№ 3503
гр. Варна, 08.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 39 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и седми септември през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Христина В. Тодорова Колева
при участието на секретаря Цветелина Пл. Илиева
като разгледа докладваното от Христина В. Тодорова Колева Гражданско дело
№ 20243110103748 по описа за 2024 година
Предявени са от „К." ООД, ЕИК: *****, със седалище и адрес на управление: гр.
***** срещу „Д.Т." ООД, ЕИК: *****, седалище и адрес на управление: гр. *****
осъдителни искове с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. І и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за заплащане
на сумата 2099.87 лева /две хиляди деветдесет и девет лева и осемдесет и седем стотинки/ с
ДДС, представляваща главница по Фактура №********** от 18.12.2023г., получена без
основание от ответника и сумата 54.70 лева /петдесет и четири лева и седемдесет стотинки/
обезщетение за забава върху главницата, за периода от 19.01.2024г. до 26.03.2024г., ведно със
законната лихва от датата на исковата молба /26.03.2024г./ до окончателното погасяване на
задължението.
Ищецът обосновава съществуващия за него правен интерес от провеждане на
осъдителните искове, навеждайки следните фактически твърдения: „Д.Т. Д." ЕООД,
ЕИК:***** е издало фактура №********** от 18.12.2023г. на стойност 2099.87 лв. с ДДС за
закупени от ищеца материали. При извършване на 05.01.2024г. на плащането по фактурата, е
допусната технически грешка и сумата по фактурата е платена на ответника „Д.Т." ООД, с
ЕИК: *****, вместо на дружеството доставчик. Ответното дружество не оспорва получаване
на сумата, но въпреки проведените разговори не е възстановило същата. Счита, че за него се
поражда правния интерес от провеждане на избраната форма на искова защита, с оглед
компенсиране на неоснователното разместване на блага между правната сфера на всяка от
страните. Моли в този смисъл за положително произнасяне по исковете в негова полза.
В рамките на срока и по реда на чл. 131 ГПК, ответникът не е депозирал отговор на
исковата молба.
Ищецът редовно призован за съдебно заседание, чрез процесуален представител с
писмена молба прави искане за постановяване на неприсъствено решение.
Въпреки предоставената му възможност, в срока по чл. 131 ГПК, ответникът не е
депозирал отговор на исковата молба и не се е явил, нито е изпратил представител в първото
по делото заседание, без да е направил искане за разглеждането му в негово отсъствие.
1
СЪДЪТ, като взе предвид, че на страните са указани последиците от неспазването на
сроковете за размяна на книжа и от неявяването им в съдебно заседание, както и че искът е
вероятно основателен с оглед на посочените в исковата молба обстоятелства и
представените доказателства, намира, че са налице предпоставките на чл. 238, ал. 1 вр. чл.
239 ГПК. Ето защо решението по делото следва да бъде основано на положителната
преценка за наличие на предпоставките за постановяване на неприсъствено такова.
Относно разноските:
На основание чл. 78, ал.1 ГПК в полза на ищеца следва да се присъдят направените по
делото разноски в настоящото исково производство. Съгласно разясненията, дадени в т.5 от
ТР № 6/2013, отговорността за разноски при обезпечаване на иска се реализира при
постановяване на решението (по обезпечения иск), с което се разглежда спора по същество и
съобразно неговия изход, тъй като привременно осъществената мярка е постановена с оглед
този изход и в защита на правните последици от решението. Следователно, разноските в
обезпечителното производство по обезпечаване на бъдещ иск или в хода на висящ исков
процес подлежат на възмездяване само в съответното исково производство, чийто предмет
са обезпечените искове и съобразно тяхното уважаване или отхвърляне. Цитираното
тълкувателно решение разглежда въпроса единствено по отношение на направените в хода
на съдебното производство разноски по обезпечението на иска. Съгласно формираната
съдебна практика на ВКС разноски, понесени в обезпечително производство, са тези по
обезпечаване на бъдещи искове или в хода на висящо исково производство, докато в
останалата част /по налагане на допуснатите обезпечителни мерки/ това са разноски по
изпълнителното дело, които следва да се съберат чрез съдебния изпълнител / в този смисъл
определение № 845 от 05.12.2011г. на ВКС по ч. т. д. № 648/2011 г., I т. о., ТК,., определение
№ 876 от 02.12.2014 г. на ВКС по ч. т. д. № 3490/2014 г., I т. о., ТК и др, както и
Определение № 336 от 21.07.2016 г. на ВКС по ч. т. д. № 874/2016 г., I т. о., ТК/.
Претендираните разноски в размер на 94.33 лева такси и разноски към ЧСИ и 200 лева за
адвокатско възнаграждение за изпълнителното производство не подлежат на присъждане в
настоящото производство.
Изходът на делото при настоящото разглеждане на спора и релевираното от ищеца
искане за присъждане на реализираните в хода на делото съдебно деловодни разноски до
приключване на устните състезания по него, подкрепено с ангажираните за целта
доказателства, обуславят основателност на искането в доказаните параметри, а именно:
133.99 лева дължимата и заплатена държавна такса; 500 лева - платено възнаграждение за
един адвокат и 17.87 лева за пощенски и куриерски услуги във връзка с образуване и водене
на съдебните производства. Така разноските направени в настоящото производство, които
следва да се възложат в тежест на ответника възлизат на 651.86 лева. За обезпечителното
производство се дължат разноски в общ размер на 440 лева /40 лева заплатена държавна
такса и 400 лева адвокатско възнаграждение/.
Мотивиран от така изложените съображения, Варненски районен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА „Д.Т." ООД, ЕИК: *****, седалище и адрес на управление: гр. *****
ДА ЗАПЛАТИ на „К." ООД, ЕИК: *****, със седалище и адрес на управление: гр. *****,
сумата 2099.87 лева /две хиляди деветдесет и девет лева и осемдесет и седем стотинки/ с
ДДС, представляваща главница по Фактура №********** от 18.12.2023г., получена без
основание от ответника и сумата 54.70 лева /петдесет и четири лева и седемдесет стотинки/
обезщетение за забава върху главницата, за периода от 19.01.2024г. до 26.03.2024г., ведно със
законната лихва от датата на исковата молба /26.03.2024г./ до окончателното погасяване на
задължението, на основание чл. 55, ал. 1, пр. І и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
2
ОСЪЖДА „Д.Т." ООД, ЕИК: *****, седалище и адрес на управление: гр. ***** ДА
ЗАПЛАТИ на „К." ООД, ЕИК: *****, със седалище и адрес на управление: гр. *****
сумата от 651.86 лева, представляваща реализирани от ищеца съдебно деловодни разноски
при настоящото разглеждане на делото и сумата от 440 лева реализирани разноски в
обезпечителното производство по ч.гр.д. № 664/2024г. на РС-Враца, на основание чл. 78, ал.
1 ГПК.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване, на основание чл. 239, ал. 4 ГПК.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
3