Р
Е Ш Е
Н И Е
гр. София, 14.12.2021 г.
В И
М Е Т
О Н А
Н А Р
О Д А
Софийският
окръжен съд, гражданско отделение, трети въззивен състав в публичното
заседание, проведено на шести октомври две хиляди двадесет и първа година, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАСИЛ ВАСИЛЕВ
ЧЛЕНОВЕ:
ВАНЯ ИВАНОВА
СВЕТОСЛАВ НИКОЛОВ
при секретаря Цветанка
Павлова, като разгледа докладваното от съдия Иванова гр. д. № 274 по описа за
Производството е по чл. 258 и сл. от ГПК.
С решение
№ 3563 от 07.01.2019 г. по гр.д. № 56107/2016 г. на С.р.с. са отхвърлени
предявените от О.Г.С. срещу С.р.с. и С.г.с. искове с правно основание чл. 2б,
вр. чл. 4 от ЗОДОВ, вр. чл. 6, § 1 от Конвенцията за защита на правата и човека
и основните свободи, за солидарно заплащане на сумата 2000 лв., представляваща
обезщетение за претърпени неимуществени вреди /преживени негативни емоции/ от
нарушение правото на ищеца за разглеждане и решаване на гр.д. № 7591/2012 г. по
описа на С.р.с. и въззивно гражданско дело № 14079/2013 г. по описа на С.г.с. в
разумен срок, ведно със законната лихва от 05.10.2016 г. до окончателното
изплащане на сумата.
Решението
е обжалвано от ищеца О.Г.С. като неправилно, необосновано и постановено при
наличие на предубеденост и пристрастност у съда в полза на ответниците. В
жалбата се излагат възражения срещу извода на първоинстанционния съд за липса
на забавяне на производството по делото в двете съдебни инстанции. Сочи се, че
неспазването на инструктивния срок за постановяване на решението от въззивната
инстанция е не просто прекомерно, но е довело пряко до загуба на възможността
за касационна проверка на порочния съдебен акт, с който бил увреден тежко
интереса на децата, както и интереса на жалбоподателя като родител. Излага
довод за извършен от първоинстанционния съд незаконосъобразен, необективен и
пристрастен анализ на свидетелските показания по делото, които според
жалбоподателя налагат обратен на направения от съда извод, че прекомерната
продължителност на производството е основната причина за претърпените от него
неимуществени вреди. Излага се довод, че държавата отговаря, ако общата
продължителност на производството е неразумна, независимо дали забавянето се
дължи на поведението на държавни органи, тъй като последните са длъжни да
организират производството така, че то да отговаря на изискването на чл. 6, § 1
от ЕКПЧ за разглеждане на делото в разумен срок. Поддържа се, че
претовареността на съдилищата, както и ангажираността на съответния съдия не е
валидно извинение за забавяния, както и че наличието или липсата на нарушение
зависи и от това какъв е залогът на делото за лицето. Отправя се искане
обжалваното решение да бъде отменено и постановено друго от въззивния съд, с
което се уважи изцяло исковата претенция.
В
писмените си отговори въззиваемите страни С.р.с. и С.г.с. оспорват въззивната
жалба.
За да се произнесе, въззивният
съд взе предвид следното:
Производството по гр.д. №
56107/2016 г. на С.р.с. е образувано по искова молба на О.Г.С., с която срещу С.р.с.
и С.г.с. са предявени искове за солидарно заплащане на сумата 2 000 лв.
/след изменение на размера на първоначално заявената претенция/, представляваща
обезщетение за неимуществени вреди, претърпени вследствие на нарушеното право
на ищеца за разглеждане и решаване на гр.д. № 7591/2012 г. на СРС, съответно на
въззивно гр.д. № 14079/2013 г. на СГС, ведно със законната лихва от подаване на
исковата молба до окончателното й
изплащане.
В
исковата молба се твърди, че срещу ищеца на 12.04.2012 г. е била подадена
искова молба с правно основание чл. 49 от СК, по която било образувано гр.д. №
7591/2012 г. на СРС. Твърди, че това дело продължило повече от 4 години на
първа и въззивна инстанции, увреждайки тежко здравето и интереса, както на
родените от брака две малолетни деца, така и на ищеца и неговите близки
роднини. Твърди се, че наред с прекомерната обща продължителност на процеса,
водеща роля за забавянето му изиграл съставът на С.г.с. по въззивно гр.д. №
14079/2013 г., който потъпкал грубо етичните норми и професионални стандарти в
прилагането на материалния закон и съдопроизводствените правила. Решението на
въззивната инстанция било постановено едва на осмия месец след обявяване на
делото за решаване – на 03.07.2015 г., на която дата били обнародвани
измененията на ГПК /ДВ, бр. 50/2015 г/, с които отпаднал касационния контрол по
брачни дела, с което ищецът бил лишен от достъп до правосъдие чрез елиминиране
на процесуалната възможност за касационна проверка на неправилното решение
постановено в резултат на изцяло опорочен процес. Ищецът твърди, че подаденото
от него заявление по чл. 60а от ЗСВ било отхвърлено от Министъра на
правосъдието в противоречие със заключението в изготвения от състава на ИВСС
констативен протокол. Твърди се, че
прекомерното забавяне на процеса причинило на ищеца трайно увреждане в
психоемоционалното му състояние – извънмерен стрес, дискомфорт, хронична
тревога, депресия, както и безсъние, липса на апетит и желание за социални
контакти, затруднения при изпълнение на професионалните му и лични ангажименти,
усещане за безсилие поради предубеденост на съдиите, унизително усещане за
обреченост на връзката му с децата, които ще му бъдат отнети в пълен разрез с доказателствата по делото,
погазване на родителските му права като баща и съзнание за тежко засягане на
интереса на децата. Във връзка с постановения отказ на Министерство на
правосъдието в производството по глава 3 „а” от ЗСВ ищецът излага довод за
наличие на конфликт на интереси, доколкото първият докладчик по делото пред
въззивната инстанция впоследствие е бил заместник-министър на правосъдието.
В
писмения си отговор ответникът С.г.с. оспорва исковете. Поддържа, че не е
налице неразумна продължителност на срока на разглеждане на делото пред
въззивната инстанция предвид извършените от съда процесуални действия,
поведението на ищеца и натовареността на съдебния орган. Оспорва твърдението на
ищеца за претърпени от него неимуществени вреди и за причинно-следствената им
връзка с продължителността на делото.
Ответникът С.р.с. с писмения си
отговор оспорва исковете по основание и размер. Поддържа, че не е налице
забавяне при разглеждане на делото от първоинстанционния съд, което да е довело
до нарушаване на правото на ищеца по чл. 6, § 1 от КЗПЧОС, поради което не е
налице основание за ангажиране отговорността на СРС по чл. 2б от ЗОДОВ.
Въззивният съд намира, че
фактическата страна по делото е детайлно и коректно установена в мотивите на
обжалваното решение, поради което не е необходимо да се възпроизвежда повторно
в настоящото решение, и препраща към нея на основание чл. 272 от ГПК. В
решението точно и детайлно е описано процесуалното развитие на производството в
първата и въззивната инстанция чрез посочване в хронологичен порядък на всички
извършени от съда и страните процесуални действия, основано на материалите по
приложените гр.д. № 7591/2012 г. на СРС и гр.д. № 14079/2013 г. на СГС, като са
посочени и събраните от съда относими към спора писмени и гласни доказателства.
В ъз
основа на така установеното от фактическа страна, правните изводи на съда са следните:
Предявени са искове с правно
основание чл. 2б от ЗОДОВ – за заплащане на обезщетение за неимуществените
вреди, претърпени от ищеца в резултат на неразумната продължителност на гр.д. №
7591/2012 г. на СРС и гр.д. № 14079/2013 г. на СГС.
Нормата на чл. 2б от ЗОДОВ е
вътрешноправно средство за защита, предвиждаща самостоятелна хипотеза на
отговорност на държавата за вреди, причинени на граждани и на юридически лица
от нарушение на правото им на разглеждане и решаване на делото в разумен срок
по чл. 6§ 1 от ЕКЗПЧОС. В разпоредбата на чл. 8, ал. 2 от ЗОДОВ е предвидена
абсолютна предпоставка за предявяване на иска по чл. 2б, ал. 1 – изчерпването
на административната процедура за обезщетение на вреди по реда на глава трета
„а” от ЗСВ, по която няма постигнато споразумение.
В случая, предявените искове по
реда на чл. 2б от ЗОДОВ са допустими предвид представените доказателства за
проведена по заявление на ищеца процедура по глава трета „а” от ЗСВ с предмет
обезщетение за нарушено право на разглеждане и решаване на посочените дела в
разумен срок, което заявление е било отхвърлено като неоснователно на основание
чл. 60е, ал. 1, т. 1 от ЗСВ.
За да се реализира правото на обезщетение по 2б от ЗОДОВ следва да се установи, че
производството е продължило в неразумно дълъг срок - извън рамките на обичайно
необходимото му време за разглеждане съобразно критериите по чл. 2б, ал. 2 от ЗОДОВ, както и че ищецът е претърпял неимуществени вреди вследствие на
необоснованото забавяне на производството. При преценката си дали съдебното
производство е продължило в неразумен срок съдът отчита общата продължителност
и предмета на производството, фактическата и правна сложност на делото,
поведението на страните и техните представители, поведението на останалите
участници в процеса и компетентните органи, както и други факти, които имат
значение за своевременното решаване на спора – чл. 2б, ал. 2 от ЗОДОВ.
Претенцията на ищеца се основава
на твърдения за претърпени от него неимуществени вреди в резултат на
прекомерната и продължила над разумния срок по чл. 6, § 1 от Конвенцията обща
продължителност на производството в първата и въззивната инстанция – съответно
по гр.д. № 7591/2012 г. на СРС и по гр.д. № 14079/2013 г. на СГС.
В случая общата продължителност на
разглеждането на делото в първата и въззивната инстанция е 3 години, 9 месеца и
22 дни – от образуване на делото на 12.04.2012 г. до влизане в сила на
разпореждането за връщане на касационната жалба срещу въззивното решение на
05.02.2016 г. Цифровото изражение на общата продължителност се преценява във
връзка с отделните съдебни фази на процеса, а не общо и абстрактно.
Първоинстанционното съдебно
решение е постановено на 16.07.2013 г. / т.е. около 1 година и 3 месеца след
образуване на делото/, като на 22.10.2013 г. делото е било изпратено от
първоинстанционния съд на въззивната инстанция.
При първоинстанционното разглеждане пред СРС
не се констатира никакво забавяне по администриране и движение на делото. Съдът
своевременно е осъществил процедурата по чл. 131 от ГПК, дал е указания за
отстраняване на нередовности на предявения от ответника в срока за отговор
насрещен иск и е изпратил на ищеца насрещния иск за отговор в едномесечен срок,
като в кратък срок след депозиране на писмен отговор е постановил определение
по чл. 140 от ГПК за насрочване на делото в открито съдебно заседание на
12.11.2012 г. След това са проведени две открити съдебни заседания – на
19.02.2013 г. и на 24.06.2013 г., като насроченото за 14.05.2013 г. съдебно
заседание е било пренасрочено поради възникнала за тази дата служебна
ангажираност на докладчика. Делото е било отлагано за събиране на доказателства
по направени от двете страни доказателствени искания за приемане на писмени
доказателства, включително и за предоставяне на възможност на страните за
запознаване с представените писмени доказателства и издаване на съдебни
удостоверения за снабдяване с документи,
изслушване на свидетели и изготвяне на два социални доклада. В хода на
производството са били направени искания за определяне на привременни мерки, както
и за изменение на определените мерки, по които съдът се е произнасял
своевременно. В съдебното заседание на 24.06.2013 г. делото е обявено за
решаване и на 16.07.2013 г. е постановено решение. След постъпване на въззивна
жалба срещу решението, същата е своевременно администрирана от районния съд и
делото изпратено на въззивната инстанция.
С оглед процесуалното развитие на
производството пред първоинстанционния съд, обусловено от извършените от
страните и от съда процесуални действия, следва да се приеме, че общата
продължителност на производството пред СРС е напълно в рамките на разумния срок
за разглеждане и решаване на делото. Не са налице данни за процесуално
бездействие на съда, което да е довело до неоправдано забавяне на
производството. Следва да се отбележи, че в исковата молба ищецът не е изложил
конкретни твърдения за неоправдано забавяне именно на първоинстанционното
производство, което да му е причинило неимуществени вреди. Исковата молба
съдържа в по-голямата си част общи възражения срещу констатациите на ИВСС,
касаещи процесуалното поведение на страните във връзка общата продължителност
на производството, както и описание на подадените от ищеца сигнали до ВСС и
резултатите от тях. В исковата молба се акцентира на забавяне на делото в
производството пред СГС /втория ответник/, изразяващо се в забава в
постановяване на съдебното решение, която е довела според ищеца до осуетяване
на възможността му за касационна проверка на решението предвид настъпилите
впоследствие законодателни изменения във връзка с подлежащите на касационно
обжалване актове. Както бе посочено, в производството пред първия ответник С.р.с.
не е допуснато неоправдано забавяне съобразно критериите по чл. 2б, ал. 2 от ЗОДОВ.
Производството пред въззивния С.г.с.
е продължило около 1 година и 9 месеца. Делото е било насрочено своевременно
след образуването му и са проведени общо 5 открити съдебни заседания, в които са събрани допълнителни доказателства
по искания на страните – приети са писмени доказателства, разпитани са двама
свидетели, приети са общо 5 нови /актуални/ социални доклада. Делото е било
отлагано двукратно за представяне на докладите от извършени от специализираните
органи по закрила на детето социални услуги по повод конфликта между страните
относно предоставянето на родителските права. В хода на делото не страните е
била предоставена и възможност за уреждане на спора чрез медиация, която е била
безрезултатна. В съдебните заседания са разгледани общо четири искания на двете
страни за изменение на определените привременни мерки. Отделните съдебни
заседания са насрочвани в разумни интервали от време съобразно графика на
съдебния състав и с оглед необходимото време за изготвяне на социалните доклади
и представяне на други допуснати доказателства. При детайлен прочит на
материалите, съдържащи се в приложеното въззивно гр.д. № 14079/2013 г. на СГС
не се установява неоправдано забавяне в извършването на процесуалните действия
на съда по движението на делото. Установява се, че фактическата продължителност
на производството се дължи на процесуалната активност на страните, изразена в
множество различни процесуални искания, и обусловеното от това събиране на
голям обем доказателствен материал, за което ограниченията по чл. 266 от ГПК не
са били приложими предвид естеството на спора за предоставяне упражняването на
родителските права. В производствата по чл. 49 от СК, когато е налице спор
относно упражняването на родителските права по отношение на родените от брака
деца, обичайно се събират множество доказателства от различно естество и без
ограничения за представянето им, част от които са базирани на действия на
специализирани държавни органи по закрила на детето. Това обективно води до
по-голяма продължителност на производството и във въззивната инстанция в
случаите на изострен конфликт между родителите относно това кой от тях да
упражнява родителските права върху децата, какъвто е бил спорът, предмет на
процесното дело. В случая въззивният съд не е бездействал в нито един момент от
производството, нито е извършил такива необосновани процесуални действия по
движението на делото, които да са довели до неразумна продължителност на
процеса. Действията на съда, свързани с попълване на делото с доказателства,
респ. преценката му за относимостта на съответните доказателства към предмета
на спора, не могат да се преценяват в производството по чл. 2б от ЗОДОВ, тъй
като същите имат отношение към правилността на съдебния акт, а на обезщетение
по този ред не подлежат вредите, причинени от неправилни съдебни актове. При
разглеждане на делото следва да се търси баланс между правото на страните на
справедлив процес /предоставяне на всяка от тях на равна възможност да сочат
доказателства в подкрепа на твърденията или възраженията си/ и постигането на целта за разумност на продължителността
на производството. В този аспект бързината на процеса не може да бъде за сметка
на необходимата за правилното решаване на спора доказателствена обезпеченост на
спорните по делото факти. В случая, както бе посочено, събирането на голям обем
доказателства във въззивното производство е било обусловено от предмета на
делото и засилената процесуална активност на страните, и процесуалните действия
на съда са били в съответствие с принципите на чл. 8 и чл. 9 от ГПК.
Единственото забавяне в производството пред
СГС се констатира в срока на постановяване на въззивното решение, което е
обявено около 7 месеца след изтичане на инструктивния едномесечен срок.
Неспазването на инструктивния срок за изготвяне на решението не може да се
преценява изолирано и не може самостоятелно да обуслови извод за нарушаване на
правото на ищеца за разглеждане и решаване на делото в разумен срок, след като
обективно целият срок на провеждане на въззивното производство, с оглед
фактическата и правна сложност на делото и обема на събрания доказателствен
материал, броя на проведените съдебни заседания поради процесуалните искания на
двете страни, не надхвърля разумния такъв. В случая следва да се отчете и
безспорната изключителна натовареност на СГС в процесния период и представените
по делото доказателства за предприети в този период от компетентните органи
мерки за преодоляване на проблема с натовареността на този съдебен орган.
С оглед на гореизложеното,
изводът е, че продължителността на производството пред С.г.с. не е надхвърлило
разумния срок.
Поради липсата на първата
предпоставка от фактическия състав на чл. 2б от ЗОДОВ, предявените искове за
солидарно осъждане на ответниците за заплащане на обезщетение за вреди в
резултат на бавно правосъдие следва да се отхвърлят.
Само за пълнота следва да се посочи,
че от доказателствата по делото не се установява неимуществените вреди, които
ищецът твърди, че са му причинени, да са в пряка и непосредствена причинна
връзка с продължителността на производството, дори и да се приеме, че същото
надхвърля разумния срок. В тази връзка настоящият съдебен състав споделя
направения от първоинстанционния съд извод, че преживените от ищеца негативни
емоционални състояния се дължат на самото естество на спора, в основата на
който стоят особено конфликтните
отношения между страните по повод разкъсването на семейната им връзка и
породения от това изострен спор относно упражняването на родителските права по
отношение на двете им деца, а не на забавянето на производството, в частност на
забавянето в постановяването на въззивното решение. Районният съд е изложил
аргументирани от доказателствата по делото мотиви в тази насока, към които настоящият състав препраща на основание чл.
272 от ГПК. По същите съображения
неотносимо към преценката за причинно-следствена връзка между твърдените от
ищеца неимуществени вреди и продължителността на производството е изложеното в
исковата молба и поддържано във въззивната жалба възражение, че поради
непроизнасянето в срок на въззивното решение му е била отнета възможността за
касационна проверка на решението с оглед настъпилата междувременно
законодателна промяна във връзка с подлежащите на обжалване въззивни решения.
По същество това възражение е израз на несъгласието на ищеца с постановеното
въззивно решение и очакването му за евентуално ново решение в негова полза, но
отпадането на възможността за последваща инстанционна проверка няма отношение
към разумната продължителност на производството и не може да бъде източник на
неимуществени вреди за него, които да са в пряка и непосредствена причинна
връзка с тази продължителност.
Предвид съвпадането на изводите на
настоящата инстанция с тези на първоинстанционния съд, обжалваното решение
следва да бъде изцяло потвърдено.
С оглед изхода на делото пред настоящата
инстанция е направените от ответниците по жалба искания за разноски,
жалбоподателят следва бъде осъден да заплати на всеки от разноски за юрисконсултско възнаграждение в
размер на по 100 лв. на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК, вр. чл. 37 от ЗПП, вр.
чл 25, ал. 1 от Наредбата за заплащане на правната помощ.
Воден от горното, Софийски окръжен съд
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 3563 от 07.01.2019 г.,
постановено по гр.д. № 56107/2016 г. на С.р.с.
ОСЪЖДА О.Г.С. да заплати на С.р.с.
сумата 100 лв. разноски по делото.
ОСЪЖДА О.Г.С. да заплати на С.г.с.
сумата 100 лв. разноски по делото.
Решението
не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.