№ 692
гр. Пазарджик, 31.05.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, XXVIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ,
в публично заседание на двадесет и седми май през две хиляди двадесет и
четвърта година в следния състав:
Председател:Мария Ненова
при участието на секретаря С.ка Миладинова
като разгледа докладваното от Мария Ненова Гражданско дело №
20235220102459 по описа за 2023 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 422 от ГПК.
Ищецът С. С. С., ЕГН ********** от с. Мокрище, общ. Пазарджик, ул.
„****** чрез пълномощника си адвокат В. твърди, че е възложил на
ответника Б. В. Б., ЕГН ********** от с. Алеко Константиново, общ.
Пазарджик, ул. „****** да извърши ремонтни дейности на адреса му в с.
Мокрище, като направи пристройка към къщата с външни стълби и покрив.
Уговорката била за сумата от 23 500 лв. без ДДС, като тази сума включвала
възнаграждение за труда и всички необходими материали до завършен вид.
Срокът за изпълнение, даден от ответника, бил 45 дни. Още в деня на
уговорката ищецът му заплатил сумата от 2 500 лв., а на 07.01.2023 г.
ответникът започнал работа. По искане на ищеца на 20.01.2023 г. между тях
бил сключен писмен договор за сигурност в отношенията им. Ответникът
развалил съществуващия покрив, в резултат от което долният етаж на къщата
се наводнил от силен дъжд. През това време ищецът му дал общо 14 650 лв.,
за които ответникът нито материали бил купил, нито бил покрил покрива.
През месец април 2023 г. майката на ищеца се прибрала от Англия и говорили
с ответника да си довърши работата. Той отговорил, че не може да свърши
работата, както те искат и ако искат, ще го направи както той може. Ищецът
не бил съгласен и помолил ответника да му върне половината от парите,
които му бил дал, за да си намери друг майстор. Ответникът отказал да върне
парите. Ищецът намерил друг майстор, който довършил работата, така както
се били уговорили с ответника. Предвид некачественото и неточно частично
1
изпълнение на договора за строително-монтажни работи, ищецът счита, че
ответникът му дължи връщане на сумата от 7 325 лв., представляваща остатък
след приспадане на разходите по частичната строителна дейност. За
посочената сума ищецът се е снабдил със заповед за изпълнение по чл. 410 от
ГПК по ч.гр.д. № 1197/2023 г. по описа на Районен съд – Пазарджик. Против
заповедта за изпълнение постъпило възражение по чл. 414 от ГПК, поради
което предявява иск за съществуване на вземане в размер на 7 325 лв. за
възстановяване на част от заплатена сума по развален поради неизпълнение
договор за строителство, ведно със законната лихва от датата на подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 29.03.2023 г., до
окончателното изплащане. За развалянето на договора ищецът съобщил на
ответника в разговор помежду им, като волята му била заявена и в
заявлението за издаване на заповед за изпълнение, което достигнало да
знанието на ответника. С исковата молба ищецът също прави изявление за
прекратяване на договора за строителство, сключен между страните на
20.01.2023 г. Претендира присъждане на разноските по делото. Ангажира
доказателства.
В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК ответникът Б. В. Б. чрез пълномощника
си адвокат Г. намира иска за недопустим, защото ищецът не твърди, че
договорът е бил развален; защото ищецът има възможност съгласно чл. 262,
ал. 2 от ЗЗД да претендира обезщетение по договора за изработка, което
дерогира общата норма на чл. 55 от ЗЗД за връщане на даденото и защото
искът се основана на юридически факти, които не са настъпили преди
предявяване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, а възникват
с исковата молба, като например развалянето на договора. По същество
намира иска за неоснователен. Счита, че се иска разваляне на договор с
повтарящо се действие и страните дължат връщане на полученото след
разваляното, но не и на полученото преди развалянето, а в случая не се
твърди ответникът да е получил нещо след развалянето на договора. Твърди,
че строежът, предмет на договора за строителство, е незаконен поради липса
на разрешение за строеж, което представлява правна непреодолима причина,
поради която ответникът не е могъл да изпълни задължението си да построи
строежа, т.е. неизпълнението на договора не е по причина, за която
ответникът отговаря, и ищецът не може да развали договора. Твърди, че е
налице разминаване между договора за строителство, който се твърди в
исковата молба, и този, които е приложен към нея, по отношение на предмета
на договора и срока за изпълнение. С оглед стойността на договора счита, че
същият не може да се установява със свидетели. Счита за недопустимо
установяването със свидетели на вида и размера на извършените строителни
дейности, тъй като Наредба № 3 от 31.07.2003 г. за съставяне на актове и
протоколи по време на строителството изисква писмен акт за тези
обстоятелства. Посочва съдебна практика в този смисъл. Прави възражение за
нищожност на клаузата на договора, която задължава изпълнителя да изготвя
актове, тъй като същият няма правомощия да ги изготвя. Твърди, че между
2
страните са съществували две правоотношения – първото от 07.01.2023 г. до
20.01.2023 г., което може да е устен договор или гесция в зависимост от това
дали към 07.01.2023 г. е била уговорена цената от 23 500 лв., а второто е
възникнало на 20.01.2023 г. със сключване на писмения договор. В този
смисъл не може да се докаже извършените плащания за кое от двете
правоотношения се отнасят. Счита, че задължението на ответника да направи
пристройка не е изискуемо, тъй като не му е предадена строителна площадка с
протокол, както изисква договорът. Прави възражение за прихващане със
сумата от 10 268 лв., представляваща вземане по чл. 57 от ЗЗД за връщане на
действителната стойност на строежа, който е бил отчужден по реда на чл. 92
от ЗС от собственика на строежа, а именно майката на ищеца. Прави
възражение за прихващане със сумата от 3 943 лв., представляваща вреда за
ответника от развалянето на договора в размер на разликата между
получената от него сума в размер на 14 650 лв. и сбора от стойността на
изградената сграда – 10 268 лв. и сумата, която би дължал при уважаване на
иска – 7 325 лв. Прави възражение за прихващане със сумата от 23 500 лв.,
която му се дължи по договора, като твърди, че ищецът нищо не е платил по
него. Твърди, че договорът за строителство прикрива действително
сключения между страните трудов договор, с който ответникът е бил нает
като строителен работник с работодател ищеца и място на работа – с.
Мокрище, за срока от 07.01.2023 г до 15.03.2023 г., на длъжност, както
следва: от 07.01.2023 г. до 19.01.2023 г. – снабдител, доставчик, а от
20.01.2023 г. до 15.03.2023 г. – организатор, група в строителството, на пълно
работно време, без право на отпуск, трудово възнаграждение – 80 лв. на ден.
Излага твърдения, преповтарящи и допълващи възражението по чл. 414 от
ГПК, подадено в хода на заповедното производство, както следва: Договорът
за строителство е с продължително и периодично изпълнение, затова
развалянето му, ако е станало, има действие занапред и не води като
последица до връщане на полученото. Оспорва да е налице пълно
неизпълнение на договора, тъй като ответникът е изпълнил задължението да
построи изцяло пристройка и надстройка с общо новопостроени около 70
кв.м. Изявлението за разваляне на договора не отговаря на формалните
изисквания на закона, нито на материалните изисквания неизпълнената част
от задължението да е значителна, поради което няма за последица разваляне
на договора. При условията на евентуалност прави възражение за погасяване
по давност на правото на разваляне на договора съгласно чл. 87, ал. 5 във
връзка с чл. 265, ал. 3 от ЗЗД. Сочи, че договорът за строителство на
незаконен строеж не е нищожен поради невъзможен предмет, тъй като
незаконното строителство е обективно възможно да се осъществи.
Приложеното към исковата молба становище от вещо лице е неотносимо, тъй
като в договора не е уговорено плащане по единични цени. В тази връзка се
позована и на Счетоводен стандарт 11. Оспорва становището и по
съображения, че използваната методиката на Строй-експерт-сек дава
примерна разходна норма и се различава от реално заплатената стойност на
3
труда, не е взето предвид плащането на ДДС при закупуване на строителните
материали, печалбата за изпълнителя, извозването на отпадъците от обекта,
класа на използвания бетон, цялостното изграждане на покрив, канализация и
система за напорна вода, цените в местната железария, които са по-високи от
склада на дистрибутор, повишаването на цените през месец март 2023 г.,
когато е извършен строежът, в сравнение с месец декември 2022 г., които
цени използва методиката, извършването на изцяло ръчен труд за сметка на
механизацията, липсата на възлагане на средно голям обект на средно голяма
строителна фирма, какъвто по принцип използва методиката. Твърди, че през
месец април 2023 г. майката на ищеца се е представила за собственик на
земята и с аргумент за незаконно строителство е поискала да преустанови
строително-монтажните работи. Твърди, че липсва писмена „поръчка“ по чл.
258 от ЗЗД, а ищецът е въвел ответникът в заблуждение, че строежът е
законен. Липсата на разрешение за строеж прави строежа незаконен и се
явява непреодолима правна пречка за извършване на строителството, за която
отговаря само възложителят. Приложените касови бележки от кочан не се
отнасят за договора за строителство и установяват само, че клиент на име С.
С. е посещавал различни търговки обекти, където е заявявал „услуга“.
Същите не доказват извършено плащане, тъй като не са изпълнени
изискванията на договора за предаване на строителна площадка, двустранни
протоколи и други. Освен това са нищожни поради липса на предвидената в
закона форма, тъй като не съдържат изискуемите реквизити за първичен
счетоводен документ по чл. 6, ал. 1 от ЗСч., нито предвидените реквизити по
чл. 35, ал. 1 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. В тях липсва изявление за
получена сума, поради което нямат характер на разписка по ЗЗД. Оспорва
истинността на касовата бележка от 10.01.2023 г. и моли да бъде представена
в заверен препис или в оригинал. Оспорва истинността на касовата бележка
от 22.02.2023 г., тъй като е издадена с предварително поставена дата и подпис
на касиер, след което е поставена под индиго и е дописана сумата 2 000 лв.
Счита, че претенцията за некачествени работи, посочени в становището,
изразяващи се в две криви колони, крива стена и изменение на стреха, в общ
размер 1 651 лв., следва да се удовлетвори чрез изпълнение на договорната
гаранция, законовата гаранция по ЗУТ или поправяне на работата по чл. 256
от ЗЗД. Ако възложителят поиска заплащане на разходите, необходими за
поправката, прави възражение за прихващане със сумата от 23 500 лв.,
представляващо неизплатено възнаграждение по договора. Отрича да има
некачествени работи, изразяващи се в крива стена. Признава, че има
некачествени работи, изразяващи се в две криви железобетони колони, но те
не са изпълнени от него. Отрича да има некачествени работи, изразяващи се в
счупена стреха, като твърди, че е отрязана стрехата на основната
съществуваща сграда, което е възложено от ищеца. Оспорва истинността на
всички касови бележки, тъй като не носят подписа на страната. Ангажира
доказателства.
С Определение № 3128 от 08.12.2023 г. в настоящото производство е
4
приет за съвместно разглеждане предявеният от ответника с отговора на
исковата молба инцидентен установителен иск за съществуване между
страните на трудово правоотношение.
В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК ищецът чрез пълномощника си адвокат
В. намира този иск за недопустим, неоснователен и недоказан по основание и
по размер, тъй като между страните е бил сключен договор за строителство,
което се установява от представените писмени доказателства.
Съдът като взе предвид доводите на страните и прецени поотделно и в
съвкупност доказателствата по делото намира за установено следното:
На 20.01. (не е посочена година) между С. С. в качеството на
възложител и Б. Б. в качеството на изпълнител е сключен договор за
строителство, с който възложителят е възложил, а изпълнителят е приел да
организира и извърши строително-монтажни работи на обект: с. Мокрище, ул.
„****** по предоставени от възложителя одобрени за изпълнение проекти и в
съответствие с приложената оферта и друга проектна документация.
Стойността на договора е 23 500 лв. без ДДС.
С. С. е заплатил на Б. Б. сума в общ размер на 12 650 лв. на основание
„услуга“, както следва: на 10.01.2023 г. – 2 650 лв., на 14.01.2023 г. – 2 000 лв.,
на 20.01. (не е посочена година) – 2 000 лв., на 01.02.2023 г. – 2 000 лв., на
02.02.2023 г. – 2 000 лв. и на 20.02.2023 г. – 2 000 лв.
На 27.03.2023 г. по искане на ищеца експерт-оценител е извършил оглед
на обекта и е констатирал и остойностил извършените строителни дейности.
Съгласно приетото по делото заключение на съдебно-техническата
експертиза на адреса на ищеца към месец март 2023 г. са извършени следните
видове строително монтажни дейности: разбиване на неармиран бетон, ръчен
изкоп за ивични основи, фундаменти и ВиК, водопровод ф20 и канализация
ф110, армировъчни работи, кофражни работи, бетонови работи, разваляне на
покрив, разваляне на зидария, тухлена зидария, покривни работи. От
приложения договор в делото не може да се добие представа за направената
договорка между двете страни: няма количествено-стойностна сметка за
видовете строително-монтажни работи, които трябва да се изпълнят; няма
проект, липсват работни чертежи, за да се сравни заданието с изпълнението;
не е обяснено до какъв етап на завършеност трябва да се доведе пристройката
в рамките на договорената сума; в договора няма посочен срок за
изпълнението; няма протоколи за приемане на изкоп, арматура и т.н. От
договора не може да се установи какви са изискванията на възложителя.
Липсата на одобрен инвестиционен проект не дава възможност да се сравни
заданието с изпълнението. Липсата на конструктивни чертежи не дава
възможност да се провери качеството на изпълнените строително-монтажни
работи. В съдебно заседание вещото лице уточни, че постройката реално
може да се ползва, но не може да каже за нейното конструктивно
предназначение дали е качествено и дали отговоря на изискванията.
Свидетелят Иванка Кирилова С.а, майка на ищеца, установява, че тя
5
направила уговорката с Б. Б. за направата на терасата. Терасата била
остъклена, трябвало да се изгради със стени, да се направи покрив върху нея
и да се изведат външни стълби до втория етаж. Говорили с Б. за трискатен
покрив, тъй като съществуващият оставал и само трябвало да се покрие
терасата. Б. се съгласил и казал, че всичко ще стане в рамките на два месеца
най-много. Той използвал израза „Всичко е математика“, затова свидетелката
му имала доверие. Впоследствие стълбите били изградени некачествено –
затворили съществуващ прозорец, стълбите били с площадка и много високи.
Стените станали криви, колоните също. Много било трудно да се постави
входната врата, защото било засукано и некачествено изработено и вратата
трудно се затваряла и отваряла. Уговорката им с Б. била да се изгради
терасата с тухли до горе и да се направи покрив, но бил направен само един
пояс и дотам. Б. й се обадил и казал, че покривът не може да стане така, както
те го искат. Можел да го направи временно и след време да го развали и да го
направи, както трябва. Те не се съгласили. През това време имало една
седмица с проливни дъждове и целият етаж се наводнил. Свидетелката му се
обадила няколко пъти поне да закрие строежа, но той отказал. Затова били
принудени да намерят нови майстори, които да завършат покрива. Новите
майстори продължили изграждането от пояса нагоре до покрива и където Б.
бил сложил някакви греди да покаже как той може да направи покрива,
всичко се развалило и се наложило да се купят нови материали и да се сменят
повечето от гредите на тавана. Когато говорили с Б., той казал, че той ще
купува материалите, а те му давали пари. Свидетелката изпращала пари на
сина си по банков път, той ги теглил и ги давал на Б.. Първият път съпругът
на свидетелката му дал 2 600 лв., след това децата му давали по 2 000 лв.
Общо му платили 14 600 лв. Новият майстор направил покрива, както те го
искали, за 4-5 дни. Той имал много забележки. Когато се прибрала в
България, свидетелката търсила Б. по телефона, но той казал, че бил в
командировка. Затова отишла да го търси в с. Алеко. Търсила го с кварталния
и със секретарката на кметството. Те й казали, че това не бил първият случай
и да подаде жалба. След това му се обадила пак и поискала да й върне
половината сума, но той отказал. С Б. се уговорили в началото на месец
януари – около 05-06.01.2023 г. Разбрали се до средата на април да завърши
строежа. На 06.01.2023 г. той изкопал канала за основите на колоните. На
07.01.2023 г. свидетелката заминала за чужбина и се върнала в края на април,
началото на май. Не били говорили за цени на материалите. Тя го попитала
кой ще купува материалите, а той казал, че ще купува материалите, а те да му
дават пари. Дворът бил на свекъра и свекървата на свидетелката и се предавал
по наследство. Синът й не бил развалял договора. Б. напуснал, защото не
можал да направи покрива, както те го искали. По време на строежа ищецът
живеел в България, защото по това време бабата била още жива и той я
наглеждал. Той пускал камера всеки ден и й казвал какво прави Б.. Първият
път на строежа дошъл Б. с баща си и още двама работници от ромски
произход. След това идвали по двама-трима.
6
Свидетелят И. И. А.ов, без родство със страните, установява, че ищецът
му се обадил, че нуждае от ремонт на покрива. Когато отишъл, видял, че била
започната пристройка и не била довършена. Ищецът му казал, че е имало
работници, които взели парите и избягали. Разбрали се за колко време може
да направи покрива. Било направено стълбище и пристройка. Колоните й
били криви. Тухлите били зидани обратно, а не както трябва – не на ширина,
а на дължина. Пристройката била извършена до трегер. Преди това било
валяло една седмица обилен дъжд и цялата къща била в окаяно съС.ие. На
покрива имало оставени греди по метър-два. Свидетелят започнал обекта и
съборил целия покрив, за да направи един общ покрив с пристройката. От
трегера нагоре всичко правил свидетелят. Освен съществуващия покрив на
къщата, друго не бил разрушавал. Кривините и засуканите работи си
останали. Ремонтът започнал през месец април или май 2023 г.
Свидетелят А. Г. М., без родство със страните, установява, че с ищеца
се уговорили да му плаща по 50 лв. надница на обекта. Правили пристройка,
претърсвали покрива. Свидетелят качвал бетон и железа. Ответникът го завел
на този обект. Проект за ремонта не бил виждал. Ищецът показвал снимки на
телефона как искал да стане ремонта. Направили пристройката на къщата до
завършване на покрива с иглолистен материал и керемиди. На старата къща
сменили счупените керемиди. Пари не получил от ищеца. Доколкото разбрал,
той не бил доволен от качеството. Докато те работили, идвали други двама
майстори. Когато се наливал бетонът, дошла пушка и други хора наливали
бетона. Кофражът хора на ищеца го правили. Ответникът не работил, той
доставял само материали. Не би идвал по два, три дни, по една седмица.
Стрехата я отрязали, защото не можело да стане връзката с циментовите
пояси. Ищецът поискал да се отреже. Каквото им кажел, това правили.
Покривът го направили до завършено положение. За материалите ищецът
давал на ответника пари, някой път фирмата доставяла, друг път пращал дядо
В. да взима материалите. Случвало се ответникът да ги доставя. Всичко,
което правили, им го показвал ищецът със снимка на телефона, обяснява им и
те започвали да го вършат. Стените ги градил дядо В.. Стълбите, арматурите
и железата дядо В. ги връзвал. Другите майстори наливали бетона с бетон-
пушката. В началото били само двамата с дядо В.. След това идвало едно
момче, после други двама. Ищецът си ги довел. Един ден, когато отишли на
обекта, видели, че дъските са качени, а кофражът скован. Преди да бъде
положен циментът всичко било право. Бетон-пушката много силно изливала
бетона, затова колоните станали криви.
Свидетелят В. И. Б., баща на ответника, установява, че миналата година
след Нова година правили ремонт в с. Мокрище на ул. „******“. Правили
надстройка. Имало отдолу помещение, което се блокирало с колони. Опасало
се, заляло се с бетон, стълбище се направило и отгоре се направило
разпределение. На стария покрив изрязали стрехата, за да може да се върже с
новия покрив. Проект не е имало. Ищецът казвал какво да се прави.
Ответникът ръководел част от строежа. Когато ищецът се прибирал, винаги
7
намирал кусури. Имало и други майстори. По принцип ответникът уреждал
материалите. Свидетелят ходил да вдига материали, но никога не бил боравил
с пари да ги плати. Кофражът го правили други момчета. Свидетелят
направил кофраж само на стълбището, но и там имало проблем, защото се
затварял прозорецът и се наложило да се направи междинна площадка.
Бетонът го изливали други момчета. Направили покрива и там имало голям
спор. Завършили покрива с керемиди. Няколко пъти разваляли конструкцията
на покрива. След всяко разваляне, правили покрива отначало, за да има
някаква симетрия. Работели от 8:30 ч. до 17:00 ч. в продължение на около два
месеца. Свидетелят основно правил стълбището и нагоре по покрива, без
конструкцията. Пояси и колони не бил правил и не бил наливал. Кофражите
на трегерите и колоните ги правили други момчета. Зидарията я правили
различни момчета. Появявали се около 6-7 души майстори. Те се въртели
през тези два месеца. Ответникът идвал на самия обект да види как се
разходват нещата и да наблюдава строежа. С ищеца се уговорили за 50 лв.
надник, но така и не му платил, според свидетеля, защото намирал кусури на
работата. По принцип ответникът бил строителен инженер. Държал хора,
бригади, които работели на обекти. Търсил работници и ги водил на обектите.
Обикновено те се разбирали с чорбаджията какво да им плаща.
При така установените правнорелевантни факти съдът намира следното
от правна страна:
Предмет на делото е установителен иск по реда на чл. 422 от ГПК за
съществуване на вземане за връщане на част от заплатена сума по развален
поради неизпълнение договор за строителство, който е с правно основание чл.
55, ал. 1, предл. 3 от ЗЗД.
Налице са процесуалните предпоставки за съществуване и надлежно
упражняване на правото на иск, предявен по реда на чл. 422 от ГПК, тъй като
в полза на ищеца е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК, против
която е постъпило възражение по чл. 414 от ГПК, а исковата молба е
предявена в едномесечния срок по чл. 415, ал. 1 от ГПК.
В тежест на ищеца е да установи при условията на пълно и главно
доказване, че между страните е съществувало валидно облигационно
правоотношение по договор за строително-монтажни работи и че надлежно е
развалил същия поради виновно неизпълнение от страна на ответника. По
този иск в тежест на ответника е да установи твърденията си, че е изпълнил
точно възложената му работа, а неизпълнението се дължи на ищеца-
възложител.
Първата материалноправна предпоставка за уважаване на иска е
съществуването между страните по делото на облигационно правоотношение
по договор за изработка. Ищецът се позовава на сключен между него и
ответника договор за строителство, като твърдението му е, че уговорката е
постигната устно, като още същия ден ответникът започнал работа и му
платил сумата от 2 500 лв., а на 20.01.2023 г. подписали писмен договор за
8
сигурност в отношенията им.
От събраните по делото гласни доказателства и по-конкретно
показанията на свидетелката С.а, се установява, че действително ответникът е
бил в договорни правоотношения по договор за изработка с предмет
строително-монтажни работи на обекта в с. Мокрище, но договорът е бил
сключен не с ищеца, а с неговата майка – свидетелката С.а. Извод за това
може да се направи от цялостния анализ на нейните показания, в които
свидетелката последователно посочва, че тя се е договорила с ответника за
извършването на ремонта, за това какви точно строително-ремонтни дейности
следва да се извършат на обекта, кой да закупува и да плаща материалите.
Нейният съпруг платил първоначалната сума от 2 600 лв. на ответника, а след
като тя заминала за чужбина на 07.01.2023 г. изпращала пари на ищеца по
банка, който ги теглил и ги плащал на ответника. Ежедневно ищецът й
показвал по телефона как върви строежът. Когато се върнала от чужбина през
месец април/май 2023 г. именно тя търсила ответника и искала от него да й
върне платените пари. Всичко това недвусмислено сочи, че именно
свидетелката С.а е била страна по договора за строителство, тъй като тя е
постигнала уговорките с ответника, плащала е уговореното възнаграждение, а
впоследствие е претендирала от ответника връщане на платеното по договора.
По думите на свидетелката ищецът по това време е живял в България,
наблюдавал е строителните дейности и е предавал на ответника изпратените
от нея пари по договора. Последвалото сключване на писмен договор за
строителство на 20.01.2023 г. между страните по делото е лесно обяснимо със
заминаването на свидетелката С.а в чужбина на 07.01.2023 г. и подписването
му вместо нея от ищеца. Договорът за изработка съгласно чл. 258 от ЗЗД е
неформален и същият се счита сключен в момента на постигане на съгласие
за съществените му елементи – какво следва да се изработи и срещу какво
възнаграждение. В случая се установи, че тези съществени условия са
уговорени устно между свидетелката С.а и ответника, като по-късно
сключеният писмен договор между ищеца и ответника не създава друго,
различно правоотношение между страните, тъй като има за предмет същите
строително-монтажни дейности, а действителната воля на страните е била да
възпроизведат в писмена форма постигнатите по-рано уговорки. В тази част
показанията на свидетелката С.а не са недопустими, макар и да установява
сключването на договор на стойност над 5 000 лв., тъй като забраната на чл.
164, ал. 1, т. 3 от ГПК се отнася за доказване на договори, сключени между
страните по делото, а свидетелката установява съществуването на договор
между ответника и трето за делото лице. Нейните показания не се
опровергават от други доказателства по делото, нито писмени, нито гласни, и
следва да бъдат приети като обективни и достоверно отразяващи относимите
към спора факти. Аргумент в подкрепа на извода, че именно свидетелката е
възложител по договора за изработка, е обстоятелството, че имотът, в който е
извършен строежът, е бил собственост на родителите на нейния съпруг и е
житейски оправдано тя да е възложила строителните работи на ответника, а
9
не синът й. По тези съображения съдът намира, че ищецът не доказа
твърдението си, че между него и ответникът е бил сключен договор за
строителство, поради което ищецът не е материално легитимиран нито да
развали договора, нито да претендира връщане на даденото по него на
отпаднало основание. Поради това предявеният иск следва да бъде отхвърлен
като неоснователен.
Друг аргумент за отхвърляне на иска е обстоятелството, че ищецът не
успя да докаже по делото, че договорът е валидно развален поради виновно
неизпълнение от страна на ответника. Между страните няма спор, а и се
установява от доказателствата по делото, че за извършваните строително-
монтажни работи не е имало нито одобрен инвестиционен проект, нито
количествено-стойностна сметка, нито разрешение за строеж, нито пък в хода
на строителството са издавани необходимите актове и книжа. Не се установи
какви са били конкретните уговорки между страните по договора за начина на
извършване на строежа и какви са били изискванията на възложителя. В този
смисъл не може да се установи дали и доколко изпълнителят не е изпълнил
възложената му работа по причини, за които той отговаря, още повече, че
според вещото лице по съдебно-техническата експертиза строежът може да се
ползва така, както е изпълнен. В този смисъл по делото не е установено, че
възложителят е разполагал с потестативното право да развали договора
поради виновно неизпълнение и да претендира връщане на част от
заплатената по договора сума. С оглед изложеното предявеният
установителен иск следва да бъде отхвърлен изцяло.
По делото е приет за разглеждане предявеният от ответника инцидентен
установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК във връзка с чл.
357 от КТ за съществуване на трудово правоотношение. По този иск в тежест
на ответника е да установи при условията на пълно и главно доказване по
делото, че между страните е съществувало валидно учредено правоотношение
по трудов договор, в т.ч. заеманата длъжност, мястото на работа, работното
време и уговореното трудово възнаграждение.
От събраните по делото писмени и гласни доказателства не може да се
направи извод, че между страните по делото е съществувало трудово
правоотношение, по което ищецът е бил работодател, а ответникът –
работник. Трудовото правоотношение се характеризира с йерархическа
подчиненост и зависимост при изпълнение на възложената работа, контрол за
изпълнението, определено работно време и работно място, уговорено трудово
възнаграждение, осигуряване на материалите за работа от работодателя. В
случая не се установява нито един от тези елементи на трудовото
правоотношение. Напротив – според показанията на свидетелите Митев и Б.,
които са еднопосочни и не се опровергават от други доказателства по делото,
ответникът почти не е присъствал на обекта и не е извършвал никакви
строително-монтажни работи, като неговото участие се е изчерпвало с това да
достави материалите, необходими за строежа и да наблюдава как върви
работата, а от показанията на свидетелката С.а се установява, че при
10
сключване на договора ответникът е настоявал той да осигурява материалите
за строежа, което изключва наличието на трудовоправни отношения между
страните. Поради това и този иск следва да бъде отхвърлен като
неоснователен.
С оглед изхода на делото разноските по всеки от исковете следва да се
разпределят по правилата на чл. 78, ал. 3 от ГПК, като по главния иск в полза
на ответника следва да се присъдят разноски за адвокатско възнаграждение, а
по инцидентния установителен иск разноски за адвокатско възнаграждение
следва да се присъдят в полза на ищеца. Тъй като нито една от страните не е
разграничила в сключените договори за правна защита и съдействие каква
част от уговореното адвокатско възнаграждение за кой от исковете се отнася,
съдът приема, че същото е уговорено поравно. Поради това в полза на всяка
от страните следва да се присъди половината от заплатеното адвокатско
възнаграждение.
Ответникът е направил възражение за прекомерност на адвокатското
възнаграждение, претендирано от ищеца, но същото е неоснователно, тъй
като общият уговорен размер на възнаграждението е 2 400 лв., от които съдът
приема, че за инцидентния установителен иск е 1 200 лв. Минималният
размер на адвокатското възнаграждение съгласно чл. 7, ал. 1, т. 4 от Наредба
№ 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения за
други неоценяеми искове е 1 000 лв., поради което възнаграждение от 1 200
лв. не е прекомерно.
Така мотивиран и на основание чл. 235, ал. 2 от ГПК съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от С. С. С., ЕГН ********** от с. Мокрище,
общ. Пазарджик, ул. „****** против Б. В. Б., ЕГН ********** от с. Алеко
Константиново, общ. Пазарджик, ул. „****** иск за съществуване на вземане
в размер на 7 325 лв., представляващо подлежаща на възстановяване част от
заплатена сума по развален поради неизпълнение договор за строителство,
ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението за издаване
на заповед за изпълнение – 29.03.2023 г., до окончателното изплащане, за
която сума е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. №
1197/2023 г. по описа на Районен съд – Пазарджик.
ОТХВЪРЛЯ предявения от Б. В. Б., ЕГН ********** от с. Алеко
Константиново, общ. Пазарджик, ул. „****** против С. С. С., ЕГН
********** от с. Мокрище, общ. Пазарджик, ул. „****** иск за съществуване
между страните на трудово правоотношение във връзка с извършване на
строително-монтажни работи на обекта в с. Мокрище, общ. Пазарджик, ул.
„******.
ОСЪЖДА С. С. С., ЕГН ********** от с. Мокрище, общ. Пазарджик,
ул. „****** да заплати на Б. В. Б., ЕГН ********** от с. Алеко
11
Константиново, общ. Пазарджик, ул. „****** разноски за адвокатско
възнаграждение в размер на 1 116,25 лв.
ОСЪЖДА Б. В. Б., ЕГН ********** от с. Алеко Константиново, общ.
Пазарджик, ул. „****** да заплати на С. С. С., ЕГН ********** от с.
Мокрище, общ. Пазарджик, ул. „****** разноски за адвокатско
възнаграждение в размер на 1 200 лв.
Решението може да се обжалва от страните пред Окръжен съд –
Пазарджик в двуседмичен срок от съобщаването.
Препис от решението да се връчи на страните чрез пълномощниците им.
Съдия при Районен съд – Пазарджик: _______________________
12