Решение по дело №10081/2020 на Административен съд - Велико Търново

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 29 юни 2020 г.
Съдия: Дианка Денева Дабкова
Дело: 20207060710081
Тип на делото: Касационно административно наказателно дело
Дата на образуване: 13 март 2020 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ

 

№ 78

гр. Велико Търново, 29.06.2020 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, трети касационен състав, в публично заседание на дванадесети юни две хиляди и двадесета година в състав:

        

   ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГЕОРГИ ЧЕМШИРОВ

             ЧЛЕНОВЕ: ДИАНКА ДАБКОВА

                                  КОНСТАНТИН КАЛЧЕВ

                               

с участието на секретаря -  М.Н.и прокурора от ВТОП -  Донка Мачева                                  

разгледа докладваното от съдия Дабкова касационно а.н.дело № 10 081/2020 година по описа на съда, за да се произнесе съобрази:

 

Производство по реда на Глава ХІІ от Административнопроцесуалния кодекс/АПК/, във връзка с чл. 63, ал. 1, изреч. 2-ро от Закона за административните нарушения и наказания/ЗАНН/.

На касационна проверка е подложено Решение № 107/11.02.2020г., постановено по НАХД № 27/2020г., с което състав на Великотърновски районен съд е потвърдил като законосъобразно  НП № 19-1275-002382/25.11.2019 г., издадено от началник сектор „ПП“ към ОД на МВР Велико Търново, с което на В.И.П. с ЕГН ********** за нарушение на чл.137а, ал.1 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП), на основание чл.183, ал. 4, т. 7, предл.1 от ЗДвП му е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 50 лева, като на основание Наредба №Iз-2539/17.12.2012 г. на министъра на вътрешните работи са му отнети общо 6 контролни точки.

Така постановеното решение е обжалвано в законния срок с касационна жалба, подадена чрез упълномощения адвокат. В същата се навеждат доводи за неправилност на решението на РС поради нарушения на процесуалните правила, нарушение на закона и явна несправедливост на наложеното наказание – касационни основания по смисъла на чл. 348, ал. 1, т. 1, 2 и 3 от НПК, приложими в производството по силата на препращащата разпоредба на чл. 63, ал. 1, изр. ІІ от ЗАНН. Излагат се доводи за недоказаност на нарушението поради обстоятелството, че проверяващите органи не са извършили проверка в момент, когато е управлявано МПС, а след неговото спиране. Отделно от това се посочва, че от нарушението не са настъпили никакви вредни последици, поради което дори и да се приеме, че е налице нарушение, то се касае до маловажен случай по смисъла на чл.28 от ЗАНН. По тези съображения касаторът иска да бъде отменено решението на РС и издаденото НП.

Ответникът по касационната жалба не ангажира становище.

Представителят на Окръжна прокуратура – Велико Търново дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Счита, че решението на РС следва да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.

Оплакванията в жалбата ВТАС квалифицира като такива за неправилно приложение на закона, съществено нарушение на процесуални правила и несправедливост на наложеното наказание. Предвид това, ВТАС извърши проверка за наличие на касационни основания по чл.348, ал.1,т.1 т.2 и т.3 от НПК, във връзка с чл.348, ал.2, ал.3 и ал.5 от НПК.

Съдът в качеството на касационна инстанция, на основание чл.218,ал.2 от АПК, служебно провери валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон. Като прецени оплакванията в жалбата във връзка с доказателствата по делото, съобрази доводите на страните, съдържанието и реквизитите на  контролирания съдебен акт, съдът приема за установено следното:

Касационната жалба е подадена в срок от надлежна страна, участвала в производството пред РС, за която решението е неблагоприятно, против съдебен акт, подлежащ на касация, пред местно компетентния съд, поради което е процесуално допустима.

 Разгледана по същество жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА по следните съображения:

Наказателното постановление е издадено срещу В.И.П. за това, че на 17.11.2019г. в 12:30 часа в гр. Велико Търново на кръстовището на ул. „Христо Ботев“ и ул. „Седми юли“ в посока наказателен паркинг на ул. „Христо Ботев“, управлява лек автомобил  ***, бял на цвят, с ***, собственост на „Порше Мобилити Бг“ ЕООД, като не използва обезопасителен колан с какъвто е оборудван автомобила. Стореното е квалифицирано като нарушение на чл.137А, ал.1 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП) и на основание чл.183, ал.4, т.7, предл.1 от ЗДвП му е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 50 лева.  На основание Наредба №Iз-2539/17.12.2012 г. на министъра на вътрешните работи са му отнети общо 6 контролни точки.

РС е установил фактическа обстановка, съответна на посочената в НП. За да потвърди НП, РС е приел на първо място, че АУАН и НП са съставени в законоустановените срокове и притежават необходимите реквизити – чл.42 и чл.57 от ЗАНН. Намерил е, че са спазени сроковете по чл.34 от ЗАНН. Анализирайки всички писмени и гласни доказателства въззивният съд е достигнал до извода, че е безспорно установено извършването на визираното в НП нарушение. Посочил е, че правилно е приложена санкционната разпоредба, като наложеното наказание е в предвидения в закона твърд размер, поради което не подлежи на индивидуализация. Аргументирал се е защо в конкретния случай не следва да намери приложение нормата на чл. 28 от ЗАНН.

Настоящият съдебен състав възприема като вярна установената от районния съд фактическа обстановка. Споделя и правните изводи на състава на РС Велико Търново, касаещи съставомерността на деянието и съответствието на АУАН и НП с процесуалните правила за издаването им и материалноправните норми. Констатациите на РС съответстват на доказателствата по делото – писмени и гласни доказателствени средства, събрани по предвидения процесуален ред на НПК. Решаващият извод на въззивния съд е правно издържан и се споделя изцяло от касационната инстанция. Поради изложеното, изводите на РС  по фактите и правото не следва да се преповтарят, по аргумент от чл.221, ал.2 от АПК.

        При осъществената проверка, касационната инстанция установи, че РС е интерпретирал правилно показанията на свидетелите, които са непротиворечиви и на които не са противопоставени други доказателствени средства. Жалбоподателят не е представил нито едно доказателство в подкрепа на твърденията си.

          При тези данни касационната инстанция не намери РС да е  игнорирал или превратно тълкувал доказателства, вклч. свидетелските показания. Фактическите констатации на съда са резултат на изводи, които следват нормалната логика и причинни връзки между явленията. Обосновани са с приетите доказателства, които в своята съвкупност не са противоречиви и водят до еднозначен извод, че нарушението е осъществено от касатора. Обстоятелството, че този извод не е споделен от последния не определя наличието на нарушение, допуснато от РС.

        За пълнота на изложението по възраженията на касатора, следва да се уточни следното:

        В КЖ се сочи, че твърдяното нарушение е установено след спиране на автомобила, а при спрян от движение автомобил, водачът няма задължение да стои с предпазен колан. Съгласно чл.137А, ал.1 от ЗДвП е задължително водачите на моторни превозни средства от категории M1, M2, M3 и N1, N2 и N3, когато са в движение, да използват обезопасителните колани, с които моторните превозни средства са оборудвани. В конкретния случай, както става ясно от показанията на ***Р. и М., е било установено, че водачът е бил без поставен обезопасителен колан при движение на МПС, което е било и причината да бъде спрян. Твърденията, че управляваният от касатора автомобил бил значително по-висок от патрулния автомобил на КАТ, което не давало възможност на актосъставителя от мястото, на което се намирал, да възприеме водача, не могат да се приемат като доказани, като се има предвид заявеното от страна на *** Р. обстоятелство, че именно тя е възприела визуално, че водачът управлява без поставен обезопасителен колан при изравняване на полицейския автомобил с този, управляван от касатора. В крайна сметка, както става ясно от разпита на ***Р. и М., спирането на водача не е било във връзка с извършване на конкретна полицейска операция, или рутинна проверка, а именно във връзка с установеното негово поведение по неизползване на обезопасителен колан по време на движение. Неподкрепена с доказателства е версията, че обезопасителният колан П. бил свалил непосредствено след като го спрели. 

        За неоснователно съдът приема и възражението за маловажност на извършеното нарушение. При тълкуване на разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН, следва да се съобразят същността и целите на административно-наказателното производство, уредено в ЗАНН, като се има предвид и субсидиарното приложение на НК и НПК. Налагането на санкция е строго нормирана дейност, респ. в съответствие със закона наказващият орган е длъжен да отграничи "маловажните" случаи на административни нарушения от нарушенията, обхванати от чл. 6 от ЗАНН. Критериите за маловажност следва да се преценят през призмата на вредните последици, конкретните обстоятелства и степента на обществена опасност. В случая, конкретното нарушение на правилата за движение по пътищата не може да се определи като такова с ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушения от съответния вид. При установено ясно и категорично задължение на водачите при управление на автомобила да бъдат с поставени обезопасителни колани, конкретните обстоятелства при извършване на нарушението от страна на касатора не могат да имат превес пред безспорно установеното съзнателно неизпълнение на това задължение. Водачите на МПС, които управляват автомобили по пътищата, отворени за обществено ползване, следва да имат повишено внимание и да изпълняват стриктно задълженията си като водачи, предвид, че с поведението си биха могли да причинят увреждане на здравето и да застрашат живота на всички участници в движението. Ето защо неизпълнението на предписаните норми за поведение и нарушаването на правилата за движение по пътищата, не може да се квалифицира като маловажно.

        Не е налице и явна несправедливост на наложеното наказание, тъй като същото е в предвидения от закона абсолютен размер, който не подлежи на индивидуализация. Същият е преценен от законодателя като адекватна санкционна мярка, предвид степента на обществената опасност на съответното деяние.

        С оглед на изложеното, настоящият касационен състав на ВТАС счита касационната жалба за неоснователна, а обжалваното решение на Районен съд Велико Търново за валидно, допустимо и правилно постановено, поради което същото следва да бъде оставено в сила. Не са налице пороци на решението, съставляващи касационни основания по смисъла на чл.348 от НПК, които да водят до неговата отмяна.

        Мотивиран така и на основание чл.221, ал.2, предложение първо от АПК, във връзка с чл.63, ал.1, изречение 2-ро от ЗАНН, съдът в настоящия касационен състав

Р Е Ш И:

 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 107/11.02.2020г., постановено по НАХД № 27/2020г.  по описа на Великотърновския районен съд.

 

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.

 

 

 

       

            ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

                                                                                   ЧЛЕНОВЕ: