Р Е Ш Е Н И Е
№ 260025
гр.
Кюстендил, 19.04.2022 год.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Кюстендилският районен съд, в публично
съдебно заседание на шести април, две хиляди двадесета и втора година
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АНДРЕЙ РАДЕВ
при секретаря ЯНКА
АНГЕЛОВА, като разгледа докладваното от съдия РАДЕВ гр.д. № 227 по описа на съда за 2020 г., за да се произнесе, взе
предвид следното
И.А.С., ЕГН **********
***, съдебен адрес *** чрез адв. Д.З. ***, е предявил против ГЛАВНА ДИРЕКЦИЯ
„ГРАНИЧНА ПОЛИЦИЯ“ при МВР, седалище и адрес на управление - град София, бул.
“Княгиня Мария Луиза“ № 46, искове да бъде осъдена ответната дирекция да му
заплати сумите /срвн. протоколно определение от 06.04.2022 год./, както следва:
1645,67 лв. /хиляда
шестстотин четиридесет и пет лева и шестдесет и седем стотинки/, представляваща
допълнително възнаграждение за положен нощен труд, приравнен на дневен по време
на дежурства, за исковия период от 01.01.2017 год. до 31.12.2019 год., от която
за календарната 2017 год. в размер на 497,91 лв. /четиристотин деветдесет и
седем лева и деветдесет и една стотинки/, за календарната 2018 год. в размер на
589,44 /петстотин осемдесет и девет лева и четиридесет и четири стотинки/ и за
календарната 2019 год. в размер на 558,32 лв. /петстотин петдесет и осем лева и
тридесет и две стотинки, ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата
молба в съда (03.02.2020г.) до окончателното изплащане на задължението, както и лихва за забава в общ размер
на 224,09 лв. /двеста двадесет и
четири лева и девет стотинки/, от която: 120,08 лв. /сто и двадесет лева и осме
стотинки/ за периода 01.05.2017г. – 03.02.2020 г.; 81,88 лв. /осемдесет и един
лева и осемдесет и осем стотинки/ за периода 01.05.2018г. – 03.02.2020г. и
22,13 лв. /двадесет и два лева и тринадесет стотинки/ за периода 01.05.2019 -
03.02.2020 год.
В срока за отговор ответникът оспорва исковете по основание
и размер,взема становище по представените и поискани от ищеца
доказателства,прави доказателствени искания.
С Определение на съда от 10.03.2022г.
спряното на осн. чл. чл.631 ГПК във вр. с чл.633 ГПК производство по делото бе
възобновено.
В открито съдебно заседание исковата молба
се поддържа от ищцовата страна и оспорва от ответната такава.
Съдът, след
като взе предвид доводите на страните, и като обсъди събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от
фактическа страна следното:
Не е спорно по делото, а същото се
установява и от представените по него писмени доказателства (в т.ч. Акт за
встъпване в длъжност, ведно с Удостоверение Рег. № 4047-9774, екз. №
2/17.11.2017г., издадено от ГД „Гранична полиция“ – МВР, РД „Гранична полиция“
- Кюстендил), че ищецът е изпълнявал длъжността „старши полицай в 01
група“ „Охрана на държавната граница“ от ГПУ-Гюешево към РДГП - Кюстендил при
ответната дирекция, считано от 06.04.2015.
Представени са заверени копия на протоколи за положен труд от държавни
служители, работещи на смени в ГОДГ-01 ГПУ Гюешево за съответните тримесечия в
рамките на процесния период (спр. л. 19 до 30 от делото), в които фигурира и
ищецът в настоящото.
Видно от приложените платежни бележки на
л. 31 до 67 от делото е че са начислявани и заплащани месечни възнаграждения на
ищеца за м. януари 2017г. до м. декември 2019г. в определени размери.
Приетата по делото съдебно-счетоводна
експертиза, изготвена от в.л. С.Т. установява брой отработени нощни часове от
ищеца за процесния период – 1616, при брой нощни дежурства – 202. Експертът
сочи, че ищецът работи на сменен режим на работа като работното му време се
отчита сумарно. Определеното за дължимо възнаграждение за положения от ищеца
нощен труд при съобразяване с коефициента 1.143 за приравняване на нощния труд
към дневен възлиза на сума от 1453.73 лв. главница, при 194.30 лв. – законна
лихва. Когато не е налице съобразяване с нормата за тримесечие, експертът е
определил дължимите за извънреден труд суми на 1645.67 лв. главница и 224.09
лв. – лихва. Накрая, вещото лице сочи, че
стр.3 от Решение № 260025/19.04.2022 год. по гр.д.№
227/2020 год. на РС-Кюстендил
извънредният труд,
положен и изчислен без да бъде предвиден приравнен нощен към дневен труд с
коефициент 1.143 е изплатен изцяло на ищеца И.С..
Останалите
доказателства не променят крайните изводи на съда, поради което и не следва да
се обсъждат подробно
Горната
фактическа обстановка съдът прие за безспорно установена след преценка
поотделно и в съвкупност на посочените доказателства.
При така
установените фактически обстоятелства по делото, от правна страна съдът намира
следното:
Между страните няма
спор, че ищецът е служител в ответната дирекция, че е изпълнявал задълженията
си на смени по предварително утвърдени графици, че част от смените са били
нощни с продължителност от 22.00 часа до 08.00 часа, че в исковия период е било
въведено тримесечно сумиране и отчитане на работното време.
Спорните между страните въпроси са свързани с това дали при отчитане и
заплащане на положените часове нощен труд са приложими разпоредбите на КТ и
НСОРЗ – в частност разпоредбата на чл. 9, ал. 2 от посочената наредба,
или следва да се прилагат разпоредбите на специалния ЗМВР и на издадените въз
основа на него подзаконови нормативни актове, както и дали е налице извънреден
труд при превръщане на нощните часове в дневни по реда на чл. 9, ал. 2 НСОРЗ.
Съдът счита,че в казуса
следва да бъде приложен чл. 9, ал. 2 от Наредбата за структурата и организацията на
работната заплата, като разпоредбите на тази
Наредба следва да бъдат приложени по аналогия и по отношение на
лицата със служебно правоотношение в МВР, поради празнота в правната уредба.
Настоящият състав, като съобразява
утвърдените принципи в Конституцията на РБ за правото на труд и
неговото заплащане, равенство на лицата, предоставящи наемен труд, без оглед на
спецификите в правоотношението, счита че служителите от МВР не могат да се
третират по-неблагоприятно в сравнение с другите работници и служители
предоставящи наемен труд, поради което и въпреки че в исковия период липсва
изрична регламентация в
стр.4 от Решение № 260025/19.04.2022 год. по гр.д.№
227/2020 год. на РС-Кюстендил
специалната уредба на МВР, то положеният от ищеца в рамките на дежурство
нощен труд следва да бъде приравнен на дневно работно време със съответния
коефициент от 1,143.
Нормите на чл. 9, ал. 2 НСОРЗ и на чл. 8 от НСОРЗ се прилагат едновременно, респ.
при сумарно изчисляване на работното време нощните часове се превръщат в дневни
с коефициент 1,143 и за същите тези нощни часове се заплаща допълнително
трудово възнаграждение за нощен труд по 0, 25 лв. /час.
Съгласно чл. 176 от ЗМВР брутното месечно възнаграждение
на държавните служители, работещи в МВР се състои от основно месечно
възнаграждение и допълнителни възнаграждения. Допълнителното възнаграждение и
неговото заплащане изрично е предвидено в чл. 178, ал. 1, т. 3 от ЗМВР. Съгласно чл. 143 от КТ извънреден е трудът, който се
полага по разпореждане или със знанието и без противопоставянето на
работодателя или на съответния ръководител от работника или служителя, извън
установеното за него работно време. В чл. 144 от КТ е предвидено, че по изключение се
допуска полагането на извънреден труд в изрично определени случаи, като т. 2 на чл. 144 от КТ позволява полагането на
извънреден труд от служители на МВР при изрично посочени случаи. Нормалната
продължителност на работното време от държавните служители в МВР е 8 часа
дневно и 40 часа седмично при 5-дневна работна седмица – чл. 187, ал. 1 от ЗМВР. Работното време на държавните
служители се изчислява в работни дни – подневно, а за работещите на 8, 12 или
24-часови смени – сумарно за тримесечен период. При работа на смени е възможно
полагане на труд и през нощта между 22,00 часа и 06,00 часа, като работните
часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период. Работата
извън редовното работно време до 280 часа годишно се компенсира с
възнаграждение за извънреден труд за отработени до 70 часа на тримесечен период
– за служителите, работещи на смени, чрез заплащане на 50 на сто увеличение
върху основното месечно възнаграждение – чл. 187, ал. 5, т. 2 и ал. 6 от ЗМВР.
Съгласно чл. 187, ал. 9 ЗМВР редът за организацията и
разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на
работата на държавните служители извън редовното работно време, режимът на
дежурство, времето за отдих и почивките за държавните служители се определят с
наредба на
стр.5 от Решение № 260025/19.04.2022 год. по гр.д.№
227/2020 год. на РС-Кюстендил
министъра на вътрешните работи. В съответствие със законовата делегация в
цитираната разпоредба от министъра на вътрешните работи са издадени
последователно Наредба № 8121з-407/11.08.2014 г., Наредба №
8121з-592/25.05.2015 г. и Наредба № 8121з-776/29.07.2016 г.
Текстовете на чл. 3, ал. 3 и в трите наредби са идентични и предвиждат, че
за държавните служители в МВР е възможно полагането на труд през нощта за
периода от 22,00 часа до 06,00 часа. Само в първата Наредба от 11.08.2014 г.
чл. 31, ал. 2 е предвидено, че при сумарно отчитане на отработеното време, общия
брой часове положен нощен труд следва да се умножи по 0,143. В останалите две
Наредби от 2015 г. и от 2016 г. липсва изрично правило, аналогично на чл. 31,
ал. 2 от Наредбата от 2014 г. за преизчисляване на часовете положен нощен труд
със съответен коефициент. За процесния период 01.01.2017 г. -31.01.2019 год. са
действали Наредба № 8121з-776/29.07.2016 г. и Наредба № 8121з-36/07.01.2020 г.
Към настоящия момент с решение на петчленен състав на ВАС № 16766/10.12.2019 г.
по адм. д. № 8601/2019 г. е отменена Наредба № 8121з-776 от 29.07.2016 г. на
министъра на вътрешните работи, в частта относно голяма част от текстовете.
При липсата на специално правило, което да определя методологията за
превръщането на отработените нощни часове в дневни, при сумирано изчисляване на
работното време по отношение на държавните служители в МВР, нормативната
празнота следва да се преодолее чрез субсидиарно приложение на чл. 9, ал. 2 от Наредбата за структурата и организацията на
работната заплата. Настоящият състав не споделя направеното от
ответника възражение, че НСОРЗ е неприложима в конкретната хипотеза. Съгласно
чл. 67, ал. 3 от Закона за държ. служител, който също намира субсидиарно
приложение по отношение на ЗМВР, размерите на допълнителните възнаграждения по
ал. 7, т. 1-5, както и редът за получаването им се определят с наредба на МС и
не могат да бъдат по-ниски от определените в трудовото законодателство. В този
смисъл НСОРЗ като наредба от общото трудово законодателство намира приложение,
след като в др. специални подзаконови нормативни актове издадени по ЗДСл. или
ЗМВР са налице празноти или са предвидени по-неблагоприятни разпоредби относно
условията и размерите на допълнителните възнаграждения и редът за получаването
им. Тази непълнота в
стр.6 от Решение № 260025/19.04.2022 год. по гр.д.№
227/2020 год. на РС-Кюстендил
нормативната уредба е преодоляна едва с измененията на чл. 187 ЗМВР и приетата нова ал. 4/ДВ бр. 60 от
07.07.2020 г., в сила от 11.07.2020 г. /,съгласно която при сумирано
изчисляване на работното време нощните часове се превръщат в дневни с
коефициент, равен на отношението между нормалната продължителност на дневното
работно време към нормалната продължителност на работното време през нощта по
ал. 1. Видно е, че новата разпоредба на чл. 187, ал. 4 ЗМВР възпроизвежда
текста на чл. 9, ал. 2 НСОРЗ. За процесния исков период ,
т. е. до влизане в сила на новата разпоредба на чл. 187, ал. 4 ЗМВР, приложение следва
да намери чл. 9, ал. 2 НСОРЗ.
Заключението на вещото лице по приетата като неоспорена съдебно-счетоводна
експертиза, което при преценката му по реда на чл. 202 ГПК подлежи на кредитиране, установява
основателността на исковите претенции в двете й части - за главница и мораторни
лихви.
Не се спори по делото също така, че отработените от ищеца часове на смяна и
съответно за отчетния период от три месеца надхвърлят определената норма
часове, който извод следва от обстоятелството, че работодателят му е заплатил
допълнително възнаграждение за положен извънреден труд, което е било определено
без да е било извършено превръщане на отработените нощни часове в дневни.
Неоснователни са и
доводите на ответника по исковете, че вземанията за част от исковия период са
погасени по давност. Погасителната давност в случая е с начален момент
уговорения между страните падеж за плащане на сумите – аргумент от чл. 114, ал. 1 от ЗЗД и същата по аргумент от
чл.111,б.“а“ и б.“в“ ЗЗД е тригодишен. Този падеж за първото тримесечие от
процесния период в който попада сочения от ответника период от 01.11.2016 г. до
30.01.2017 г. е 01.04.2017 г. При така установеното и като съобрази дата на
подаване на исковата молба – 03.02.2020 год.,то съдът приема, че срокът на
погасителната давност не е бил изтекъл към подаване на исковата молба и
възражението на ответника е неоснователно.
По разноските:
Ищецът е освободен от
плащането на държавни такси и разноски по делото. Исковете са уважени напълно,
съобразно
стр.7 от Решение № 260025/19.04.2022 год. по гр.д.№
227/2020 год. на РС-Кюстендил
допуснатото изменение,
поради което ответникът му дължи плащането на сторените по делото разноски -
платеното възнаграждение за процесуално представителство на наетия от ищеца
адвокат, което е в размер на 500.00 - петстотин лева. Съобразно уважената част
от исковата претенция ответникът дължи заплащане на държавна такса в размер
на 115,83 /сто и петнадесет лева и
осемдесет и три стотинки/, формирана като сбора на държавните такси по двата
обективно съединени иска, а именно: 65,83 лв. по иска за главницата и 50.00 лв.
по този за мораторната лихва. За вещо лице от бюджета на съда е платено
възнаграждение в размер на 220.00 - двеста и двадесет лева, което също следва
да се възложи в тежест на ответника, както и сумата от 5.00-пет лева,
представляваща държавна такса за служебно издаване на изпълнителен лист в
случай на принудително събиране на горните суми.
Съдът ще допусне предварително изпълнение на решението в частта му за главницата,
тъй като същата представлява дължимо възнаграждение и по смисъла на ГПК не е
необходимо изрично искане от ищеца.
Водим от горното съдът,
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА ГЛАВНА ДИРЕКЦИЯ „ГРАНИЧНА ПОЛИЦИЯ“
при МВР, седалище и адрес на управление - град София, бул.“Княгиня Мария Луиза“
№ 46 да заплати на И.А.С., ЕГН ********** *** сумите, както следва: 1645,67 лв. /хиляда
шестстотин четиридесет и пет лева и шестдесет и седем стотинки/, представляваща
допълнително възнаграждение за положен нощен труд, приравнен на дневен по време
на дежурства, за исковия период от 01.01.2017 год. до 31.12.2019 год., от която
за календарната 2017 год. в размер на 497,91 лв. /четиристотин деветдесет и
седем лева и деветдесет и една стотинки/, за календарната 2018 год. в размер на
589,44 /петстотин осемдесет и девет лева и четиридесет и четири стотинки/ и за
календарната 2019 год. в размер на 558,32 лв. /петстотин петдесет и осем лева и
тридесет и две стотинки, ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата
молба в съда (03.02.2020г.) до окончателното
стр.8 от Решение № 260025/19.04.2022 год. по гр.д.№
227/2020 год. на РС-Кюстендил
изплащане на задължението, както и лихва за забава в общ размер на 224,09 лв. /двеста двадесет и четири лева и девет стотинки/, от
която: 120,08 лв. /сто и двадесет лева и осме стотинки/ за периода 01.05.2017г.
– 03.02.2020 г.; 81,88 лв. /осемдесет и един лева и осемдесет и осем стотинки/
за периода 01.05.2018г. – 03.02.2020г. и 22,13 лв. /двадесет и два лева и
тринадесет стотинки/ за периода 01.05.2019 - 03.02.2020 год.
На осн. чл. 242, ал. 1 ГПК
ДОПУСКА ПРЕДВАРИТЕЛНО ИЗПЪЛНЕНИЕ НА решението в горната му част.
ОСЪЖДА ГЛАВНА ДИРЕКЦИЯ „ГРАНИЧНА ПОЛИЦИЯ“
при МВР, седалище и адрес на управление - град София, бул.“Княгиня Мария Луиза“
№ 46 да заплати на И.А.С., ЕГН ********** *** сумата от 500,00
лв. /петстотин лева/, представляваща
сторени съдебно-деловодни разноски.
ОСЪЖДА ГЛАВНА ДИРЕКЦИЯ „ГРАНИЧНА ПОЛИЦИЯ“
при МВР, седалище и адрес на управление-град София, бул.“Княгиня Мария Луиза“ №
46, ДА ЗАПЛАТИ по сметките на Районен съд Кюстендил сумата от 115,83 /сто и
петнадесет лева и осмедесет и три стотинки/, формирана като сбора на държавните
такси по двата обективно съединени иска, а именно: 65,83 лв. по иска за
главницата и 50.00 лв. по този за мораторната лихва; 220.00 /двеста и двадесет /лева, представляваща платеното за сметка
на бюджета на съда възнаграждение на вещо лице, а така също и 5.00 - пет лева, представляваща
държавна такса за служебно издаване на изпълнителен лист в случай на
принудително събиране на горните суми.
Решението
подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Окръжен съд кюстендил в 14-дневен
срок от съобщаването му на страните чрез връчване на преписи.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: