№ 14364
гр. София, 22.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 29 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и пети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Виктория М. Станиславова
при участието на секретаря ВАЛЕНТИНА ВЛ. МИЛОВАНОВА
като разгледа докладваното от Виктория М. Станиславова Гражданско дело
№ 20231110113501 по описа за 2023 година
Производството е по реда на ГПК, част ІІ "Общ исков процес", дял І
"Производство пред първата инстанция".
Образувано е по искова молба вх. № 71210/15.03.2023 г. на ..............” ЕАД, ЕИК
............. срещу „ЗАД .....................“ АД, ЕИК ............. с която е предявен осъдителен иск с
правно основание чл. 411 КЗ за сумата в размер на 385,93 лева /съобразно изменение на
иска по реда на чл. 214, ал. 1 ГПК, допуснато с протоколно определение от 25.10.2023 г./ –
главница, представляваща непогасен остатък от регресно притезание за възстановяване на
платено от ищеца застрахователно обезщетение по застраховка „......................“ за щети по
товарен автомобил „.......... причинени при ПТП на 19.05.2021 г. в ...............“, реализирано по
вина на застрахован при ответника по застраховка „Гражданска отговорност“ водач на лек
автомобил .................., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата
молба – 15.03.2023 г. до окончателното плащане.
Ищецът твърди, че по договор за имуществена застраховка „......................” по полица
№ .............. е заплатил на застрахования сума в размер на 796,87 лева, представляваща
застрахователно обезщетение за вреди по товарен автомобил „.......... настъпили вследствие
на ПТП от 19.05.2021 г., по вина на водача на лек автомобил .................., чиято гражданска
отговорност е застрахована при ответното дружество. Ищецът изпратил регресна покана до
ответника за възстановяване на сумата в размер на общо 811,87 лева за платено
застрахователно обезщетение и ликвидационни разноски, но последният заплатил сумата в
размер на 405,93 лева. Моли съда да уважи исковата претенция. Претендира разноски.
Ответникът в срока по чл. 131 ГПК е депозирал отговор на исковата молба. Не
оспорва наличието на застрахователно правоотношение по застраховка „Гражданска
отговорност“ към датата на ПТП. Не оспорва съществуването на валидно застрахователно
правоотношение към датата на ПТП по договор за имуществена застраховка, в изпълнение
на задълженията си по което ищецът е заплатил на собственика на МПС посоченото
обезщетение. Оспорва вина за ПТП да има застрахованият при ответника водач, като
поддържа, че вина за ПТП носи водачът на застрахования при ищеца автомобил. При
условията на евентуалност релевира възражение за съпричиняване, като поддържа, че
застрахованият при ищеца автомобил е бил паркиран неправилно. Оспорва размера на
претенцията като завишен. Моли съда да отхвърли исковите претенции и да му присъди
разноски.
1
Софийски районен съд, I Гражданско отделение, като съобрази доводите на
страните и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност,
съгласно изискванията на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено от фактическа
страна следното:
Между страните не е спорно, а и от представената по делото застрахователна
полица № .............. се установява, че между ищеца и „..................“ ЕООД е сключен договор
за застраховка "......................" с предмет на застраховане товарен автомобил „.......... при
уговорено застрахователно покритие ......... – пълно покритие“. Уговорената застрахователна
сума е 34 124,00 лева, а застрахователната премия – 1 601,09 лева. Срокът на
застрахователния договор е 24.07.2020 г. – 23.07.2021 г.
По делото са представени и приети Общи условия на ..............“ ЕАД за застраховка
на моторни превозно средства Каско „Престиж“.
По делото не е спорно обстоятелството, че между ответното дружество и собственика
на лек автомобил .................., е налице валидно възникнало застрахователно правоотношение
по договор за Задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите за
гореописания лек автомобил със срок на действие 25.06.2020 г. – 24.06.2021 г. – това
обстоятелство се установява по категоричен начин и от приложената с исковата молба
справка от електронната страница на Гаранционен фонд.
От представения по делото двустранен констативен протокол за ПТП, се
установява, че на 19.05.2021 г., около 17:30 часа, в ...............“, е настъпило ПТП с участието
на товарен автомобил „.......... с водач Н. Т. Д., и лек автомобил .................., с водач В. Р. П., с
констатирани щети по двата автомобила, както следва: по товарен автомобил „................ –
увреждане на задна дясна броня и заден десен калник; по лек автомобил ............ – увреждане
на задна лява броня и заден ляв калник. Протоколът е изготвен и подписан от участниците в
ПТП, чиито подписи не се оспорват в настоящия процес. В т. 12 от протокола –
„Обстоятелства“ се съдържат следните отбелязвания: за товарен автомобил „................ – т. 1
„паркиран/в спряло състояние“, за лек автомобил ............ – т. 4 „при излизане от паркинг,
частен терен, черен път“. В графа „Забележки“ също не се съдържат изявления на
участниците в ПТП. В протокола е начертана схема, отразяваща местоположението на двете
МПС при ПТП и посоката на предприетата от лекия автомобил маневра.
Видно от Уведомление за щети по МПС от 26.05.2021 г. водачът на товарен
автомобил „................ – Н. Т. Д., е уведомил ЗАД ..............“ ЕАД за настъпилото
застрахователно събитие. В уведомлението водачът на посочения лек автомобил дава
следното описание на процесното ПТП: „автомобилът е паркиран на посочения адрес и
намерен ударен от друго МПС, което извършва маневра“, като място на настъпване на ПТП
е посочено гр. ......... а като увредени детайли: задна броня, спойлер.
От представените писмени доказателства се установява, че по повод на постъпилото
уведомление при ищеца е заведена щета № ............... г. Застрахователят е извършил оглед на
автомобила и е съставил опис по щетата от 26.05.2021 г., в който са описани увредените
детайли.
Съгласно доклад по щета № ............... г. застрахователят е определил размера на
вредите по товарен автомобил “Хюндай” на стойност от 796,87 лева.
По делото не е спорно обстоятелството, а и се установява от представената справка на
извършени плащания, че ищецът е платил на доверен сервиз сумата от 796,87 лева –
стойност за възстановяване на увредения товарен автомобил “Хюндай”.
На 26.08.2021 г. ищецът е отправил до ответното дружество покана за доброволно
изпълнение на регресна претенция на стойност от 811,87 лева по щета № 67012100516, в т.
ч. 15,00 лева ликвидационни разноски лева. Между страните не е спорно, че по така
получената покана ответникът е извършил извънсъдебно плащане в размер на ½ от
претендираната сума, а именно е извършил плащане на сума в размер на 405,93 лева.
По делото са събрани гласни доказателствени средства чрез разпита на
свидетелите Н. Т. Д. и В. Р. П..
От разпита на свидетеля Н. Т. Д. се установява, че той има спомен за процесното
ПТП. Заявява, че фактически не е присъствал в момента на неговото реализиране, тъй като
бил паркирал управлявания от него автомобил „................ пред Музикалното училище в
...............“, на ул. „.............., и след това слязъл от автомобила и отишъл да вземе дететото си
от училището, намиращо се непосредствено до мястото на ПТП. Получил обаждане от
2
водачката на другия автомобил, която го уведомила, че е ударила неговото МПС при
извърпване от нейна страна на маневра „ляв завой“, при която „закачила“ товарния
автомобил „................. Видимо по последния имало увреждания по задна дясна броня, а по
автомобила на свидетелката П. имало одрасквания в страничната лява част. Свидетелят Д.
заявява, че вляво от мястото, на което паркирал има жилищен блок, но няма спомен дали е
имало разграфени паркоместа. Твърди, че между него и водача на другия автомобил не е
възникнал спор относно настъпилото ПТП, като двамата подписали двустранен констативен
протокол. При предявяване на свидетеля на представения с исковата молба протокол за ПТП,
същият потвърждава, че той носи неговия подпис.
От разпита на свидетелката В. Р. П. се установява, че тя също има спомен за
процесното ПТП. Заявява, че правейки опит да излезе от паркинг в ...............“,
непосредствено до Музикалното училище, чрез извършване на маневра ляв завой, одраскала
с управлявания от нея лек автомобил .............. джип, който бил паркиран перпендикулярно
на „Т“ – образното кръстовище. Твърди, че е опитала да заобиколи паркирания джип, но
завоят бил остър, а джипът бил паркиран по начин, при който част от задната му част
излизала от платното, и това възпрепяствало възможността да излезне без да го закачи.
Свидетелката няма спомен дали на мястото на ПТП е имало знак за паркиране. Мястото, на
което бил паркиран автомобила „................, било свободно за паркиране, без обозначени за
това места, и се намирало в жилищен квартал. Съприкосновението между двете МПС
настъпило при задната дясна част на паркирания автомобил и лявата част на управлявания
от Пекова лек автомобил.
Според назначената пред настоящата съдебна инстанция съдебно – автотехническа
експертиза /САТЕ/, изготвена на база събраните по делото писмени и гласни доказателства,
и коригирана в проведеното на 25.10.2023 г. открито съдебно заседание, механизмът на
ПТП е следният: на 19.05.2021 г., около 17:30 часа, водачът на лек автомобил .............., с рег.
№ ............., предприема маневра за движение напред за излизане от паркинг в кв. .................“
до „Музикалното училище“, вследствие на което реализира ПТП с паркирания товарен
автомобил „............... Видимите щети по товарен автомобил „................, описани в
съставения двустранен протокол за ПТП, са в причинно – следствена връзка с процесното
ПТП. Общата стойност на необходимия ремонт за отстраняване на щетите, определена по
средни пазарни цени към датата на ПТП, възлиза на 776,86 лева. Уточнено е, че в
конкретния случай към датата на застрахователното събитие увреденият автомобил е на 5
години, 8 месеца и 18 дни, считано от първоначалната му регистрация на 31.08.2015 г.
Съгласно отговора на въпрос № 7 стойността на ремонта, изчислена съобразно Методиката
за уреждане на претенции по Наредба № 24/08.03.2006 г., е 343,81 лева.
С проекта на доклад, обективиран в Определение № 20532/09.06.2023 г., и обявен за
окончателен без възражения на страните в проведеното на 12.07.2023 г. първо открито
съдебно заседание, СРС е отделил, на основание чл. 146, ал. , т. 3 ГПК, като безспорни
между страните следните обстоятелства: че водачът на лек автомобил .................., е имал
валидно сключена застраховка „Гражданска отговорност” с ответното дружество, със срок
на действие, обхващащ датата на настъпване на пътно – транспортното произшествие, както
и че по отношение на товарен автомобил „.......... е била налице имуществена застраховка по
полица № .............., към датата на ПТП, по която ищецът е изплатил на собственика
застрахователно обезщетение в размер на 811,87 лева с включени ликвидационни разноски,
като ответникът е заплатил извънсъдебно на ищеца сумата в размер на 405,93 лева
застрахователно обезщетение.
При така установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна
следното:
Предявен е за разглеждане иск с правно основание чл. 411 КЗ за заплащане на сума,
претендирана от ответното дружество в качеството на застраховател на лице, причинило
увреждане на имуществото на застрахован при ищеца по договор за имуществена
застраховка. Твърди се ищецът да е изпълнил своите задължения на застраховател по
имуществена застраховка и да е встъпил в правата на увреденото лице срещу носещия
договорна отговорност въз основа на валидно възникнало застрахователно правоотношение
с причинителя на увреждането.
Съгласно чл. 411 КЗ в случаите, когато причинителят на вредата има сключена
застраховка "Гражданска отговорност", застрахователят по имуществената застраховка
встъпва в правата на застрахования срещу причинителя на вредата или неговия
застраховател по застраховка "Гражданска отговорност" – до размера на платеното
3
обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото определяне. Застрахователят по
имуществена застраховка може да предяви вземанията си направо към застрахователя по
"Гражданска отговорност". Когато вредата е причинена от водач на МПС, който има валидна
задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите, застрахователят
по имуществена застраховка, който е встъпил в правата на увреденото лице, може да предяви
претенцията си към причинителя само за размера на причинените вреди, които надхвърлят
размера на застрахователната сума по договора за задължителната застраховка, както и за
вредите, причинени от водача на моторното превозно средство, за които застрахователят по
задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите е отказал да
заплати обезщетение на основание чл. 494.
Видно от законовата разпоредба предпоставките за предвидената суброгация са: 1./
наличие на действително застрахователно правоотношение между увредения и ищеца по
договор за имуществено застраховане, в изпълнение на който 2./ застрахователят да е
изплатил на застрахования застрахователното обезщетение, и 3./ за увредения да е
възникнало право на деликтно вземане срещу причинителя на вредата на основание чл. 45,
ал. 1 ЗЗД, т. е. вредите да са причинени от деликвента, с негово виновно и противоправно
поведение, респективно договорно вземане срещу неговия застраховател по застраховка
"Гражданска отговорност". Съгласно чл. 45, ал. 2 ЗЗД вината се предполага, като в тежест на
ответника е при оспорване да обори презумпцията, доказвайки по несъмнен начин липсата
на вина на прекия извършител. Съобразно разпоредбата на чл. 154, ал. 1 ГПК ищецът носи
доказателствената тежест за установяване на посочените релевантни обстоятелства при
условията на пълно и главно доказване, в тежест на ответника е да докаже
правоизключващите и правопогасяващите си възражения.
По делото е безспорно, че между ищеца и „..................“ ЕООД е сключен договор за
застраховка "......................" с предмет на застраховане товарен автомобил „.......... и срок на
застрахователно покритие 24.07.2020 г. – 23.07.2021 г. По силата на този договор ищцовото
дружество е приело да покрива риска от повреди по собственото на застрахования МПС, а
последният – да заплати застрахователна премия, която не се спори, че е била заплатена.
Полицата е надлежно оформена в изискуемата съгласно чл. 344, ал. 1 КЗ писмена форма за
действителност, като съдържа всички задължителни законови реквизити, регламентирани в
нормата на чл. 345, ал. 1 КЗ. Видно от условията по полицата, застраховката е с основно
покритие по Клауза А – пълно покритие, която съгласно Раздел III, т. 6.1., б. „д“ от
приложените Общи условия на застрахователя /л. 23 и сл./, приложими към процесния
договор и съставляващи част от съдържанието на застрахователното правоотношение, се
включва пълна загуба или частична щета на застрахованото МПС при ПТП – сблъскване или
удар на МПС помежду им или с други подвижни или неподвижни предмети и пр. В така
очертаната категория вредоносни събития следва да се отнесе и сблъскване на
застрахованото превозно средство с друго МПС, което е в спряло състояние, каквато
хипотеза не е предвидена сред изключените рискове по раздел III, т. 7 от Общите условия.
Предвид изложеното, съдът намира за установено по делото съществуването на валидно
възникнало застрахователно правоотношение по застраховка "......................" относно товарен
автомобил „.......... в рамките на чието застрахователно покритие попада датата на
процесното произшествие. Предвид така установеното за застрахователя е възникнало
задължение да обезщети собственика на увреденото МПС, като в случая той е изплатил
застрахователно обезщетение.
Между страните не се спори, а и се установява при съвкупната преценка на
писмените и гласни доказателства по делото, че в срока на действие на договора за
имуществено застраховане – на 19.05.2021 г., е настъпило застрахователно събитие – ПТП, в
...............“, на ул. „.............., срещу Музикалното училище, с участието на застрахования
товарен автомобил автомобил „.......... с водач Н. Т. Д., и на лек автомобил .................., с водач
В. Р. П.. В резултат на ПТП на застрахования при ищеца автомобил са били причинени
увреждания на следните детайли: увреждане на задна дясна броня и заден десен калник, за
отстраняването на които не се спори, че ищцовото дружество е изплатило на доверен
автосервиз сумата в размер на 796,87 лева.
Безспорно е също така съществуването на валиден договор за застраховка
"Гражданска отговорност" между ответното дружество и собственика на лек автомобил
.................., действащ към датата на настъпване на процесното ПТП и покриващ
отговорността на водача В. Р. П..
С регресна покана от 26.08.2021 г. ищецът е поканил ответното дружество да му
4
възстанови сумата от 796,87 лева – изплатено застрахователно обезщетение и 15,00 лева –
ликвидационни разноски, като ответникът е заплатил ½ от така търсената сума – сумата в
размер на 405,93 лева.
Предвид изложеното, правният спор между страните по делото, се концентрира върху
въпроса налице ли е виновно и противоправно поведение на водача, чиято гражданска
отговорност е застрахована при ответното дружество, както и дали и другият водач има вина
за настъпване на ПТП и в какъв размер. Поради това следва да бъде обсъден механизмът на
процесното ПТП, който настоящият съдебен състав намира за установен въз основа на
събрания по делото доказателствен материал – двустранен констативен протокол за ПТП от
19.05.2021 г., саморъчно подписан от участниците в ПТП, чиито подписи не се оспорват в
процеса, свидетелските показания на водачите на двете МПС Н. Т. Д. и В. Р. П., дадени в
качеството им на преки участници в процесното произшествие, които като непротиворечиви
помежду им относно релевантните за спора обстоятелства, следва да бъдат ценени като
ясни, последователни и житейски логични, както и заключението на автотехническата
експертиза, прието без възражения на страните в срока по чл. 200, ал. 3, изр. 2 ГПК.
При съвкупния анализ на събрания по делото доказателствен материал съдът намира
за несъмнено установено, че на 19.05.2021 г., около 17:30 часа, лек автомобил Опел“, с рег. №
............., управляван от водача В. Р. П., е предприел маневра „ляв завой“ в ...............“, на ул.
„.............., с оглед излизане от паркинг, находящ се срещу Музикалното училище в
жилищния квартал .................“, като при изнасяне на автомобила за завършване на
предприетата маневра е реализирал ПТП с паркирания от лявата страна на ул. „..............
товарен автомобил „................, с рег. ..................... Съдът приема, че така описаният
механизъм на ПТП е установен и въз основа на останалите събрани по делото писмени
доказателства – опис и доклад на щетите от ищеца – застраховател, които се подкрепят от
заключението на изслушаната пред районната инстанция САТЕ, неоспорена по делото.
При така установения механизъм, въззивният съд приема, че водачът на лек
автомобил марка ............ е действал противоправно, като е нарушил разпоредбата на чл. 25,
ал. 1 ЗДвП, регламентираща поведението на водачите на МПС при осъществяване на
маневра завой наляво за навлизане по друг път. Цитираната разпоредба предвижда, че водач
на пътно превозно средство, който ще предприеме каквато и да е маневра, като например, да
излезе от реда на паркираните превозни средства или да влезе между тях, да се отклони
надясно или наляво по платното за движение, в частност, за да премине в друга пътна лента,
да завие надясно или наляво за навлизане по друг път или в крайпътен имот, преди да
започне маневрата, трябва да се убеди, че няма да създаде опасност за участниците в
движението, които се движат след него, преди него или минават покрай него, и да извърши
маневрата, като се съобразява с тяхното положение, посока и скорост на движение. В
разглеждания случай, предприемайки маневра завой наляво за навлизане в друг път, без да
се съобрази с местоположението на паркирания в него товарен автомобил „................, което е
имал обективна възможност да възприеме, водачът на лекия автомобил ............, е нарушил
разпоредбата на чл. 25, ал. 1 ЗДвП. Преди предприемането на маневрата за завой наляво
водачът на лекия автомобил ............ е разполагал с достатъчна видимост, още повече, че
ПТП е настъпило във светлата част на денонощието, относно положението на застрахования
при ищеца товарен автомобил /в този смисъл са и свидетелските показания на В. П./, но
въпреки това не е предприел мерки за нейното извършване без да създаде опасност за
участниците в движението и в частност на паркирания в лява лента товарен автомобил
„................, вследствие на което е ударил последния.
От приетото по делото заключение на САТЕ, неоспорено от страните, както и
показанията на разпитаните свидетели, се установява, че щетите, нанесени при ПТП на
процесния автомобил, са в причинно-следствена връзка с механизма на ПТП и
представляват увреждане по задна дясна броня и заден десен кални на товарен автомобил
„.................
Трайно и безпротиворечиво е становището на върховната инстанция, обективирано в
Решение № 206 /12.03.2010 г. по т. д. № 35/2009 г. по описа на ВКС, ІІ ТО, Решение №
54/22.05.2012 г. по т. д. № 316/2011 г. по описа на ВКС, ІІ ТО, Решение № 16/04.02.2014 г. по
т. д. № 1858/2013 г. по описа на ВКС, І ТО, и други, че само по себе си нарушението на
установените в ЗДвП и ППЗДвП правила за движение по пътищата не е основание да се
приеме съпричиняване на вредоносния резултат от увредения, водещо до намаляване на
дължимото обезщетение. Необходимо е нарушението да е в пряка причинна връзка с
настъпилия вредоносен резултат, т. е последният да е негово следствие. Само такова
5
поведение на увредения, което се явява пряка и непосредствена причина за произлезли
вреди, би могло да обуслови извод за прилагане на разпоредбата на чл. 51, ал. 2 ЗЗД. В
конкретния случай, при преценка на доказателствения материал по делото, настоящият
съдебен състав формира извод, че се установява такова поведение, нарушаващо правилата за
движение по пътищата, на водача на товарен автомобил „................, което да е в пряка
причинна връзка с настъпилия вредоносен резултат – а именно водачът на товарен
автомобил „.......... е допуснал нарушения на правилата за движение по пътищата,
допринесли за вредоносния резултат, както следва: нарушения на разпоредбата на чл. 94, ал.
3 ЗДвП, регламентираща, че „За престой и паркиране в населените места пътните
превозни средства се спират възможно най-вдясно на платното за движение по посока
на движението и успоредно на оста на пътя“, както и на чл. 98, ал. 1, т. 1 ЗДвП, съгласно
която паркиране и престой са забранени „на място, където превозното средство създава
опасност или е пречка за движението или закрива от другите участници в движението
пътен знак или сигнал“, и на чл. 98, ал. 2, т. 2 ЗДВП, забраняваща паркиране „на
платното за движение и на тротоара непосредствено пред входовете на жилищни
сгради и гаражи, когато това затруднява достъпа до тях“. В случая, кредитирайки
показанията на свидетеля Н. Д., съдът приема, че същият е паркирал процесния товарен
автомобил от лявата страна на ул. „.............., на място, непосредствено находящо се до
жилищен блок – от лявата страна на товарния автомобил според показанията на самия Д.,
след което е напуснал превозното средство и е отишъл да вземе детето си от намиращото се
отсреща спрямо мястото на паркиране музикално училище. Съобразявайки дефиницията на
понятието „престой“, дадена в чл. 93, ал. 1 ЗДвП, настоящият състав приема, че товарният
автомобил не се е намирал в положение на престой, а е бил в паркирано състояние – както е
и отразено в т. 12 от двустранния протокол. По делото не се твърди и не се установява ул.
„.............. да е еднопосочна, поради което следва, че при паркиране на нея важи правилото на
чл. 94, ал. 3 ЗДвП, поради което съдът приема, че като е паркирал от лявата страна на същата
в посока, обратна на движението му /с оглед на безспорния по делото факт, че
съприкосновението между двата автомобила е настъпило в задната част на товарния
автомобил, което води до извода, че посоката на движение на последния е била същата, в
която е била и предприетата от лекия автомобил маневра – т. е. наляво спрямо мястото на
излизане на лек автомобил ............/, водачът на товарен автомобил „.......... е нарушил
правилото, регламентирано в чл. 94, ал. 3 ЗДвП. От друга страна, както се изиясни по
делото, проценият товарен автомобил е бил паркиран непосредствено до жилищен блок,
като с оглед показанията на свидетелката В. П., които съдът кредитира, като логични и
отразяващи нейни лични впечатления, подкрепени в пълна степен от начертаната в т. 13 от
саморъчно подписания от участниците в ПТП двустранен констативен протокол скица на
ПТП, се установява, че товарният автомобил е бил паркиран по начин, при който задната му
част е навлизала в пътното платно, непосредствено намиращо се пред паркинга към
жилищните блокове, с което е създал пречка за движението и конкретно за излизането от
паркинга, като същевременно е затруднил достъпа до самите жилищни обекти, с което е
допуснал горепосочените нарушения по чл. 98 ЗДвП. Допускайки посочените нарушения
съдът приема, че водачът на застрахования при ищеца товарен автомобил е способствал за
настъпване на ПТП при конкретната пътна обстановка, при която паркиран в нарушените на
цитираните разпоредби увреденият автомобил явно е препятствал преминаването на лек
автомобил ............. Ето защо, с поведението си водачът на „.......... също е съпричастен към
процесния резултат.
Предвид изложеното съдът приема, че и двамата водачи са нарушили правилата за
движение по пътищата, като с противоправното си поведение те са съпричинили
вредоносния резултат, респ. съдът намира за основателно наведеното в срока по чл. 131 ГПК
възражение за съпричиняване.
При определянето на степента на съпричиняване, настоящият съдебен състав отчита
факта, че при предприемане на маневра за завой наляво за навлизане в нов път водачът на
лек автомобил ............ не е предприел необходимото съобразно чл. 25, ал. 1 ЗДвП, за да
извърши последната безопасно, въпреки, че е имал видимост да стори това. Не може обаче
да не бъде отчетено обстоятелството, че така извършеното нарушение е било обусловено от
предходно допуснатите от водача на товарен автомобил „................ нарушения на правилата
за движение по пътищата, свързани с паркиране на увреденото МПС. Като съобрази вида и
тежестта на извършените нарушения, съдът намира, че двамата водачи са допринесли в
равна степен за настъпване на процесното ПТП, респ. са съпричинили настъпването на
произшествието поравно – при 50 % принос на всеки един от двамата. Така приетото
6
съпричиняване следва да намери отражение върху размера на обезщетението, за който
следва да се ангажира отговорността на застрахователя по задължителната застраховка
"Гражданска отговорност".
Според изслушаната автотехническа експертиза щетите по товарен автомобил „..........
се намират в пряка причинно-следствена връзка с процесното ПТП. Видът и характерът на
тези щети се установяват по категоричен начин от писмените и гласни доказателства, както
и заключението на САТЕ. Съгласно последното стойността, необходима за възстановяване на
причинените щети, изчислена на база средни пазарни цени към датата на ПТП, възлиза на
сумата от 776,86 лева
Съгласно разпоредбата на чл. 386, ал. 2 КЗ обезщетението трябва да бъде равно на
действително претърпените вреди към деня на настъпване на събитието. По силата на
разпоредбата на чл. 400, ал. 1 КЗ за действителна се смята стойността, срещу която вместо
застрахованото имущество може да се купи друго със същото качество, а съгласно ал. 2 на
същата норма – за възстановителна застрахователна стойност се смята стойността за
възстановяване на имуществото с ново от същия вид и качество, без прилагане на
обезценка. При предявена по съдебен ред претенция за заплащане на застрахователно
обезщетение, съдът следва да определи същото по действителната стойност на вредата към
момента на осъществяване на застрахователното събитие, т. е. по пазарната цена на същата,
като ползва заключение на вещо лице, без да е обвързан от минималните размери по
методиката към Наредба № 24/2006 г. на КФН /в т. см. решение № 79/02.07.2009 г. по т. д. №
156/2009 г. на ВКС, І ТО, решение № 52/08.07.2010 г. до т. д. № 652/2009 г. на ВКС, І ТО,
решение № 115/09.07.2009 г. по т. д. № 627/2008 г. на ВКС, ІІ ТО; решение № 209/30.01.2012
г. по т. д. № 1 069/2010 г. на ВКС, II ТО, решение № 235/27.12.2013 г. по т. д. № 1586/2013 г.
на ВКС, ІІ ТО и др., приложими и по отношение на действащия КЗ/.
В процесната хипотеза е доказано въз основа на съвкупния анализ на събраните по
делото писмени доказателства и заключението на вещото лице по САТЕ, което при
преценката му по реда на чл. 202 ГПК подлежи на кредитиране, че стойността на ремонта на
увредения товарен автомобил по средни пазарни цени възлиза на 776,86 лева, а с включени
15,00 лева ликвидационни разноски – 791,86 лева.
По делото е отделено като безспорно обстоятелството, че по повод на отправена му
от ищцовото дружество регресна покана ответникът му е заплатил извънсъдебно сумата в
размер на 405,93 лева застрахователно обезщетение.
Предвид гореизложеното и съобразявайки размера на приетото съпричиняване от 50
%, съдът намира че дължимото на ищеца застрахователно обезщетение възлиза на ½ от
776,86 лева или възлиза на сумата от 388,43 лева, а като към тази сума се добавят и
ликвидационните разноски от 15,00 лева – общо сумата от 403,43 лева. С оглед на това и
доколкото ответникът му е заплатил извънсъдебно сума в по-голям размер – сумата от
405,93 лева, настоящият състав намира предявеният иск за изцяло неоснователен и поради
това намира, че същият следва да бъде отхвърлен.
По отношение на разноските:
При този изход на спора, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, в полза на ответника се
дължат сторените разноски в първоинстанционното исково производство, както следва:
250,00 лева – депозит за САТЕ, 50,00 лева – депозит за 1 свидетел, и 100,00 лева
юрисконсултско възнаграждение, определено от съда по реда на чл. 78, ал. 8 ГПК, вр. чл. 25,
ал. 1 от Наредба за заплащането на правната помощ.
Мотивиран от горното, Софийски районен съд, I Гражданско отделение, 29 състав
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от ..............” ЕАД, ЕИК ..........., със седалище и адрес на
управление: гр. ..........., срещу „ЗАД .....................“ АД, ЕИК ............. със седалище и адрес
на управление: гр. .............. осъдителен иск с правно основание чл. 411 КЗ за сумата от
385,93 лева – главница, представляваща непогасен остатък от регресно притезание за
възстановяване на платено застрахователно обезщетение по застраховка „......................“ за
щети по товарен автомобил „.......... причинени при ПТП на 19.05.2021 г. в ...............“,
реализирано по вина на застрахован при ответника по застраховка „Гражданска
7
отговорност“ водач на лек автомобил .................., ведно със законната лихва, считано от
датата на подаване на исковата молба – 15.03.2023 г. до окончателното плащане.
ОСЪЖДА ..............” ЕАД, ЕИК ............. със седалище и адрес на управление: гр.
..........., ДА ЗАПЛАТИ, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, на „ЗАД .....................“ АД, ЕИК
............. със седалище и адрес на управление: гр. .............. сумата в размер на 400,00 лева –
разноски в производството по гр. д. № 13501/2023 г. по описа на СРС, 29 състав.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Софийски градски съд в 2-
седмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8