РЕШЕНИЕ
гр.
София, 25.1.2022 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД,
ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, І-15 състав в открито заседание на седемнадесети декември
две хиляди двадесет и първа година в състав:
Председател: Галя Вълкова
с участието на секретаря
Снежана Тодорова
като разгледа
докладваното от съдията гражданско
дело № 9192 описа за 2019 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Предявени са главен иск по чл. 124 ал. 1 от Гражданския
процесуален кодекс (ГПК) и насрещен иск с правно основание чл. 108 ЗС.
Ищецът по първоначалния иск „С.2.“ ЕООД посочва, че е
собственик на поземлен имот с идентификационен номер 68134.109.33 по
кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. София с площ от 2726,00 кв.
м. на основание давностно владение, считано от 2008 г . Твърди се от
установяване на фактическата власт дружеството да е извършвало подобрения в
имота: изграждане на ограда от южната и западна страна, поставяне на тенти,
асфалтобетонов слой, монтаж на видеонаблюдение, окабеляване, поставяне на
асфалтобенов слой, монтаж на осветителни тела, изграждане на системи за
видеонаблюдение и окабеляване, поддръжка на имота и заплащане на всички разходи
– сметопочистване, снегопочистване, ток, вода, охрана и др., ползване на имота
за нужди на дружеството- съхранение на собствени на дружеството автомобили,
извършване на търговска дейност в имота, изразяваща се в посрещане на клиенти
(бъдещи купувачи на автомобили), презентиране на изложените в имота автомобили,
тестване на автомобилите, осъществяване на контролиран достъп до имота. Дружеството
е обективирало своенето пред представители на ответниците, които се опитвали да
установят фактическа власт върху имота. Последните не били допускани до имота с
ясната аргументация, че ищецът е собственик на имота. Твърди се последните
месеци дружеството да е получило обаждания от ответниците “С.и.” ЕАД ***
твърдения за притежание на самостоятелни вещни права върху имота и искане за
предаване на владението. В уточнителна молба от 30.06.2020 г. ищецът сочи, че
процесният поземлен имот не е частна общинска собственост и е придобит от ищеца
по давност за период от 10 години, считано от юли 2008 г. на основание чл. 79,
ал. 1 ЗС. По изложените съображения се иска да бъде признато за установено по
отношение на ответниците спрямо ищеца, че същите не са собственици на процесния
недвижим имот.
В отговор на исковата молба ответникът “С.и.” ЕАД оспорва
предявения иск. Посочва, че имотът му е предоставен за стопанисване и
управление с решение на общински съвет на С.о. от 28.07.1997 г. Упражнявайки
това право в периода 1997 г. - 2019 г. имотът е отдаван под наем на трети лица:
ЕТ “М.-А.М.” (до 2017 г.). Договорената и получавана наемна цена е
осчетоводявана от ответника. Въпреки изтеклия срок на договора владението на
имота не е върнато на ответника, като спорът е разгледан по търг. дело №
182/2018 г. на СГС ТО, VІ-18, като към момента е предмет на разглеждане от САС
по в.т.д. 5356/2019 г. Твърди ищецът да е пренаемател на имота и да има
качеството държател. Имотът е публична общинска собственост, собственик е С.о..
Имоти публична общинска собственост не могат да се придобиват по давност. На
основание § 1 ЗР на ЗД на ЗС давност за имоти частна общинска собственост не
тече в периода 01.06.1996 г. - 31.12.2022 г. Изложените от ищеца фактически
твърдения не сочат промяна на намерението, с което се ползва имота,
обективирано спрямо собственика. По изложените съображения моли съда да
отхвърли предявения иск.
Ответникът С.о. оспорва предявения иск. Посочва, че
имотът е публична общинска собственост, спрямо който твърдяният придобивен
способ е неприложим. Не са изложени обстоятелства, свързани с установяване на
владението.
В насрещен иск с правно основание чл. 108 ЗС срещу “С.2.”
ЕООД ***, че процесният поземлен имот е част от градски парк - Борисова
градина, включен през 20-те години на ХХ век, държавна собственост до 1991 г. и
общинска собственост по право на основание чл. 6 ЗС и § 6 и §7 ПЗР ЗМСМА.
Същият има характер на публична общинска
собственост с оглед предназначението му - трайно задоволяване на обществени
потребности от общинско значение - чл. 3 ЗОбС. Имотът се намира в частта,
представляваща охранителна зона на резервата, като тази територия е актувана
като публична общинска собственост с Акт № 797/08.12.2002 г. По изложените
съображения ищецът С.о. моли да бъде признато по отношение на ответника “С.2.”
ЕООД, че е собственик на поземлен имот с идентификатор 68134.109.33 по
кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. София, одобрена със заповед
РД 18 33/15.06.2010 г. с площ на имота 2726 кв. м. и да бъде осъден ищецът да
предаде владението.
В отговор на насрещния иск ответникът “С.2.” ЕООД оспорва
иска. Посочва, че процесният имот не е общинска собственост и е владян от
ответника повече от десет години. Предназначението на имота не е за зелена площ
за обществено ползване, а за автогараж.
Съдът, след като обсъди основанията, изложени в исковата
и допълнителната искова молба, становищата на страните и събраните по делото
доказателства, на основание чл. 235 ГПК, приема за установено от фактическа
страна следното:
С решение № 13/28.07.1997 г. на СОС е изваден от уставния
фонд на ОбФ „Художествен синтез и отдих“ имоти, сред които и кръгло кафене
„Кривите огледала“, детски кът „Водно каналче“, велописта трите дансинга,
Борисова градина. Взето е решение имотът да се предостави за стопанисване и
управление на „С.и.“ ЕАД. На 17.09.2002 г. е съставен Акт за частна общинска
собственост № 756 на основание § 7, т. 6 ЗМСМА с описание: с терен с площ
от около 10 декара (бивш детски кът „Водно каналче) с местонахождение парк „Борисова градина“ и
посочени граници: от всички страни тревни площи. В т. 9 е отразено, че правата
по отношение на имота са предоставени с Решение № 13 от 28.07.1997 г. на СОС.
На 08.12.2003 г. е съставен Акт № 797 за публична
общинска собственост на основание §7, т. 6 ЗМСМА на Столичен парк „Борисова
градина“ с площ от 581043 дка, включващ терени с изградени обекти публична
държавна собственост и терени, включени в капитала на търговски дружества,
описани в т. 13 на акта. Посочените граници са: бул. „П. Яворов“, бул. „Драган
Цанков“, бул. „Евлоги Георгиев“, вкл. включените в капитала на търговско
дружество „Софийски имоти“.
С договор за наем от 10.07.2008 г. „С.и.“ ЕАД
предоставя на ЕТ „М.-А.М.“ за временно възмездно ползване недвижим имот: терен
с площ 925 кв. м. пред кръгло кафене „Кривите огледала“ в парк Борисова
градина, съгласно приложена скица. Договорено е заплащане на наемна цена от 906
евро., като цената се актуализира всяка година с официален инфлационен индекс.
Договорът е със срок до 10.07.2011 г. Наемателят се задължава да не
преотдава целия или част от имота без писмено съгласие на наемодателя,
както и без съгласие да не извършва реконструкции и ремонти извън
текущите. В чл. 16 е посочено, че договорът може да бъде продължаван само с
изрично писмено съгласие на страните. Договорът е продължен със споразумение от
11.03.2013 г. при уточнение в чл.
1, т. 2 недвижимият имот да е: незастроен терен с площ 1638 кв. м.,
принадлежащ към имот, застроен със собствени на наемателя обекти № 29 и № 30 в
к.л. № 431 по актуалния кадастрален план на р-н „Средец“ на СО, м. „Борисова
градина“, индивидуализиран със скица за геодезическо заснемане, неразделна част
от споразумението.
С договор от 01.12.2009 г. ЕТ „М.-А.М.“ предоставя на „С.2.“
ЕООД за временно възмездно ползване част от недвижим имот, находящ се в гр.
София, бул. „*****с площ от 80 кв. м. за сумата от 1500 лв. месечно за срок от
една година. Анекси по отношение срока и цената на договора са сключени на
01.02.2010 г., 01.12.2010 г., 01.12.2011 г., 03.12.2012 г., 01.08.2013 г.,
01.02.2014 г. На 02.07.2017 г. ЕТ „М.-А.М.“ възлага на „С.2.“ ЕООД извършване
на СМР в имот, находящ се в гр. София, бул. „*****– паркинг на Автокъща „К.“ с
площ от 1638 кв. м., с посочено предназначение – за автопаркинг, със срок на
изпълнение до 01.06.2017 г.
С писмо от 28.09.2017 г. „С.и.“ ЕАД е уведомило ЕТ „М.-А.М.“
за прекратяване на договора за наем поради извършване на строителни дейности,
за които наемодателят не е уведомен и не е предоставил изрично писмено
съгласие. Следваща покана е изпратена с дата 15.12.2017 г.
В удостоверение на твърдението за извършени СМР ищецът
представя фактури и преводни нареждания, както и сключени договори: за
изработка от 29.07.2015 г. с „Р.****“ ООД, договор за доставка и монтаж на пилоти, сключен на 10.07.2017 г. с „Видрица“
ЕООД, договор за изработка от 04.07.2017 г., сключен с „Т.Д.“ ЕООД. Предвид
предмета на делото стойността на извършените и заплатени СМР не е от значение
за спора и съдът не дължи да калкулира същите.
С решение от 05.06.2019 г. по търг. дело № 182/2018 г. на
СГС, VІ-18 с-в, ЕТ „М.-А.М.“ е осъден да освободи и предаде на „С.и.“ ЕАД
недвижим имот, отдаден под наем с договори от 10.07.2008 г. и 11.03.2013 г.:
незастроен терен с площ 1638 кв. м., принадлежащ към имот, застроен със собствени
на наемателя обекти с № 29 и № 30, нанесен в к.л. 431 по актуалния кадастрален
план на р-н „Средец“, м. „Борисова градина“, представляващ западна част от имот
с идентификатор 68134.109.33. Отхвърлен е предявеният от ЕТ „М.-А.М.“ срещу „С.и.“
ЕАД иск с правно основание чл. 59 ЗЗД за присъждане на сумата от 28275,93 лв.
10% от обща стойност на СМР, извършени в процесния имот в периода 01.01.2015 г.
– 31.12.2017 г. и признаване на право на задържане на основание чл. 90 ЗЗД.
Съдебният акт е потвърден с решение № 961/04.05.2020 г. по търг. дело №
5356/2019 г. на САС, VІ с-в Т.О.
С договор за продажба, обективиран в нотариален акт №
119, том ІІ, рег. № 2786, дело № 265/2003 г. на нотариус Николов „С.и.“ ЕАД
продава на ЕТ „М.-А.М.“ търговски обект: сграда с обща разгърната площ 141,32
кв. м., заедно със съответно право на строеж върху общинска земя.
По делото е приета Съдебнотехническа експертиза,
изготвена от вещите лица инж. С.Б. и инж. Р.К.. Съдът кредитира заключението
като обосновано и даващо изчерпателни отговори на поставените задачи. Вещите
лица посочват, че поради липса на конкретна и еднозначна индивидуализация на
имота, предмет на АЧОС № 756 /17.09.2002 г., липса на графично
приложение към акта, както и отразяването на детски кът „Водно каналче" на
скицата към Договор за наем от 10.07.2008 г. със значително по-малка площ от
посочената в АЧОС № 756/2002 г. не може да се даде заключение относно взаимното
разположение на процесния имот с идентификатор 68134.109.33 и терена с площ 10
дка (бивш детски кът „Водно каналче"), описан в АЧОС № 756/17.09.2002 г.
Изброените имоти в АЧОС № 756/17.09.2002 г. и Решение № 13 по Протокол №
31/28.07.1997 г. на СОС не са индивидуализирани с площ, граници (съседи) и/или
с кадастрални данни. На трета, четвърта, пета и шеста позиция са посочени имоти
в Борисовата градина, представляващи съответно Кръгло кафене „Кривите
огледала", Детски кът „Водно каналче", Велописта и Трите дансинга.
Постройката на бившия атракцион „Кривите огледала" („Павилион на
смеха") е нанесена с площ около 89 кв.м. без планоснимачен номер в кад.
лист 431 от кадастралните планове от 1950 г. и от 1980 г. След преустройството
й в кафе-аперитив (кръгло кафене „Кривите огледала") сградата е нанесена в
КП на пл. район 1-76 - „Парк на свободата" с пл. № 29 и застроена площ 103
кв. м. Впоследствие от югоизточната й страна са реализирани нови строежи. В КК
и КР на район „Средец" старата преустроена сграда на кривите огледала и
по-новото застрояване са отразени като една компактна сграда с идентификатор
68134.109.33.1 и застроена площ 769 кв. м. От обектите, описани в Решение №
13/28.07.1997 г. на СОС и Заповед № РД-09-514/29.08.1997 г. на кмета на СО, в
имот с идентификатор 68134.109.33 влиза (попада) имотът описан на трета
позиция, а именно Кръгло кафене „Кривите огледала", Борисова градина,
съставляващо северната част на сграда с идентификатор 68134.109.33.1. Обектите
с наименования Детски кът „Водно каналче", Велописта и Трите дансинга
нямат обши граници и точки с процесния имот.
Акт № 797 / 08.12.2003 г. за публична общинска собственост е
съставен за недвижим имот със следното описание: Столичен парк „Борисова
градина" с площ от 581.043 дка, включващ терени с изградени обекти
публична държавна собственост и терени, включени в капитала на търговски
дружества, описани в т. 13 на настоящия акт, местонахождение: гр. София, район
„Средец", м. „Центъра", граници: бул. „П. Яворов", бул. „Драган
Цанков", бул. „Евлоги Георгиев", имот представляващ изключителна
държавна собственост резерват, ДВ бр. 96/20.12.1988 г., РМС № 19/08.12.1988 г.,
част от парк „Борисова градина". И към този акт липсва скица на актувания
имот. Процесният имот с идентификатор 68134.109.33 попада в обхвата на
територията на парка, за която е съставен Акт № 797/08.12.2003 г. за публична
общинска собственост.
Към 2008 г. за терена, на който е разположена автокъща „К.",
е действал КП на пл. район 1-76 - „Парк на свободата", кад. лист 431, в
който няма обособен имот с планоснимачен номер за това място. За първи път
теренът е отразен като поземлен имот с идентификатор 68134.109.33. с площ 2 726
кв. м в одобрените през 2010 г. КК и КР на район „Средец" и е записан
в кадастралния регистър на ЕТ „М.-А.М." с право на строеж въз основа на
Нотариален акт № 152. том XXVII. per. 8730, дело 6245 от 26.03.2003 г., издаден
от Служба по вписванията гр. София. Впоследствие данните за имота в КР са
изменени чрез добавяне на нов собственик - С.о. с право на собственост въз
основа на Нотариален акт № 169, том CXLIV, per. 59006, дело 44946 от 11.09.2019
г., издаден от СВ гр. София.
За територията на парк „Борисова градина" не е
изработван и одобряван цялостен ПУП. Същата попада в административните граници
на три района на СО - Средец, Лозенец и Изгрев, при което отделни части са
включени в обхвата на регулационни планове за съседните местности. За м.
„Борисова градина" в район „Средец", в която попада и процесният
имот, с Решение № 105 по Протокол № 39/17.06.2002 г. на СОС е одобрен ПР само
за УПИ III-За метростанция и подземен паркинг от кв. 1, в който е изградена
метростанция „Стадион „Васил Левски". В останалата част изготвеният през
2001 г. план за регулация на парка във връзка с подземното трасе на
метрополитена и съпътстващите го благоустройствени мероприятия е спрян по
решение на СОС до изясняване на собствеността и с предложение за разширяване на
обхвата му. С Решение № 417 по Протокол № 43 от 18.07.2013 г. на СОС е разрешено
изработване на проект за ПУП на парк „Борисова градина" в пълен обхват на
територията му, който в настоящия момент е в процедура по разглеждане от ОЕСУТ
и корекции. Към настоящия момент за процесния имот няма одобрен ПУП. Към
2008 г. действащ по отношение на процесния имот е ОУП на СО, одобрен с Решение
№ 147/2006 г. на МС, в сила от 27.01.2007 г., съгласно който имотът попада в
устройствена зона на ГРАДСКИ ПАРКОВЕ И ГРАДИНИ. Изменението на ОУП на СО,
одобрено през 2009 г., не засяга територията на процесния имот. По отношение на
него запазват действие предназначението и устройствените параметри на
устройствена зона на градски паркове и градини, в сила и към настоящия момент.
С Договор за наем от 10.07.2008 г. наемодателят „С.и."
ЕАД предоставя на наемателя ЕТ „М.- А.М." за временно и възмездно ползване
следния свой недвижим имот: терен с площ 925 кв. м пред кръгло кафене „Кривите
огледала" в парк „Борисова градина" съгласно приложена скица (л. 165
/ 170). Приложената скица представлява извадка от действащия към този момент КП
на пл. район 1-76, кад. лист 431, върху който е очертан схематично терен с
оранжеви линии пред кръглото кафене. По изчисление на експертизата в оранжевия
контур се съдържат около 665 кв. м. Съгласно Споразумение от 11.03.2013 г.
между „С.и." ЕАД и ЕТ „М.- А.М." е променено описанието на недвижимия
имот, предмет на договора за наем от 10.07.2008 г., по следния начин: „Наемодателят
предоставя на Наемателя за временно и възмездно ползване недвижим имот,
съставляващ незастроен терен с площ от 1638 кв. м, прилежащ към имот, застроен
със собствените на наемателя обекти с № 29 и № 30 в к. л. 431 по актуалния кадастрален
план на район „Средец" - СО, м. „Борисова градина", индивидуализиран
със скица за геодезическо заснемане, съставляваща неразделна част от споразумението“.
С Договор за наем от 01.12.2009 г. наемодателят ЕТ „М.- А.М." отдава на наемателя
„С.2." ЕООД за временно и възмездно ползване част от следния свой недвижим
имот, находящ се в гр. София, бул. „******, с площ 80 кв. м. Към договора не е
приложена скица или друг графичен документ за имота. Според експертите е видно,
въпреки оскъдното словесно описание, че предмет на горния договор е недвижимият
имот, придобит от ЕТ „М.- А.М." с Нотариален акт за покупко-продажба на
НИ, вписан в СВ с вх. per. № 8730, акт № 152, т. XXVII, дело № 6245 от
26.03.2003 г., със следната индивидуализация: търговски обект, представляващ
сграда, състояща се на кота 0 от зала, две кухни, склад и санитарен възел с
площ от 88,54 кв.м. и полуниво, състоящо се от три сепарета с площ от 52.78 кв.
м, с обща РЗП от 141.32 кв.м. За имота, описан в НА № 152 /26.03.2003 г., в КК
и КР е нанесен самостоятелен обект в сграда с идентификатор 68134.109.33.1.1. С
Анекс от 01.02.2010 г. към договора за наем от 01.12.2009 г. е договорена
промяна на отдадената наемна площ, описана по следния начин: отдадената наемна
площ се увеличава с допълнителни паркинг площи, които Наемателят има право да
ползва. Към анекса не е приложена скица или друг графичен документ за описаните
паркинг площи. Експертите посочват, че не могат да определят границите на недвижимия
имот, предмет на Анекс от 01.02.2010 г., поради липса на графична и непълна
словесна индивидуализация. С Договор за извършване на СМР срещу предоставяне на
ползване от 02.01.2017 г., сключен между ЕТ „М.- А.М." в качеството на
възложител и „С.2." ЕООД в качеството на изпълнител, последният се
задължава да извърши качествено и в срок до 01.06.2017 г. конкретно посочени
СМР, срещу което получава право да ползва целия имот, описан в чл. 1 както
следва: имот, находящ се в гр. София, бул. „******, паркинг (плац) на автокъща
„К.", с площ от 1638 кв. м, с предназначение за автопаркинг. Според вещите
лица теренът с площ 925 кв. м., предмет на Договор за наем от 10.07.2008 г.,
попада в терена с площ 1638 кв. м, предмет на Споразумение от 11.03.2013 г. Теренът
от 1638 кв. м. предмет на Споразумение от 11.03.2013 г., не е идентичен и няма
обши точки с терена от 80 кв. м. описан в Договор за наем от 01.12.2009 г. Теренът,
предмет на Споразумение от 11.03.2013 г.
е идентичен с терена, описан в Договор за извършване на СМР срещу предоставяне
на ползване върху НИ от 02.01.2017 г. Отбелязва се, че относно терена,
описан в Анекс от 01.02.2010 г. като „допълнителни паркинг площи"
експертизата не може да даде заключение поради изложените по-горе аргументи.
Акт № 1021 / 21.08.2019 г. за публична общинска
собственост е съставен за недвижим имот със следното описание: поземлен имот с
идентификатор 68134.109.33 с площ от 2726 кв. м, обект Кръгло кафене „Кривите огледала",
находящ се в гр. София, район „Средец", парк „Княз Борисова градина".
Имотът, предмет на Акт № 1021 за публична общинска собственост от 21.08.2019 г.
е идентичен с процесния поземлен имот 68134.109.33. За първи път
процесният имот е обособен като самостоятелен поземлен имот в одобрената през
2010 г. КК на район „Средец", в която е нанесен с идентификатор
68134.109.33 с площ 2 726 кв. м. За територията на процесния имот до
настоящия момент няма влязъл в сила ПУП и имотът е неурегулиран. В предходните
КП от 1950 г. и 1980 г. за мястото на процесния имот няма обособен имот с
планоснимачен номер. Разширението на Борисовата градина в югозападна посока до
бул. „Драган Цанков" (Самоковско шосе), в което попада територията на
процесният имот, е заложено в градоустройствен план на гр. София, одобрен с
Указ № 67/03.07.1903 г. Към 1919 г. разширението е реализирано, видно от карта
на София в М 1:10000 от същата година, на която паркът е отразен с наименование
„Княз Борисова градина" и от югозапад граничи с шосето за Самоков. В
периода 1957 - 1960 г. са изготвени благоустройствени проекти за територията до
бул. „Драган Цанков", въз основа на които са реализирани новият розариум,
детската светофарна площадка (сега ресторант „Весело село"), атракционен
център с кът „Кривите огледала" и водното каналче за лодки. След
разширението на парка до бул. „Драган Цанков", реализирано в 20-те години
на миналия век, югозападната му граница не е претърпяла изменения до днес,
следователно процесното място през изтеклия стогодишен период е част от
територията на парка. Съгласно легендата към ОГП на СГО от 1938 г. (план
Мусман) територията с наименование „Борисова градина" е предназначена за
ПАРК И ЗАЛЕСЕНИ ПЛОЩИ. През 1984 г. е обявен конкурс за концепция за
реконструкция на цялата територия на „Парк на свободата", който е спечелен
от колектив с ръководител ланд. арх. Г. Р.. От същия екип е изработен и приет
през 1989 г. паркоустройствен проект, предвиждащ запазване и доразвиване на
основните функции на парка - отдих, спорт и атракции. За територията на
процесния имот проектът предвижда запазване на съществуващата иглолистна и
широколистна дървесна растителност, както и на съществуващата кръгла постройка
като кафе-сладкарница. Спрямо стария КП от 1950 г. имот с идентификатор
68134.109.33 попада в очертанията на парка, на територия без пл. номер, при
граници: от запад и север улици, от изток и юг залесени площи. В КП от 1980 г.
са отразени реализираните мероприятия, предвидени с благоустройствените проекти
от 1957 - 1960 г., а именно новият розариум, детският учебен велополигон,
водното каналче и атракциона „Кривите огледала". Изградените съоръжения в
последния (кръгла едноетажна масивна постройка, кегелбан, бетонова площадка и
декоративна чешма) попадат изцяло в границите на процесния имот. Територията
около описаните обекти е залесена с дървесни видове бор и дъб според
използвания условен знак. За територията, попадаща в административните граници
на район „Средец" и представляваща представителната част на парк „Борисова
градина", на която е разположен и процесният имот, няма одобрен ПУП - план
за регулация и/или план за застрояване.
Вещите лица посочват, че за реализираните строежи в
процесния имот, включващи 1. сграда с идентификатор 68134.109.33.1 със
застроена площ 769 кв. м и 2. строително-монтажни работи по Договор за
извършване на СМР срещу предоставяне на ползване върху НИ от 02.01.2017 г. по
делото не са представени строителни книжа, в това число и разрешения за строеж.
Вещите лица отбелязват, че при огледа на процесния имот не са им представени
строителни книжа за извършените СМР по договора от 02.01.2017 г., както и за
двата самостоятелни обекта в сградата с идентификатори 68134.109.33.1,1 и
68134.109.33.1.2, собственик на които съгласно кадастралния регистър е ЕТ „М.- А.М.".
За останалата част от сградата не е нанесен самостоятелен обект. От направената
справка с регистрите за разрешения за строеж и разрешения за поставяне,
поддържани от НАГ, не се установяват данни за издадени такива за имот с идентификатор
68134.109.33 в м. „Борисова градина". От Дирекция „Общински строителен
контрол" при НАГ - СО е издадена Заповед № РА-30-44 от 07.02.2018 г., с
която е наредено премахване на незаконен строеж V-та категория, представляващ
„Шест броя стоманобетонови фундамента с чадър от метална конструкция",
находящ се в имот с идентификатор 68134.109.33, с административен адрес: гр.
София, бул. „******, Парк „Борисова градина". Съгласно мотивната част на
заповедта строежът е извършен без одобрени инвестиционни проекти и без издадено
разрешение за строеж. Обобщава се, че експертите не установяват наличие на
строителни книжа за реализираното строителство в процесния имот с идентификатор
68134.109.33. Предназначението на процесния недвижим имот съгласно действащия
ОГП на гр. София към 17.09.1991 г. съответства на последния от обектите,
изброени в т. 4 на 6 7 от ЗМСМА, а именно: „зелени площи за обществено
ползване".
Очевидно е че имотът, предмет на АЧОС № 765/2002 г., е
идентичен със самостоятелния обект в сграда с идентификатор 68134.109.33.1.1,
който попада в процесния имот и за собственик на който се легитимира ЕТ „М.- А.М."
с НА № 152/26.03.2003 г. Въпреки това вещите лица, съобразявайки недвусмисленото
описание на недвижимия имот с площ 581.043 дка в т. 3 на АПОС № 797/08.12.2003
г., терените с изградени обекти публична държавна собственост и терените,
включени в капитала на търговски дружества, описани в т. 13, представляват
части от актувания имот от 581.043 дка, а не са изключения от него. В този
смисъл експертите потвърждават заключението, че процесният имот с
идентификатор 68134.109.33 попада в обхвата на територията на парка, за която е
съставен АПОС № 797/08.12.2003 г.
Съдът кредитира приетата по делото Съдебно-счетоводна
експертиза, изготвена от вещото лице Е.К.Й. въз основа на приетите по
делото писмени доказателства и преглед в счетоводството на „С.и.“ ЕАД.
Счетоводството на ищцовото дружество и на ЕТ „М.-А.М.“ не е проверено поради неосигурен
достъп. Експертът посочва, че са извършени плащания по банков път от сметка на
ЕТ „М.А.М.“ към „С.и.“ ЕАД по договорите за наем от 10.07.2008 г. и 11.03.2013
г. Издадените фактури са осчетоводени в счетоводството на „С.и.“ ЕАД, като
плащанията са извършени по банков път. Фактурите са включени в дневниците за
продажби и са декларирани в ТД на НАП. Въз основа на представените по делото
доказателства вещото лице достига до извод, че са налице плащания на наем от „С.2.“
ЕООД към ЕТ „М.-А.М.“ с посочено основание на превода наем.
За установяване на ищцовите твърдения за придобиване на
имота по давност по делото са събрани гласни доказателства чрез разпит на
свидетелите П.Д.Ц.и Л.В.П.. Свидетелят Ц.сочи, че процесният терен се намира на
бул. „Драган Цанков“, срещу Биологически факултет и го определя като ъглов имот
между 2-3 декара. Свидетелят живее наблизо и минава покрай имота поне 2 пъти на
ден. Познава собственика на автокъщата, казва се С.Е.. Автокъщата съществува в
имота от 20-30 години. Настоящата ограда е направена преди 15-20 години, когато
е правен ремонт на бул. „Драган Цанков“. В имота „постоянно се прави нещо“,
чакълът е премахнат, поставен е асфалт, изградени са огромни шахти. Има
денонощна охрана. повечето пъти С.Е. е в имота.
Преди това имотът бил с дървени навеси, по мнение на свидетеля - сборище
на наркомани.
Свидетелят Л.П.посочва, че е служител в „Софийски имоти“,
началник отдел „Управление на собствеността“. Служебните му ангажименти са
свързани с надзор на отдадените под наем имоти. Ежегодно е ходил на проверки по
повод договора на ответното дружество с ЕТ „А.М.“. При проверките се
представяли като служители на ответника, констатирали дали използваната площ е
съответна на отдадената. Виждали, че в имота има коли, според предположенията
на свидетеля – с цел продажба. Не е имало проблем с плащане на наема до
прекратяването на договора през 2017 г.
Въз основа на събраните доказателства съдът достигна до
следните изводи от правна страна.
Ищецът обосновава правния си интерес от предявяване на
отрицателен установителен иск с твърдение да е собственик на процесния недвижим
имот на оригинерно основание, което право неоснователно се оспорва от
ответниците по спора.
При разглеждане на иска съдът взема предвид
задължителните указания, дадени с ТЪЛКУВАТЕЛНО РЕШЕНИЕ
8/2012 от 27 ноември 2013 год. ОСГТК на ВКС. В решението се разяснява, че „правен
интерес от отрицателния установителен иск за собственост може да е налице и
когато ищецът заявява самостоятелно право върху вещта, както и при конкуренция
на твърдяни от двете страни вещни права върху един и същ обект.“
Ищецът по първоначалния иск основава претенцията си с
осъществявано 10-годишно владение върху процесния имот, като се твърди същото
да е обективирано спрямо ответниците с извършване на строително-монтажни работи
в имота считано от 2008 година, както и заявяване пред ответниците, че ищцовото
дружество владее имота като свой.
Настоящият състав намира, че преди да разгледа тези
твърдения следва да отговори на въпроса какъв е характерът на имота – общинска
(публична/частна) или частна собственост. Ако имотът е публична общинска
собственост, приложими са разпоредбите на чл. 86 ЗС и чл. 7, ал. 1 ЗОбС, според
които е недопустимо придобиването на право на собственост по давност на вещи -
публична общинска собственост.
Ищецът по първоначалния иск посочва, че имотът не е
общинска собственост (било то публична или частна). Същевременно не твърди кой
е частноправният субект, титуляр на правото на собственост. Не представя и доказателства
за предходен собственик на имота, загубил собствеността по повод придобиването
й от ищцовото дружество на твърдяното оригинерно основание.
Същевременно от представените доказателства от
ответника-ищец по насрещния иск – С.о., подробно анализирани от приетата
Съдебно-техническа експертиза, е видно, че след разширението на парка до бул.
„Драган Цанков", реализирано в 20-те години на миналия век, югозападната
му граница не е претърпяла изменения до днес. Следователно процесното място
през изтеклия стогодишен период е част от територията на парка, като от 1938 г.
(план Мусман) територията с наименование „Борисова градина" е
предназначена за ПАРК И ЗАЛЕСЕНИ ПЛОЩИ. От значение е, че към 17.09.1991 г.
предназначението на процесния имот, като част от територията на парк „Борисова
градина", се определя от действащия към същата дата ОГП на гр. София,
одобрен през 1961 г. с изменението от 1982 г., а именно зелени площи за
обществено ползване. Съдът споделя извода на експертите, че процесният имот
с идентификатор 68134.109.33 попада в обхвата на територията на парка, за която
е съставен АПОС № 797/08.12.2003 г. Самият акт има констативно действие. От
значение обаче е разпоредбата на § 7, т. 4 ПЗР на ЗМСМА, съгласно която с
влизане в сила на този закон преминават в собственост на общините и държавни
имоти (чл. 6 ЗС отм.), сред които и зелените площи за обществено ползване.
Същевременно разпоредбата на чл. 3, ал. 2, т. 3 ЗОбС (в сила от 1.06.1996 г.) определя като публична общинска собственост
имотите, предназначени за трайно задоволяване на обществени потребности от
общинско значение. Трансформацията на собствеността от държавна в публична
общинска е настъпила по силата на закона.
Съдът съобразява и Тълкувателно решение № 4 от 07.07.2010
г. на ВКС по т. д. № 4/2009 г., ОСГК според което установените в ЗОбС забрани
включват не само забрана за извършване на разпореждания от страна на общината,
но и забрана за придобиване на собствеността от други правни субекти
посредством прехвърлителни сделки, отчуждаване от собственика и по давност,
т. е. забрана правото на собственост да бъде притежавано от друг правен субект,
различен от общината до момента, в който по реда на чл. 6 ЗОбС не бъде
променено предназначението на имотите-публична общинска собственост.
Такава промяна на предназначението на процесния недвижим
имот не се твърди и не се доказа. Ето защо при извод, че процесният имот е
публична общинска собственост, без значение е дали ответникът доказва
твърдяното владение на имота чрез установяване на двата елемента: обективен - осъществяване
на фактически действия и субективен – намерение за своене, което следва да е
обективирано. Без значение е дали ищецът е извършил в имота твърдяните
строително-монтажни работи и дали е обективирал спрямо ответника намерение за
своене. Безпредметно се явява обсъждането на събраните в тази насока писмени и
гласни доказателства, както и Съдебно-счетоводната експертиза.
Съдът съобразява задължителните указния по тълкуване на
закона, дадени с цитираното по-горе ТР № 8 от 27.11.2013 г. по тълк. д. №
8/2012 г. на ВКС, ОСГТК: „Всяка страна, независимо от процесуалното си
качество, следва да установи фактите и обстоятелствата, на които основава
своите искания или възражения. При отрицателния установителен иск за
собственост и други вещни права ищецът доказва твърденията, с които обосновава
правния си интерес. Той следва да установи наличието на свое защитимо право,
засегнато от правния спор, като докаже фактите, от които то произтича. Ако ищецът не докаже
твърденията, с които обосновава правния си интерес, производството се
прекратява.“ В конкретния случай по вече изложени съображения съдът намира за
недоказани ищцовите твърдения да е собственик на процесния недвижим имот,
поради което производството по главния иск следва да бъде прекратено.
Същевременно от доказателствата по делото се установява,
че ищецът по насрещния иск е собственик на процесния имот на основание чл. 7 т.
4 ЗМСМА вр. чл. 3, ал. 2 т. 3 ЗОбС. По делото не се спори, че ответникът владее
имота. Не се събраха доказателства това владение да се осъществява на правно
основание, ето защо съдът намира за установена и втората предпоставка за
уважаване на предявения иск с правно основание чл. 108 ЗС.
По
разноските.
Предвид
установения изход от спора право на разноски имат ответниците по делото. На „С.и.“
ЕАД следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 150 лв. и разноски за експертизи в общ размер 1800 лв. Съдът намира за неоснователно възражението на
ищеца за прекомерност на адвокатското възнаграждение на ответника С.о.. Делото
се отличава с правна и фактическа сложност. Следва да се отчете, че защитата е
осъществена както по първоначалния, така и по насрещния иск, като становище е
заявявано своевременно по сезиращата и уточнителни молби от страна на ищеца.
Проведени са общо 4 съдебни заседания, изслушани са две експертизи, едната от
които – комплексна. Подробни съображения са развити и в писмена защита. Ето
защо на ответника С.о. следва да се присъдят разноски в размер на 8033 лв. с
ДДС, както и разноски за експертизи в общ размер 1800 лв.
Мотивиран
от горното, Съдът
Р
Е Ш И :
ВРЪЩА на основание чл. 130 ГПК искова
молба вх. № 90551/11.07.2019 г. на „С.2.“
ЕООД, ЕИК *****за признаване за установено по отношение на ответниците „С.и.“
ЕАД, ***, ЕИК *****, че не са собственици на поземлен имот с идентификатор 68134.109.33
по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. София, одобрен със
заповед РД 18 333/15.06.2010 г. на ИД на АГКК, адрес на имота: гр. София,
р-н „Средец“, Парк Борисова градина, с площ 2760,00 кв. м. и ПРЕКРАТЯВА производството по делото в
частта по предявения главен отрицателен установителен иск.
ПРИЗНАВА
ЗА УСТАНОВЕНО по предявения
насрещен иск с правно основание чл. 108 ЗС по отношение на „С.2.“ ЕООД, *** община,
ЕИК *****, адрес: гр. София, ул. „*****е собственик на основание § 7, т.
4 ПЗР на ЗМСМА вр. чл. 3, ал. 2, т. 3 ЗОбС на поземлен имот с идентификатор 68134.109.33
по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. София, одобрен със
заповед РД-18-333/15.06.2010 г. на ИД на АГКК, адрес на имота: гр. София, р-н
„Средец“, с.о. Парк Борисова градина, с площ 2760,00 кв. м. и ОСЪЖДА
„С.2.“ ЕООД, ЕИК *****да предаде на С.о., ЕИК *****, адрес:
гр. София, ул. „*****владението на имота.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 вр.
ал. 8 ГПК „С.2.“ ЕООД, ЕИК *****да заплати на „С.и.“ ЕАД, ЕИК *****сумата от 1950
лв. – разноски за първоинстанционното разглеждане на делото.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 „С.2.“
ЕООД, ЕИК *****да заплати на С.о., ЕИК *****, адрес: гр. София, ул. „*****сумата
от 9833,17 лв. – разноски за първоинстанционното разглеждане на делото.
Решението
може да се обжалва с въззивна жалба пред Софийски Апелативен съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните, а в прекратителната част има характер на
определение и може да се обжалва с частна жалба в едноседмичен срок от
съобщението пред Софийски апелативен съд.
Съдия: