№ 485
гр. П. , 11.06.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – П., XIX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в публично заседание
на дванадесети май, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Ангел Ташев
при участието на секретаря Наталия Димитрова
като разгледа докладваното от Ангел Ташев Гражданско дело №
20215220100565 по описа за 2021 година
Производството е образувано по повод искова молба на Г. Г. Ч., ЕГН ********** от
гр. С., п.к. 4490, ул. „П.“ № 2, чрез адв. П.М. от АК П., със съдебен адрес: гр. П., ул. „И. В.“
№ 12, ет. 3, кантора 10, против Център за спешна медицинска помощ П., Булстат *****, със
седалище и адрес на управление: гр. П., ул. „Б.“ № 17 с представляващ д-р Б. М.-Директор.
В исковата молба се твърди, че от 2014 г. между страните е налице трудово
правоотношение, като ищцата работи на длъжност „медицинска сестра“ във филиал С. към
ЦСМП П.. Сочи, че на 20.01.2021 г. й е връчена Заповед № РД02-2/19.01.2021 г. за налагане
на дисциплинарно наказание „забележка“, издадена от Директор на ЦСМП П. д-р Б. М.,
която оспорва, тъй като я счита за незаконосъобразна и неправилна. Допуснати били редица
съществени нарушения на процесуалните правила при издаването й. По същество не били
извършени описаните дисциплинарни нарушения.
В подкрепа на горното твърди, че в уводната част на заповедта са цитирани набор от
документи, с които не била запозната. Посочено е, че въз основа на тях е установено
описаното нарушение в заповедта и поради тази причина е следвало да са неразделна част от
заповедта и ищцата да е могла да се запознае с тях. Във връзка с това счита, че й е нарушено
правото по чл.358, ал.1, т.1 КТ.
Твърди, че преди налагане на дисциплинарното наказание и започване на
дисциплинарно производство срещу нея, не са й изискани писмени обяснения на основание
чл.193 от КТ за описаните нарушения.
1
Сочи, че не е спазен срокът по чл.194 ал.1 от КТ, а именно 2 месеца от откриване на
нарушението до налагане на дисциплинарното наказание със Заповед от 19.01.2021г..
Излагат се твърдения, че подробно са описани няколко ситуации на 12/13.11.2020 г.,
22/23.11.2020 г. и на 24.11.2020 г., но не е посочено с кои свои действия е осъществила
цитираните състави на дисциплинарни нарушения. Сочат се три различни състава на
дисциплинарни нарушения със съответните препратки към други нормативни актове, без да
става категорично ясно с кои действия, кои дисциплинарни нарушения са извършени. Във
връзка с това счита, че е налице грубо нарушение на процесуалните правила при издаване
на заповедта с аргумент от чл.195 КТ. Горното се отнасяло в най-голяма степен до първата
хипотеза - чл.187 ал.1 т.8 от КТ- злоупотреба с доверието на работодателя и уронване на
доброто име. Сочи, че в процесната заповед липсват мотиви, които я правят един порочен
акт и като такава подлежи на отмяна.
По отношение на направената в т.2 от Заповедта препратка към Етичния кодекс на
служителите в ЦСМП П. и Правилник за вътрешния трудов ред в ЦСМП П. заявява, че не са
й предоставени за запознаване тези нормативни актове нито при постъпването на работа,
нито по-късно. В тази връзка било некоректно да бъде наказвана по текстове от тези актове,
тъй като те са вътрешно ведомствени актове и за да имат сила по отношение на засегнатите
лица, следвало да са сведени до знанието им лично или чрез публичното им оповестяване.
Смята, че дори и да са й връчвани по-рано такива, е следвало да бъдат част от заповедта към
момента на връчването й за пълнота на съдържанието и за осигуряване правото й на защита.
По точка 3 от заповедта, сочи, че се правила връзка с чл.5 от Закона за защита от
дискриминация с твърдения за извършен акт на дискриминация спрямо колега и пряк
ръководител, но без да се сочи на какъв признак от изброените в чл.4 ал.1 от закона е
осъществено то. Оспорва да става въпрос за дискриминация в процесния случай, както и да
е било налице психически тормоз от сестра на лекар.
Във връзка с горното отрича да е извършила посочените нарушения на трудовата
дисциплина и по същество, отделно от твърденията й за процесуални нарушения на
процедурата. Сочи, че работодателят й не е приел нейните обяснения и всички останали
депозирани от ищцата документи – жалби и сигнали за психически тормоз на работното й
място, упражнявани от д-р К..
Твърди, че е нарушена разпоредбата на чл.195 ал.1 КТ, тъй като нямало посочен
състав на осъществено конкретно дисциплинарно нарушение, състоящо се от действия или
бездействия, които да осъществяват нормативно предвидено и залегнало нарушение на
трудовата дисциплина от категорията на някое от тези посочени в съответните актове. В
случая били дадени само възможно най-общи постановки, въз основа на които нямало как да
бъде установено нарушението, което е допуснато, кога и как е допуснато, коя правна норма
нарушава и защо. Счита, че неправилно е определен съставът на нарушение и няма
2
съответствие между обстоятелствената част на заповедта и санкционната такава. Нарушен е
чл.189 ал.2 от КТ, според който за едно и също нарушение на трудовата дисциплина може да
се наложи само едно дисциплинарно наказание.
Отрича на процесните дати да се е случило така, както е описано в заповедта, с която
й е наложено дисциплинарното наказание. Счита, че завеждащият филиала д-р К.
злоупотребявала с делегираните й от работодателя организационни правомощия.
По тези съображения моли съдът да постанови решение, по силата на което да
отмени наложеното й със Заповед № РД02-2/19.01.2021г. на Директор ЦСМП П.
дисциплинарно наказание „забележка". Претендира разноски. Сочи доказателства. В
подкрепа на изложеното депозира писмена защита.
В проведените съдебни заседания, при редовност на призоваването ищцата Г.Ч. се явява лично и с
пълномощник – адвокат П.М. от АК П.. Молят съда да уважи предявения иск. Претендира разноски.
Прави възражение по чл.78, ал.5 ГПК.
В срока по чл. 131 ГПК, е депозиран отговор на исковата молба от ответника, чрез
процесуалния му представител - адвокат Н.М., в който се излага становище за допустимост
и неоснователност на исковата претенция.
Не оспорва, че между страните е налице трудово правоотношение, като ищцата е
назначена на длъжността „медицинска сестра” във ФСМП-С. с трудов договор №
19/07.03.2014 г..
Оспорва твърдението, че обжалваната заповед е незаконосъобразна и неправилна.
Счита, че последната е издадена при спазени изисквания на КТ. Налице е извършено
виновно нарушение на трудовата дисциплина, което е санкционирано по предвидения в КТ
ред. Заповедта е мотивирана. Спазени са процесуалните правила по издаването й.
Дисциплинарното наказание е наложено в предвидения двумесечен срок, съгласно
разпоредбата. Оспорва заявеното, че на са поискани писмени обяснения от ищцата.
Дисциплинарното наказание е наложено в предвидения двумесечен срок, съгласно
разпоредбата на 194, ал.1 от КТ. Същото било видно от датите на постъпилите документи,
описани в заповедта. Оспорва твърденията на ищцата, че същата не е била запозната с
Правилника за вътрешния трудов ред, с Етичния кодекс на работещите в ЦСМП П.. Твърди,
че са спазени императивните разпоредби на чл.195, ал.1 от КТ, чл.194, ал.1 от КТ и
чл.193,ал.1 от КТ.
Сочи, че заповедта за дисциплинарно наказание е връчена срещу подпис на
работника. В нея са подробно описани, с конкретна фактология по време, място и начин
съставите на дисциплинарните нарушения. Правилно е прието, че ищцата е нарушила
следните дисциплинарни състава, а именно: дисциплинарния състав по чл.187, ал.1, т.8 ,
предложение първо и второ от КТ - злоупотреба с доверието на работодателя и/или уронване
доброто му име. Твърди, че злоупотреба с доверието е налице не само, когато работникът
3
използвайки служебното си положение умишлено е извлякъл имотна облага за себе си или
за трети лица, съответно е причинил вреда, но и когато без да е действал умишлено, и без да
е налице облага и причинена вреда, по непредпазливост с действията си е компрометирала
оказаното й доверие, злепоставила е работодателя пред трети лица, или пред колектива.
По отношение на дисциплинарният състав по чл.187, ал.1, т.10 от КТ, във връзка с
чл.26, ал.2 и чл.27 от Етичния кодекс на служителите в ЦСМП-П., във връзка с чл.6, т.13 от
Правилника за вътрешния трудов ред в ЦСМП П., твърди, че поведението и действията на
мед.сестра Ч. са не само неправомерни, но и недопустими от етично гледище. Тя се е
отнесла не само обидно, грубо, невъзпитано, неетично към своя колега, но е унижила честта
и достойнството, а това са висши ценности на цивилизованото общество, признати и
защитавани и от чл. 1 на дял I на Хартата на основните права на Европейския съюз.
По отношение на дисциплинарният състав по чл.187, ал.1 т.10 от КТ, във връзка с
чл.5 от Закона за защита от дискриминация ЗЗД/ посочва, че поведението и действията на
мед.сестра Ч. са неправомерни и недопустими. Извършен е акт на дискриминация спрямо
колега и пряк ръководител. Същата е упражнила тормоз на работното място на колега и
пряк ръководител, като е осъществила нежелано физическо и вербално поведение и заплахи,
с което е накърнено достойнството на д-р К., както пред персонала на филиала, пред
пациенти и пред трети лица, в резултат на което се самоопределя, като жертва на системен
психически тормоз на работното.
С оглед на гореизложеното се иска от съда да отхвърли иска като неоснователен,
ведно със законните последици. Сочат се доказателства. Претендират се разноски
В проведеното съдебно заседание, процесуалният представител на ответника моли
съда да постанови решение, с което да отхвърли предявената искова претенция в цялост. В
подкрепа на изложеното депозира писмена защита.
Съдът, като съобрази правните доводите на страните, събраните писмени
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл.235, ал.2 ГПК,
намира за установено следното от фактическа страна:
С доклада си по делото съдът е приел за безспорно между страните и ненуждаещо се
от доказване, че е налице трудово правоотношение, като ищцата е назначена на длъжността
„медицинска сестра” във ФСМП-С. с трудов договор № 19/07.03.2014 г., както и че ищцата
няма налагани други дисциплинарни наказания. Горното се потвърждава и от приложения
по делото Трудов договор № 019/07.03.2014г..
От приетата по делото като доказателство Заповед № РД02-2/19.01.2021 г. на
Директора на ЦСМП П. д-р Б. М. се установява, че на ищцата й е наложено дисциплинарно
наказание на основание чл.188, т.1 Кодекса на труда КТ/ – „Забележка“, за извършени
нарушения на трудовата дисциплина по чл.187, ал.1, т.8, предложение първо и второ от КТ -
4
злоупотреба с доверието на работодателя и/или уронване доброто му име; по чл.187, ал.1,
т.10 КТ, във връзка с чл.26, ал.2 и чл.27 от Етичния кодекс на служителите в ЦСМП П., във
връзка с чл.6, т.13 от Правилника за вътрешния трудов ред в ЦСМП П. и по чл.187, ал.1 т.
10 КТ, във връзка с чл.5 Закона за защита от дискриминация ЗЗД/.
В заповедта е посочено, че по време на нощно дежурство във ФСМП С. на
12/13.11.2020 г. медицинска сестра Г. Г. Ч. е била дежурна Стационарен екип /СЕ/. При
встъпването в дневно дежурство на 13.11.2020 г., д-р С. Р. К. поискала информация във
връзка с преместване на амбу-апарата за обдишване и за пациент обслужван от м.с. Ч. по
време на друго дежурство. Разговорът между двете се водел на висок тон във ФСМП-С..
М.с.Ч. говорела на висок тон, обиждала и заплашвала д- р К., че ще я постави на място й, че
ще я изгони от филиала. Д-р К. помолила м.с.Ч. да се отнася с необходимото уважение от
сестра към лекар, но м.с.Ч. й казала, че няма право да й прави забележка и, че има
ограничителна заповед да не я доближава.
По време на нощно дежурство на 22/23.11.2020 г., дежурни са били д-р Ф. и м.с.Ч..
Дежурни дневно дежурство на 23.11.2020 г. са били д-р К. и шофьор В. Б.- Лекарски екип/
ЛЕ/ и м.с. Б. - СЕ. В 7.20 ч. във филиала влезнал пациент на около 30 години, който се
държал за гърдите и с оплаквания, че му било много лошо. Д-р К. и мед .сестра Б. въвели
пациента в лекарския кабинет и започнали извършването на преглед- ЕКГ, кръвно налягане,
температура. Когато започнала да аускултатира пациента в кабинета влезнала мед. сестра Ч.
от нощното дежурство и вдигала шум. Мед.сестра Б. излезнала от кабинета. На молбата на
д-р Караждова да напусне кабинета, защото й пречи на прегледа /пациента бил с паник
атаки и искал да говори насаме за проблемите си с доктора/ м.с.Ч. отговорила, че ще излезе
когато пожелае, че ще прави каквото си иска и й говорела неуважително на „ти” пред
пациента. Стоейки с ръце в джобове пред вратата твърдяла, че д-р К. не е човекът, който да
й каже кога да влиза и излиза от стаята, че ще й говори както си иска и че имала
ограничителна заповед да не я доближава и да не й прави никакви забележки. Заплашвала я,
че ще подаде втора жалба в полицията срещу нея. Последвала молба от дежурния СЕ екип -
м.с. Б., че тъй като вече не се издържало да излезнат и да се разберат лично извън филиала
на неутрално място.
По време на дневно дежурство на 24.11.2020 г. дежурен лекарски екип /ЛЕ/ е бил д-р
Ф., а дежурен СЕ е била м.с.Ч.. Д-р К. - дежурен ЛЕ за нощно дежурство на 24/25.11.2020 г.
била на работното си място в 19.15 ч. и веднага започнала работа, защото имало пациентка
във филиала. Пациентката била поканена за преглед в лекарския кабинет. Мед.сестра Ч.
влезнала в кабинета, като се държала неуважително към д-р К. пред пациентката и вдигала
шум. Д-р К. помолила м.с. Ч. да излезе и да зареди лекарската чанта. Започнали викове,
крясъци, тряскане на врати. Д-р К. нарекла м.с. Ч. „лъжкиня”. След станалото на м.с.Ч. й
прилошало. Д-р Ф. измерил кръвното налягане което е показвало стойности 180/90. Ч. е
имала болки и стягане в сърдечната област и световъртеж.Направена й е била кардиограма
от д-р Ф. и м.с.Б., Изписана е била рецепта от д-р Ф.. Съставен е бил фиш за спешна
5
медицинска помощ, като същият е бил съставен от м.с. Б.. Заповедта е получена лично от
ищцата на 20.01.2021 г.
По делото е приет като доказателство рапорт /л.12/ от д-р С. К., завеждащ ФСМП гр.
С., адресиран до директора на ЦСМП гр. П., От него се установява, че д-р К. уведомява
директора, че на 09.12.2020 г. във ФСМП гр. С. били доставени заявените за месец декември
лекарства и консумативи и са приети от сестра Ч. от дневната смяна. В същата доставка е
имало 20 ампули ТАП. Също се установява, че на 10.12.2020 г. д-р К. била дневна смяна със
сестра Б.. При започване на работата със сестра Б. стартирали проверка на получените
лекарства и консумативи по опис, при което установила, че ампулите ТАП не са извадени от
чантата и не са поставени в хладилника повече от 15 (петнадесет) часа, както е по
инструкция по съхраняване на ТАП.
От приетото обяснения с вх. № 75-767-2/08.01.2021 г. /л.16/ на ищцата Г.Ч. се
установява, че ищцата е дала обяснения във връзка с депозирания рапорт на д-р К., касаещ
доставени лекарствени средства и консумативи на 09.12.2020 г..
От жалба с вх.№ 97-00-5/11.12.2020 г. на д-р К. /л.22/ срещу ищцата се установява, че
К. се превърнала от Завеждащ филиал на ФСМП гр. С. в жертва на системен психически
тормоз, извършен в рамките на работното й място, който се изразява в накърняване на
достойнството й, създаване на принизяваща, унизителна и обидна среда. Посочено е, че
непрекъснатото подаване на сигнали и жалби от близо две години насам до Директора на
ЦСМП гр. П. и говоренето на неистини от м.с. Ч. за несъществуващи нарушения и заплахи я
поставили в състояние на хроничен стрес, който се отразявал на здравословното й
състояние.
Във връзка с горната жалба, ищцата е депозирала обяснения с вх. № 75-
754/15.12.2020 г. /л.24/, от които се установява, че депозирана жалба можела да бъде считана
за плагиатство, както и че не са представени никакви конкретни доказателства и факти, не са
описани реални събития, в които жалбоподателката да се определи като жертва.
От приетото писмо с вх. № 94-64/07.12.2020 г., адресирано до Директора на ЦСМП
гр. П. от Светла Карамитрова се установява, че последната останала възмутена от
поведението на ищцата Ч.. Посочено е, че на 24.11.2020 г., ищцата нахлула в кабинета,
където Карамитрова била преглеждана от д-р К. и ищцата имала поведение несъвместимо с
медицинската етика.
От протокол на етичната комисия към ЦСМП гр. П. се установява, че на 06.01.2021 г.
в състав: председател Д-р М. В. и членове: Д-р Бл. С., м.ф. Н. В., м.с. М. М., нач.
Автокомплекс Ч., ш. Д. И. се събрал и разгледал жалба от м.с. Г. Ч. с вх. № 97-00-4 от
01.12.2020 г. и жалба от д-р К. с вх. № 97-00-5 от 11.12.2020г. и приложените към тях
документи, като решила, че Д-р К. и м.с. Ч. не само, че нямат етично отношение една към
друга, но и пораждат спорове в присъствието на пациенти, което уронва не само техния
6
авторитет, но и този на ЦСМП - гр. П.. Поради тези причини предлагат на д-р К. и на м.с. Ч.
да им бъде наложено административно наказание.
По делото са приложени правилник за вътрешния трудов ред на центъра за спешна
медицинска помощ – П. и заповед № РД-04-157/28.07.2011 г. за утвърждаването му; Етичен
кодекс на работещите в ЦСМП гр. П. и заповед № РД-03-112/24.09.2009 г. за
утвърждаването му, копие на книга за инструктажа, периодичен по безопасност, хигиена на
труда и противопожарна охрана, Заповед № РД 03-89/16.03.2013 г., за извършване вида на
инструктажите, които следва да се извършват на територията на ЦСМП гр. П.. Приложени
са по делото и писмени обяснения дадени от В. Б., М. Р., С. Б., Б. Ф., Д. Б..
По делото са разпитани като свидетели - Б. А. Ф., Д. Т. Б. и С. Г. Б..
От показанията на свидетеля Б. Ф. се установява, че е в трудови правоотношения с
ответника, като заема длъжността „доктор“. Сочи, че познава ищцата и излага обстоятелства
за настъпил конфликт между д-р К. и ищцата на 24.11.2020 г.. Сочи, че около 19:00 часа
прегледал пациент и данните му били написани в амбулаторен фиш. Спазвайки процедурата
- данните от електронния фиш да бъдат вкарани в електронната система, ищцата отишла при
компютъра, който се намирал в манипулационната. Сочи, че след като фишът бъде вкаран в
ел. система, следва да бъде върнат обратно при всичките фишове, като тази папка се
намирала в лекарския кабинет, където д-р К. преглеждала пациентка. Свидетелят изяснява,
че след като ищцата влязла в лекарския кабинет, /свидетелят бил в коридора между двете
стаи/, някъде след около 10-15 секунди се чул силен крясък – К. казала на ищцата
„Лъжкиня“ и видял как д-р К. замахнала вратата и в този момент ищцата излизала от
кабинета и вратата я ударила по гърба, след което ищцата колабирала на кушетката на
манипулационната. Свидетелят сочи, че премерил кръвното на ищцата, което било 180/100,
както и че пулсът й бил около 120-130 удара в минута. Изяснява, че в момента на случилото
се е нямало други служители, а само един пациент, както и че отношенията межди ищцата и
д-р К. не били добри и разположението на стаите във ФСМП С..
От показанията на свидетелката Д. Б. се установява, че е служител на ответника и
заема длъжността „медицинска сестра“. Изяснява, че е дала обяснения във връзка с жалба
постъпила от ищцата Ч. за три дежурства, на които била дежурна с д-р К.. Сочи, че на
23.11.2020 г. около 19:10 часа, влизайки във филиала и след като отишла в помещението за
сестрите да се преоблече, чула викове и крясъци от д-р К. и м.с. Ч., като уточнява, че
говорили за „работа“. Посочва, че другото дежурство е било на следващия ден и то отново
започнало със скандали, крясъци от ищцата и д-р К., което създавало на свидетелката
дискомфорт.
От показанията на свидетеля С. Б. се установява, че е служител при ответника и заема
длъжността „шофьор“. Изяснява, че на „13-ти“, към 9.30 часа сутринта, чул викане – ищцата
и д-р К. се разправяли. Станал да погледна и видял, че двете се карат, обменят някакви
въпроси. Посочва, че чул сестра Ч. да обижда д- р К.. Сочи и думите „Ч. се закани да уволни
7
д-р К. от филиала и да я изгони.“. Посочва, че ищцата била в лекарския кабинет с д-р К..
Изяснява, че е давал обяснения по случая.
Съдът намира за ненужно да обсъжда другите събрани по делото доказателства, тъй
като същите касаят период, различен от процесния.
Районен съд П. е сезиран с конститутивен иск с правно основание чл.357, ал.1 КТ,
във вр. с чл.188, т.1 КТ.
Тежестта на доказване, т. е. задължението за установяване законността на наложеното
дисциплинарно наказание носи ответникът по настоящото дело. Законността на
дисциплинарното наказание се обуславя от проявлението на обстоятелствата, предвидени в
чл.195 КТ, във вр. с чл.194, ал.1 КТ и чл.193, ал.1 КТ. След установяването факта на
нарушението на трудовата дисциплина, нарушителя, времето и мястото на извършване на
противоправното неизпълнение на трудовите задължения, работодателят е длъжен да
подведе тези обстоятелства под диспозицията на правната норма, регламентирана в чл.195
КТ, във връзка с чл.186 и 187 КТ, вследствие на което може да упражни законосъобразно
своето потестативно субективно право да наложи дисциплинарно наказание на съответния
работник или служител. Всички по-горе описани обстоятелства следва да бъдат установени
в процеса на доказване от работодателя – ответник.
Налагането на дисциплинарното наказание – „забележка“, трябва да бъде
мотивирано, с излагане на конкретни обстоятелства, а не в последващ акт или в съдебно
заседание да се навеждат факти, които биха обосновали наложеното дисциплинарно
наказание.
При налагане на съответното дисциплинарно наказание работодателят трябва да
индивидуализира противоправното дисциплинарно деяние, както и субекта на нарушението
– чл.189 (1) КТ. Законосъобразното развитие на процедурата по налагане на
дисциплинарното наказание – „забележка“, е предпоставена от спазването на определен ред,
който да обезпечи и правото на защита на уволнения работник, както предписва правната
норма, регламентирана в чл.193, ал.1 КТ.
Първото процесуално действие след установяване на нарушителя и неговото
нарушение, което работодателят е длъжен да извърши, представлява задължението му преди
да наложи съответното дисциплинарно наказание да изслуша служителя или да приеме
писмените му обяснения. Чрез тази законоустановена процедура се дава възможност на
субекта на дисциплинарна власт да прецени по-точно и отношението на служителя към
нарушението, от една страна, както и обезпечава възможността на служителя да се защити в
рамките на тази опростена дисциплинарна процедура.
Макар и в акта за налагане на дисциплинарно наказание да е посочено, че от ищцата
са поискани обяснения по реда на чл.193 КТ, това обстоятелство не бе установено от
8
събраните по делото доказателства. От приложените по делото обяснения с вх. № 75-767-
2/08.01.2021 г. /л.16/ и обяснения с вх. № 75-754/15.12.2020 г. /л.24/ се установи, че същите
са дадени във връзка с депозирана жалба и рапорт от д-р К., адресирани до Директора на
ЦСМП гр. П.. При внимателния им прочит - на жалбата и рапорта, се вижда, че същите
касаят съвсем различни случаи на извършени нарушения от ищцата, според твърденията на
д-р К.. Т.е. дадените обяснения от ищцата, които ответникът е приел, че касаят
дисциплинарното производство, по което е наложено обжалваното наказание, са поискани за
обстоятелства, които стоят извън него.
Поради тази причина съдът приема, че ответникът не доказа чрез пълно и главно
доказване, че е спазил процедурата, предвидена в чл.193 КТ, преди налагане на
дисциплинарното наказание да поиска обяснение от виновния работник/служител..
С решение № 137/02.03.2010 г. по гр.дело № 20/2009 г. на ВКС, IV г.о., постановено
по чл.290 ГПК е застъпено становището за задължението на работодателя, съгласно чл.193
ал.1 КТ преди налагане на дисциплинарното наказание да изслуша работника или да приеме
писмените му обяснения за констатираното дисциплинарно нарушение, че неизпълнението
на това задължение води до отмяна на уволнението при условията на чл.193,ал.2 КТ, без да
се разглежда трудовия спор по същество, поради презумпцията, че наказанието е наложено
без да са преценени всички обстоятелства във връзка с дисциплинарното нарушение и без
възможност за защита на работника.
Тъй като това правнорелевантно обстоятелство не бе установено от ответното
дружество, съдът следва да приложи правната норма, регламентирана в чл.193, ал.2 КТ, като
отмени дисциплинарното наказание – „забележка“, без да разглежда спора по същество.
Независимо от горното и за пълнота, настоящият съдебен състав намира за
необходимо да посочи, че ответникът, който имаше тежестта да докаже, факта на
извършване на посочените нарушения, не ангажира никакви доказателства в този смисъл.
Бяха разпитани двама свидетели по негово искане, но от техните показания не се установи
по категоричен начин, че ищцата Ч. е извършила дисциплинарните нарушения, за които й е
наложено наказанието „забележка“.
С оглед на изхода на правния спор, предмет на делото, ответникът следва да бъде
осъден да заплати на ищеца на основание чл.78, ал.1 ГПК сумата от 300 лева,
представляваща заплатеното адвокатско възнаграждение, а на основание чл.78, ал.6, във вр.
с чл.83, ал.1, т.1 ГПК да заплати дължимите държавни такси в размер на 80 лева.
Така мотивиран, Районен съд П.
РЕШИ:
ОТМЕНЯ по предявения от Г. Г. Ч., ЕГН ********** от гр. С., п.к. 4490. ул. „П.“ №
9
2, чрез адв. П.М. от АК П., със съдебен адрес: гр. П., ул. „И. В.“ № 12, ет. 3, кантора 10,
срещу Център за спешна медицинска помощ П., Булстат *****, със седалище и адрес на
управление: гр. П., ул. „Б.“ № 17 с представляващ д-р Б. М.-Директор, иск с правно
основание чл.357, ал.1 КТ, във вр. с чл.188, т.1 КТ, наложеното със Заповед № РД02-
2/19.01.2021 г. на директора на ЦСМП гр. П. дисциплинарно наказание „забележка” като
незаконосъобразно.
ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал. 1 ГПК Център за спешна медицинска помощ П.,
Булстат *****, със седалище и адрес на управление: гр. П., ул. „Б.“ № 17 с представляващ д-
р Б. М.-Директор да заплати на Г. Г. Ч., ЕГН ********** от гр. С., п.к. 4490. ул. „П.“ № 2
сумата от 300 лева, представляваща сторените в производството разноски.
ОСЪЖДА Център за спешна медицинска помощ П., Булстат *****, със седалище и
адрес на управление: гр. П., ул. „Б.“ № 17 с представляващ д-р Б. М.-Директор да заплати по
сметка на РС П., сумата в размер на 80 лева, представляваща държавна такса на основание
чл.78, ал.6, във вр. с чл.83, ал.1, т.1 ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд П. съд в двуседмичен
срок от връчването на препис на страните.
Съдия при Районен съд – П.: _______________________
10