Р Е Ш Е Н И Е
№ 37
гр. Русе,10.02.2023 год.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Административен съд - Русе, 6 състав, в публичното заседание на тридесет и първи януари през две
хиляди двадесет и трета година в състав:
Съдия: Елица Димитрова
при секретаря Дияна Михайлова като
разгледа докладваното от съдията административно дело № 581 по описа за 2022
година, за да се произнесе, взе предвид:
Производството
е по реда на чл. 211 от Закона за Министерството на вътрешните работи (ЗМВР)
във връзка с чл. 145 и сл. от Административно процесуалния кодекс (АПК).
Делото е образувано
по жалба на М.К.Ф. против Заповед
№ 336з-3719/12.12.2022г. на директора на ОД на МВР – Русе, с която на
жалбоподателя в качеството му на
държавен служител - старши инспектор, старши разследващ полицай към отдел
„Разследване“ при ОД на МВР-Русе е наложено дисциплинарно наказание „Порицание“ за срок от 6 месеца,
считано от датата на връчване на заповедта (12.12.2022 г.), на основание чл.204, т.3, чл. 197, ал.1,
т.3, чл. 194, ал.2, т.2 и чл. 200, ал.1, т.10 от ЗМВР.
В жалбата са изложени доводи за
незаконосъобразност на постановения административен акт поради съществено
нарушение на административнопроизводствените правила, в противоречие с
материално правни разпоредби и несъответствие с целта на закона. Развити са
подробни доводи за незаконосъобразността на оспорената заповед. В подробните писмени бележки са доразвити доводите за липса на твърдяните
нарушения и съответно липса на вина, липса на настъпили вредни последици. От
фактическа страна жалбоподателят твърди, че не е извършил
описаните в заповедта дисциплинарни нарушения, не ги е
извършил виновно, както и липсва
системност на нарушения по смисъла на § 1, т. 22 от ДР на ЗМВР. Счита,
че е допуснато несъответствие между фактическото описание на дисциплинарните
нарушения и тяхната правна квалификация. Твърди се нарушение на
чл.195 ал.1 ЗМВР, незаконосъобразно позоваване на Инструкция № 1 от
22.03.2004 год. за работата и взаимодействието на органите на предварителното
разследване, поради неприложимостта й. Направен е анализ на
относимите към посоченото основание на чл.200 ал.1 т.10 ЗМВР разпоредби на НПК.
Иска се отмяна на оспорената
заповед. Претендират се направените по делото разноски- д.т. и адвокатско възнаграждение
на основание чл.38 ал.2 ЗА.
Ответникът, чрез
процесуалния си представител, в хода на делото по същество и в представени писмени бележки, излага становище за неоснователност
на жалбата, поради което иска от съда да я отхвърли.Претендира разноски.
Съдът, след като
обсъди доводите на страните и всички събрани по делото доказателства, приема за
установено от фактическа и правна страна следното:
Предмет
на оспорване в настоящото производство е Заповед № 336з-3719 от 12.12.2022г. на директора на ОД
на МВР – Русе, с която на М.К.Ф. в качеството му на старши инспектор, старши
разследващ полицай към отдел „Разследване“
при ОД на МВР-Русе е наложено
дисциплинарно наказание „Порицание“ за
срок от 6 месеца, за дисциплинарно нарушение за „неизпълнение на служебни
задължения“ , касаещо „системно
нарушаване на сроковете предвидени в НПК по сигнал на наблюдаващия прокурор“ по чл. 194, ал.2, т.2 ЗМВР вр. чл. 200, ал.1, т.10 от ЗМВР с визиран период на нарушението 08.01.2021г.-08.07.2022г.
Заповедта
е връчена на наказания служител на 12.12.2022 г., видно от направеното
саморъчно отбелязване в административния акт (л.103 от преписката). Жалбата
срещу заповедта е депозирана от наказаното лице на 15.12.2022г.в срок, поради
което е допустима, като подадена в
законоустановения преклузивен срок от лице, за което е налице правен интерес от
оспорване на акт, за който изрично е предвидена възможност за съдебен контрол.
Разгледана
по същество жалбата е основателна.
При анализа на събраните по делото писмени и гласни
доказателствени средства, в тяхната съвкупност и взаимна връзка, при
предварително разпределената доказателствена тежест, съдът намери за установено
следното:
Не се спори, че е налице валидно възникнало и съществуващо към
датата на оспорената заповед служебно правоотношение между МВР и жалбоподателя – старши инспектор, старши
разследващ полицай към отдел „Разследване“
при ОД на МВР-Русе. Ф. е държавен служител от МВР по смисъла на чл.
142, ал. 1, т. 1 от ЗМВР. През 2018г. е преназначен на длъжност старши
разследващ полицай в отдел „Разследване“ при ОД на МВР Русе, със специфично
наименование на длъжността „ инспектор“ видно от приложената кадрова справка на
л.52-53 от преписката.
Съобразно
представената типова длъжностна характеристика (л.57 от адм. преписка), от
старши разследващ полицай се изисква да провежда разследване по реда на НПК в
предвидените в кодекса процесуални срокове, да взема всички мерки за
осигуряване на своевременно, законосъобразно и успешно извършване на
разследването по водените досъдебни производства, като събира в най кратък срок
необходимите доказателства за разкриване на обективната истина, съобразно НПК, да
планира дейността по възложените му досъдебни производства, като набелязва
действията и поредността, в която трябва да се извършат, да провежда
разследване по възложените му досъдебни производства в законно регламентираното
взаимодействие с другите компетентни държавни органи и да докладва на
наблюдаващия прокурор за хода на разследването по водените досъдебни производства,
като спазва разпоредбите на НК,НПК, ЗМВР, ЗЗКИ, ТР и ТП на ВКС и указанията на
прокурора, с която е запознат срещу подпис на 26.01.2018г.( л.54 от преписката).
Административното производство по издаване на оспорената заповед е
започнало във връзка с писмо № 1183/20 от 14.07.2022г. на Адм.ръководител на
Окръжна прокуратура Русе и приложена към него справка от наблюдаващ прокурор по
ДП 1183/2020г. по описа на ОП-Русе, образувано на 08.09.2020г. за престъпление
по чл.255 ал.1 т.1 и 5 вр.чл.26 НК , съдържаща данни за дати на изготвени писма
за изтекъл срок на разследване за периода 29.10.2020г.-06.07.2021г. и за
периода 14.10.2021г.-13.07.2022г . и че за това, на
16.07.2021г. е било изготвено писмо до директор на ОДМВР-Русе, началник отдел „
Разследване“ за изтекъл срок на разследване и липса на активност от
разследващият полицай и неизготвяне на предложения за удължаване на срока за
разследване, както и, че за времето от последното
удължаване на срока на разследването делото не е докладвано от водещият разследването
старши разследващ полицай Ф. и не са известни извършените действия за периода
08.05.2022г.- 08.07.2022г.( л. 55-56 от преписката). С посоченото писмо № 1183/20 от
14.07.2022г. на Адм.ръководител на Окръжна прокуратура Русе до директора на ОДМВР-Русе е поискано вземане на
съответните административни мерки за системно неизпълнение на
задължения,свързани с доклад и удължаване на срокове от разследващ полицай М..
Със заповед № 336з-2034/20.07.2022г., на ДНО –Директора на ОДМВР
Русе, изменена и допълнена със заповеди № 336з-2651/13.09.2022г. и
336з-2859/30.09.2022г. за удължаване на срока, е образувано настоящето
дисциплинарно производство и е определен състава на ДРО за извършване на
проверка, която заповед и измененията й са получени от жалбоподателя. Дисциплинарното
производство е образувано за допуснато нарушение на
служебната дисциплина по смисъла на чл. 194, ал. 2, т. 2 от Закона за
Министерството на вътрешните работи - „неизпълнение на служебни
задължения", за което на основание чл. 200, ал. 1, т. 10 от ЗМВР „системно
нарушаване на сроковете, предвидени в Наказателно-процесуалния кодекс, по
сигнал на наблюдаващия прокурор" е предвидено налагане на дисциплинарно
наказание „Порицание" за срок от шест месеца до една година.
Определената комисия се е запознала и със самото досъдебно производство,
след разрешение на наблюдаващия прокурор( протокол на л.69 -70 от преписката).
Резултати от
проверката са обективирани в изготвената обобщени справки от ДРО до Директора
на СДВР : рег.№ 336р-27845/28.09. / л. 35-45/ и рег. № 336р- 29667/ 13.10.2022г (л. 22 -20), с които е запознат Ф., видно от
отбелязването, в които са описани процесуални действия по удължаване на срокове
по воденото досъдебно производство, по което за разследващ е определен жалбоподателя.
Ф. е давал обяснения в
производството,приложени по преписката, лично и в присъствието на упълномощен
представител, като също така се е запознавал със събраните материали, което е
удостоверено с подписите му.
В справката, а и в
последствие и в становището на ДРО са
описани процесуалните действия на наблюдаващият прокурор за удължаване
разследването по досъдебно производство № 1183/2020 г. по описа на РОП,
действията по разследването извършени от разследващият полицай Ф. , негови
предложения за удължаване на срока, постановления за удължаването на срока ,
писмени доклади от Ф.. Липсват постановления
на наблюдаващият прокурор за давани конкретни указания по разследването на
извършено престъплението, които по силата на НПК се явават и задължителни.
На база деловодните справки за движението на ДП №
399/2020 г. по описа на ОДМВР - Русе и от протокол рег.№ 336р-27278/21.09.2022
г. ДРО е
приел ,че инспектор Ф. е
депозирал 9 броя предложения за удължаване на срока, както следва:
1.Предложение от 11.01.2021 г. за удължаване
на срока с 2 месеца, считано от 08.01.2021 г., след като срокът по
разследването е бил изтекъл на 08.01.2021 г. и след като с напомнително писмо
от 04.01.2021г. на наблюдаващият прокурор, входирано в ОД МВР-Русе на 06.01.2021г.
са дадени писмени указания за необходимост да изпрати предложение до РОП за
удължаване срока на разследване, което е изпълнил на 11.01.2021г.,
2.Предложение от 02.03.2021 г. за удължаване на срока с 2 месеца, поради
неизготвяне на Съдебно-счетоводна експертиза;- в срок
3.Предложение от 17.05.2021 г. от инспектор Ф. за удължаване на срока с
2 месеца, считано от 08.05.2021 г., след като срокът по разследването вече е
бил изтекъл на 10.05.2021 г./ в периода 05-07.05.2021г е бил в отпуск /
4. Предложение от 19.07.2021 г. от инспектор Ф. за удължаване на срока с
2 месеца, считано от 08.07.2021 г., след като срокът по разследването вече е
бил изтекъл на 08.07.2021г..;
5.Предложение от 05.11.2021 г. за удължаване на срока;/ в срок/
6. Предложение от 07.01.2022 г. за удължаване на срока с 2 месеца,
считано от 08.01.2022г..; в срок
7.Предложение от 10.03.2022 г. от инспектор Ф. за удължаване на срока,
считано от 08.03.2022 г., след като срокът по разследването вече е бил изтекъл
на 08.03.2022 г.; 2 дни закъснение- след устен доклад
8. Предложение от 19.05.2022 г. от инспектор Ф. за удължаване на срока,
считано - 08.05.2022 г., поради анализ на изготвената Съдебно-счетоводна
експертиза и предстоящ доклад., след като срокът по разследването вече е бил
изтекъл на 09.05.2022 г. и е изпратено напомнително писмо на 10.05.2022г., че срока е изтекъл ;
9. Предложение от 19.07.2022 г. от инспектор Ф. за удължаване на срока,
считано от 08.07.2022 г., след като срокът по разследването вече е бил изтекъл
на 08.07.2022 г. и представен писмен доклад на 20.07.2022г.и към него искане за
изпращане на молба за правна помощ до Румъния
Посочено е, че е изготвен писмен
доклад от 26.08.2022г за удължаване на срока за разследване поради искане за
международен обмен на информация и срока за разследване е удължен на 23.08.
с.г.
Така ДРО е счел, че са налице 9 бр. предложения
за удължаване на срока за разследване / подробно описани/, при част от
които- 6 бр. срокът е бил изтекъл/ стр.26-27
от преписката/ , поради което е направен извод за наличие на бездействие,
изразяващо се в неизготвяне на предложения до наблюдаващият прокурор за удължаване на срока на разследване , което
е довело разследването да остава без срок, и което е неспазване на сроковете по
НПК. В справката на наблюдаващият прокурор към сигнала на Адм.ръководител на
РОП се твърди ,че разследването не е било докладвано единствено само за периода
08.05.-08.07.2022г. на наблюдаващия прокурор. Не се твърди, че Ф. не е
извършвал действия по разследването, без да има основателна причина за това.
В резултат на обобщената справка и становището на ДРО е прието, че
в периода 08.01.2021г.-08.07.2022г., инспектор М.Ф. е извършил нарушение – неизпълнение
на служебни задължения , като не е спазил срока за внасяне на мотивирано искане
или предложение за удължаване срока за разследване по ДП № 399/2020 г. на ОДМВР
- Русе, прокурорска преписка № П 83/2020 г. по описа на Окръжна прокуратура -
Русе по чл. 203, ал. 1 и 4 във вр.с чл. 234, ал. 4 от НПК, което е довело до
това делото да остава без срок, което представлява неспазване на cpoк по НПК, както и е налице
признакът системност по см. на § 1, т. 22 от ДР на ЗМВР, съгласно която
"Системни нарушения" са три или повече нарушения, извършени в
продължение на една година. На основание чл. 194, ал. 2, т. 2,
чл. 200, ал. 1, т. 10
и чл. 204, т. 3 от ЗМВР
е предложено на същия да бъде наложено дисциплинарно наказание
"Порицание" за срок от шест месеца.
Оспорващият е бил запознат със
справката и становището на ДРО и е депозирал обяснения, които са обсъдени,
както от ДРО, така и от ДНО.
Вземайки предвид събраните в хода
на дисциплинарното производство доказателства и възприемайки изцяло становището
на ДРО, Директорът на ОДМВР-Русе е направил извод за наличие на фактическите
предпоставки за налагане на посоченото наказание спрямо държавния служител Ф.,
поради което е издал оспорената заповед №
336з-3719/12.12.2022 г., с която е наложил на старши разследващ полицай в отдел
„Разследване“ при ОД на МВР Русе М.Ф., на основание чл.204, т.3, чл. 197, ал.1, т.3, чл. 194,
ал.2, т.2 и чл. 200, ал.1, т.10 от ЗМВР дисциплинарно наказание
„порицание“ за срок от 6 месеца за това, че в периода 08.01.2021 г. до 08.07.2022 г. не е неизпълнил служебните си задължения ,
регламентирани в раздел II от типова длъжностна характеристика рег.№
3286р-3397/22.01.2018 г. за заеманата от него длъжност „разследващият
полицай провежда разследването по реда на НПК по наказателни производства за
престъпления от общ характер в предвидените процесуални срокове“, като „системно
нарушил сроковете предвидени в НПК“ ,тъй като с поведението си не е
спазил срока за внасяне на мотивирано искане или предложение за удължаване
срока за разследване по ДП № 399/2020 г. на ОДМВР - Русе, прокурорска преписка
№ П 83/2020 г. по описа на Окръжна прокуратура - Русе по чл. 203, ал. 1 и 4 във
вр.с чл. 234, ал. 4 от НПК.
В заповедта са анализирани множеството награди на служителя като смекчаващи
отговорността обстоятелства, но е отчетена и тежест на нарушението за това ,че делото било оставено без срок на
разследване, но е определен по размер минималния срок на посоченото като
основание дисциплинарно наказание
В хода на съдебното производство е разпитан като свидетел началник отдел „ Разследване“ към ОДМВР-Русе -И.Г.,
който сочи ,че след приемане на измененията в НПК от 2006г. задължението за
искания за продължаване на срока на разследване е върху наблюдаващия прокурор,
като разследващите полицаи докладват както писмено така и устно разпределените
им досъдебни производства при създадените доверителни отношения с наблюдаващите
прокурори, като излага данни за създадената организация на работа и
взаимодействие между разследващи органи и РОП. Сочи на много добра атестация по
отношение подчинения му и ,че лично не е бил сезиран за пропуски в дейността на
оспорващия.
При така установената фактическа обстановка, съдебният състав прави
следните правни изводи:
Съгласно чл. 204 от ЗМВР дисциплинарните наказания
се налагат със заповеди, издадени по т.3 от същата норма от „ръководителите
на структурите по чл. 37 – за всички наказания по чл. 197 за служителите на
младши изпълнителски длъжности, за стажантите за постъпване на младши
изпълнителски длъжности, а за служителите от висши ръководни, ръководни и
изпълнителски длъжности – наказанията по чл. 197, ал. 1, т. 1 – 3“.
Наказанията по чл. 197, ал. 1, т. 1-3 ЗМВР заповедта се издава от служители
на висши ръководни и ръководни длъжности. Същите са посочени в чл. 143, ал. 1,
т. 1 и т. 3 ЗМВР. В настоящия случай, именно длъжността, която заема
дисциплинарно-наказващият орган – директор на ОД на МВР Русе -
ръководител на структура по чл. 37 от ЗМВР е безспорно, че
административният акт е издаден от компетентен орган.
В съответствие с чл. 206, ал. 1, пр. 2 ЗМВР
преди налагане на дисциплинарното наказание, ДНО е приел писмените обяснения на
служителя и ги е обсъдил. Предоставена е била възможност да се запознае с
материалите по преписката, в това число справката от извършената проверка, като
изрично е указано и правото му да заяви становище по същата, преди да му бъде
наложено дисциплинарно наказание. Всяко едно от становищата е прието и
обсъдено. Така специфичната процедура гарантираща участие на засегнатото лице в
дисциплинарното производство е спазена.
Възражението за допуснато
нарушение при образуването на дисциплинарното производство със заповед
peг. № ЗЗбз- 2034/20.07.2022 г. на дирeктора
на ОДМВР-Русе поради липса на сигнал от наблюдаващия прокурор е
неоснователно.
Действително съгласно чл. 200, ал.
1, т. 10 от ЗМВР, дисциплинарно наказание "порицание" се
налага за системно нарушаване на сроковете, предвидени в НПК,
по сигнал на наблюдаващия прокурор. Т. е. в случая законодателят изрично е
регламентирал, че предвиденото във визираната норма наказание се налага, във
връзка с разследване на извършени престъпления, но само при системно – повече
от три пъти и през непродължителни периоди от
време/ една година/, неспазване на сроковете предвидени
в НПК и то при сигнал на наблюдаващият прокурор, който явно
следва да е и сигнализатор, като „ господар на досъдебното производство“.
Не е спорно, че документ озаглавен „ сигнал на наблюдаващият прокурор“ до
орган по чл.37 ЗМВР, не е наличен. Налице е изпратената от същият справка до
адм.ръководител на РОП, препратена до директора на ОДМВР-Русе с данни за
постановления за удължаване на срока за разследване и налична констатация ,че :
„За
времето от последното удължаване на срока на разследването/ т.е 10.05.2022г.-13.07.2022г./ делото не е докладвано от водещия
разследването. Не ми е известно извършените действия за времето от 08.05.2022
год. до 08.07.2022 год., както и предстоящите такива", както и ,че „на 16.07.2021г.е изготвено писмо до директор на ОДМВР-Русе и
Началник Отдел „ разследване“ за липса на активност от водещият разследването и
неизготвяне на предложения за удължаване срока на разследване.“ Възраженията на
оспорващият, развити и пред ДРО и ДНО са
приети за основателни относно липсата на сигнал, но ДНО е приел писмото на
Адм.ръководител на РОП с приложената към него справка именно за сигнал за
образуване на дисц.производство. Прокурорът, пък било то и административен
ръководител на ОП-Русе, не притежава никаква дисциплинарна
власт по отношение на служителите в ОДМВР- Русе, в т.ч. и
разследващите полицаи, което и налага да се сезира компетентният
за това орган в ОДМВР-Русе и което изисква и чл.200 ал.1 т.10 ЗМВР. Писмото на Окръжния прокурор № 1183/2022г от 14.07.2022г. съдържа
изявление, че е налице системно неизпълнение на задължения, свързани с липса на
доклад за
времето от 08.05.2022 год. до 08.07.2022 год и липса на предложение за удължаване на сроковете и се
иска вземане на административни мерки, и препраща именно към справката на
наблюдаващия прокурор. Това писмо, ведно със справката от наблюдаващия прокурор,
съвкупно имат функцията на сигнал, с оглед искането и справката, са достигнали до ОДМВР-Русе, който в случая е и дисциплинарнонаказващият
орган, което е годно обстоятелство, налагащо образуването на дисциплинарно
производство.
Спазена е установената формална писмена форма - заповедта е писмена, с
посочване на фактическите и правни основания за издаването й.
Според чл.210, ал.1 от ЗМВР дисциплинарното наказание се налага с писмена
заповед, в която задължително се посочват: извършителят; мястото, времето и
обстоятелствата, при които е извършено нарушението; разпоредбите, които са
нарушени, доказателствата, въз основа на които то е установено; правното
основание и наказанието, което се налага; срокът на наказанието; пред кой орган
и в какъв срок може да се обжалва заповедта. Заповедта формално съдържа
изискуемите реквизити. В заповедта са посочени извършителят; мястото, времето и
обстоятелствата, при които е извършено нарушението; разпоредбите, които са
нарушени, доказателствата, въз основа на които то е установено; правното
основание и наказанието, което се налага; срокът на наказанието; пред кой орган
и в какъв срок може да се обжалва заповедта.
Смисълът на императивното
изискване на разпоредбата на чл. 210, ал. 1 от ЗМВР
е в заповедта да бъдат посочени съставомерните елементи на деянието,
обстоятелствата, при които е извършено и кои именно разпоредби са нарушени. И
то по начин, даващ възможност да се направи индивидуализация на дисциплинарното
нарушение, като чрез конкретизацията на нарушението/ дата, изискуемо поведение/
и посочването на нарушените разпоредби.
Съдът счита, че чл.210, ал.1 от ЗМВР е нарушен поради допуснато съществено
нарушение на административно-производствените правила, довело до нарушение на материалния закон.
От обстоятелствената част на заповедта, макар и трудно може да се изведе,
че става въпрос за 6 бр. нарушения във визирания период
08.01.2021г.-08.07.2022г. за несвоевременно изготвяне на мотивирано искане или
предложение за удължаване срока на разследването преди изтичането на 2 месечния
срок за всеки един период от образуването на досъдебното производство съгласно
чл.234 ал.1 НПК и неизготвяне на становища или предложения за забавяне на разследването, като е посочена
форма на изп.деяние- бездействие, но пък това е свързано както с нарушаване на
изискването за своевременно докладване по чл.203 ал. 4 НПК така и в неспазване
на чл.234 НПК .
Наличното дори на пръв прочит смесване на задължения за своевременен
доклад, задължение и по типова характеристика и по НПК и такова за изготвяне на предложение за
продължаване на срока, което определено не е задължение на разследващия полицай
по чл.234/ всички алинеи/ НПК, е довело до качествено объркване както на ДРО
,така и на ДНО както в усърдието им да разграничат хипотезите на чл.194 ал.2 т.2 ЗМВР от тези на изключително специфичната
и специална такава по чл.200 ал.1 т.10 ЗМВР , граничещо с явно непознаване на
специфичната материя по НПК, за да достигнат по преценка на съда до изводи, че
производството е останало без срок, макар, че същият е бил продължен / а дали
по едно наказателно производство има събрани доказателства извън срока
компетентен да се произнесе е само наказателния съд, но не и ДНО-това е извън
неговата компетентност/, така и в явната им трудност да определят в какво се изразява
дисциплинарното нарушение. Вписвайки множество според ДНО нарушения на типовата
длъжностна характеристика, които по принцип могат да обосноват нарушение на
чл.194 ал.2 т.2 ЗМВР, но наказуемо по друг ред и с друго наказание и без да са
налице фактически твърдения за това, а само такива за неизготвяне преди
изтичането на 2 месечния срок на предложения за продължаване на срока на
разследването, пак се е стигнало до смесване на състави на дисциплинарни
нарушения, и то защото опредено описателната част на оспорената заповед не сочи
на липса на своевременни доклади по чл.203 ал.4 НПК, а само на неизготвяне на
предложения за удължаване на срокове по чл.234 НПК.
Така макар и многословна, от оспорената заповед, изцяло възприемаща
становището и обобщената справка на ДРО чрез „copy/paste“, инкорпурираща в себе си и цитирана съдебна практика/ явно неправилно
приложена/, обосноваваща приложимите правните основания, само благодарението на
подчертаването със задебелен шрифт “bold”, но без
достатъчна яснота и конкретика, може /само с голямо усърдие/ да се изведе
фактическото обвинение, относимо към посоченото правно основание, благодарение
на препращането към установеното от справката. Констатациите обаче както се
посочи са вътрешно противоречиви.Защото от една страна фактическото обвинение
се основава както на неизпълнение на служебни задължения по чл.194 ал.2 т.2 ЗМВР /съставът на всяко се
осъществява от отделно деяние, само по себе си представляващо отделно нарушение
на служебната дисциплина и за което се следва отделно наказание/ , така и на
чл.200 ал.1 т.10 ЗМВР на „ системно
нарушаване на сроковете, предвидени в НПК по сигнал на наблюдаващия прокурор“, което
е посоченото основание за налагане на дисциплинарното наказание, което обаче е
самостоятелно дисциплинарно нарушение. Няма спор, че системното нарушаване на
сроковете за разследване по НПК може и ще се осъществи чрез неизпълнение на
служебни задължения или нарушаване на служебна дисциплина, но законодателят е
извел като самостоятелно дисциплинарно нарушение по чл.200 ал.1 т.10 ЗМВР,
именно това бездействие и то само по отношение на субекта- разследващ полицай /
за други държавни служители по ЗМВР НПК
не е приложим/,с което не просто, а системно –т.е. повече от три пъти в
непродължителния срок от една година, се нарушават срокове по НПК и естествено,
за което спазване именно разследващият следва да следи.
Както се подчерта, все пак чрез препращането към обобщената справка, може
да се изведе, че фактическото обвинение касае 6 бр. случаи в посочения период от
08.01.2021 г. до 08.07.2022 г. за
несвоевременно от страна на разследващия внасяне на мотивирано искане или предложение
за удължаване срока за разследване по ДП № 399/2020 г. на ОДМВР – Русе по чл.203 ал.1 и 4 вр.чл.234 ал.4 НПК. Така констатираното закъснение в 6
бр.случаи едновременно е квалифицирано като неизпълнение на задължението да се
докладва разследването / чл.203 ал.4 НПК / и като задължение да се изготвя
мотивирано искане за удължаване на срока преди изтичането му/ чл.234 ал.4 НПК/
и което е преценено ,че е неизпълнение на задължения от типовата характеристика
,т.е неизпълнение на служебни задължения- разследващия да провежда
разследването по реда на НПК в предвидените процесуални срокове. Според ДНО
състава на дисциплинарното нарушение е осъществен чрез неизпълнение на
задължение по чл.203 ал.1 и ал.4 НПК и това по чл.234 ал.4 НПК, но за
неизпълнение за своевременно извършване на доклад липсват фактически твърдения,
поради смесването на правните норми.
Дори да се игнорира неяснотата и противоречието в мотивите на заповедта,
което е задълбочено в частта, където част от възраженията се приемат за
основателни , т.е въобще да не се обсъждат основателни възражения за липса на
твърдения за липса на доклад, а се акцентира единствено по отношение на
сроковете в чл.234 НПК , нарушенията визират период от 08.01.2021г. до 08.07.
22г., а наказанието е наложено на 12.12.2022г.
Специфичното
на случая е, че с обжалвания акт
се налага едно наказание, но за извършени от служителя няколко нарушения на служебните задължения, квалифицирани като „системно нарушаване на
сроковете в НПК“, които са в хипотезата на "системност" по см.
на § 1, т. 22 от ДР на ЗМВР.
Легалната дефиниция на понятието "системни нарушения", определя, че
това са три или повече нарушения, извършени в продължение на една година.
Системното нарушаване на сроковете предвидени в НПК определено не е
визирано от законодателя като продължавано или продължено тяхно нарушаване/ т.е
едно деяние осъществяващо признаци на едно нарушение в непродължителен срок от
време/, а и както е възприел самия ДНО с оглед на приложението на ЗМВР и
легалната дефиниция на „системност“, се визира извършването на отделни деяния, всяко от които самостоятелно
осъществява състав на дисциплинарно нарушение, а това означава да е различно по
време, място или начин на извършване. Така претендираните шест
/в случая/ нарушения обобщено е посочено, че са
извършени в така посочения в §, т. 22 от ДР на закона едногодишен срок, а
именно периода 08.01.2021г.-08.07.2022г. Системното неспазване на сроковете по НПК като самостоятелно дисциплинарно
нарушение по изискуеми обективни признаци свързано с неизпълнение общо на
служебни задължения изисква в продължителен период от време – една година
повече от три пъти констатирано нарушение на „сроковете по НПК“и по правна
природа не се отличава от системните нарушения на служебната дисциплина,
най-малкото поради легалната дефиниция за системност
Съдът
намира, че доколкото ДНО претендира извършването на 6
самостоятелни дисциплинарни нарушения като неизпълнение на
служебни задължения по типовата характеристика, то той следва да
съблюдава спазването на сроковете по чл. 195, ал. 1 от закона за всяко от тях
по отделно, дори и едногодишният период на тяхното извършване да е налице. В
този изричен смисъл е и чл. 12, ал. 2 от Инструкция №
8121з-877/2021г.
Съдът
следва да прецени дали към 12.12.2022
г. ДНО е спазил срокът по чл. 195, ал. 1 от ЗМВР
за тяхното дисциплинарно наказване, съответно дали
действително е налице системност в поведението на служителя, което да попада в
обхвата на § 1, т. 22 от ДР на ЗМВР
и обосновава налагането на конкретното процесно наказание по чл. 200, ал. 1, т. 10 от ЗМВР.
Съгласно чл.195, ал.1 от ЗМВР
дисциплинарното наказание се налага не по-късно от 2 месеца от откриване на
нарушението и не по-късно от 1 година от извършването му. В чл. 196, ал. 1 ЗМВР е предвидено, че дисциплинарното нарушение се смята
за открито, когато органът, компетентен да наложи дисциплинарното наказание, е
установил извършеното нарушение и самоличността на извършителя. Дисциплинарното
нарушение е установено, когато материалите от дисциплинарното производство
постъпят при компетентния дисциплинарно наказващ орган – чл. 196, ал. 2 ЗМВР.
Материалите от дисциплинарното производство постъпват при административния
орган в момента на завеждането им в съответното деловодство. Материалите по
проверката са постъпили при ДНО на 14.10.2022г , а Заповедта за наказанието е
издадена на 12.12.2022г. т.е е спазен двумесечния срок, но едногодишния срок
сочи ,че отговорност може да се ангажира само за неспазване на
срокове по НПК в такъв срок назад от
датата на издаване на заповедта за наказание, т.е за нарушения и то в условията
на системност за периода 12.12.2021г. до 12.12.2022г., т.е за визирани
нарушения преди 12.12.2021г. дисциплинарна отговорност не може да се търси и
нарушенията с дати на извършване :11.01.2021г, 17.05.2021г,19.07.2021г., ако
въобще са извършени , са извършени преди изтичането на
едногодишния период.
Отново, за да даде пълен отговор на всички възражения, макар и да отчита
констатираното противоречие и неяснота в мотивите на оспорената заповед, съдът намира
същата за материално незаконосъобразна и поради следното:
Така следва да се прецени материалната законосъобразност относно твърдяни
системни нарушения на сроковете на НПК по отношение на визираното в оспорената
заповед , за дати : 10.03.2022г.,
19.05.2022г и 19.07.2022г.
Твърди се, че с писмо от 01.03.2022г наблюдаващият прокурор уведомява
разследващият Ф., че срокът на разследването предстои да изтече на
08.03.2022г., като с предложение от 10.03.2022г. Ф. предлага продължаване на
срока, считано от 08.03.2022г. , като срокът е удължен с постановление на
Окръжен прокурор на РОП от 08.03.2022г., и определено разследването не е
останало без срок като последица. Формално е налице 2 дни закъснение от
твърдяното задължение за изготвяне на предложение за удължаване на срока. Друг
е въпроса дължи ли се такова предложение.
Твърди се, че с напомнително писмо от 10.05.2022г. наблюдаващият прокурор
уведомява разследващият Ф., че срокът на разследването предстои да изтече на
08.05.2022г., като с предложение от 19.05.2022 г. от инспектор Ф. за
удължаване на срока, считано - 08.05.2022 г., поради анализ на изготвената
Съдебно-счетоводна експертиза и предстоящ доклад., след като срокът по
разследването е удължен, макар че вече е бил изтекъл на 09.05.2022 г.;като в
незначителна част от времето Ф. е бил в отпуск.
Твърди се
,че с по предложение от 19.07.2022 г. от инспектор Ф. за удължаване на срока,
считано от 08.07.2022 г., след като срокът по разследването вече е бил изтекъл
на 08.07.2022 г., срокът е удължен от Окръжния прокурор с постановление от
21.07.2022г, считано от 08.07.2022г.
Тук е
мястото да се подчертае материалната незаконосъобразност на оспорената заповед
изцяло с оглед твърдението за осъществен състав на дисц.нарушение по чл.200
ал.1 т.10 ЗМВР.
Новелата
на чл.234 НПК въобще не визира задължение на разследващите полицай да отправят
искане, в която и да е от хипотезите за удължаване срока на разследване. Това е
единствено в правомощията на наблюдаващия прокурор, който може и само той! да
отправи искане до съответния адм.ръководител. Не е налице свързваща това негово
правомощие норма в НПК разследващият да отправя предложения за удължаване на
сроковете за разследване. Не съществува в ЗМВР, дори и в типовата
характеристика на държ.служител. Създалите се отношения между прокурори в РРП/
РОП и разследващите полицаи от ОДМВР-Русе и липсата на разписани правила,
поради явната неприложимост на Инструкция № 1 от 22.03.2004 год. за работата и
взаимодействието на органите на предварителното разследване - преди визирания
период и изгубила действие след измененията в НПК, не е основание да се изисква
от разследващ полицай изготвянето на предложение за удължаване на срока на
разследване преди неговото принципно 2 месечно разследване.
Инструкция № 1 от 22.03.2004
год. за работата и взаимодействието на органите на предварителното разследване
не е действащ понастоящем нормативен акт, поради издаването и по приложението
на НПК, функциониращ през периода 22.07.1994 год. до 29.04.2006 год.и
последващото му изменение с изначално нова философия и засилване ролята на
прокурора като господар на досъдебното производство, тези правомощия за
продължаване срока на разследване са
предоставени на наблюдаващия прокурор. Разпоредбата на § 26 от ЗМВР е
неприложима, тъй като това противоречи на НПК, в сила от 29.04.2006 год.,
действащ и понастоящем.
На настоящият състав на
АС-Русе е ноторно известно поради дългогодишната му работа като наказателен
съдия, а и като административен съдия разпореждащ разкриване на данъчна тайна
по чл.75 ДОПК и съобразяващ приложените материали от досъдебни производства ,
че наблюдаващите прокурори / а и това е повече от видно и от свидетелските
показания/, изискват писмено искане за продължаване на срока за разследване от
страна на разследващите полицаи като форма на доклад, за да мотивират такова
свое искане до съответния ръководител на основание чл.234 ал.4 НПК. Обаче
наложилата се в съдебния район практика на взаимодействие между наблюдаващи
прокурори и разследващи полицаи, не намира опора в действащата и понастоящем законодателната
уредба. Разследващият полицай има само и единствено задължение да извършва
своевременно по смисъла на чл.203 ал.4 НПК доклад за извършените действия в
хода на разследването. От материалите от наблюдаващият прокурор е видно, че
такъв доклад не е извършван само веднъж, което изключва системността на
нарушението.
Все пак за по-голяма
обобщеност на изложението, макар че при отчетената неяснота на формулираното
дисциплинарно обвинение с оглед направената привръзка с чл.203 НПК съдът намира
за нужно единствено да отбележи: своевременното докладване на едно разследване
както изисква НПК не само ,че не е свързано с искане / предложение за
продължаване на срока му , но явно от гласните доказателства е видно, че е
наложен тип на кореспонденция и общуване, макар че НПК не го изисква.
Обстоятелството, че наблюдаващият прокурор / системата го известява за
настъпващ изтичащ срок за разследване и решаване на производство/ не е изготвил
свое искане за продължаване на срока на разследване не е основание да се търси
отговорност от разследващият , комуто това задължение не е носимо съобразно
сега действащия НПК. ДНО не твърди ,че Ф. е нарушил задължението си
своевременно и то повече от три пъти за докладва воденото от него разследване-
във фактическите и правни основания това не е изведено , а и сигнала не е за
това. Нещо повече чл.203 ал.4 НПК изисква „ своевременно“, а не в някакъв указан срок наличието на доклад,
което дори и да предполага смислено ,че трябва да е извършено в срока за
разследване / 2 месечен/, не води до извода направен от ДНО ,че е съставомерно
по посоченото основание, още повече че такова не се и твърди.
Абсолютно прав е оспорващия,
чрез процесулния си представител ,че позоваването на чл.7, ал.З от ЗНА е незаконосъобразно, поради противоречие с
чл.13 и чл.15, ал.З от ЗНА. Съгласно измененията в НПК искането за продължаване
на срок по смисъла на чл.234, ал.4 от НПК е единствено и само на наблюдаващия
прокурор и разследващият орган няма правомощия за такива искания, включително и
съгласно заявената от ДНО Инструкция № 1 от 22.03.2004 г. за работата и
взаимодействието на органите на предварителното разследване, а самият оспорващ
никога не е запознаван с тази недействаща инструкция
Така вменените дисциплинарни
нарушения въобще не са съставомерни, защото както се подчерта нито от
длъжностната характеристика, нито от разпоредбите на НПК се изисква от
разследващият полицай да изготвя предложения за удължаване на срока на
разследване, и като не ги изготвил в срок до 2 месец преди изтичане на срока на
разследването ,то да е останало без срок. Последното е повече от опровергано от
постановленията на ръководителя на РОП.
Нещо повече да се отчита 2 дни
закъснение в първия случай и то след устен преди това доклад при наличен отпуск
и при липса на настъпили вредни последици естествено ще доведе и до отпадане на
т.н. системност, която както бе посочено по-горе изисква повече от три
нарушения извършени по различно време и място.
Тук е мястото настоящият
състав на съда да изложи съображенията си по принцип за основанията на чл.200
ал.1 т.10 ЗМВР - Системността
предполага извършването на отделни деяния, всяко от които самостоятелно
осъществява състав на дисциплинарно нарушение, а това означава да е различно по
време, място или начин на извършване. В случая не са доказани 3 и повече отделни нарушения, извършени от жалбоподателя и защото от едно фактически противоречиво твърдение се
правят изводи за поне две и повече нарушения, част от които са покрити от
давността по чл.195 ал.1 пр.2 ЗМВР. Обратното становище на ответника е повече
от неприемливо, защото той счита нарушението за „ осъществено в непродължителен
период от време“, т.е за продължавано/ продължено. Което отново ще влезе в
дисонанс с приетото от него правно основание .
Ето защо настоящият съдебен
състав намира, че оспорената заповед като издадена в нарушение на материалния
закон ,следва да бъде отменена
С оглед резултата от оспорването
и чл. 143, ал. 1 от АПК,
претенцията за присъждане на направените от жалбоподателя разноски за
адвокатско възнаграждение на основание
чл.38 ал.2 ЗА е основателна. Съгласно чл.8 ал.2 т.4 от Наредбата за
адвокатските възнаграждения по дела по ЗМВР предвидения минимален размер на
възнаграждението е 750лв. и внесената д.т. От 10лв
Разноските следва да се възложат
в тежест на администрацията, в чиято структура е административният орган, издал
оспорения акт. В случая това е ОДМВР-Русе на основание чл.37 ал.2 ЗМВР .
Решението не подлежи на
обжалване, на основание чл. 211 изречение последно от АПК, във вр. с чл. 197, ал. 1, т. 4 от ЗМВР.
Воден от горните мотиви, на основание
чл. 172, ал. 2, предложение
2-ро от АПК, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ по оспорване на М.К.Ф.
Заповед № 336з-3719/12.12.2022г. на Директора на ОД на МВР – Русе, с която в
качеството му на държавен служител - старши инспектор, старши разследващ
полицай към отдел „Разследване“ при
ОД на МВР-Русе е наложено
дисциплинарно наказание „Порицание“ за
срок от 6 месеца, считано от датата на връчване на заповедта (12.12.2022 г.),
на основание чл.204, т.3, чл. 197,
ал.1, т.3, чл. 194, ал.2, т.2 и чл. 200, ал.1, т.10 от ЗМВР.
ОСЪЖДА ОД на МВР Русе да заплати на М.К.Ф. ЕГН **-*** сумата в размер на 760, 00/лева,
представляваща сторените от него съдебно-деловодни разноски за производството
пред настоящата инстанция.
Решението е окончателно.
Съдия: