О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№…………/ 02 .09.2016 г.
гр.
Варна
ВАРНЕНСКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в закрито съдебно заседание, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИН
МАРИНОВ
ЧЛЕНОВЕ:
ДИАНА МИТЕВА
МАРИЯ
ХРИСТОВА
като
разгледа докладваното от съдия Маринов,
въз.т.
дело № 494 по описа за 2016 година,
за
да се произнесе, взе предвид следното:
Постъпила е молба с правно основание чл. 253 от ГПК от К.Д.А.,
ЕГН **********,***, чрез процесуалния си представител адв. М.К.Д. с искане за
"отмяна" на определение № 263/04.08.2016г., съдържаща по съществото
си претенция за изменение в частта за разноските на постановеното решение №428/08.06.2016г.
по въззивно търговско дело №494/2016г. по описа на ВОС, като съдът не се присъжда на „ВиК – Варна“
ООД юрисконсултско възнаграждение в размер на 300.00лв. за въззивна инстанция.
В молбата се излага, че постановеното по делото
определение по чл. 248, ал. 1 от ГПК пряко противоречи на практиката на ВКС,
поради което се претендира отмяната му. Сочи се, че адвокатско възнаграждение
се присъжда само, ако са представени доказателства, че е заплатено.
Присъждането на юрисконсултско възнаграждение без да са представени
доказателства за плащането му е в противоречие с ТР № 6/2012г.. По изложените
съображения се претендира съдът да постанови акт, съобразно посоченото в
молбата.
Ответникът по молбата е взел становище по направеното
искане, като излага, че същото е недопустимо, а в условията на на евентуалност
- неоснователно. Сочи се, че не е
необходимо да бъдат представени доказателства за реалното плащане на
юрисконсултското възнаграждение.
Съдът след запознаване с
доказателствата по делото, констатира следното:
С решение №428/08.06.2016г.
по въззивно търговско дело №494/2016г. по описа на ВОС е потвърдено решение
№5155/21.12.2015г., постановено по гр. дело №2329/2015г., с което е уважен
предявеният от „Вик – Варна“ ООД срещу К.Д.А. иск с правно основание чл.422,
ал.1 от ГПК и е прието за установено, че ответницата дължи по издадената
заповед за изпълнение сумата от 933.68лв., главница за неплатени ВиК услуги и
сумата от 93.34лв., лихва за забава. С въззивното решение, съдът е присъдил
разноски на въззиваемата страна, ищец по предявения установителен иск в размер
на 300.00лв., юрисконсултско възнаграждение.
С определение №
2632/04.08.2016г., постановено по реда на чл. 248, ал. 1 от ГПК съдът е
отхвърлил молбата на въззивницата за изменение на съдебния акт в частта за
разноските.
Искането за отмяна на
определението по чл. 248, ал. 1 от ГПК, отправено към настоящия състав,
едновременно с претенция за пререшаване на въпроса за дължимостта на разноските
е недопустимо.
Доколкото се касае за
необжалваем съдебен акт и предвид характера на определението (окончателно
решава материалноправен въпрос), отпада единствената възможност за изменение на
същото е по реда на чл. 253 от ГПК.
Съгласно цитираната
разпоредбата съдът има правомощия да ревизира постановеното свое определение,
което не слага край на делото, при изменение на обстоятелствата, грешка или
пропуск. В случая, молителят не излага нито една от сочените хипотези, а твърдяното от същия противоречие с практика
на ВКС по същество е свързано правилността на изводите на съда и не подлежи на
ревизия, с оглед необжалваемостта на съдебния акт.
Предвид изложеното, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ молба с вх. № 22966/19.08.2016г. от К.Д.А.,
ЕГН **********,***, чрез процесуалния си представител за отмяна на определение
№ 263/04.08.2016г., с което съдът се е произнесъл по реда на чл. 248, ал. 1 от ГПК.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба, в
едноседмичен срок от узнаването пред Апелативен съд Варна.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.