РЕШЕНИЕ
№ 111/26.6.2017г.
гр. Девня
В ИМЕТО НА НАРОДА
ДЕВНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ПЪРВИ СЪСТАВ, в публично
заседание на четиринадесети март две хиляди и седемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИМО ЦОЛОВ
при протоколист Светла Горчева, като разгледа докладваното гр. дело №645/2016 г. по опис на РС Девня, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Предявен е иск с правно
основание чл.124, ал.1, вр. чл.422, ал.1 ГПК от „Фронтекс Интернешънъл” ЕАД,
ЕИК *********, срещу Т.Й.М., ЕГН **********. Ищецът твърди, че с договор за кредит за
текущо потребление от 05.11.2008 г. от „Банка ДСК“ ЕАД е предоставен кредит в размер 1600.00 евро на лицето Д.Н.Д., както и че за
обезпечение на вземането по този договор е сключен и договор за поръчителство
между „Банка ДСК” ЕАД и ответника
Т. М. като поръчител. Твърди
също, че с допълнително
споразумение от 02.07.2010 г. страните предоговорили част от
условията,
при които ще се погасява задължението по договора. Твърди, че към 04.10.2011 г. кредитополучателят допуснал забава
над 90 дни в плащанията по кредита и съгласно чл.19, т.2 от общите условия за предоставяне
на кредити за текущо потребление, представляващи неразделна част от договора, цялото
задължение по кредита станало предсрочно изискуемо като включвало 1675.09 евро главница, 180.15 евро договорна лихва за периода от 30.08.2011 г. до 23.05.2012 г. и 80.91 евро лихва за забава за
пеирода от 04.10.2011 г. до 24.02.2011 г. Твърди също, че по
предявено от „Банка
ДСК“ ЕАД заявление за издаване на заповед за изпълнение
по чл.417 ГПК по ч. гр. дело №394/2012 г. по опис на РС Девня срещу кредитополучателя и срещу поръчителя, в качеството на солидарни длъжници, ответникът е подал възражение.
Твърди, че чрез договор за
продажба и прехвърляне на вземания (цесия) от 15.12.2015 г., вземането срещу ответника Т. М. по договор за кредит за текущо потребление от 05.11.2008 г. е придобито от ищцовата страна като
съобразно чл.99,
ал3 ЗЗД ответника Т. М. е уведомена за цесията чрез пратка с обратна разписка
от 02.03.2016 г. като същевременно и към исковата молба е приложено писмено
уведомление за цесията до ответника.
Моли, съдът да постанови решение, с което да
признае за установено по отношение на ответника, съществуването
на вземането, за което е издадена заповед за изпълнение на основание чл.410 ГПК по
ч. гр. дело №394/2012 г. за сумите: 1675.09 евро главница по
договор за кредит №11/16378294 от 05.11.2008 г. и Анекс от 02.07.2010 г., ведно
със законната лихва върху главницата, считано от предявяване на вземането
23.05.2012 г., до окончателното плащане; 180.15 евро договорна лихва за периода
от 30.08.2011 г. до 23.05.2012 г.; 80.91 евро наказателна лихва за периода от
04.10.2011 г. до 23.05.2012 г. Моли също, при евентуално отхвърляне предявените
установителни искове, да приеме на
основание чл.430, ал.1, вр. чл.288 ТЗ, вр. чл.79, ал.1, вр. чл.86 ЗЗД за
съвместно разглеждане и обективно съединени осъдителни искове срещу ответника Т.
М., за сумите, дължими по Договор за кредит №11/16378294 от 05.11.2008 г. и
Анекс от 02.10.2010 г. Претендира
и заплащане на направените разноски в заповедното и настоящото производство.
В срока по чл.131 ГПК ответника е депозирал писмен отговор, с който оспорва
предявения иск като неоснователен. В условия на евентуалност оспорва размера на
исковата претенция, като твърди, че дължимата сума е значително по-малка от претендираните
главница и лихви. Оспорва твърденията за настъпила предсрочна изискуемост по
процесния договор за кредит и за редовно уведомяване на длъжника и поръчителя по
извършените цесии. Отправя и възражение за погасяване на отговорността на
поръчителя на основание чл.147 ЗЗД, като заявява, че липсва подпис, респективно
съгласие от ответника по допълнителното споразумение от 02.07.2010 г. към
договора за кредит от 05.11.2008 г., като по този начин отговорността му като
поръчител е отпаднала. Заявява, че счита искането на ищеца за приемане ИМ като
уведомление за предсрочната изискуемост за неоснователно доколкото е липсвало
изискуемото уведомление по чл.60 ЗКИ съобразно ТР №4 от 2013 г. на ОСГК на ВКС.
След преценка на събраните
доказателства по отделно и в съвкупност, съдът направи следните фактически
констатации:
Видно от приложеното ч. гр.
дело №394/2012 г. по опис на РС Девня, въз основа на предявено от „Банка ДСК“
ЕАД заявление от 23.05.2012 г., е издадена Заповед №262 от 29.05.2012 г. за изпълнение на
парично задължение въз
основа на документ по чл.417 ГПК срещу кредитополучателя Д. Д. и срещу
поръчителя Т. М., за сумите: 1675.09 евро - главница по договор за кредит, ведно със законната лихва
върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението – 23.05.2012 г.,
до окончателното плащане; 180.15 евро - договорна лихва за периода от
30.08.2011 г. до 23.05.2012 г.; 80.91 евро -
наказателна лихва за периода от 04.10.2011 г. до 23.05.2012 г. като срещу
издадената заповед ответника Т. М. е представила в срок възражение по чл.414 ГПК.
Видно от представените договор за кредит №11/16378294 от 05.11.2008 г., ведно с договор за
поръчителство от 05.11.2008 г. и допълнително споразумение от 02.07.2010 г., ответника
Т. М. е поръчител по предоставен на лицето Д. Д. кредит в размер 1600.00 евро,
чиито условия и срокове за погасяване са предоговорени от 02.07.2010 г. между
кредитора и кредитополучателя, без участие на поръчителя.
Видно от изготвената съдебно-счетоводна експертиза,
последната вноска по предоставения кредит е датирана от 04.10.2011 г. и към
датата на подаване на заявлението по чл.417 ГПК – 23.05.2012 г., неплатени са
били следните договорни вземания: 1675.09 евро главница; 180.15 евро за периода
от 30.08.2011 г. до 23.05.2012 г.; 80.91 евро - наказателна лихва за периода от 04.10.2011 г. до 23.05.2012 г.
Видно от представения Договор за цесия от 31.01.2013 г., „Банка ДСК” ЕАД е прехвърлила на „ОТП Факторинг България” ЕАД вземания, посочени в приемо-предавателен протокол
като параграф 6.4. от договора предвижда, че вземанията се прехвърлят изцяло,
заедно с всички техни привилегии, обезпечения и други принадлежности,
включително лихви, неустойки и други.
Видно от представения Договор за цесия от 15.12.2015 г., „ОТП Факторинг България” ЕАД е прехвърлило на ищеца „Фронтекс Интернешънъл” ЕАД,
вземания по Приложение 1 към съответния договор, включващо и потребителски
кредит от 05.11.2008 г. с титуляр Д. Д. и стойност на главницата по дълга,
съответстваща на претендираната с исковата молба като параграф 6.5. от договора
предвижда, че вземанията се прехвърлят изцяло, заедно с всички техни
привилегии, обезпечения и други принадлежности, включително лихви, неустойки и
други.
Видно от представени известия за доставяне, от
ищцовата страна са изпратени до кредитополучателя Д. Д. и до
поръчителя-ответник Т. М., уведомления за цесия, получени съответно на
16.02.2016 г. и 02.03.2016 г.
При така визираните фактически
констатации, съдът нарави следните правни изводи:
Съобразно постановеното по
реда на чл.290 ГПК и представляващо задължителна съдебна практика Решение №1 от 01.02.2017
г. на ВКС по т. д. №3228/2015 г., при прехвърляне на вземане след издадена за същото заповед
за изпълнение по чл.417,
т.2 ГПК по заявление от кредитор-банка, за непритежаващия особеното
качеството „кредитна институция“ последващ приобретател на вземането, липсва
активна процесуална легитимация за предявяване на установителен иск по чл.422,
ал.1 ГПК. Предвид изтъкнатото и
доколкото процесния иск по чл.422, ал.1 ГПК е предявен имено от цесионер,
непритежаващ съответното особено качество, поради липсата на активна
процесуална легитимация, в частта относно предявения установителен иск,
производството следва да бъде прекратено, при което съдът дължи произнасяне само
по предявения в условие на евентуалност осъдителен иск.
Възражението на ответника за
липса на надлежно уведомяване за извършената цесия се явява неоснователно,
доколкото представените известия за доставяне удостоверяват получаване на
съотвени изявления на цесионера както от длъжника, така и от
поръчителя-ответник, а при това, с исковата молба ответникът е получил и
приложеното към същата изрично уведомление. Неоснователно също така е и
възражението на ответника за отпаднала отговорност на поръчителя поради
сключване на представения анекс от 02.07.2010 г. към договора за кредит без
участие и без уведомяване на поръчителя, доколкото съответния анекс не води до
някакво новиране на кредита като е запазен неговия размер и срока на изплащане,
при което по същество обезпеченото с поръчителство вземане не е променено.
Ищецът-цесионер основава
осъдителната претенция срещу ответника не на настъпила в предходен момент и
надлежно обявена от кредитора „Банка ДСК“ ЕАД изискуемост на вземането
съобразно чл.60, ал.2 ЗКИ, а на обявена с исковата молба изискуемост на
цедираното му вземане. Съдът споделя
застъпеното в съдебната практика становище (Решение №23 от 24.03.2015 г. по т.
д. №1717/2013 г. на ВКС, постановено по реда на чл.290 ГПК;
Решение №132/02.10.2015 г. по т. д. №1907/2014 г., ВКС, и др.), че липсва
необходимост от уведомяване на поръчителя за настъпила предсрочна изискуемост,
предвид акцесорения характер на неговата отговорност спрямо тази на главния
длъжник по кредитното правоотношение. Необходимо условие обаче, за ангажиране
отговорността на поръчителя, а и на главния длъжник, е наличието на изявление
на банката към кредитополучателя за обявяване на кредита за предсрочно
изискуем. Ищцовата страна не е навела твърдение, а няма и представени доказателства, банката да
е уведомила надлежно кредитополучателя до датата на първоначалното цедиране на
вземането на „ОТП Факторинг България”
ЕАД. А представените Договор за цесия от 31.01.2013 г. между „Банка ДСК” ЕАД и „ОТП Факторинг България” ЕАД и Договор
за цесия от 15.12.2015 г. между „ОТП Факторинг България” ЕАД и „Фронтекс Интернешънъл” ЕАД не включват изрична
договореност за прехвърляне към ответника-цесионер и на потестативното право на
първоначалния кредитор „Банка ДСК“ ЕАД, да измени договора съгласно
предвидените в Общи условия за предоставяне на кредити за текущо потребление
хипотези, касаещи наличие на предпоставките за обявяване на процесния кредит за
пресрочно изискуем. В този смисъл, макар да се явява купувач на претендираните
вземания, ищецът не встъпва като страна по съответния договор за потребителски
кредит, респективно правото да се позове на настъпила предсрочна изискуемост не
е преминало у него. Наред с това, посоченото потестативно право не представлява
принадлежност към задължението за връщане на кредита и затова не следва, договореностите
между страните по двата договора за цесия, за прехвърляне на съответните
вземания изцяло, заедно с всички техни привилегии, обезпечения и други
принадлежности, включително лихви, неустойки и други, да бъдат тълкувани
разширително, в смисъл на прехвърляне и на потестативното право на кредитора да
изменя договора, каквото не е изрично уговорено. Предвид изтъкнатото, и след
като процесните вземания не са обявени за изискуеми съобразно чл.60, ал.2 ЗКИ и
на ищцовата страна не са предоставени съответните потестативни правомощия,
ответникът-поръчител не дължи изпълнение, поради което предявения осъдителен иск
се явява неоснователен и следва да бъде отхвърлен.
При този изход на спора,
съобразно чл.78, ал.3 ГПК и представения списък на разноски, ищцовата страна
следва да бъде осъдена да заплати на ответника сумата 928.00 лв, представляваща
направени разноски за възнаграждение на адвокат.
Водим от изложеното, съдът
Р Е
Ш И :
ПРЕКРАТЯВА поради липса на активна процесуална легитимация
производството по предявения установителен иск от „Фронтекс Интернешънъл” ЕАД, ЕИК *********, срещу Т.Й.М., ЕГН **********, за приемане на установено спрямо ответника, че дължи на ищеца сумите: 1.
1675.09 евро главница по договор за кредит №11/16378294 от 05.11.2008 г. и
Анекс от 02.07.2010 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от
предявяване на вземането 23.05.2012 г., до окончателното плащане; 2. 180.15
евро договорна лихва за периода от 30.08.2011 г. до 23.05.2012 г.; 3. 80.91
евро наказателна лихва за периода от 04.10.2011 г. до 23.05.2012 г., за които суми е издадена Заповед за изпълнение по чл.417 ГПК Заповед №262 от 29.05.2012 г. по ч. гр. дело №394/2012 г. на РС Девня, на основание чл.422, вр.
чл.124, ал.1 ГПК.
ОТХВЪРЛЯ като неоснователни предявените
обективно и кумулативно съединени осъдителни искове от „Фронтекс Интернешънъл” ЕАД,
ЕИК *********, срещу Т.Й.М., ЕГН **********, за плащане на сумите: 1.
1675.09 евро главница по договор за кредит №11/16378294 от 05.11.2008 г. и
Анекс от 02.07.2010 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от
предявяване на вземането 23.05.2012 г., до окончателното плащане; 2. 180.15
евро договорна лихва за периода от 30.08.2011 г. до 23.05.2012 г.; 3. 80.91
евро наказателна лихва за периода от 04.10.2011 г. до 23.05.2012 г., на
основание чл.79,
ал.1, пр.1, вр. чл.86,
ал.1, пр.1 ЗЗД.
ОСЪЖДА „Фронтекс Интернешънъл” ЕАД,
ЕИК *********, ДА ЗАПЛАТИ на Т.Й.М., ЕГН **********, сумата 928.00 лв (деветстотин
двадесет и осем лева, 00 ст), представляваща
обезщетение за направени разноски за възнаграждение за адвокат, на основание чл.78, ал.3 ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред ОС Варна в двуседмичен срок от съобщаването.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: