Определение по дело №739/2023 на Административен съд - Русе

Производството е по реда на чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ), във връзка с чл. 203 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по искова молба на Д. Т. Б. от гр. Русе, с която са предявени обективно съединени искове срещу Областна дирекция (ОД) на МВР – Русе с правно основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. В исковата молба са релевирани доводи за причинени на ищеца имуществени и неимуществени вреди в резултат от незаконосъобразни действия и бездействия на служители в сектор „Пътна полиция“ (сектор ПП) при ОД на МВР – Русе във връзка с подадени от страна на ищеца искания за издаване на свидетелство за управление на моторно превозно средство (СУМПС).

В искова молба с вх. № 5249 от 29.11.2023 г. по описа на съда с приложени към нея писмени доказателства (л. л. 2 – 43 от делото) са изложени подробни фактически обстоятелства, на които се основават предявените искове, като с допълнителна молба-уточнение вх. № 661 от 31.01.2024 г. по описа на съда (л. 51 от делото), в т. 3 са посочени конкретните действия и бездействия, от които са причинени вредите на ищеца.

В депозираната искова молба, ищецът твърди, че е професионален шофьор и доскоро е упражнявал тази професия, за да набавя прехраната си, както и че има придобита правоспособност за управление на МПС от категории А, В, С, СЕ, BE, М и Ткт. Твърди, че същите са удостоверени с издадено СУМПС № *********, със срок на валидност от 03.09.2003 г. до 03.09.2013 г. Това свидетелство било подменено с друго такова, издадено от властите на ФР Германия. Немското свидетелство загубило валидността си, поради неявяването му на медицинско-психологическо изследване. По време на няколкогодишен престой на територията на Германия, с цел да улесни работата си като водач на товарен автомобил, ищецът бил посъветван от местните работодатели да подмени българското си свидетелство за управление с немско. Той това и направил. След определен период от време бил поканен от властите да се яви на медицинско-психологическо изследване за подновяване на свидетелството. Поради някои несъвършености в ползването на немския език и не на последно място поради цената на това изследване (около 1 500 евро), ищецът се отказал от немското свидетелство за управление, като върнал същото на немските власти. Това съвпадало и с плановете му да се завърне трайно в България, където смятал да поднови българското си СУМПС.

От обстоятелствената част на исковата молба, както и от събраните по делото писмени и гласни доказателства се установяват следните релевантни към исковите претенции на Б. факти и обстоятелства:

На 09.10.2017 г. постъпила молба от Д. Т. Б. вх. № 108500-18999 до началник сектор ПП при ОД на МВР - Русе за подмяна на немско свидетелство за правоуправление с българско такова. В молбата Б. е посочил, че е върнал немското СУМПС в Германия през 2016 г., тъй като не е пожелал да премине през психологическо изследване. (л. 11 от делото).

С писмо peг. № 1085р-5897 от 11.10.2017 г. до началника на отдел „Пътна полиция" при ГДНП е поискано съдействие от компетентните власти във ФРГ за информация получавано ли е при тях СУМПС на името на Б., къде се намира, какъв е неговият статус, за кои категории е издадено и може ли да бъде подменено с българско такова. Отговор не е получен. (л. 12 от делото)

На 02.12.2019 г. е постъпила молба от упълномощено от Д. Т. Б. лице с вх. № 108500-24660 до началник сектор ПП при ОД на МВР - Русе за подмяна на немско свидетелство за правоуправление с българско такова (л.13 от делото).

С писмо peг. № 1085р-10192 от 04.12.2019 г. до началника на отдел „Пътна полиция" при ГДНП е поискано съдействие от компетентните власти във ФРГ за повторно изискване на информация има ли наложени забрани, непозволяващи немско СУМПС с № К20065278Х1 на името на Б. да бъде подменено с българско като е приложено и писмото от 2017 г. (л. 14 от делото).

С писмо с рег. № 108500-25685 (без дата), началник сектор ПП при ОД на МВР – Русе уведомява пълномощника на Б. за така предприетите действия и че след получаване на отговор ще бъде своевременно уведомен (л. 15 от делото)

В отговор с peг. № 3286р-57155 от 27.12.2019 г., ГДНП отговарят, че след направена справка в мрежата за автоматизиран обмен на данни EUCARIS RESPER е установено, че лицето не притежава валидно немско СУМПС, поради отказ на Б. да се яви на медицинско психологическо изследване във ФРГ за възстановяване на правоспособност (л. 16 от делото).

От сектор ПП при ОД на МВР - Русе изпращат до упълномощеното от ищеца лице писмо с рег. № 108500-18 (без дата), с което му отговарят, че не може да му бъде издадено българско СУМПС като подмяна на чуждо такова, като е уточнено, че това е резултат от анулиране на СУМПС в друга държава-членка на ЕС или има наложени ограничения или временно лишаване от право да управлява МПС на територия на държава членка, като администрацията на сектор ПП при ОД на МВР - Русе коментира само възможността да се замени немското СУМПС (л. 17 от делото).

Към този момент ИА АА издава справка за изпитите, които е положил ищецът по категории. От справката е видно, че в системата на ИА АА е отбелязано, че Б. притежава категориите С+Е, В+Е, C1+E, A, A1, А2, В, В1, В1(78), В (78), АМ, Ткт, С, С1, С1->[населено място] твърди, че въпреки това от сектор ПП при ОД на МВР – Русе отказват да подменят свидетелството за управление, като му обясняват, че трябва да се яви отново на изпити. Тъй като в ИА АА категории стоят (това се вижда в системата им и при обучителните фирми), за да го допуснат до курсове и изпити, му трябва документ от сектор ПП при ОД на МВР - Русе, че има някаква причина да не се признават тези категории. Така, ищецът твърди, че в сектор ПП му дават бланка на заявление, с което да поиска удостоверение за правата и наложените наказания като водач. Той попълва това заявление и то е входирано в сектор ПП при ОД на МВР - Русе на 06.07.2020 г. (л. 20 от делото). Въз основа на него от сектор ПП при ОД на МВР – Русе му издават удостоверение, което да послужи пред учебен център „Х.“ за възстановяване на правоспособност за управление на МПС от кат. А. (л. 21 от делото). Ищецът твърди, че след това от сектор ПП при ОД на МВР - Русе му дават още едно заявление, което той пак попълва и е входирано в сектор ПП при ОД на МВР - Русе с вх. № 15926 от 01.09.2020 г. (л. 22 от делото). Въз основа на него от сектор ПП при ОД на МВР - Русе издават на Б. удостоверение изх. № 108500-16076 от 03.09.2020 г., в което отново обясняват подробно, че е било отнето немското свидетелство и че съгласно българските норми не може да му бъде извършена подмяна на невалидно свидетелство. Удостоверението е издадено, за да послужи пред РД АА - Русе за придобиване на правоспособност за управление на МПС от кат. А и СЕ (л. 23 от делото).

М. Б. се явил на медицински изследвания за физическо здраве и психическа годност и има издадени удостоверение за психологическа годност № 590347, издадено на основание протокол № 23/18.07.2020 г. и удостоверения за физическо здраве изх. № № 3210 и 3211 от 12.08.2020 г. (л. л. 24 – 26 от делото). Ищецът твърди, че тези медицински документи са били достатъчни за подмяната на СУМПС с изтекъл срок - това, което е трябвало, според него, да направят в сектор ПП при ОД на МВР - Русе.

На 12.03.2020 г. ищецът е подал заявление за издаване на СУМПС след като се е явил на практически изпит за придобиване на правоспособност и му е издадено СУМПС за категории АМ, В1 и В. На 19.08.2020 г. ищецът е подал заявление за издаване на СУМПС след като се е явил на практически изпит за придобиване на правоспособност и му е издадено СУМПС за категории AM, B1, В, C1, С и Ткт. (л. л. 72 - 91 от делото)

На 10.12.2020 г. е постъпила молба от Д. Т. Б. с вх. № 108500-23545 до началник сектор ПП при ОД на МВР - Русе за подновяване на СУМПС за категории А и Е поради изтекъл срок като е приложено валидно медицинско изследване и психологическо изследване (л. 27 от делото).

С писмо peг. № 108500-23655 от 14.12.2020 г., началник сектор ПП при ОД на МВР - Русе отговаря като посочва фактическата обстановка до момента и необходимите стъпки, които Б. следва да направи за издаване на ново СУМПС за категории СЕ и А: заявление по образец и приложени документи съгласно ПИБЛД; карта за оценка на физическата годност; копие от удостоверение за психологическа годност; декларация, че обичайното пребиваване не е в друга държава-членка на ЕС и че не е притежавал валидно СУМПС, издадено в държава-членка на ЕС; копие от документ за завършен минимален образователен етап; наличното СУМПС за категории С, С1, В, В1, Ткт, АМ. С посоченото писмо Б. е уведомен, че към настоящия момент в сектор ПП при ОД на МВР - Русе не са получени оригинални протоколи за успешно положени изпити за придобиване на правоспособност от категория А и СЕ. (л. 28 от делото)

На 23.12.2020 г. е постъпила молба от Д. Т. Б. с вх. № 108500-24373 до началник сектор ПП при ОД на МВР - Русе да му бъде отговорено ще му бъде ли преиздадено СУМПС-то за категории А и СЕ или изрично ще му бъде отказано такова (л. 30 от делото).

С писмо peг. № 108500-24639 от 30.12.2020 г., началник сектор ПП при ОД на МВР - Русе отговаря, че съгласно чл. 14 ал. 1 от Наредба № I-157 от 01.10.2002 г. на водачa се издава ново СУМПС въз основа на служебно изпратен оригинален протокол за успешно положен изпит от областен отдел на дирекция „Автомобилна инспекция“ като лицето представя и посочени документи, в т.ч. и старото СУМПС. (л. 31 от делото)

Налице са данни за това, че последното издадено българско СУМПС с № *********, издадено на 03.09.2003 г., валидно до 03.09.2013 г., което е било заменено с чуждестранно такова - немско, е със статус от 25.04.2014 г. „унищожен“, причина „подмяна/замяна в чужбина“, а не такова с причина „изтичане срок на валидност“, видно от АИС БДС, за което е представена и справка.

По делото са налични още данни за отменен като незаконосъобразен с влязъл в сила съдебен акт индивидуален административен акт, издаден, обаче, не от орган на ответника – ОД на МВР - Русе, а от изпълнителния директор на изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“ – София, а именно това е заповед № РД-01-587 от 16.11.2020 г., с която са анулирани резултатите на ищеца от проведените теоретичен и практически изпит за придобиване на правоспособност за управление на МПС от категория В, съгласно протоколи № 227 от 04.03.2020 г. и № 245 от 10.03.2020 г. на областен отдел „Автомобилна администрация“ - Русе към регионална дирекция „Автомобилна инспекция“ - Русе (вж. заверен препис на решение № 1488 от 16.02.2022 г., постановено по адм. дело № 8541/2021 г. по описа на ВАС на л. л. 33 – 35 от делото).

При тези фактически обстоятелства, на които се основават исковете, ищецът твърди, че ОД на МВР - Русе, чрез администрацията в сектор ПП, е била длъжна да предприеме действия по молбата му от 09.10.2017 г. Вместо това, след исканото съдействие от ГДНП, служителите на сектор ПП при ОД на МВР - Русе бездействали две години. Не се отговаряло на искането му, не се издавал административен акт, не се проверявало защо няма отговор по исканото съдействие от ГДНП. Ищецът квалифицира това бездействие като незаконосъобразно и в противоречие с принципа за бързина в административния процес, като сочи, че действия от служителите на сектор ПП при ОД на МВР - Русе били предприети едва след втората му молба от 2019 г., които действия обаче също били незаконосъобразни. Ищецът посочва, че такива действия се явявали даването на устни, а по-късно и на писмени указания за провеждане на ново обучение за различните категории МПС и явяване на изпити пред АА за придобиване на правоспособност. Твърди, че тези указания се поддържали от администрацията на ОД на МВР - Русе, чрез служителите в сектор ПП, дори след молбата му от 23.12.2020 г. Дори от сектор ПП при ОД на МВР – Русе му „съдействат и помагат“, като му издават удостоверения и справки за пред АА и пред обучителните фирми. Според ищеца, тези действия също били незаконосъобразни, тъй като противоречали на принципите в административния процес за служебно начало, за служебно събиране на доказателства и за осъществяване на процесуално съдействие на страните. Според ищеца, указанията на служителите на сектор ПП при ОД на МВР - Русе в тази насока били незаконосъобразни. Във връзка с това твърди, че в Германия връща СУМПС, тъй като не се е явил на психологическо изследване и няма никакви данни да е бил лишен от право да управлява като наказание или по друга причина да е загубил временно или завинаги правоспособността си. Твърди още, че в България, доказването на медицинска и психологическа годност е предпоставка не за възстановяване на правоспособност, а за преиздаване на СУМПС. Това било така, тъй като уменията да се управлява ПС от съответната категория се придобивали веднъж и законодателят не е предвидил задължение или процедура тази правоспособност да се проверява или опреснява, или доказва от лицето през годините. Единствено презумпцията, че тази правоспособност е нарушена или изгубена поради множество нарушения, се свързвало с изискване тя да бъде възстановена, но това било специална хипотеза, която тук не била налице. От друга страна, срочният характер на издаваните СУМПС бил обвързан единствено с медицинското и психологическо здраве на лицето, които могат да се отразят на способностите му да управлява МПС. Именно поради това, преиздаването на СУМПС било свързано с представянето на доказателства за медицинско и психологическо здраве. Затова и немското свидетелство на ищеца било невалидно, тъй като Б. не е доказал пред немските власти, че е медицински и психологически здрав. Но това не означавало, че е изгубил правоспособността си. Доказването на тези медицински критерии било извършено и пред българските власти по повод издаването на новото СУМПС от 2020 г. Твърди, че всъщност не се е сбъднал нито един правнорелевантен юридически факт, който да осъществява хипотеза на правна норма, предвиждаща изгубване на правоспособност. Последното било установено и застъпено и в мотивите на решение № 1488 от 16.02.2022 г., постановено по адм. дело № 8541/2021 г. по описа на ВАС.

Според ищеца, цялата поредица от незаконосъобразно бездействие и незаконосъобразни действия на служители в сектор ПП при ОД на МВР – Русе, продължили за период от пет години, като му нанесли имуществени и неимуществени вреди. Имуществените вреди се изразявали в загубите, предизвикани от неналагащи се и неоправдани разходи за провеждане на обучения и за явяване на изпити. Изразявали се и в пропуснатите ползи, тъй като той за дълъг период от време не е имал възможност да получава доходи, упражнявайки професията си на професионален шофьор, а е получавал никакви или по-ниски доходи от възможните. Във връзка с така претендираните имуществени вреди ищецът представя редица писмени доказателства, както и е поискал събирането на гласни доказателства, като съдът е допуснал до разпит и е разпитал свидетелите Б. П. Б. – автоинструктор в учебен център „Бъзовски“ - Русе, М. И. Х. – управител на ЕТ „НУНКИ – М. Хаджиев“ и Т. Т. М. – сестра на ищеца и упълномощено от него лице, което е подало някои от молбите за подмяна/издаване на ново СУМПС. Неимуществените вреди ищецът описва като претърпян дискомфорт, стрес, емоционален и психически тормоз, ежедневно напрежение в резултат от неадекватните действия на служителите в сектор ПП при ОД на МВР – Русе, като в подкрепа на твърденията му основно са показанията на неговата сестра – Т. Т. М..

В обобщение, в молба-уточнение вх. № 661 от 31.01.2024 г. по описа на съда (л. 51 от делото), в т. 3, ищецът посочва следните незаконосъобразни действия/бездействия на служители на сектор ПП при ОД на МВР – Русе:

• издаването на удостоверение от 2020 г., което да послужи пред РД АА, в което се съдържали според ищеца подвеждащи АА неверни факти и обстоятелства (л. 23 от делото)
• бездействието да подновят СУМПС след представянето през август 2020 г. на нужните документи
• отказът от декември 2020 г. да подновят СУМПС поради изтекъл срок;
• писменият „съвет“ от декември 2020 г. да се яви на изпити за придобиване на правоспособност;
• издаването на справка от март 2020 г. на придобити категории, която била ръчно поправена от неизвестен служител на сектор ПП по отношение на изброените категории;
• изпращането на писма с информация до РД АА Русе, разясняващи правния статут на ищеца, за които се твърди, че са подвели администрацията на ИААА да издаде незаконосъобразен акт;
• бездействието и към момента да удовлетворят молбата на ищеца за подновяване на СУМПС поради изтекъл срок.

Въз основа на фактическите обстоятелства, на които се основават предявените искове е формулиран петитум, с който се претендират следните обезщетения:

1. неимуществени вреди в размер на 20 000, 00 лева, като същите са подробно индивидуализирани в обстоятелствената част на исковата молба. Периодът, за който се претендират неимуществените вреди е от 09.11.2017 г. до датата на предявяване на иска;

2. имуществени вреди, от които:

2.1. претърпени загуби общо в размер на 1 632, 69 лева, представляващи заплатени суми за участие в курсове за придобиване на съответните категории за управление на ППС, представляващи такси за обучение, държавни такси за явяване на теоретичен и практически изпит и

2.2. пропуснати ползи общо в размер 38 420, 00 лева за периода от м.02.2020 г. до 16.02.2022 г. включително, изразяващи се в лишаване на ищеца от възможността да работи като международен шофьор.

В предявената искова молба, в съдебно заседание в хода по същество на делото, както и в депозирана по делото писмена защита вх. № 2394 от 02.05.2024 г. по описа на съда, чрез процесуални представители – адв. П. Х. и адв. [населено място], ищецът подробно излага своите доводи относно основателността на предявените обективно съединени искове, като претендира съдът да осъди ОД на МВР – Русе да заплати претендираното обезщетение за твърдяни претърпени имуществени и неимуществени вреди, както и да му бъдат присъдени направените в настоящото производство разноски, съгласно представен списък на разноските (л. 98 от делото).

Ответникът по предявените обективно съединени искове – ОД на МВР - Русе, чрез процесуален представител гл. юрисконсулт Т. Й., в депозиран по делото подробен отговор на исковата молба вх. № 1055 от 16.02.2024 г. по описа на съда с приложени писмени доказателства (л. л. 59 – 91 от делото), в проведеното на 22.04.2023 г. открито съдебно заседание в хода по същество на делото, както и в писмени бележки вх. № 2341 от 26.04.2024 г. по описа на съда, счита заявените от Б. искови претенции за неоснователни. Претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение, съгласно представен списък на разноските на л. 100 от делото. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, в случай че исковете бъдат уважени.

Представителят на Окръжна прокуратура - Русе изразява становище за основателност на исковите претенции, като претендираният иск за имуществени вреди, счита, че следва да бъде уважен в размера на възнаграждението, което е следвало да получи ищецът, след като е бил лишен от възможността на труд и правото му да управлява МПС, като по този начин биха се сметнали пропорционално и пропуснатите ползи. Относно неимуществените вреди, счита, че искът е доказан както по основание, така и по размер.

По допустимостта на исковата молба

При съобразяване с изложеното в обстоятелствената част на исковата молба и молба-уточнение вх. № 661 от 31.01.2024 г. по описа на съда (л. 51 от делото), със становищата на страните по делото, както и след преценка на събраните по делото писмени и гласни доказателства, административният съд приема, че депозираната искова молба се явява процесуално недопустима.

Съображенията за този извод са следните:

Съгласно разпоредбата на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност, както и за вредите, причинени от действието на отменени като незаконосъобразни или обявени за нищожни подзаконови нормативни актове.

Елементите на фактическия състав на отговорността на държавата по ЗОДОВ включват:

1/. незаконосъобразен акт, действие или бездействие на орган или длъжностно лице, извършени при или по повод изпълнение на административна дейност;

2/. отмяната им по съответния ред;

3/. причинена вреда (имуществена и/или неимуществена);

4/. пряка причинно-следствена връзка между акта, действието/бездействието и причинената вреда.

Искът за обезщетение би бил допустим:

а) когато оспореният административен акт е вече отменен от горестоящия административен орган или от съда – чл. 204, ал. 1 от АПК;

б) когато се иска обезщетяване за вреди, причинени от нищожен или оттеглен административен акт – чл. 204, ал. 3 от АПК;

в) когато се претендира обезщетяване за вреди, причинени от незаконосъобразни действия или бездействия на длъжностни лица при упражняване на административната им дейност – чл. 204, ал. 4 от АПК.

Съдебната практика /т. 4 от Тълкувателно решение № 3 от 22.04.2004 г. по т. дело № 3/2004 г. на ОСГК на ВКС на РБ/, както и доктрината, приемат за незаконни действия или бездействия само „фактическите“ такива, т.е. тези, които произтичат пряко от правна норма и не са опосредени с издаване на административен акт.

Действието или бездействието, на които се основава конкретна искова претенция, са незаконни, когато противоречат на закона или на друг нормативен акт или когато не са предвидени в него, т.е. при липса на законово основание.

Под действия и бездействия, съгласно т. 4 от Тълкувателно решение № 3 от 22.04.2004 г. на ВКС по ТД № 3/2004 година на ОСГК, се разбират фактически действия и бездействия, които административният орган или длъжностните лица са длъжни да извършат по силата на нормативен акт. В този случай на задължение на административния орган, произтичащо пряко от закона, следва да съответства прогласено от същия нормативен акт субективно право на гражданин или организация, като двата елемента съставят регламентирано от този нормативен акт административно правоотношение.

Следователно е необходимо наличие на такова административно правоотношение, при което да е налице защитимо от закона субективно право, което да може да бъде реализирано директно по силата на правна норма чрез съответстващо му действие от страна на административния орган, без да е необходимо издаване на индивидуален административен акт. Това са основните предпоставки, за да се установи налице ли е „бездействие“ от страна на съответния административен орган и дължал ли е той определено „действие“. (в този смисъл е например решение № 4352 от 9.04.2024 г. на ВАС, постановено по адм. дело № 11109/2023 г., III о.)

В случая се твърди настъпване на имуществени и неимуществени вреди в патримониума на ищеца от неоснователно бездействие и незаконосъобразни действия на служители в сектор ПП при ОД на МВР - Русе да се издаде/подмени немско СУМПС с българско такова, съответно да се издаде/поднови българското СУМПС на ищеца поради изтекъл срок (вж. постъпила молба от Д. Т. Б. вх. № 108500-18999 от 09.10.2017 г. до началник сектор ПП при ОД на МВР - Русе на л. 11 от делото, постъпила молба от упълномощено от Д. Т. Б. лице с вх. № 108500-24660 от 02.12.2019 г. до началник сектор ПП при ОД на МВР – Русе на л. 13 от делото, молби съответно от 10.12.2020 г. и от 23.12.2020 г. на л. 27 и л. 30 от делото).

Във връзка с така цитираните молби на ищеца до началник сектор ПП при ОД на МВР – Русе следва да се има предвид, че българското свидетелство за управление на моторно превозно средство е индивидуален удостоверителен документ за правоспособност за управление на МПС, според легалната дефиниция на чл. 50, ал. 1 от Закона за българските лични документи.

В този смисъл СУМПС е документ от значение за упражняване на правото да се управлява МПС, като при неговото издаване е налице волеизявление по смисъла на чл. 21, ал. 3 от АПК, тъй като чрез изготвяне на документа /СУМПС/ се материализира волята на властническия орган, че съответното лице има право да управлява МПС, тоест това е материализирано волеизявление за издаване на документ от значение за признаване и упражняване на права и задължения, а именно за притежаване на правоспособност за управление на МПС.

От изложеното следва, че по своята правна същност СУМПС е индивидуален административен акт.

Условията и редът за издаване на СУМПС са регламентирани с Наредба № I-157 от 01.10.2002 г. за условията и реда за издаване на свидетелство за управление на моторни превозни средства, отчета на водачите и тяхната дисциплина, както и в Правилника за издаване на българските лични документи (ПИБЛД), приет с ПМС № 13 от 08.02.2010 г., обн., ДВ, бр. 12/12.02.2010 г.

Разпоредбата на чл. 2, ал. 1 от Наредба № I-157 от 1.10.2002 г. също определя свидетелството за управление на МПС като индивидуален удостоверителен документ за правоспособност за управление на моторно превозно средство.

Съгласно разпоредбата на чл. 12, ал. 1, т. 5 и т. 8 от Наредба № I-157 от 1.10.2002 г., свидетелство за управление на МПС се издава при подмяна поради изтичане срока на валидност и подмяна на чуждестранно национално свидетелство за управление.

Издаването на СУМПС във връзка подадено заявление е административна услуга, която административният орган е длъжен да извърши по силата на нормативен акт. В този смисъл искането за издаване на СУМПС попада в обхвата на нормата на § 8 от ПЗР на АПК – искане за извършване на административна услуга, изразяваща се в издаване на документ от значение за признаване и упражняване на права и задължения, а липсата на активно процесуално поведение от страна на компетентния административен орган от своя страна е уредено в чл. 58 от АПК - презумирано от закона отрицателно по съдържание волеизявление от страна на административния орган за издаване на административен акт с конкретно предписано съдържание, респ. за извършване на административна услуга.

Признаването и подмяната на чуждестранно национално свидетелство за управление на МПС е уредено в правната норма на чл. 17 от наредбата. То е вид административна услуга, приравнена по силата § 8 от ПЗР на АПК на индивидуален административен акт и за него се прилагат общите правила за издаване на индивидуални административни актове по АПК. Така, по първата молба на ищеца от 09.10.2017 г. да му бъде подменено немското свидетелство с българско липсват данни компетентният административен орган да се е произнесъл, поради което е формиран мълчалив отказ съгласно чл. 58, ал. 1 от АПК. Липсата на активно поведение на административния орган в случая следва да се разглежда именно в хипотезата на мълчалив отказ по смисъла на чл. 58 от АПК - презумирано от закона отрицателно по съдържание волеизявление от страна на административния орган по отправеното до него искане за издаване на административен акт с конкретно предписано съдържание, респ. - за извършване на административна услуга (приравнена по силата § 8 от ПЗР на АПК на индивидуален административен акт). Мълчалив отказ по чл. 145, ал. 2, т. 1, във вр. с чл. 58, ал. 1 от АПК е налице при неизпълнение в сроковете по чл. 57 от АПК или в предвидените в специален закон такива - в случая от Наредба № I-157 от 01.10.2002 г., на задължение на административния орган да разгледа по същество отправено до него искане (в този смисъл са определение № 6151 от 27.05.2015 г. на ВАС по адм. дело № 3463/2015г., VII о., както и определение № 8505 от 9.07.2015 г. на ВАС по адм. дело № 5476/2015 г., VII о.).

Няма данни по делото, както и наведени твърдения, така формираният мълчалив отказ да е бил оспорен и отменен по съответния ред с влязъл в сила акт.

По отношение на втората молба за подмяна на немското СУМПС с българско такова от 02.12.2019 г. би могло да се приеме, че е постановен изричен отказ на органа да издаде българско свидетелство за управление на МПС по причина подмяна на чуждо такова (вж. писмо с рег. № 108500-18 (без дата) на началник сектор ПП при ОД на МВР – Русе на л. 17 от делото). По отношение на този изричен отказ, също липсват данни, а и твърдения, същият да е оспорван и отменен с влязъл в сила акт.

По отношение на искането на ищеца да му бъде подновено СУМПС поради изтекъл срок на основание чл. 15, ал. 1, т. 1 от наредбата (л. 27 и л. 30 от делото) също следва да се приеме, че е формиран мълчалив отказ на компетентния административен орган. Във връзка с това следва да се отбележи, че писмо peг. № 108500-23655 от 14.12.2020 г. на началник сектор ПП при ОД на МВР – Русе (л. 28 от делото), както и писмо peг. № 108500-24639 от 30.12.2020 г. (л. 31 от делото) имат по-скоро информативен характер, тъй като с тях органът не се е произнесъл по същество по отправеното към него искане. Поради това липсата на активно процесуално поведение на компетентния административен орган по направеното от Б. искане следва да се разглежда като мълчалив отказ по смисъла на чл. 58 от АПК - презумирано от закона отрицателно по съдържание волеизявление от страна на административния орган за издаване на административен акт с конкретно предписано съдържание, респ. - за извършване на административна услуга, приравнена по силата § 8 ПЗР на АПК на индивидуален административен акт. Както вече беше посочено в мотивите на настоящия съдебен акт, мълчалив отказ по чл. 145, ал. 2, т. 1, във вр. с чл. 58, ал. 1 от АПК е налице при неизпълнение в сроковете по чл. 57 от АПК или в предвидените в специален закон такива - в случая в сроковете по Наредба № I-157 от 01.10.2002 г., на задължение на административния орган да разгледа по същество отправено до него искане. В случая предвид непроизнасянето по същество по молбата на Б. от 10.12.2020 г., по направеното в нея искане е бил формиран мълчалив отказ, защитата по който е следвало да се осъществи по реда на чл. 145 и сл. от АПК. Няма данни по делото, а и дори наведени твърдения, така формираният мълчалив отказ да е бил оспорен и отменен по съответния ред с влязъл в сила акт.

Действията, извършени от служителите на ПП към ОДМВР Русе, по издаване на СУМПС не представляват фактически действия, съгласно възприетото и посочено по-горе тълкуване на това понятие от съдебната практика и правна доктрина. Съответно всички посочени от ищеца като незаконосъобразни действия на служители в сектор ПП при ОД на МВР – Русе следва да се приемат като част от административнопроизводствените действия по провеждане на производство по издаване на административен акт или административна услуга.

Издаването на СУМПС е административна услуга по смисъла на § 1, т. 2, б. „б“ от Закона за администрацията, като съгласно § 8 от АПК се прилагат правилата за издаване и обжалване на индивидуални административни актове, както и обжалване на отказите за извършването им, освен ако в специален закон е предвидено друго.

Отказът да се издаде СУМПС, изричен или мълчалив, представлява акт от категорията на чл. 21, ал. 3 от АПК, във вр. с § 8 от ПЗР на АПК, а именно - отказ да се извърши административна услуга, изразяваща се в издаването на документ от значение за признаване и упражняване на права и задължения, поради което не попада в хипотезата на неоснователно бездействие по смисъла на чл. 256 - чл. 257 от АПК. (в този смисъл са например решение № 10592 от 23.08.2017 г. на ВАС по адм. д. № 2066/2017 г., VII о.; решение № 13784 от 6.11.2020 г. на ВАС по адм. д. № 9504/2020 г., VII о; определение № 8505 от 9.07.2015 г. на ВАС по адм. д. № 5476/2015 г., VII о.; определение № 6151 от 27.05.2015 г. на ВАС по адм. д. № 3463/2015. г., VII о.)

Предвид това съдът приема, че неиздаването на СУМПС не може да бъде разглеждано като незаконосъобразно фактическо бездействие на административен орган по смисъла на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. Не са фактически действия и всички онези, посочени от страна на ищеца действия, които са част от производството по издаване на СУМПС, които са административно производствени действия по смисъла на чл.21, ал.5 АПК.

В конкретната хипотеза, квалифицираните от ищеца като незаконосъобразни действия и бездействия на служителите на сектор ПП при ОДМВР Русе, по своята правна същност са мълчаливи откази да се издадат индивидуални административни актове, както и административно производствени действия по смисъла на чл.21, ал.5 АПК.

От изложеното следва, че липсват твърдения за фактически действия и бездействия, които административният орган или длъжностните лица са длъжни да извършат по силата на нормативен акт по смисъла на чл.203, ал.1 АПК.

От фактическите обстоятелства, на които се основават исковете и формулираните петутими, следва изводът, че претендираните вреди се твърди, че произтичат от мълчаливи откази за издаване на ИАА.

В конкретния случай не е налице отменен като незаконосъобразен административен акт, нито доводите на ищеца водят на извод за вреда в резултат на незаконосъобразно фактическо бездействие или незаконосъобразни фактически действия на административен орган.

Касае се за формиране на волеизявления за издаване на документ от значение за признаване, упражняване права, а отказът /изричен или мълчалив/ за издаване на СУМПС е отказ за издаване на индивидуален административен акт по см. на чл. 21, ал. 3 от АПК.

Тези индивидуални административни актове не са били оспорени пред съда от ищеца, нито са били отменени или оттеглени от органа.

Действително по делото са налични данни за отменен като незаконосъобразен с влязъл в сила съдебен акт индивидуален административен акт. Този акт, обаче, не е издаден от орган на ответника – ОД на МВР - Русе, а от изпълнителния директор на изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“ – София, а именно това е заповед № РД-01-587/16.11.2020 г., с която са анулирани резултатите на ищеца от проведените теоретичен и практически изпит за придобиване на правоспособност за управление на МПС от категория В, съгласно протоколи № 227 от 04.03.2020 г. и № 245 от 10.03.2020 г. на областен отдел „Автомобилна администрация“ - Русе към регионална дирекция „Автомобилна инспекция“ - Русе (вж. заверен препис на решение № 1488 от 16.02.2022 г., постановено по адм. дело № 8541/2021 г. по описа на ВАС на л. л. 33 – 35 от делото).

Доколкото процесните искови претенции се основават на твърдение за понесени имуществени и неимуществени вреди вследствие на откази /изрични и/или мълчаливи/ да се издаде СУМПС, то за допустимостта им е необходима отмяната на тези актове по съответния ред.

Съгласно правната норма на чл. 204 от АПК, условие за допустимост на иска за обезщетение е отмяната на административния акт по съответния ред.

След като не е налице отменен по съответния ред административен акт, искът с правно основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ е недопустим. В този смисъл е и константната практика на Върховния административен съд.

Самата разпоредба на чл. 204, ал. 1 от АПК носи наименование „Допустимост на иска“, следователно изискването за предварителна отмяна на индивидуалния административен акт представлява изискване за допустимост, което представлява предварителна положителна процесуална предпоставка за разглеждане на иска по същество от компетентния съд. (в този смисъл са например определение № 415 от 15.01.2024 г. на ВАС по адм. д. № 11201/2023г., III о.; определение № 1071 от 31.01.2024 г. на ВАС по адм. д. № 12353/2023 г., III о.; определение № 1133 от 31.01.2024 г. на ВАС по адм. д. № 11001/2023 г., III о.; определение № 1904 от 19.02.2024 г. на ВАС по адм. д. № 1534/2024 г., III о.)

Поради тази причина, не е налице една от процесуалните предпоставки за допустимост на исковата претенция за разглеждането й по заявения процесуален ред - чл. 203 - чл. 207 от АПК.

При тези обстоятелства съдът намира, че исковата молба, въз основа на която е образувано настоящото производство, следва да бъде върната на ищеца, а производството по делото – прекратено. Налице са предпоставките на чл. 130 от ГПК, във вр. с чл. 204, ал. 1 от АПК.

По разноските

По аргумент от чл. 78, ал. 4 от ГПК ответникът има право на разноски и при прекратяване на делото. Правото на съдебни разноски възниква в хипотезите на чл. 78, ал. 8 от ГПК, с оглед изхода на производството и от факта, че юридическото лице е защитавано от юрисконсулт - чл. 32, т. 3 от ГПК. Процесуалният закон предвижда възможност за присъждане на разноски по реда на чл. 78, ал. 8 от ГПК при установено осъществяване на процесуално представителство от юрисконсулт в допустимите хипотези. С оглед изложеното, на ответника – ОД на МВР – Русе се следват разноски за възнаграждение за юрисконсултска защита, което съдът определя на основание чл. 24 от Наредбата за правната помощ в размер на 100 лева.

По изложените съображения съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ протоколно определение от 22.04.2024 г. за даване ход на делото по същество.

ВРЪЩА исковата молба на Д. Т. Б., с вх. № 5249 от 29.11.2023 г. по описа на Административен съд - Русе, с която са предявени обективно съединени искове срещу Областна дирекция на МВР – Русе, за присъждане на обезщетения, за неимуществени вреди в размер на 20 000, 00 лева за периода от 09.11.2017 г. до датата на предявяване на иска и за имуществени вреди, от които за претърпени загуби общо в размер на 1 632, 69 лева, представляващи заплатени суми за участие в курсове за придобиване на съответните категории за управление на ППС, представляващи такси за обучение, държавни такси за явяване на теоретичен и практически изпит, както и за пропуснати ползи общо в размер 38 420, 00 лева, за периода от м. 02.2020г. до 16.02.2022 г. включително, изразяващи се в лишаване на ищеца от възможността да работи като международен шофьор.

ПРЕКРАТЯВА производството по административно дело № 739/2023 г. по описа на Административен съд - Русе.

ОСЪЖДА Д. Т. Б. от гр. Русе, с [ЕГН] да заплати на Областна дирекция на МВР – Русе сума в размер на 100 лева, представляваща разноски по делото за юрисконсултско възнаграждение.

Определението подлежи на обжалване пред Върховния административен съд, с частна жалба в 7-дневен срок от съобщението.