Определение по дело №258/2015 на Окръжен съд - Благоевград

В закрито заседание в следния състав:

Производството е образувано по частна жалба подадена от Етажна С. на С. „Ч. д.” гр.Б., с код по БУЛСТАТ: *********, със седалище и адрес на управление Р България, гр.Б., общ.Б., О.Благоевградска, У.Я. № , П. от У. и П. на УС на ЕС П. Т. М., със С. А. гр.Б., У.П. Т. № , Ч. адв.А. А. против Разпореждане № 5212 от 25.11.2013г. по ч.гр.дело № 1240/2013г. на РС-Разлог, поради неговата неправилност, незаконосъобразност и необоснованост.

Жалбоподателят навежда доводи, че по смисъла на чл.425, ал.2 ГПК, заповедта за изпълнение се издава по образец утвърден с Наредба № 6 на Министъра на правосъдието, както и че според същия образец заповедта се издава от районния съд.

Застъпва се още, че на районния съд било възложено разглеждането на исковете по чл.415, ал.1 от ГПК, т.е. правната уредба в Р България определя районния съд, като основен съд, пред който следва да се осъществят процесуалните действия в рамките на заповедното производство.

Съобразявайки доказателствата по делото и изложените съображения в частната жалба, Окръжният съд намира следното:

Частната жалба е подадена в срока по чл.275, ал.1 ГПК от заявителя –правоспособен субект, при наличие на правен интерес и е насочена срещу валиден и обжалваем С. акт, поради което се явява процесуално допустима.

Разгледана по същество се явява неоснователна. Аргументи:

Законосъобразно районният съд е приел, че заявлението инициирало заповедното производство по реда на чл.410 ГПК материализира основание за претендирано вземане и респ. изпълнително основание, което не е включено в приложното поле, както и не отговаря на изискванията визирани в чл.410, ал.1 от ГПК.

Видно от заявлението за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение, се претендира парично вземане за главница в размер на 26 087.62 лева, което изключва подсъдността на такъв иск пред районен съд по аргумент от чл.104, т.4 от ГПК.

Наведените в обратната насока оплаквания в частната жалба не намират опора в закона и трайно установената съдебна практика, поради което и се явяват неоснователни.

Нормата на чл. 410, ал.1, т.1 от ГПК определя възможност за издаване на заповед за изпълнение, когато обаче вземането за парични суми е с цена, която обуславя подсъдността на районния съд. А съгласно чл.104, т.4 от ГПК искове по граждански дела с цена над 25 000.00 лева са подсъдни на окръжната инстанция. Относно претенции с цена над 25 000.00 лева, когато не се обхващат от хипотезата на чл.417 от ГПК, важи общото исково производство. При тези констатации, заявлението се явява неоснователно и като такова следва да се остави без уважение /заб.:РРС е използвал термина – “отхвърля изцяло заявлението”/.

Мотивиран от изложените съображения и на основание чл.278 ал.1 и 4 ГПК, Благоевградският окръжен съд,

О П Р Е Д Е Л И :

ПОТВЪРЖДАВА Разпореждане №5212 от 25.11.2013г. постановено по ч.гр.д. № 1240/2013г. на Районен съд-Разлог, с което е оставено без уважение /отхвърлено/ заявлението на Етажна С. на С. “. Д. БУЛСТАТ *********, с адрес в гр. Б., У. „Я.” № , представлявана от П. Т. М. - за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК, срещу Г. Н. Х., ЕГН: *, с А. гр. Б., У. „Т. А.” № а, за сумата от 26 087,62 (двадесет и шест хиляди и осемдесет и седем лева и шестдесет и две стотинки) лв..

Определението е окончателно.

П.: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.