 от ЗПП, във вр. с чл. 27е от
Наредбата за заплащане на правната помощ то следва да бъде определено в размер
на 80 лева.
Така
мотивиран и на основание чл. 221, ал. 2, пр. 1 от АПК, съдът
Р Е
Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 631 от 25.10.2022 г., постановено по
АНД № 441/2022 г. по описа на Районен съд - Русе.
ОСЪЖДА „Пацони маркет” ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Русе, ул. „Ганчо Карамаждраков“ № 4, представлявано от П. С. З. - управител, да заплати на Община Русе, сумата от 80 /осемдесет/ лева за направени в производството разноски – юрисконсултско възнаграждение.
Решението
е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.