Решение по дело №2280/2008 на Софийски градски съд

Номер на акта: 704
Дата: 31 януари 2019 г. (в сила от 24 ноември 2021 г.)
Съдия: Вергиния Христова Мичева Русева
Дело: 20081100102280
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 17 май 2008 г.

Съдържание на акта Свали акта

РЕШЕНИЕ

гр. София, 31.01.2019 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

              СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, І ГО, 11-ти с-в, в открито заседание на двадесет и седми ноември две хиляди и осемнадесета година, в състав:

                                                                                            

 

 

 

Съдия Вергиния Мичева-Русева

             

 

 

 

при секретаря Диана Борисова като разгледа докладваното от съдията гр. д. № 2280  по описа за 2008 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Ищецът К.И. *** твърди, че имотът му в кв.******** е бил продаден на ответниците. В този имот се намирала покъщнина на ищеца и неговото семейство, вкл. несеквестируемо имущество и неописано секвестируемо имущество. Сочи, че ответниците не са му предоставили имуществото, а са разпоредили на група хора , между които П.М.и К.К.да изнесат имуществото на ищеца и семейството му и да го оставят в складова база „Сердика“, откъдето ищецът да си по получи. М. уведомил ищеца, че домашният му любимец, куче овчарка, било отведено от имота в склад на ответника. На 9.06.2004г. в кв.*******, складова база „Сердика“ било извършено предаването на секвестируемите и несеквестируемите вещи , изнесени от жилището му, на което присъствал представител на ответницитеП.М.. Ищецът сочи, че предадените му вещи били в лошо състояние. Някои от вещите , изрично вписани в протокол за предаване, били останали в имота - радиатори, климатик, печка , стилажи, хидрофора, охранителна система, бойлер, тоалетни казанчета. За тези вещи М. дал на ищеца домашния телефон на ответниците, за да уговорят  предаването им. При обаждането на ищеца ответникът отказал да разговаря с него, а ответницата му казала, че във вилата няма нищо негово и да спре да ги безпокои, а „помияра“  му бил умрял. Ищецът се обърнал за съдействие към РП София. Било образувана прокурорска проверка , в хода на която ответникът заявил пред дознател, че вещите, които ищецът не си бил получил на 9.06.2004г. се намират във вилата, но той не си ги бил потърсил. Ищецът твърди, че ответниците са му нанесли вреди, поради което и на основание чл.45 от ЗЗД предявява срещу тях искове за заплащане на имуществени вреди в размер на 57 748лв.  вследствие на обсебване на намиращото се в имота негово движимо имущество , храна и умъртвяване на домашния му любимец, иск за заплащане на имуществени вреди в размер на 9 321лв. обезвреда за увреждането на имуществото му, което се е намирало в имота му в налично добро състояние и иск за неимуществени вреди в размер на 500 000лв. вследствие на унижението на които е бил подложен по вина на ответниците при изхвърлянето на имуществото му, унищожаването му и умъртвяването на домашния му любимец, както и от потъпкването на достойнството му като човек и собственик. Сочи, че в резултат на преживения стрес се обострило и здравословното му състояние. Претендира обезщетенията ведно с лихва за забава от 27.04.2004г., датата на която ответниците са закупили имота му.

Ответниците Д.Х.Н. и С.Д.К.-Н. оспорват предявените искове. Намират ги за неоснователни, като посочват, че имуществото на ищеца е било поверено на пазачи , които отговарят за него, съгласно чл.654 от ТЗ. Ответниците не могат да насят отговорност за действията на пазачите. Твърдят, че не са държали движими вещи на ищеца, че когато са влезли във владение на имота в него не е имало вещи на ищеца. Оспорват и предявените искове по размер. Молят съда да ги отхвърли, ведно с акцесорната претенция за лихва.

Съдът, за да се произнесе, въз основа на събраните по делото доказателства установи следното от фактическа страна:

За задълженията на ЕТ на ищеца към ПИБ е било открито производство по несъстоятелност на ЕТ. В масата на несъстоятелността бил включен имот на ищеца, находящ се в кв.******** в гр.София – дворно място и жилищна постройка. Синдикът пристъпил към опис на имота, за което е съставен протокол от 5.11.2003г. Описът е бил извършен в присъствието на синдика, на съдия – изпълнител при СРС, на представител на ГД Охрана при МП, вещо лице и пазач. Ищецът не е присъствал. Сигнализирана от съседи, по време на описа е пристигнала  съпругата на ищеца. Вратите на имота са отворени с помощта на ключар. Описан е имота, както и движими вещи включени в масата на несъстоятелността. Посочено е , че намиращото се в двора  куче е оставено в двора. Сменен е кода на СОТ и е назначен пазач на имота при определено месечно възнаграждение.

На 16.04.2004г. синдикът и съдия-изпълнителят посетили имота в кв.******** и установили, че повереното на пазача имущество е налице и в състоянието, в което са били предадени. Констатациите са отразени в протокол от същата дата. Пазачът е освободен, като за пазене и управление на описаното имущество са назначени двама нови пазачи, които да действат заедно и поотделно, със задълженията по чл.654 от ТЗ – К.М.К.и Д. Б.П..

На 16.04.2004г. ответникът Д.Н. уведомил писмено синдика, че е съгласен да закупи имота , включен в масата на несъстоятелността в кв.******** за сумата 50 000лв.

С нотариален акт №54/27.04.2004г. , т.І, рег.№ 2593, дело № 51 на Нотариус Енчо Енчев ответникът Н. закупил от синдика този имот.

На 9.06.2004г. в складова база „Сердика“ пазачът К. предал на ищеца движими вещи, които са се намирали в имота в кв.******** и които са били описани от синдика в протокол за опис от 5.11.2003г. и протокол за опис от 11.05.2004г. Записано е, че радиаторите, климатика, печката в сауната и стилажите се намират във вилата и че същите трябва да се демонтират от собственика и специалист. В протокола ищецът е записал, че вещите са в лошо състояние.

По делото е приложена пр.пр.№8428/04г. на СРП. Същата е образувана по тъжба на ищеца срещу синдика М.Б.за това , че е продал имота му и е изнесъл движимите вещи. В хода на проверката са снети обяснения на ответника Н., който на 25.06.2004г. собственоръчно е написал, че е закупил имота на 27.04.2004г. за 50 000лв. Предаването на имота е станало месец по-късно в присъствието на синдикаБ., П.М.– оторизиран представител на ответника, Д. П. –представител на кредитора и адвоката на синдика. Посочил е, че за вещите обяснения може да даде А.С.– представителна кредитора. За останалите вещи, които се намират в имота, К.Б. не е търсил контакт с тях.

В кориците на прокурорската преписка е приложено и писмо – покана от синдика до ищеца /т.І, л.81/, в което с оглед на предстоящата продажба на имота му го кани да получи имуществото си в срок до 26.04.2004г. Пазачът К. К. е отбелязал на поканата, че при пристигането си във вилата в кв.********, връчили на ищеца  тази покана. Ищецът я прочел, но отказал да я подпише.

Приложени са 2бр. протоколи –т.ІІІ, л.48 и 49 видно от които на 17 и на 19.04.2004г. ищецът е бил допуснат от пазачите в имота, от където взел изброени храна и дрехи.

След извършена по жалбата на ищеца и на съпругата му Т.Б. проверка, прокуратурата е отказала да започне досъдебно производство.

Във връзка с твърдените вреди , съдът събра гласни доказателства.

Св.Т.Б., съпруга на ищеца, установява, че със съпруга й притежавали вила на два етажа в кв.********, в която имали вещи, вкл. и на родителите им. Спомня си, че вилата била разбита от съдия-изпълнител, представители на ПИБ и съдия-изпълнител и била предоставена във владение на банката, която назначила пазач. Вещите им били изнесени през м.май 2004г. Спомня си, че съседката и се обадила по телефона и й казала , че изнасят всичко от вилата. Свидетелката веднага отишла заедно с Х. /С., следващия свидетел по делото/ и видяла как група роми изнасят под ръководството на един господин вещи. Един от пазачите - К.  бил на първия етаж и събирал вещи, а други били в мазето и източвали виното от бъчви. К. й казал, че всичко ще изнесат, защото вилата имала собственик. Спомня си, че отишла да говори с мъжа, който ръководел групата и се възпротивила на изнасянето на багажа, казала му, че втория етаж на вилата е нейна собственост. Мъжът се обадил по телефона на С. и след разговор с нея разпоредил на останалите да продължат работа. През м.юни с.г. им предали вещите от един склад на „Сердика“. Присъствал същия господин, който ръководел изнасянето, синдикът, адвокатът му и пазачът К.. К. й казал, че господинът се казвал М. и бил представител на собствениците. Вещите били нахвърляни на втория етаж в едно влажно помещение с теч от покрива. Половината от вещите били неупотребяеми. Свидетелката се оплакала от това, но господинът й казал или да си ги взема, че повече с тях няма да се разправя. Имало вещи които липсвали - сауна ,бойлер, радиатори, климатик, много инструменти от мазето, две бъчви вино. Протоколът за опис от 9.06.2004г. бил подготвен предварително . Дали им го да го подпишат, но вещите не им били върнати по списък. Някои от вещите били счупени – шкафове от кухнята, полилей, други били мухлясали от влагата. Виното, ракията били изнесени в туби от вилата и не им били върнати. Обяснява, че не могли да си изнесат багажа, тъй като не им позволили. При описа на имота й казали да се обади в банката, за да им отключат, но като започнала да звъни в следващите дни от банката й казали, че такъв служител нямат. Ходила и до съдебния изпълнител, той също им се обаждал по телефона, но не им отворили вилата. Ответникът им бил взел кучето, казал че имал някакви складове на гарата и че там ще го гледа, след това им казали, че е умряло. Свидетелката многократно искала да й дадат кучето, но не й го давали. Ходела да го храни, защото пазачът изобщо не ходел във вилата. Съпругът й преживял много тежко случилото се, сринал се. Още повече че имотът е бил от родителите му. Според свидетелката, вилата не се обитава откакто е продадена на ответниците, стои заключена.

Свидетелката Х.С., близка на ищеца и на св.Б., установява, че тя е закарала св.Б. до вилата им в ********. Заварили бригада роми под ръководството на един господин, които разбивали и изкарвали имущество. Св.Б. казала на присъстващите, че е собственик на втория етаж и помолила да влезе да си вземе някои неща. Не я допуснали, дали й дребни дрехи, които нахвърляли в чувал. Господинът, който ръководел групата, често контактувал по телефона с госпожа, която наричал С., С.. Казал й, че св.Б. си иска вещите. Явно след този разговор им дали дрехите и дребни кухненски съдинки. Казали им, че другите вещи се карат на склад, от където могат да си ги получат. Заявили, че всичко което бъде изнесено от вилата ще им бъде върнато, правели списък. Свидетелката присъствала и на връщането на вещите, които повечето липсвали, а върнатите били негодни за ползване - били мухлясали, влажни. Напр. върнатата микровълнова печка била ръждясала. Кучето на Б.не им го върнали, според свидетелката било отровено  или убито. Свидетелката ходела да го храни, прескачала оградата.

По делото е изготвена и приета съдебна оценителна експертиза за стойността на претендираните вещи.

Въз основа на така възприетата фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

По допустимостта на предявените искове за обезщетение за материални вреди – претендират се вреди от обсебване и повреждане на имущество, което е СИО, като исковете са предявени само от единия съпруг.

Няма спор, че съпрузите са необходими другари по предявени от или срещу тях искове с предмет имущества в режим на СИО /така и ТР №3/2017г. по т.д.№ 3/2016г. на ВКС, ОСГК/. Според ПП № 2/77 г. , неизгубило актуалността си и сега, неучаствалият в делото съпруг може да иска отмяна на влязлото в сила съдебно решение по реда на чл. 304 ГПК, тъй като независимо че не е участвал в процеса, другият съпруг е обвързан със силата на пресъдено нещо на съдебното решение. Когато по делото участва като страна само единият съпруг, съдът не конституира служебно другия. За последния защитата е обезпечена от разпоредбата на чл. 304 ГПК. Ако искът е предявен само от единия съпруг, производството е допустимо, тъй като предявяването на иск е действие на управление.

Искът за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди касае лични вреди за ищеца. Не се касае за предявяване на чужди права, поради което въпросът за допустимостта на иска не следва и да се обсъжда.

За да бъде основателен предявен иск по чл.45 от ЗЗД ищецът следва да докаже противоправно деяние, извършено от ответниците, настъпили вреди за ищеца, причинно-следствена връзка между противоправното деяние и вредите.

Ищецът твърди, че ответниците неправомерно и противоправно са му нанесли материални вреди вследствие на обсебване на негово движимо имущество и храна, които са се намирали в процесния недвижим имот, както и следствие на увреждане на имуществото му, което се е намирало в имота /било е предадено за пазене и управление на ответниците от синдика и от съдия- изпълнителя и било предадено на ищеца на 9.06.2004г./, както и за умъртвяване на домашния му любимец. Отделно твърди и търпени от ищеца морални страдания и унижение, потъпкване на достойнството му на човек и собственик.

Съгласно разпоредбата на чл.654 от ТЗ  от момента на извършване на описа, синдикът отговаря за описаното имущество, ако то не е предадено на длъжника или на трето лице за пазене. Описаният недвижим имот и описаното движимо секвестируемо и несеквестируемо имущество, което се е намирало в имота, са били предоставени от синдика на пазача Ю.Д., който е приел да ги пази от 5.11.2003г. до 16.04.2004г. На 16.04.2004г. са назначени нови пазачи – К.К.и Д. П., които носят отговорност за имуществото до предаването им на ищеца на 9.06.2004г. Отговорността за описаното имущество в случая се носи от пазачите. Ответниците не са били пазачи и не могат да отговарят за унищожено или повредено имущество. Дори и те да са изпратили групата хода, които са демонтирали и пренесли вещите на Б.в склад, дори и те са да осигурили склада, в който са съхранявани вещите, съобразно закона – чл.654 от ТЗ отговорността за вещите - за тяхното погиване, унищожаване, повреждане, се носи от пазачите. Ответниците обаче носят отговорност за вещите на ищеца, които са се намирали в имота при въвеждането им във владение , и които те не са върнали на ищеца, респ. не са му предоставили достъп да изнесе. Ответниците са закупили недвижимия имот, но не са закупили намиращите се в него вещи. В протокола за опис от 9.06.2004г. , подписан от пазачите и от ищеца е изрично записано, че радиаторите, климатика, печката в сауната и стелажите се намират във вилата. Добавени са хидрофлор, /следва цифра и дума, която съдът не може да разчете/, бойлер, тоалетни казанчета и др. Ответниците в отговора на исковата молба твърдят , че в имота не е имало вещи на Б.. В обяснение на ответника Д.Н. от 25.06.2004г. , дадено по ДП №8428/04г.  /приложено към настоящото дело, л.43, т.1/ същият е посочил, че е закупил имота на 27.04.2004г. и около месец след покупката влязъл във владение на имота в присъствие на синдика. Посочил е, че за останалите в имота вещи К.Б. не е търсил контакт с тях . Обяснението е прието по настоящото дело като част от воденото ДП, което писмено доказателство, макар и съставено в хода на досъдебното производство, съставлява частен свидетелстващ документ. Същият е подписан от ответника в настоящото производство и  съдържа изявления, относими към премета на доказване, които съдът може да цени и по реда на чл. 175 ГПК. Още повече ,  че признанието на ответника от 25.06.2004г., че в имота му има вещи на Б., се подкрепя и от протокола за опис от 9.06.2004г. Ищецът е изпратил до ответника искане да си получи вещите, но това не се е случило. Никоя от страните не твърди връщане на вещи. Налице е противоправно бездействие от страна на ответниците – задържали са във свое фактическо владение вещи, които са собствени на ищеца и на съпругата му. Не са ги върнали при поискване, не са ги демонтирали и депозирали на склад, както е направено по отношение на изнесените от имота други движими вещи. Противоправното поведение на ответниците е и виновно, като вината се предполага до доказване на противното , а презумпцията не е оборена от ответниците. Освен това, при снемане на обясненията  на 25.06.2004г. по воденото по жалба на ищеца ДП, ответникът е разбрал за търсените от ищеца вещи /това става ясно от дадените обяснения/, но не ги е върнал. От протокола за оглед от 9.06.2004г. става ясно, че в имота са останали собствените на ищеца и съпругата му радиатори, климатик, печка в сауната,  стилажи,  хидрофлор , бойлер, тоалетни казанчета. Твърденията на ищеца , че в имота е имало и други вещи, които не е получил от ответниците - отразени в приложение №17 към исковата молба, не се подкрепя събраните по делото доказателства. Такива вещи не са описани от синдика или от пазачите, нито самият ищец е отразил в протокола за оглед от 9.06.2004г. такива. Действително св.Б. установява, че е имало вещи, които са останалите в имота и не са им били върнати, като ги посочва и конкретно, но при липсата на писмени доказателства за тези вещи и с оглед заинтересоваността на свидетеля от изхода на делото , с оглед разпоредбата на чл.172 от ГПК съдът не може да приеме, че описаните в приложение №17 към исковата молба вещи, с изключение на тези, които са описани в протокола от 9.06.2004г., са били в имота в с.******** и не са били върнати от ответниците. Като са отказали да върнат на ищеца намиращите се в имота радиатори, климатик, печка в сауната,  стелажи,  хидрофлор , бойлер, тоалетни казанчета, ответниците  са причинили на ищеца и съпругата му материална вреда, равна на стойността на тези вещи. Стелажи ищецът не е претендирал и такива не са оценени. Тоалетните казанчета не са конкретизирани колко броя се претендират. В приложение №17 към исковата молба се претендира комплект от казанче, капак, клекало, мивка и смесителна батерия. По този начин са оценени и от експертизата. Не става ясно колко казанчета ищецът претендира, нито каква е цената на същите. Съдът приема, че имотната вреда за ищеца е доказана по размер досежно противоправното задържане на радиатори, климатик, печка в сауната,  хидрофлор и бойлер. Съгласно заключението на ССЕ, което съдът прие като доказателство по делото, стойността на тези вещи при закупуване на имота от ответниците е 5440лв. За останалите вещи по претенцията по приложение №17 към исковата молба не се събраха доказателства, че са притежавани от ищците и че са останали в имота при закупуването му от ответниците. За тяхната стойност искът следва да се отхвърли. Следва да се отхвърли и претенцията за заплащане на обезщетение за материална вреда от увредените вещи, тъй като както вече бе посочено по-горе, за това ответниците не носят отговорност. Досежно претенцията за умъртвеното куче, съдът намира същата за неоснователна. Кучето е описано от синдика при първоначалния опис на имота, като от гласните доказателства се установява, че свидетелките са ходили да хранят кучето, тъй като пазачът не посещавал имота. Дали кучето е било задържано от ответниците по делото няма доказателства. Отделно от това, за разлика от задържаните от ответниците вещи, които изискват достъп до имота, за да бъдат демонтирани, то ищецът е имал възможност да вземе кучето до продажбата на имота, тъй като е имал достъп до животното. Домашният любимец се счита в законодателството ни за движима вещ и е включен в  Списъка на вещите за обикновено употребление на длъжника и на неговото семейство, върху които съгласно чл. 339, буква "а" от Гражданския процесуален кодекс не може да бъде насочено принудително изпълнение. Т.е. домашният любимец е несеквестируемо имущество, което не подлежи на опис, и по отношение на него синдикът или пазачът нямат задължение да го пазят или полагат грижи за него, нито такова задължение имат ответниците. Към 2004г. не е имало действащ Закон за защитата на животните /приет е такъв едва през 2009г./, но независимо от това, задължение на ищеца , като собственик на кучето, е било да го отведе от имота и да му осигури друга, безопасна, среда на живот.

Върху обезщетението за имуществени вреди, на основание чл.86 от ЗЗД ответниците дължат законната лихва от датата на закупуване на имота - 27.04.2004г.  От  тази дата те държат неправомерно чуждите вещи. 

Съдът приема, че ищецът е търпял неимуществени вреди от противоправното поведение на ответниците, които не са му върнали посочените горе вещи.  Св.Б. посочва, че мъжът й трудно преживял случилото се, сринал се. Съдът дава вяра на показанията на свидетелката досежно негативните изживявания на ищеца, независимо от нейната заинтересованост, тъй като показанията й се подкрепят от писмените изявления, които Б. е правил по досъдебното производство, и които са приобщени като доказателства по настоящото дело. Съдът определя обезщетението по чл.45 от ЗЗД по справедливост, на основание чл.52 от ЗЗД. Съобразно дадените с ППВС № 4 от 1968г. разяснения,  преценката на съда е свързана с редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, вкл. и обстоятелствата, при които са причинени вредите. Ищецът е загубил имуществото си вследствие на воденото срещу неговия ЕТ производство по несъстоятелност, вкл. и имота, оставен му в наследство от неговите родители. В този имот той и съпругата му са били вложили дългогодишен труд и средства, тъй като е бил обзаведен и ползван от семейството като дом. Това се установява и от вещите, описани в протоколите за опис на имота и вещите в него. Имота и вещите в него са имали голяма емоционална стойност за ищеца. Задържането на част от тези вещи без основание от ответниците, отказът им да ги върнат, е предизвикало негативни преживявания, вкл. и унижение у ищеца. За тези негативни преживявания ответниците му дължат обезщетение, тъй като тези преживявания са пряка и непосредствена последица от невръщането на вещите. Преживяванията е трудно да бъдат оценени в пари. Към момента на търпените негативни преживявания от невръщане на вещите от ответниците, ищецът е търпял и негативни преживявания от отнемането на имота, увреждане на част от вещите на семейството му и др. свързани с принудителното изпълнение предприето срещу него. В този комплексна ситуация, съдът приема, че за  причинените неимуществени вреди от противоправното задържане на вещите на ищеца, ответниците му дължат обезщетение в размер на 3000лв. Искът за разликата до предявения размер от 500 000лв. следва да се отхвърли като неоснователен.

Претенции за разноски страните нямат.

На основание чл.78 ал.6 от ГПК ответниците дължат на съда държавна такса в размер на 337,60лв. и разноски в размер на 28,40лв.

Воден от горното, съдът

 

РЕШИ:

 

ОСЪЖДА Д.Х.Н., ЕГН ********** и С.Д.К.-Н., ЕГН ********** ,с адрес *** да заплатят на К.И.Б., ЕГН ********** сумата 5440лв., ведно със законната лихва от 27.04.2004г. до окончателното изпращане, представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди от противоправно задържане на вещи - радиатори, климатик, печка в сауната,  хидрофлор и бойлер , като ОТХВЪРЛЯ иска за имуществени вреди за невърнато имущество до претендирания размер от 57 748лв., ведно с лихвата за забава, както и иска за имуществени вреди за сумата 9 321лв. от увредено имущество, ведно с лихвата за забава.

ОСЪЖДА Д.Х.Н., ЕГН ********** и С.Д.К.-Н., ЕГН ********** ,с адрес *** да заплатят на К.И.Б., ЕГН ********** сумата от 3000лв. представляваща обезщетение за неимуществени вреди – болки и страдания вследствие на противоправно задържани вещи - радиатори, климатик, печка в сауната,  хидрофлор и бойлер.

ОСЪЖДА Д.Х.Н., ЕГН ********** и С.Д.К.-Н., ЕГН ********** ,с адрес *** да заплатят на Софийски градски съд такса и разноски в размер на 366лв.

Решението подлежи на обжалване пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

 

                                                                                                 Съдия: