Р Е Ш Е Н И Е
№
1962
Гр.
Перник, 28.11.2019
г.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
РАЙОНЕН СЪД –
ПЕРНИК, Гражданско отделение, I-ви състав, в публичното съдебно заседание, проведено на
двадесет и първи ноември през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
ИВЕТА ИВАНОВА
при участието на секретаря Капка Станчева, като разгледа
докладваното от съдията гр. дело № 05026/2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 12 и сл. от
Закона за защита от домашното насилие /ЗЗДН/.
Образувано
е по молба с правно основание чл. 8 ЗЗДН, подадена от Х.П.М. против П.Х.П. с
искане за налагане на мерки за защита по чл. 5 ЗЗДН заради осъществено домашно
насилие.
В
молбата се посочва, че молителят и ответната страна са баща и син. Молителят М.
живее в собствено жилище в гр. ***. Изложени са твърдения, че ответникът живял
в апартамента заедно със семейството си със знанието и съгласието на молителя,
с уговорката да го напусне през пролетта на годината. Поддържа се, че след като
това не се случило, в началото на месец август М. сменил патронника на вратата.
Твърди се, че синът му П. и семейството му имат собствено жилище в гр. Перник, ул. „***“. Излагат
се съображения, че след смъртта на майка му и съпруга на молителя през месец
май 2019 г., П. започнал да не се държи добре с баща си, идвал постоянно в
жилището му и го заплашвал с думите: „ще те унищожим“, „ще си кукаш в този
апартамент“, „ще си умреш сам“, които продължили до месец юли тази година.
Вследствие от това поведение на сина си, молителят изпитвал страх. За
конкретните актове на насилие посочва, че на 28.08.2019 г. след като се връщал от
разходка не можал да се прибере в жилището си, като се оказало, че в ключалката
има лепило. Молителят считал, че това се дължи на поведението на сина му Х. и
на следващия ден – 29.08.2019 г. подал жалба в полицията. Когато опитал да
влезе в жилището си това отново се оказало невъзможно, тъй като в бравата имало
лепило. Твърди се, че се касае за поведение на сина му Х.. Молителят посочва,
че вече не излиза от жилището си заради притеснението синът му да не посегне на
жилището му по идентичен начин с предходните. Поддържа, че е с влошено
здравословно състояние, поради което психическият стрес, оказван му от
ответника му, се отразява негативно. С тези доводи отправя искане за уважаване
на молбата, както и за издаване на заповед за незабавна защита.
В
съдебното заседание молителят Х.М. не се явява лично. От името на доверителя си
процесуалният му представител намира за установено по делото, че между молителя
и ответника е налице конфликт, израз на дългогодишните им влошени отношения,
ескалирали след смъртта на съпругата на М. и майка на П.. Счита, че осъществяваният
от ответника в продължение на месеци психологически тормоз спрямо баща му
представлява акт на домашно насилие. Намира, че доказателствата по делото в
своята съвкупност сочат, че П. е единственият човек , който може да впръска
лепило в бравата на входната врата и по този начин да осуети възможността на баща
си да влезе в жилището си. С тези съображения отправя искане за уважаване на
молбата и за постановяване на мерки за защита на молителя.
Ответникът
П.П. оспорва процесната молба и изложените в същата фактически твърдения.
Отрича да е поставял лепило в ключалката на жилището на баща му, посочвайки, че в един от сочените дни е бил
заедно с цялото си семейство извън града. Посочва, че заради възрастта си молителят
М. не помни и не говори истината. Същият често влизал в спорове с непознати
хора пред блока. Твърди, че е напуснал жилището на баща си след като е разбрал,
че същото вече е собственост на сестра му. С тези доводи отправя искане за
отхвърляне на молбата.
Пернишкият
районен съд, като съобрази доводите на страните, обсъди и прецени събраните по
делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на
чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено от фактическа страна следното:
По делото не е спорно, а и от
данните, съдържащи се в служебно извършената справка по реда на Наредба № 14 от 18 ноември
2009 г. за реда и начина за предоставяне достъп на органите на съдебната власт
до Национална база данни „Население“ относно низходящите на молителя Х.П.М.
следва, че същият е баща на ответника в процеса П.Х.П..
Към сезиращата молба е
представена, а впоследствие приета като писмено доказателство по делото,
декларация по чл. 9, ал. 3 ЗЗДН, подадена от молителя Х.П.М., в която са
изложени твърдения, че същият е подложен на постоянен психически топрмоз от
страна на сина си П.Х.П., изразяващ се в непрекъснати заплахи и закани с изразите:
„ще те унищожим“, „Ще си кукаш в този апартамент“, „ще си умреш сам“. Посочено
е, че на 28.08.2019 г. и на 29.08.2019 г. П. сложил бързодействащо лепило в
ключалката на входната врата на жилището, обитавано от баща му. Вписано е, че
поведението на П. причинило силен психологически и емоционален стрес у М.,
както и уплаха.
От данните, съдържащи се в приетата
като писмено доказателство по делото полицейска преписка с рег. №
3769р-6892/2019 г. по описа на Второ районно управление при ОД на МВР – гр.
Перник във връзка с жалба от 29.08.2019 г., подадена от Х.М., се установява, че
същата е образувана по повод твърдения на молителя за извършен срещу него
системен тормоз от страна на сина му П.П.. В жалбата си М. описва, че синът му
не живее при него, но постоянно идва в дома му и го тормози, предупреждавайки
го, че ще идва „докато го унижощи“. Посочва, че се наложило да смени бравата на
входната врата на жилището, за да преустанови посещенията на сина си. Твърди, че
на 28.08.2019 г. бил навън на разходка и когато се прибрал не могъл да влезе в
жилището. С помощта на ключар проблемът бил отстранен, като се установили следи
от лепило в ключалката. Твърди, че това е резултат от действаията на сина му П.
с цел да го тормози. От познати жалбоподателят М. разбрал, че същия ден П. и
съпругата му се намирали в градинката зад пазара, в непосредствена близост до
блока, в който М. живее.
В снетите му писмени обяснения от
30.08.2019 г. ответникът П.П. отрича описаното в жалбата да отговаря на
истината. Твърди, че не тормози баща си, както и, че се вижда с него единствено
когато посещава жилището му, за да си пребере част от багажа. Посочва, че не е
идвал в апартамента от 10 дни, поради което и няма как той да е развалил
ключалката. Отбелязъл е, че жилището приживе е прехвърлено от двамата му
родители на неговата сестра.
Във връзка с преписката е
съставен предупредителен протокол от 30.08.2019 г. от полицейски орган при ОД
на МВР – гр. Перник, с който лицето П.Х.П. е предупредено да не отправя заплахи
и да не извършва действия, представляващи хулигански прояви спрямо баща си Х.М.,
като разрешават спорните помежду си въпроси по законоустановени ред. Протоколът
е подписан от предупреденото лице без възражения.
С докладна записка от 12.09.2019
г., изготвена от полицейски служител е прието, че от извършената проверка по
преписката не са събрани достатъчно данни за извършено престъпление от общ
характер, поради което се предлага материалите да бъдат приложени към дело за
съхранение.
За изясняване на делото от
фактическа страна са събрани гласни доказателствени средства чрез разпитите на
свидетелите А.Х.и С.И– допуснати по искане на ответника и свидетелите А.Е. и Е.Е.–
по искане на молителя
В показанията си свидетелката А.Х.разказва,
че преди 11-12 години жевеела заедно с родителите си – баща си П. /ответникът
по делото/ и майка си в жилището на баба си и дядо си Х. /молителят по делото/
в гр. П. ******. Тогава отношенията им били добри, без да са имали сериозни
конфликти или скандали с дядо ѝ. Посочва, че понастоящем, след смъртта на
баба ѝ, той живее там сам. Х. вече има свое семейство, с което живеят в
гр. Радомир, а майка ѝ и баща ѝ също се изнесли от дома на дядо
ѝ от няколко години, тъй като си намерили друго жилище. Разказва, че
последната ѝ среща с дядо ѝ била във връзка с негова покана Х. и
семейството ѝ да живеят в апартамента му и да се грижат за него, което не
се осъществило, тъй като жилището вече било собствено на нейната леля – сестра
на баща ѝ и тя не разрешава да живеят там. Свидетелства, че отношенията
между дядо ѝ и баща ѝ се влошили и двамата не общуват. Разказва
също, че преди около 4 месеца Х. и семейството ѝ си закупили жилище в гр. Радомир и ответникът П. им помагал в
ремонта, като е там почти всеки ден, а от 25 август всеки ден.
Свидетелят И. споделя, че с
ответника П. се познават от около 10 години и понастоящем са в приятелски
отношения. Посочва, че преди много време П. живеел със семейството си в
апартамент в гр. П.в близост до сградата на Второ районно управление, заедно с
баща си Х. и с майка си. След това се установил в самостоятелно жилище.
Споделя, че по думите на ответника баща му е започнал да не си спомня, имал и
неоснователни претенции към сина си за заплащане на сметки за жилището. След
смъртта на майка му именно П. се грижел за баща си.
В разказа си пред съда свидетелката
Е. споделя, че баща ѝ – молителят Х.М. е на 84 години и живее сам в
апартамент в гр. ***, който понастоящем е нейна собственост. Разказва, че до
пролетта на 2019 г. заедно с родителя ѝ в жилището е живял и нейният брат
П. – ответникът по делото, със семейството си. След това се изнесъл по
настояване на баща си. Свидетелства, че молителят Х. постоянно се оплаквал на Е.
за непрекъснат психически тормоз от страна на брат ѝ – същият отправял
към баща си думи като: „ще си кукаш сам“, „ще те уморя“. Дори след напускането
на апартамента П. продължавал да ходи там по различни поводи и всеки път М. се
обаждал на дъщеря си, оплаквайки ѝ се, че го тормози и притеснява.
Споделя, че М. се страхува от сина си, тъй като се случвало същият да му погяса
и физически. За контретните актове описва, че към края на месец август 2019 г.
баща ѝ не могъл да си влезе в жилището, тъй като имало лепило в
ключалката на входната му врата. На другия ден М. пуснал жалба в районното
управление за това против сина си, тъй като бил сигурен, че това е негово
действие. Заявява, че на другия ден същата ситуация се повторила. След като
брат ѝ бил предупреден от полицейските органи това повече не се случило. Свидетелката
Е. е категорична, че вследствие от случилото се баща ѝ се страхувал да
излиза навън и стоял единствено в жилището. След издаване на заповедта за
незабавна защита е по – спокоен.
В показанията си пред съда
свидетелят Е. споделя, че с бащата на съпругата си А. – молителя Х. са в добри
отношения и се виждат всеки ден, тъй като именно тя се грижи за него – купува
му лекарства, почиства жилището, осигурява му храна. Разказва, че с ответника П.
не са в конфликт, но предпочита да не комуникира с него. Посочва, че през
лятото М. имал проблем и не могъл да се прибере в дома си, защото ключалката на
входната врата била компроментирана с лепило. Това се повторило и на следващия
ден. Х. бил категоричен, че това е дело на сина му П., тъй като няма спорове с
други хора. Пред свидетеля молителят споделил, че при посещенията си в дома му
сина му го заплашвал и се отнасял конфликтно спрямо него, като дори му посягал
физически. Отношенията между баща и син били влошени, поради което и П.
напуснал жилището. След като същият преустановил ходенето си в апартамента, Х.
вече е по-спокоен.
Събраните по делото писмени
доказателства сочат, че с договор за покупко – продажба от 15.02.2019 г.
молителят Х.М. и съпругата му Евдокия Минкова продали на дъщеря си – св. А.Е.
собствения си недвижим имот с адрес: гр. Перник, ул. „Минск“ бл. 9, вх.
А, ап. 3, запазвайки си пожизнено и безвъзмездно – заедно и поотделно вещно
право на ползване върху имота.
При така приетата за установена фактическа обстановка, съдът
достига до следните правни изводи:
Както вече беше изяснено, настоящото производство е
образувано по молба с правно основание чл. 8 ЗЗДН, която съдът намира за процесуално
допустима, като подадена от легитимирано лице съгласно чл. 8, вр. чл. 3, т. 5 ЗЗДН, насочена към постановяване на мерки за защита по чл. 5 ЗЗДН срещу лице по
чл. 3, т. 5 ЗЗДН, с изложени твърдения за осъществен акт насилие спрямо
пострадалия, съдържаща данни за връзката му с извършителя, с приложена декларация
по чл. 9, ал. 3 ЗЗДН, подписана от молителя. Молбата е подадена в преклузивния
срок по чл. 10, ал. 1 ЗЗДН, с оглед описаните конкретни актове на домашно
насилие с посочената дата на осъществяването му – 28.08.2019 г. и 29.08.2019 г.
Иложеното обуславя проверката на нейната основателност.
Съгласно дефинитивната правна норма на чл. 2, ал. 1 ЗЗДН като
домашно насилие се определя всеки акт на физическо, сексуално, психическо,
емоционално или икономическо насилие, както и опитът за такова, принудителното
ограничаване на личния живот, личната свобода и личните права, извършени спрямо
лица, които се намират в родствена връзка, които са или са били в семейна
връзка или във фактическо съпружеско съжителство.
Уважаването на процесното искане за защита е обусловено от
установяване наличието на твърдяната родствена връзка със сочения извършител на
акта, както и от наличието на осъществен от ответника акт на насилие като
конкретно предприети от него действия, свързани с психическо посегателство
върху молителя.
По делото се установи, че ответникът П.Х.П. е син на молителя
Х.П.М., следователно между страните съществува сочената в молбата родствена
връзка, представляваща първото основание за уважаване на искането за защита,
отправено от молителя.
Въз основа на събраните писмени и гласни доказателства съдът
намира за безспорно установено по делото, че отношенията между страните Х.М. и
сина му П.П. са влошени, израз на което е липсата на комуникация помежду им,
нежеланието на молителя синът му да посещава дома, в който живее, както и
окончателното изнасяне на П. от жилището през пролетта на 2019 г.
Доказателствата сочат, че възрастният мъж изпитва дискомфорт от честото
появяване на сина си в дома му, както и страх от поведението и действията му. В
тази връзка съдът цени данните, внесени в процеса с представената и подписана
от молителя под страх от наказателна отговорност декларация по чл. 9, ал. 3 ЗЗДН. Съгласно разпоредбата на чл. 13, ал. 2, т. 3 ЗЗДН последната представлява доказателствено средство и е допустимо, при липса на други доказателства,
заповед за защита да се издаде само въз основа на нея – арг. чл. 13, ал. 3 ЗЗДН. В настоящата
хипотеза, в декларацията си молителят Х.М. е посочил, че е подложен на
постоянен психически топрмоз от страна на сина си П., с отправяне от него на непрекъснати
заплахи и закани с изразите: „ще те унищожим“, „Ще си кукаш в този апартамент“,
„ще си умреш сам“. Твърдения с идентичен смисъл М. е изложил и в подадената от
него жалба до Второ районно управление при ОД на МВР – гр. Перник. В последната
отново е посочил, че синът му системно го тормози, продължавайки да идва в дома
му и да влиза в апартамента по различен повод. В подкрепа на изложеното в
декларацията са и показанията на свидетелите Е.и, които са категорични, че дори
и след напускането на апартамента П. продължавал да ходи там, при което всеки
път молителят М. се оплаквал на дъщеря си по телефона, че той го тормози и притеснява. Свидетелката А.
споделя също за отправени от брат ѝ спрямо баща ѝ думи като: „ще си
кукаш сам, ще те уморя“, както и за страхът на М. от сина му. Съдът кредитира
показанията на свидетелите в тази част, преценявайки ги по реда на чл. 172 ГПК
с оглед близката им родствена връзка с молителя, тъй като същите са
последователни и непротиворечиви в разказаното, последното съответства на
обективните данни от писмените доказателства и са израз на споделеното им от
самия молител от непосредствените отношения между него и ответника, доколкото именно
това са хората от най-близкото му обкръжение.
В подкрепа на горните изводи са и обясненията, дадени от
ответника П. в хода на образуваната полицейска преписка, в които същият
признава, че от време на време се вижда баща си когато ходи в жилището му, за
да си взема от личния багаж или да се грижи за цветята си.
С оглед изложеното, съдът приема за установено, че
поведението на ответниа П. – постоянно отправяните към баща си думи: ****************както
и с постоянството в действията си, свързани с посещение в дома му въпреки несъгласието
на М. за това, при съобразяване с отражението на държането му върху състоянието
на неговия възрастен родител, изпълва хипотезите на предвидената в чл. 2 ЗЗДН
форма на домашно насилие и представлява психическо такова спрямо молителя.
В настоящия случай, съдът приема, че доказателственото
значение на декларацията по чл. 9, ал. 3 ЗЗДН не е опровергано от ангажираните
от ответника доказателства, конкретно гласни такива. В показанията си св. И. не
разказва за конкретните взаимоотношения между син и баща, а единствено, че
именно П. се е грижел за баща си след смъртта на майка си и негова съпруга,
което не изключва поведението му, довело до окончателно прекъсване на
отношенията между страните през пролетта на 2019 г. В разказа си свидетелката Х.
също потвърждава, че отношенията между баща ѝ П. и дядо ѝ Х. се
влошили, като двамата не си говорят, споделяйки, че не знае дали П. посещава
баща си Действително, свидетелката отрича при срещите с дядо си същият да
ѝ се е оплаквал от поведението на своя син, но по разказа на Х. тази
комуникация се случва рядко – няколко пъти в годината. Ето защо, съдът намира,
че свидетелката няма непосредствени впечатления относно контретните
вазимоотношения между баща ѝ и дядо ѝ, в частност относно
поведението на последния, довело до окончателното напускане на дома на М..
Съдът намира за недоказан доводът на ответника, че
твърденията на баща му, изложени и в процесната молба, са израз на нарушения в
паметта му, тъй като същият не се подкрепя от събраните по делото
даказателства.
Преценявайки последните в тяхната съвкупност, съдът счита, че
причината, довела до напускането от страна на ответника на жилището, обитавано
до този момент заедно с баща му Х., е именно разривът в отношенията помежду им,
в частност нежеланието на възрастният мъж да продължи да живее заедно със сина
си, което е в подрепа на извода за отношението на П. към него.
Осъщественото от ответника поведение, представляващо форма на
психическо насилие спрямо баща му, е достатъчно за уважаване на молбата и за
налагане на меки за закрила, въпреки че по делото не се установи категорично П.
да е реализирал конкретните актове на процесните дати 28.08.2019 г. и
29.08.2019 г. чрез повреждане на отключващия механизъм на външната входна врата
на жилището, обитавано от баща му, довело до невъзможността на последния в два
поредни дни да се прибере в дома си. По делото не се събраха преки доказателства,
сочещи, че впръскването на лепилото е осъществено именно от ответника П..
Събраните косвени доказателства, а именно, че случилото се е в момент, в който
ответникът е разбрал, че собственик на апартамента на родителите му е станала
неговата сестра и в който бравата била сменена от баща му, за да не влиза в
жилището, че молителят няма спор с други хора освен със сина си и, че след
предупреждението на последния от полицейските органи вече нямало такива
проблеми, при липсата на дозателства, че П. се е намирал в близост до жилището
или, че е отправил заплахи в подобен смисъл, не са достатъчни, за да обосноват
единствено възможния извод, че имено той е направил невъзможно влизането в
апартамента.
Въпреки това, съдът намира, че заради
осъществените от него актове на психическо налие, изразяващи се в отправяните
към баща му думи: ****************както и с постоянството в действията си,
свързани с посещение в дома му въпреки несъгласието на М. за това, на молителя
следва да бъде дадена защита по реда на ЗЗДН. В случая, доколкото се касае за
системност в поведението на сина към неговия баща не би могло да се изисква
посочването на конретна дата, на която е реализирано поведението, тъй като това
би ограничило пострадалото лице в защитата му.
Доказването на осъществен акт на домашно насилие обуславя необходимостта от постановяване на мерки за защита по см. на чл. 5 ЗЗДН, съобразени с реализираното от ответника поведение и имащи превантивен ефект спрямо извършителя на насилието, респ. представляващи защита на пострадалото
лице срещу бъдеща агресия.
Съгласно разпоредбата на чл. 16, ал. 1 ЗЗДН със заповедта за
защита съдът налага една или повече мерки за защита, което води до извод, че последният
не е обвързан от искането на страните, както и от вече определените мерки с предходно издадената
заповед за незабавна защита.
В настоящия случай, при съобразяване с вида на извършения акт
насилие – касае се за психическо насилие,
характера на заплахите и начина на осъществяването им – чрез непрекъснати
посещения в дома на молителя, отражението на случилото се върху състоянието му
– страхът, притеснението, възрастта на молителя /на 84 години/, фактът, че
същият живее сам и също така конкретната връзка между него и извършителя – обстоятелството,
че последният е проявил това поведение спрямо баща си, в неговия дом, от една
страна, и с данните по делото за последващото поведение на ответника – липсата
на спорове, обиди и заплахи към молителя след издаване на заповедта за защита,
необезпокояваното напускане на жилището от молителя и разхождането му навън, съдът
намира, че на ответника П.П. следва да бъдат наложени кумулативно мярката по чл. 5, ал. 1, т. 1 ЗЗДН – да се
въздържа от извършване на домашно насилие спрямо молителя Х.М. и по чл. 5, ал.
1, т. 3 ЗЗДН – забрана на същия да приближава до него, до жилището, в което
живее и до местата за социалните му контакти и отдих на разстояние по – малко
от 100 м.
Съдът счита, че с определените мерки за закрила ответникът би
осъзнал проявеното правно и морално недопустимо поведение към своя баща, като би
му се попречило да извърши спрямо пострадалия нов акт на насилие и за същия се създаде допълнителна
гаранция за защита от такова бъдещо поведение.
В разпоредбата на чл. 5, ал. 2 ЗЗДН е предвидено, че меркята
по чл. 5, ал. 1, т. 3 от закона се налагат за срок от три до осемнадесет
месеца. Съдът, при съобразяване с фактическите отношения между страните, доказателствата
за психическото и емоциалното състояние на молителя вследствие от срещите със
сина му, същевременно липсата на данни по делото за продължаващо такова
поведение от ответника, както и срока, през който тази забрана е действала от
постановяването ѝ с издадената по делото заповед за незабавна защита от
27.09.2019 г. /повече от 1 месец/, намира, че тази мярка следва да бъде определена
за срок от 5 месеца, считано от постановяване на съдебното решение и издаване
на заповедта за защита, през които за ответника ще съществува процесната
забрана и който би му оказал необходимото превантивно въздействие.
През този период за страните съществува възможността да
подобрят взимоотношенията си, чрез полагане на усилия и от ответника, и от
молителя, предвид факта, че двамата са баща и син, доскоро живеели години наред в общ дом.
С оглед
предвиденото в разпоредбата на чл. 5, ал. 4 ЗЗДН задължение на съда при уважаване на молбата за защита да
наложи на извършителя на домашното насилие глоба в границите от 200 лв. до 1 000 лв., съдът намира, че ответникът
следва да бъде осъден да заплати такава в размер от 200 лв., платима в полза на държавата. За горния си извод съдът изхожда от конкретно проявеното поведение от ответника,
данните по делото, че след процесната дата същият не е притеснявал молителя и
липсата на такива относно конкретното му имуществено състояние. Налагането на
глобата не е самоцелно, а адекватно на процесното поведение и насочено към
въздействие върху извършителя, което мотивира съда да определи конкретния
размер на глобата в минимума, установен в закона.
Всичко изложено обосновава извод за постановяване на решение,
с което спрямо молителя да бъдат наложени мерките за защита по чл. 5, ал. 1, т.
1 и т. 3 ЗЗДН, заради осъществения акт на психическо насилие от ответника и на
основание чл. 15, ал. 2 ЗЗДН да бъде издадена заповед за защита, съдържаща и
предупреждение към извършителя за последиците от неизпълнението ѝ
по чл. 21, ал. 3 от закона, а именно, че полицейският орган, констатирал
нарушението, задържа нарушителя и уведомява незабавно органите на Прокуратурата.
По отговорността за
разноски:
При този изход на делото – основателност на молбата за защита и на основание чл. 11, ал. 2 ЗЗДН ответникът следва да бъде осъден да заплати по сметка на Районен съд – Перник държавна такса за производството в размер на сумата от 25 лв., определен в съответствие
със задължитнелните за съда разяснения, дадени в т. 22 от
Тълкувателно решение № 6 от 06.11.2013 г. по
тълк. дело № 6/2012 г., ОСГТК на ВКС. Молителят е поискал присъждане на
сумата от 500 лв., представляваща адвокатско възнаграждение. Съдът намира, че
на основание чл. 11, ал. 2 ЗЗДН същата следва да бъде пресъдена в полза на
молителя в цялост, предвид отразеното в представения по делото договор за правна
защита и съдействие № 16524 от 08.10.2019 г. плащане на уговореното
възнаграждение и липсата на преведено оспорване от ответника на неговия размер.
Мотивиран от всичко гореизложено и на основание
чл. 15, ал. 1 ЗЗДН, съдът
Р Е Ш И:
НАЛАГА МЕРКИ ЗА ЗАЩИТА
на Х.П.М., с ЕГН: **********, с адрес: *** срещу осъществен по отношение на
него акт на домашно насилие от сина му П.Х.П., с ЕГН: **********, с постоянен и
настоящ адрес: ***, КАТО:
ЗАДЪЛЖАВА
П.Х.П., с ЕГН: **********, с постоянен и настоящ адрес: *** да се въздържа от
извършване на домашно насилие по отношение на Х.П.М., с ЕГН: **********, с
адрес: ***.
ЗАБРАНЯВА на
П.Х.П., с ЕГН: ********** да приближава Х.П.М., с ЕГН: **********, с адрес: ***,
жилището, в което живее, находящо се в гр. *** и местата му за социални
контакти и отдих на разстояние по-малко
от 100 /сто/ метра за срок от 5 /пет/ месеца, считано от постановяване на решението
и издаване на заповедта за защита.
ПРЕДУПРЕЖДАВА П.Х.П.,
с ЕГН: **********, че при неизпълнение на Заповедта, полицейският орган,
констатирал нарушението, незабавно задържа нарушителя и уведомява органите на
Прокуратурата.
ДА СЕ ИЗДАДЕ ЗАПОВЕД ЗА ЗАЩИТА, съдържаща предупреждението за последиците от
неизпълнението ѝ по чл. 21, ал. 3 ЗЗДН.
ОСЪЖДА П.Х.П., с
ЕГН: **********, с постоянен и настоящ адрес: ***, на основание чл. 5, ал. 4 ЗЗДН, да заплати в полза на държавата глоба в размер на сумата от 200 лв. и на основание чл. 11, ал. 2 ЗЗДН по сметка на Районен съд – Перник сумата от 25 лв., представляваща държавна такса,
дължима по делото.
ОСЪЖДА П.Х.П., с
ЕГН: **********, с постоянен и настоящ адрес: ***, на основание чл. 11, ал. 2 ЗЗДН, да заплати на Х.П.М., с ЕГН: **********, с адрес: ***, ап. 3 сумата от 500 лв., представляваща сторени
разноски по делото за адвокатско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО и ЗАПОВЕДТА ЗА ЗАЩИТА подлежат на НЕЗАБАВНО ИЗПЪЛНЕНИЕ.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба, пред Окръжен съд –
Перник, в седемдневен срок от връчването
на препис на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
Вярно,
ригинала:/К.С.