Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 260886 19.03.2021 година град Пловдив
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, гражданско отделение, XVI граждански състав, в публично заседание на двадесет и трети февруари две хиляди двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АЛЕКСАНДЪР ТОЧЕВСКИ
при участието на секретаря Ангелина Димитрова,
като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 15114 по описа на съда за 2020 г. и, за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е иск с правна квалификация по чл. 439 ал. 1 от ГПК.
Ищцата Й.Д.М., ЕГН: **********,***, чрез пълномощник адв. Л.К.,***, БУЛСТАТ: *********, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, пл. „Стефан Стамболов” № 1, представлявана от **** З.Д., иск за признаване на установено, че тя не дължи на ответника следните суми, начислени по Акт за установяване на задължение по декларация № ***/ 16.12.2019 г., издаден от Дирекция „Местни данъци и такси“ при Община Пловдив: 1. за имот, находящ се в ****************, по партида **********- сумата от общо 1 205, 95 лева, като погасена поради давност, включваща данък върху недвижим имот за 2012 г. в размер на 179, 73 лева- главница и лихва за забава- 133, 09 лева; данък недвижими имоти за 2013 г. в размер на 215, 62 лева- главница и лихва за забава- 137, 77 лева; такса битови отпадъци в размер на 143, 78 лева за 2012 г., ведно с лихва за забава от 106, 47 лева; такса битови отпадъци в размер на 179, 68 лева за 2013 г., ведно с лихва за забава от 114, 81 лева и 2. за имот, находящ се в ********************, по партида ************- сумата от общо 517, 04 лева, като погасена поради плащане, включваща данък върху недвижим имот за периода 01.01.2014 г.- 16.12.2019 г. в размер на 127, 14 лева, ведно с лихва за забава от 36, 02 лева; такса битови отпадъци за периода 01.01.2014 г.- 16.12.2019 г. в размер на 276, 24 лева, ведно с лихва за забава от 77, 68 лева.
В исковата молба се твърди, че с ПДИ по изпълнително дело № ****/ ***г. на ЧСИ **********, рег. № ***, ищцата била уведомена, че имала задължения към ответника въз основа на Акт за установяване на задължение по декларация № ***/ 16.12.2019 г., издаден от Дирекция „Местни данъци и такси“ при Община Пловдив, както следва: 1. по партида ********** за имот, находящ се в ****************, придобит по наследство от К.М.М.- задължения за периода 01.01.2012 г.- 31.12.2013 г. за данък върху недвижимите имоти и такса за битови отпадъци. Давностният срок за задълженията от 2012 г. започвал да тече от 01.01.2013 г. и изтичал на 01.01.2018 г., а за задълженията от 2013 г. започвал да тече от 01.01.2014 г. и изтичал на 01.01.2019 г. Актът прекъсвал давността само за задълженията за периода 2014 г.- 2019 г., като преди издаването му не били извършени действия, прекъсващи погасителната давност за задълженията от 2012 г. и от 2013 г. и 2. по партида ************ за имот, находящ се в ********************- задължения за периода 01.01.2014 г.- 31.12.2019 г. за данък върху недвижимите имоти и такса за битови отпадъци, които били погасени на място с квитанции от 05.03.2020 г. и 06.03.2020 г. за внасяне на сумите, съответно от 526, 05 лева и 690, 60 лева. В тази връзка моли да се признае за установено, че описаните задължения по Акта не съществуват за съответните периоди, защото са погасени, за единият имот- поради изтекла давност, а за втория- поради плащане. Претендира и разноските по делото. В съдебно заседание не се явява и не се представлява, като представя писмено становище по спора.
В срока по чл. 131 от ГПК ответникът чрез пълномощника си е подал отговор, с който оспорва иска. Посочва се, че след извършена проверка спрямо ищеца бил издаден акт за установяване на задължения, касаещ данък върху недвижими имоти и такса за битови отпадъци за два имота, декларирани от ищцата. Актът бил връчен лично на ищцата, която не го обжалвала, поради което той влязъл в сила на 02.01.2020 г. Вземанията по Акта били публични общински вземания, които се събирали по реда на ДОПК. По отношение на погасителната давност се посочва, че тя не се прилагала служебно, а по възражение на длъжника. За давността в случая се прилагала нормата на чл. 171 от ДОПК, която била петгодишна, считано от 01.01. на годината, следваща годината, през която е трябвало да се плати задължението. С изтичане на давността се погасявало правото за принудително събиране на вземането, което обаче не се погасявало като задължение. Давността се прекъсвала с издаване на Акта или предприемане на действия по принудително изпълнение, като оттогава започвала да тече нова давност. В конкретния случай на основание чл. 172 ал. 2 от ДОПК давността била прекъсната на 16.12.2019 г. и тъй като по задълженията липсвало плащане, се възложило принудителното им събиране чрез ЧСИ. Неоснователни били възраженията за погасяване по давност на задълженията за периода 01.01.2012 г.- 31.12.2013 г., ведно с лихвите по тях, като неоснователни били и твърденията за погасяване на задълженията на място, предвид декларирана промяна в обстоятелствата- наличие на търговски склад. Моли за отхвърляне на иска. Също претендира разноски, като прави и възражение за прекомерност на разноските на ищеца. В съдебно заседание чрез пълномощника си поддържа отговора. Подава и писмена защита.
Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства заедно и поотделно и с оглед наведените от страните доводи, намира за установено от фактическа страна следното:
С Акт за установяване на задължение по декларация № ***/ 16.12.2019 г., издаден от главен инспектор към Дирекция „Местни данъци и такси“ при Община Пловдив, са установени задължения на ищеца в общ размер на сумата от 5 081, 67 лева, както следва: данък върху недвижими имоти за периода от 01.01.2012 г. до 31.12.2019 г.- 1 953, 25 лева, ведно с лихва за просрочие за периода 03.07.2012 г.- 16.12.2019 г.- 705, 37 лева; такса за битови отпадъци за периода от 01.01.2012 г. до 31.12.2019 г.- 1 791, 98 лева, ведно с лихва за просрочие за периода 03.07.2012 г.- 16.12.2019 г.- 631, 07 лева.
Актът е влязъл в сила на 02.01.2020 г., като същият е бил изпратен на ищцата по пощата с обратна разписка и е получен лично от нея.
Този акт е бил възложен за събиране на публичните вземания на ЧСИ **********, рег. № ***, на която е предоставена и актуална справка за размера на задължението. Приложена е и ПДИ до длъжника.
Представени са копия от подадени две данъчни декларации на ищцата, съответно от 09.07.2015 г. и от 26.03.1998 г. относно придобито имущество, както и документи за собственост (нотариални актове), скици на имоти и удостоверения.
Приети са и справки от информационния масив за декларирана промяна в обстоятелствата за недвижими имоти на ищцата.
Представени са и приходни квитанции за внесени от ищцата към ответника суми в размери- 526, 05 лева и 690, 60 лева, за платени местни данъци и такси.
Приети са още писма и справки относно неплатените задължения на ищцата към ответника.
При така установената фактическа обстановка, от правна страна съдът намира следното:
По делото е предявен иск на длъжник по образувано изпълнително дело, с който се цели да бъдат отречени правата на взискателя като кредитор по отношение на част от вземането по принудителното изпълнение. Ищецът навежда два способа за погасяване на съответната част от задълженията му, а именно- изтекла погасителна давност, както и извършено плащане. В тази връзка именно следва да се изложат съображения от съда дали действително дългът е бил погасен, доколкото принципно всеки от двата способа представлява погасително основание.
По отношение на давността, следва да се посочи, че институтът й не се прилага служебно, но доколкото в тази връзка са наведени твърдения в исковата молба за недължимост на определени суми по Акта, то съдът е длъжен да се произнесе по въпроса.
Няма спор, че изпълнителното производство срещу ищеца е образувано на база издаден Акт за установяване на задължение по декларация, който касае публични общински вземания- данък сгради и такса битови отпадъци, които съгласно нормата на чл. 171 ал. 1 от ДОПК се погасяват с изтичане на 5- годишен давностен срок, с начало първи януари на следващата година, за която е бил дължим данъкът. По аргумент от ал. 2 на чл. 172 от ДОПК, давността се прекъсва с предприемане на действия по принудително изпълнение, като от прекъсването започва да тече нова давност (чл. 171 ал. 3 от ДОПК).
С исковата молба се твърди, че единствено задълженията към общината за 2012 г. и за 2013 г. били погасени по давност, като останалите такива в Акта, който е за задължения с период до края на 2019 г., не са предмет на делото и не следва да се разглеждат. Петгодишната давност за задълженията на 2012 г. започва да тече от 01.01.2013 г. и изтича на 01.01.2018 г., а за задълженията на 2013 г. тя започва да тече от 01.01.2014 г. и изтича на 01.01.2019 г. Актът е издаден на 16.12.2019 г., като с издаването му давността се прекъсва, т.е. за задълженията за следващите години от 2014 г. до 2019 г. погасяване по давност няма, но и това не е релевантно за процеса, доколкото тези задължения не са въведени за разглеждане от ищеца. Няма данни по делото, а и такива не ангажира ответникът, от които да е видно, че преди датата на съставяне на Акта, са били извършвани от кредитора действия, които са от естество да прекъснат погасителната давност. При това положение, единственото действие на кредитора, което прекъсва давността за публичните вземания за задълженията за 2012 г. и за 2013 г., е издаването на самия Акт. В тази връзка следва, че задълженията за главница и лихви, касаещи данък за недвижим имот (относно имот с адрес- ****************, заявен с подадена декларация № ******/ 09.07.2015 г.) и такса смет за 2012 г. и за 2013 г. са били погасени по давност още преди издаването на Акта, както и преди образуване на изпълнителното дело. В Акта в табличен вид на лист 8 от делото, редове 1 и 2 от таблицата е посочено, че размерът на данъка за недвижимия имот възлизал на сумата от 179, 73 лева, а на лихвата- на 133, 09 лева, за периода 03.07.2012 г.- 16.12.2019 г., които суми са недължими, поради изтекла давност. В тази му част искът се явява основателен и доказан и следва да се уважи. Давността представлява санкция за бездействие на кредитора в определен срок, която в случая следва да бъде приложена, защото взискателят не е предприел действия по събиране на вземането си преди съставяне на Акта.
Досежно извършеното плащане- такова се твърди, че е било направено след съставяне на Акта и в тази връзка се представят две платежни нареждания (приходни квитанции), съответно от 05.03.2020 г. и от 06.03.2020 г., удостоверяващи внасяне на касата на ответника от страна на ищцата на сумите от 526, 05 лева и от 690, 60 лева. В платежните документи е посочено, че с тях се плащат задължения за имот с адрес ******************** (заявен с подадена декларация № ******/ 26.03.1998 г.), касаещи данък сгради и такса смет за периода 2014 г.- 2020 г. Пак в Акта в табличен вид на лист 9 от делото е посочено, че данък за този недвижим имот за периода 01.01.2014 г.- 31.12.2019 г. възлиза на сумата от 127, 14 лева, а лихвата за периода 01.07.2014 г.- 16.12.2019 г.- на 36, 02 лева. Отново в Акта в табличен вид на лист 11 (първата таблица) е посочено, че таксата за битови отпадъци този недвижим имот за периода 01.01.2014 г.- 31.12.2019 г. възлиза на сумата от 276, 24 лева, а лихвата за периода 01.07.2014 г.- 16.12.2019 г.- на 77, 69 лева, които суми са описани и в исковата молба. Сборът от четирите суми за главници и лихви е общо 517, 08 лева, което е по- малко от платеното на каса (дори е по- малко от всяко едно от двете плащания), т.е. при всяко положение тези суми са били погасени с извършеното плащане на каса, с което са били платени и други задължения, но те не са предмет на делото, въведен от ищеца. В този смисъл е без значение твърдението на ответника, че след извършеното плащане лицето подало коригираща декларация, която наложила начисляването му на нови данъци и такси назад като за търговски обект, както и, че пълно погасяване реално нямало, защото оставали дължими суми. Тези нови суми, които са били определени като дължими, не произтичат от Акта, въз основа на който е образувано производството по принудително изпълнение пред ЧСИ, срещу което се защитава чрез настоящия иск ищецът. За предмета на делото е достатъчно да се установи, което и стана по делото, че част от сумите по Акта са недължими- едните по давност, другите- като платени, а вече останалите непогасени задължения по този Акт си остават предмет на изпълнението като дължими и за тях не може да има произнасяне по делото.
За пълнота на изложението, следва да се посочи, че е без значение за предмета на спора дали Актът е бил обжалван или не, като това е релевантно само досежно момента на влизането му в сила. Не могат да се правят изводи във вреда на задълженото лице, което не било обжалвало този документ и така според ответника то се било съгласило без възражения с констатациите в него, защото неатакуването му не е равнозначно на приемане на Акта, още повече, че именно с исковата молба, с която се оспорва вземането на кредитора, длъжникът упражнява правата си по защита срещу изпълнението, основано на този акт.
С оглед изхода на делото- уважаването на иска и на основание чл. 78 ал. 1 от ГПК, ответникът дължи на ищеца направените от него разноски в процеса, които се претендират, като за тях е представен списък по чл. 80 от ГПК, инкорпориран в исковата молба и са налице доказателства, че са действително направени: внесената държавна такса в размер на 68, 92 лева (л. 14) и заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 500 лева (л. 4), по отношение на което е направено възражение за прекомерност, поради което съдът дължи произнасяне по същото. По смисъла на чл. 78 ал. 5 от ГПК, ако заплатеното от страната възнаграждение за адвокат е прекомерно съобразно действителната фактическа и правна сложност на делото, съдът по искане на другата страна може да присъди и по- нисък размер на разноските, като по смисъла на т. 3 от ТР № 6/ 2012 г. решаващият състав е свободен да намали възнаграждението дори точно на предвидения в Наредба № 1/ 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения минимум. В конкретния случай действително делото не се отличава с фактическа или правна сложност, приключило е в едно с.з., а в хода на процеса не са настъпили никакви усложнения, в който смисъл са налице предпоставките за намаляване на възнаграждението. С оглед цената на иска, според нормата на чл. 7 ал. 2 т. 2 от Наредбата, минималният размер на адвокатското възнаграждение следва да възлиза на сумата от 350, 61 лева. Именно до този размер съдът намира, че е справедливо да намали адвокатското възнаграждение на пълномощника на ищеца, като точно тази сума се възложи в тежест на ответника.
Поради изложеното, съдът
Р Е Ш
И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Община Пловдив, БУЛСТАТ: *********, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, пл. „Стефан Стамболов” № 1, представлявана от *** З.Д., че Й.Д.М., ЕГН: **********,***, НЕ ДЪЛЖИ следните суми, начислени й по Акт за установяване на задължение по декларация № ***/ 16.12.2019 г., издаден от Дирекция „Местни данъци и такси“ при Община Пловдив: I. за имот, находящ се в ****************, по партида **********- сумата от общо 1 205, 95 (хиляда двеста и пет лева и деветдесет и пет стотинки) лева, като ПОГАСЕНА ПОРАДИ ДАВНОСТ, включваща данък върху недвижим имот за 2012 г. в размер на 179, 73 лева- главница и лихва за забава- 133, 09 лева; данък недвижими имоти за 2013 г. в размер на 215, 62 лева- главница и лихва за забава- 137, 77 лева; такса битови отпадъци в размер на 143, 78 лева за 2012 г., ведно с лихва за забава от 106, 47 лева; такса битови отпадъци в размер на 179, 68 лева за 2013 г., ведно с лихва за забава от 114, 81 лева и II. за имот, находящ се в ********************, по партида ************- сумата от общо 517, 04 (петстотин и седемнадесет лева и четири стотинки) лева, като ПОГАСЕНА ПОРАДИ ПЛАЩАНЕ, включваща данък върху недвижим имот за периода 01.01.2014 г.- 16.12.2019 г. в размер на 127, 14 лева, ведно с лихва за забава от 36, 02 лева; такса битови отпадъци за периода 01.01.2014 г.- 16.12.2019 г. в размер на 276, 24 лева, ведно с лихва за забава от 77, 68 лева.
ОСЪЖДА Община Пловдив, БУЛСТАТ: *********, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, пл. „Стефан Стамболов” № 1, представлявана от *** З.Д., да заплати на Й.Д.М., ЕГН: **********,***, направените по делото разноски, както следва: сумата от 68, 92 (шестдесет и осем лева и деветдесет и две стотинки) лева- държавна такса и сумата от 350, 61 (триста и петдесет лева и шестдесет и една стотинки) лева- адвокатско възнаграждение, определено от съда.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд- Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ :/п/
Вярно с оригинала.
АД