Решение по дело №1249/2021 на Районен съд - Бургас

Номер на акта: 261020
Дата: 27 юли 2021 г. (в сила от 29 септември 2021 г.)
Съдия: Иван Георгиев Дечев
Дело: 20212120101249
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 22 февруари 2021 г.

Съдържание на акта

 

Р Е Ш Е Н И Е

 

261020      27.07.2021 година       гр. Бургас

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

Бургаски районен съд                                          ХХ граждански състав

На двадесет и осми юни                                      две хиляди двадесет и първа година

в публично заседание в следния състав:

 

                                                    ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАН ДЕЧЕВ

                                                                 

 

при секретар Светлана Тонева 

изслуша докладваното от съдията Иван Дечев

гражданско дело № 1249/2021г.

и за да се произнесе взе в предвид следното:       

 

 

               Производството по делото е образувано по исковата молба на Билт Бокс” ЕООД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление ****, представлявано от Й.А.М. против “Калекс-10“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***, представлявано от К.Д.Е. за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 2195.20 лева главница, дължима за изработени и доставени интериорни врати и входна врата и сумата от 777.42 лева мораторна лихва за забава за периода от 07.08.2017г. до 19.02.2021г., ведно със законната лихва върху главницата от завеждане на делото до изплащането.

               Твърденията са, че ищецът по възлагане на ответника е изработил 4 броя интериорни врати с обработка на баня, 12 броя интериорни врати и 1 брой българска входна врата “дъб“. За извършените изработка и доставка ищецът издал фактура № ***г. за 2500 лева с ДДС и фактура № ***г. за 3890.40 лева с ДДС. Стоките били доставени и приети от възложителя без забележки и били подписани приемо-предавателни протоколи. Сумите по фактурите следвало да бъдат платени в 14-дневен срок от получаването на фактурата. Направени са от страна на ответника частични плащания по фактурите – на 11.08.2017г. са платени 1250 лева, на 19.09.2017г. са платени 1945.20 лева, а на 27.11.2017г. са платени 1000 лева. Чрез тези плащания ответникът признал извършването на услугата. Други плащания не са правени, въпреки проведените многобройни разговори. Моли се исковете да се уважат. Исковете са по чл.266 ЗЗД вр. чл.79 ЗЗД и чл.86 ЗЗД.

               Ответното дружество е подало отговор в срока по чл.131 ГПК, с който оспорва исковете. Платило е 50% от цената по фактурите, преди тяхното издаване, тъй като това било условието, което ищецът бил поставил за започване на работата. В случая датата на фактурите не е определяща за възникване на задължението за плащане. Доставката на входната врата от дъб била забавена и извършена едва през февруари 2018г. При монтажа й се установило, че тя имала видими дефекти и лицето, в чието обект тя трябвало да се монтира, отказало да я приеме. При прекратяване на поръчката за вратата, на лицето била възстановена платената авансово сума от 3000 лева. Ищецът обещавал да си вземе обратно вратата, или да компенсира ответника с 1250 лева или да извърши ремонт на вратата, ни тези обещания не били изпълнени. Вратата сега се съхранява в склад на ответника, който иска да я върне на ищеца, а той да му възстанови платената сума. Ответникът заявява, че общият размер на задължението му, описан в неговото счетоводство, е 2195.20 лева, а не 3195.20 лева. Моли за отхвърляне на иска.

               При преценка на събраните по делото доказателства и като съобрази релевантните за случая законови разпоредби съдът достигна до следните фактически и правни изводи:

               Исковете за главницата са основателни.

               По делото са представени 2 броя фактури, съставени по повод изработването и доставянето на българска входна врата /1 бр./ и интериорни врати /16 бр./ Това са фактури ***г. за сумата от 2500 лева с ДДС и ***г. за сумата от 3890.40 лева с ДДС. Фактурите са издадени от ищеца /с тогавашно наименование Клевър Доорс ЕООД/, за клиента Калекс-10 ЕООД, ответник по делото. Съдържанието на фактурите не се оспорва от ответника, който не оспорва и облигационната връзка, възникнала на основание уговорката за изработване и доставяне на вратите.

               Данните сочат, че ищецът е изпълнил задължението си да изработи и предаде вратите. Доказателство за това са представените приемо-предавателни протоколи, подписани от представител на ответника като приемаща страна, с предмет българска входна врата и интериорни врати. Следователно ищецът е изправна страна по договора – той е предал изработените врати в държане на клиента.

               От своя страна възложителят е длъжен да заплати уговорените възнаграждения по фактурите. Той не е оспорил цените по фактурите, поради което БРС намира, че тези цени са правдоподобни и обвързват страните по сделката.

               Данните, представени от самия ищец сочат, че сумите по фактурите са частично платени от ответника преди завеждане на делото. По фактура ***г. са платени 1250 лева на 11.08.2017г., а по фактура ***г. са платени 1945.20 лева на 19.09.2017г. и 1000 лева на 27.11.2017г. Остава неплатен остатък от 1250 лева по първата фактура и неплатен остатък от 945.20 лева по втората фактура. Тези суми се дължат от ответника.

               Възраженията на ответника, впрочем не много последователни, не се доказват по делото. От една страна се признава предаването на вратите, но се заявява, че протоколите за предаване нямат дата. Заявява се също, че входната врата от дъб имала видими дефекти, поради което ищецът бил длъжен да я замени с друга врата или да я ремонтира. Същевременно ответникът заявява, че размерът на задълженията му към ищеца е 2195.20 лева, т.е. признава се задължението, предмет на настоящото дело. БРС намира, че доколкото вратите са били приети надлежно с приемо-предавателните протоколи, то следва да се счете, че качеството им е изрядно, тъй като ответникът не е имал възражения по вратите при тяхното приемане. Впрочем в този смисъл са и самите протоколи, в които е записано, че приемащата страна приема предаденото без възражения по отношение на количество и качество. Ето защо не се доказва твърдението, че вратата имала дефект. Не се доказва и че ответникът е уведомил ищеца за дефекта и че са водени преговори между тях за отбив от цената или ремонт на вратата. От друга страна ответникът признава задълженията си по размер, а именно че възлизат на 2195.20 лева, колкото се търсят с исковата молба.

               По горните мотиви искът за главницата е основателен, тъй като ищецът е изработил и доставил вратите в полза на ответника. Ясна е цената на договора, доказва се и неплатеният остатък по всяка от фактурите. Следва решение, с което ответникът се осъди да заплати на ищеца 2195.20 лева неплатен остатък от възнаграждение за изработени и доставени интериорни врати и входна врата, ведно със законната лихва от завеждане на делото до изплащането.

               По претенцията за мораторни лихви съдът отчита следното:

               Сделката е търговска. Съгласно чл. 303а, ал. 3 от ТЗ, ако не е уговорен срок за плащане, паричното задължение трябва да бъде изпълнено в 14-дневен срок от получаване на фактура или на друга покана за плащане. Когато денят на получаване на фактурата или поканата за плащане не може да се установи или когато фактурата или поканата са получени преди получаване на стоката или услугата, срокът започва да тече от деня, следващ деня на получаване на стоката или услугата, независимо че фактурата или поканата за плащане са отпреди това. В случая във фактурите няма посочен падеж, поради което сумите по тях трябва да бъдат платени в 14-дневен срок от получаване на всяка фактура. Следователно, доколкото ответникът не е платил сумите в срок, за първата фактура той е изпаднал в забава на 22.08.2017г., а за втората фактура е изпаднал в забава на 03.10.2017г.

               По първата фактура, за периода от 22.08.2017г. до 19.02.2021г. се дължи лихва за забава в размер на 443.75 лева, изчислена по чл.162 ГПК, а по втората фактура, за периода от 03.10.2017г. до 19.02.2021г. се дължи лихва за забава в размер на 324.52 лева. За тези размери е основателен и искът за лихвите. Следва решение, с което ответникът се осъди да заплати на ищеца посочените лихви, като се отхвърли искът за горниците до претендираните с исковата молба суми, както и за част от периодите, а именно от 07.08.2017г. до 21.08.2017г. по първата фактура и от 18.09.2017г. до 02.10.2017г. по втората фактура.

               С оглед изхода на делото, на основание чл.78, ал.1 ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца съдебно – деловодни разноски в размер на 708.03 лева, сбор от заплатени държавна такса и адвокатски хонорар, съразмерно на уважената част от исковете.

               Така мотивиран Бургаският районен съд

 

                                                Р Е Ш И:

 

               ОСЪЖДА “Калекс-10“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***, представлявано от К.Д.Е. да заплати на Билт Бокс” ЕООД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление ****, представлявано от Й.А.М. сумата от 2195.20 лева /две хиляди сто деветдесет и пет лева и двадесет стотинки/ неплатен остатък от главница, дължима за изработени и доставени интериорни врати и входна врата, сбор от следните суми: 1250 лева по фактура № ***г. и 945.20 лева по фактура № ***г., ведно със законната лихва върху главницата от 2195.20 лева, считано от подаване на исковата молба – 22.02.2021г. до изплащането, сумата от 768.27 лева /седемстотин шестдесет и осем лева и двадесет и седем стотинки/ мораторна лихва, сбор от следните суми: 443.75 лева по фактура № ***г. за периода от 22.08.2017г. до 19.02.2021г. и 324.52 лева по фактура № ***г. за периода от 03.10.2017г. до 19.02.2021г., като ОТХВЪРЛЯ иска за горницата над 768.27 лева мораторна лихва до 777.42 лева и за периода от 07.08.2017г. до 21.08.2017г. по фактура № ***г. и от 18.09.2017г. до 02.10.2017г. по фактура № ***г.

               ОСЪЖДА “Калекс-10“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***, представлявано от К.Д.Е. да заплати на Билт Бокс” ЕООД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление ****, представлявано от Й.А.М. сумата от 708.03 лева /седемстотин и осем лева и три стотинки/ съдебно – деловодни разноски.

               Решението подлежи на обжалване пред Бургаския окръжен съд в двуседмичен срок от съобщаването.

 

 

    Вярно с оригинала: СТ                                             РАЙОНЕН СЪДИЯ: (П)