№ 10250
гр. София, 02.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 40 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и седми март през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:СВЕТЛОЗАР Д. ДИМИТРОВ
при участието на секретаря ДЕСИСЛАВА ИВ. ПОПОВА
като разгледа докладваното от СВЕТЛОЗАР Д. ДИМИТРОВ Гражданско дело
№ 20241110107292 по описа за 2024 година
Производството е образувано по искова молба на Р. С. Р. срещу „УниКредит
Кънсюмър Файненсинг“ ЕАД и „Емаг Интернешънъл“ ООД.
Ищцата твърди, че на 04.06.2023г. сключила договор за продажба от разстояние
през интернет платформата на „Емаг Интернешънъл“ ООД с предмет робот
прахосмукачка Roborock S7 MaxVUltra, поръчка № 177129, с цена 2546,06лв.
Продажната цена била заплатена чрез отпуснат от ответника „УниКредит Кънсюмър
Файненсинг“ ЕАД потребителски кредит № ******** от 04.06.2023г., с
възнаградителна лихва от 21,24%, ГПР 23,44%, за срок от 12 месеца, с размер на
месечната погасителна вноска от 237,37лв. Цената на стоката била наредена от
кредитодателя по банковата сметка на „Емаг Интернешънъл“ ООД. Робот
прахосмукачка Roborock S7 MaxVUltra бил доставен на ищцата на 06.06.2023г., но след
получаване на продукта и еднократно тестване според обичайното му предназначение,
обявено на сайта на еМАГ, същата упражнила правото си на отказ по чл. 50 ЗЗП в 14-
дневния срок чрез типово онлайн заявление. Сочи, че заявката за връщане на продукта
е отбелязана в системата на Емаг на 16.06.2023г., а на 23.06.2023г. била осъществена
проверка на върнатия продукт, след което било отбелязано в сайта на търговеца, че
отговаря на изискванията за връщане. За връщане на стоката била издадена
товарителница № 011ATUXS179067724001. Ищцата сочи, че узнава за съществуването
на Ату Ит Срл постфактум, а не при закупуването на продукта през еМАГ, като
контакт с това дружество не е осъществяван през платформата на онлайн магазина.
Твърди, че заявлението за отказ е изпратено по ел. поща на „Емаг Интернешънъл“
ООД, както и на Ату Ит Срл, но и двамата търговци отказали да върнат продажната
цена. Поддържа, че „Емаг Интернешънъл“ ООД отказва с аргумент, че доставчикът
Ату Ит Срл-Румъния, Букурещ, следва да върне цената, а последният с аргумент, че
продуктът е тестван за мокро почистване на килими и не е в състояние, годно за
възстановяване на цената. Посочва, че продавач на процесната прахосмукачка е „Емаг
Интернешънъл“ ООД, макар собственици и управители да са чуждестранни лица, като
1
счита, че търговецът умишлено прехвърля отговорността за връщане на продажната
цена на производителя и/или доставчика на продукта - Ату Ит Срл-Румъния. Твърди,
че липсата на информация кой е продавач е нелоялна търговска практика, доколкото
дава възможност на дружествата взаимно да си прехвърлят отговорността по
сключените договори за продажба. Сочи още, че от „Емаг Интернешънъл“ ООД бил
направен опит да доставят на ищцата друга прахосмукачка от същия вид, но такава не
била приета от нея. Твърди, че продажната цена не е възстановена нито лично на нея,
нито по банковата сметка за погасяване на изтегления кредит от „УниКредит
Кънсюмър Файненсинг“ ЕАД. Сочи, че в нарушение на чл. 28, ал. 3 ЗПК „УниКредит
Кънсюмър Файненсинг“ ЕАД не е отписал кредитното задължение, след като е налице
отказ от договора за продажба. Счита, че се наложило да заплати шест погасителни
вноски на обща стойност 1675,36лв., направено без/на отпаднало основание по
прекратен договор за кредит и сумата подлежи на връщане.
Съобразно изложеното, моли за постановяване на решение, с което ответникът
„УниКредит Кънсюмър Файненсинг“ ЕАД да бъде осъден да заплати сумата от
1675,36лв., представляващи заплатени погасителни вноски в периода от 04.06.2023г. до
датата на исковата молба - 09.02.2024г. по договора за потребителски кредит. В
условията на евентуалност, в случай че бъде отхвърлен искът спрямо „Уникредит
Кънсюмър Файненсинг“ ЕАД, моли „Емаг Интернешънъл“ ООД да бъде осъден да
заплати сумата от 2546,06лв., представляваща продажната цена за отказания и върнат
продукт-прахосмукачка Roborock S7 MaxVUltra, ведно със законната лихва от датата
на подаване на исковата молба до окончателното плащане.
Ответникът „УниКредит Кънсюмър Файненсинг“ ЕАД е депозирал отговор на
исковата молба в законоустановения срок. Признава, че на 04.06.2023г. с ищцата е
сключен договор за стоков кредит № ******** за сумата от 2546,06лв., платена на
кредитния посредник „Емаг Интернешънъл“ ООД, съгласно издадена фактура и в
условията на посредничество между страните, предвид сключен между двамата
ответници договор за финансиране продажбата на стоки. Посочва, че според общите
условия на договора, кредитополучателят разполага с 14 дни да се откаже от него.
Твърди, че ищцата упражнила това свое право едва на 21.07.2023г. - след изтичане на
14-дневния срок. Изтъква, че направил запитване до „Емаг Интернешънъл“ ООД, като
установил, че последният отказва да уважи претенцията за отказ от договора за
покупко-продажба и в полза на кредитора не било издадено кредитно известие.
Поддържа, че ищцата не възстановила средствата по договора за кредит, като това не
било сторено и от кредитния посредник еМАГ, което водило до липса на основание
договорът да бъде закрит. Поддържа, че според чл. 6 от общите условия „УниКредит
Кънсюмър Файненсинг“ ЕАД не е страна в отношенията между ищцата и „Емаг
Интернешънъл“ ООД и не носи отговорност за действията на последния. Навежда
доводи за законосъобразност на отказа на „Емаг Интернешънъл“ ООД да възстанови
продажната цена с оглед ползването на продукта.
Съобразно изложеното, моли за отхвърляне на предявените искове.
Ответникът „Емаг Интернешънъл“ ООД е депозирал отговор на исковата молба в
законоустановения срок. Заявява, че поддържа платформата за онлайн търговия
www.emag.bg., на която предоставя възможност трети лица да предлагат кредитни
услуги, какъвто е случаят с „УниКредит Кънсюмър Файненсинг“ ЕАД, като
подчертава, че няма отношение към сключваните с последния договори за кредит и не
разполага с права и задължения по тях. Чрез платформата на еМАГ стоки можело да
предлагат и „маркетплейс търговци“, като договорите за покупко-продажба на такива
стоки се сключвали с тях и еМАГ нямал отношение и не носил отговорност за
качеството и за съответствието на стоките с описаните в платформата характеристики,
2
в т.ч. и във връзка с процесната прахосмукачка. Твърди, че последната е закупена от
дружеството Ату Ит Срл, което имало собствени условия за доставка, цена, връщане,
гаранционни условия и т. н. Оспорва твърдението, че ищцата не знаела от кого купува
продукта, като данни за това имало при направата на поръчката. Сочи, че ищцата
приела общите условия на ответника, в които изрично било посочено, че и други
търговци предлагат стоки през платформата на еМАГ, като в случая продавач бил Ату
Ит Срл. Поддържа, че от еМАГ не била издавана фактура за продажбата, а такава била
издадена от Ату Ит Срл. Твърди, че еМАГ осъществявал единствено съдействие при
комуникацията с маркетплейс търговците, особено с тези със седалище в чужбина,
като нямал достъп до върнатите продукти и не можел да оцени тяхната стойност.
Отрича да е получавал върнатата прахосмукачка, като тя била пратена на Ату Ит Срл,
който не уважил правото на отказ. Твърди, че действително „УниКредит Кънсюмър
Файненсинг“ ЕАД изплатил стойността на стоката по сметка на еМАГ, но това не
правило последния продавач, доколкото имал задължението да изплати цената на
маркетплейс търговеца. Целта била по-лесен достъп на потребителите до стоките,
предлагани в платформата, но това не правило ответника страна по договора за
покупко-продажба.
Съобразно изложеното, моли за отхвърляне на предявените искове.
Съдът, като съобрази събраните по делото доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност и обсъди доводите на страните, намира следното:
Предявени са за разглеждане в условията на пасивно субективно съединяване
осъдителни искове с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 3 ЗЗД вр. чл. 54, ал. 1 ЗЗП вр.
чл. 28, ал. 3 ЗПК.
По делото не е спорно, че на 04.06.2023г. ищцата е направила поръчка за покупко-
продажба от разстояние на посочения продукт - прахосмукачка Roborock S7
MaxVUltra, чрез интернет платформата на „Емаг Интернешънъл“ ООД за цена от
2546,06лв. Безспорно е и обстоятелството, че платформата „www.еmag.bg“ се
поддържа от ответника „Емаг Интернешънъл“ ООД.
Съгласно чл. 5.1 от общите условия за ползване на платформата www.emag.bg,
клиентът заявява желанието си да поръча и купи стока и/или услуга през платформата
като направи поръчка по електронен път или по телефона и която съответно се
регистрира от самия него или от служител на еМАГ от негово име. /л. 160 от делото/.
От приетата по делото съдебно-техническа експертиза се установява, че за
създаване на поръчка чрез интернет сайта с адрес www.emag.bg, е необходимо
потребителят да има създаден и активен профил в платформата, като регистрацията се
осъществява посредством въвеждане на валиден и активен имейл адрес или чрез
използване на социален акаунт във Facebook, Google или Apple. За регистрация се
следват стъпките, посочени в платформата - настолна версия или мобилно
приложение, като необходимо условие за създаване на поръчка е приемане от страна
на потребителя на общите условия за ползване на сайта, доколкото поръчка не може да
бъде създадена без съгласието на лицето с тях. От заключението се установява, че на
04.06.2023г. в 17:54:26ч. на имейл адрес ************** е изпратено съобщение със
следното заглавие: „Потвърждение за регистриране на поръчка #**********“, в което
се съдържа информация, че потребителят следва да продължи процеса по одобрение
чрез попълване на формуляр за банков кредит, както и че подготовката и доставката
на пратката ще бъдат извършени, след като бъде извършено одобрение за кредита. В
същия имейл се съдържа линк към продукти, предлагани и с доставка от „Ату Ит“.
Установява се от събраните доказателства, че за извършената от ищцата поръчка
с идентификационен № ********** за продукт: Робот прахосмукачка Roborock S7
3
MaxV Ultra, 5100 Pa, Моп c ултразвук 3000/мин, 74W, идентификация на килими с
ултразвук, автоматично разпознаване на стаята, автоматично пълнене с вода, 180
минути (тих режим), контейнер за прах 400 мл, контейнер за вода 200 мл, Che
(2606511) (S7MU52-00), е била издадена фактура № ATUBG7915 от 08.06.2023г. на
стойност 2546,06 лева. /л. 143 от делото/. Във фактурата е посочено, че изпълнител е
Ату Ит СРЛ, а клиент Р. Р..
По поръчката потребителят е имал възможност да избере един от няколко начина
за плащане – плащане с карта, онлайн кредит или плащане в брой. В процесния случай
е избран начин на плащане с онлайн кредит, като при този избор заплащане в интернет
платформата потребителят попълва задължително поле ЕГН и следва да обективира
съгласието си за приемане на общите условия, към които в сайта се предоставя линк,
който препраща към общите условия на кредитни институции, като потребителят има
възможност да се запознае с общите условия, преди да маркира поле, означаващо
съгласието му с тях. По процесната поръчка е избрано финансиране от „УниКредит
Кънсюмър Файненсинг“ ЕАД, като от СТЕ се установява, че във връзка със заявката за
кандидатстване на 04.06.2024г. в 18:20:59ч. посредством квалифициран електронен
подпис (КЕП) от името на ищцата са подписани следните документи: 1. стандартен
европейски формуляр (3 страници); 2. протокол за продажба (1 страница); 3. обобщени
данни за стоков кредит (1 страница); 4. договор за стоков кредит № ******** от
04.06.2023 г. (1 страница); 5. общи условия за отпускане на онлайн потребителски
кредит (8 страници), които документи са генерирани и съхранявани от „УниКредит
Кънсюмър Файненсинг“ ЕАД и съгласно експертизата не се намират в държане на
евентуалния ответник.
Според чл. 5.4 от ОУ, договорът за покупко-продажба от разстояние между
продавача и клиента се смята за сключен към момента на получаването от страна на
клиента на електронната му поща и/или чрез SMS, изпратен на телефона му, на
уведомление, че стоката от поръчката е готова за изпращане или услугата може да
бъде предоставена. Такова съобщение съдържа информация, че клиентът
допълнително ще бъде уведомен от куриер за точната дата на доставка. В чл. 5.4 от
ОУ е посочено, че еМАГ не е страна по договор за покупко-продажба от разстояние,
сключен през платформата, за стоки/услуги, предлагани от маркетплейс продавачи.
Съобразно чл. 5.5 от ОУ, договорът за покупко-продажба, сключен между клиента и
продавача, се състои от посочените общи условия и всякакви евентуални
допълнителни договорки между продавача и клиента. В клаузата на чл. 5.5 от ОУ е
предвидено и че гаранционният сертификат за всяка стока или ще я придружава, или
ще бъде зареден в акаунта на съответния клиент, като той ще бъде издаден от
продавача или от негов доставчик. В чл. 15.3 от ОУ е посочено, че по отношение на
стоките, продавани и доставяни от маркетплейс продавачите чрез платформата,
клиентът следва да получи при доставката на всяка стока, която има гаранция,
гаранционен сертификат с всички детайли на сервизния център, който осигурява
поправката в гаранционния срок. Гаранцията на стоките, които са закупени от
маркетплейс продавачите през еМАГ, е осигурена от оторизирания сервиз, който е
обозначен от продавача. Маркетплейс продавачите са единствено и самостоятелно
отговорни за наличието на законово изискваната документация, която следва да
придружава купените от тях стоки, както и за осигуряването на гаранционен сервиз.
По процесната поръчка е издаден протокол за продажба по договор № ********
от 04.06.2023 г. /л. 26 от делото/.
Не се спори и се установява от събраните доказателства, че артикулът по
поръчката е получен от ищцата на 06.06.2023г.
При съвкупната преценка на събраните доказателства, съдът намира, че
4
договорът за покупко-продажба на стоката е сключен на 04.06.2023г. между ищцата и
търговецът - продавач на стоката „Ату Ит Срл.“, посредством поддържаната от
ответника „Емаг Интернешънъл“ ООД интернет платформа, като продажбата е
сключена дистанционно. Стоката е предлагана на сайта на ответника от търговеца „Ату
Ит Срл.“, с което обстоятелство ищцата е била запозната най-късно с получаване на
имейла на 04.06.2023г. в 17:54:26ч., доколкото в същия се съдържа бутон, посредством
който е могла да се запознае с детайли на поръчката. Съобразно експертното
заключение по СТЕ и дадените обяснения от вещото лице при изслушването му в
откритото съдебно заседание, информация за търговеца се предоставя в продуктовата
страница, в количката, при финализирането и в потвърдителните имейли за извършена
поръчка. Вещото лице разяснява, че офертата за продажба на процесната стока е
генерирана от външния доставчик - „Ату Ит“, а е създадена и администрирана
впоследствие от системата на „Емаг“, като от дружеството „Ату Ит“ са въведени
условията за продажба, описанието и цената на стоката. Потвърждението на поръчката
в процесния случай е изпратено от дружеството „Ату Ит“, което е предложило
продукта. Преди генериране на поръчката в сайта на „Емаг“ е наличен линк, който
препраща към общите условия на „Емаг Интернешънъл“ ООД, но липсва линк към
общите условия на продавача - търговец. Ето защо, съдът приема, че на интернет-
сайта за онлайн търговия „www.emag.bg“ ответникът „Емаг Интернешънъл“ ООД е
предоставил изискуемата информация относно наименованието на търговеца „Ату Ит
Срл.“.
Договорът за покупко - продажба е сключен от разстояние по смисъла на чл. 45
от ЗЗП, а ищцата има и качеството "потребител" по смисъла на пар. 13, т. 1 и т. 2 от
ДР на ЗЗП, Законът за защита на потребителите намира приложение и относно
условията за връщане на закупения продукт.
Не се спори между страните, че цената на стоката от 2546,06лв. е заплатена на
„Емаг Интернешънъл“ ООД от „УниКредит Кънсюмър Файненсинг“ ЕАД посредством
сключения на 04.06.2023г. между ищцата и „УниКредит Кънсюмър Файненсинг“ ЕАД
договор за стоков кредит № ********. Това обстоятелство се установява и от приетите
по делото съдебно – счетоводни експертизи.
Съгласно разпоредбата на чл. 50, ал. 1, т. 2 от ЗЗП, потребителят има право да се
откаже от договора от разстояние или от договора извън търговския обект, без да
посочва причина, без да дължи обезщетение или неустойка и без да заплаща каквито и
да е разходи, с изключение на разходите, предвидени в чл. 54, ал. 3 и чл. 55, в 14-
дневен срок, считано от датата на приемане на стоките от потребителя или от трето
лице, различно от превозвача и посочено от потребителя - при договор за продажба.
Договорът за продажба на стоки е сключен на 04.06.2023 г., за който на имейл на
ищцата е изпратено потвърждение от 04.06.2023 г. в 17:54:26 часа, съобразно приетата
СТЕ, по който е издадена фактура № ATUBG7915 от 08.06.2023 г. на стойност 2546,06
лева. /л. 143 от делото/.
Съдът приема, че ищцата е направила надлежно уведомяване на търговеца на
електронния сайт на посредника при продажбата – „Емаг Интернешънъл“ ООД, като
на 16.06.2023 г. в 02:36:30 часа посредством онлайн формата за отказ е изпратила
заявление за отказ от дистанционна продажба № **********, което е регистрирано с
вх. № 177129, съобразно заключението на СТЕ.
В конкретния случай срокът за връщане на стоката по чл. 50, ал. 1, т. 2 от ЗЗП е
започнал да тече от момента на доставяне/приемане на стоката – 06.06.2023 г. /л. 72 от
делото/, доколкото се касае за договор за продажба от разстояние. От страна на
ищцата още на 16.06.2023 г., в 2:36:30 часа, е изпратено заявление за упражняване
правото на отказ до търговеца от продажба № 177129 чрез онлайн форма, достъпна на
5
сайта на „Емаг“. Ищцата е уведомена и с имейл за регистрираната молба за връщането.
В съобщението за потвърждаване на регистрацията за молбата се съдържа
информация, че заявката за връщане е регистрирана и препратена до търговеца „Ату
Ит”. Следва да се има предвид, че всички дейности се извършват чрез интернет
платформата на ответника „Емаг интернешънъл“ ЕООД, който действа и като
посредник. Ето защо, изпратените чрез тази форма на комуникация изявления
обвързват и другото дружество – продавач по сделката. В противен случай,
потребителят би бил поставен в по-неблагоприятно положение – при поръчка действа
чрез Емаг, но при връщане не може, а трябва да осъществява пряка комуникация с
търговеца, което е недопустимо.
Неоснователно е възражението на ответника „Уникредит кънсюмър файненсинг“
ЕАД, че не бил извършен надлежен отказ от договора. На първо място, това
възражение не е направено в преклузивния срок по чл. 131, ал. 1 ГПК, а не по-късен
етап, поради което следва да бъде прието за преклудирано. Но извън това, съгласно чл.
52, ал. 2 ЗЗП, за да упражни правото си на отказ, потребителят може да използва
стандартния формуляр за отказ съгласно приложение № 6 или да заяви
недвусмислено по друг начин решението си да се откаже от договора. В случая е
налице несъмнено изявление от страна на потребителя, че се отказва от договора,
което е изразено и чрез конклудентни действия посредством връщането на стоката.
Самото връщане на продукта на търговеца и направеното искане за възстановяване на
средствата представляват недвусмислени действия по отказ от договора за продажба
от разстояние.
Вследствие на направения отказ от договора, ищцата е върнала стоката с
товарителница № 011ATUXS179067724001, издадена на 16.06.2023 г., като относно
това обстоятелство не е налице спор между ищцата и ответника „Емаг Интернешънъл“
ООД. /л. 87, л. 495 от делото/. Следователно ищцата е упражнила правото си на отказ
от договора за покупко - продажба пред търговеца „Ату Ит” в предвидения в закона
14-дневен срок.
Съгласно нормата на чл. 54, ал. 1 от ЗЗП, когато потребителят е упражнил
правото си на отказ от договора от разстояние, търговецът възстановява всички суми,
получени от потребителя, включително разходите за доставка, без неоправдано
забавяне и не по-късно от 14 дни, считано от датата, на която е бил уведомен за
решението на потребителя да се откаже от договора.
Съобразно СТЕ, стоката е транспортирана обратно от купувача до търговеца чрез
куриерска фирма „Sameday” с товарителница с номер 01JA TUXS179067724. Стоката е
взета от купувача на 19.06.2023 г. в 14:55 часа от гр. София. Няма информация за
състоянието на върнатата стока, но тя е получена от търговеца на 22.06.2023 г. в 12:51
часа в окръг Илфов, Букурещ, Румъния.
От проведената между ищцата и ответника „Емаг Интернешънъл“ ООД
кореспонденция се установява, че в настоящия случай, търговецът „АТУ ИТ“ е
отказал да приеме стоката, за което обстоятелство ищцата е уведомена с имейл от
03.08.2023 г. /л. 336 от делото/. С последващ имейл от 17.08.2023 г. ищцата е
уведомена, че уредът е изпратен от търговеца „АТУ ИТ“ обратно към нея с
товарителница № 012EMGXB11128344, във връзка с който с имейл от същата дата
ищцата е уведомила втория ответник, че няма да приеме уреда. /л. 330 от
делото/.Видно от проведената между ищцата и ответника „Емаг Интернешънъл“ ООД
електронна кореспонденция, продавачът е посочил пред ответника „Емаг
Интернешънъл“ ООД, че уредът е върнат пълен с вода и мръсотия, което
обстоятелство е оспорено от ищцата в последващ имейл от 10.08.2023 г. /л. 333- 336 от
делото/.
6
Неоснователно е възражението на „УниКредит Кънсюмър Файненсинг“ ЕАД за
законосъобразност по отношение отказа на „Емаг Интернешънъл“ ООД да възстанови
продажната цена с оглед използването на продукта.
Съгласно чл. 11, т. 1 от ОУ на „Емаг Интернешънъл“ ООД, клиентът няма право
да се откаже от сключения договор при доставка на запечатани стоки, които са
разпечатани след доставката им и не могат да бъдат върнати поради съображения,
свързани с хигиената или защита на здравето, както и при доставка на стоки, които
след като са били доставени и поради естество им са се смесили с други стоки, от
които не могат да бъдат отделени.
В процесния случай търговецът – продавач би имал право да имал право да
откаже приемането на стоката на основание чл. 57, т. 5 ЗЗП, съобразно която
разпоредбите на чл. 50 - 56 за правото на отказ на потребителя от договора от
разстояние или от договора извън търговския обект не се прилагат за договори за
доставка на запечатани стоки, които са разпечатани след доставката им и не могат да
бъдат върнати поради съображения, свързани с хигиената или защита на здравето. В
Решение № 363 от 17.01.2019 г. на ВКС по т. д. № 1900/2018 г., II т. о., ТК , е
изяснено, че в приложното поле на чл. 57, т. 5 ЗЗП попадат стоки, които по своето
естество и предназначение са такива, че след отварянето им от един потребител са
напълно и изцяло негодни за употреба от друг потребител по хигиенни и здравни
съображения. Прието е, че клаузата, че при разпечатване/отваряне на опаковката на
стоката, купувачът губи право за отказ от сделката, на основание чл. 57, т. 5 ЗЗП,
съставлява уговорка във вреда на потребителя, неотговаряща на изискването за
добросъвестност и водеща до значително неравновесие между правата и задълженията
на страните по договора.
Съгласно чл. 10.7 от ОУ на „Емаг Интернешънъл“ ООД, условията за връщането
на стоки на маркетплейс продавачите са различни и са уредени и достъпни в инфо
страницата на всеки търговец.
Разпоредбата на чл. 54, ал. 1 от ЗЗП изисква, когато потребителят е упражнил
правото си на отказ от договора от разстояние или от договора извън търговския обект,
търговецът възстановява всички суми, получени от потребителя , включително
разходите за доставка, без неоправдано забавяне и не по-късно от 14 дни, считано от
датата, на която е бил уведомен за решението на потребителя да се откаже от договора
съгласно чл. 52 ЗЗП.
Няма данни сумата за закупената стока да е възстановена на потребителя, а
връщането е направено в срок. Съобразно приетото в Решение № 862 от 15.2.2017 г.
по адм.д. № 11097/2016 г. на Административен съд – София, при забележки по
отношение вида на стоката – търговецът е имал правото по чл. 55, ал. 4 от ЗЗП да
изчисли нейната намалена стойност, но само ако е предизвикана от изпробване,
различно от необходимото, за да се установят качествените характеристики на стоката.
Следва да се има предвид, че други условия, за да не бъде приета стоката –
законодателят не поставя. В тази връзка – възприетите от търговеца клаузи в общите
условия са в противоречие на посочените по-горе императивни правила в ЗЗП, поради
което не следва да се прилагат. Същите не могат да осуетят или доведат до
неупражняване правното на отказ от покупката от страна на потребителя.
Закупената стока - робот прахосмукачка, не попада в изключението по чл. 57, т. 5
от ЗЗП, поради което не може да бъде ограничено правото на ищцата - потребител да
се откаже от договора за покупко – продажба при нарушаване целостта на опаковката
и по съображения, свързани с хигиената или защита на здравето. Така и съобразно
Решение № 7371 от 5.12.2022 г. на АдмС - София по адм. д. № 7854/2022 г., Решение
№ 9539 от 21.06.2024 г. на АдмС - София по адм. д. № 3342/2024 г. се приема, че
7
процесният продукт - робот прахосмукачка, не попада в изключенията на чл. 57, ал. 5
от ЗЗП, която дерогира действието на нормите на чл. 50 – 56 от ЗЗП за правото на
отказ на потребителя от договора от разстояние или от договора извън търговския
обект.
Следва да се съобрази и Решение на Съда (шести състав) от 27.03.2019 г. по
дело C-681/17 относно тълкуването на член 6, параграф 1, буква к) и член 16, буква д)
от Директива 2011/83/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 25 октомври 2011
година относно правата на потребителите, за изменение на Директива 93/13/ЕИО на
Съвета и Директива 1999/44/ЕО на Европейския парламент и на Съвета и за отмяна на
Директива 85/577/ЕИО на Съвета и Директива 97/7/ЕО на Европейския парламент и на
Съвета. В т. 40 от решението се приема, че изключението от правото на отказ по член
16, буква д) от Директива 2011/83 е приложимо само ако с разпечатването на
опаковката съдържащата се в нея стока става окончателно негодна за продажба
поради съображения, свързани със защитата на здравето, или по хигиенни причини,
доколкото поради самото естество на тази стока за търговеца е невъзможно или
прекомерно трудно да вземе мерки, позволяващи отново да я пусне в продажба, без
обаче да наруши едното или другото от тези изисквания. В т. 46 от решението се
посочва, че дори в случай на пряк контакт на тези стоки с човешкото тяло може да се
презумира, че след връщането им от потребителя търговецът ще е в състояние чрез
обработка като почистване или дезинфекция да възстанови годността им за нова
употреба от трето лице и съответно за ново пускане в продажба, без да засегне
изискванията за защита на здравето или хигиенните изисквания. Това не променя
факта, че в съответствие с член 14, параграф 2 от Директива 2011/83 във връзка със
съображение 47 от нея потребителят отговаря за всяко евентуално намаляване на
стойността на стоката, причинено от боравене с нея, различно от необходимото, за да
се установят естеството, характеристиките и доброто функциониране на стоката, без
обаче да губи правото си на отказ (по аналогия решение от 3 септември 2009 г.,
Messner, C‑489/07, EU:C:2009:502, т. 29). В диспозитива на решението е прието, че
понятието „запечатани стоки, които не могат да бъдат върнати поради съображения,
свързани със защитата на здравето, или по хигиенни причини и които са разпечатани
след доставката им“ по смисъла на тази разпоредба, не обхваща стоки като
матраците, чиято защитна опаковка е отстранена от потребителя след доставката им.
В мотивите е посочено /т. 42/, че макар потенциално да е бил използван, такъв матрак
не се явява само поради това окончателно негоден за нова употреба от трето лице или
за ново пускане в продажба. В това отношение е достатъчно например да се
припомни, че в хотелите един и същ матрак служи на поредица от клиенти, че
съществува пазар на употребявани матраци и че е възможно основно почистване на
използваните матраци.
При съобразяване на горните разяснения и обстоятелството, че решението по
преюдициалното запитване е отправено във връзка с употребата на матраци, чието
ползване би могло да бъде свързано с допир до части от човешкото тяло и телесни
течности като пот и др., съдът намира, че на още по-голямо основание даденото
тълкуване следва да намери приложение при стока като процесната, а именно робот –
прахосмукачка. Ето защо и при съобразяване на задължителните разяснения от СЕС по
приложението правото на Съюза, съдът приема, че процесната стока, представляваща
прахосмукачка-робот, не попада в ограничението на чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗЗП. В този
случай потребителят носи отговорност само за намалената стойност на стоките,
причинена от изпробването им, различно от необходимото, за да установи естеството,
характеристиките и доброто им функциониране, съобразно разпоредбата на чл. 55, ал.
4 от ЗЗП.
8
В аспекта на изложеното налага изводът, че макар потребителят да е упражнил
валидно правото си на отказ от договора в предвидения за това срок, търговецът
необосновано не е приел отказа и не е изпълнил задължението си да възстанови на
потребителя стойността на стоката, заплатена чрез средства, получени чрез сключен от
ищцата потребителски стоков кредит. Във връзка с възраженията на ответниците
следва да се посочи, че доказателства относно твърденията за връщане на продукта на
търговеца – продавач, в негодно за последваща употреба състояние на закупената вещ
не са представени. По делото липсват доказателства, във основа на които да се
установи в какво конкретно състояние е върната стоката на продавача, както и дали е
върната крайно амортизирана до невъзможност да бъде използвана. Не се установява и
потребителят да е изпробвал вещта по начин, различен от обичайния за установяване
нормалната работа на стоката и съобразно функционалността й за мокро и сухо
почистване на замърсени повърхности. В допълнение следва да бъде посочено, че
стоката е приета от „Емаг“ без забележки, което изявление не може да бъде
игнорирано.
Съобразно СТЕ, според описаното в условията за връщане на търговеца „АТУ ИТ
СРЛ“, налични на сайта на втория ответник, представени на страници 13 и 14 в
експертизата, в случай на отказ от стоката, румънският търговец „АТУ ИТ СРЛ“ поема
задължението за възстановяване на заплатените от потребителя суми. Това
възстановяване следва да бъде извършено в срок до 14 дни, считано от датата, на
която потребителят е упражнил правото си на отказ, съгласно чл. 55, ал. 6 от Закона за
защита на потребителите. (л. 17 от СТЕ, л.522 от делото).
Сключеният между ищцата и „УниКредит Кънсюмър Файненсинг“ ЕАД договор
за стоков кредит № ******** представлява свързан договор за кредит с договора за
продажба на стоки, финансиран от потребителски кредит по смисъла на чл. 27, ал. 1
ЗПК, доколкото пряк получател на средствата е третото за договора лице - продавач на
стоката, чието закупуване дружеството е финансирало и при упражняване на валидно
право на отказ именно това трето лице дължи връщане на получените парични
средства.
В процесния случай ищцата се е възползвала от правото си да се откаже от
сключения договор за продажба от разстояние в предвидения в чл. 50 от ЗЗП 14-
дневен срок. Сключеният договор за потребителски кредит представлява свързан
договор за кредит по смисъла на § 1, т. 11 от ДР на ЗПК, тъй като са налице двата
белега на този вид договори - кредитът се използва изключително за финансиране на
договор за доставка на стока и кредиторът използва услугите на продавача на стоката
за сключването на договора за кредит, като продавачът е кредитният посредник, чрез
който договорът е сключен. Поради специфичната обвързаност на двата договора,
законодателят е предвидил специални разпоредби в глава двадесета от ЗПК, които го
уреждат. Нормите, уреждащи свързаните договори за кредит, се отнасят към
останалите норми в ЗПК като специални към общи и съгласно правилото "Lex specialis
derogat generali" - специалната норма дерогира общата. Следователно при този вид
договори за кредит не са приложими общите правила относно правото на отказ от
договора за потребителски кредит, а специалните правила, при които е отчетена
особеността на свързаните договори за кредит, а именно съществуващата
взаимозависимост между покупката на стока и договора за кредит, сключен за тази
цел и именно поради тази обвързаност на двата договора, законодателят е предвидил,
че когато потребителят е упражнил правото си на отказ по отношение на договора за
покупко-продажба, той не следва да продължава да бъде обвързан от свързания
договор за кредит. Изрично това е предвидено в разпоредбата на чл. 28, ал. 3 от ЗПК,
съгласно която когато потребителят упражни правото си на отказ от сключения
9
договор за доставка на стоки, той не е обвързан от клаузите на свързания с него
договор за потребителски кредит. В посочения смисъл е Решение № 3422 от
10.05.2019 г. на СГС по в. гр. д. № 13959/2018 г.
Разпоредбата на чл. 28, ал. 3 ЗПК следва да намери приложение в
облигационното правоотношение между ищцата и „УниКредит Кънсюмър
Файненсинг“ ЕАД, доколкото нормата е императивна и като такава не може да бъде
дерогирана от уговорките в договора. След като кредитополучателят не е обвързан от
клаузите на свързания договор за потребителски кредит, то следва, че същият
преустановява своето действие, като този ефект би следвало да има обратно действие –
от момента на възникване на правоотношението. Платените по него суми биха били
дадени на отпаднало основание – хипотезата на чл. 55, ал. 1, пр. 3 ЗЗД. Установява се
от приетата съдебно-счетоводна експертиза, че процесната сума в размер на 1675,36лв.
е заплатена от ищцата в полза на кредитодателя в периода от 04.06.2023г. до датата на
исковата молба - 09.02.2024г.
С оглед на изложеното, съдът намира предявения иск с правно основание чл. 55,
ал. 1, пр. 3 ЗЗД за заплащане на сумата от 1675,36лв. спрямо главния ответник
„УниКредит Кънсюмър Файненсинг“ ЕАД за основателен.
С оглед уважаването на иска срещу главния ответник „УниКредит Консюмър
Файненсинг“ ЕАД, съдът не дължи разглеждане и произнасяне по исковата претенция
срещу евентуалния такъв „Емаг Интернешънъл“ ООД, тъй като не е настъпило
вътрешно-процесуалното условие за това.
По разноските:
При този изход на спора, право на присъждане на сторените разноски има ищцата
Р. С. Р. е доказала разноски, както следва: 127.26 лева – държавни такси; 250.00 лева –
депозит по ССчЕ; 600.00 лева – депозит по СТЕ; 550.00 лева – депозит по
допълнителна ССчЕ; 960.00 лева – адвокатско възнаграждение, или общо 2487,26лв.
Съдът, след като взе предвид фактическата и правна сложност на спора, броя на
проведените открити съдебни заседания, вида и обема на събраните доказателства,
приема възражението за прекомерност на адв. възнаграждение за неоснователно. Ето
защо, следва да му се присъдят разноските от 2487,26лв. в пълен размер.
Ответникът „Емаг Интернешънъл“ ООД претендира разноски за юрисконсултско
възнаграждение и е доказал такива в размер на 250,00лв. депозит за ССчЕ. Съдът на
основание чл. 78, ал. 8 ГПК определя юрк. възнаграждение на 150лв. при съобразяване
продължителността на производството и извършените процесуални действия.
Съгласно практиката на ВКС - определение № 555/ 13.08.2014 г. по ч.т.д. № 1991/2014
г. на ВКС, II ТО и много други, в хипотезата на евентуално субективно съединяване
на искове, при която уважаването на главния иск води до оставяне без разглеждане на
евентуалния иск, приложение намира процесуалното правило на чл. 78, ал. 4 ГПК и на
евентуалния ответник - участник в процес, в който всички процесуални действия по
главния и по евентуалния иск се осъществяват в едно производство без
последователност или разграничение във времето, се следва заплащане на деловодните
разноски, вкл. и за защитата му, осъществена от ангажирания адвокат, ако са налице
останалите предпоставки на процесуалния закон. Отговорността за направените от
насрещната страна разноски за водене на делото е основана на поведението й за
неоснователно предизвикан правен спор и не е обусловена от наличието или не на
вина, поради което съдебните разходи се дължат винаги при условията на чл. 78 ГПК
съобразно изхода на делото - при отхвърляне на иска, прекратяване на производството,
респ. оставяне без разглеждане на предявения евентуален иск, ищецът макар и
освободен от такси и разноски, дължими към съда, отговаря за разноските на
ответника. Ето защо, на ответника „Емаг Интернешънъл“ ООД също следва да се
10
присъдят сторените разноски в общ размер от 400лв.
Доколкото обаче внесеният от ответника „Емаг“ депозит от 250лв. се отнася до
експертиза, която има значение за разрешаването на спора и с главния ответник, съдът
намира, че този разход следва да бъде добавен към разходите на ищеца, които дължи
ответникът „Уникредит кънсюмър файненсинг“ ЕАД. Тоест, общо на ищеца следва да
бъдат присъдени разноски от 2737,26лв., а на ответника „Емаг“ 400лв., като сумата от
250лв. представлява дължимия от ищеца на ответника „Емаг“ депозит от 250лв., който
трябва да бъде понесен поначало от загубилата спора страна – главният ответник
„Уникредит кънсюмър файненсинг“ ЕАД.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА „УниКредит Кънсюмър Файненсинг“ ЕАД, ЕИК: *********, със
седалище и адрес на управление: гр. София, ж.к. „Сердика“, ул. „Гюeшево“ № 14, да
заплати на Р. С. Р., ЕГН: **********, със съдебен адрес:
****************************************, на основание чл. 55, ал. 1, пр. 3 ЗЗД вр.
чл. 28, ал. 3 ЗПК сумата от 1675,36лв., представляваща заплатени погасителни вноски
в периода 04.06.2023г.-09.02.2024г. по договор за потребителски кредит № ******** от
04.06.2023г., както и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 2737,26лв.,
представляваща разноски по делото.
ОСЪЖДА Р. С. Р., ЕГН: **********, със съдебен адрес:
****************************************, да заплати на „Емаг Интернешънъл“
ООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ж.к.
„Младост“, бул. „Цариградско шосе“ № 40, бл. „Европарк“, ет. 6, сумата от 400,00лв.,
представляваща разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
11