Р Е Ш Е Н И Е
№
гр.
Плевен, 08.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛЕВЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД,
ІV граждански състав в
открито заседание, на двадесети
януари през две хиляди двадесет и трета година в състав :
РАЙОНЕН СЪДИЯ : МИЛЕНА ТОМОВА
При секретаря : Анета Христова
като разгледа докладваното от съдия Томова
гражданско дело № 3564 по описа на съда за 2018 г., за да се произнесе взе
предвид следното :
Производството е по обективно
съединени искове с правно основание чл.344 ал.1, т.3, във вр.
с чл.225 ал.1 от КТ и чл.224, ал.1 от КТ.
В Плевенският районен съд е
постъпила искова молба от Р.Д.Д. с ЕГН **********,*** против ***, с която са заявени следните искови претенции: за заплащане на
обезщетение за неизползван платен годишен отпуск за календарните 2015г., 2016г. и
2017г.; за заплащане на обезщетение
в размер на 1922,33лв. за времето, през
което ищцата е останала без работа
поради незаконно уволнение, извършено със заповед на
работодателя от
18.05.2015г. – за период от 16.07.2015г. до 20.11.2015г.; за извършени осигурителни
плащания към НАП.
С разпореждане от 12.09.2018г.
исковата молба е оставена без движение и е указано на ищцата да уточни 1. дали
има заявена срещу ответника претенция, касаеща
осигурителни плащания към НАП; 2. В случай, че има такава претенция да изложи
всички обстоятелства, на които се основава и 3.да посочи в какво се състои
искането (петитума), свързано с тази претенция.
С депозирано изявление от
22.10.2018г., наречено „частна жалба“ ищцата е посочила, че исковата молба „не
е за присъждане на осигуряването от НАП“.
С оглед горното, съдът е приел,
че е сезиран с два иска: за заплащане на обезщетение за неизползван платен
годишен отпуск за календарните 2015г., 2016г. и 2017г.; за заплащане на
обезщетение в размер на 1922,33лв. за времето, през което ищцата е останала без
работа поради незаконно уволнение, извършено със заповед на работодателя №122
от 18.05.2015г. – за период от 16.07.2015г. до 20.11.2015г. Исковата молба по
тези два иска е редовна и исковете са допустими, както е приел ***с определение
№931 от 23.08.2018г. по ч.гр.д***Ответникът е депозирал писмен отговор в срока
по чл.131 от ГПК, с който ангажира становище за неоснователност на исковите
претенции. Релевира и възражение за погасяването им
по давност.
В о.с.з. на 20.01.2023г. е прието
направено уточнение и изменение на исковите претенции, като иска по чл.344,
ал.1, т.3, във вр. с чл.225, ал.1 от КТ се счита предявен
за сумата от 2 129,90лв., а иска по чл.224, ал.1 от КТ се счита предявен
за сумата от 2 153,75лв., като тези суми се претендират ведно със
законната лихва от датата на завеждане на исковата молба до окончателното
изплащане.
В о.с.з. на 20.01.2023г. съдът е
приел, че е предявена и претенция за сумата от 347,38лв., представляваща
платени от ищцата по сметка на НАП здравноосигурителни вноски вместо
работодателя за периода от 20.05.2015г. до 14.02.2017г. Съдът счита обаче, че е
допуснал грешка, постановявайки горното определение. Видно е, че в исковата
молба няма заявени обстоятелства или ясен петитум,
свързани с такава претенция. След оставяне на исковата молба без движение за
изясняване дали има такава претенция, ищцата е депозирала на 22.10.2018г. частна жалба, в която сочи, че исковата молба
„не е за присъждане на осигуряването от НАП“. Поради това е прието и с
определението по чл.140 от ГПК, че такъв иск не е предявен в настоящото
производство. За ищцата не съществува процесуална възможност да въведе нова
претенция едва в първото по делото открито съдебно заседание.
Съдът, след като се съобрази със становищата на страните, събра
необходимите доказателства за изясняване на делото от фактическа страна и прие
за установено следното :
Безспорно е между страните, че ищцата е работила при ответника на
длъжност ***до 20.05.2015г., с място на
работа: Отделение за диспансерно наблюдение на болни с психични заболявания с
консултативно—диагностични кабинети и дневен стац. в ***.
Безспорно е също така, че работодателя е прекратил трудовото правоотношение
с издадена Заповед ***г., считано от 20.05.2015г.
Не се спори и се установява от приложеното гр.д***по описа на ***, че
ищцата Р.Д. е атакувала сочената по-горе заповед за уволнение, претендирайки
отмяната й като незаконосъобразна, възстановяване на работа на длъжността,
заемана преди уволнението и заплащане на обезщетение по чл.225, ал.1 от КТ за
оставане без работа поради незаконното уволнение в размер на 3013,36лв. за
периода от 20.05.2015г. до 20.11.2015г.
С влязло в законна сила на 26.01.2017г. Решение №3022 от 28.07.2015г. съдът
е признал за незаконно и отменил уволнението на ищцата, както и е постановил
възстановяването й на заеманата преди уволнението длъжност. Със същото решение
ответникът е бил осъден на основание чл.344 ал.1 т.3 от КТ, във вр. с чл.225 ал.1 от КТ да заплати в полза на ищцата сумата
от 925,51лв., представляваща обезщетение за времето, през което е останала без
работа, за периода от 20.05.2015г. до 15.07.2015г., като искът е бил отхвърлен
за разликата до претендирания размер от 3013,36лв. и
за периода от 16.07.2015г. до 20.11.2015г., като неоснователен и недоказан. За
да постанови частичното отхвърляне на иска, съдът е приел, че доказателства по
делото установяват оставане на ищцата без работа и търпени вреди за периода от
уволнението до датата на последното о.с.з. пред първоинстанционния
съд – 15.07.2015г.
Първоинстанционното
решение е било атакувано от ответника *** с въззивна
жалба. Ищцата Р.Д. не е обжалвала
решението в отхвърлителната част по иска с правно
основание чл.344, ал.1, т.3, във вр. с чл.225, ал.1
от КТ, а е депозирала частна жалба срещу решението, в частта, в която е било постановено
прекратяване на производството по делото по предявен иск с правно основание
чл.344, ал.1, т.4 от КТ.
От приложените на л.113 – л.119 от делото Справка от НАП за трудови
договори на ищцата и трудова книжка на същата се установява, че през процесния период от 16.07.2015г. до 20.11.2015г. не е
работила при друг работодател.
В о.с.з. на 20.01.2023г. е изслушано заключението по допусната
съдебно-счетоводна експертиза, от което се установява, че размерът на
обезщетението по чл.225, ал.1 от КТ за периода от 16.07.2015г. до 20.11.2015г.
се изчислява на 2 129,90лв. Вещото лице е установило при счетоводната
проверка при ответника, че със Заповед №44/13.02.2017г. работодателят е
възстановил ищцата на заеманата преди уволнението длъжност, на основание
влязлото в сила решение по гр.д***а със заповед №229/04.09.2017г. трудовото
правоотношение отново е било прекратено, считано от 13.09.2017г. Установява се
също така от експертното заключение, че
за периода от 20.05.2015г. до 13.09.2017г. полагаемия на ищцата платен
годишен отпуск е бил 96 дни, като за периода от м.март 2017г. до м.септември
2017г. е ползвала 26 дни и е останал неизползван за периода такъв отпуск от 70
дни. Видно е от заключението, че обезщетението
по чл.224, ал.1 от КТ за неизползвания от ищцата платен годишен отпуск се
изчислява на 2 153,75лв.
Обсъденото експертно заключение се възприема изцяло от съда, като
обективно, компетентно и неоспорено от страните.
При така установеното от фактическа страна, съдът намира от правна страна
следното:
По иска с правно основание чл.344, ал.1 т.3, във вр.
с чл.225, ал.1 от КТ.
Както е прието в Определение №931 от 23.08.2018г. по ч.гр.д***по описа на ***разглеждания
иск се основава на новонастъпил юридически факт –
изтичане след датата на последното съдебно заседание по ***на 6-месечния
период, за който може да се претендира обезщетение по чл.225, ал.1 от КТ.
Поради това следва да се приеме за допустим.
Тази претенция за обезщетение предпоставя
незаконно уволнение, а също така работникът или служителят да е останал без
работа и да е претърпял вреди, изразяващи се в липса на трудово възнаграждение.
Максималният период, за който може да се търси това обезщетение е шестмесечен,
считано от датата на уволнението.
С оглед установеното от приложеното ***по описа на ***, първата
предпоставка е налице, т.к. ищцата е била уволнена със Заповед ***г., считано
от 20.05.2015г., като уволнението е признато за незаконно и отменено с влязло в
законна сила решение. Периодът, за който се търси обезщетение в настоящото
производство е в рамките на шестмесечния по чл.225, ал.1 от КТ.
Съдът приема, че и втората предпоставка е налице, т.к. се установи от
обсъдената справка от НАП и трудова книжка на ищцата, че не е работила при друг
работодател през процесния за настоящото производство
период от 16.07.2015г. до 20.11.2015г.
Установи се от обсъденото експертно заключение, че размерът на дължимото
обезщетение по чл.225, ал.1 от КТ за този период се изчислява в претендирания от ищцата размер от 2 129,90лв.
Поради изложеното, съдът приема предявеният иск за изцяло основателен и
доказан и като такъв следва да бъде уважен, като бъде осъден ответника да
заплати на ищцата сумата от 2 129,90лв., ведно със законната лихва върху
нея, считано от датата на завеждане на исковата молба – 21.05.2018г. до
окончателното изплащане.
Съдът приема, че релевираното от ответника
възражение за погасяване на претенцията по давност е неоснователно. Съгласно
разпоредбата на чл.358, ал.1, т.3 от КТ срокът за предявяване на иска е
тригодишен и тече от датата, на която вземането за обезщетение за процесния период е станало изискуемо – в случая не по-рано
от 17.07.2015г. Искът е предявен на 21.05.2018г., т.е. преди изтичане на
тригодишния давностен срок.
По иска с правно основание чл.224, ал.1 от КТ.
Съгласно разпоредбата на чл.224, ал.1 от КТ при прекратяване на трудовото
правоотношение работникът или служителят има право на парично обезщетение за неизползвания
платен годишен отпуск.
Ищцата претендира в настоящото производство обезщетение за неизползван платен
годишен отпуск за календарните 2015г., 2016г. и 2017г.
Установи се от обсъдените доказателства, че за периода от 20.05.2015г. до
15.02.2017г. ищцата не е била в трудово правоотношение с ответника, поради
уволнението, признато за незаконно с влязлото в сила решение по ***по описа на ***. За периода от 15.02.2017г. до 13.09.2017г.
е била в трудово правоотношение след възстановяването й на работа на заеманата
преди незаконното уволнение длъжност.
При съобразяване разясненията, дадени от Съдът на Европейския съюз в
решението му по съединени дела С-762/18 и С-37/19, настоящият състав приема, че
за периода на незаконното уволнение следва да се признае правото на ищцата на
платен годишен отпуск. СЕС приема, че в случаите когато работникът или
служителят не може да полага труд поради непредвидими, обективни причини, които
не зависят от неговата воля, се допуска "дерогация
на принципа, че правото на годишен отпуск трябва да се определя в зависимост от
периодите на действително полагане на труд". В § 69 от решението, Съдът
сочи, че "периодът от датата на незаконното уволнение до датата на
възстановяване на работника на работа в съответствие с националното право
вследствие на отмяната на уволнението със съдебно решение, следва да се
приравни на период на действително полагане на труд за целите на определяне на
правото на платен годишен отпуск".
При такова разбиране и с оглед установеното от обсъдените доказателства,
съдът приема, че за календарните 2015г., 2016г. и 2017г. ищцата е имала право
на 96 дни платен годишен отпуск, от които 70 дни не са били използвани. Поради
това, ответникът й дължи обезщетение по правилото на чл.224, ал.1 от КТ.
Установи се от изслушаното експертно заключение, че размерът на
обезщетението се изчислява на 2 153,75лв. и съдът намира, че претенцията
на ищцата е основателна и доказана в този размер.
С оглед горното, съдът счита, че следва на основание чл.224, ал.1 от КТ да
бъде осъден ответника да заплати на ищцата сумата от 2 153,75лв.,
представляваща обезщетение за неизползван платен годишен отпуск за времето от
20.05.2015г. до 13.09.2017г., ведно със законната лихва върху тази сума,
считано от датата на завеждане на исковата молба до окончателното изплащане.
Възражението на ответника за погасяване по давност на тази претенция е също
неоснователно. Приложим е тригодишния давностен срок
по чл.358, ал.1, т.3 от КТ, който не е изтекъл към датата на предявяване на
иска.
Искането на ищцата за присъждане на разноски в общ размер на 700лв. по
представения списък по чл.80 от ГПК следва да се остави без уважение, т.к. се
касае за разноски, направени в друго съдебно производство. Гр.д***по описа на ***,
по което се търсят разноски в размер на 450лв. и в.ч.гр.д***, по което се
претендират разноски в размер на 450лв. са били образувани преди настоящото
гр.д.№3564/2018г. по описа на *** и не касаят производството по него. По
правилото на чл.78, ал.1 от ГПК подлежат на присъждане единствено разноски,
направени в настоящото производство по гр.д.№3564/2018г. по описа на ***, а
доказателства за такива не са налице.
Воден от горното, Съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА, на основание чл.344 ал.1 т.3 от КТ, във вр. с чл.225 ал.1 от КТ, ***, със седалище и адрес на управление ***, ДА ЗАПЛАТИ в полза на Р.Д.Д. с ЕГН **********,***, сумата от 2 129,90лв., представляваща обезщетение за времето, през което е останала без работа поради незаконно уволнение, извършено със Заповед ***г., дължимо за периода от 16.07.2015г. до 20.11.2015г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на завеждане на исковата молба – 21.05.2018г. до окончателното изплащане.
ОСЪЖДА, на основание чл.224, ал.1 от КТ, ***, със седалище и адрес на управление ***, ДА ЗАПЛАТИ в полза на Р.Д.Д. с ЕГН **********,***, сумата от 2 153,75лв., представляваща обезщетение за неизползван платен годишен отпуск за периода от 20.05.2015г. до 13.09.2017г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на завеждане на исковата молба – 21.05.2018г. до окончателното изплащане.
ОСТАВЯ без уважение искането на ищцата Р.Д.Д. по чл.78 ал.1 от ГПК за присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 250лв., направени по гр.д***по описа на *** и 450лв. по в.ч.гр.д***, като НЕОСНОВАТЕЛНО.
Решението подлежи на обжалване пред Плевенски окръжен съд с въззивна жалба в двуседмичен срок, считано от връчването му на страните.