№ 75
гр. Русе, 09.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – РУСЕ, ПЪРВИ СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и осми февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Татяна Черкезова
Членове:Николинка Чокоева
Мария Велкова
при участието на секретаря Недялка Неделчева
като разгледа докладваното от Мария Велкова Въззивно гражданско дело №
20224500500601 по описа за 2022 година
Производството е по чл.258 и сл. ГПК.
Постъпила е въззивна жалба от „ПРОМО ЛИНКС“ ООД, ЕИК
********* със седалище гр.Русе против решение № 949/05.07.2022 г.,
постановено по гр.д.№ 1575/2022 г. по описа на Русенския районен съд, с
което са осъдени да заплатят на Т. Г. П. сумата в размер на 4505.30 лв.-
неизплатено възнаграждение в нетен размер по договори, ведно със законната
лихва, считано от 24.03.2022 г. до окончателното плащане, както и сумата в
размер на 778.17 лв. – обезщетение за забава за периода 11.02.2020 г. до
23.03.2022 г. Твърди се, че решение е неправилно като постановено при
допуснати съществени процесуални нарушения и неправилно приложение на
материалния закон по съображенията, изложени в жалбата. Претендира
отмяна на решението в обжалваната част и постановяване на ново, с което
исковете се отхвърлят изцяло. Претендира и направените разноски за
производството.
Ответникът по жалбата Т. Г. П. е подал отговор по реда на чл.263 от
ГПК, в който изразява становище за неоснователност на жалбата и иска
същата да бъде отхвърлена.
1
След преценка на доводите на страните, доказателствата по делото и
съобразно правомощията си, визирани в чл.269 от ГПК, въззивният съд
приема следното:
Жалбата е подадена от процесуално легитимирана страна в
законоустановения срок и срещу подлежащ на съдебен контрол акт, поради
което е допустима.
Разгледана по същество жалбата е основателна.
Производството е образувано по предявените от Т. Г. П. против
жалбоподателя обективно кумулативно съединени искове за реално
изпълнение на договорни задължения с правно основание чл.79, ал.1 от ЗЗД и
за заплащане на обезщетения за забава с правно основание чл.86 от ЗЗД.
От фактическа страна е установено, че за периода м. януари 2020 г.- м.
януари 2021 г. страните по делото са сключвали договори, по силата на които
Т. Г. П. се е задължил срещу заплащане на възнаграждение да извърши
промотиране на продукти и услуги в търговски обекти и/или на обществени
места на територията на страната. Безспорно е установено, че ответникът по
жалбата е изпълнил задълженията си, породени от сключените месечни
договори. Същият е признал, че част от уговореното възнаграждение му е
платено от жалбоподателя в общ размер на 600 лв. Платените по всеки
договор суми са посочени конкретно от него в уточнението на исковата
молба, депозирано във въззивното производство.
По делото като писмени доказателства са приети сметки за изплатени
суми по чл. 45, ал. 4 ЗДДФЛ, съгласно които на изпълнителя са изплатени
следните суми: по договор от 22.01.2020г. – 397,40лв., по договор от
01.02.2020г. – 397,40лв., по договор от 06.07.2020г. - 564,25лв., по договор от
01.08.2020г.- 749,25лв., по договор от 01.09.2020г.-749,25лв., по договор от
01.10.2020г.- 749,25лв., по договор от 01.11.2020г. – 749,25лв. и по договор от
21.12.2020г. - 749,25лв. Издадените от жалбоподателя сметки по чл.45, ал.4 от
ЗДДФЛ са подписани от ответника по жалбата, който факт е и изрично
признат от него. Съгласно служебна бележка от дружеството, на П. е удържан
данък по чл. 43 от ЗДДФЛ в размер на 413,94лв.
В декларация по чл. 50 ЗЗДФЛ за 2020г., Т. П. е декларирал сума от
годишните данъчни основи по чл. 17 от ЗДДФЛ в размер на 4 139,43 лв. и е
2
определен като надвнесен данък в размер на 413 лв.
При така установените факти първоинстанционният съд е приел,
страните са били обвързани от сключените договори, по които ответникът по
жалбата е изпълнил задълженията си. Прието е също, че жалбоподателят по
силата на чл.286 от ЗЗД е длъжен да изплати възнаграждение на изпълнителя,
както и че установяване на плащането следва да се установи с писмени
доказателства, тъй като задължението е възникнало по силата на писмен
договор, сключен между страните.
Първоинстанционният съд е приел, че за установяването на това
обстоятелство, жалбоподателят се е позовал на приложените и неоспорени по
делото сметки по чл. 45, ал. 4 ЗДДФЛ, както и на подписаната от ищеца
декларация по чл. 50 ЗДДФЛ. Прието е, че съгласно чл. 45, ал.4 ЗДДФЛ,
предприятие или самоосигуряващо се лице по смисъла на КСО– платец на
доходи по чл. 29 или 31, издава за изплатените доходи и удържания данък по
реда на чл. 43 и 44 сметка за изплатени суми по образец, която предоставя на
лицето, придобило дохода, или на упълномощено от него лице. Издател на
документа по смисъла на закона се явява не лицето получило дохода, а
лицето, което го изплаща. Документът се издава за данъчни и осигурителни
цели по нормативно установен образец (№3а). Подписът, който следва да
положи в него физическото лице е във връзка с попълването на допълнителни
от него данни необходими за законосъобразното определяне на дължимите
данъци и осигуровки върху получено възнаграждение за положен труд (за
намалена работоспособност, за придобито право на пенсия и пр.).
Съобразявайки естеството на изготвената сметка, авторството на същата по
отношение удостоверения с него доход първоинстанционния съд е счел, че
същата не би могла да бъде доказателство за реалното изплащане на
посочения в нея доход, тъй като в нито една своя част сметката няма
характера на разписка по смисъла на чл. 77 ЗЗД, поради което не би могло да
се приеме, че подписът на Т. П. върху нея удостоверява получаването на
сумите по сметките. Районният съд е посочил, че данъчната декларация по чл.
50 ЗДДФЛ също е документ, който има значение за определяне на данъчните
задължения на физическо лице за изминалата данъчна година, който
документ следва да бъде подаден в определен срок, но не удостоверявала
реалното плащане, а служила единствено за данъчни цели - за определяне на
3
дължимите от декларатора данъци. В решението е посочено също, че
особеностите на отношенията между страните и целите, за които се подава
данъчната декларация, не давали основание да се приеме, че с нея ищецът е
признал и неизгоден за себе си факт – получаване на процесните суми.
Документ, удостоверяващ плащането можел да бъде разписка или друг
документ имащ същото значение – подпис във ведомост, подпис върху
разходен касов ордер (РКО) и пр. По делото не били представени такива
доказателства, поради което е прието, че е налице частично неизпълнение на
поетите с договора задължения от страна на жалбоподателя и същият е
осъден да заплати претендираната сума, заедно с обезщетение за забава.
Обжалваното решение е валидно и допустимо, но неправилно като
постановено при допуснати съществени процесуални нарушения и
неправилно приложение на закона.
Правилно първоинстанционният съд е приел, че страните са били в
договорни връзки за периода м. януари 2020 г.- м. януари 2021 г. , породени
от сключени граждански договори, по силата на които Т. Г. П. се е задължил
срещу заплащане на възнаграждение да извърши промотиране на продукти и
услуги в търговски обекти и/или на обществени места на територията на
страната. Правилно е прието, че е налице изпълнение на задълженията от
страна на П., поради което за жалбоподателя е възникнало задължението за
заплащане на уговореното с всеки един от договорите възнаграждение.
В доказателствена тежест на жалбоподателя е да установи факта на
изпълнение на задълженията си за плащане на уговореното възнаграждение за
извършената работа. За установяване на факта на изпълнение същият е
ангажирал писмени доказателства- сметки по чл. 45, ал. 4 ЗДДФЛ, както и
декларация по чл. 50 ЗДДФЛ, носещи подписите на ответника по жалбата.
Правилно първоинстанционният съд е приел, че тези документи не
удостоверяват факта на плащане на дължимото по договорите
възнаграждение. Неправилно обаче не е ценил същите в качеството им на
частни документи, носещи подписа на ищеца и ползващи се с
доказателствената сила на чл.180 от ГПК.
Разпоредбата на чл.45 от ЗДДФЛ регламентира издаването на документ
за изплатен доход и удържан данък. В настоящият случай за изплатените
суми по сключените договори, жалбоподателят е издавал сметки по чл.45,
4
ал.4 от ЗДДФЛ на ответника по жалбата в качеството му на лице, придобило
дохода. Същите имат характер на частни удостоверителни документи, които
удостоверяват, че Т. П. е получил посоченото в тях възнаграждение. По
същността си същите съставляват извънсъдебно признание от страна на
ответника по жалбата за получените доходи за процесния период,
представляващи получено от него възнаграждение по сключените с
жалбоподателя договори. Получените от него суми съответстват на
уговореното с договорите възнаграждение, след удържане авансово на
дължимия данък, възстановен на ответника на жалбата.
Съдебното и извънсъдебното признание на факта на получаване на
възнагражденията по всеки един от договорите дава основание да се приеме,
че жалбоподателят е изпълнил точно задълженията си, породени от
сключените с насрещната страна договори.
По делото не е налице неизпълнение от страна на жалбоподателя, което
да ангажира отговорността му по чл.79, ал.1 от ЗЗД- за реално изпълнение,
заедно с обезщетение за забава.
Предявените искове са неоснователни и следва да се отхвърлят.
Обжалваното решение, с което исковете са уважени е неправилно и
следва да се отмени като вместо него се постанови ново решение, с което
исковете се отхвърлят като неоснователни.
С оглед изхода от спора и на основание чл.78 от ГПК разноските за
производството са в тежест на ответника по жалбата. Същият следва да
заплати на жалбоподателя направените от него разноски за двете инстанции в
размер на 715 лв.
Въззивното решение не подлежи на касационно обжалване- чл.280, ал.3
от ГПК.
По изложените съображения Русенският окръжен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ изцяло решение № 949/05.07.2022 г., постановено по гр.д.№
1575/2022 г. по описа на Русенския районен съд и ВМЕСТО него
5
ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявените от Т. Г. П., ЕГН ********** от ***** против
„ПРОМО ЛИНКС“ ООД- гр.Русе, ЕИК 20205981463 искове за заплащане на
сумата в размер на 4672.15 лв.- неплатено възнаграждение по договори, както
и за сумата в размер на 727.33 лв.- обезщетение за забава като неоснователни.
ОСЪЖДА Т. Г. П., ЕГН ********** от ***** да заплати на „ПРОМО
ЛИНКС“ ООД- гр.Русе, ЕИК 20205981463 сумата в размер на 715 лв.-
разноски за производството.
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6