Р Е Ш
Е Н И Е № . . . .
гр. Велинград, 01.12.2017
година
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВЕЛИНГРАДСКИ
РАЙОНЕН СЪД, V-ти граждански състав, в публично
заседание на втори октомври през две хиляди и седемнадесета година в следния
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАЛЕНТИНА ИВАНОВА
Секретар: Цветана Коцева
като разгледа докладваното
от съдията гр. д. № 1014 по описа за
2016 година, за да се произнесе взе
предвид следното:
Искове по чл.124, ал.1 от ГПК –установителен иск за
собственост и чл.537, ал.2 от ГПК.
Производството
е образувано по искова молба на ищец Ф.А.Д., ЕГН ********** ***, чрез адв.Ф.Ф.,
срещу С.А.Т., ЕГН ********** и съпругата
му А.А.Т. ***
Предявени
са искове с правно основание чл.124, ал.1 ГПК - установителен иск за
собственост и чл.537, ал.2 от ГПК - за признаване установено по отношение на
ответника, че ищеца в качеството си на наследник по закон на родителите си А. и
З. Т., е собственик на ½ идеална част от ПИ №6 с площ от 1001кв.м. от
кв.Крушата по плана на Сърница и
построените в него сгради – масивна жилищна сграда на 99 кв.м и полумасивна
селскостопанска сграда на 41 кв.м., както и да отмени констативен НА
№28/22.08.2016г., с който ответника е признат за собственик на целия този имот
по давност .
Ищецът твърди,
че ответника С.А.Т. е неин брат. На 22.08.2016г. по реда на чл.587, ал.2 ГПК в
нотариално производство ответника се снабдил с нотариален кат за собственост на
недвижим имот придобит по давностно владение №28, с който бил признат за
собственик на ПИ №6 с площ от 1001кв.м. от кв.Крушата по плана на Сърница и
построените в него сгради – масивна жилищна сграда на 99 кв.м и полумасивна
селскостопанска сграда на 41 кв.м. В нотариалното производство ответника
представил Декларация, според която е владял въпросния имот повече от 30 г. и
така го е придобил по давност. Твърди, че ответника не е придобил по давност
този имот поради следното: На първо място собствеността върху същия имот била
придобита по давност от бащата на ищеца и ответника – А. М. Т. /с предишни
имена А.Г.Т./, за което и бил съставен НА по обстоятелствена проверка
№219/1978г. Към момента на започване и изтичане на давностния срок за
придобиване на същия имот от баща им А. М. Т., той имал брак с З. А.Т.- майка
на ищеца и ответника. През 1978г. А.Т.
се снабдил със строителни планове и разрешение за строеж и въз основа на тях
построил в придобития от него по давност поземлен имот – жилищна сграда – къща,
строежа на който финансирал със собствени средства. До смъртта си през 2003г. А.
Т. живял заедно със съпругата си З. и двамата им сина – С. и Р., в построената
от него къща. Така след смъртта на баща им, ищцата и двамата и братя С. и Р.
заедно с майка им, наследили притежаваната от баща им собственост от ½
ид. част от въпросния имот /парцел и къща/ и станали съсобственици. В последствие
на 13.07.2015г. починал брат им Р., който страдал от психично заболяване и
нямал низходящи наследници. Към този момента майка им З. вече била много болна.
Поради това и безпрепятствено ищцата всеки ден ходила и приспивала в бащината
си къща за да се грижи за болните си майка и брат Р.. На 31.01.2016г. починала
и майка им З. Т.. Така ищцата и ответника след смъртта на родителите им, като
техни наследници по закон станали собственици на по ½ ид част от
процесния имот. Твърди, че нямало е как ответника да стане собственик на целия
имот, като го придобие по давност, тъй като не е упражнявал самостоятелно
фактическа власт върху имота, с намерението да го свои и отблъсквайки претенции
за собственост на други лица до смъртта на родителите на страните, тъй като е обитаван
и ползван от останалите съсобственици. Освен това ответникът не бил и
демонстрирал намерение за своене, респективно владение само за себе си, тъй
като сам подал декларация по ЗМДТ на 11.08.2016г., в която посочил, че имота е
съсобствен между него и ищцата от по ½ ид. част за всеки от тях. Ето
защо и счита да е собственик на ½ идеална част от процесния имот, за
който цял имот ответника се снабдил с НА за собственост по давност.
Въз
основа на така очертаната обстановка се иска
признаване установено по отношение на ответника С.Т., че ищеца в
качеството си на наследник по закон на родителите си А. и З. Т., е собственик
на ½ идеална част от ПИ №6 с площ от 1001кв.м. от кв.Крушата по плана на
Сърница и построените в него
сгради – масивна жилищна сграда на 99 кв.м и полумасивна селскостопанска сграда
на 41 кв.м., както и да отмени констативен НА №28/22.08.2016г., с който
ответника е признат за собственик на целия този имот по давност . Претендира и
разноски.
В срока
по чл.131 ГПК е постъпил писмен отговор от ответника С.Т., в които оспорва
иска. Твърди той да е построил със свои и на семейството си средства жилищната
сграда в ПИ №6, като е и строител по професия. Освен това преди смъртта на баща
им на ищцата били дадени 5000лв. за нейния дял от имота, предмет на настоящото
дело. Тя приела парите и се съгласила. Ответника също така и платил на ищцата
около 1000 тухли, 500кг. арматура, цимент 2 тона и други строителни материали,
за да си построи жилище в Сърница. Настоява се на това, че къщата е построена
80-те години на миналия век и от тога и до момента ответника живеел в нея
повече от 30 години – явно и необезпокоявано от никого, при което и е придобил
собствеността по давност. По тези съображения се иска отхвърляне на исковете.
Претендира разноски.
В о.с.з.
ищеца, чрез пълномощника си адв.Ф., поддържа предявените искове и иска
уважаването им с подробни съображения в писмена защита.
В
о.с.з. ответниците, чрез пълномощника си адв.А., поддържат възраженията си и
скат отхвърляне на исковете с подробни съображения в писмена защита.
Съдът,
като разгледа събраните по делото доказателства и с оглед на наведените от
ищеца доводи и възраженията на ответниците, намира за установено следното:
От
представения констативен НА № 219/04.07.1995г. за собственост върху недвижим
имот по обстоятелствена проверка, се установява да е признат А.Г.Т. за
собственик по давносто владение на следния
имот: Дворно място от 1000кв.м., находящо се в с.Сърница, местността Крушата,
ведно с построената в него къща, при съседи: улица, А.Т. и Р.Т..
От
представената скица № 88/26.06.1978г. се установява на А.Г.Т. да е разрешено
извършване на строеж на сграда до 120 кв.м., с местоположение отразено на
скицата, в имот находящ се в мах. Крушата, който е записан на това лице. Видно
от същата скица, м този имот е имало съществуваща паянтова жил. сграда и стоп.
постройка.
За да
бъде издадено това разрешение за строеж са налице и одобрени на 12.07.12978г.
проекти за строителство /виж л.33/, издадени на А.Т..
От копие
от скица с квитанция от 27.06.1978г. /л.22/е видно А.Г.Т. да е заплатил такса
за канално отклонение.
От
представените от ищеца фактури, товарителници и поръчки на строителни материали
/л.21-28/ се установява А.Г.Т. в периода 1978-1984г. да закупувал материали за
строителството на разрешената му жилищна сграда.
Видно от
удостоверение за лице с различни имена е, че А.Г.Т. е променил името си на А. М. Т..
По делата
не се спори, че при придобиване по давност и към момента на съставяне на
констативен НА № 219/04.07.1995г. признатия за собственик по давност - А.Г.Т. е
имал сключен граждански брак със З. А.Т., от който брак са родени децата им –
ищцата Ф.Д. и ответника Р. Т., а и според техните ЕГН-та те са родени през
1957г. и 1963г., тоест преди издаване на този констативен НА №219/1995г.
Видно от
удостоверение за наследници на А. М. Т., ЕГН **********, същият е починал на
30.09.2003г., а след смъртта си е оставил за свои наследници по закон
–преживяла съпруга З. Т. и трите си
деца: дъщеря Ф.А.Д. и двама сина Р. А.Т. и С.А.Т..
Първия от
тях - Р. А.Т., поред удостоверение за наследници на л.20, е починал на
13.07.2015г. и след баща си, като не е бил женен. А след смъртта си е оставил
за свои наследници по закон брат и сестра, а именно Ф.А.Д. и С.А.Т..
Видно от
удостоверение за наследници на З. А.Т., същата е починала на 31.01.2016г. и е
оставила след смъртта си за свои наследници по закон трите си деца - дъщеря Ф.А.Д. и двама сина С.А.Т.
и Р. А.Т., като последния е
починал преди нея и на 13.07.2015г.
Съгласно
чл. 6 от ЗН „когато починалият не е оставил деца или други низходящи,
наследяват поравно родителите или оня от тях, който е жив“. И тъй като
наследника на А. М. Т., а именно сина му Р. А.Т., който е починал след него е
на 13.07.2015г., но преди майка си З. А.Т. починала 2016г., то тя се явява
единствен негов наследник, респективно и неговия дял от наследството е преминал
изцяло към майка му.
В този
смисъл издаденото на името на Р. А.Т. удостоверение за наследници, в което не е
вписано като негов наследник майка му З. А.Т., а от тук по замествана нейните
деца, е некоректно съставено.
По делото
е представена и скица без номер от 02.09.2016г. на имот №6 от кв.Крушата по
кадастралния план с улично регулационен плана на този квартал от гр.Сърница.
Видно от нея имота има площ от 1000,1 кв.м. и в него са построени две сгради
едната от които еднофамилна жилищна на ЗП от 99 кв.м. В скицата е посочено, че имота е собственост
на наследници на А.Г.Т..
Видно от
представената от ищеца Декларация по чл.14 от ЗМДТ подадена от ответника С.Т. ***/11.08.2016г.
и отнасяща се за имот № 6 в мест.Крушата
по плана на Сърница – земя и сгаради, в т.4 е посочено да е придобит по
наследство. А в таблица към т.5 „собственици“ е изписано имота да е собственост
на двама – С.А.Т. и Ф.А.Д..
С
оспорения констативен НА№28/22.08.2016г. за собственост върху недвижим имот придобит по
давност, се установява да е признат ответника С.А.Т. за собственик по давносто
владение на следния имот: поземлен имот
№ 6 , по плана на гр.Сърница, кв.Крушата, с площ от 1000,1 кв.м., ведно с
построените в имота сгради, а именно: масивна жилищна сграда, състояща се от
призем и жилищен етаж на ЗП от 99 кв.м. и полумасивна селскостопанска сграда на
ЗП от 41 кв.м., при граници - от юг улица; от югоизток п.им. №150, от
североизток п.им. №5, от север п.им.№137 , от северозапад п.им. № 143 и от
запад п.им.№ 7.
По делото
е представено и нотариалното дело №215/22.08.2016г. по което е издаден
процесния констативен НА№28/22.08.2016г.
По делото
са събрани и гласни доказателства, като са разпитани по двама свидетели на
ищеца на ответника. От показанията на свидетелите Н. А., М.А. – дъщеря и съпруг
на ищеца и Я.Д. и Ш.Т. – братовчеди на страните, при съвпадение на същите се
установява следното: имота – дворно място от около 1 дка е в местността Крушата
е било собственост на бащата на страните, а в него е имало построена къща, в която е
живеело цялото семейство. При земетресението през 1977г. къщата е станал
негодна за обитаване, което наложило да се построи нова. Новата къща била
строено до 1980г. След построяването й в къщата се нанесло да живее семейството на Асен Т. –
той съпругата и трите му децата. Тогава ответника С.Т. бил вече женен, поради
това и в същата къща живеел със съпругата си. Етажа и приземния етаж имали
отделни входове. От показанията на св.Т. се установява, че първоначално и за
период около година всички са живели на втория етаж, тъй като призема не бил
довършен. Като го довършили родителите на страните слезли да живеят в приземния
етаж заедно със сина си Р., а втория етаж останал да се обитава само от ответника
С.Т. и неговото семейство. Така установения начин на ползване на къщата
продължил до смъртта на майка им З.Т., починала на 31.01.2016г. От тогава в
къщата останал да живее само ответника С.Т. със семейството си. А понякога
родителите му се качвали горе или той слизал при тях, за да се виждат.
Всички
свидетели твърдят, че никога не имало спорове относно собствеността на имота.
Въз
основа на така установеното от фактическа страна съдът формира и правните си
изводи.
Според
Тълкувателно решение № 1/06.08.2012 г. по тълк. дело № 1/2012 г. на ОСГК на
ВКС, в което се приема, че презумцията на
чл. 69 ЗС се прилага на общо основание в отношенията между
съсобствениците, когато съсобствеността им произтича от юридически факт различен
от наследяването. В отношенията между сънаследници презумпцията
на чл. 69 ЗС не се прилага. Когато
съсобственик, установил фактическа власт на основание, сочещо съвладение, както
е при наследяването, се позовава на придобивна давност за чуждите идеални
части, той трябва да докаже, че е извършил такива действия, които явно и
недвусмислено обективират спрямо останалите съсобственици намерението му да
владее техните идеални части за себе си. За да породи придобиване по давност на
чуждите идеални части, промяната на намерението като волеви акт предполага
външна изява, доведена до знанието на останалите съсобственици чрез
извършването на такива действия, които създават сигурност, че съвладелецът е
установил изключителна фактическа власт върху вещта, отричайки правата им.
По
делото безспорно се установи, че собственик на дворното място, представляващо
им.пл.№6 от кв.Крушата по плана на Сърница е бил общия наследодател на страните
и техен баща - А. М. Т., ЕГН **********, който е станал такъв по
силата на давностно владение изтекло по време на брака му със З. Т.. Установява
се също, че законно построената в имота през 1980г. жилищна сграда, както и
стопанската постройка, са построени по време на брака на съпрузите А. и З. Т.. И
тъй като този брак е прекратен със
смъртта му през 2003г., когато вече е била въведена СИО със СК, то и неговите
наследници – съпруга и три деца са станали собственици на идеални части от него
при квоти: 5/8 за съпругата З.Т. и по 1/8 за трите му деца – Ф., Р. и С.. А
след смъртта на Р. Т. през 2015г., собствените му 1/8 ид части от имота – земя
и сгради са преминали в собственост на неговата майка З. Т. по силата на чл.6 ЗН.
Едва
след смъртта на З. Т., настъпила на 31.01.2016г. нейните собствени общо 6/8
идеални части са наследени от страните по делото – двете й живи деца Ф.Д. и С.Т..
По този начин в резултата на наследяване от починаля им баща през 2003г и от
починалата им майка през 2016г. ищецът и ответника са станали съсобственици при
равни права от по 182 ид част от процесния имот – дворно място с пл.№ 6 и площ
от 1000,1 кв.м., ведно с построените в него еднофамилна жилищна сграда на ЗП от
99 кв.м и стопанска постройка на 41 кв.м.
Без
каквото и да било значение е дали ищеца,
като наследник по закон е обитавал или не процесния имот и къде е живял, тъй
като собствеността по наследство се придобива с факта на наследяването, и не
поставена в зависимост от това къде наследника живее или е живял.
Напълно
неоснователно съдът намира възражението на ответника, че тъй като той е бил
строител и е построил жилищната сграда, то и поради това е станал неин
собственик, в каквато насока са показанията на неговите свидетели. Това е така,
тъй като не само разрешения за строеж и други документи свързани със
строителството на жилищната сграда са издадени на името на собственика на
имота, но и самата сграда по силата на приращение е собственост на
собствениците на дворното място, между които ответника С.Т. не е бил към
момента на построяването, тъй като собствениците – негови родители тогава са
били живи. Дори и да е мислимо, че намеренията на единия от съсобствениците, а
именно бащата на ответника да са били цялата жилищна сграда да стане негова
собственост и това му желание да е заявявано пред други хора, в каквато насока
са показанията на св. Я.Д. и Ш.Т., то това не е намерило отражение в никакъв
писмен акт обективиран в предвидената за това форма, като например дарение или
завещание. На следващо място по делото няма данни, а не се твърди другия
съсобственик З. Т. да е имала такива желания или намерения.
Обстоятелството,
че само ответника С.Т. и неговото семейство са обитавали първия жилищен етаж от
процесната къща, а родителите му и брат му са живели на приземния етаж само по
себе си, не представлява демонстриране на право на собственост върху този етаж,
а ще по малко върху дворното място и стопанската постройка, като части от
цялата собственост. Предоставянето за ползване на една част от собствеността на
някого, не представлява основание годно да го направи собственик. А в случая на
ответника е предоставено от неговите родители доброволно ползването на втория
етаж. Което е продължило до смъртта на баща му А.Т. през 2003г.
Както
вече бе посочено по-горе от тогава оставеното от него наследство е преминало
върху неговите наследници по закон. Действително начина ползване на жилищната
сграда не се променил и след нова.
Но
следва да се има предвид, че когато едно
лице установи фактическа власт върху вещ на основание наследяване, то има
качеството на държател на идеалните части на останалите сънаследници,
независимо дали последните знаят за настъпилото правоприемство и за придобитите
от тях права. Това е така, тъй като при наследяване владението върху вещта,
което е имал наследодателя, се придобива по право от всички негови неговите
наследници, а не само от този, който е останал и ползва наследствения имот.
Като съсобственик той има право да ползва сам цялата вещ- чл. 31, ал. 1 ЗС,
доколкото това не пречи на останалите съсобственици също да ползват имота
съобразно правата си. Затова само въз основа на факта, че част от съсобствения
имот продължително време се е ползвал от един сънаследниците, не може да се
съди за това дали той е преобърнал държанието на чуждите идеални части във
владение за себе си или упражнява предоставеното му от закона право да си служи
с цялата вещ.
Всъщност
ответника дори не си е служил, нито е владял
цялата вещ – земя и сгради от процесния имот, а само втория жилищен
етаж. Не се установява и по какъвто и да било начин да е демонстрирал пред
другите съсобственици или пред трети лица намерение за своене на имота.
Няма и
как от смъртта на неговите майка и брат – З. и Р. Т., настъпили през 2015г и
2016г., които до този момента в качеството си на съсобственици по наследяване
са живели в процесния имот, и до издаването на оспорения констативен
НА№28/22.08.2016г. да е изтекла придобивна давност в полза на ответника, тъй
като е минал период от по малко от 1 година.
Нещо
повече, сам в подадената от него през м.08.2016г. Декларация по чл.14 от ЗМДТ е
признал правото на собственост на съсобственика си ищеца Ф.Д..
Снабдяването
на съсобственика с констативен нотариален акт за собственост на целия имот само
по себе си не представлява обективиране на намерението за своене пред
останалите съсобственици. Констативният нотариален акт се издава в едностранно
охранително производство по искане на молителя, в което останалите
съсобственици не участват, поради което те не биха могли да узнаят отричането
на правата им, докато този акт не им бъде съобщен или противопоставен. При
което и спрямо ищеца са неприложими разпоредбите на чл.79, ал.1 и 2 от ЗС,
респективно няма как да де придобил по давност имота описан в оспорения
констативен НА №28/22.08.2016г., поради което и той не отразява действително
положение. Вместо това се установява, че всъщност собствеността върху имота
предмет на този НА всъщност е придбита по наследство от ищеца и ответника при
равни право от по ½ ид част за всеки.
Ето
защо и съдът намира предявения иско по чл.124 КПК за основателн и доказан и
като такъв следва да се уважи изцяло, като се признае за установено, по
отношение на ответника С.Т., че Ф.Д., в качеството си на наследник по закон на
родителите си А. и З. Т., е собственик на ½ идеална част от ПИ №6 с площ
от 1001кв.м. от кв.Крушата по плана на Сърница, ведно с построените в него
сгради – масивна жилищна сграда на 99 кв.м и полумасивна селскостопанска сграда
на 41 кв.м.
Предвид
разпоредбата на чл. 537, ал.2 от ГПК и с
оглед изхода на спора за собственост следва нотариалния акт за собственост на
недвижим имот, придобит по давностно владение №№28/22.08.2016г. на нотариус М.Р.
с рег № 650 на НК и с район на действие ВлРС , да бъде отменен в частта му за признаване на
собственост за 1/2 идеална част от посочения недвижим имот в гр.Сърница.
Съгласно Тълкувателно решение № 3/2012 г. на ОСГК на ВКС, на отмяна по реда
на чл. 537, ал.2 от ГПК подлежат само
констативни нотариални актове, с които се удостоверява право на собственост
върху недвижим имот. Дадени са разяснения, че лицето, което претендира правото
на собственост признато с констативния нотариален акт може да заяви правата си
по съдебен ред и когато със съдебното решение, със сила на присъдено нещо съдът
признае правата на третото лице по отношение на посочения в констативния
нотариален акт титуляр, издадения нотариален акт следа да се отмени на
основание чл. 537, ал.2 от ГПК. Отмяната
на констативния нотариален акт на това основание винаги е последица от
постановяване на съдебно решение, с което се признават правата на третото лице.
Ето
защо и ще се отмени констативен НА №28/22.08.2016г., с който ответника е
признат за собственик на целия този имот по давност до размера на ½ ид
част от него, тъй като за останалата ½ ид част се установи в същност
ответника де у собственик по наследство.
Предвид изхода на делото ищеца има право на разноски съобразно
уважената част от иска, като е представляван от адвокат, който го е
представлявал безплатно по реда на чл.38 от ЗА. При което и на адв. Ф., за
оказана безплатна адвокатска помощ на материално затруднено лице, съгласно чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗА, за договарянето на
което е приложен договор за правна помощ и съдействие от 23.09.2016 г. (л.55),
ще се присъди адвокатско възнаграждение в размер на 300лв., определени по
правилото на чл.7, ал.1, т.4 НМРАВ, която сума ще се осъдят ответниците да
заплатят.
Предвид изхода от спора ответниците нямат право на разноски.
Мотивиран от горното съдът,
Р Е Ш
И :
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на С.А.Т., ЕГН ********** и
съпругата му А.А.Т. ***, че Ф.А.Д.,
ЕГН ********** ***, Е СОБСТВЕНИК на 1/2 /една втора/ идеална част от следния
недвижим имот, находящ се в гр.Сърница, а именно: ПОЗЕМЛЕН ИМОТ №6, от строителен
кв.Крушата по плана на гр.Сърница с площ на ПИ от 1001 кв.м., ведно с
построените в него сгради – масивна жилищна сграда на 99 кв.м и полумасивна
селскостопанска сграда на 41 кв.м.
ОТМЕНЯ на основание чл.
537, ал.2 от ГПК, нотариалния акт за собственост на недвижим имот, придобит по
давностно владение №28/22.08.2016г. на нотариус М.Р. с рег № 650 на НК и с
район на действие ВлРС, в частта му за 1/2 ид.ч. от имота - ПОЗЕМЛЕН ИМОТ №6, от строителен кв.Крушата по плана на
гр.Сърница с площ на ПИ от 1001 кв.м., ведно с построените в него сгради –
масивна жилищна сграда на 99 кв.м и полумасивна селскостопанска сграда на 41
кв.м.
ОСЪЖДА С.А.Т., ЕГН ********** и съпругата му А.А.Т. *** да
заплатят на адв.Ф.И. Ф. от АК Пазарджик, с адрес гр.Пазарджик, ул.“Хан Крум“ №
1а, ет.1, оф.3, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, вр. чл. 38, ал. 2, вр. ал. 1, т. 2 от Закона за
адвокатурата сумата от 300 лв., възнаграждение за оказана безплатна адвокатска
помощ на материално затруднено лице.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред ОС Пазарджик в
двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:.......................................