Р Е Ш Е Н И Е
№ 377
Гр. П.***, 13.10.2020 година.
В И М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
Административен съд – П.***, в публично съдебно заседание
проведено на петнадесети септември през две хиляди и двадесета година, в
състав:
Съдия: Силвия Димитрова
при
съдебния секретар Е. В., като разгледа докладваното от съдия Силвия Димитрова административно
дело № 486/2020 година по описа на съда, за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството е по реда на
чл. 145 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, във връзка с
чл. 211 от Закона за Министерство на вътрешните работи /ЗМВР/.
Образувано е по жалба на П.Т.Б. с ЕГН ********** ***, чрез адвокат В.Б. *** № 6, офис 6, против Заповед №
313з–1206 от 01.07.2020 година на директора на Областна дирекция на МВР П.***,
с която на жалбоподателя е наложено дисциплинарно наказание „Писмено
предупреждение“ за срок от 3 /три/ месеца. Процесуалният представител на
жалбоподателя твърди, че оспореният административен акт е незаконосъобразен,
необоснован и постановен при съществени нарушения на административнопроизводствените
правила. Моли съда да отмени оспорената заповед и присъди направените съдебни
разноски.
В проведеното съдебно заседание на 15.09.2020 година жалбоподателят П.Т.Б., редовно призован, се явява лично и се представлява
от адвокат В.Б. ***, който излага допълнителни доводи за незаконосъобразността
на оспорената заповед. Претендира присъждане на направените съдебни разноски по
приложен списък.
В проведеното съдебно заседание на 15.09.2020 година ответникът
по жалбата – директора на Областна дирекция на МВР П.***, редовно призован, не
се явява, представлява се от главен юрисконсулт Звездалина В.***, която оспорва
жалбата като неоснователна и моли съда да я отхвърли.
Административен съд – П.***, в настоящия съдебен
състав, след като обсъди доводите на страните и прецени по реда на чл. 235, ал.
2 от Гражданския процесуален кодекс /ГПК/, във връзка с чл. 144 от АПК
приобщените по делото писмени и гласни доказателства, приема за установено от
фактическа страна следното:
Жалбоподателят П.Т.Б. е служител в МВР, работи като командир на
отделение в група „Охранителна полиция“ към Районно управление Р.*** при ОДМВР П.***.
С Доклад рег. № 4575р-797/24.03.2020 година относно
извършване на проверки по изнесени данни в ДЗ рег. № 3286р-533/06.01.2020
година и писма рег. № 3286р-4971/30.01.202 година, № 3286р-5612/03.02.2020
година и №
3286р-5955/05.02.2020 година на ГДНП за неправомерни действия на държавни
служители от СДВР и ОДМВР във връзка с допуснати нарушения на ЗДвП е уведомен
министъра на вътрешните работи, като се предлага директорите на СДВР/ОДМВР да
предприемат действия, с които да прекратят практиката по неправомерно издаване
на глоби с фиш.
С Докладна записка рег. № 313р-4957 от 15.04.2020
година началника на отдел „ОП“ при ОДМВР П.*** е уведомил директора, относно
постъпил доклад на дирекция „Инспекторат“ МВР за извършени неправомерни
действия на служители на ОДМВР П.***, съответно предлага на директора да
проведе дисциплинарно производство, като назначи комисия в определен поименен
състав.
Със Заповед № 313з-745/16.04.2020 година директора на
ОДМВР П.*** е назначил комисия в поименен състав, която да извърши пълна и
задълбочена проверка на обстоятелствата, изнесени в доклад на дирекция
„Инспекторат“ МВР с № 4574р-797/24.03.2020 година и изготви писмена справка,
която да бъде докладвана до 15.05.2020 година.
С Предложение УРИ 313р-6033/12.05.2020 година
председателят на назначената по-горе комисия е уведомил директора на ОДМВР П.***,
че определения срок следва да бъде продължен до 29.05.2020 година. С Резолюция
на директора от 13.05.2020 година срока е продължен.
С Обяснение № 313р-5663/04.05.2020 година (л. 44 от
делото) настоящия жалбоподател е заявил, че на 04.12.2019 година е наложил
глоба с фиш Серия Н № 842802, в който паради невнимание и ползване на таблица с
нарушаващия и наказващия член от ЗДвП е пропуснал да нанесе нарушения ПЗ от
водача. Заявява, че допуснатата грешка е по невнимание и собственоръчно е въвел
данните в системата.
Със Справка рег. № 313р-6780/28.05.2020 година
назначената комисия в т. 15 е установила, че П.Т.Б. – настоящ жалбоподател е
издал фиш серия Н № 842802/04.12.2019 година за установено нарушение на чл. 6,
т. 1 от ЗДвП – нарушава пътен знак, с наложена глоба по чл. 183, ал. 2, т. 3 от ЗДвП в размер на 20 лева, като при съставянето на фиша не е упоменат вида на
знака, а при въвеждането в АИС АНД е посочен знак Б2, което е довело до
генериране на данни за съставянето на фиш за нарушение, за което е предвидено
отнемането на контролни точки. Фишът е въведен в АИС АНД от напусналия служител
Р. В.Д.. Назначената комисия е предложила на полицейския служител да бъде
наложено дисциплинарно наказание „Писмено предупреждение“ за срок от 3 до 6
месеца, поради пропуски в изучаването на и прилагането на разпоредбите,
регламентиращи служебната дейност. Настоящият жалбоподател се е запознал с
изготвената справка на 08.06.2020 година, като е отбелязано собственоръчно.
С Покана за даване на писмени обяснения рег. № 313р-7992/25.06.2020
година директора на ОДМВР П.*** е поканил настоящия жалбоподател в срок до 24
часа да даде писмени обяснения. Поканата е връчена на 25.06.2020 година, в 15.15
часа.
По делото е приложено сведение рег.
№328р-6277/26.06.2020 г., в което П.Т.Б. заявява, че поради краткия срок от
който, като комисар на отделение е имал
правомощия да съставя фишове и АУАН по реда на ЗДвП, не е бил достатъчно
запознат с Наредба Із-2539/МВР, относно нарушенията, за които се отнемат точки от контролния талон и задължително се съставя
АУАН. Заявява, че неволно е допуснал грешка и е съставил фиш Серия Н №842802,
за неспазване на ПЗ Б2.
С оспорената заповед на основание чл. 194, ал. 2, т. 2,
чл. 197, ал. 1, т. 2, чл. 199, ал. 1, т. 5, предл. първо и ал. 2 и чл. 204, т.
3 от ЗМВР на жалбоподателя е наложено наказание „Писмено предупреждение“ за
срок от 3 месеца, за това че на 04.12.2019 година, в гр. Р.***, по време на
изпълнение на служебните си задължения е съставил фиш серия Н № 842802/04. 12.2019
година за установено нарушение на чл. 6, т. 1 от ЗДвП на водача В. И.В. с лек
автомобил с рег. № *** за това, че „не спазва пътен знак”, за което неправилно
е съставил фиш на основание чл. 183, ал. 2, т. 3 от ЗДвП с
наложена глоба в размер на 20 лева, вместо да състави АУАН. Извършеното деяние
представлява пропуск в изучаването на разпоредбите, регламентиращи служебната
дейност по контрол на пътното движение, съставляващо нарушение на служебната
дисциплина по смисъла на чл. 194, ал. 2, т. 2 от ЗМВР – неизпълнение на
служебните задължения.
Пред настоящата съдебна инстанция е разпитан свидетелят
Д. П.Я., от чиито показания се установява, че жалбоподателят е командир в
„Охранителна полиция”, че той е компетентен да съставя фишове и АУАН. Дава
показания, че когато се наложи да се състави фиш или АУАН понякога се налага
съдействие от КАТ, като допълва, че системата с която се борави често генерира
грешки, с които не е запознат в детайли.Заявява, че ръчно съставените фишове се
въвеждат в системата от друго лице. Така дадените свидетелски показания
настоящият съдебен състав ги кредитира, като обективни и базиращи се на лични
наблюдения и преки впечатления.
При така установените факти, настоящият състав на
Административен съд – П.***, като извърши по реда на чл. 168, ал. 1 от АПК
цялостна проверка за законосъобразността на оспорения индивидуален
административен акт на всички основания по чл. 146 от АПК, достигна до следните
правни изводи:
Жалбата е подадена в срока по чл. 149, ал. 1 от АПК,
от надлежна страна, имаща правен интерес да оспори същата, като неин адресат,
поради което е процесуално допустима.
Разгледана по същество жалбата е основателна.
Оспорената заповед за налагане на дисциплинарно
наказание е валиден административен акт, като издадена от компетентен орган по
смисъла на чл. 204 от ЗМВР, в
предвидената от закона писмена форма и съдържа реквизити по чл.
210, ал. 1 от ЗМВР. Съгласно чл.
204 от ЗМВР дисциплинарно наказание „Писмено
предупреждение” се налага от ръководителя на структурата по чл. 37. В
конкретния случай това е директора на ОДМВР П.***. Дисциплинарната отговорност
е реализирана в сроковете по чл. 195, ал. 1 от ЗМВР – не по-късно от два месеца
от откриване на нарушението и не по-късно от една година от извършването му.
Редът за провеждане на дисциплинарното производство е
уреден в чл.
205 и следващите от ЗМВР. Дисциплинарното производство се образува
при наличие на данни за извършено дисциплинарно нарушение и данни за неговия
извършител, като съгласно чл.
205, ал. 2 от ЗМВР за изясняване на постъпилите данни
дисциплинарно наказващия орган може да разпореди извършване на проверка. В
случая е извършена проверка.
Настоящият съдебен състав приема, въз основа на събраните
по делото писмени и гласни доказателства, че в конкретния случай няма данни за
извършено дисциплинарно нарушение – неизпълнение на разпоредбите на ЗМВР от
жалбоподателя виновно. В тази връзка настоящият съдебен състав намира, че е
налице нарушение на чл.
206, ал. 2 от ЗМВР, като не се споделя изводът на
дисциплинарно наказващия орган, че поведението на държавния служител е
осъществено виновно при неглижиране на служебните задължения. От показанията на
свидетеля Язъджиев става ясно, че при ръчното изписване на фишовете, за да
бъдат обработени в електронната система понякога се налага съдействието на КАТ,
като това е видно и от приложения по делото доклад, където в т. 15, отнасяща се
за извършеното нарушение от жалбоподателя Б. изрично е записано, че „фишът е
въведен в АИС АНД от В. Д. – напуснал служител“.
Служебно известен на настоящия състав е фактът, че след
въвеждане на данните на водача и ръчно въвеждане на нарушената разпоредба,
системата автоматично извежда санкционната разпоредба. При това действие обаче,
след като следва да се състави АУАН за нарушение на пътен знак Б 2, какъвто
погрешно е въведен от напусналия служител Димитров, как системата допуска
издаването на фиш по реда на чл. 183, ал. 2, т. 3 от ЗДвП, въпреки грешно
въведения пътен знак Б 2, при което служителят евентуално трябва да избере
друго предложение и да „открие“ относимата разпоредба. Тоест при работа в АИС,
при въвеждане на материалноправната разпоредба на нарушението, е можело да бъде
избирана само приложимата към този момент санкционна разпоредба, а не някоя
друга. В тази връзка следва да се има предвид, че за да е налице неизпълнение
на служебни задължения при небрежност като форма на вината или както е посочели
наказващия орган неглижиране на служебните задължения, е необходимо служителят
да не е съзнавал, но да е бил длъжен и да е могъл да съзнава, че с поведението
си допуска неизпълнение на произтичащите от заеманата от него длъжност
задължения. След като нарушението на пътен знак Б 2 при посочената правна норма
на чл. 6, т. 1 от ЗДвП дава възможност посоченият санкционен текст на чл. 183,
ал. 2, т. 3 от ЗДвП да фигурира в базата данни, използвана от полицейските
служители, не може да се приеме, че с прилагането на същия и то не от
оспорващия, а от друго лице е допуснато неизпълнение на служебни задължения поради
форма на вина – неглижиране /небрежност/. Поради несъвършенствата на АИС към
датата на извършване на дисциплинарното нарушение е съществувала възможност и е
фигурирала в базата данни неотносима санкционна разпоредба към пътен знак Б 2 и
същата се е генерирала автоматично при въвеждане на нарушената материалноправна
такава, съответно е позволила издаването /разпечатването/ на фиш не следва да
се приема, че настоящият жалбоподател виновно не е изпълнил вменените му
служебни задължения.
От друга страна, видно от сведение рег.
№328р-6277/26.06.2020 година жалбоподателят Б. е обяснил, че поради краткия
срок от който, като комисар на отделение е имал правомощия да съставя фишове и
АУАН по реда на ЗДвП, не е бил достатъчно запознат с Наредба Із-2539/МВР,
относно нарушенията, за които се отнемат точки
от контролния талон и задължително се съставя АУАН. Заявява, че неволно
е допуснал грешка и е съставил фиш Серия Н №842802, за неспазване на ПЗ. По
делото не са налице писмени доказателства дали на П.Т.Б. е провеждано обучение
за работа с горецитираната наредба. Разпитаният свидетел Я. също не внася
светлина по въпроса дали е бил запознат и дали се провеждат надлежни обучения
на служителите в ОДМВР П.*** в зависимост от техните служебни задължения. Още
повече, че една част от обработката на фиш Серия Н №842802/04.12.2020 г. е
реализирана от вече напусналия служител Р. В. Д..
Отделно от това, в обяснение рег.
№313р-5663/04.05.2020 година жалбоподателят Б. заявява, че „допуснатата грешка
е по невнимание и сам го въведох в системата“. В справка рег.
№328р-6780/28.05.2020 година отразяваща данни за извършената проверка по
дисциплинарното производство в т. 15 е отразено, че „фиша е въведен в АИС АНД
от Р.В.Д.***– напуснал служител“. Никъде в преписката не се съдържат данни за
изясняване на това противоречие, което настоящият състав намира за грубо
процесуално нарушение, тъй като в тежест на дисциплинарно наказващият орган е
да установи всички факти и обстоятелства както смекчаващи, така и отегчаващи.
Предвид изложеното, настоящият съдебен състав намира,
че допуснатото от жалбоподателя нарушение
се дължи, от една страна, на несъвършенствата при организацията на работата в
органите на МВР, от друга в несъвършенства в електронната система, която
ползват служителите, защото същата допуска да бъде издаден фиш за нарушение, за
което задължително следва да бъде издаден АУАН, тъй като за същото се отнемат
контролни точки. Настоящият съдебен състав намира, че не е налице проявена от жалбоподателя
небрежност при изпълнение на произтичащите от заеманата длъжност служебни
задължения, което изключва съставомерността на нарушението, описано в
оспорената заповед. Липсва субективният признак от състава на нарушението, а
именно виновно поведение на полицейския служител. Материалната
законосъобразност на заповедта се определя от установяването на изложените в
нея фактически основания. В случая ответната страна не доказа по безспорен
начин наличието на виновно действие или бездействие на наказания служител във
връзка с вмененото му дисциплинарно нарушение.
В тежест на дисциплинарно наказващият орган е да
извърши всички процесуални действия по доказване на дисциплинарното нарушение,
което в случая не е сторено. В случая дисциплинарно наказващият орган не е
събрал относими доказателства за извършено от страна на жалбоподателя нарушение
на служебната дисциплина.
Въз основа на изложеното, настоящият състав приема, че
в конкретния случай, дисциплинарната отговорност на служителя от МВР е
неправилно ангажирана. В рамките на дисциплинарното производство не е
установено дисциплинарно нарушение извършено от жалбоподателя на посочената дата.
Оспорената Заповед № 313з–1206 от 01.07.2020 година на
директора на Областна дирекция на МВР П.*** е постановена в противоречие с
материално правните разпоредби, поради което следва да бъде отменена.
Относно разноските:
С оглед
изхода на делото направеното искане от страна на процесуалния представител на
жалбоподателя адвокат В.Б. *** за присъждане на направените съдебни разноски по
приложен списък, следва да се уважи, като на основание чл. 143, ал. 1 от АПК
ответната страна заплати на жалбоподателя сумата в общ размер на 410 /четиристотин
и десет/ лева, от които 10 лева платена държавна такса и 400 лева платено адвокатско
възнаграждение по договор за правна защита и съдействие № 20930 от 10.07.2020
година.
Мотивиран от гореизложеното и на основание чл. 172,
ал. 2, предложение второ от АПК настоящият съдебен състав на Административен
съд – П.***
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ Заповед
№ 313з–1206 от 01.07.2020 година на директора на Областна дирекция на МВР П.***,
с която на основание чл. 194, ал. 2, т. 2, чл. 197, ал. 1, т. 2, чл. 199, ал.
1, т. 5, предл. първо и ал. 2 и чл. 204, т. 3 от ЗМВР на П.Т.Б. с ЕГН ********** *** е наложено дисциплинарно
наказание „Писмено предупреждение“ за срок от 3 месеца, като незаконосъобразна.
ОСЪЖДА
Областна дирекция на министерство вътрешните работи П.***, със седалище и адрес
на управление гр. П.***, ул. „Самоков“ № 1, да заплати на П.Т.Б. с ЕГН ********** ***, съдебни разноски в размер
на 410 /четиристотин и десет/ лева.
РЕШЕНИЕТО не
подлежи на касационно оспорване на основание чл. 211, изр. трето от ЗМВР.
Съдия:/П/