Р Е Ш Е Н И Е № 842
гр.Пловдив, 04.05.2015 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯ ОКРЪЖЕН СЪД гражданско
отделение в закрито заседание на
04.05.2015 в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
АННА ИВАНОВА
Членове: РАДОСЛАВ РАДЕВ НАДЕЖДА ДЗИВКОВА
като изслуша докладваното от съдия Иванова
ч.гр.д.N 918/2014 г., констатира следното:
Производството
е по чл.463 от ГПК.
Постъпила е жалба
вх.№9741/31.03.2015 г. от „Инвестбанк”АД, ЕИК: **** със седалище и АУ: гр.****,
представлявано от юр.Т.Т. – присъединен взискател– срещу действията на ЧСИ А. А.,
рег.№826, район на действие ПОС по изп.д. №106/2014 г.. – против
разпределението по ИД, изготвено на 17.02.2015 г., предявено на 17.02.2015
г., с което съдебният изпълнител не е
разпределил в полза на взискателя „Инвестбанк”АД законната лихва върху главницата от 600000
лв., присъдена в полза на банката с издадените ЗИ и ИЛ, която изчислена за
периода от депозиране на заявлението в ПРС до изготвяне на разпределението била
в размер на 56969,68 лв; възразява срещу изчислената по т.26 от ТТРЗЧСИ
сума от 30692,98 лв.- разпределени в
полза на ЧСИ такси по ИД; обжалва и в частта, с което ЧСИ е разпределил сумата
от 534,50 лв. в полза на взискателя Ш., представляваща платените от
първ.взискател такси по ИД с оплакване, че не било ясно за какви такси са
платени и оттук дали те следва да се ползват с привилегия преди вземанията на
ипотекарния кредитор.
Моли да се отмени обжалваното действие, ЧСИ да
изготви ново разпределение. Оплакванията на жалбоподателя са: счита, че не е
ясно по какъв начин е изчислена дължимата такса по т.26 от ТТРЗЧСИ; че никъде в
разпределението не става ясно какъв е размерът на платената такса опис по т.20
от ТТРЗЧСИ, която следва да се извади от дължимата по т.26 от ТТРЗЧСИ; че не е
ясно сумата 534,50 лв. платени от първ.взискател – дали всички такси са платени
във връзка с принудителното изпълнение срещу описания имот и дали се ползват от
обявения за купувач ипотекарен кредитор „Инвествбанк”АД – с оглед на чл.136,
ал.1,т.1 ЗЗД, според която привилегировани са само разноските по
прин.изпълнение, от стойността на имота, за които са направени, спрямо
кредиторите, които се ползват от тези разноски.
Ответниците по жалбата
–взискателят М.С.Ш. – не взема становище.
Длъжникът - К.Н.В. *** - не
взема становище.
Съдия-изпълнителят дава
обяснения по реда на чл.436, ал.3 от ГПК, в които изразява становище, че жалбата
е допустима, но по същество - неоснователна.
Съдът,
като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната
съвкупност, както и наведените от страните доводи, намира за установено
следното:
Предявеният
иск е с пр.осн. чл.463 във вр. с 460 от ГПК.
От приложеното ИД е видно, че разпределението
е изготвено на 17.02.2015 г. и е предявено на 17.02.2015 г. Жалбата е подадена
чрез ЧСИ на 20.02.2015 г. Следователно жалбата е подадена в 3-дневния срок за
обжалване на разпределението по чл.462, ал.2 ГПК, поради което жалбата е
допустима.
По същество:
В срока за отговор не са
подадени възражения. ЧСИ счита жалбата за неоснователна, т.к. от жалбоподателя
са изложени съждения за извършените разноски за изпълнението, но никъде в
жалбата не е посочен какъв е порокът на обжалваното разпределение, нито в какво
се състои искането – как следва да бъдат разпределени сумите; че изчислените
такси в т.ч. тези по т.26 от ТТРЗЧСИ се извършва чрез сертифициран софтуер; че
съгл. т.26, б.”Е” за изпълнение на пар.вземане се събира такса върху събраната
сума, - над 100 000 лв. – 5220 лв.+ 2% за горницата над 100 000 лв.,
при което вземанията на взискателя М.Ш. – главница в размер на 210000 лв. със
зак.лихва в резмер на 1676,33 лв. за периода 22.04.2014 г. до наст.момент, 400
лв.- присъдени разноски ; на взискателя ”Инвестбанк”АД – с-но уд. на ЧСИ Д.М. –
гл.6000000 лв. ведно със зак.лихва, считано от 14.03.2014 г. до окончателното
плащане, която до момента е 56802,84 лв., 66234,21 лв.- просрочена лихва, 155050
лв.- наказателна лихва, 172566,17 лв.- неустойка, 3000 лв.-комисионни, 3215,49
лв.- застрахователни премии, 25792,68 лв.- СДР по ИЛ, 13136,34 лв.-юр.консулско
възнаграждение – в общ размер=117874,06 лв., съответно по т.26 от ТТРЗЧСИ= 5220
лв.+20357,49 лв.=25577,49 лв.+ ДДС=30692,97 лв., която сума е посочена в
разпределението.
Видно от приложеното ИД, за
купувач на изнесения на публична продан имот е обявен присъединения взискател –
Инвестбанк-АД; с обжалваното разпределение от 17.02.2015 г. – л.273 от и.д.,
ЧСИ е разпределил сумата от 30692,98 лв.
за ЧСИ като дължими такси и разноски по т.26 от ТТРЗЧСИ, сумата 534,50 лв.-
платени такси по ИД от взискателя М.Ш.- т.1, т.5, т.10,т.31 от ТТРЗЧСИ.
Разпределил е още следните суми, по отношение на които няма възражения: сумата
1095797,73 лв.- за вз. Инвестбанк-АД, 22076,33 лв.- за вземанията на
първ.взискател М.Ш., и остатъка от 350898,46 лв.- да се преведе на длъжника К.В..
При така установеното от
фактическа страна, ПОС намира, че по отношение на сумата от 30692,98 лв. за ЧСИ като дължими такси и разноски по
т.26 от ТТРЗЧСИ, подробно е описано как е формирана и съдът при проверката
установява, че правилно е начислена;
неправилно е оплакването в жалбата, че ЧСИ не е взел предвид законната лихва
върху главницата при изчисляване на вземането на жалбоподателя. Съдът намира за
неоснователно и оплакването, че ЧСИ не следва да включва в разпределението
всички разноски на първ.взискател М.Ш. по ИД, а само тези, които били платени
във връзка с принудителното изпълнение срещу описания имот, предмет на
публичната продан, сумата от продажбата на който са предмет на разпределението.
Оплакването е неоснователно, тъй като продажната цена на имота от проведената
ПП е достатъчна да покрие всички вземания и разноски на взискателите по ИД,
дори остава и сума, която да се върне на длъжника.
По отношение, обаче, на сумата
от 534,50 лв., което ЧСИ е разпределил в полза на първоначалния взискател,
представляваща платени такси по ИД от взискателя М.Ш., ПОС намира, че
оплакването в жалбата е основателно, тъй като ЧСИ не е изложил мотиви по чл.436
от ГПК как е формирана тази сума, а в разпределението е цитирал само законовия
текст - т.1, т.5, т.10,т.31 от ТТРЗЧСИ. Цитирането на законовия текст посочва
основанието за начисляване на разноските, но не посочва какви суми включват
тези разноски по всяко едно от посочените освования, поради което съдът не може
на направи проверка за тяхната правилност и законосъобразност.
Горното налага извода, че
жалбата е основателна, поради което обжалваното действие следва да бъде
отменено - ИД следва да се върне на ЧСИ за изготвяне на ново разпределение.
Съгл. чл.463/2/ настоящето
решение подлежи на обжалване пред ПАС по
реда на чл.274 ГПК.
Водим от горното съдът
Р Е
Ш И:
ОТМЕНЯ като
незаконосъобразно действието на ЧСИ А. А.,
рег.№826, район на действие ПОС по изп.д. №106/2014 г. -разпределение на сумите
от публичната продан на 1/2 ид.ч. от недвижим имот с идентификатор
56784.506.980 по кад.карта и кад.регистри на
гр.****, изготвено на 17.02.2015 г., предявено на 17.02.2015 г.
Решението подлежи на обжалване
в 1-седмичен срок от съобщението пред ПАС.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
.