Р
Е Ш Е
Н И Е
№…………………
гр. К.,
12.07.2018 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Карловски районен съд трети
граждански състав
на двадесет и
шести юни две
хиляди и осемнадесета година
в публично
заседание в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ДАРИНА ПОПОВА
Секретар: АНГЕЛИНА ГОСПОДАРСКА
като разгледа
докладваното от съдията
гражданско дело №
541 по описа за 2018 година
и за да се произнесе, взе предвид:
ПРОИЗВОДСТВО по иск с правно основание член
127, ал.2 вр. с ал.1 от ЗЗД.
Ищецът Е.Р.Ч. с ЕГН ********** *** твърди,
че по силата на Договор за банков потребителски кредит на физическо лице №
372/1318/22947621 от 02.08.2013г., сключен по закона за потребителския кредит с
У.Б. АД, на ищеца като кредитополучател и на ответницата като солидарен
длъжник, бил предоставен потребителски кредит в размер на 12600 евро, със срок
на усвояване до 02.09.2013 г. Съгласно чл. 12.7 от договора кредитополучателят
имал право да погаси предсрочно кредита, като в този случай той дължал лихва
само до окончателното погасяване на кредита. Към датата на предоставяне и
усвояване на кредита кредитополучателят и солидарният длъжник били съпрузи, без
договорен режим на имуществени отношения, със законов режим на общност, като по
силата на разпредени отговорности дължимите месечни вноски били заплащани от
ищеца, при наличие на солидарна отговорност от ответницата. С решение по ГрД №
1401/2017 г. по описа на КрлРС, влязло в законна сила на 27.10.2017 г. бил
прекратен бракът им с ответницата, сключен на 01.07.2007 г., по взаимно
съгласие. След прекратяване на брака с развод погасяването на дължимите вноски
по кредита се осъществявало единствено от ищеца. На 02.04.2018 г., възползвайки
се от предоставената от банката възможност за предсрочно погасяване на кредита,
като по този начин се намали размера на дължимата за оставащия период лихва,
извършил пълно предсрочно погасяване на кредита, като за периода от влизане в
сила на решението за развод - 27.10.2017 г. до датата на пълното погасяване на
кредита - 02.04.2018 г. изплатил на банката сума в размер на 11866.97 лева.
Съгласно чл. 127, ал. 1 от ЗЗД доколкото не следва друго от отношенията между
солидарните длъжници, това, което е платено на кредитора трябвало да се понесе
от тях поравно. Всеки, който изпълнил повече от своята част имал правото на иск
за разликата. Като кредитополучател и солидарен длъжник с ответницата имали
равни задължения, свързани с погасяване на ползвания по време на брака им
кредит. До прекратяване на брака с развод, макар кредита да бил погасяван
единствено от ищеца, то по силата на съвместното участие в задоволяване на
семейните потребности, нямал претенции за участие на съпругата му в погасяване
на кредита. След прекратяване на брака им с развод, страните не били в
състояние на семейна общност, нямали общи разходи, поради което солидарността в
отговорността спрямо кредитора предполагала равно участие на двама им в
погасяване на кредита.
МОЛИ съда да постанови решение, с което
осъди ответницата да му заплати сумата 5933.48 лева, представляваща половината
от заплатената от ищеца сума по задълженията, произтичащи от Договор за
потребителски кредит на физическо лице № 372/1318/22947621 от 02.08.2013 г. –
цялата в размер на 11866.97 лева, по който договор страните са солидарни
длъжници, ведно със законна лихва, считано от датата на подаване на исковата
молба – 04.04.2018 г. до изплащане на главницата. Претендира за разноските по
делото.
Ответницата П.И. В. с ЕГН ********** ***,
П. област, ул. „Д. Ш.“ № ***, бл. ***, вх. ***, ет. **, ап. *** оспорва иска. Не оспорва твърдението и счита,
че ищецът е представил убедителни писмени доказателства, че еднолично, след
прекратяване на брака е заплатил на кредитора сумата от 11 866.97 лева,
представляваща остатък от кредита. Сочи, че ищецът не представя доказателства
усвоената сума от кредита от кого и как е похарчена и какви нужди са били
задоволени с получените средства по кредита. Сочи, че няма доказателства дали
сумите по него са били изхарчени солидарно, както задължението е солидарно.
Твърди, че получената сума по договора за банков кредит в голямата си част била
еднолично похарчена от ищеца за задоволяване на негови лични нужди, както
следва: за закупуване на мотоциклет „Х. Е.“ на стойност 1000 лева и папагал
„Ж.“ на стойност 2000 лева. Най-голяма част от сумата била изразходвана от ищеца
при регулярните му посещения в игрални зали, в които губел сериозни суми. Това
обстоятелство било водещо, за да стигнат страните до развод. Поради изложеното
и доколкото счита, че ищецът е употребил средствата за свои лични нужди, то
искът се явявал неоснователен.
МОЛИ съда да постанови решение, с което да
отхвърли иска като неоснователен.
Ищецът, съобразно възможността си да вземе
становище по отговора на исковата молба, оспорва изцяло твърденията, изложени в
него. Сочи, че договорът за потребителски кредит е сключен на 02.08.2013 г. с
посочена цел – текущи разходи и в действителност целта на средствата от кредита
била закупуване, ремонт и обзавеждане на жилище. На 21.08.2013 г. бил сключен
договор за учредяване право на ползване и покупко-продажба на недвижим имот, с
който на името на детето на страните - Р.Е.Ч., бил закупен недвижим имот –
самостоятелен обект в сграда с идентификатор 36498.503.2416.1.11, а на страните
било учредено пожизнено и безвъзмездно право на ползване. Това било семейното
жилище на съпрузите, което след развода се ползвало от ответницата заедно с
детето. Счита, че представените с отговора писмени доказателства нямат
отношение към начина на разходване на средствата по кредите и твърди, че цялата
сума е вложена в придобитото след предоставянето й жилище. Свидетелството за
регистрация на МПС на лек автомобил Фолксваген Голф и представеният договор за
покупко-продажба от 17.02.2015 г. нямали отношение към средствата по кредите.
МПС било закупено повече от година и половина след усвояването им за сумата от
400 лева и средствата били от трудовите доходи на ищеца. По същият начин стоял
въпросът с придобиването на мотоциклет Х., закупен на 11.11.2016 г. – две
години и три месеца след усвояване на кредита. Папагалът „Ж.“ бил закупен на
03.04.2016 г. – две години и девет месеца след удвояване на кредита. Средствата
за двете покупки били от трудовите доходи на ищеца. Същественото било, че трите
вещи – автомобил, мотоциклет и папагал, били придобити по време на брака и
съставлявали семейна имуществена общност. От тези вещи, автомобилът и папагалът
били налични към настоящия момент. Оспорва твърденията, че средствата са
пропилени в игрални зали, твърди че са голословни и неоснователни, и заявява,
че не е посещавал такива зали.
От събраните по делото доказателства съдът
намира за установено от фактическа страна следното:
По делото са приети за безспорни следните
факти: страните са бивши съпрузи, като бракът им е прекратен с решение № 377 от
27.10.2017 г. по ГрД № 1401/2017 г. по описа на КрлРС, влязло в законна сила на
27.10.2017 г.; ищецът е заплатил на кредитора сумата от 11 866.97 лева. Не се
спори и се установява от представения договор, че на 02.08.2013 г. ищецът като
кредитополучател, ответницата като солидарен длъжник, са сключили по време на
брака си Договор за банков потребителски кредит на физическо лице №
372/1318/22947621 за сумата от12 600 евро, която са се задължили да върнат
за срок от 10 години, на месечни
анюитетни вноски, съгласно уговорен между страните погасителен план. Целта на
кредита е била текущи разходи. С анекс № 1 от 16.02.2015 г. страните са
променили крайния срок за издължаване по договора на 20.05.2022 г. поради
частично предсрочно погасяване. С анекс № 2 от 28.04.2015 г. страните са
променили крайния срок за издължаване по договора на 20.05.2021 г. поради
частично предсрочно погасяване. Представена е информация по сметка по същия
договор за периода от 27.10.2017 г. до 02.04.2018 г., от която се установява,
че на 02.04.2018 г. ищецът е превел по откритата сметка за задължението си
сумата от 11866.97 лева, и в тази връзка е представено и искане до банката за
предсрочно погасяване на целия кредит. На 21.08.2018 г. страните са сключили
договор за учредяване право на ползване на недвижим имот върху апартамент,
находящ се в град К. – лично за себе си, и като родители и законни
представители на малолетното си дете Рангел – за покупко-продажба на същия
имот, като заплатената съгласно представения нотариален акт цена е била в
размер на 9 900 лева. Двата договора са обективирани в нотариален акт №
129, том ІV, рег. № 7657, дело 729 от 2013 г. на Нотариус Р.. Представена е информация за сметка за период
от 07.08.2013 г. до 31.12.2013 г., от която се установява, че средствата по
кредита са усвоени от кредитополучателя на 07.08.2013 г. в размер на 24570
лева. По делото са представени свидетелство за регистрация на МПС – част първа
и договор за покупко-продажба на МПС от17.02.2015 г., от които се установява,
че ищецът е закупил лек автомобил Фолксваген Голф, произведен през 1994 г. за
сумата от 400 лева. Представена е регистрационна карта на сив папагал „Ж.“,
издадена от МОСВ с посочен собственик – ищецът по делото и договор за
собственост, сключен на 03.04.2016 г., в който се сочи, че от същата дата
папагал Кралско Ж. става собственост на ищеца. Представен е документ –
отговорна декларация в превод от гръцки език, от който се установява, че на
11.11.2016 г. ищецът е закупил от гръцки гражданин мотоциклет Х. на стойност
1000 евро, представени са и документите на МПС също в превод от гръцки език.
В показанията си свидетелят К. сочи, че
познава ищеца от дете и двамата ежедневно са заедно. Свидетелят знаел, че през
2013 г. страните купили жилище, тогава били семейство. Преди покупката, ищецът
изтеглил кредит, за да го купи, преди това семейството живеело в същия дом под
наем. Целта на кредита била покупката и ремонт на жилището, а след като го
закупили, направили основен ремонт. Подменили дограма, мебели, почти всичко.
Свидетелят помагал при част от ремонтите – при монтажа на бойлера, печката,
парното и на камината. В спалнята била направена вътрешна изолация, а в
жилището локално парно. Ищецът нямал склонност към хазарт, двамата със
свидетеля почти всяка вечер били заедно, събирали се пред блока с други мъже от
квартала, играели карти. Е. работел като шофьор във В. ЕАД и пътувал често за
по-продължително време. Бащата на Е. също му дал пари за ремонта.
В показанията си св. И., баща на ищцата,
сочи че страните изтеглили кредит за покупката на апартамент, който би на името
на внука му, а го плащали родителите. С част от парите от кредита страните
обзавели жилището, направили ремонт, ищецът купил кола, мотор на себе си и на
детето, папагал. След това зет му продал моторите. Свидетелят помогнал на
семейството със 700 лева за покупка на камина, на дъщеря си също давал пари,
когато нямала. Жилището било купено веднага след като изтеглили кредита. Зет му
започнал да играе на машинки около година и половина преди развода, харчел
всичките си средства и това довело до раздялата между съпрузите. Дъщеря му
отишла при родителите си, защото ответникът не давал средства и не влагал нищо
от себе си. Свидетелят живеел в с. Слатина, но два пъти идвал в К. и наблюдавал
колата на зет си пред игрални зали, защото той отричал да играе хазарт. Свидетелят
не твърдял, че целият кредит е похарчен за хазартни игри. След развода, ищецът
взел папагала и колата, а средствата от продажбата на двата мотора отишли в
казиното. Проблемите между съпрузите се появили около година и половина преди
развода.
Друго доказателства по делото не са
ангажирани.
Въз основа на така установената и възприета
фактическа обстановка, съдът изграждайки вътрешното си убеждение, прави
следните изводи от правна страна:
С разпоредбата на чл. 127, ал.1 от ЗЗД е
установена презумпция равна задълженост във вътрешните отношения между
солидарните длъжници, а в ал. 2 на същата разпоредба – възможността на всеки
солидарен длъжник, който е изпълнил повече от своята част, да предяви иск срещу
останалите съдлъжници за разликата. Не се установява, и няма наведени твърдения
за друга уговорка между страните по разпределението на дълга, различна от
предвидената в закона. Според трайната съдебна практика на ВКС, когато един от
солидарните длъжници удовлетвори кредитор, той придобива регресно право срещу
другия длъжник за да възстанови нарушеното имуществено равновесие. Презумпцията
по чл.
127, ал. 1 ЗЗД за равна задълженост във вътрешните отношения между
солидарните длъжници е оборима, като при оборването й, от значение са
изявленията на страните, които очертават предмета на доказване. Когато
солидарните длъжници са съпрузи, дори само един от тях да е получил заема, той
трябва да заяви за какво е разходвана сумата, а в тежест на оспорващия съпруг е
да докаже, че твърдените разходи не са извършени или че удовлетворената нужда
не е семейна. В случаите, когато получилият заема съпруг не заяви за какво е
разходвана сумата, следва да се приеме, че тя е у него и във вътрешните си
отношения съпрузите не дължат по равно. В случаите когато оспорващият съпруг не
докаже неизвършването на заявените разходи или обстоятелството, че
удовлетворената нужда не е семейна, следва да се приеме, че сумата е разходвана
и то за семейни нужди (в този смисъл са Решение № 211 от 23.07.2012 г. по гр.д.
№ 177/2011 г., на ВКС, ІV г.о. и Решение № 232 от 12.08.2014 г. по гр.д. №
7488/2013 г. на ВКС, ІV г.о.).
От анализа на обсъдените доказателства,
може да се направи категоричен извод, че средствата, получени по процесния
договор за потребителски кредит са изразходвани за семейни нужди. На първо
място – това е основанието за отпускането му. Твърденията на ищеца се подкрепят
от представения по делото нотариален акт
и пряко си кореспондират с показанията на двамата разпитани свидетели, които в
тази си част са непротиворечиви. От усвоената сума по кредита в размер на 24570
лева, 9 900 лева са заплатени за стойността на жилището, като страните не
спорят, че те са платили от името на сина си, макар в нотариалния акт да не е
изрично отбелязан този факт. Останалата част от усвоените средства е в размер
на 14 670 лева. Ангажираните от ответницата доказателства за закупуване на
автомобил, мотоциклет и папагал, от една страна се явяват неоснователни поради
факта, че вещите са придобити по време на брака, т.е. след прекратяването му с
развод до установяване на противното, са имуществена общност, от друга страна
касаят разходи, извършени след значителен период от време след усвояване на
средствата по кредита. Недоказани останаха в процеса твърденията на ищцата, че
ищецът е похарчил средствата за хазартни игри. В тази връзка са ангажирани
единствено показанията на свидетеля И., който сочи, че зет му е започнал да
играе хазарт около година и половина преди развода на съпрузите. Разводът е в
сила, считано от 27.10.2017г., т.е. според установеното от свидетеля,
проблемите между съпрузите са започнали през пролетта на 2016 г., близо три
години след усвояване на средствата. От друга страна, пак същият свидетел
установи, че съпрузите са направили ремонт на жилището, и в тази част
показанията му пряко кореспондират със заявеното от свидетеля К., който
установи значителни по стойност ремонтни дейности – подмяна на дограма, направа
на локална парна инсталация, направа на вътрешна изолация на спалнята, подмяна
на мебелите. При това положение, съдът намира, че възражението на ответницата
за изразходване на средствата за лични цели не е доказано при условията на
пълно и главно доказване и следователно, задължението за връщане на заетата
сума е поето за задоволяване на нужди на семейството. Това задължение,
независимо кой от двамата съпрузи го е поел формално, по силата на закона е
солидарно и за двамата – чл. 25, ал. 2 от СК от 1985 г. (отм.), действал по
време на сключване на брака на съпрузите (01.07.20027 г.). Всеки е един от тях
дължи на кредитора остатъка от дълга, но в отношенията между тях, всеки има
право да претендира от другия разликата между неговия дял от платеното след
развода, в настоящия случай – 11 866.97 лева. В този смисъл е Решение № 827 от 15.12.2010 г. по гр.д. №
1328/2010 г. на ВКС, ІV г.о.
Ищецът е представил доказателства, че е
заплатил предсрочно задължението в общ размер на 11 866.97 лева сред
прекратяване на брака между съпрузите с развод, поради което ответницата следва
да бъде осъдена да заплати половината от тази сума, ведно със законната лихва,
считано от предявяване на иска до окончателното плащане.
ОТНОСНО разноските:
Следва, на основание чл. 78, ал.1 от ГПК в
тежест на ответницата да се възложат разноските, направени от ищеца в размер на
237.34 лева за заплатена държавна такса.
Мотивиран от
изложеното съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА,
на основание чл. 127, ал.2 вр. с ал.1 от ЗЗД П.И. В. с ЕГН ********** ***, П. област, ул. „Д.
Ш.“ № **, бл. **, вх. **, ет. **, ап. ** да заплати на
Е.Р.Ч. с ЕГН ********** *** сумата 5933.48 лева (пет хиляди деветстотин
тридесет и три лева четиридесет и осем стотинки), представляваща половината от
заплатената от ищеца сума по задълженията, произтичащи от Договор за
потребителски кредит на физическо лице № 372/1318/22947621 от 02.08.2013 г. –
цялата в размер на 11866.97 лева, по който договор страните са солидарни
длъжници, ведно със законна лихва, считано от датата на подаване на исковата
молба – 04.04.2018 г. до изплащане на главницата.
ОСЪЖДА
П.И. В. с ЕГН
********** да заплати на Е.Р.Ч. с ЕГН ********** направените по делото разноски
в размер на 237.34 лева (двеста тридесет и седем лева тридесет и четири
стотинки) за заплатена държавна такса.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на обжалване пред Окръжен съд Пловдив в двуседмичен срок от връчването
му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
АГ.