Р Е Ш Е Н И Е
№
260047
гр. Н., 22.03.2021 г.
В И
М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Районен съд - Н. в публичното заседание на двадесет и седми януари през две хиляди двадесет и първа година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ АТАНАСКА МАРКОВА
при секретаря Бойка Ангелова, като разгледа докладваното от съдия Маркова гражданско дело №24 по описа за 2020 година, за да се произнесе, взе предвид:
Предявена е искова молба с правно основание по чл.42, б.“б“ във вр. с чл.25, ал.1 от ЗН от страна на ищцата Н.З.Е. *** против ответника Р.Р.Е. ***.
В исковата молба ищцата твърди, че е наследник на Р.Р.Е.– бивш жител ***, починал на ***г. През месец декември 2019 г. ищцата узнала, че покойният ѝ съпруг е изготвил и подписал саморъчно завещание от ***г. в полза на ответника Р.Р.Е.. Завещанието Било обявено на ***г. от нотариус П. А., с район на действие РС – Н. и вписано в Службата по вписванията – гр. Н. с вх. №***г. В това завещание било вписано, че наследодателят на ищцата оставя в наследство всичките си недвижими имоти, които притежава в с. К., обл. Ш., както и тези, които би придобил в бъдеще на ответника. Ищцата счита, че завещанието не е написано и подписано от Р.Е., поради което то било недействително. То не съответствало на изискванията на чл.25, ал.1 от ЗН. В него имало поправки и зачерквания, а и означената в него дата не предхождала подписа на завещателя, същата била дописана. Ищцата твърди, че оспорва автентичността на завещанието. Тъй като не били спазени изискванията на чл.25, ал.1 от ЗН, то завещателното разпореждане следвало да се счита за нищожно, съгласно разпоредбата на чл.42, б.“б“ от ЗН.
В наследството на Р.Р.Е.се включвали следните имоти: 1/8 идеална част от нива, находяща се в землището на с. К., обл. Ш., с идентификатор ***, с площ от 22, 002 дка, в местността „***“, трета категория, при граници: ***, ***, ***и ***; 1/2 идеална част от поземлен имот, находящ се в с. К., обл. Ш., с идентификатор ***, с площ от 2 250 кв.м., в урбанизирана територия на селото на ул. ***, при граници: ***, ***, ***, ***, ***и ***, ведно със сградите находящи се в този имот, както следва: 1/2 идеална част от сграда с идентификатор ***.1 със застроена площ от 24 кв.м.; 1/2 идеална част от сграда с идентификатор ***.2 със застроена площ от 48 кв.м.; 1/2 идеална част от сграда с идентификатор ***.3 със застроена площ от 89 кв.м. и 1/2 идеална част от сграда с идентификатор ***.4 със застроена площ от 21 кв.м.
Считайки завещанието, съставено в полза на ответника за нищожно, ищцата моли съда да постанови решение с което да прогласи нищожността му.
В предоставения му срок за писмен отговор ответникът е депозирал такъв, чрез пълномощника си – адв. Н. И. от *АК.. Ответникът оспорва предявения иск. Твърди, че той е неоснователен. Обявеното от нотариуса саморъчно завещание било съхранявано от ответника, на когото самият завещател го оставил за пазене. След смъртта на Р.Р.Е.ответникът представил завещанието пред нотариуса и то било обявено. Завещанието било поставено в бял плик, на който на пишеща машина било изписано „саморъчно завещание на Р.Р.Е.“. Завещанието съдържало всички изискуеми от закона реквизити; неговата дата ***г. била поставена в началото на завещанието; посочено било и мястото на съставяне. Завещанието изцяло било написано от завещателя и подписано от него, като подписът бил поставен след завещателните разпореждания. В края на ръкописния текст отново било посочено мястото на съставяне. При изписване на датата на написването на завещанието погрешно била отразена дата ***г., която била зачертана и била изписана действителната дата на съставяне ***г. Това било извършено в хода на съставяне на завещанието. Автор на завещанието бил именно братът на ответника, който саморъчно го написал и подписал лично. Ответникът добре познавал почерка и подписа на завещателя и бил наясно, че волята му била след неговата смърт имуществото му да остане за ответника, като в тази насока били водени и разговори между тях, а и това си желание завещателят споделял и пред други лица. Последният също така поискал съдействие от ответника да го свърже с адвокат, за да получи съвет по какъв начин да обективира волята си, което и ответникът сторил и придружил завещателя до адвокатска кантора, където завещателят се срещнал с адвокат „на четири очи“, след което дал на ответника запечатан бял плик, като му казал да го пази и отвори след смъртта му.
Ищцата и Р.Р.Е.били разделени от 1996 г., като в продължение на десет години живеели отделно и не поддържали никакви контакти. През 2002 г. Р.Р.Е.се разболял и не бил в състояние сам да се грижи за себе си. Тогава ответникът поел изцяло грижите за брат си. Взел го да живее при себе си, водил го на прегледи често, като Р.Р.Е.бил освидетелстван от ТЕЛК. Последният искал да му се отблагодари за грижите, тъй като единствено ответникът се грижил за брат си. Това била единствената причина и мотив за съставяне на завещанието в полза на ответника. По тези съображения ответникът моли искът да се отхвърли.
Като съобрази всички посочени по делото доказателства, съдът счете за установено от фактическа страна следното: Ищцата Н.З.Е. е наследник на Р.Р.Е.бивш жител ***, починал на ***г. Същата е негова съпруга, като наследодателят Е. е оставил за наследници, освен преживялата си съпруга, още и децата си: дъщеря си – свидетелката Г.Р.Р.и сина си Г.Р.Р.. Ответникът Р.Р.Е. е брат на Р.Е..
С нотариален акт №*, том ХХ, рег. №*, дело №***г. на нотариус П. А., с район на действие РС – Н., ищцата била призната за собственик по давностно владение на недвижим имот, находящ се в с. К., обл. Ш.ска, на ул. ***, а именно: дворно място с площ от 1 800 кв.м., с построните в него къща, лятна кухня и навес, съставляващо по плана на селото ******, в квартал 15, при граници: улица, ******, ***І***, ***ІІ, ***ІІІ-108 и ******. Съгласно одобрената за населеното място кадастрална карта този имот представлява: имот с идентификатор ***, с площ от 2 250 кв.м., в урбанизирана територия на с. К., обл. Ш., на ул. ***, при граници: ***, ***, ***, ***, ***и ***, ведно със сградите находящи се в този имот, както следва: сграда с идентификатор ***.1 със застроена площ от 24 кв.м.; сграда с идентификатор ***.2 със застроена площ от 48 кв.м.; сграда с идентификатор ***.3 със застроена площ от 89 кв.м. и сграда с идентификатор ***.4 със застроена площ от 21 кв.м. Този имот е имал статут на съпружеска имуществена общност между ищацата и Р.Р.Е., доколкото очевидно е бил придобит от тях по време на брака им.
Също така Р.Р.Е.е притежавал в собственост 1/8 идеална част от нива, находяща се в землището на с. К., обл. Ш., с идентификатор ***, с площ от 22, 002 дка, в местността „***“, трета категория, при граници: ***, ***, ***и ***. Покойният Е. е притежавал този имот по наследство от своя дядо Е.Н.Н.(Е. Н.И.), като с решение №***г. на ПК – гр. К. е било възстановено правото на собственост върху имота на наследниците на Е.Н.Н.(Е. Н.И.), един от които е бил и Р.Р.Е..
Ищцата и покойният Р.Е. живели в с. К., но през 1998 г. те се разделили, тъй като отношенията им се влошили. Р.Е. изгонил ищцата и децата им от обитаваното от тях жилище и тогава ищцата се преместила в с. Х., където заживяла на квартира. От раздялата на съпрузите през 1998 г. и до 2002 г. Р.Е. често посещавал ищцата с молба да се съберат и да заживеят отново заедно. През 2002 г. Р.Е. се разболял и се нуждаел от лечение и грижи. От тогава и до смъртта му през 2009 г. състоянието му се влошавало. През 2002 г. починал бащата на ищцата, който също живеел в с. К. и през същата година ищцата и Р.Е. заживяли отново заедно в жилището в с. К., находящо се на ул. ***. Тогава ищцата и децата ѝ се грижили за болния си съпруг и баща, и го придружавали в болничните заведения. Грижи за болния Е. полагал и неговият брат – ответникът, който също съпровождал заболелия в болница, снабдявал го с документи и др. Имало моменти от по няколко дена, в които болният посещавал жилището на ответника, където живеела и неговата майка, и оставал там да нощува, през който период бил обгрижван от брат си и от майка си.
След смъртта на Р.Р.Е.ответникът се явил при нотариус П. А., с район на действие РС – Н., с молба да бъде обявено саморъчно завещание, оставено от брат му Р.Р.Е., и предал на нотариуса завещание, запечатано в бял плик. Нотариусът извършил процедурата по обявяване на саморъчно завещание, като съставил протокол за това от ***г. В обявеното завещание било вписано, че Р.Р.Е.завещава на брат си – ответника Р.Р.Е., всичките си недвижими имоти, които притежава в селото, а именно къща в селото и отделен парцел /дворно място/, както и евентуално тези, които може да придобие в бъдеще, както и притежаваните от него движими вещи към момента на смъртта му или влогове в банки, изобщо всички недвижими и движими имоти и влогов, които ще остави след смъртта си, като по този начин го прави универсален наследник. В завещанието е вписано, че е направено от благодарност към ответника за грижите, които той е полагал за брат си, както и за тези, които ще полага занапред. На първата страница на саморъчното завещание е вписано, че то се съставя на ***г., а на втората страница в края ѝ е записана дата ***г., която е зачеркната и под нея е записана дата ***г. Срещу датата е положен подпис на завещателя.
По делото са назначени и изготвени графическа експертиза и тройна съдебно-графическа експертиза. От заключенията на експертизите се установява, че почеркът, с който е изписано саморъчното завещание от името на Р.Р.Е.не принадлежи на него. Заключението на единичната експертиза е посочило, че почеркът, с който е положен подписа в саморъчното завещание и този, с който са положени подписите в представения на вещото лице сравнителен материал, вероятно принадлежи на едно и също лице, а в заключението на тройната експертиза е посочено, че почеркът, с който е положен подписът в завещанието, вероятно не принадлежи Р.Р.Е..
Горепосочените факти съдът приема за доказани безспорно от посочените по делото доказателства, а именно: писмените доказателства - саморъчно завещание, представено в заверено копие; декларация по чл.4, б.“к“ от Правилника за вписванията; протокол за обявяване на саморъчно завещание от ***г.; експертно решение №***г.; решение №***г. на ПК – гр. К.; нотариален акт №*, том ХХ, рег. №*, дело №***г. на нотариус П. А., с район на действие РС – Н.; удостоверение за наследници №***от ***г.; удостоверение за наследници №***от ***г.; удостоверение за наследници №***от ***г., всички изд. от Кметство – К., общ. К.; от събраните гласни доказателства – показанията на свидетелите Й.Ж.Д.и Г.Р.Р., както и от заключенията на назначените по делото експертизи.
Въз основа на така изяснената фактическа обстановка съдът счита, че се налагат следните правни изводи: Съставеното саморъчно завещание от името на Р.Р.Е.в полза на ответника е нищожно. Изискване за валидността на завещанието, съгласно разпоредбата на чл.25, ал.1 от ЗН, е то да бъде изцяло написано ръкописно от самия завещател, да съдържа означение на датата, когато е съставено, и да е подписано от него, както и подписът да бъде поставен след завещателните разпореждания. В настоящия случай е доказано по категоричен начин, че почеркът, с който е написано завещанието не принадлежи на Р.Р.Е., т.е. същият не е изписал съдържанието на завещателните разпореждания. Това се потвърждава от заключенията и на двете назначени по делото експертизи. Съдът приема за доказан и факта, че завещанието не е и подписано от наследодателя на ищцата. По този въпрос експертизите са дали различни заключения, но и в двете заключения отговорите на този въпрос не са категорични, а със степен на вероятност. Първата от експертизите е счела, че подписът най-вероятно принадлежи на починалия, като е отчела, че предвид заболяването на Р.Р.Е.е била увредена опорно двигателната му система, което води до промяна, пречеща на управлението и съхранението на писмените навици или на мускулатурата, ставите и костите на ръката, което ограничава възможността за свободно движение и нормално изписване на знаците в свързана реч, и води до появяване на тремор и аграфия, с отслабващи почеркови навици. Тройната експертиза е заключила, че подписът в саморъчното завещание вероятно не принадлежи на починалия, доколкото е установена висока степен на вариантност на подписите, представени като сравнителен материал, и установените съвпадения и различия в графическите признаци не са достатъчни за категоричен извод. Съдът, отчитайки тези данни от заключенията на експертизите, съвкупно с останалия доказателствен материал, счита, че се налага изводът, че саморъчното завещание не е било подписано от Р.Р.Е.. В исковата молба ищецът твърди, че брат му е съставил завещанието в негова полза като благодарност за полаганите грижи; че е заявявал и пред други лица, че има желание да завещае имуществото си на своя брат, а и че се срещнал с адвокат, за да се консултира по този въпрос. Тези твърдения съдът приема за недоказани по делото. Видно е от показанията на свидетелите, посочени от ищцата - Й.Ж.Д.и Г.Р.Р., че след 2002 г., когато заболяването на починалия Е. е било в ход, грижи за него е полагала основно ищцата и починалият никога не споменал, че желае да завещае имуществото си на своя брат. На тези показания съдът счете, че следва да даде вяра, защото намира, че са правдиви. Действително свидетелката Г.Р.Р.е дъщеря на ищцата и наследник на починалия Е., поради което може да се счита за заинтересована от изхода на делото. Изложените от нея факти, обаче изцяло съвпадат с тези, съобщени от свидетелката Делева, която по никакъв начин не може да се счита пристрастна, а и съответстват на изводите, които могат да се направят от заключенията по експертизите, поради което съдът счете, че следва да отчете нейните показания (на свид. Р.) като добросъвестно изложени и истинни. Едновременно с това показанията на свидетелите, посочени от ответника – Т.К.Д.и Б.М.А. са противоречиви. Първият от свидетелите твърди, че той с автомобила си отвел ответника и неговия брат в гр. Ш. при адвокат, за да състави Р.Р.Е.завещание в полза на брат си, което и самият Е. потвърдил по време на пътуването, а и с тях пътувал и свидетеля Б.А.. Последният първоначално потвърди тези факти, след което заяви по делото, че това не отговаря на истината; че той не е пътувал с ответника и брат му, и не знае и не е чувал за желание от страна на починалия Е., или негово намерение да съставя завещание на своя брат. При наличието на тези противоречиви данни съдът счете, че не следва да се довери на показанията на свидетеля Д.. Предвид това твърденията на ответника остават недоказани. Фактите, заявени от свидетеля Д. не се потвърждават от никое от доказателствата по делото, а се опровергават от тях. Безспорно е по делото, че текстът на саморъчното завещание не е изписан от Р.Р.Е.(съгласно заключенията на експертизите). Предвид това няма логика в твърденията, че покойният Е. е посетил адвокат, за да състави завещанието и е провел консултация „на четири очи“, тъй като в такъв случай той би изписал съдържанието на завещанието сам, или би било изготвено нотариално завещание. Ето защо съдът приема твърденията на ответника за недоказани и счита, че следва да се приеме, че и подписът в саморъчното завещание, положен от името на Р.Р.Е., не принадлежи на него.
Относно твърденията в исковата молба, че в саморъчното завещание означената дата не предхожда подписа на завещателя и е неясно кога е съставено то, съдът счита, че тези твърдения са недоказани. В завещанието на първата му страница е посочена дата ***г., като същата дата е посочена и в края му. Положеният подпис е след завещателните разпореждания. Предвид това не се откриват тези твърдяни пороци в завещанието. Доколкото, обаче по делото съдът приема за доказано по категоричен начин, че текстът на съставеното саморъчно завещание не е изписан от посочения в него автор - Р.Р.Е., и завещанието не е подписано от Е., то същото е нищожно на основание чл.42, б.“б“ във вр. с чл.25, ал.1 от ЗН.
Предвид гореизложеното съдът намира предявената искова молба за основателна и доказана и счита, че като такава молбата следва да се уважи изцяло, като съдът прогласи нищожността на завещанието.
При този изход на процеса ответникът следва да заплати на ищцата направените по делото разноски в размер на 654, 36 лв. (600 лв. адвокатско възнаграждение и 54, 36 лв. дължима заплатена държавна такса).
Водим от горното съдът
Р
Е Ш И :
ОБЯВЯВА ЗА НИЩОЖНО, по предявен от Н.З.Е., с ЕГН**********,*** срещу Р.Р.Е., ********** ***, иск с правно основание чл. 42, ал. 1, б. "б" вр. чл. 25, ал. 1, изр. 1 от ЗН, саморъчно завещание от ***г., съставено от името на Р.Р.Е., с ЕГН **********, бивш жител ***, починал на ***г. в полза на Р.Р.Е., ********** ***, обявено с протокол за обявяване на саморъчно завещание от ***г., рег. №**на нотариус П. А., с район на действие РС – Н., вписано в Служба вписвания – Н. дв.вх. рег. №**, под рег. №**, акт. №**, том 2, д. №**г., поради ненаписване и подписване на завещанието от посочения в него автор.
ОСЪЖДА Р.Р.Е., ********** *** да заплати на Н.З.Е., с ЕГН**********,*** направените по делото разноски в размер на 654, 36 лв. (шестстотин петдесет и четири лева и тридесет и шест стотинки).
Решението подлежи на обжалване пред Ш.ския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: