Р Е Ш Е Н И Е
гр. София, 31.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЬД, ГО, ІІ Е въззивен състав, в публичното съдебно заседание на
двадесет и пети ноември две хиляди двадесет и втора година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАНКА ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ПЕТЪР САНТИРОВ
мл. с. ВАНИНА
МЛАДЕНОВА
при участието
на секретаря Елеонора Георгиева, като разгледа докладваното от съдия Иванка
Иванова гр. дело № 12371
по описа за 2020
г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 ГПК – чл.273 ГПК.
С решение № 188172 от 31.08.2020 г., постановено по
гр. д. № 75079/2019 г. по описа на СРС, ІІ ГО, 65 състав, са отхвърлени
предявените искове от Б.И.Н. срещу ГД „П.Б.И З.НА Н.“ – МВР, обективно,
кумулативно съединени искове с правно основание чл.178, ал.1, т.3 ЗМВР вр. с чл.187, ал.5, т.2 ЗМВР и чл.86, ал.1 ЗЗД – за
заплащане на сумата от 1 434 лв., представляваща възнаграждение за положен
извънреден труд в размер на 239 часа пред периода 01.11.2016 г. до 30.11.2019
г., ведно със законната лихва, считано от предявяване на иска – 23.12.2019 г.,
до окончателното изплащане и сумата от 180 лв. – лихва за забава за периода 01.01.2017 г. – 23.12.2019 г., изчислена сумарно за всеки
отчетен период. Ищецът е осъден да
заплати на ответника, на основание чл.78, ал.3 ГПК сумата от 100 лв., представляваща
юрисконсултско възнаграждение.
Срещу постановеното съдебно решение е депозирана въззивна жалба от ищеца Б.И.Н., с която го обжалва изцяло.
Излага съображения, че обжалваното решение е необосновано и неправилно,
постановено в нарушение на материалния закон. Счита, че неправилно решаващият
съд е приел, че при липса на уредба за преобразуването на часовете положен
нощен труд към дневен, не следва да се преодолява с аналогично приложение на
друг акт – НОСРЗ. Липсата на изрична
норма в тази насока не следва да се тълкува като законово въведена забрана за
преизчисляване на положените от служителите на МВР часове нощен труд, а
представлява празнота в уредбата реда за организацията и разпределянето на
работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън
редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на
държавните служители в МВР. Позовава се
на ТР № 6/06.11.2013 г. по тълк. д. № 6/2012 г. на
ВКС, ОСГТК, т.23 на основание чл.67, ал.3 ЗДСл. минималните и максималните
размери на основните заплати по нива и степени за държавните служители,
размерите на допълнителните възнаграждения по ал.7, т.1-5, както и редът за
получаването им се определят с наредба на МС и не могат да бъдат по – ниски от
определените в трудовото законодателство. В наредбите на министъра на
вътрешните работи, с изключение на тази от 2014 г., липсва правило, съобразно
което отработените часове нощен труд се превръщат в дневни, при сумарно изчисляване
на работното време. Тъй като размерите на допълнителните възнаграждения не могат
да бъдат по – ниски от определените в трудовото законодателство и при липса на
изрична уредба в наредбите, издадени от министъра на вътрешните работи, ри
наличието на непълнота на уредбата, следва да намери приложение НОСРЗ. В
нормата на чл.188, ал.2 ЗМВР е предвидено, че държавните служители, които
полагат труд за времето между 22.00 ч. и 06.00 ч., се ползват със специалната
закрила по КТ. С оглед на това
приложение следва да намери чл.140 КТ, както и чл.9, ал.2 НОСРЗ. Позовава се
принципите, залегнали в Директива 203/88/ЕО. Счита, че обжалваното решение е и
в противоречие с принципа за равенство, залегнал в чл.20 и чл.31 от Хартата за
основните права на ЕС. Моли съда да отмени обжалваното решение и да уважи
изцяло предявените искове. Претендира сторените по делото разноски.
В срока по чл.263,
ал.1 ГПК не е постъпил писмен отговор от ответника по жалбата ГД „П.Б.И З.НА Н.“.
В депозираните по делото писмени бележки оспорва въззивната
жалба. Излага съображения, че обжалваното решение е правилно и законосъобразно.
Счита, че не е налице празнота в уредбата на реда за организацията и
разпределението на работното време на държавните служители в МВР, поради което
не следва субсидиарно да се прилага НОСРЗ. Отчитането
и заплащането на нощния труд за служителите на МВР намира правната си
регламентация в чл.179, ал.1 и ал.2 ЗМВР и чл.187, ал.3 и ал.9 ЗМВР, Наредба №
8121з-776/29.07.2016 г. на МВР, а неговият размер се определя със заповед на
министъра на вътрешните работи. Той е с часова норма 8 часа, а не 7 часа, както
е предвиден в чл.140 КТ. С оглед на това счита, че не следва да се прилагат
текстовете на чл.9, ал.1, ал.2 и ал.3 НСОРЗ и съответно не следва да се прилага
коефициент 1, 143. Поддържа, че часовата
норма за нощния труд в ЗМВР е различна от тази в КТ. По този начин отделните
категории труд са с различна часова норма, регламентирани от различни
нормативни актове. Служителите на МВР
имат права и задължения по действащия ЗМВР, който е специален, уреждащ техните служебни
правоотношения. Моли съда да потвърди обжалваното решение и да отхвърли
предявения иск. Претендира сторените по делото разноски. Прави възражение за
прекомерност на адвокатското възнаграждение.
Съдът, след като прецени представените по делото
доказателства и обсъди доводите на страните, с оглед разпоредбата на чл.12 ГПК
и чл.235, ал.2 ГПК, приема за установено следното от фактическа страна:
СРС е сезиран с
иск с правно основание чл.187, ал.5, т.2 ЗМВР, в приложимата за исковия период
редакция, вр. с чл.178, ал.1, т.3 ЗМВР и чл.86 ЗЗД.
Ищецът твърди, че е полагал труд на длъжността „инспектор“, в сектор
„Оперативен център“, в отдел „Пожарогасителна и спасителна дейност“ към
Столична дирекция „П.Б.и З.на Н. при ГД „П.Б.и З.на Н.“ към МВР, като на
основание чл.142, ал.1, т.1 ЗМВР има статут на държавен служител. За периода
01.11.2016 г. – 30.11.2019 г. е полагал извънреден труд, който не му е заплатен
от ответника. Излага съображения, че при
липса на специално правило за ставка на допълнителното възнаграждение за нощен
труд или което да определи методология за превръщането на отработените нощни
часове в дневни при сумирано изчисляване на работното време по отношение на
държавните служители в МВР, е налице празнота, поради което следва да се
приложат субсидиарно общите правила – чл.9, ал.2
НОСРЗ. Твърди, че през исковия период е служил на 24-часови смени, полагал е
труд през нощта, съгласно утвърдени графици, при 7 или 8 нощни смени месечно и
е положил 1 672 часа нощен труд. Същият, преизчислен с коефициент 1, 143, се
равнява на 1 911 часа дневен труд, поради което е положил 239 часа извънреден
труд, за което му се дължи възнаграждение в размер на 1 434 лв. Моли съда да постанови решение, с което да
осъди ответника да му заплати сумата от 1 434 лв. – допълнително възнаграждение
за положен извънреден труд за периода 01.11.2016 г. – 30.11.2019 г., ведно със
законната лихва, считано от датата на депозиране на исковата молба до
окончателното изплащане, сумата от 180 лв. – лихва за периода 01.01.2017 г. – 23.12.2019 г., както и сторените по делото
разноски.
С постъпилия в срока по чл.131 ГПК писмен отговор на
исковата молба ответникът оспорва предявеният иск. Не оспорва, че ищецът е държавен служител при
ответника през исковия период, както и че полага труд на 24-часови смени, от
които между 22.00 ч. и 06.00 ч. през нощта. Поддържа, че законодателят е
регламентирал различна времева продължителност за полагането на нощен труд – за
държавните служители по чл.142, ал.1, т.1 ЗМВР – 8 часа, а за работниците и
служителите, работещи по трудово правоотношение – 7 часа. Поддържа, че това е обусловено от основните
функции на МВР, закрепени в чл.2, ал.1 ЗМВР. За исковия период приложение намира
Наредба № 8121з-776/29.07.2016 г. на министъра на вътрешните работи и заповед №
8121з-1429/23.11.2017 г., с които е определен размера на нощния труд – 0, 25
лв., който е платен на ищеца. Счита, че причината законодателят да въведе различна
времева продължителност за нощен труд е наличието на компенсаторен
механизъм. С оглед на това счита, че не
е налице основание за де преобразува и заплаща труд, положен през нощта, като
извънреден. Прави възражение за изтекла погасителна давност. Моли съда да
постанови решение, с което да отхвърли предявения иск. Претендира сторените по
делото разноски.
Страните не спорят, а и от представената по делото
справка рег. № 764р-1573/20.02.2020 г. се установява, че през исковия период 01.11.2016
г. – 31.11.2019 г. е съществувало служебно правоотношение, по силата на което
ищецът е заемал длъжностите инспектор, в 04 оперативна дежурна група на сектор
„Оперативен център“ към отдел „Пожарогасителна и спасителна дейност в Столична
дирекция „П.Б.и З.на Н.“ при ГД „ПБЗН“-МВР.
Не спори и относно обстоятелството, че със заповед №
8121з-791/28.10.2014 г. на министъра на вътрешните работи, на основание чл.179,
ал.2 ЗМВР е постановено за всеки отработен час през нощта или за част от него
между 22.00 ч. и 06.00 ч. на държавните служители да се изплаща допълнително
възнаграждение за нощен труд в размер на 0, 25 лв. Допълнителното
възнаграждение се изплаща след предоставяне в съответните финансови звена на
протокол – приложение № 5 към чл.32, ал.1 и чл.33 от Наредба № 8121з-407/11.08.2014
г. за реда за организацията и разпределението на работното време, за неговото
отчитане, за компенсирането на работата извън работното време, режимът на
дежурство, времето за отдих и почивките за държавните служители в МВР
Съд заповед № 8121з-1429/23.11.2017 г. на министъра на
вътрешните работи, на основание чл.179, ал.2 вр. ал.1
ЗМВР е постановено за всеки отработен час през нощта или за част от него между
22.00 ч. и 06.00 ч. на държавните служители да се изплаща допълнително
възнаграждение за нощен труд в размер на 0, 25 лв. Допълнителното
възнаграждение се изплаща след предоставяне в съответните финансови звена на
протокол – приложение № 6 към чл.32 от Наредба № 8121з-776/29.07.2016 г. за
реда за организацията и разпределянето на работното време, за неговото
отчитане, за компенсирането на работата извън работното време, режима на
дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в МВР.
По делото са представени работни графици и справки за
положените от ищеца дежурства по график и за положения нощен труд, вкл. положен
труд на официални празници през исковия период, съгласно които ищецът е положил
общо за периода 1 840 ч. нощен труд.
От заключението на вещото лице Е.Б.С.по изслушаната
съдебно – счетоводна експертиза се установява, че броят на нощните смени за
исковия период е 223, а положеният от ищеца нощен труд за исковия период е 1
840 часа. При преизчисляване на нощния труд с коефициент 1, 143 и превърнат в
дневен труд е в размер на 2 103 часа, от които 263 часа извънреден труд. За
положения извънреден труд трудовото възнаграждение възлиза на 2 508, 19
лв. Лихвата за забава възлиза на 354, 90 лв., изчислен от първо число на
месеца, следващ тримесечието - 01.01.2017 г., до
22.12.2019 г. до 22.12.2019 г.
Експертното заключение не е оспорено от страните.
При така
установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна следното:
Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259, ал.1 ГПК, изхожда от легитимирана страна, като същата е процесуално допустима.
Разгледана по същество, жалбата е основателна.
Съгласно нормата на чл.269 ГПК съдът се произнася
служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му
част, като по останалите въпроси съдът е ограничен от посоченото в жалбата.
При извършена служебна проверка въззивният
съд установи, че обжалваното съдебно решение е валидно, като същото е
процесуално допустимо.
На основание чл.176 ЗМВР и чл.178, ар.1, т.3 ЗМВР брутното
месечно възнаграждение на държавните служители на МВР се състои от основно
месечно възнаграждение и допълнителни възнаграждения, като към основното
месечно възнаграждение на държавните служители се изплащат допълнителни
възнаграждения за извънреден труд.
Съгласно чл.187, ал.1 ЗМВР нормалната продължителност
на работното време на държавните служители в МВР е 8 часа дневно и 40 часа
седмично, при 5-дневна работна седмица. В ал.3 на същата норма, в приложимата
за исковия период редакция (Изм. и доп. - ДВ, бр. 81 от 2016 г.) работното
време на държавните служители се изчислява в работни дни - подневно,
а за работещите на 8-, 12- или 24-часови смени - сумирано за тримесечен период.
Определянето на 24-часова смяна е по изключение. При работа на смени е възможно
полагането на труд и през нощта между 22.00 и 06.00 часа, като работните часове
не следва да надвишават средно 8 часа за всеки
24-часов период.
В нормата на чл.187, ал.5 ЗМВР в приложимата през
исковия период редакция (Доп. - ДВ, бр. 14 от 2015 г.) е регламентирано, че работата
извън редовното работно време до 280 часа годишно се компенсира допълнителен
платен годишен отпуск за работата в работни дни и с възнаграждение за
извънреден труд за работата в почивни и празнични дни - за служителите на
ненормиран работен ден, възнаграждение за извънреден труд за отработени до 70
часа на тримесечен период - за служителите, работещи на смени. В ал.6 е
предвидено, че извънредният труд се заплаща с 50 на сто увеличение върху
основното месечно възнаграждение.
На основание чл.179, ал.1, пр.2 и ал.2 ЗМВР на държавните
служители се изплащат допълнителни възнаграждения за полагане на труд през
нощта от 22.00 до 06.00 часа, като условията и редът за изплащане на тези
допълнителни възнаграждения се определят с наредба на министъра на вътрешните
работи, а техният размер - с негова заповед.
През исковия период 01.09.2017 г. – 06.07.2020 г.
приложение намират Наредба № 8121з-776/29.06.2016 г. (отм. ДВ. бр. 4 от
14.01.2020 г.), Наредба № 8121з-908/02.08.2018 г., в сила от 14.08.2018 г., както
и Наредба № 8121з-1059/26.09.2019 г., в сила от 04.10.2019 г., приети на
основание чл.187, ал.9 ЗМВР от министъра на вътрешните работи. В чл.3, ал.3 от
Наредба № 8121з-776/29.06.2016 г. е предвидено, че за държавните служители в
МВР е възможно полагането на труд и през нощта между 22.00 и 06.00 часа, като
работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов
период. В чл.9 от Наредба № 8121з-908/02.08.2018 г. е регламентирано, че за
всеки отработен нощен час или за част от него от 22.00 до 06.00 часа на
държавните служители се изплаща допълнително възнаграждение за нощен труд. В
същия смисъл е и чл.9 от Наредба № 8121з-1059/26.09.2019 г. В чл.33, ал.1 (Изм. - ДВ, бр. 99 от 2016 г., в сила от
13.12.2016 г.) от Наредба № 8121з-776/29.06.2016 г. е предвидено, че възнагражденията
за труд извън редовното работно време се включват в месечното възнаграждение и
се изплащат в месеца, следващ отчетния период, при своевременно предоставяне на
протоколите във финансовите звена.
В разглежданите подзаконови нормативни актове обаче не
съдържа изрична правна регламентация на заплащането на положения нощен труд. Такава регламентация е предвидена в нормата на
чл.31, ал.2 на Наредба № 8121з-407/11.08.2014 г., която е действала в периода 19.08.2014 г.
- 02.06.2015 г. (извън разглеждания период). В нея е предвидено, че при
сумирано отчитане на отработеното време общият брой часове положен труд между
22.00 и 06.00 часа за отчетния период се умножава по 0,143, като полученото
число се сумира с общия брой отработени часове за отчетния период. След
отмяната на посочената наредба е приета Наредба № 8121з-592/25.05.2015 г.,
която от своя страна е отменена с решение на ВАС по адм.
д. № 5450/2016 г., в сила от 11.07.2016 г. В издадените впоследствие наредби,
посочени по – горе, не се съдържа правна регламентация, аналогична на
предвидената в чл.31, ал.2 от на Наредба № 8121з-407/11.08.2014 г., относно умножаване на реално отработените
часове нощен труд с посочения коефициент, а е уреден само редът за отчитането
на часовете нощен труд.
В чл.187, ал.4 ЗМВР (нова - ДВ, бр. 60 от 2020 г.),
приета след исковия период, е предвидено, че при сумирано изчисляване на
работното време нощните часове се превръщат в дневни с коефициент, равен на
отношението между нормалната продължителност на дневното работно време към
нормалната продължителност на работното време през нощта по ал.1.
При така очертаната правна рамка се налага изводът, че
през разглеждания период липсва специално правило в приложимите наредби, приети
на основание чл.187, ал.9 ЗМВР, за заплащането на положения нощен труд от държавните служители в МВР. Това от своя
страна създава празнота в правната регламентация за реда за организацията и
разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на
работата извън редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и
почивките на държавните служители в МВР.
Действително специалният
закон дерогира общия. В разглеждания случай обаче
липсва изрична специална правна регламентация относно заплащането на нощния
труд през исковия период. Отсъствието на специална норма, която да урежда
заплащането на нощния труд, полаган от служителите в МВР, следва да бъде преодоляно по реда на чл.46, ал.2 ЗНА.
В посочената норма е регламентирано, че когато нормативният акт е непълен, за
неуредените от него случаи се прилагат разпоредбите, които се отнасят до
подобни случаи, ако това отговаря на целта на акта. При преценка приложимия субсидарно нормативен акт, следва да се съобрази
обстоятелството, че в нормата на чл.188, ал.2 ЗМВР е регламентирано, че държавните
служители, които полагат труд за времето между 22.00 и 06.00 часа, се ползват
със специалната закрила по КТ. Ето защо въззивният
съд счита, че субсидиарно приложение следва да намери
общото правило на чл.9, ал.2 НСОРЗ, в каквато насока са и изводите на решаващия
съд. В тази норма се регламентира подобен
случай - при
сумирано изчисляване на работното време нощните часове да се превръщат в дневни
с коефициент, равен на отношението между нормалната продължителност на дневното
и нощното работно време, установени за подневно
отчитане на работното време за съответното работно място. Също така от значение е и обстоятелството, че
прилагането на тази норма отговаря на целите на специалния закон – еднакво
третиране на държавните служители и работниците и служители по трудово
правоотношение (определение № 355 от
09.05.2022 г. по гр. д. № 5007/2021 г. на ВКС, ГК, ІV ГО, постановено по реда
на чл.288 ГПК).
Възприемането на противното би довело до поставянето на служителите в МВР в
неравностойно положение спрямо държавните служители и служителите по трудово
правоотношение, които получават допълнителни възнаграждения съгласно
разпоредбите на чл.67, ал.1 ЗДСл. и чл.261 КТ и чл.264 КТ. Това тълкуване е в
съответствие и с основния правен принцип за равенство, закрепен в чл.6 КРБ и
чл.14 ЕКЗПЧОС (решение № 311 от 8.01.2019 г .по гр. д. № 1144/2018 г. на ВКС,
ГК, IV ГО, постановено по реда на чл.290 ГПК).
Нормата на чл.9, ал.2 НСОРЗ
се прилага едновременно с правилата за заплащане на нощния труд, т. е. при
сумирано изчисляване на работното време нощните часове се превръщат в дневни с
коефициент 1,143 и за същите тези нощни часове се заплаща и допълнително
трудово възнаграждение за нощен труд. Посочената в чл.9 НСОРЗ методология е
само с оглед установения по законодателен път начин за отчитане на нормата
фактически положен труд, в който смисъл е решение № 14 от 27.03.2012 г. по гр.
д. № 405/2011 г. на ВКС, ГК, IV ГО, постановено по реда на чл.290 ГПК.
Предвид обстоятелството, че съгласно
чл.187, ал.1 и ал.3 ЗМВР нормалната продължителност на дневното работно време,
установена при подневно отчитане на работното време
на държавните служители в МВР, е 8 часа, а в
ЗМВР през исковия период липсва норма, която да установява нормалната
продължителност на нощното работно време при подневно
отчитане на работното време през исковия период, приложение следва да намери
правилото на чл.140, ал.1 КТ, съгласно който нормалната продължителност на
работното време през нощта при 5-дневна работна седмица е до 7 часа. С оглед на
това отношението между така нормалната продължителност на дневното работно
време и нормалната продължителност на нощното работно време възлиза на 1, 143.
Общото правило на чл.9, ал.2 НСОРЗ се отнася до изчисляване на положения труд
като стойност в часове при сумирано изчисляване на работно време. Специалната
разпоредбата на чл.187, ал.1 ЗМВР не изключва превръщането на нощните часове в
дневни с коефициент 1, 143, а предвижда възможност в нощния труд да е осем
часа, а не седем, каквато възможност е предвидена и в КТ за работещите по
трудово правоотношение.
От значение за изхода на
делото е и възприетото разрешение в решението на СЕС от 24.02.2022 г. по дело
С-262/20 г., съгласно което член 8 и член 12, буква а) от Директива 2003/88/ЕО
на Европейския парламент и на Съвета от 4 ноември 2003 година относно някои
аспекти на организацията на работното време трябва да се тълкуват в смисъл, че
не налагат да се приема национална правна уредба, която да предвижда, че
нормалната продължителност на нощния труд за работниците от публичния сектор
като полицаите и пожарникарите е по-кратка от предвидената за тях нормална продължителност
на труда през деня; чл.20 и 31 от Хартата на основните права на Европейския
съюз трябва да се тълкуват в смисъл, че допускат определената в
законодателството на държава членка нормална продължителност на нощния труд от
седем часа за работниците от частния сектор да не се прилага за работниците от
публичния сектор, включително за полицаите и пожарникарите, ако такава разлика
в третирането се основава на обективен и разумен критерий, тоест е свързана с
допустима от закона цел на посоченото законодателство и е съразмерна на тази
цел. При всички случаи в полза на такива работници трябва да има други мерки за
З.под формата на продължителност на работното време, заплащане, обезщетения или
сходни придобивки, които да позволяват да се компенсира особената тежест на
полагания от тях нощен труд. Съгласно т.74 и т.76 от решението съображенията от
правен и икономически порядък за липсва на преобразуване на нощните часове труд
в дневни не отразяват допустима от закона цел, годна да обоснове разлика в третирането. В решението е
посочено, че съгласно постоянната съдебна практика на СЕС разликата в
третирането е обоснована, когато се основава на обективен и разумен критерий,
тоест когато е свързана с допустима от закона цел на съответното
законодателство и е съразмерна на тази цел.
По изложените съображения и
доколкото не се установи допустима от закона цел, годна да обоснове разлика в
третирането на служителите в МВР спрямо работниците и служителите по трудово
правоотношение, въззивният съд счита, че за исковия
период приложение следва да намери установеният в нормата на чл.9, ал.2 НСОРЗ
коефициент от 1, 143 за отчитане на
положения от ищеца нощен труд, след което да се извърши преценка дали ищецът е
полагал извънреден труд.
Предвид обстоятелството, че
през исковия период ищецът е работил 223 смени и е положил 1 840 часа нощен
труд, а същите преизчислени с коефициент 1, 143 възлизат на 2 103 часа, от които
263 часа извънреден труд, ищецът има право на допълнително възнаграждение за
положен извънреден труд в размер на 2 508, 19 лв.
Ответникът своевременно е релевирал възражение за изтекла погасителна давност.
В случая приложение намира
установената в нормата на чл.111, б.“а“ ЗЗД тригодишна давност. На основание
чл.114 ЗЗД давността почва да тече от деня, в който вземането е станало
изискуемо. Вземането за допълнително възнаграждение за четвърто тримесечие на
2016 г. е дължимо от 01.01.2017 г., с оглед сумираното
отчитане на работното време - за тримесечен период. От този момент до датата на
подаване на исковата молба – 23.12.2019 г. не са изтекли три години, поради
което следва да се приеме, че вземанията на ищеца не са погасени по давност.
Задължението на ответника е
парично и за периода на забавата ответникът дължи обезщетение в размер на
законната лихва от деня на забавата, на основание чл.86, ал.1 ЗЗД. Предвид
обстоятелството, че лихвата за забава върху сумата от 2 508, 19 лв. за периода
01.01.2017 г. – 22.12.2019 г. възлиза на 354, 19 лв.,
съгласно експертното заключение на вещото лице по изслушаната съдебно –
счетоводна експертиза, предявеният иск се явява изцяло основателен. Към момента
на завеждане на делото и това вземане на ищеца не е погасено по давност.
Тъй като крайните изводи на
двете инстанции не съвпадат, обжалваното решение следва да се отмени, като
предявените искове следва да се уважат изцяло, в рамките на предявените
размери, с оглед установения принцип на диспозитивното
начало в гражданския процес.
По разноските по производството:
При този изход на делото и
на основание чл.78, ал.1 ГПК на жалбоподателя следва да се присъдят сторените
разноски във въззивното производство. Техният размер
възлиза на сумата от 400 лв. – заплатено възнаграждение за един адвокат за
процесуално представителство в настоящото производство.
Ответникът по жалбата
своевременно е направил възражение за прекомерност на адвокатското
възнаграждение, заплатено от насрещната страна.
Нормата на чл. 78, ал. 5 ГПК регламентира, че ако
заплатеното от страната възнаграждение за адвокат е прекомерно съобразно
действителната правна и фактическа сложност на делото, съдът може по искане на
насрещната страна да присъди по-нисък размер на разноските в тази им част, но
не по-малко от минимално определения размер съобразно чл.36 ЗАдв.
Съгласно задължителните разяснения, дадени с ТР № 6
от 06.11.2013 г. по т. д. № 6/2013 г. на ОСГТК на ВКС, основанието по чл.78,
ал.5 ГПК се свежда до преценка на съотношението на цената на адвокатската З.и
фактическата и правна сложност на делото, като съдът следва да съобрази доказателствените факти и доказателствата, които ги обективират и дължимото правно разрешение на повдигнатите
правни въпроси, което е различно по сложност при всеки отделен случай. След
тази преценка, ако се изведе несъответствие между размера на възнаграждението и
усилията на защитата при упражняване на процесуалните права, съдът намалява
договорения адвокатски хонорар.
Минималният размер на адвокатското възнаграждение,
определен съобразно чл.7, ал.2, т.2 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения, в приложимата към момента
на сключване на договора за правна З.и съдействие редакция, в случая възлиза на
сумата от 342, 98 лв. Предвид обстоятелството, че заплатеното адвокатско
възнаграждение е в близък до минималния размер, не са налице основания за
неговото намаляване.
В полза на ищеца следва да се присъдят сторените в производството
пред СРС разноски в размер на 400 лв.
На основание чл.78, ал.6 ГПК в полза на СРС следва
да се присъди сумата от 250 лв. – разноски по делото, както и 64, 56 лв. –
държавна такса.
На основание чл.78, ал.6 ГПК ответникът по жалбата
следва да заплати по сметка на СГС сумата от 32, 28 лв. – държавна такса за въззивно обжалване.
Воден от гореизложеното, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ решение № 188172
от 31.08.2020 г., постановено по гр. д. № 75079/2019
г. по описа на СРС, ІІ ГО, 65 състав, като место него ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА ГД „П.Б.И З.НА Н.“, с адрес гр. София, ул. „*****, да
заплати на Б.И.Н., ЕГН **********, с адрес *** и съдебен адрес *** – адв. З. Д.Б., на основание чл.187, ал.5, т.2 ЗМВР (редакция
ДВ, бр. 14 от 2015 г.), вр. с чл.178, ал.1, т.3 ЗМВР,
сумата от 1 434 (хиляда четиристотин
тридесет и четири) лв., представляваща възнаграждение за положен извънреден
труд за периода 01.11.2016 г. до 30.11.2019 г., като държавен служител „инспектор“,
в сектор „Оперативен център“, в отдел „Пожарогасителна и спасителна дейност“
към Столична дирекция „П.Б.и З.на Н.“, ведно със законната лихва, считано от 23.12.2019
г. до окончателното изплащане, да заплати, на основание чл.86, ал.1 ЗЗД, сумата
от 180 (сто и осемдесет) лв.,
представляваща лихва за забава за периода 01.01.2017
г. – 22.12.2019 г., да заплати сумата от 400
(четиристотин) лв., на основание чл.78, ал.1 ГПК, представляваща заплатено
възнаграждение за един адвокат за процесуално представителство във въззивното производство, да заплати сумата от 400 (четиристотин) лв., на основание
чл.78, ал.1 ГПК, представляваща сторени разноски в производството пред СРС.
ОСЪЖДА ГД „П.Б.И З.НА Н.“, с адрес гр. София, ул. „*****, да
заплати по сметка на СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, на основание чл.78, ал.6 ГПК, сумата
от 250 (двеста и петдесет) лв.,
представляваща сторени по делото разноски за възнаграждение на вещо лице, както
и сумата от 64, 56 (шестдесет
и четири лева и петдесет и шест стотинки) лв., представляваща държавна такса.
ОСЪЖДА ГД „П.Б.И З.НА Н.“, с адрес гр. София, ул. „*****, да
заплати по сметка на СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, сумата от 32, 28 (тридесет и два лева и двадесет и
осем стотинки) лв., на основание чл.78, ал.6 ГПК, представляваща държавна такса
за въззивно обжалване.
Решението е окончателно и не подлежи на касационно
обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.