№ 368
гр. София, 01.11.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, VI ПЪРВОИНСТАНЦИОНЕН
ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети октомври
през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Росина Н. Дончева
при участието на секретаря Велислава Ем. Карамихова
в присъствието на прокурора И. Хр. М.
като разгледа докладваното от Росина Н. Дончева Гражданско дело №
20231800100326 по описа за 2023 година
Производството по делото е образувано по подадена от Л. С. Г., с
ЕГН ********** и Б. Г. Г., с ЕГН **********, двамата с адрес в гр. С.,
ул. „Т. П.“ №.., представлявани от упълномощения от тях адв. Р. К. от
САК, искова молба срещу А. Л. Г., с ЕГН ********** и адрес в гр. С.,
ул. „Т. П.“ №.. за прекратяване на допуснато с влязло в законна сила
на 17. 06. 1987 г. Решение от 10. 06. 1987 г. по гр. д. № 249/1987 г. по
описа на Самоковски районен съд, пълно осиновяване по чл. 61 СК
(отм.) от двамата ищци като осиновители на ответника, със запазване
на даденото при осиновяването име на последния. Претендират и
присъждане на направените от тях разноски за производството.
В исковата молба се посочва, че ищците са съпрузи, за което е
съставен акт за сключен граждански брак № ..../........... г. на О.С.. С
Решение от 10. 06. 1987 г., постановено по гр. д. № 249/1987 г. на РС –
Самоков, влязло в сила на 17.06.1987г. осиновили ответника А. Л. Г.
при условията на пълно осиновяване, когато той бил на 40 дни.
Отгледали и обгрижвали детето по най-добрия възможен начин в
спокойна семейна среда, възпитавали го на взаимно уважение,
доверие, обич, стараейки се да установят връзка като родители и дете.
Твърди се, че от 16-тата си годишна възраст ответникът започнал
1
да употребява алкохол и наркотици, прекъснал образованието си в гр.
С., без съгласието на ищците, заминал в гр. София, където се
установил да живее и през което време те продължавали да го
подкрепят финансово. След завръщането му в гр. С., последните го
мотивирали да завърши средното си образование, помогнали му и да
запише и завърши други курсове, с цел придобИ.не на допълнителна
професионална квалификация. Независимо от това ответникът
продължавал да се държи грубо с тях – обиждал ги, правел скандали,
настоявал да му дават пари. Стигнало се до там, че извършил
престъпление, за което бил осъден и изтърпял наказание в затвор,
където ищците го посещавали и му носели храна. След изтърпяване
на наказанието си ответникът започнал да изнася семейни вещи и да
ги продава, включително и такИ. със сантиментална стойност, което
допълнително ги огорчило. Впоследствие, през 2013 г., ответникът
решил да замине в чужбина, като разходите по заминаването му били
поети от ищците. От тогава до настоящия момент той продължавал да
живее в Англия, а комуникацията между тях се осъществява чрез
мобилни приложения и се свеждала до това да им иска пари, каквито
те му изпращат според възможностите си. В случай, че му откажели
изпращането на средства той ставал агресивен, отправял обиди и
заплахи не само към тях, но и към близките им роднини.
Ищците твърдят, че заканите и заплахите към тях от страна на
ответника предизвиквали сериозни притеснения за живота и здравето
им, поради което били принудени да подадат жалба срещу него в
полицейското управление в града, от където да потърсят защита.
Отделно от това и двамата не били в добро здраве, имали нужда от
помощ и съдействие, каквото не получавали от ответника, а
последният дори не се интересувал от това.
Ищците твърдят, че повече от 10 години не са виждали
ответника, а отправените от негова страна към тях заплахи, обиди,
както и незаинтересоваността му към тях довели до дълбоко
разстройство в отношенията помежду им, до пълен разрив на връзката
между тях, от което възниквал правният им интерес да предявят
настоящия иск за прекратяване на осиновяването.
На ответника е изпратен препис от исковата молба чрез
назначения му особен представител – адв. К. П. от САК /в
последствие заменен с адв. Г. М./, който в срока по чл. 131 ГПК е
депозирал писмен отговор, в който заявява становището си по иска.
Счита същия за неоснователен и недоказан, изложените факти за
неверни, неотносими и обуславящи тяхната вина, а не тази на
2
ответника. Посочените от ищците проблеми в тийнейджърска възраст
говорели по-скоро за зле изпълнени родителски задължения от тяхна
страна, отколкото за лошо поведение на ответника. От изнесеното в
исковата молба се установявало, че ответникът не получавал, а
ищците не смятали за нужно да му осигурят лични финансови
средства, преди навършването му на пълнолетие. Ставало също така
ясно, че дългият период, в който ответникът не се връщал в дома си в
България, говорел за трудности, които последният имал в чужбина,
което пък било житейски нелогично да доведе до дълбокото
разстройство на връзката между осиновен и осиновители. Оспорва
твърденията за тежкото провинение на ответника спрямо ищците, с
отправяни от него заплахи, закани и обиди. Оспорва и твърденията за
евентуални негови осъждания и действия спрямо имуществото на
ищците.
Становище по иска е подадено и от контролиращата страна –
Софийска окръжна прокуратура, чрез прокурор Р. Ц., в което посочва,
че искът е допустим, а по основателността ще вземе становище след
събиране и обсъждане на доказателствения материал.
В съдебно заседание ищците, чрез адв. К. и ответника, чрез
назначения му особен представител, адв. М. изразяват становище за
основателност на иска и молят да бъде уважен. Представителят на
Софийска окръжна прокуратура изразява становище за основателност
на молбата и прекратяване на пълното осиновяване.
Съдът, като съобрази правните доводи на страните, събраните
писмени и гласни доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност,
съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено
следното от фактическа страна.
Основателността на иска с правно основание чл. 106, ал. 1, т. 2
СК предполага установяването от ищците на тежко провинение
извършено от ответника А. Г. и обстоятелства, дълбоко разстройващи
отношенията между осиновителите и осиновения, при което е
неоправдано съхраняването на осиновителната връзка.
С решение от 10.06.1987 г., постановено по гр. д. № 249/1987 г.
по описа на РС-Самоков, в сила от 17.06.1987 г., е допуснато пълното
осиновяване на детето В. В.Н., роден на ............ г., от осиновителите
Б. Г. Ч. и Л. С. Г.. С решението е допусната промяна в имената на
осиновеното дете от В. В.Н. на А. Л. Г..
От удостоверение за раждане, издадено от основа на акт за
раждане № ..../............ г., съставен в гр. С. е видно, че осиновителите
3
са вписани като рождени родители на ответника А. Л. Г..
Видно от удостоверение за идентичност на лице с различни
имена изх. № 970/10.05.2023 г. на О.С., Б. Г. Г. и Б. Г. Ч. са имена на
едно и също лице.
Видно от ЕР на ТЕЛК № .... от .../............ г., на Л. С. Г. е
определена 100% вид и ст. на увр. с чужда помощ, с пожизнен срок, с
водеща диагноза „Първична глаукома с отворен ъгъл“.
От представената медицинска документация на ищцата Б. Г. Г. –
рецептурна книжна на хронично болния и медицинско направление от
10.05.2023 г., издадено от д-р И.. Ц. се установява, че е с
дългогодишна артериална хипертония и захарен диабет тип 2.
Приложена по делото е преписка с вх. № ......-..../.............. г. по
описа на РУ-Самоков по жалба на Б. Г. Г., Г. В. Ч. и Е. В. Ч., ведно с
докладна записка за извършената проверка. Жалбите касаят твърдения
за извършен психически тормоз по телефона от страна на ответника
А. Л. Г..
Видно от свидетелство за съдимост на А. Л. Г., ответникът е
осъждан за престъпление по чл. 195, ал. 1, т. 3, пр. 2, чл. 194, ал. 1 от
НК и чл. 354а, ал. 1, алт. 4, хип. 1, алт. 5 от НК, за което са му
наложени наказания.
По делото са събрани гласни доказателства, чрез разпит на
свидетелите В. Г. Ч. и Г. В.Ч..
Свидетелят В. Ч. /брат на Б. Г./ знае, че неговият племенник А. Г.
е осиновен от ищците. Посочва, че ищците се отнасяли и се грижели
за него с много любов, бил задоволен с всичко. Като навършил 16-17
годишна възраст започнал конфликти с родителите си. А. постоянно
искал пари, започнал да ги обижда, да ги псува, започнал да
употребява алкохол. След като завършил гимназия, А. заминал за
Англия и от тогава не се бил връщал в България. В комуникацията,
която осъществявал по интернет с родителите си, постоянни им искал
пари, отправял закани и обиди към тях. А. знаел, че родителите са му
с влошено здравословно състояние, за което не се е погрижил по
никакъв начин и не ги е подкрепил. Свидетелят е чувал заплахите,
които ответникът е отправял към своите родители, които били „Трябва
да дойда да се разправям с целия Чешмеджийски род“, „Тези пари не
са ми достатъчни“, „Трябват ми пари за цигари и била“. От
отправената агресия към тях, ищците били уплашени и се страхували.
От разпита на свидетеля Г. Ч. се установява, че А. Г. е негов
първи братовчед, който преди десет години заминал в чужбина и не се
4
е прибирал при родителите си. Според свидетеля ищците са тежко
болни и се нуждаят от помощ, която ответникът не им оказва и не се
интересува от тях. Той комуникирал с тях предимно да им иска пари и
да отправя заплахи към тях със следните думи: „гюбрища“,
„боклуци“, „свиньо“ като казвал, че всички били виновни за това, че
няма пари. Ищците са страхували от него и от това да не им навреди.
А. бил уведомен, че баща му е тежко болен, но не показал никаква
съпричастност.
От представеното становище от ДСП–Самоков се установява, че
е извършена социална анкета само с ищцата, тъй като Л. Г. е с
влошено здравословно състояние. Ищцата споделила, че проблемите в
семейството са започнали преди повече от 10 години. А. Г. се намирал
в Англия и не е посещавал дома на родителите си повече от 10 години.
По телефона упражнявал тормоз върху тях за пари и отправял закани.
Родителите му се страхуват, че може един ден да се завърне, да
продължи да ги тормози и да ги изгони от къщата.
От представената справка от Областна дирекция на МВР-С. се
установява, че за периода от 01.01.2014 г. до 28.02.2024 г. няма данни
за пътувания за лицето А. Л. Г., но след 01.01.2007 г. данните са
непълни, поради проверка по метода „преценка на риска“ на ГКПП.
Приетото по делото заключение по допуснатата съдебно-
счетоводна експертиза дава заключение, че преводите от Л. С. Г. към
А. Л. Г. през системата за парични плащания трансфер „Wise“ за
периода от м. януари 2017 г. до м. януари 2022 г. вкл. са в общ размер
на 27 561,08 британски паунда, с левова равностойност 62 905,50
лева, като за извършените преводи са изплащани и такси.
Приетата по делото съдебно-компютърна експертиза дава
заключение, че А. Л. Г. е титуляр на имейл адрес
**************@*****.***. От този имейл адрес са изпратени
приложените на страници от 27 до 49-та електронни писма по делото
към имейл адрес lubo ********@***.**, чиито титуляр е ищеца Л. С.
Г..
При така установените факти съдът прие, че се е осъществило
основанието по чл. 106, ал. 1, т. 2, пр. 1 и пр. 2 СК за прекратяване на
осиновяването на ответника от ищците – тежко провинение от
ответника и други обстоятелства, дълбоко разстройващи отношенията
между осиновител и осиновен.
"Тежко провинение" по смисъла на цитираната разпоредба е
5
виновно противоправно поведение на осиновителя или осиновения,
изразяващо се в грубо неизпълнение на произтичащите от
осиновяването задължения. Другият елемент от фактическия състав
на това основание за прекратяване на осиновяването е свързан с
начина, по който това "тежко провинение" се е отразило върху
отношенията между осиновителя и осиновения. Не е необходимо
деянието да бъде престъпление, достатъчно е то да бъде морално
осъдително.
Според настоящия състав ищците установиха, че А. Г. е
осъществил виновно противоправно поведение по отношение на тях,
довело до изпразване от съдържание на връзката осиновител -
осиновен. Установи се по делото от свидетелските показания на св.
Чешмеджийски трайно неуважително поведение от страна на
ответника към ищците, упражняване на системен тормоз, изразяващ
се в изнудване за пари и отправяне на заплахи за физическо насилие.
От приложената кореспонденция между страните може да се направи
извод, че отношението на ответника към осиновителите му е основано
само на възможността да получава пари от тях. Провинението в
случая се осъществява и чрез бездействие – неполагане на грижи за
ищците и безразличие към в тях в период, в който и двамата са със
силно влошено здравословно състояние и имат нужда от грижи и
внимание.
Налице е и втората предпоставка по чл. 106, ал. 1, т. 2, пр. 1 пр. 2
СК за прекратяване на осиновяването на ответника от ищците –други
обстоятелства, дълбоко разстройващи отношенията между осиновител
и осиновен. Преценката дали сочените от ищеца обстоятелства
дълбоко разстройват отношенията между страните е в правомощията
на съда във всеки конкретен случай, като тази преценка законът не
свързва с установяването на вина /така решение № 170/22.08.2013 г. по
гр. д. № 902/2012 г., ІV г. о. /.
От показанията и на двамата свидетели, които съдът кредитира
като обективни се установява, че ищците са полагали адекватни
грижи, за изграждане на емоционална връзка между тях и осиновения
А. Г., но въпреки това, са останали неуспешни. След навършване на 16
годишна възраст, ответникът започнал конфликти с родителите си -
постоянно искал пари, обиждал ги, псувал ги, употребявал алкохол. В
комуникацията, която осъществявал по интернет с родителите си,
постоянно отправял закани и обиди – наричал ги „гюбрища“,
„боклуци“, „свиньо“, „Трябва да дойда да се разправям с целия
Чешмеджийски род“. А. знаел, че родителите му били с влошено
6
здравословно състояние, за което не се е погрижил по никакъв начин
и не ги е подкрепил.
Характерът на обстоятелствата, разстройващи отношенията
между осиновител и осиновен, може да бъде различен, като е без
значение кой е причинителят на това състояние. Не е необходима и
вина за настъпването му.
Съобразно установеното от фактическа страна, страните са
прекъснали напълно контактите помежду си повече от десет години,
което е достатъчно основание да се приеме, че е налице дълбоко
разстройване на връзката осиновен-осиновител и до пълното и
непреодолимото й изпразване от съдържание.
Приетата съдебно счетоводна експертиза категорично
установява, че Л. С. Г. е направил парични преводи към сметка на
ответника А. Л. Г., през системата за парични плащания трансфер
„Wise“, за периода от м. януари 2017 г. до м. януари 2022 г. вкл. в общ
размер на 27 561,08 британски паунда, с левова равностойност
62 905,50 лева. В този период ответникът не само не се е
поинтересувал за родителите си, а е продължил да ги изнудва да му
изпращат парични преводи, без да се интересува от техните нужди и
финансови възможности.
От събраните доказателства, преценени в тяхната съвкупност
съдът достига до категоричен извод, че е неоправдано продължаване
на осиновителната връзка, която е лишена от необходимото
съдържание на взаимоотношенията, основаващи се на взаимна обич,
уважение, доверие и съпричастност.
По изложените съображения предявеният иск следва да се уважи,
с произтичащите от това последици. Ищците са дали изрично
съгласие, ответникът да запази името си, дадено при осиновяването,
поради което съгласно разпоредбата на чл. 18, ал. 4 ЗГР съдът следва
да постанови запазване на името на ответника.
С оглед изхода на спора, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК,
ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищците разноски в
размер на общо 3031,14 лева, съгласно представен списък по чл. 80
ГПК /л. 282 от делото/.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
7
ПРЕКРАТЯВА на основание чл. 106, ал. 1, т. 2 СК пълното
осиновяване, допуснато решение от 10.06.1987 г., постановено по гр.
д. № 249/1987 г. по описа на РС-Самоков, в сила от 17.06.1987 г.,
между А. Л. Г. (с рождени имена В. В.Н.), ЕГН: **********, роден на
............ г., от една страна като осиновен, и осиновителите Б. Г. Г., ЕГН:
**********, и Л. С. Г., ЕГН: **********, от друга като осиновители,
поради тежко провинение от страна на осиновения и наличие на
обстоятелства, които дълбоко разстройват отношенията между
осиновителите и осиновения.
ПОСТАНОВЯВА на основание чл. 18, ал. 4 ЗГР осиновеното
лице да запази името, дадено при осиновяването – А. Л. Г. и вписване
в регистрите на гражданското състояние на произтичащите от
решението промени.
ОСЪЖДА А. Л. Г., с ЕГН ********** и адрес в гр. С., ул. „Т.
П.“ №.. да заплати на Л. С. Г., с ЕГН ********** и Б. Г. Г., с ЕГН
**********, двамата с адрес в гр. С., ул. „Т. П.“ №.. разноски по
делото, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, в размер на общо 3031,14
лева.
Да се изпрати служебно заверен препис от настоящото решение
след влизането му в сила на О.С., за изпълнение на следващите се
действия по актовете за раждане от длъжностното лице по
гражданското състояние.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред
Апелативен съд – гр. София в 2-седмичен срок от получаване на
препис от него от страните и СОП.
Съдия при Софийски окръжен съд: _______________________
8