№ 534
гр. Велико Търново, 22.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, X СЪСТАВ, в публично
заседание на седемнадесети октомври през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:ДЕСИСЛАВА ЧАЛЪКОВА
при участието на секретаря МАЯ К. ТРИФОНОВА
като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА ЧАЛЪКОВА Административно
наказателно дело № 20224110200808 по описа за 2022 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.
Образувано е по жалба на ******и, представлявано по пълномощие от адв. П. против
Наказателно постановление № 639628-F650270 от 06.06.2022 г. на и. д. Директор на ТД на
НАП – Велико Търново, с което за нарушение на чл. 38, ал. 1, т. 1 от Закона за
счетоводството и на основание чл. 74, ал. 1 от Закона за счетоводството на дружеството е
наложена имуществена санкция в размер на 58461.38 лева. Претендира се негова отмяна с
оплаквания за незаконосъобразност. В съдебно заседание жалбоподателят, редовно
призован, не се явява, но се представлява от пълномощника си адвокат П. от ВТАК, която
петендира отмяната на спореното НП и сторените по делото разноски.
Въззиваемата страна, чрез процесуалния си представител, моли съда да потвърди НП
като правилно и законосъобразно. Претендира разноски.
Съдът, след като обсъди доводите на страните и приобщените по делото
доказателства, немери за установено от фактическа и правна страна следното:
Административнонаказателното производство е инициирано с Акт за установяване на
административно нарушение № F650270 от 27.04.2022 г., съставен при условията на чл. 40,
ал. 4 от ЗАНН в отсъствие на свидетели.
Според констатациите на АУАН на 24.02.2022 г. от Агенцията по вписванията, с
писмо с вх. № 12-00-48/24.02.2022 г. по описа на Централно управление на Национална
агенция за приходите били предоставени списъци - извадки на лица, които не били
изпълнили задължението си по чл. 38, ал. 1, т. 1 и т. 2 от ЗСч, а именно не били подали в
срока до 30.09.2021 г. заявление за вписване и представяне за обявяване в търговския
регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел на годишен финансов отчет
за 2020 г.
На 26.04.2022 г. в ТД на НАП Велико Търново, при извършена документална
проверка на цитираното писмо и списъците към него се установило следното, че
дружеството – жалбоподател, в качеството си на задължено лице съгласно чл. 38 от закона
1
за счетоводството не било изпълнило задължението си да публикува чрез подаване на
заявление за вписване и представяне за обявяване в Агенция по вписванията - Търговски
регистър на годишния финансов отчет за 2020 г., в законоустановения срок - до 30.09.2021
г., с което нарушило разпоредбата на чл. 38, ал. 1, т. 1 от закона за счетоводството. Като
дата на извършване на нарушението е приета - 01.10.2021 г. Към момента на съставяне на
АУАН, дружеството не било подало заявление за вписване и представяне за обявяване на
ГФО за 2020 г. в Търговския регистър и регистър на ЮЛНЦ при Агенцията по вписванията.
„********** било подало годишна данъчна декларация по чл. 92 от ЗКПО за 2020 г. с вх. №
0400И0281154/24.06.2021 г., в която за отчетния период били декларирани нетни приходи от
продажби в размер на 59 483 022.84 лева. Деянието е квалифицирано като нарушение по чл.
38, ал. 1, т. 1 от закона за счетоводстовото, а АУАН е издаден при условията на чл. 40, ал. 4
от ЗАНН, поради установяване на нарушението въз основа на официален документ - писмо
от Агенцията на вписвания с вх. № 12-00-48/24.02.2022 г. по описа на ЦУ на НАП.
Горната фактическа обстановка е безспорно установена от събраните в хода на
съдебното следствие гласни и писмени доказателства, която не се оспорва от страните по
делото.
Предвид установеното от фактическа страна се налагат следните правни изводи:
Жалбата е процесуално допустима, подадена е от надлежно легитимирано лице, в
законоустановения срок, пред компетентния да се произнесе съд. Разгледана по същество е
неоснователна.
АУАН и НП съдържат всички изискуеми задължителни реквизити посочени в
разпоредбите на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН, като при издаването на същите не са допуснати
съществени нарушения на процесуалните правила, които да водят до отмяна на оспореното
наказателното постановление на това основание.
Атакуваното НП е издадено от компетентен орган – и.д. Директор на ТД на НАП - гр.
Велико Търново, съгласно заповед № 3МФ-644/28.08.2020 г. на Министъра на финансите.
Съдът намира, че дружеството - жалбоподател е осъществило нарушението, за което е
ангажирана административнонаказателната му отговорност. Безспорно е, че „********** е
търговец по смисъла на чл. 38, ал. 1, т. 1 и чл. 2, т. 1 от ЗСч и като такъв е бил адресат на
задължението за заявяване за вписване и представяне за обявяване в Търговския регистър на
годишния финансов отчет на дружеството за 2020 г., но не е изпълнил същото в срок. Към
момента на извършване на нарушението срокът по чл. 38, ал. 1, т. 1 от ЗСч е бил - 30.09.2021
г. Нарушението е извършено на 01.10.2021 г. - първият ден след изтичане на
законоустановения срок за подаване на заявление за вписване на годишния финансов отчет
за 2020 г. Следва да се сподели, че в случая е ангажирана отговорността на юридическо
лице, която е обективна и безвиновна, въпросът за субективната страна на нарушението не
следва да бъде обсъждан.
Административнонакзавщият орган правилно е приложил санкционната разпоредба
на чл. 74, ал. 1 от ЗСч, който предвижда налагане на имуществена санкция за юридическо
лице, при неизпълнение на задължение във връзка с дейността по чл. 38 от ЗСч.
Предвидената имуществена санкция, за това нарушение, е в размер от 0,1% до 0,5% от
нетните приходи от продажби за отчетния период, за който се отнася непубликуваният
финансов отчет, но не по-малко от 200 лева. Санкцията е определена в минималния
предвиден от закона размер, като административно наказващият орган е взел предвид
обстоятелството, че нарушението е първо и от него не са произлезли вредни последици,
дори последните да са несъставомерни имат отношение при индивидуализация на
наказанието. Правилно е определена санкцията, тъй като видно от ГДД по чл. 92 от ЗПКО за
2020 г., дружеството е декларирало нетни приходи от продажби в размер на 58 641 383.52
лева.
Съдът не споделя възраженията на жалбоподателя, че отразения в АУАН брутен
размер на приходи от продажби за отчетния перод - 59 483 022.84 лева, не съответствал в
оспореното НП. Действително в НП е отразен правилно нетния размер на приходите от
2
продажби за отчетния перод на търговеца „********** за 2020 г., а именно 58 641 383.52
лева, и то при безспорно установен факт на извършено нарушение /търговецът не изпълнил
задължението си да публикува чрез подаване на заявление за вписване и представяне за
обявяване в Агенцията по вписванията – Търговския регистър на годишния финансов отчет
за 2020 г., в законово определения срок – до 30.09.2021 г., съобразно изискуемостта на чл.
38, ал. 1, т. 1 от ЗСч/, установена е безспорно отговорността на юридическото лице
/безвиновна/, а и от доказателствата по делото се налага същия извод – Декларация за
получени нетни приходи по чл. 92 от ЗКПО на „********** за 2020 г. /л. 44 гръбна част/ и
свидетелските показания на А.. В този смисъл законосъобразно и обсновано накзващият
орган е издал атакуваното НП при условията на чл. 53, ал. 2 от ЗАНН, тъй като правилно
тези факти са посочени в обстоятелствената част, както на АУАН, така и в НП, включително
и в диспозитива досежно санкционната норма, като е посочена нормата на чл. 74, ал. 1 от
ЗСч. Обстоятелството, че в АУАН е посочен брутния размер на приходите от продажби за
2020 г., реализирани от „**********, е незначително, тъй като при усовията на чл. 53, ал. 2
от ЗАНН в НП е посочен правилно, а именно нетния размер на приходите от продажби за
отчетния перод за 2020 г., и освен това е факт, който има отношение/значение за определяне
на наказанието, което не става с АУАН, а с НП.
В тази връзка, следва да се посочи, че не е налице съществено несъответствие между
словесното описание на релевантната фактическа обстановка в НП и възприетите
санкционни разпоредби, което да води до незаконосъобразност на оспореното НП. В случая
санкцията е наложена на основание чл. 74, ал. 1 от ЗСч., който предвижда, че се налага
санкция за предприятието на търговеца, в размер от 0,1% до 0,5% от нетните приходи от
продажби за отчетния период, за който се отнася непубликуваният финансов отчет, но не
по-малко от 200 лева. С оглед на това не може да се приеме, че волята на
административнонаказващия орган е неясна и правото на защита на санкционираното лице
е ограничено.
Не могат да бъдат споделени доводите в жалбата, че нарушението е маловажно.
Нарушението по чл. 38, ал.1, т. 1 от ЗСч е формално и наличието на вредни последици за
обществените отношения не е елемент от фактическия му състав. Деянието, не е резултатно
и е достатъчно наличието на установено бездействие, за да възникне
административнонаказателна отговорност за неподалия заявление и не представил за
вписване в Търговския регистър годишен финансов отчет в предвидения от закона срок.
Законодателят е отчел повишената степен на обществена опасност на такъв вид нарушения,
предвид това, че установяват неблагоприятни икономически условия за останалите
участници в търговския оборот. Публичността на финансовото състояние на всеки такъв
субект, е гаранция за възможностите му да поема, и изпълнява задължения по настоящи и
бъдещи договори с другите участници в търговския оборот. В настоящият случай
допуснатото от страна на жалбоподателя нарушение не се отличава от останалите
нарушения от този вид, за да се приеме, че обществената му опасност е явно незначителна.
Законодателят е предвидил значителна по размер санкция за това неправомерно поведение
/имуществена санкция в размер от 0,1% до 0,5% на сто от нетните приходи от продажби за
отчетния период, за който се отнася непубликуваният финансов отчет, но не по-малко от 200
лева/, което говори за неговата преценка за високата степен на засягане на защитените
обществени отношения.
Не могат да бъдат споделени и възраженията за допуснато съществено процесуално
нарушение на чл. 34 от ЗАНН с издаване на АУАН след изтичане на тримесечния срок от
откриване на нарушителя. По аргумент от чл. 7, ал. 1 и чл. 9, ал. 2 от Закона за търговския
регистър, вписаните обстоятелства съответно представените актове по чл. 5 от същия закон
се смятат за известни на третите добросъвестни лица от момента на вписването, респективно
от момента на обявяването. Съгласно чл. 10, ал. 2 от закона за търговския регистър
невписаните обстоятелства се смятат несъществуващи за третите добросъвестни лица.
Казано иначе, публичността на регистъра и презумпцията за знание се разпростира по
отношение на вписаните обстоятелства и обявените актове, но не и по отношение на
3
незаявените за вписване и обявяване. Предвид това нарушителят не е станал известен на
органите по приходите от момента на пропускането на срока за публикуване на годишния
финансов отчет до 30 септември 2021 г., в конкретния случай. Моментът на откриване на
нарушителя е фактически въпрос, който подлежи на изследване във всеки отделен случай и
по отношение конкретното лице, чиято административна отговорност е ангажирана. В
случая нарушението е установено 24.02.2022 г. – датата, на която НАП е уведомена от
Агенция по вписванията, във връзка с писмо вх. № 12-00-48/24.02.2022 г. на ЦУ на НАП,
получено в ТД на НАП - Велико Търново на 26.04.2022 г. Публичността на търговския
регистър и възможността на НАП за достъп до данните от този регистър, включително и до
обявените актове, е от значение за спазването на другия срок по чл. 34, ал. 1, изр. 2 от
ЗАНН, чийто начален момент е от извършването на нарушението. При така създадената от
закона възможност, ако в продължение на една година от неизпълнение на задължението за
публикуване на годишния финансо отчет, органът по приходите, компетентен да установи
нарушение бездейства, не направи нужните справки и не установи конкретните нарушители,
то възможността за образуване на административно-наказателно производство се
преклудира. В конкретния казус, считано от 01.10.2021 г. едногодишният срок за образуване
на административно-наказателно производство е с крайна дата 01.10.2022 г. АУАН, въз
основа на който е издадено атакуваното наказателното постановление, е съставен на
27.04.2022 г., т.е. преди изтичането на установения в чл. 34, ал.1, изр. второ от ЗАНН
едногодишен срок и в рамките на 3-месечния срок, считано от датата на установяване на
нарушението - 24.02.2022 г. Наказателното постановление е издадено в съответствие с чл.
34, ал. 3 от ЗАНН.
Предвид изложеното, съдът намира, че атакуваното НП, като правилно и
законосъобразно следва да бъде потвърдено.
С оглед изхода на делото и направеното от пълномощника на въззиваемата страна
искане, основано на чл. 63д, ал. 4 от ЗАНН вр. чл. 143, ал. 4, вр. чл. 144 от АПК вр. чл. 78 ,
ал. 8 от ГПК на ЦУ на НАП следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер
определен съобразно чл. 37 от Закона за п равната помощ, съгласно препращащата норма на
чл. 63д, ал. 5 от ЗАНН. За защита по дела по ЗАНН чл. 27е от Наредбата за заплащане на
правната помощ, предвижда възнаграждение в размер от 80 лева до 150 лева. Съобразно
разпоредбата на чл. 78, ал. 8 от ГПК размерът на юрисконсултското възнаграждение се
определя от съда. Производството по делото е протекло в едно съдебно заседание, като
случаят не е от фактическа или правна сложност, поради което съдът приема, че следва да се
присъди възнаграждение в предвидения в закона минимален размер от 80 лева.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА НП № 639628-F650270/06.06.2022 г. на и. д. Директор на ТД на
НАП - Велико Търново, с което на „********** с ЕИК ********* за нарушение на чл. 38, ал.
1, т. 1 от Закона за счетоводството, на основание чл. 74, ал. 1 от Закона за счетоводството му
е наложена „Имуществена санкция“ в размер на 58 461.38 лева, като законосъобразно.
ОСЪЖДА "Бон" ЕООД с ЕИК ********* да заплати на ЦУ на НАП гр. София
сумата от 80 лева, разноски за юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от получаване на
съобщенията, пред Великотърновския административен съд.
Съдия при Районен съд – Велико Търново: _______________________
4