Р Е Ш Е Н И Е №
В
името на народа
гр.
Кърджали, 20.10.2021 г.
Административен съд - Кърджали,
в публично съдебно заседание на двадесет
и седми септември две хиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ БОЖКОВА
При секретаря Павлина Петрова
Като разгледа докладваното от съдия Божкова
Административно дело № 146/
2021г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 107,
ал. 2 от Закон за автомобилните превози (ЗАвтПр), във
връзка с чл. 145 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по, изпратена по подсъдност от
АССГ, жалба на Ф.Х.Р. от ***. Оспорва се Заповед за прилагане на принудителна
административна мярка, № РД-14-1078/ 29.03.2021 г. на директора на Регионална
дирекция „ Автомобилна администрация", град “София. Изложени са
съображения за незаконосъобразност на обжалвания административен акт поради
съществени нарушения на административнопроизводствените
правила, противоречие и неправилно приложение на материалния закон и неспазване
на императивни изисквания относно съдържанието на АА. Твърди се, че административниат
органа не е изложил мотиви относно приетото материалноправно
основание за налагане на ПАМ. Заявява се, че актът е издаден при неизяснена
фактическа обстановка и без да са разгледани, обсъдени и преценени всички
релевантни за случая факти и обстоятелства, довело до необоснован от фактическа
страна и неправилен от гледна точка на закона извод за съществуването на
хипотезата на чл.106а, ал.1, т.1, б.“а“ от ЗАвтПр.
Посочва се, че не е установено, че жалбоподателят е знаел, че със собствения му
автомобил се извършва обществен превоз на пътници. Твърди се, че ЗППАМ е
постановена при явно несъответствие с целта на закона. Искането е да се отмени
оспорения административен акт. В съдебно заседание жалбоподателят не се явява и
не се представлява.
Ответникът – Директор на Регионална дирекция
„ Автомобилна администрация", град“София, редовно призован, не се явява,
не се представлява и не взема становище
по жалбата.
Настоящият състав на АС – Кърджали приема, че
жалбата в частта срещу т.1-ва от ЗППАМ (както е посочено в Разпореждане с дата
01.07.2021 г. за насрочване на делото в открито съдебно заседание), е допустима
като подадена в предвидения 14-дневен срок по чл. 149, ал. 1 АПК, във вр. чл. 107, ал.2 от АПК и от лице, чиито права са
засегнати от обжалвания административен акт.
При извършена проверка на събраните по делото
доказателства, съдът приема за установена следната фактическа обстановка:
На 27.03.2021 г., при извършване на проверка
за спазване разпоредбите на ЗАвтПр, Закона за
движението по пътищата и издадените въз основа на тях подзаконови нормативни
актове, Д.Г.Ц. *** в РД „АА“, София установил, че Е. Ю. Б. извършва
международен обществен превоз на пътници с лек автомобил „Мерцедес Спринтер 318 ЦДИ“ с рег. № ***, собственост на Ф.Х.Р. ***.
Съставен бил АУАН, серия А-2012, № 288576/ 27.03.3021 г. срещу водача на
автомобила – Е. Ю. Б. за това, че на
27.03.2021 г., около *** часа, на ГКПП – ***, като водач на лек автомобил „Мерцедес
Спринтер 318 ЦДИ“ с рег. № ***, собственост на Ф.Х.Р.,
извършва международен обществен превоз на пътници от *** до ***. Като
доказателство на изложените констатации е посочено писмено обяснение на едно от
лицата, пътувало в автомобила – К. Х. И. На л.12 от адм.д.
№ 5105/ 2021 г. на АССГ е приложено сведение на това лице.
С оспорената в настоящото производство ЗППАМ,
№ РД-14-1078/ 29.03.2021 г., издадена от директора на РД „АА“, София, на
основание чл.107 от ЗАвтПр, са приложени следните
ПАМ:
1.
По
чл.106а, ал.1, т.1, б.“а“ и ал.2, т.1 от ЗАвтПр –
временно спиране от движение, чрез сваляне и отнемане на предна регистрационна
табела на лек автомобил „Мерцедес Спринтер 318 ЦДИ“ с
рег. № ***, собственост на Ф.Х.Р. от *** – до отстраняване на нарушението, но
за не повече от 12 месеца;
2.
По
чл.106а, ал.1, т.4, б. „б“ и ал.2, т.3 от ЗАвтПр –
временно отнемане на СУМПС № *** на водача Е. Ю. Б.
От показанията на разпитания като свидетел Д.Ц.
– актосъставител се установява, че в лекия автомобил,
собственост на жалбоподателя, имало и други хора, но само К. Х. И. обяснила, че
е заплатила *** евро за превоза от *** до ***.
При така установената фактическа обстановка
АС – Кърджали приема, че жалбата е основателна, по съображения различни от
изложените в нея. Основанията за този извод са следните:
Заповедта е издадена в писмена форма и
формално съдържа установените в закона реквизити. В нея са изложени
фактическите основания, обуславящи издаването й – описано е нарушението, като
от една страна са посочени обстоятелствата, при които е извършено, а от друга
страна е налице препратка към констатациите, съдържащи се в АУАН. Постановена е
от компетентен административен органа съгласно Заповед № РД-01-43 от 23.01.2020
г. на Изпълнителния директор Изпълнителна агенция "Автомобилна
администрация" за делегиране на правомощия на директорите на РД „АА“ по
чл.107 от ЗАвтПр.
Настоящият състав на съда приема за доказано,
че на посочената в ЗППАМ дата е констатирано, че със собствения на
жалбоподателя лек автомобил е бил извършван международен превоз по смисъла на
§1, т.14 от ДРЗАвтПр. Съдът формира този извод
вземайки предвид обясненията на лицето К. И., както и показанията на свидетеля
Д. Ц.
Не е спорно също така, че за собственото на
жалбоподателя МПС – „Мерцедес Спринтер 318 ЦДИ“ с рег. № ***, няма издаден лиценз за
извършване на международен превоз на пътници или товари – лиценз на Общността,
изискуем съгласно чл. 6, ал. 1 от ЗАвП, съответно – в
автомобила е липсвало заверено копие от него. Съгласно съображение 9 от
Регламент (ЕО) № 1071/2009, притежаването на лиценз на Общността е условие за
извършване на международен превоз, а изискването във всяко превозно средство да
има заверено копие от лиценза на Общността е с цел да се улесни ефективното
извършване на проверки от правоприлагащите органи.
Съгласно чл. 7, ал. 1 от ЗАвтП, заверено копие от лиценза се издава за всяко
моторно превозно средство, с което се извършва дейност, при условие, че това
средство е с българска регистрация и превозвачът е доказал финансова стабилност
за него. От това следва, че целта на завереното копие за всяко от МПС, с които
превозвачът извършва дейност, е да улесни проверките от страна на правоприлагащите органи и да удостовери извършената от тях
проверка за наличието у превозвача на достатъчно ресурси, с които да гарантира
за нормалното функциониране на транспортното предприятие.
АС – Кърджали намира, че оспорената ЗППАМ е
незаконосъобразна поради нарушение на изискването в чл.59, ал.1 от АПК, във
връзка с ал.2, т.4, тъй като административният орган не е изложил мотиви
относно продължителността на ПАМ, както и неспазване на чл.6 от АПК.
Принудителната административна мярка
"временно спиране от движение на моторно превозно средство " е
нормативно въведена в диспозицията на чл.106а, ал. 1, т.1 от Закона за
автомобилните превози. Като принудителна мярка тя има преустановителен
характер. Нормативно срокът на мярката е предвиден до "отстраняване на
нарушението". В действителност към момента на проверката, с извършването
на констатацията за обществен превоз на пътници и отнемането регистрационната
табела на МПС, с което е извършен обществения превоз, се постига преустановителния характер на мярката, като се
преустановява нарушението – извършване на този превоз без заверено копие към
лиценз на Общността. Срокът на мярката обаче е до отстраняване на нарушението. ЗАвП изисква лицензионен режим за извършване на обществен
превоз на пътници. В този смисъл, отстраняване на нарушението по смисъла на чл.
106 а, ал. 1, т. 1 от ЗАвтПр би трябвало да означава
извършване на правни действия по лицензиране на превозвача. В случая, с
издаването на ЗППАМ се преустановява обществения превоз на пътници. Не е
установено, че водачът на МПС ще извършва впоследствие дейност по превоз на
пътници по занятие. Поради посоченото, осъществяването на факта по лицензиране
на практика се оказва нежелан и непостижим резултат на ПАМ, т. е. събитие,
което никога няма да настъпи. Във всички случаи, мерките за принуда следва да
имат нормативно определен вид, размер, срок, какъвто в конкретната хипотеза
законодателят е въвел да бъде срокът "но за не повече от 12 месеца". Предвид законодателния
подход, да не се определи срок на мярката с конкретна продължителност, а да се
зададе краен срок на прилагането й, в компетентността на органа е да определи
точната й продължителност. Като не е определил срок на действие на ПАМ, а е
пренесъл съдържанието на разпоредбата на чл.106а, ал.1, т.1 от ЗАвтПр в акта си, органът е определил максимален срок на мярката
12 месеца, без да изложи мотиви. Това е в противоречие с изискването за
излагане на фактически основания (мотиви) от административния орган и
гарантиране на ефективни средства за защита на адресата на мярката. Съгласно т.
2 от ТР № 4 от 22.04.2004 година по ТД № 4/2004 година на ВАС, в случаите,
когато административният орган е овластен да реши
въпроса по свободна преценка, неизлагането на мотиви съставлява основание за
отмяна на административния акт.
Липсата на надлежни мотиви прави невъзможна
преценката за спазване на принципа за съразмерност/пропорционалност в случая.
Съгласно чл. 6 от АПК административните органи упражняват правомощията си по
разумен начин, добросъвестно и справедливо. Административният акт и неговото
изпълнение не могат да засягат права и законни интереси в по-голяма степен от
най-необходимото за целта, за която актът се издава. Когато с административния
акт се засягат права или се създават задължения за граждани или за организации,
прилагат се онези мерки, които са по-благоприятни за тях, ако и по този начин
се постига целта на закона. От две или повече законосъобразни възможности
органът е длъжен да избере тази възможност, която е осъществима най-икономично
и е най-благоприятна за държавата и обществото. Административните органи трябва
да се въздържат от актове и действия, които могат да причинят вреди, явно
несъизмерими.
В подобен смисъл са: Решение № 7662/
25.06.2021 г. по адм. дело № 4579/202 г. на ВАС, VII
о.; Решение № 8826 от 23.07.2021 г. на ВАС по адм. д.
№ 5039/2021 г., VII о.; Решение № 7663 от 25.06.2021 г. на ВАС по адм. д. № 5911/2021 г., VII о.; Решение № 6454 от
28.05.2021 г. на ВАС по адм. д. № 13522/2020 г., VII
о. и Решение № 8825 от 23.07.2021 г. на ВАС по адм.
д. № 5045/2021 г., VII о.
Изложеното обуславя извод за
незаконосъобразност на оспорената ЗППАМ, която следва да бъде отменена.
Разноски не следва да се присъждат, тъй като
не са поискани от страните.
Водим
от горните мотиви и на основание чл.172, ал.2, предл.
2-ро от АПК АС – Кърджали
Р Е Ш И:
Отменя Заповед за прилагане
на принудителна административна мярка, № РД-14-1078/ 29.03.2021 г. на директора
на Регионална дирекция „ Автомобилна администрация", град “София в частта
й по т.1, с която на основание чл.106а, ал.1, т.1, б.“а“ и ал.2, т.1 от ЗАвтПр е наложена ПАМ – временно спиране от движение, чрез
сваляне и отнемане на предна регистрационна табела на лек автомобил „Мерцедес Спринтер 318 ЦДИ“ с рег. № ***, собственост на Ф.Х.Р. от ***
– до отстраняване на нарушението, но за не повече от 12 месеца
Решението подлежи на
обжалване, с касационна жалба, пред Върховния административен съд в 14-дневен
срок от съобщението, че е изготвено.
Препис от решението
да се изпрати на страните на основание чл.138, ал.3 от АПК.
Съдия: