Решение по дело №238/2020 на Окръжен съд - Добрич

Номер на акта: 260038
Дата: 16 октомври 2020 г. (в сила от 16 октомври 2020 г.)
Съдия: Теменуга Иванова Стоева
Дело: 20203200500238
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 1 април 2020 г.

Съдържание на акта

 

                               Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е  № 260038

                          В ИМЕТО НА НАРОДА                

 

          гр.Добрич   16.10....................................2020     г.

     

ДОБРИЧКИ ОКРЪЖЕН СЪД................търговска колегия в   открито    заседание на седемнадесети септември

през две хиляди и двадесета                                            година в състав:

                                                      ПРЕДСЕДАТЕЛ:Т.СТОЕВА

                                                      ЧЛЕНОВЕ:П.ПАСКАЛЕВА

                                                      Мл.съдия:  Г.ПАШАЛИЕВ

 

При  секретаря НЕЛИ БЪЧВАРОВА                                    и в присъствието на прокурора……………..................като разгледа докладваното      от съдия докладчик Т.Стоева.................В.гр.д.№238  по описа за 2020 г.  и за да се произнесе взе предвид следното:.........................

   Производството е по чл.258 и сл.от ГПК.

   Постъпила е въззивна жалба от „ПРОФИ КРЕДИТ ***“ЕООД,ЕИК ***,със седалище и адрес на управление –гр.София,бул.“***“№49,бл.53Е ,вх.В,чрез пълномощника си  юрисконсулт ***И.  срещу Решение №83/20.01.2010г. по гр.д.№1709/2019г.по описа на Районен съд гр.Добрич,в частта му с която е отхвърлен иска на жалбоподателя за установяване в отношенията между страните,че ответникът П.М.П. ЕГН ********** *** дължи на въззивника по делото сумата от 3000 лв.-главница,по сключен Договор за потребителски кредит №********** от 18.05.2018г.,както и сумата от 1 451,04 лв.-договорно възнаграждение и е присъдил в тежест на ищеца следващите се по делото съдебно деловодни разноски.Жалба не се подава в частта над сумата от 4 451,04лв.до пълния предявен размер от 8 052,48 лв.,в която част решението следва да се счита за влязло в законна сила.

   Жалбата е подадена в законоустановения срок и е допустима,поради което подлежи на разглеждане по същество.

   В жалбата се излагат следните съображения за необоснованост и незаконосъобразност на съдебното решение:

   Неправилно съдът е приел,че предсрочната изискуемост по договора,предмет на спора не е надлежно обявена на дължника П.М..

   Чл.60 ал.2 от ЗКИ не е приложима към отношенията на небанковите кредитодатели с техните клиенти.По тези съображения указанията на ТР №4 от 18.06.2014г.на ОСГТК по т.д.№4/2013г. не следва да бъдат прилагани към съответния казус.

   Съгласно общите условия към сключения между страните договор кредиторът може да обяви предсрочна изискуемост с писмено уведомление при просрочие от страна на клиента на две или повече последователни месечни вноски в пълен размер.Според жалбоподателя уговорката не противоречи на свободата на договаряне по чл.9 от ЗЗД и няма пречка предсрочната изискуемост да настъпи автоматично с просрочие на една вноска по кредита за повече от тридесет дни.

   Същевременно от връчването на книжата по делото е видно,че ответникът от дълго време не може да бъде открит на посочения в договора адрес,който съвпада с регистрирания постоянен адрес.При ненамиране на длъжника на адреса му процесуалното представителство се осъществява от назначения по делото особен представител.Връчването на книжата по делото на така определения особен представител съставлява надлежно уведомяване за ответника за настъпилата предсрочна изискуемост.

   Кредиторът е положил дължимата грижа да уведоми длъжника за настъпване на предсрочната изискуемост,като е направил опит да го уведоми на  посочения от самия него адрес в договора за потребителски кредит.Кредиторът не носи вина,че длъжникът след сключването на договора не е представил актуална информация за промяната на адресната си регистрация,в случай че такава е настъпила.

   В условията на евентуалност ,в случай че и настоящият състав на съда приеме,че не е налице надлежно обявяване на длъжника за настъпилата предсрочна изискуемост следва да се има предвид следното:

    Съдебната практика приема,че при липса на надлежно уведомяване за настъпване на предсрочната изискуемост,на кредитора не може да се отрече правото да претендира установяване на вземането за неизплатената част от задълженията,съставляващи сбора от непогасените вноски с настъпил падеж до момента на приключване на устните състезания във въззивната инстанция по арг.на чл.235 ал.3 от ГПК.

   Последната вноска по договора е с падежна дата 25.08.2019г.,като към момента на постановяване на обжалваното решение целият погасителен план е изтекъл и задължението е изискуемо в целия претендиран размер 

  В последващите мотиви се сочи от въззиваемата страна,че последната вноска е с падеж на  05.06.2020г.,което следва да се уточни по делото.

  За неоснователно е счетено заключението на първоинстанционния съд,че уговорката за договорна лихва е нищожна ,на основание чл.19 ал.4 от ЗПК.

   Договорения лихвен процент е израз на свободата на договаряне и е приет от ответника.Съдът не е посочил кои конкретно добри нрави са нарушени.Не е отчетен характер на договора,сключен с небанкова институция ,както и конкретните права и задължения на страните по него.Към момента на плащане на вноските,размерът на  законната лихва е бил 10%,а пекратния й размер -50%.В конкретния случай договорения ГПР не надхвърля петкратния размер на законната лихва по просрочени вземания за целия период на кредита,следователно не е налице нарушение на законовото изискване,както и на добрите нрави,тъй като не се злепоставя интереса на икономически по слабата страна.

   В срок от ответната по жалбата страна е постъпил писмен отговор,в който се оспорва основателността й.

   Решението се счита за правилно ,обосновано и законосъобразно.

   В конкретния казус намира приложение ТР№4/18.06.2014г.на ОСГТК на ВКС по т.д.№4/2013г.Няма доказателства волеизявлението на кредитора да е достигнало до знанието на длъжника.В ОУ към договора е предвидена възможност за настъпване на предсрочна изискуемост и то след обявяването й и след като достигне до длъжника чрез писмено уведомление.Уведомителното писмо представено по делото не е подкрепено с доказателства за неговото връчване-т.е.не е достигнало до знанието на длъжника.Доводът на жалбоподателя,че е положил дължимата грижа волеизявлението да достигне до длъжника е неоснователен.Твърдението,че покана за настъпване на предсрочната изискуемост не е необходима не намира опора в общите условия към договора.Не може да се приеме и тезата на жалбоподателя,че чрез връчването на книжата по делото на особения представител на длъжника ,е осъществено изискването за обявяване на предсрочната изискуемост.Особеният представител не е оправомощен да приема волеизявления,свързани с промяна на материално правните взаимоотношения на страните.

    Що се отнася до извода на съда за накърняване на добрите нрави чрез постигнатата уговорка за размера на възнаградителната лихва,въззиваемата страна счита,че прокламираната в чл.9 от ЗЗД свобода на договаряне търпи ограничения ,ползвайки се от защитата на специалните закони –ЗЗП и ЗПК.Принципа на справедливостта изисква недостигът на материални средства за един субект да не се използва за облагодетелстване на друг.Трайната съдебна практика,цитирана и в отговора на жалбата е в смисъл,че възнаградителна лихва ,надвишаваща трикратния размер на законната лихва е противоречаща на добрите нрави.В настоящия случай договорената лихва надвишава трикратния размер на законната лихва –уговорена е годишна лихва в размер на 41,17%,поради което уговорката е нищожна като противоречаща на чл.19 ал.4 от ЗПК.

   С тези и други подробни аргументи се оспорва подадената въззивна жалба и се настоява решението като правилно и законосъобразно да бъде потвърдено.

   Съдът,като се запозна с доказателствата по делото и мотивите на атакуваното съдебно решение,прие за установено следното:

   Жалбата е насочена срещу валидно и допустимо съдебно решение,постановено от съда в пределите на правораздавателната му компетентност при отсъствие на отрицателните процесуални предпоставки за разглеждане на предявения иск и наличието на всички положителни такива за разглеждането му.

   По отношение на правилността на решението въззивният съд е ограничен от посочените в жалбата оплаквания.

   Фактическата обстановка не е спорна и е правилно установена от първоинстанционния съд,а именно:

    Не се спори,че на ответника е отпуснат потребителски кредит,съгласно Договор за потребителски кредит №**********,сключен на 17.05.2018г.,по силата на който на ответника е отпусната сумата от 3000 лв.,със срок за издължаване 24 месеца,размер на вноската по кредита -185,46 лв. и падеж-всяко пето число на месеца.

   По предоставянето на пакета от допълнителни услуги с цена на услугите 3 601,44 лв.и месечна вноска в размер на 150,61 лв.настоящата инстанция не е сезирана с въззивна жалба,доколкото жалбоподателят поддържа жалбата си само в частта,в която с решението искът е отхвърлен за сумата от 3000лв.-главница,неиздължена от ответника и сумата от 1 451,04 лв.-договорно възнаграждение за срока на ползване на кредита.

   Спорът е концентриран около следните обстоятелства-редовно ли е известен длъжника за обявяването на кредита за изцяло предсрочно изискуем ,дължи ли се признаване от страна на съда за установено на обстоятелството,че длъжникът има падежирало задължение към края на кредитния период в размер на 3000лв.-главница и валидна ли е уговорката за възнаградителна лихва,или същата е нищожна като противоречаща на добрите нрави.

   По отношение на приложимостта на ЗКИ към дейността на небанковите финансови институции,безспорно чл.60 ал.2 от закона не се прилага.В Общите условия към сключения договор за потребителски кредит –а именно т.12.3 от ОУ е предвидено,че кредитора може да обяви предсрочна изискуемост с писмено уведомление при просрочие на две или повече последователни месечни вноски в пълен размер.В договора са посочени два адреса на кредитополучателя –в гр.Провадия и в гр.Добрич.Видно от приложената към доказателства обратна разписка уведомлението за предсрочна изискуемост е изпратено на адреса на длъжника в гр.Добрич,като липсват данни той да е търсен на другия посочен в договора адрес.Връчването на уведомлението за настъпила предсрочна изискуемост на особения представител ,назначен от съда не поражда като последица настъпването на предсрочна изискуемост на цялото кредитно задължение.Това е така,тъй като особеният представител не е овластен да приема материално правни изявления ,адресирани до ответника,с когото няма връзка.Връчването на особения представител следва по време подаването на заявлението в заповедното производство,а предпоставка за настъпване на предсрочна изискуемост на цялото задължение е длъжникът да е уведомен за настъпването й преди започване на заповедното производство по вземането.

  Настоящата инстанция приема,че длъжникът не е редовно уведомен за настъпването на предсрочната изискуемост на задължението.

   Следва да се съобрази факта на настъпване на падежа и на последната погасителна вноска по кредита на  05.06.2020г.-видно от заключението на вещото лице,депозирано пред РС гр.Добрич.Съгласно разрешението на ТР №8/02.04.2019г.по т.д.№8/2018г. на ВКС –ОСГТК съдът в рамките на образуваното исково производство по чл.422 от ГПК следва да съобрази новонастъпилите в хода на производството факти,каквито са настъпването на падежа и на последната погасителна вноска,без при това от кредитополучателя да е заплатена нито една вноска по кредита с настъпил падеж.Така размерът на незаплатеното задължение по договора за кредит към момента на постановяване на настоящото решение е сумата от 3000 лв.Съгласно експертното заключение по кредита няма извършвани плащания.Предвид разпоредбата на чл.235  ал.3 от ГПК съдът следва да има предвид и фактите ,настъпили след завеждане на делото към момента на постановяване на съдебното решение.По тези съображения искът за главницата в размер на 3000 лв.-неизпълнено задължение по договор за потребителски кредит е основателен и следва да бъде изцяло уважен.

   Като е отхвърлил иска за главницата районният съд е постановил неправилно съдебно решение,което следва да бъде отменено в тази му част.

   Що се отнася до иска за възнаградителна лихва в размер на 1 451лв.Лихвата е дължима ,съгласно представената пред РС експертиза,но уговорката за нея се явява нищожна ,поради противоречие с добрите нрави.Видно от условията по договора за кредит ГЛП е в размер на 41,17 .Макар ГПР  да не надхвърля петкратния размер на законната лихва,както това е установено в правилото на чл.19 ал.4 от ЗПК,следва да се има предвид,че компонента от ГПР ,съставляващ годишния процент на възнаградителната лихва надхвърля трикратния размер на законната лихва,което води до нарушаване на добрите нрави-в този смисъл Решение №378 от 18.05.2006г.по гр.д.№315/2005г.-Второ ГО на ВКС.

  В тази част решението като правилно и законосъобразно следва да бъде потвърдено.

  По отношение на ответника следва да се признае за установено,че същият дължи на ищеца по делото сумата от 3000лв.-главница по Договор за потребителски кредит№**********/17.05.2018г.,ведно със законна лихва считано от 28.02.2019г.до окончателното изплащане на главницата.

 Следва да се присъдят разноските в заповедното производство,пропорционално на уважения размер на претенцията. Те са в размер на сумата от 78,44лв.

  Пропорционално на уважената част от иска се дължи сумата от 882,12лв.-разноски ,сторени в двете съдебни инстанция,пропорционално на уважената част от иска.На особения представител се дължи сумата от 440 лв.възнаграждение за въззивната инстанция ,което следва да бъде внесено от ищеца по сметка на Добрички окръжен съд.

 Водим от изложеното ,     Окръжният съд,

       Р  Е  Ш  И:

 ОТМЕНЯ   Решение №83/20.01.2010г. по гр.д.№1709/2019г.по описа на Районен съд гр.Добрич,в частта му с която е отхвърлен иска на жалбоподателя за установяване в отношенията между страните,че ответникът П.М.П. ЕГН ********** *** дължи на въззивника по делото сумата от 3000 лв.-главница,по сключен Договор за потребителски кредит №********** от 18.05.2018г.,ведно със законна лихва,считано от 28.02.2019г.до окончателното изплащане на главницата,като вместо това ПОСТАНОВЯВА:

 ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между „ПРОФИ КРЕДИТ ***“ЕООД,ЕИК ***,със седалище и адрес на управление –гр.София,бул.“***“№49,бл.53Е ,вх.В и П.М.П. ЕГН **********,с адрес ***,че П.М.П. ЕГН **********,с адрес *** дължи на „  ПРОФИ КРЕДИТ ***“ЕООД,ЕИК *** сумата от 3000лв./три хиляди лева/,ведно със законна лихва ,считано от 28.02.2019г.до окончателното изплащане на главницата,за която е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение №409 от 05.03.2019г.по ч.гр.д.№783/2019г.на ДРС.

 ПОТВЪРЖДАВА Решение №83/20.01.2010г. по гр.д.№1709/2019г.по описа на Районен съд гр.Добрич в останалата му обжалвана част.

  ОСЪЖДА „ПРОФИ КРЕДИТ ***“ЕООД,ЕИК ***,със седалище и адрес на управление –гр.София,бул.“***“№49,бл.53Е ,вх.В да заплати по сметка на Добрички окръжен съд сумата 440лв./четиристотин и четиридесет лева/-възнаграждение за назначения особен представител във въззивната инстанция.

  ОСЪЖДА П.М.П. ЕГН **********,с адрес *** да заплати на „ПРОФИ КРЕДИТ ***“ЕООД,ЕИК ***,със седалище и адрес на управление –гр.София,бул.“***“№49,бл.53Е ,вх.В сумата от 78,44 лв./седемдесет и осем лева и четиридесет и четири ст./-разноски в заповедното производство.

  ОСЪЖДА П.М.П. ЕГН **********,с адрес *** да заплати на „ПРОФИ КРЕДИТ ***“ЕООД,ЕИК ***,със седалище и адрес на управление –гр.София,бул.“***“№49,бл.53Е ,вх.В сумата от 882,12лв./осемстотин осемдесет и два лева и дванадесет ст./-съдебно деловодни разноски в двете съдебни инстанции.

        Решението не подлежи на обжалване.

 

        ПРЕДСЕДАТЕЛ:                            ЧЛЕНОВЕ:1.               2.