Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 234
гр. Пловдив, 18 декември 2019 год.,
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ АПЕЛАТИВЕН СЪД, първи наказателен състав,
на дванадесети декември две хиляди и деветнадесета година, в открито съдебно заседание
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ХРИСТО
КРАЧОЛОВ
ЧЛЕНОВЕ: ИВАН
РАНЧЕВ
ВЕСЕЛИН
ГАНЕВ
с
участието на секретаря НИНА СТОЯНОВА и в присъствието на прокурора РУМЕН БОЕВ, като
разгледа докладваното от съдия ХРИСТО КРАЧОЛОВ, въззивно наказателно общ
характер дело № 567 по описа за 2019 година, за да се произнесе взе
предвид следното:
Производство по реда на глава 21 НПК.
С присъда № 88 от 12.11.2018 год., постановена по НОХД
№ 1470/2018 г. П. окръжен съд е ПРИЗНАЛ подсъдимия А.В.Ш., със снета по делото самоличност, за ВИНОВЕН в това че на
20.04.2018 год. в гр. П., при условията на опасен рецидив, след като е бил
осъждан за тежко умишлено престъпление на "лишаване от свобода" не
по-малко от една година, изпълнението на което не е отложено по чл. 66 от НК, е
отнел чужди движими вещи – пари в размер на 50 лева, от
владението на С. Г., с намерение противозаконно да ги присвои, като е употребил
за това сила, поради което и на основание чл. 199, ал. 1, т. 4, във вр. с чл.
198, ал. 1, вр. чл. 29 ал. 1 б. „А“, вр. чл. 54 от НК го ОСЪЖДА на ДЕСЕТ ГОДИНИ
ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА.
Със същата присъда подсъдимият А.В.Ш., със снета по делото самоличност, е
признат за ВИНОВЕН в това, че на
21.04.2018 г. в гр. П. е използвал (извършил е безконтактно плащане на цената
на закупена в търговски обект стока – на сума 4,68 лева) платежен инструмент –
дебитна карта № „“, издадена от „Р. б.“ ЕАД, без съгласието на титуляра – С. Г.,
като деянието не съставлява по-тежко престъпление, поради което и на основание
чл. 249 ал. 1, вр. чл. 54 от НК е ОСЪДЕН на ТРИ ГОДИНИ ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА и
ГЛОБА в размер на 100 (сто) лева.
На основание чл. 23, ал. 1 от НК П. окръжен съд е определил на подсъдимия А.В.Ш. едно общо, най-тежко наказание в размер на ДЕСЕТ ГОДИНИ ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА.
На основание чл. 23, ал. 3 от НК П.
окръжен съд е присъединил изцяло към
определеното общо, най-тежко наказание ДЕСЕТ ГОДИНИ ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА и
наказанието ГЛОБА в размер на 100 (сто) лева.
На основание чл. 57 ал. 1 т. 2 б. „А“ ЗИНЗС, съдът е
ОПРЕДЕЛИЛ първоначален СТРОГ режим на изтърпяване на наказанието лишаване от
свобода.
На основание чл. 59 ал. 1 НК
съдът е ПРИСПАДНАЛ от изтърпяване на наказанието „лишаване от свобода“ времето, през което същият е бил задържан с наложена мярка за неотклонение
ЗАДЪРЖАНЕ ПОД СТРАЖА, считано от
08.05.2018 г. до влизане на присъдата в сила.
Съдът се е
произнесъл по направените разноски и приложените веществени доказателства по
делото.
След депозирана
жалба от подсъдимия с оплакване за явна несправедливост на наложеното му
наказание, присъдата, постановена от П. окръжен съд е изменена с решение №
134/03.07.2019 год. от Апелативен съд – П., като е намален размерът на
наложеното на подсъдимия наказание за престъплението по 249, ал. 1 НК от три на
ДВЕ години лишаване от свобода.
Намален е и размерът
на наложеното наказание на подсъдимия за престъплението по чл. 199, ал. 1 т. 4
във вр. с чл. 198, ал. 1, във вр. с чл. 29, ал. 1, б. „А“ от ДЕСЕТ на ПЕТ
години лишаване от свобода.
Намален е размерът
на определеното по реда на чл. 23, ал. 1 от НК общо най-тежко наказание от
десет на ПЕТ години „лишаване от свобода“.
По повод протест от
Апелативна прокуратура – П., Върховният касационен съд е ОТМЕНИЛ ИЗЦЯЛО Решение
№ 134/03.07.2019 год. на Апелативен съд – П. и е ВЪРНАЛ делото за ново
разглеждане от друг състав на същия съд от стадия на съдебното заседание.
Прокурорът даде заключение, че първоинстанционната
присъда следва да бъде потвърдена.
Пловдивският апелативен съд, след като се запозна със
събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност и
във връзка с направените оплаквания в жалбата, намира и приема за установено
следното:
При разглеждане на делото първоинстанционният съд е
допуснал съществено процесуално нарушение по смисъла на чл. 335 ал.2 вр. чл.
348 ал.3 т.2 НПК.
Подсъдимият А.Ш.
е признат за виновен в две престъпления, съответно по 199, ал. 1, т. 4, във вр.
с чл. 198, ал. 1, вр. чл. 29 ал. 1 б. „А“ НК, за което му е наложено наказание
в размер на ДЕСЕТ ГОДИНИ ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА и по чл. 249 ал.1 НК. По отношение
на второто престъпление в диспозитива на присъдата е посочено, че съдът му
накалага наказание от ТРИ ГОДИНИ ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА и глоба в размер на 100
лв.
Видно от мотивите към атакуваната присъда /л. 79 гърба
НОХД/, обсъждайки каква санкция да бъде наложена на подсъдимия за това деяние,
съдът е приел, че тя следва да бъде съобразена с нормата на чл. 54 НК и се
наложи в минимален размер от ДВЕ ГОДИНИ. Очевидно е противоречието между
мотивите и диспозитива на атакувания съдебен акт. От една страна е прието, че
наказанието е необходимо да се определи в неговия минимум за престъплението по
чл. 249 ал.1 НК, което е две години, а в диспозитива на присъдата наложеното
наказание е в размер на три години лишаване от свобода.
След като е определил за всяко едно от деянията
наказания, П. окръжен съд е приложил хипотезата на чл. 23 ал.1 НК, а така също
и ал.3 на същия текст.
Съгласно чл. 305 НПК присъдата съставлява единство от
диспозитив и мотиви, като диспозитивът е логическо продължение на мотивите.
Между тези две части на присъдата не може да има противоречие. Противоречието
между диспозитив и мотив на присъдата е основание за отменяне на съдебния акт,
тъй като не може да се установи каква е била действителната воля на съда
/Р-264-2003 ІІ н.о./.
След като друг състав на П. апелативен съд е коригирал
първоинстанционната присъда, решението е отменено по реда на касационния
контрол. За да се изпълнят дадените указания в отменителното решение е необходимо
да се изясни действителната воля на съда, постановил присъдата.
Това налага присъдата на П. окръжен съд да бъде
отменена и делото върнато за ново разглеждане от друг състав на съда, без да се
допуска посоченото в мотивите на настоящото решение съществено процесуално
нарушение.
Предвид на изложеното и на основание чл. 335 ал.2 вр.
чл. 348 ал.3 т.2 НПК, Пловдивският апелативен съд и
Р
Е Ш И:
ОТМЕНЯ присъда № 88/12. 11. 2018 г., по НОХД 1470/2018 г., по описа на П.
окръжен съд.
ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на съда от стадия на
разпоредителното заседание.
РЕШЕНИЕТО
е окончателно и не подлежи на обжалване или протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.