Номер 50712.11.2020 г.Град Враца
В ИМЕТО НА НАРОДА
Районен съд – ВрацаII граждански състав
На 12.11.2020 година в публично заседание в следния състав:
Председател:Неделин Й. Захариев
като разгледа докладваното от Неделин Й. Захариев Гражданско дело №
20201420102272 по описа за 2020 година
Предявен е иск от М. В. П. от гр.Плевен против „Пътстройинженеринг” АД гр.Враца
за признаване за незаконосъобразна и отмяна на заповед №143/25.08.2020 г., с която му е
наложено дисциплинарно наказание „Забележка”. Ищецът поддържа, че не е извършвал
вмененото му нарушение на трудовата дисциплина и при издаване на заповедта са
допуснати съществени нарушения на процедурата по налагане на дисциплинарното
наказание, от работодателя, в частност на разпоредбите на чл.193, ал.1 и чл.189, ал.1 КТ.
Искът е с правно осн. чл.357 КТ и е процесуално допустим.
В писмен отговор по реда на чл.131 ГПК ответникът оспорва иска. Развива
становище за неговата неоснователност, с твърдения, че процедурата по налагане на
дисциплинарно наказание е съобразена с изискванията на КТ, а закъсненията и
неуплътняването на работното време на работника – ищец са доказани по несъмнен начин.
Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства, които прецени поотделно и
в тяхната пълнота, както и направеното искане за постановяване на неприсъствено решение,
намира следното:
С трудов договор №730/11.04.2019 г. ищецът Митко Първанов е назначен на длъжност
„началник АБ и ТСИ” при ответника „Пътстройинженеринг” АД.
Със Заповед №791/10.02.2020г. на работодателя на осн.чл.328, ал.1,т.2 /предложение
второ/ поради „съкращаване в щата” е прекратено трудовото правоотношение между
страните.
Митко Първанов е обжалвал заповедта за уволнение и с решение №413/20.07.2020 г. по
гр.дело №691/2020 г. на Районен съд Враца уволнението на Първанов е признато за
незаконосъобразно и съдът е отменил Заповед №791/10.02.2020г. на
„Пъстройинженеринг”АД, с която поради „съкращаване в щата” е прекратено трудовото
правоотношение на Първанов. Ищецът е възстановен на заеманата преди уволнението
1
длъжност при „Пъстройинженеринг”АД.
На 12.08.2020 г. Митко Първанов е депозирал заявление до ответника
„Пъстройинженеринг”АД, с което на осн. чл.345, ал.1 КТ е уведомил работодателя, че в
деня на подаване на заявлението ще се яви на работа и желае да започне да изпълнява
трудовите си задължения.
Със заповед №143/25.08.2020 г. на осн. чл.188, т.1 КТ за нарушение на чл.187, т.1 КТ-
„закъснение или неупътняване на работното време” работодателя е наложил на ищеца
Първанов на длъжност „началник АБ и ТСИ” дисциплинарно наказание „Забележка”.
В съдебно заседание, проведено на 23.10.2020 г. е допуснат до разпит свидетелят Валери
Цеков/работещ при ответника „Пъстройинженеринг”АД на длъжност „ръководител смяна” в
поделение на дружеството „Асфалтова база”-с.Чирен/. Свидетелят твърди, че ищецът
Първанов е работил на длъжност „началник” на тази база. Поддържа, че в периода 14-
24.08.2020г. Първанов е идвал на работа всеки ден и свидетелят не може да каже дали
ищецът е излизал по-рано от работа. Цеков твърди, че имат пазачи в базата, които записват
всичко в тетрадка – кой кога е влязъл, в колко часа и кога си е тръгнал. Свидетелят твърди,
че по време на трудовият процес се е срещал с ищеца и е виждал, че е на работното си
място.
При така установените факти се налагат следните правни изводи:
Елементи от съдържанието на съществуващото трудово правоотношение са задължението
на работника или служителя да изпълнява работата, която му е възложена и да спазва
трудовата дисциплина. Съгласно даденото в чл.186 от КТ определение, всяко виновно
неизпълнение на трудовите задължения е нарушение на трудовата дисциплина, за което
право на работодателя е да наложи някое от изчерпателно посочените дисциплинарни
наказания. Като носител на това право работодателят следва да докаже при оспорване, че го
е упражнил законосъобразно, т.е. да установи, че е извършено дисциплинарно нарушение,
както и че действията във връзка с налагане на наказанието са съобразени с процесуалните и
материално-правни норми. Дисциплинарната отговорност представлява неблагоприятните
последици, които виновното лице следва да понесе за това, че е допуснало неизпълнение на
трудово задължение или нарушение на нормите на трудовата дисциплина и се състои в
налагане на дисциплинарно наказание. Законосъобразността на провежданата процедура по
налагане наказание ”забележка” предполага наличието на дисциплинарно нарушение,
виновно поведение на наказваното лице, индивидуализация на наказанието, след преценка
на писмените или устни обяснения, дадени от нарушителя, компетентност на наказващия
орган и спазване на предвидените в закона срокове за ангажиране на дисциплинарната
отговорност, както и спазване на разпоредбите регламентиращи процедурата по налагане на
наказанието.
Съобразно разпоредбата на чл.195 ал.1 КТ дисциплинарното наказание се налага с
мотивирана писмена заповед на работодателя или упълномощено от него лице, въз основа
на която съдът при оспорването й може да извърши проверка за законосъобразност от
2
фактическа и правна страна на наложеното наказание. Императивно изискване от
процесуална страна е изслушването или даването на писмени обяснения от работника или
служителя в рамките на процедурата по налагането на наказания. По същество
работодателят следва да докаже, че е извършено дисциплинарно нарушение, правилно е
определено по тежест дисциплинарното наказание и е спазена процедурата по налагане на
наказанието.
Настоящият съдебен състав приема, че процедурата заложена във фактическия състав по
налагане на наказание за нарушение на трудовата дисциплина е незаконосъобразно
осъществена при спазване на императивните правила за това.
Не се установи работодателят да е изпълнил императивното изискване на чл.193, ал.1 от
КТ, предписващо задължение да изслуша работника или служителя или да приеме
писмените му обяснения и да събере и оцени посочените доказателства по повод
конкретните констатирани нарушения на трудовата дисциплина. В атакуваната заповед за
налагане на дисциплинарно наказание е отбелязано, че е направено искане за обяснение с
изх.№137/18.08.2020 г. и е даден писмен отговор с вх.№134/20.08.2020 г., но такива
доказателства не се представиха по делото от ответника, чиято е доказателствената тежест за
установяване на законосъобразност на процедурата по налагане на дисциплинарно
наказание.
Всяка заповед за налагане на дисциплинарно наказание трябва да отговаря на
изискванията на чл. 195 от КТ, предвиждаща определени изисквания към нейното
съдържанието. Съгласно чл.195, ал.1 от КТ дисциплинарно наказание се налага от
работодателя с мотивирана писмена заповед, която следва да съдържа задължителни
реквизити: сведения относно нарушителя, конкретното нарушение, описано с обективните и
субективните му признаци, времето на извършване на нарушението, вида на наложеното
наказание и правното основание, въз основа на което се налага дисциплинарното наказание,
като по този начин съдът има възможност да провери дали е налице дисциплинарно
нарушение, каква е тежестта му, правилно ли е оценил и санкционирал работодателя
конкретните факти. Мотивите са фактически твърдения на работодателя, от които той прави
извод за наличието на определен вид нарушение. Тяхното значение е да гарантира на
работника възможността да изгради защитата си против дисциплинарната санкция, ако я
счита за незаконна. За да е възможно това, както се отбележи по-горе е необходимо
работодателят да посочи конкретните факти, обстоятелства, при които са осъществени,
времето на извършването им и всичко друго, което релевира определен дисциплинарен
състав по чл. 187 КТ. Освен нарочното изискване за мотиви, в заповедта за дисциплинарно
наказание законодателят косвено определя и тяхното съдържание - да се посочи конкретното
нарушение като фактология и времето на извършването му.
В процесната заповед за налагане на дисциплинарно наказание не се съдържат
изискуемите от закона реквизити.
3
В атакувания акт– заповед №143/25.08.2020 г. не са конкретизирани нарушенията,
липсват данни за времето на извършването им и обстоятелства при които са извършени,
както и описание на обективните и субективните му признаци, което обосновава
немотивиране на процесната заповед.
Посочено е най-общо нарушение по чл.187, т.1 КТ-„закъснение или неуплътняване на
работното време”, но не става ясно работника дали е извършил нарушение изразяващо се
само в „закъснение” или само в „неуплътняване на работното време” и кое от тях или и
двете. Нарушенията не са посочени конкретно, кога работника е закъснявал за работа и/или
не си уплътнявал работното време.
Така констатираното непълнота в заповедта не може да установи каква е действителната
воля на работодателя за налагане на административно наказание на служителя за съответно
нарушение или нарушения, с което работодателят е нарушил вменените му императивни
задължението по чл.195 ал.1 от КТ. Последователна е практиката на Върховния касационен
съд по тълкуването и прилагането на този текст от КТ, основаваща се на съображението за
очертаване на фактическите основания за дисциплинарно наказание чрез мотивиране на
заповедите за налагане на дисциплинарни наказания, съобразно изискуемите елементи.
Безспорно липсата на това уточнение влияе върху разпоредбата на чл. 189, ал.1 КТ,
задължаваща работодателя да прецени тежестта на нарушението и да съобрази дали да
наложи дисциплинарно наказание и какво да бъде то. Немотивирането на акта по чл. 188, т.
1 от КТ от работодателя рефлектира и върху изпълнението на разпоредбата на чл. 193, ал. 1
от КТ - за снемане обяснения преди налагане на дисциплинарно наказание. При положение,
че наказващият орган не е уточнил нарушенията от обективна и субективна страна, той не
би могъл да иска обяснения за осъществяването им. Липсва писмен акт, с който служителят
да е уведомен за образуваното срещу него дисциплинарно производство, въз основа на
който да са изискани писмени обяснения за нарушения на трудовата дисциплина.
Неизпълнението на посочените законови изисквания от страна на работодателя е отделно
и достатъчно основание за отмяна на заповедта за налагане на наказанието, като
незаконосъобразна. Посочените нарушения на трудовото законодателство, допуснати от
страна на работодателя опорочават процедурата по налагане на дисциплинарното наказание.
Отделно от това не се доказа, ищецът Първанов да е извършил нарушение на трудовота
дисциплина изразяващо в -„закъснение или неуплътняване на работното време”.
Разпитаният по делото свидетел Валери Цеков не установи такива факти.
С оглед изложеното атакуваната заповед №143/25.08.2020 г., с която на ищеца е
наложено дисциплинарно наказание „Забележка” е незаконосъобразна и следва да бъде
отменена.
С оглед изхода от спора в полза на ищеца следва да се присъдят съдебно-деловодни
разноски в размер на 600.00лв.-адвокатско възнаграждение.
4
В тежест на ответника следва да се възложи държавната такса върху уваженият иск в
размер на 70.00 лв.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ заповед №143/25.08.2020 г., с която на М. В. П. с ЕГН ********** е наложено
дисциплинарно наказание „Забележка”.
ОСЪЖДА „Пътстройинженеринг” АД с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр.Враца, ул. Стоян Кялъчев №6 да заплати на М. В. П. с ЕГН ********** с
постоянен адрес гр.Плевен, бул. Христо Ботев №158, ет.3, ап.18 и с настоящ адрес гр.Враца,
ул. Ангел Грамчев №4, вх.А, ет.3, ап.9 сумата 600.00 лева, направени разноски по делото.
ОСЪЖДА „Пътстройинженеринг” АД с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр.Враца, ул. Стоян Кялъчев №6 да заплати по сметка на РС Враца държавна
такса по предявения иск в размер на 70.00 лева.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд Враца в двуседмичен
срок от съобщаването на страните.
Съдия при Районен съд – Враца: _______________________
5