Р Е Ш
Е Н И Е
гр. Пазарджик, 7.11.2017г.
В
И М Е
Т О Н
А Н А
Р О Д А
ПАЗАРДЖИШКИ РАЙОНЕН СЪД, гражданска
колегия, в публично заседание на девети октомври през две хиляди и седемнадесета
година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: Димитър Чардаков
При секретаря Иванка
Панчева и в присъствието на прокурора ………….., като разгледа докладваното от
съдия Чардаков гр.д. №366/2014г. по описа на съда и за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е
делбено във фаза по извършването на делбата.
С влязло в сила решение №449 от 16.6.2016г. е
допусната съдебна делба при равни дялове по ½ ид. част между
съсобствениците С.Ч.А., EГН ********** и В.С.Р., ЕГН ********** и двамата от
гр.Пазарджик на следния недвижим имот: УПИ V-365 в кв. 43 по действащия план на
с. О., Област Пазарджик, с площ от 1120 кв. м. с приложена дворищна регулация,
ведно с построената в него масивна жилищна сграда, застроена върху 75 кв. м.,
при съседи на имота: изток - УПИ IX-364,
запад – УПИ VII-366 и УПИ VI-366, север – УПИ II-361, юг – улица.
Съдът формира следните фактически и правни изводи за
начина на извършване на делбата:
Съгласно
заключението на съдебно-техническата експертиза на ВЛ Й.Г., поземленият имот е
реално неподеляем на два дяла с оглед действащите изисквания за площ и лице.
Според вещото лице, от сградата могат да се обособят две самостоятелни жилища.
В тази връзка на страните и в частност на ответника, който поддържа тезата за
реална поделяемост на сградата, са дадени указания да представят доказателства
за предпоставките по чл.203, ал.1 ЗУТ, т.е. че обособяването може да стане без
значителни неудобства и без преустройства, по-големи от обикновените, при
спазване на строителните правила и норми. Такива доказателства, вкл. одобрен
инвестиционен проект, не са представени. Затова жилищната сграда също следва да
се счита за реално неподеляема.
В преклузивния
срок по чл.346 ГПК ищцата е направила възлагателна претенция по чл.349, ал.1 ГПК, която съдът намира за допустима и основателна.
Страните не спорят, установява се и от
писмените доказателства по делото, че имотът е представлявал съпружеска
имуществена общност на съделителите, която е била прекратена с развод на
25.6.2013г. Неговото предназначение е да задоволява жилищни нужди и това важи
не само за жилищната сграда, но и за прилежащото дворното място. В случая
определящо значение има жилищната сграда, тъй като поземленият имот, в който тя
се намира, е предназначен за жилищно застрояване. Тъй като от дворното място не
могат да се обособят два самостоятелни имота /застроен и незастроен/, то начина
за поделянето му не може да е различен от този на жилищната сграда, за която
съдът вече формира изводи, че също е реално неподеляема.
Налице са и
останалите условия за възлагане на жилището по чл.349, ал.1 ГПК, тъй като при
развода родителските права върху роденото от брака дете Д. Р., към момента
непълнолетно, са предоставени на майката С.А.. Последната е представила по
делото писмена декларация, че не притежава собствено жилище. Доказателства за
противното не са събрани.
Ето защо делбата
на процесния имот следва да стане чрез възлагането му на съделителя С.Ч.А. на
основание чл.349, ал.1 ГПК, при условие, че тя заплати на съделителя В.С.Р.
паричната равностойност на дела му, определена въз основа на установената в
настоящото производство актуална парна оценка на имота в размер на 18200лв. Или
за уравняване следва да се платят 9100лв., ведно със законната лихва, което
съгласно чл.349, ал.5 и ал.6 ГПК трябва да стане в 6-месечен срок от влизане в
сила на решението за възлагане под страх от неговото обезсилване и изнасяне на
имота на публична продан.
Относно
претенциите по сметки:
Съделителят С.
Адова е предявила против В.Р. иск за заплащане на половината от разноските,
които твърди да е направила за имота след месец май, 2013г., когато страните са
били във фактическа раздяла и след прекратяването на брака. След допуснато от
съда изменение в размера на претенцията, същата е предявена за половината от
8398лв. или за 4199лв. Заявени са следните видове строително ремонтни работи:
монтаж на ПВЦ дограма на прозорци на І и ІІ етаж и таван и на ПВЦ врати - общо
2452лв.; монтаж на 5бр. фурнирни врата на І етаж – общо 1480лв.; полагане на
циментова замазка на под І етаж – 392лв.; гипсова шпаклова по вътрешни стени на
І етаж – 450лв.; боядисване с латекс І етаж – 504лв.; поставяне на ламиниран
паркет І етаж – 765 лв.; облицоване и оборудване на баня с тоалетна на І етаж –
общо 1385лв.; настилка от теракота на входното антре І етаж – 270лв.; почистване
на двора от растителност с булдозер – 250лв.; направа на бетонови пътеки в
двора – 450лв.
Стойностите на
така заявените работи са съответни на посочените от вещото лице Б.Г. по
изслушаната СТЕ.
От показанията
на св. Ш. К. се установява, че съпрузите са във фактическа раздяла от края на
месец януари, 2013г., когато семейството се прибрало от чужбина, а ищцата и
детето се установили временно в дома на св.Костадинова – нейна сестра. От този
момент ответникът престанал да комуникира с тях и живял отделно. По този въпрос
страните също не спорят. Свидетелката твърди още, че при фактическата раздяла
делбеният имот бил непригоден за живеене. Жилищната сграда представлявала груб
строеж с поставена дървена дограма и стени на груба мазилка без интериорни
врати и подова замазка, а дворното място било непроходимо от избуяла
растителност. Ищцата започнала довършителните работи през месец май, 2013г.
Монтирала ПВЦ дограма на цялата сграда. На І етаж направила циментова замазка
на пода, поставила подови настилки от теракота и ламиниран паркет, направила
вътрешна гипсова шпакловка на стените и ги боядисала с латекс, облицовала и
обзавела банята. Подравнила и почистила двора с булдозер. От 10-ти август
ищцата заживяла в делбения имот.
За част от строителните
работи показанията на тази свидетелка са в противоречие с казаното от св.А. Р.
и св.Валери Соколов. Последните двама твърдят, че циментовата замазка на І етаж
е правена от В.Р., а те са му помагали. И двамата не са сигурни кога е било
това. Все пак св.А. Р. при поставянето му в очна ставка със св.Ш. К. е заявил,
че през м. октомври, 2012г. заминал на работа в Х. и повече не е ходел в имота.
Св.Р. е категоричен, че преди заминаването му ПВЦ дограмата е била монтирана.
Св.Соколов твърди, че през месец
октомври, ноември, 2012г., ответникът е „обръщал“ новите прозорци. В тази част
показанията на двамата свидетели почиват на лични възприятия не си противоречат
и взаимно се допълват, поради което съдът им дава вяра.
Въз основа на
тези свидетелски показания съдът приема за установено, че циментовата замазка
на І етаж и ПВЦ дограмата на къщата са била изработени преди прекратяването на съпружеската
имуществена общност, поради което разноските за тях в размер съответно на
392лв. /за циментова замазка/ и 2452лв. /за ПВЦ дограма/ са при съвместен
принос, а не представляват лични средства на единия съсобственик, за които
другият дължи съответно възстановяване.
По отношение на
облицоването на банята на І етаж с теракота и фаянс също е налице противоречие
в доказателствата. Според св.Ш. К. това било направено от ищцата след развода.
Ответникът обаче е представил писмени доказателства /фактури и касова бележка/,
от които е видно, че строителните материали теракота, фаянс, лепило за фаянс и
алуминиеви вътрешни ъгли са закупени в края на 2012г. Заключението на ВЛ Б. Г.
е потвърдило, че тези материали съответстват по вид и количество на вложените в
банята. От друга страна свидетелят на ищцата Спас Попов твърди, че тя го е
наела да довърши банята, която била започната, т.е. да фугира облицовките и да
монтира оборудването.
Въз основа на
горните доказателства съдът приема за установено, че теракота и фаянса в банята
са били поставени в рая на 2012г. по време на брака между страните и затова разходите
за тях в размер на 727лв. /материали и труд/ представляват общи средства на
съпрузите и за тях не се възникнали ликвидационни отношения между
съсобствениците след развода.
Съдът въз основа
на показанията на св.Ш. К. и св.С. П. приема, че останалите строително монтажни
работи, оценени в заключението на ВЛ Б. Г., са извършени от ищцата след
развода, както и че те са били необходими за да стане възможно ползването на
имота според неговото предназначение да задоволява жилищни нужди. Затова направените
разноски са от вида на необходимите, доколкото се явяват условие за служенето с
имота съобразно предназначението му. Ето защо ликвидационните отношения между
съсобствениците следва да се уредят по правилата на чл.30, ал.3 ЗС, според
който всеки съсобственик е длъжен да участва в тежестите на общата вещ, а
следователно и в разходите, свързани с възникването и запазването на нейната
функционалност. За тази отговорност е без значение съгласието на съсобственика.
Той е длъжен да поеме частта от действителните разходи, съответна на неговия дял.
По делото се доказаха необходими разноски, направени след прекратяването на
брака в общ размер на 4827лв. Тъй като
се установи, че разноските са били направени само от ищцата в период след развода
между страните, то не са налице основания да се признае съвместен принос на
ответника В.Р. за тях и той следва да възстанови на ищцата припадащата му се
част, т.е. половината съгласно чл.28 СК. Следователно искът за възстановяване
на необходимите разноски, предявен от С.А., се явява частично основателен и
следва да се уважи за сумата 2413,50лв., като се отхвърли за разликата до
предявения размер от 4199лв. На ищцата следва да се присъди и поисканата законна
лихва върху признатото вземане, считано от подаване на исковата молба на
7.11.2016г., до плащането.
Съделителят В.Р.
също е предявил против С. А. иск за заплащане на съответната част /половината/
от разноските, които твърди да е направил за имота в периода след фактическата
раздяла на съпрузите през 2013г. /съобразно уточнителна молба на ищеца в
съдебно заседание на 16.1.2017г./. След допуснато от съда изменение в размера
на претенцията, същата е предявена за 5580лв. Заявени са следните видове строително-
монтажни работи на обща стойност 11160лв.: изграждане на септична яма, в т.ч.
изкоп с багер на самосвал и подравняване, суха каменна зидария, бетонова плоча
и бетонова настилка за площадка в дворното място – общо 2260лв.; подмяна на
покрива на жилищната сграда, в т.ч. глинени керемиди, капаци, греди, летви и
измазване – общо 2268лв.; подмяна на улуци – 348лв.; поставяне на водомер и
откриване на партида – 145лв.; поставяне на ел. табло и откриване на партида –
350лв.; монтаж на ПВЦ дограма на прозорци на І и ІІ етаж и таван и на ПВЦ врати
- общо 2452лв.; обръщане на прозорци на І етаж и поставяне на перваз от гранит
– 427лв.; закупуване и монтаж на метални решетки на прозорци на І етаж –
260лв.; изработване на ВиК инсталация – 288лв.; циментова замазка по подове на
І етаж – 392лв.; закупуване и полагане на тръби за отоплителна инсталация -
585лв; облицоване и обзавеждане на баня, в т.ч. теракота, фаянс, оборудване –
общо 1385лв.
Видно от вида на
заявените строително-монтажни работи, те са били необходими за довършването на
жилищния имот, за да стане годен за използване по предназначение. Затова имат
характера на необходими разноски, а претенцията на ищеца следва да се квалифицира
по чл.30, ал.3 ЗС.
Ответницата по
този иск С.А. не оспорва, че част от заявените строителни работи са извършени
от ищеца, но твърди, това да е станало докато двамата са били в брак и при
съвместен принос за покриване на разноските. Оспорва твърдението на ищеца В.Р.,
че ПВЦ дограмата е поставена, а прозорците са обърнати от него. Оспорва и
полагането на циментовата замазка на І етаж, както и изграждането на банята на
същия етаж. Твърди тя да е направил това след раздялата на съпрузите.
В подкрепа на
твърденията си съделителят В.Р. е поискал разпит на св.А. Р. – негов брат.
Същият първоначално е заявил, че през 2013г. помагал на брат си да довърши
къщата – правили подови замазки, видял да се подменя дървената дограма с ПВЦ,
ремонтирали покрива, правили водопровод, канализация, септична яма и др. Това
продължило до лятото. При поставянето му в очна ставка със св.Шина Костадинова,
същият свидетел е заявил, че през м. октомври, 2012г. заминал на работа в
Холандия и повече не е ходел в имота.
Показанията на
този свидетел и тези на св.В. С. бяха анализирани от съдът по-нагоре в мотивите
на решението, като се прие за
установено, че съделителят В.Р. е извършвал довършителни строителни
работи в имота до фактическата раздяла между съпрузите през месец януари,
2013г. Тъй като по това време страните са се намирали в брак, то приложение
следва да намерят правилата на съпружеската имуществена общност по чл.21 СК,
съгласно които средствата за направените необходими разноски представляват общо
имущество на съпрузите, а не лично такова, за да подлежи то на възстановяване
съобразно правата в съсобствеността след развода и прекратяването на
имуществената общност.
Следователно
искът на съсобственика В.Р. за възстановяване на част от направени от него
необходими разноски се явява не основателен и следва да се отхвърли изцяло.
Относно
разноските в производството.
На основание чл.355 ГПК и чл.8 от Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по
ГПК, всеки от съделителите следва да бъде осъден да заплати по сметка на ПзРС
държавна такса от 4% върху стойността на дела му, определена върху установената
в настоящото производство актуална пазарна цена на делбения имот, която е 18200
лв.
По предявените
исковете по сметки се дължи държавна такса по чл.1 от ТДТССГПК в размер на 4%
върху цената на иска, която следва да се разпредели между страните съразмерно
на уважената и отхвърлената част по всеки иск.
Разноските за
адвокатско възнаграждение следва да останат така, както са сторени, доколкото в
делбеното производство всяка страна е едновременно ищец и ответник. Разноските
за вещи лица са поети от съделителите в съответствие с правата им в
съсобствеността, поради което не се налага съдът да преразпределя отговорността
за тях.
Воден от
горното, съдът
Р Е Ш И:
ПОСТАВЯ В ДЯЛ на основание чл.349, ал.1 ГПК на
съделителя С.Ч.А., EГН ********** *** делбения недвижим имот - УПИ V-365 в кв. 43 по
действащия план на с.О., Област П., с площ от 1120 кв. м. с приложена дворищна
регулация, ведно с построената в него масивна жилищна сграда, застроена върху
75 кв. м., при съседи на имота: изток -
УПИ IX-364, запад – УПИ VII-366 и УПИ VI-366, север – УПИ II-361, юг – улица, която ще придобие правото на
собственост при условие, че заплати на В.С.Р., ЕГН ********** *** за уравнение на дела му
сумата 9100лв./девет хиляди и сто лева/ в шестмесечен срок от влизане на
настоящето решение в сила, ведно със законната лихва върху тази сума от влизане
в сила на решението до окончателното изплащане.
ОСЪЖДА В.С.Р.,
ЕГН ********** да заплати на С.Ч.А., EГН ********** на основание чл.30, ал.3 ЗС
сумата от 2413,5лв., ведно със законната лихва от 7.11.2016г. до окончателното
плащане, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата до предявения размер от 4199лв.
ОТХВЪРЛЯ иска на В.С.Р., ЕГН ********** против С.Ч.А., EГН **********
с правно основание чл.30, ал.3 ЗС за заплащане на сумата 5580лв. – необходими
разноски за общата вещ, припадаща се на ответника.
ОСЪЖДА С.Ч.А. да
заплати по сметка на Районен съд-гр.Пазарджик държавна такса по иска за делба в
размер на 364 лева и държавна такса върху отхвърлената част от иска й по сметки
в размер на 71,42лв.
ОСЪЖДА В.С.Р. да
заплати по сметка на Районен съд-гр.Пазарджик държавна такса по иска за делба в
размер на 364 лева, държавна такса върху предявения от него иск по сметки в
размер на 223,20лв., както и държавна такса върху уважената част от иска по
сметки на С.А. в размер на 96,54лв.
Решението подлежи на обжалване с въззивна
жалба пред Пазарджишкия окръжен съд в 2-седмичен срок от датата на връчването
на препис.