РЕШЕНИЕ
№….
гр. Добрич, 21.10.2019 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Добричкият
районен съд, Гражданска колегия, девети състав, в открито съдебно заседание,
проведено на тридесети септември две хиляди и деветнадесета година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ЛЮБОМИР ГЕНОВ
при
участието на секретаря Галина Христова сложи за разглеждане гр. дело №1162 по
описа за 2019 г. на ДРС, докладвано от районния съдия, и за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството е по чл.439 във връзка с 124 ал.1 от ГПК.
Образувано е по искова молба на М.И.Д. с
ЕГН ********** ***, чрез процесуалния представител адвокат Г.Д. с адрес ***,
срещу „ЕОС МАТРИКС”ЕООД с ЕИК *********, седалище и адрес на управление гр.
София, район „Витоша”, ж.к.”Малинова долина”, ул.”Рачо Петков – Казанджията”
№4-6, представлявано от управителя ***, по чл.439 от ГПК във връзка с чл124 ал.1 от ГПК за признаването за
установена недължимостта на следните суми, дължими в качеството му на поръчител
съгласно издаден на 04.08.2008 г. по частно гр. дело №1529/2008 г. по описа на
Районен съд – Добрич изпълнителен лист: 1) 11054.40 лева (единадесет хиляди
петдесет и четири лева и четиридесет стотинки), представляваща главница по
договор за банков кредит №051А00161/18.01.2006 г. (сключен между „ПРОКРЕДИТ
БАНК (БЪЛГАРИЯ)“АД – гр. София като кредитор, *** като кредитополучател и *** и
М.И.Д. като поръчители; вземанията са прехвърлени на ответника с договор за
цесия от 17.12.2014 г.), заедно със законната лихва върху нея от 31.07.2008 г.
до окончателното плащане. 2) 50.88 лева (петдесет лева и осемдесет и осем
стотинки), представляваща мораторна неустойка за забавено плащане на
просрочената главница за периода от 24.07.2008 г. до 30.07.2008 г. 3) 222.11
лева (двеста двадесет и два лева и единадесет стотинки), представляваща
сторените разноски - заплатена държавна такса по частно гр. дело №1529/2008 г.
по описа на ДРС. Ищецът твърди, че е станал поръчител на *** по получен от него
кредит от „ПРОКРЕДИТБАНК (БЪЛГАРИЯ)“АД – гр. София; въз основа на подадено от банката
заявление по чл.417 от ГПК е образувано частно гр. дело №1529/2008 г. по описа
на Районен съд – Добрич, като са издадени заповед за незабавно изпълнение и
изпълнителен лист за посочените суми, въз основа на който е образувано
изпълнително дело №20087370400449 по описа на ЧСИ Лучия Тасева, което е висящо
към настоящия момент; през 2015 г. ответното дружество поради изкупуване на
вземането на банката е било конституирано като взискател по изпълнителното
дело; процесните суми по издадения изпълнителен лист са недължими от ищеца поради
погасяването им по давност и извършените плащания от останалите длъжници; по
изпълнителното дело е извършен опис на 1/2 идеална част от жилището на ищеца на
15.04.2009 г., а последното изпълнително действие спрямо М.И.Д. е осъществено
през 2010 г. и се състои в опис на моторни превозни средства; след датата на
последното изпълнително действие в продължение на 2 години не са извършвани
такива и прекратяването на изпълнителното действие спрямо него е настъпило по право;
за ищеца съществува правен интерес от завеждането на отрицателните
установителни искове; до настоящия момент последващи изпълнителни действия не
са предприети нито от взискателя, нито от ЧСИ; изтекла е погасителната давност
за вземанията, поради което се настоява за уважаването на предявените искове и
присъждането на направените разноски.
В
законоустановения едномесечен срок е бил получен отговор от ответника, в който
е посочено, че предявените искове са допустими, но неоснователни; между страните
не се спори относно валидно възникналото облигационно правоотношение и относно
настъпилото частно правоприемство чрез сключения договор за цесия от ответника;
приложение намира общият петгодишен давностен срок, като давността по отношение
на вземането е прекъсвана с множество изпълнителни действия по изпълнително
дело №449/2008 г. на ЧСИ с рег. №737 в регистъра на КЧСИ – наложена е възбрана
на 25.11.2009 г.; насрочени са описи на движими вещи през 2010 г.; депозирана е
молба за налагане на запор върху трудово възнаграждение на 24.03.2011 г.,
вследствие на което са правени удръжки; отново е наложен запор върху трудово
възнаграждение на 22.03.2013 г., като от него са постъпвали плащания по
образуваното изпълнително дело до 2015 г.; депозирани са молби за налагане на
запор върху банкови сметки през 2017 г. и 2018 г.; установеният в чл.433 ал.1
т.8 от ГПК преклузивен срок тече за солидарните длъжници общо, а не
самостоятелно; не е налице бездействие на взискателя по изпълнителното дело в
продължение на 2 години, което да доведе до прекратяване на изпълнителното
дело; ако съдът приеме, че прекъсването засяга правната сфера само на един от
солидарните длъжници, то с оглед на постановеното Решение №170/17.09.2018 г. по
гр. дело №2382/2017 г. на ІV г.о. на ВКС давност по изпълнителното дело не е
текла до обявяването на Тълкувателно решение №2/2013 г. на ОСГТК на ВКС на
26.06.2015 г., тъй като дотогава е прилагано Постановление на Пленума на
Върховния съд №3/18.11.1980 г., според което образуването на изпълнителното
производство прекъсва давността и по време на него давност не тече; с
образуването на изпълнително дело №449/2008 година давността за вземането се
счита за прекъсната по силата на чл.116 буква в) от Закона за задълженията и
договорите, а по силата на посоченото по-горе постановление давността е спряла
да тече през цялото време на изпълнителното производство по силата на чл.115
ал.1 буква ж) от Закона за задълженията и договорите; плащането на погасено по
давност вземане е дължимо плащане; настоява за отхвърлянето на предявените
искове и присъждането на сторените разноски, като при условията на евентуалност
прави възражение за прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение от
ищеца.
В съдебното заседание на 11.07.2019 г.
ищецът чрез своя пълномощник е заявил, че предприемането на изпълнителни
действия по отношение на един от солидарните длъжници по изпълнителното дело не
води до прекъсване на срока по чл.433 ал.1 т.8 от ГПК спрямо другите длъжници,
в какъвто смисъл са Решение №83/11.04.2018 г. по гр. дело №1667/2017 г. на ІV
г.о. на ВКС и Решение №49/15.03.2018 г. по в. гр. дело №110/2018 г. по описа на
ДОС. В последното съдебно заседание той е посочил, че по делото безспорно е
доказано погасяването
по давност по отношение на ищеца на вземанията, а в същия смисъл е и Решение
№170/17.09.2018 г. по ГД №2917/2018 г. на IV г.о. на ВКС - когато
взискателят не е поискал извършването на изпълнителни действия в продължение на
две години и изпълнителното производство е прекратено по чл.433 ал.1 т. 8 от ГПК, нова погасителна давност за вземането започва да тече от датата, на която
е поискано или е предприето последното валидно изпълнително действие; становището
на ответника противоречи на разпоредбите
на чл.433 ал.1 т.8 от ГПК и чл.116 буква в) от Закона за задълженията и
договорите; ответникът твърди, че след като е образувано изпълнителното дело,
погасителната давност не тече докато трае изпълнителния процес и по този
начин отрича института на перемпцията,
като се е позовал на Решение №170/17.09.2018 г. по гр. дело № 2917/2018 г. на
ІV г.о. на ВКС и други решения на въззивни съдилища в страната, според които
отмяната на ППВС №3/18.11.1980 г., извършена с
т.10 от ТР №2/2013 г. от 26.06.2015 г. на ОСГТК на ВКС, действа за в бъдеще; след
постановяването на ППВС №3/18.11.1980 г. има изменения на обществено – икономическите условия и най-вече
същото е постановено по време на действието на ГПК от 1952 г. (отм.) и обслужва
социалистическите организации; то е постановено преди приемането на
действащата Конституция на Република
България от 1991 г. и преди
реформата на ГПК от 23.12.1997
г., с която са отменени някои от важните
проявления на служебното начало,
като например чл.4 от ГПК; действалата разпоредба на чл.330 ал.1 буква д) ГПК (отм.)
към момента на постановяването на ППВС №3/18.11.1980 г. е гласяла: „Когато
взискателят не поиска извършването на изпълнителни действия в продължение на
две години, с изключение на делата в полза на социалистическите организации и
за издръжка, и когато заяви писмено, че длъжникът прави вноски срещу
задължението си, изпълнителното дело се прекратява“; приетите в съдебната
практика преди 1991 г. разрешения в обратен смисъл са се основавали на
съществувалите задължения на органите по принудително изпълнение да проведат
служебно принудителното изпълнение до удовлетворяване вземанията на
социалистическата държава и на социалистическите организации като кредитори,
които съображения са в основата на ППВС №3/80 г., съгласно което погасителна
давност не тече, докато трае изпълнителния процес относно принудителното
осъществяване на вземането; тълкувателното решение тълкува закона, тълкува
правната норма, а след като едно тълкувателно решение е в противоречие с
нормата на закона, то не би могло да се прилага - ППВС №3/18.11.1980 г.; действително
съществуват двете решения на ІV г.о. на
ВКС, на които се е позовал ответника, но преобладаващата практика
на ВКС е в обратния смисъл с много повече решения, в това число и на ІV
г.о. на ВКС, като Решение №45 от
30.03.2017 г. по търговско дело №61273/2016 г.; Решение №324 от 28.12.2015 г. по гр. дело
№6730/2013 г. на ІІІ г.о. на ВКС; Решение №456/30.12.2015 г. по гр. дело
№4894/2013 г. на IV г.о. на ВКС и Решение №83 от 11.04.2018 г. по гр.
дело №1667/2017 г. на IV г.о. на ВКС; настоява за приемането
за установено, че процесните задължения на ищеца са погасени по давност, както
и присъждането на сторените по делото разноски.
Добричкият
районен съд, след като прецени събраните по делото доказателства, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
Предявените искове са процесуално допустими.
Исковете са за установяването на
недължимостта на сумата по издадения изпълнителен лист, поради което дали
образуваното въз основа на него изпълнително дело №449/2008 г. по описа на ЧСИ
с рег. №737 в регистъра на КЧСИ към настоящия момент е прекратено или е
трябвало да бъде прекратено няма значение за процесуалната му допустимост (при
издаден изпълнителен лист ответникът винаги може да пожелае повторното
образуване на изпълнително дело). Ищецът е изложил твърдения за настъпили
обстоятелства (изтеклата погасителна давност, а и направените плащания от
останалите длъжници) след издаването на изпълнителния лист, което обосновава
процесуалната допустимост на предявените искове по чл.439 от ГПК.
Разгледани по същество, исковете са
основателни.
Ищецът е доказал недължимостта на посочените
в исковата молба суми. Безспорно е установено по делото, че въз основа на
издадения по частно гр. дело №1529/2008 г. по описа на Районен съд – Добрич изпълнителен
лист е образувано изпълнително дело №20087370400449 (изпълнително дело №449/2008
г.) по описа на ЧСИ с рег. №737 в регистъра на КЧСИ за заплащането на сумата от
11054.40 лева неплатена главница по договор за банков кредит от 18.01.2006 г.,
заедно със законната лихва върху нея от датата на подаването на заявлението
(31.07.2008 г.) до окончателното плащане, 50.88 лева мораторна неустойка за
забавено плащане на просрочената главница за периода от 24.07.2008 г. до
30.07.2008 г. и 222.11 лева сторени разноски по частно гр. дело №1529/2008 г.
по описа на Районен съд – Добрич солидарно срещу кредитополучателя *** и
поръчителите *** и М.И.Д.. Основателни са твърденията на ищеца за погасяването
по давност спрямо него на дължимите суми. По делото е изискан и приет заверен
препис от образуваното изпълнително дело. От него става ясно, че от 02.08.2010
г. (датата на извършването на последното действие от съдебния изпълнител по
изпълнителното дело спрямо ищеца М.И.Д. – извършването на опис на моторни
превозни средства, които са негова собственост; спрямо другите длъжници по
изпълнителното дело има извършвани определени действия и на по-късен етап;
извършването на справки и проучването на имущественото състояние не
представлява такова изпълнително действие, в какъвто смисъл е и т.10 от
Тълкувателно решение №2/2013 г. от 26.06.2015 г. по тълкувателно дело №2/2013
г. на ОСГТК на ВКС) до датата на подаването на исковата молба (29.03.2019 г.)
са изтекли много повече от 5 години. Освен това с оглед на характера на
производството (отрицателни установителни искове за недължимост на парични
суми) определящ е не моментът на подаването на исковата молба, а на
приключването на устните състезания по настоящото дело (на 30.09.2019 г.;
действително след подаването на исковата молба на 24.06.2019 г. ЧСИ е
разпоредил налагането на запор върху сметките, банковите касетки и вземанията
на М.И.Д. по договори с „БАНКА ДСК“ЕАД, което съгласно т.5 от Тълкувателно
решение №3/2015 г. от 10.07.2017 г. по тълкувателно дело №3/2015 г. на ОСГТК на
ВКС само по себе си би представлявало такова изпълнително действие, но няма
данни за съобщаването му както на длъжника, така и на банката; така или иначе
това изпълнително действие е извършено много след прекратяването по право на
изпълнителното производство спрямо поръчителя – ищец поради неизвършването на
изпълнителни действия в продължение на повече от 2 години на основание на
чл.433 ал.1 т.8 от ГПК). С постановените по реда на чл.290 от ГПК Решение
№94/27.07.2010 г. по търговско дело №943/2009 г. на І т.о. на ВКС и Решение
№45/30.03.2017 г. по гр. дело №61273/2016 г. на ІV г.о. на ВКС е прието, че когато
кредиторът се е снабдил по облекчената процедура по чл.242 от ГПК (отм.),
респективно по чл.410 и чл.417 от действащия ГПК с изпълнителен лист, то правните
му последици не се приравняват на съдебно решение, постановено в исковия
процес, поради което срокът на давността съвпада с давностния срок за погасяването
на вземането, предмет на това производство, като разпоредбата на чл.117 ал.2 от
Закона за задълженията и договорите не намира приложение. Съгласно чл.111 буква
б) от Закона за задълженията и договорите с изтичане на тригодишна давност се
погасяват вземанията за обезщетения и неустойки от неизпълнен договор.
Доколкото в настоящия случай едно от вземанията е това за неустойка, то се погасява
с изтичането на кратката тригодишна давност от извършването на последното
действие на принудително изпълнение. Ответникът не е представил никакви
доказателства за прекъсването или спирането на давността спрямо ищеца на
основание на чл.116 и чл.115 от Закона за задълженията и договорите и дори нещо
повече – от изисканото изпълнително дело (което към настоящия момент все още не
е прекратено) се установява, че след 02.08.2010 г. няма предприемани никакви изпълнителни
действия спрямо него. В този смисъл е и заключението на вещото лице, което
сочи, че по изпълнителното дело няма постъпили плащания от М.И.Д. (извършените
плащания от главния длъжник *** са в размер на 4257.50 лева, а от другия
поръчител ***хариев са в размер на 9097.42 лева). Съдебната практика (в това
число и задължителната такава, обективирана в т.10 от Тълкувателно решение
№2/2013 г. от 26.06.2015 г. по тълкувателно дело №2/2013 г. на ОСГТК на ВКС) е
категорична, че когато взискателят не е поискал извършването на изпълнителни
действия в продължение на две години и изпълнителното производство е прекратено
по чл.433 ал.1 т.8 от ГПК (чл.330 ал.1 буква д) от отменения ГПК) нова
погасителна давност за вземането започва да тече от датата, на която е поискано
или е предприето последното валидно изпълнително действие. В този смисъл са
както постановените по реда на чл.290 от ГПК Решение №45/30.03.2017 г. по гр. дело №61273/2016 г. на IV
г. о. на ВКС, Решение №324/28.12.2015 г. по гр. дело №6730/2013 г. на ІІІ г.о.
на ВКС и Решение №456/30.12.2015 г. по гр. дело №4894/2013 г. на ІV г.о. на
ВКС, така и константната практика на Окръжен съд – Добрич (Решение
№49/15.03.2018 г. по в. гр. дело №110/2018 г.). Действително съществува
допълнително посоченото от ответника в молбата му от 11.06.2019 г. Решение
№170/17.09.2018 г. по гр. дело №2382/2017 г. на ІV г.о. на ВКС, според което
при висящо изпълнително дело давност не тече до обявяването на посоченото
по-горе тълкувателно решение на 26.06.2015 г. (и в този случай от 26.06.2015 г.
до подаването на исковата молба вземането за неустойка би било погасено по
давност), но същото е изолирано. Освен това настоящата хипотеза е различна –
дори и да приемем, че преди 26.06.2015 г. по време на висящ изпълнителен процес
давност не тече, то по отношение на ищеца – поръчител последното изпълнително
действие е извършено на 02.08.2010 г., след което на основание на чл.433
ал.1 т.8 от ГПК поради неизвършването на изпълнителни действия повече от 2
години изпълнителното производство спрямо него се счита за прекратено по силата
на закона (по право) на 03.08.2012 г. (по този въпрос съдебната практика е
единна и непротиворечива), а оттогава до подаването на исковата молба са
изминали много повече от 5 години. Неоснователно е и другото възражение на
ответника, че установеният в чл.433 ал.1 т.8 от ГПК преклузивен срок тече за
солидарните длъжници общо, а не самостоятелно – това би противоречало на
основните начала на гражданското право, на дадените разяснения в посоченото
по-горе тълкувателно решение, а и съдебната практика е категорично в обратния
смисъл (постановените по реда на чл.290 от ГПК Решение
№456/30.12.2015 г. по гр. дело №4894/2013 г. на ІV г.о. на ВКС и Решение
№83/11.04.2018 г. по гр. дело №1667/2017 г. на ІV г.о. на ВКС – във второто
решение по изрично поставения въпрос, по който е допуснато касационно
обжалване, е прието, че предприемането на изпълнително действие по отношение на
един от солидарните длъжници по изпълнителното дело не води до прекъсване на
срока по чл.433 ал.1 т.8 от ГПК по отношение на останалите длъжници). Освен
изложеното трябва да се отбележи, че съгласно намиращите се по делото документи
и в съответствие със заключението на вещото лице значителна част от
задълженията по изпълнителното дело са платени от останалите длъжници, което
ползва ищеца и следва да бъде отчетено в настоящото производство. Затова
предявените искове са основателни и следва да бъдат уважени.
С оглед на
изхода от спора и на основание на чл.78 от ГПК ответното дружество трябва да
бъде осъдено да заплати на ищеца направените от него разноски в размер на
1766.18 лева (в това число 542.18 лева внесена държавна такса, 1000 лева
заплатено адвокатско възнаграждение (същото не е прекомерно с оглед на
размерите на предявените два иска), 200 лева внесен депозит за изготвянето на
заключението и заплатените 24 лева такса за изготвянето на препис от изпълнителното
дело).
Водим от горното и на основание на чл.439 във
връзка с чл.124 ал.1 от ГПК, Добричкият районен съд
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА
УСТАНОВЕНО в отношенията между страните
по делото, че М.И.Д. с ЕГН ********** *** не дължи на „ЕОС МАТРИКС”ЕООД с ЕИК
*********, седалище и адрес на управление гр. София, район „Витоша”,
ж.к.”Малинова долина”, ул.”Рачо Петков – Казанджията” №4-6, представлявано от
управителя ***, следните суми, дължими в качеството му на поръчител съгласно
издаден на 04.08.2008 г. по частно гр. дело №1529/2008 г. по описа на Районен
съд – Добрич изпълнителен лист: 1) 11054.40 лева (единадесет хиляди петдесет и
четири лева и четиридесет стотинки), представляваща главница по договор за
банков кредит №051А00161/18.01.2006 г. (сключен между „ПРОКРЕДИТ БАНК
(БЪЛГАРИЯ)“АД – гр. София като кредитор, *** като кредитополучател и *** и М.И.Д.
като поръчители; вземанията са прехвърлени на ответника с договор за цесия от
17.12.2014 г.), заедно със законната лихва върху нея от 31.07.2008 г. до
окончателното плащане. 2) 50.88 лева (петдесет лева и осемдесет и осем
стотинки), представляваща мораторна неустойка за забавено плащане на
просрочената главница за периода от 24.07.2008 г. до 30.07.2008 г. 3) 222.11
лева (двеста двадесет и два лева и единадесет стотинки), представляваща
сторените разноски - заплатена държавна такса по частно гр. дело №1529/2008 г.
по описа на ДРС
ОСЪЖДА „ЕОС МАТРИКС”ЕООД с ЕИК *********, седалище и адрес на управление гр. София, район „Витоша”, ж.к.”Малинова долина”, ул.”Рачо Петков – Казанджията” №4-6, представлявано от управителя ***, да заплати на М.И.Д. с ЕГН ********** *** направените от него разноски по гр. дело №1162/2019 г. по описа на ДРС в размер на 1766.18 лева (хиляда седемстотин шестдесет и шест лева и осемнадеест стотинки).
РЕШЕНИЕТО подлежи
на обжалване пред Окръжен съд - Добрич в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: