№ 2616
гр. София, 13.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 108-МИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и пети февруари през две хиляди двадесет и пета година
в следния състав:
Председател:МАРИНА ВЛ. МАНОЛОВА
КЪНЕВА
при участието на секретаря СВЕТЛАНА ЕМ. НАНКОВА
като разгледа докладваното от МАРИНА ВЛ. МАНОЛОВА КЪНЕВА
Административно наказателно дело № 20241110217681 по описа за 2024
година
и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 58д и сл. от Закона за административните
нарушения и наказания /ЗАНН/.
Образувано е по жалба от „***” ЕООД с ЕИК ******** чрез адв. В. К.
срещу наказателно постановление № 14-2400163/04.11.2024 г., издадено от
директора на дирекция „Инспекция по труда“ – гр. Перник, с което на
основание чл. 414, ал. 3 от Кодекса на труда КТ/ на жалбоподателя е наложена
имуществена санкция в размер на 1500 /хиляда и петстотин/ лева за
нарушение на чл. 63, ал. 2 от КТ.
В жалбата се релевират доводи за неправилност на обжалването
наказателно постановление и се моли за неговата отмяна. Застъпва се тезата,
че при съставяне на АУАН и НП са допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила, тъй като не са посочени дата на установяване на
нарушението и мястото на извършването му, тъй като посочването, че е
извършено в предприятието на работодателя е неконкретизирано, предвид
обстоятелството, че дружеството извършва дейност на различни места.
Поддържа се, че АНО не е обсъдил подадените възражения срещу АУАН. В
жалбата не се оспорва, че уведомлението за регистрация на трудовия договор,
сключен между жалбоподателя и *** в ТД на НАП е от 05.08.2024 г. в 11:33
часа, респ. че преди този час то не е могло да бъде връчено на ***, както и че
за 05.08.2024 г. графикът е предвиждал *** да полага труд от 09:45 до 20:15
часа, но в жалбата се твърди, че в периода 09:45 часа до 12:00 часа *** не е
1
полагала труд, а й е бил провеждан първоначален инструктаж. Посочва се, че
*** е допусната до работа след връчване на уведомлението и след
приключване на инструктажа, следователно нарушение не извършено.
Алтернативно се твърди приложение на чл. 415в от КТ респ. чл. 28 от ЗАНН.
В съдебно заседание дружеството - жалбоподател „***” ЕООД редовно
призовано се представлява от адв. К., който моли за отмяна на обжалваното
наказателно постановление по изложените в жалбата съображения –
допуснати съществени нарушения на процесуалните правила в хода на
административнонаказателното производство и неизвършване на вмененото
нарушение. Поддържа, че незаконосъобразно АУАН е съставен в отсъствие на
нарушителя, като счита, че изпращането на покана по имейл не може да се
счита за надлежно известяване. Не оспорва фактът, че служителката *** е
била в търговския обект в началото на работния ден, но изпълнението на
трудовите функции е започнало едва след връчването на уведомлението от ТД
на НАП за регистрирания трудов договор. Претендира разноски в размер на
600 лева за адвокатско възнаграждение.
Въззиваемата страна- директорът на ДИТ- гр. Перник се явява лично и
моли съда да потвърди обжалваното наказателно постановление. Посочва, че
от постъпилите възражения срещу АУАН следва извод, че дружеството е бил
връчен екземпляр от АУАН и правото му на защита не е накърнено. Подробни
аргументи излага в писмен вид.
В правото си на реплика адв. К. посочва, че представените от
жалбоподателя възражения не са били обсъдени от АНО.
В отговор на репликата директорът на ДИТ – Перник посочва, че това
твърдение е единствено хипотеза.
След анализа на събраните по делото доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност и взаимна връзка и като обсъди доводите и
възраженията на страните съдът прие за установена следната фактическа
обстановка:
На 05.08.2024 г. бил сключен трудов договор между дружеството –
жалбоподател „„***” ЕООД в качеството му на работодател и ** *** в
качеството й на служител, по силата на който работодателят възложил, а
служителят приел да изпълнява длъжността „продавач-консултант“ с място на
работа гр. София, кв. „***“, ул. „***“ № 15. В договора било посочено, че
начало на изпълнението му започва на 05.08.2024 г., след връчване на
екземпляр от трудовия договор, длъжностната характеристика, както и на
копие от уведомлението по чл. 62, ал. 3 от КТ. Посочено било, че служителят е
постъпил на работа на 05.08.2024 г., за което бил съставен и протокол,
удостоверяващ постъпването на работа на служителя *** на 05.08.2024 г. На
05.08.2024 г. на служителя били проведени начален инструктаж и инструктаж
на работното място.
Уведомлението за сключения между „***” ЕООД и ** *** трудов
договор било регистрирано в съответната ТД на НАП на 05.08.2024 г. в 11:33
часа.
По повод постъпил сигнал в ДИТ- гр. Перник на 28.08.2024 г. служители
на ДИТ-Перник сред които и свидетелката Т. Б. Т., заемаща длъжността главен
инспектор извършили проверка на място в търговски обект – магазин,
2
находящ се в гр. София, кв. „***“, ул. „***“ № 15, стопанисван от
дружеството-жалбоподател, а впоследствие била извършена и проверка по
документи. Свидетелката Т. установила, гореописаните обстоятелства и тъй
като съобразно представения график за месец август 2024 г. служителката ***
следвало да полага труд от 09:45 часа до 20:15 часа на 05.08.2024 г. счела, че
работодателят „***” ЕООД е допуснал до работа служителят *** преди да й
връчи копие от уведомлението по чл. 62, ал. 3 от КТ и изпратила до
дружеството покана за изпращане на представител на 17.09.2024 г. за
съставяне на АУАН срещу дружеството. Поканата била връчена на 16.09.2024
г. на **** упълномощен представител на дружеството пред ДИТ. На
посочената в поканата дата дружеството не изпратило представител, поради
което свидетелят Т. съставила в отсъствие на представител на нарушителя
АУАН № 14-2400163/17.09.2024 г. Актът бил изпратен по пощата и получен от
дружеството на 24.09.2024 г. На 02.10.2024г. били подадени възражения срещу
АУАН.
Като счел подадените възражения за неоснователни и въз основа на така
съставения АУАН директорът на ДИТ- Перник издал обжалваното
наказателно постановление, с което наложил на „***” ЕООД имуществена
санкция в размер на 1500 лева за нарушение на чл. 63, ал. 2 от КТ. Препис от
НП бил връчен на дружеството-жалбоподател на 25.11.2024 г., а на 03.12.2024
г. била подадена и жалбата срещу него.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз
основа на събраните по делото доказателства и доказателствени средства –
показанията на свидетеля Т. Б. Т., ** ***, ***, протокол за извършена
проверка, копие от трудов договор от 05.08.2024 г., сключен между „***”
ЕООД и ** ***, Служебна бележка № 26/05.08.2024 г., протокол за
постъпване на работа от 05.08.2024 г., справка за приети и отхвърлени
уведомления за регистрация на трудовия договор в ТД на НАП изх. №
30Е000637403/05.08.2024 г. от 11:37 часа, уведомление по чл. 62, ал. 5 от КТ,
декларация от ***, отчетна форма за месец август 2024 г., Заповед №
1/25.01.2022 г. на управителя на „***” ЕООД, Програма за провеждане на
инструктаж, копия от страници за начален и инструктаж на работното място,
покана за изпращане на представител за съставяне на АУАН, пълномощно,
известия за доставяне, заповед № З-0864/17.10.2022 г., заповед № ЧР-
1260/18.12.2017 г., заповед № З-0078/11.01.2024 г. всички на изпълнителния
директор на ИА ГИТ, заповед № ЧР-740/26.04.2024 г. на главния секретар на
ИА ГИТ и длъжностна характеристика на длъжността „главен инспектор“ в
ДИТ- Перник.
На първо място следва да се подчертае, че по делото не се спори, че
между жалбоподателят и служителя *** на 05.08.2024 г. е бил сключен трудов
договор, че служителят е постъпил на работа на същата дата, както и че
трудовият договор е бил регистриран в съответната ТД на НАП на 05.08.2024
г. в 11:33 часа. По отношение на тези факти са налице несъмнени
доказателства – наличието на трудово правоотношение се установява от
представения трудов договор, от който е видна и датата на сключването му,
протоколът за постъпване на работа, подписан от служителя *** установява
датата на постъпването й на работа – 05.08.2024 г., а от уведомление по чл. 62,
ал. 5 от КТ се установява, че трудовият договор, сключен от жалбоподателя
3
със служителя *** е бил регистриран в ТД на НАП на 05.08.2024 г. в 11:33
часа.
От показанията на свидетелката *** се установява, че на датата на
постъпването й на работа- 05.08.2024 г. същата е отишла на работното си
място около 10:00 часа, като денят протекъл в провеждане на инструктаж и
обучение относно подреждане на стоката, работа с касов апарат, като твърди,
че реално не е полагала труд, а започнала да полага такъв едва на следващия
ден. Посочва, че на същата дата - 05.08.2024 г. й е било връчено
уведомлението от НАП. Показанията на свидетелката *** се подкрепят от
заявеното от свидетеля ***- управител на магазина, в който е постъпила на
работа свидетелката ***. *** потвърждава, че на датата на постъпване на
работа служителката *** е била в обекта през целия работен ден, през който й
е бил проведен инструктаж и обучение, като на *** е било заплатено
възнаграждение за посочения работен ден. *** посочва, че лично връчила
уведомлението за регистрирания трудов договор на *** на 05.08.2024 г., но в
него липсва отразяване в колко часа го е получила. Въпреки липсата на
отразен час на връчване на уведомлението, то без съмнение, предвид факта, че
трудовият договор е бил регистриран в НАП на 05.08.2024 г. в 11:33 часа, то
към момента, в който свидетелката *** е отишла на работното си място и й е
бил проведен инструктаж уведомлението за регистрирания в НАП трудов
договор не й е било връчено.
Съдът възприе с доверие показанията на свидетеля Т. Т., тъй като
същите са последователни, подробни, обективни и кореспондират с писмените
доказателства по делото. Свидетелят добросъвестно депозира показания за
факти и обстоятелства, които непосредствено е възприела или в
осъществяването на които лично е участвала. От показанията на свидетелката
Т. се установява, че на същата е участвала в проверка на обект, стопанисван от
жалбоподателя в гр. София, ул. „***“ в кв. „***“ и на база предоставени
документи установила, че служителката *** е постъпила на работа на
05.08.2024 г., преди да й бъде вречено уведомлението за регистрирания трудов
договор. От показанията на свидетелката Т. съдът извлече данни и относно
процедурата по съставяне на АУАН и последващото му изпращане на адреса
на дружеството.
Съдът кредитира приложените по делото писмени доказателства,
приобщени по реда на чл. 283 от НПК като обективни, съставени за цели
извън процеса и допринасящи за установяване на релевантната фактическа
обстановка. От приложените по делото заповеди съдът установи, че на
актосъставителя и АНО е била предоставена компетентност за съставяне на
АУАН и издаване на НП относно нарушения, извършени на територията на гр.
София, район „***“.
При така установената фактическа обстановка съдът направи
следните правни изводи:
Жалбата е подадена в законоустановения срок (видно от представеното
известие за доставяне препис от НП е връчен на жалбоподателя на 25.11.2024
г., а жалбата е подадена на 03.12.2024 г.), от процесуално легитимирано лице и
срещу акт, който подлежи на съдебен контрол, поради което същата е
процесуално допустима.
4
Разгледана по същество същата е основателна.
В настоящото производство съдът дължи пълна преценка на
законосъобразността на обжалваното наказателно постановление тоест дали
правилно е приложен както материалният, така и процесуалният закон, без да
е обвързан от основанията, изложени в жалбата – арг. от чл.314, ал.1 от НПК,
вр. с чл.84 от ЗАНН.
На първо място съдът намира, че АУАН и НП не съдържат посочените в
чл. 42, ал. 1, т. 3 и чл. 57, ал. 1 т. 5 от ЗАНН реквизити, а именно не е посочено
мястото, на което е извършено нарушението, което от една страна накърнява
правото на защита на жалбоподателя да разбере в извършването на какво
точно нарушение е обвинен, а от друга препятства съда да извърши
дължимата проверка относно компетентността на актосъставителя и АНО-
дали същите са били компетентни с оглед твърдяното местоизвършване на
нарушението да съставят АУАН респ. да издадат НП. Видно от текста на
АУАН и НП нарушението, вменено на жалбоподателя се състои в това, че в
качеството си на работодател е приел да полага труд на 05.08.2024 г. ** ***
преди да й връчи копие на хартиен носител от уведомлението, заверено от ТД
на НАП за сключения договор. Изрично както в АУАН, така и в НП е
посочено, че „нарушението е извършено на 05.08.2024 г. в предприятието на
работодателя и е констатирано в Д „ИТ“- Перник“. Така посочено мястото на
извършване на нарушението обаче е напълно неясно и лишено от всякаква
конкретика, тъй като не е посочен адрес, на който се намира предприятието на
работодателя тоест не е посочено къде точно е била приета да полага труд
служителката *** преди да й бъде връчено уведомлението. Следва да се
държи сметка, че съгласно легалната дефиниция на понятието „предприятие“,
дадена в параграф 1, т. 2 от Допълнителните разпоредби на КТ това е „всяко
място - предприятие, учреждение, организация, кооперация, заведение, обект
и други подобни, където се полага наемен труд“ тоест с термина
„предприятия“ биха могли да се означават множество обекти. Констатираната
неяснота изпъква още повече, предвид изложеното в жалбата, че
работодателят „***” ЕООД извършва дейността си чрез верига от търговски
обекти, намиращи се на територията на цялата страна следователно е напълно
неясно дори и в кой град се твърди да е извършено нарушението. Не може да
се приеме, че като е посочено седалище и адрес на управление на
работодателя всъщност е посочен адреса на предприятието му, респ. е
посочено мястото на извършване на нарушението, тъй като на първо място
между тези понятия не съществува тъждественост, а на следващо място в НП
седалището и адреса на управление на жалбоподателя са посочени на две
места, като вписаните адреси са различни - при посочване на наложената
санкция е отразено, че седалището и адреса на управление на работодателя е
обл. София /столица/, общ. Столична, с. Негован, ул. „***“ № 15, а частта,
представляваща разписка за връчване на НП е посочено, че седалището и
адреса на управление на дружеството е обл. София /столица/, общ. Столична,
гр. София, р-н Илинден, „Зографски манастир“ № 15, вх. Г, ет. 4, офис D4-1.
Мястото на извършване на нарушението е съществен реквизит на АУАН и НП,
тъй като от една страна дефинира от фактическа страна параметрите на
вмененото нарушение, позволява на жалбоподателя да разбере в извършване
на какво нарушение е обвинен, а на следващо място позволява на съда да
5
извърши преценка на компетентността на актосъставителя и АНО. В
настоящия случай със заповед № З-0078/11.01.2024 г. на свидетелката Т. Т. –
инспектор в ДИТ-гр. Перник е възложена териториална компетентност за
извършване на проверка и съставяне на АУАН за нарушения, извършени в
обекти на контрол на дирекция „Инспекция по труда Софийска област“,
София, район „***“. При непосочване на мястото на извършване на
нарушението съдът не може да прецени дали обектът, в който е приета да
полага труд служителката *** се намира на територията на район „***“ и дали
свидетелката Т. е била компетентна да състави процесния АУАН. Следва да се
отбележи, че и двата адреса, посочени в НП не се намират на територията на
район „***“, следователно дори и да се счете, че някой от тези адреси е
мястото на извършване на нарушението, то свидетелката Т. не би била
компетентна да състави АУАН. С оглед горното съдът прие, че допуснатото
нарушение на процесуалните правила е съществено, ограничило е правото на
защита на жалбоподателя и представлява самостоятелно основание за отмяна
на наказателното постановление.
По отношение останалите възраженията на жалбоподателя за допуснати
процесуални нарушения съдът намира за нужно накратко да посочи следното:
Не е допуснато нарушение на процесуалните правила поради това, че АУАН е
съставен в отсъствие на представител на жалбоподателя, тъй като са спазени
изискванията на чл. 40, ал. 2 от ЗАНН – нарушителят е бил поканен за
съставяне на АУАН /поканата е получена на 16.09.2024 г./, но представител не
е бил изпратен. Съгласно чл. 416, ал. 3 от КТ „актът за установяване на
административно нарушение се връчва на нарушителя лично срещу подпис, а
при невъзможност да му се връчи се изпраща по пощата с препоръчано писмо
с обратна разписка“. Съставянето на АУАН в отсъствие на представител на
жалбоподателя предопределя невъзможността за връчването му срещу подпис
веднага след съставянето му, поради което и в съответствие с цитираната
законова разпоредба той е бил изпратен за връчване по пощата с препоръчано
писмо с обратна разписка /по делото е представена такава/. Самият факт, че са
постъпили възражения срещу АУАН е категорично доказателство, че
нарушителят е бил запознат със съдържанието на акта за установяване на
административно нарушение.
По-нататък съгласно чл. 52, ал. 4 от ЗАНН преди произнасяне по
преписката АНО следва да прецени възраженията, но законът не ми вменява
задължение да изложи подробни мотиви относно становището си по тях. След
като НП е било издадено, очевидно е, че възраженията са счетени за
неоснователни.
Разпоредбата на чл. 63, ал.1 от Кодекса на труда /в сила към 05.08.2024
г./ задължава работодателя да предостави на своите служители преди
постъпването им на работа екземпляр от сключения трудов договор, подписан
от двете страни, и копие от уведомлението по чл. 62, ал. 3 КТ, заверено от
териториалната дирекция на Националната агенция за приходите.
Допускането на служители до работа, преди изпълнението на посоченото
задължение от страна на работодателят е забранено, според разпоредбата на
чл. 63, ал.2 от КТ. Допускането до работа следва да се разбира като допускане
служителят да полага труд /както е формулирано и в самото наказателно
постановление/, да изпълнява трудовата функция, за която е постигнато
6
съгласие между страните с трудовия договор.В процесния случай
инспекторите от ДИТ- Перник не са извършили проверка на място на
05.08.2024 г. и служителката *** не е била заварена от тях да полага труд, а
изводът, че същата е била допусната да полага труд е направен на базата на
график за месец август, съгласно който *** е била на смяна на 05.08.2024 г. От
показанията на служителката *** и на прекия й ръководител – свидетелката
***- Грамчева се установява, че в деня на сключване на трудовия договор –
05.08.2024 г. *** не е полагала труд, а на същата се е провеждал начален
инструктаж и инструктаж на работното място, а впоследствие е била
обучавана относно конкретните й задължения. Пак от показанията на същите
свидетелки се установи, че уведомлението за регистрирания трудов договор е
бил връчен на *** на 05.08.2024 г. Допускането на служител да присъства на
работното си място не е равнозначно на допускане да полага труд. Фактът, че
на служителката е заплатено възнаграждение за посочения ден също не води
непременно до извод, че тя е престирала работна сила, тъй като съгласно чл. 4
от Наредба № РД-07-2 от 16.12.2009 г. за условията и реда за провеждането на
периодично обучение и инструктаж на работниците и служителите по
правилата за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд
инструктаж и обучение по безопасност и здраве при работа се провеждат в
работно време, като всички разходи са за сметка на работодателя. С оглед
горното, съдът счита, че по делото се установи, че служителката е била на
работното си място преди да й бъде връчено копие от уведомлението, същото
й е връчено на 05.08.2024 г., но не се установи несъмнено *** да е полагала
труд на 05.08.2024 г. преди да й е връчено на копие от уведомлението, поради
което и вмененото на жалбоподателя нарушение не се доказа с изискуемата
степен на категоричност.
При този изход на спора право на разноски има жалбоподателят. По
делото са представени фактура и преводно нареждане, видно от които
жалбоподателят е заплатил адвокатско възнаграждение в размер на 600 лева с
ДДС /500 лева без ДДС/, платено по банков път за обжалване на процесното
наказателно постановление и процесуално представителство по делото. В
писмените си бележки АНО е обективирал възражение за прекомерност на
адвокатското възнаграждение, което съдът счита за неоснователно. Вярно е, че
с оглед решението на СЕС от 25.01.2024 г. по дело С-438/2022 г. съдът не е
обвързан от посочения в Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за възнаграждения за
адвокатска работа размер. Същевременно, съдът прие посоченото в
цитираната Наредба като ориентир за справедливото възнаграждение за
адвокатския труд. В случая съобразно чл. 18, ал. 2, вр. чл. 7, ал. 2, т. 2 от
цитираната наредба възнаграждението би било определено на 450 лева.
Съгласно параграф 2а от ДР на Наредбата за регистрираните по ЗДДС
адвокати дължимият данък върху добавената стойност се начислява върху
възнагражденията по тази наредба и се счита за неразделна част от дължимото
от клиента адвокатско възнаграждение, като се дължи съобразно
разпоредбите на Закона за данъка върху добавената стойност тоест съобразно
цитираната наредба възнаграждението с ДДС би било определено на 540 лева.
С оглед характера и обема на извършената от процесуалния представител на
жалбоподателя работа, участието по делото и разпита на трима свидетели,
както и ангажирането на писмени доказателства съдът счита, че
7
претендираното възнаграждение в размер на 600 лева с ДДС надхвърля
незначително посоченото в Наредбата и следва да се присъди изцяло.
Мотивиран от горното и на основание чл. 63, ал. 2, т. 1 вр. ал. 3 т. 1 и т. 2
от ЗАНН, Софийски районен съд, НО, 108 състав
РЕШИ:
ОТМЕНЯ наказателно постановление № 14-2400163/04.11.2024 г.,
издадено от директора на дирекция „Инспекция по труда“ – гр. Перник, с
което на основание чл. 414, ал. 3 от Кодекса на труда на жалбоподателя е
наложена имуществена санкция в размер на 1 500 /хиляда и петстотин/ лева за
нарушение на чл. 63, ал. 2 от КТ.
ОСЪЖДА на основание чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН Дирекция „Инспекция
на труда“ – гр. Перник да заплати на „***” ЕООД с ЕИК ******** сумата от
600/ шестстотин/ лева, представляваща заплатено от дружеството адвокатско
възнаграждение за процесуално представителство по делото.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен
съд – София град в 14 - дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8