Решение по дело №16/2023 на Административен съд - Бургас

Производството е по реда на чл. 215 ал.1, във връзка с чл.225а ал.1 от Закона за устройство на територията (ЗУТ).

Образувано е по жалба от „Хелио тур С” АД с ЕИК *********, с адрес на управление - град София, улица „Невена Коканова“ № 8, представлявано от адвокат М.С. ***, против заповед № 8-Z-1236/13.12.2022 година на кмета на община С..

С обжалваната заповед е разпоредено да бъде премахнат строеж, собственост на жалбоподателя, определен като незаконен - „25 броя ваканционни бунгала и санитарен възел“, намиращ се в поземлен имот с идентификатор 67800.54.46 по КК на град С., местността „Мапи“ (лист 40).

В жалбата се излагат взаимно изключващи се доводи за незаконосъобразност на оспорената заповед. Заявява се, че бунгалата са „монтирани“ въз основа на „Разрешение за строеж № 54“ и са част от „всичките 70 бр. бунгала, намиращи се в къмпинга“. Поддържа се, че бунгалата не са „строеж по смисъла на ЗУТ“, в което е бил убеден и ответника – според тълкуване на записаното в обжалваната заповед. Отново се твърди, че бунгалата са законно изградени и са „търпим строеж“, защото са „изградени в съответствие с чл. 120 от ППЗТСУ /отм./“. Заявява се, че бунгалата и санитарния възел са включени в капитала на дружеството – жалбоподател и едновременно с това се претендира от ответника да докаже, че „Хелио тур С“ АД е собственик на „двадесет и двете бунгала и санитарен възел“, тъй като по преписката нямало данни това да е сторено.

Иска се отмяна на заповедта за премахване на обектите и присъждане на разноски.

Ответникът представя административната преписка и се представлява от процесуален представител - адвокат. Оспорва жалбата. Излага подробни съображения за законосъобразност на административния акт. Иска жалбата да бъде отхвърлена. Претендира присъждане на разноски по делото.

След като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, съдът установи следната фактическа обстановка.

По делото не се спори, че дружеството – жалбоподател е собственик на бунгала в поземлен имот с идентификатор 67800.54.46 в местността „Мапи“, землището на град С., който поземлен имот представлява част от бившия къмпинг „К“.

С нотариален акт за покупко – продажба на недвижим имот № 62/29.04.2022 година на нотариус С. Д. с район на действие – района на Б.ки районен съд – Х. Т., Е. Ч. и А. А. са продали на „Т.“ ООД с ЕИК ********* собствения си поземлен имот – нива пета категория с площ от 3 463 ми идентификатор 67800.54.46 в местността „Мапи“, землището на град С. (лист 70 - 72).

С две последователни молби (от 08.08.2022 година и от 09.09.2022 година) дружеството – приобретател на имота поискало от кмета на община С. информация за издадени от администрацията разрешения за поставяне на преместваеми обекти върху придобития терен, след което сезирало кмета за незаконосъобразното разполагане на бунгала в ПИ 67800.54.46 с искане за издаване на констативен акт и заповед за премахването им от „Т.“ ООД (лист 65 и 53 - 54).

По подадения сигнал била извършена проверка.

На 28.09.2022 година от общинската администрация били изпратени писма до „Хелио тур С“ АД и до дружеството – сигнализатор за представяне на становища по случая. „Хелио тур С“ АД получило писмото на 05.10.2022 година (лист 50 - 52).

На 07.10.2022 година от името на „Хелио тур С“ АД постъпило становище по сигнала, в което било направено и искане за „издаване на разрешително за основен ремонт“. В становището било заявено, че „Т.“ ООД не е собственик на ПИ 67800.54.46, а имотът е собственост на „Хелио тур С“ АД (придобит чрез приватизация), като „процесните бунгала“ също са собственост на това дружество, включени са в капитала му и за тях е налице издадено разрешение за строеж № 54/21.11.1986 година (част от общо 70 бунгала). В становището било заявено, че състоянието на бунгалата е лошо предвид насилственото лишаване на „Хелио тур С“ АД от възможност да ги поддържа в резултат на конфликт с други търговски дружества, едно от които свързано с „Т.“ ООД. В становището било направено искане за издаване на разрешение по чл. 151 от ЗУТ за извършване на основен ремонт на „всички сгради в къмпинг „К“, които без изключение са собственост на „Хелио тур С“ АД“ (лист 47 - 49).

На 10.11.2022 година специалисти „Строителство“ в дирекция „УТИПЕП“ на Община С. посетили имот 67800.54.46. В хода на проверката те констатирали наличието на 22 броя дървени ваканционни бунгала с приблизителни размери 3,50/3,00 метра, три броя дървени ваканционни бунгала с приблизителни размери 4,00/6,00 метра и метален санитарен възел с приблизителни размери 10,00/5,00 метра – част от бившия къмпинг „К“, като към всеки обект била изградена водопроводна, канализационна и електрозахранваща връзки. За постройките било констатирано, че не разполагат с градоустройствен статут и липсват необходимите строителни книжа – разрешение за строеж и одобрени инвестиционни проекти (лист 44 - 46).

На 24.11.2022 година „Хелио тур С“ АД получило с известие по пощата уведомление от общинската администрация за съставения констативен акт за незаконно строителство (лист 42 - 43).

Дружеството не подало възражение срещу констатациите в акта.

На 13.12.2022 година кметът на община С. издал заповедта, обжалвана в настоящото производство. В нея той възприел изцяло констатациите от съставения акт, кредитирал изявлението на „Хелио тур С“ АД, че е собственик на бунгалата, както и нотариалния акт за покупко – продажба, легитимиращ „Т.“ ООД като собственик на поземления имот (лист 40 - 41).

„Хелио тур С“ АД получило заповедта на 21.12.2022 година и я обжалвало пред съда с жалба, изпратена по пощата на 04.01.2023 година (лист 38 – 39, 2 и 6).

Според приложеното към жалбата разрешение за строеж № 54/21.11.1986 година, издадено от началник на отдел „Архитектура и благоустройство“ в Общински народен съвет – С., на ТК „Б.“ – Б. се разрешава монтирането на 70 бр. бунгала в местността „Кте“ на основание чл. 120 от ППЗТСУ (лист 5).

От жалбоподателя е представено приложение към раздел трети на акт за държавна собственост № 226/11.09.1996 година за къмпинг „К“, в което са описани различни обекти в къмпинга – хижи, санитарни възли, бунгала, работилница, дискотека, видеозала и т.н., както и годината на построяването им. Дружеството претендира идентичност между бунгалата и санитарния възел, чието премахване е разпоредено, и обектите, описани в това приложение. Нито един от обектите, описани в приложението, не е построен през 1986 година. След тази година са построени „санитарен възел № 1“, „санитарен възел № 2“, „мотел Кте“ бл. В,Г“, „санитарен възел № 6“, „санитарен възел № 8“, „снекбар „Кте““ и „видеозала“ (лист 19 и 18).

По делото е допусната и приета съдебно – техническа експертиза (лист 105 - 107).

Вещото лице е установило, че обектите, описани в заповедта за премахване, попадат изцяло в ПИ 67800.54.46, а самият имот представлява земеделска земя (нива, пета категория). Според експерта, шест от бунгалата с размери 3,00/3,50 метра са разположени върху предварително изработени конусообразни бетонови елементи (по три от всяка външна стена), вкопани в пясъка, а останалите бунгала и металният санитарен възел са върху площадка, оградена с бетонови бордюри, завършваща с циментова замазка, чиято дебелина варира между 10 см и 15 см. Вещото лице е установило, че в архива на Община С. се съхранява екземпляр от разрешение за строеж № 54/21.11.1986 година, а в МРРБ не са открити данни за издавано разрешение за строеж за обект „Къмпинг К – почивен комплекс“, както и данни за проекти или схеми, послужили като основание за издаване на разрешение за строеж. Експертът е описала какво представлява фундирането, като етап от строителството, а въз основа на тези мотиви е приела, че на процесния строеж няма изпълнени основи с фундиране в общоприетия смисъл, защото бунгалата и санитарния възел са изградени върху пясък. По отношение на твърденията на жалбоподателя за идентичност на обектите, чието премахване е разпоредено, с обектите, описани в разрешение за строеж № 54/21.11.1986 година, експертът е приела, че такава идентичност не може да бъде установена предвид невъзможността от разрешението да се почерпят достоверни данни за местоположението, размерите, конструкцията, начина на разполагане и т.н. на обектите, посочени в него. Според вещото лице, обектите, описани в приложенията към акта за държавна собственост (номерът на акта е сгрешен от експерта), не отговарят по площ и вид на обектите, описани в обжалваната заповед. Експертът е констатирала и че от „Хелио тур С“ АД не е било подавано заявление по реда на § 17 ал. 2 от ПР на ЗУТ за започване на процедура за изменение на действащ ПУП с цел временните строежи да получат траен устройствен статус в съществуващите размери и вид.

Разпитано в съдебното заседание, вещото лице отговаря на поставените въпроси подробно, ясно, логически обосновано и в пълно съответствие с писмено формулираните изводи в заключението. Поради това от съда е отхвърлено, като немотивирано, искането на процесуалния представител на жалбоподателя за извършване на повторна експертиза – този път от три вещи лица (лист 117 - 118).

По делото като свидетел е разпитана Мария М. – управител на къмпинг „К“. Тя заявява, че бунгалата са изградени от държавата „около 70-та година“ и до настоящия момент „има няколко съборени бунгала“, без да индивидуализира по никакъв начин както съществуващите така и съборените бунгала (лист 127).

При така описаната фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи.

Жалбата е допустима. Подадена е срещу административен акт, за който е предвидена възможност за съдебен контрол и от лице, чиито права и интереси са засегнати непосредствено и неблагоприятно от волеизявлението на административния орган, предвид вмененото му задължение за премахване на обекти, за които се твърди, че са изградени без необходимото разрешение. Жалбата е подадена в законоустановения срок.

По същество

Обжалваният акт е издаден от компетентен административен орган.

Съгласно чл. 225а ал. 1 от ЗУТ, кметът на общината или упълномощено от него длъжностно лице издава заповед за премахване на строежи от четвърта до шеста категория, незаконни по смисъла на чл. 225, ал. 2, или на части от тях. Заповедта се публикува в Единния публичен регистър по устройство на територията по чл. 5а.

Нормата на § 5 т. 38 от ДР на ЗУТ постановява, че "строежи" са надземни, полуподземни, подземни и подводни сгради, постройки, пристройки, надстройки, укрепителни, възстановителни работи, консервация, реставрация, реконструкция по автентични данни по смисъла на чл. 74, ал. 1 от Закона за културното наследство и адаптация на недвижими културни ценности, огради, мрежи и съоръжения на техническата инфраструктура, благоустройствени и спортни съоръжения, както и техните основни ремонти, реконструкции и преустройства със и без промяна на предназначението.

Конструктивните особености на обектите, описани в заповедта (санитарен възел и бунгала), сочат към несъмнен извод, че те представляват „строеж“ по смисъла на цитираната норма от закона. С оглед естеството на терена, върху който са изпълнени – пясък – част от тях (шест бунгала) са изградени чрез използването на бетонови конусообразни фундаментни блокове, които са неразделна част от конструкцията на бунгалата, а останалите бунгала и санитарния възел – върху изградена площадка (с дебелина 10 – 15 см), оградена с бетонови бордюри и допълнителна циментова замазка, представляващи единно цяло и тъй като към всички обекти има изградена постоянна водопроводна, канализационна и електрозахранваща връзки (лист 45), отделянето им от терена и от съществуващите елементи на техническата инфраструктура неизбежно би довело до загуба на индивидуализацията им. Съответно, изграждането им на мястото, на което са установени (с търговска цел в определена последователност, с изградени алеи между тях и асфалтова мрежа – лист 45, схемата и лист 116 – разпита на вещото лице), е довело до трайно изменение на начина на използване на терена (нива). По описаните мотиви няма как да се приеме, че бунгалата и санитарния възел представляват „преместваеми обекти“ по смисъла на § 5 т. 80 от ДР на ЗУТ, в каквато насока са част от взаимно изключващите се възражения в жалбата на „Хелио тур С“ АД.

Законосъобразно в констативния акт към заповедта обектите са квалифицирани като строеж пета категория, съобразено с нормата на чл. 10 ал. 1 т. 9 от Наредба № 1/30.07.2003 година за номенклатурата на видовете строежи, издадена от министъра на регионалното развитие и благоустройството и на разпоредбата на чл. 137 ал. 1 т. 5 б. „а“ от ЗУТ – това са сгради и съоръжения за обществено обслужване с разгъната застроена площ до 1000 ми именно кметът на общината е компетентен да разпореди премахването им, така както е сторено

Заповедта е издадена в предвидената в закона форма, като съдържа необходимите реквизити по чл. 59 ал. 2 от АПК.

Заповедта съответства на целта на закона, формулирана в чл.1 от ЗУТ, тъй като е свързана с регулирането на обществени отношения във връзка със строителството.

В образуваното административно производство не е допуснато съществено процесуално нарушение, обуславящо отмяната на административния акт. Оспорената заповед и констативният акт, послужил за издаването , са с ясен предмет. В акта и в заповедта обектите са описани по несъмнен начин и са индивидуализирани в достатъчна степен с точното си местоположение, конструктивните си особености и размерите си. Фактическото описание, направено в обстоятелствената част на заповедта, съответства напълно на описанието на сградите и СМР към тях по изготвената съдебно – техническа експертиза. Констативният акт е изпратен на „Хелио тур С“ АД, надлежно е получен от дружеството, а между датата на получаването му от търговеца и датата на издаването на заповедта за премахване е изминал период от време, достатъчен за изготвяне и депозиране на възражение срещу констатациите, т.е. правото на защита на жалбоподателя в административния процес не е накърнено.

В жалбата до съда са изложени твърдения за допуснати съществени процесуални нарушения в хода на административното производство, довели до незаконосъобразност на заповедта за премахване. Заявява се, че при съставянето на констативния акт и издаването на заповедта не е изпълнено задължението за изследване на собствеността върху постройките (за да бъде установен надлежно адресата) и не е установена годината на изграждането им (обстоятелство, имащо значение за търпимостта им).

И двете възражения са неоснователни.

При започване на проверката проверяващите служители от общинската администрация са дали възможност на жалбоподателя да се заяви като собственик на постройките и той е сторил това с изричното си писмено становище от 07.10.2022 година. Нещо повече – от страна на „Хелио тур С“ АД е обявено право на собственост върху всички постройки на територията на къмпинг „К“, в това число и процесните. Този факт, отразен в констативния акт, не е отречен от дружеството до издаването на заповедта за премахване, а в самата жалба до съда също е заявено изрично, че бунгалата и санитарния възел са собственост на „Хелио тур С“ АД. Затова съдът приема, че дори към датата на издаване на констативния акт собствеността върху постройките да не е била установена по категоричен начин, то, към датата на издаване на заповедта за премахване, компетентният орган (кмета на общината) е бил наясно кое лице са легитимира като собственик на строежа, чието премахване е наредено.

По сходни мотиви, съдът приема, че не е допуснато съществено процесуално нарушение в административното производство, предвид липсата в констативния акт на посочена година на изграждане на постройките. Твърденията на жалбоподателя, че бунгалата са изградени въз основа на разрешение за строеж № 54/21.11.1986 година се опровергават от показанията на собствения му свидетел (госпожа М.), според който те са изградени „около 70-та година“ (израз който съдът тълкува като „1970 година“), значително време преди датата на издаденото разрешително, без, обаче, свидетелят да описва – дори с минимални подробности – вида и конструктивните особености на обектите.

Неприложими са в случая и нормите на § 16 от ПР на ЗУТ и на § 127, ал. 1 от ПЗР на ЗИДЗУТ.

За да се приеме, че са налице предпоставките на § 16 от ПР на ЗУТ, постройките е следвало да бъдат изградени до 07.04.1987 година при първата хипотеза, от 08.04.1987 година до 30.06.1998 година при втората хипотеза и след 30.06.1998 година при хипотезата на ал. 3, като в хипотезите на ал. 2 и ал. 3 е необходимо също да са декларирани пред одобряващите органи до 31.12.1998 година съгласно ал. 2, или в шестмесечен срок от обнародването на ЗУТ, съгласно ал. 3. В случая тези предпоставки не са налице. Бунгалата и санитарния възел не са били декларирани пред общинската администрация, а вещото лице по делото изрично заявява, че те не са идентични с обектите, описани като приложение към акта за държавна собственост и е невъзможно да се установи дали са част от обектите, описани в разрешение за строеж № 54/21.11.1986 година. Според твърденията на жалбоподателя, те са изградени в неизвестен период след 21.11.1986 година (датата на разрешение № 54), което твърдение, обаче, се опровергава от твърденията на свидетеля по делото, а тя – от своя страна – не е в състояние да индивидуализира по несъмнен начин процесните обекти, като се позовава единствено на детските си спомени. Така, съдът приема, че годината на изграждане на бунгалата и санитарния възел е останала недоказана от жалбоподателя, а оттам е невъзможно да бъде извършена проверка на законосъобразността на заповедта спрямо нормата на § 16 от ПР на ЗУТ.

По същите доводи е невъзможна и проверката на заповедта за съответствие с нормата на § 127 ал. 1 от ПЗР на ЗИДЗУТ, изискваща строителството да е извършено преди 31 март 2001 година и да е било допустимо по разпоредбите, които са действали по времето, когато е извършено, или по действащите разпоредби съгласно този закон.

Предвид неустановеността на периода, в който е извършено строителството на бунгалата и санитарния възел, съдът приема, че строежът не представлява търпим строеж по смисъла на § 16 от ПР на ЗУТ и на § 127 ал. 1 от ПЗР на ЗИДЗУТ.

Съгласно разпоредбата на чл. 148 ал. 1 от ЗУТ строежите могат да се извършват само ако са разрешени по този закон. Настоящите строежи не попадат в предвидените в чл. 151 ал. 1 от ЗУТ изключения, за които не е необходимо издаване на разрешение. Те не попадат и в изключенията, посочени в чл. 147 ал. 1 т. 1 от ЗУТ, за които не се изисква одобрение на инвестиционни проекти.

Нормата на чл. 225 ал. 2 т. 2 от ЗУТ, приложима на основание чл. 225а ал. 1 от ЗУТ, постановява, че са незаконни строежите, които са извършени без издадени разрешения за строеж и същите подлежат на премахване.

След като за бунгалата и санитарния възел, описани в заповедта, не е издадено надлежно разрешение за строеж, законосъобразно е разпоредено тяхното премахване и жалбата следва да се отхвърли.

Изходът от оспорването обуславя основателност на искането за присъждане на разноски, направено своевременно от процесуалния представител на ответника в производството. От ответника са представени доказателства за сторени разноски в общ размер 1750 лева – общо 250 лева депозит за вещо лице и 1500 лева адвокатско възнаграждение, чиито размер не е прекомерен с оглед естеството на правния спор и нормата на чл. 8 ал. 2 т. 1 от Наредба № 1/09.07.2004 година за минималните размери на адвокатските възнаграждения (лист 121 - 126).

Затова, на основание чл. 172 ал. 2 от АПК, съдът

Р Е Ш И

ОТХВЪРЛЯ жалбата на „Хелио тур С” АД с ЕИК *********, с адрес на управление - град София, улица „Невена Коканова“ № 8, представлявано от адвокат М.С. ***, против заповед № 8-Z-1236/13.12.2022 година на кмета на община С..

ОСЪЖДА „Хелио тур С” АД с ЕИК ********* да заплати на Община С. сумата от 1750 (хиляда седемстотин и петдесет) лева – разноски по делото.

Решението подлежи на обжалване пред Върховен административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му.

	СЪДИЯ: