Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 1576 23.04.2019
година град Пловдив
ПЛОВДИВСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД, гражданско отделение, XVII - ти граждански състав, в публично заседание на 13.03.2019 година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕСЕЛИН АТАНАСОВ
при участието на секретаря Елена
Лянгова,
като разгледа докладваното от
съдията гражданско дело № 12870
по описа на съда за 2018 г. и, за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са
обективно съединени искове с правна квалификация по чл. 422 от ГПК, във връзка
с чл. 79 и чл. 86 ЗЗД.
Ищец „БНП
Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД с ЕИК .. със седалище и адрес на управление: гр.
С., ж.к. М. – ., Бизнес парк С., сгр.1.. чрез ю.. Н.М.иска да се признае за
установено по отношение на ответник Д.Б.Д. с ЕГН ********** с адрес: *** че
дължи в полза на ищеца следните суми: 6735,94 лева – дължим остатък по договор
за потребителски заем № ...,
сумата от 1386.21 лева – възнаградителна лихва по договора за кредит за периода
от 05.09.2016г. до 05.03.2019г., 1095. 21 лева, която представлява мораторна
лихва за периода от 05.10.2016г. до 11.05.2018г., ведно със законната лихва за
забава върху главницата считано от датата на подаването на заявлението по чл.
410 ГПК – 01.06.2018г. до окончателното изплащане на вземането, както и разноските
по ч.гр.д. № 9056/2018г. на РС – П. в размер на сумата от 184.35 лева за
държавни такси и 50 лева за юрисконсултско възнаграждение за които суми е била
издадена заповед № ... и определение по чл. 248 ГПК № ... по ч.гр.д. №
9056/2018г. по описа на РС – П.. Ангажират се доказателства. Претендират се
разноски. Ищецът твърди, че длъжника е
преустановила плащането на вноските по кредита на ... като към тази дата са
погасени 29 месечни вноски. Била
изпратена покана за доброволно изпълнение, кредитът бил обявен за предсрочно
изискуем
Ответник
Д.Б.Д. чрез а. Е.И. оспорва предявения иск по основание и размер. Излага
подробни съображения за наличието на неравноправни клаузи по смисъла на чл. 143
вр. с чл. 147, ал.1 ЗЗП, както и за нарушение на чл. 11, т.9, 10, 11, 12, 15,
16, 20 вр. с чл. 22 ЗПК. Прави възражение по чл. 26, ал.1, предл. 3 ЗЗД, при
което потребителят дължи връщане само на чистата стойност на паричния заем, но
не дължи лихва и други разходи по заема. Възразява срещу уведомяването на
длъжника за предсрочната изискуемост. Ангажира доказателства. Претендира
разноски.
Съдът след
като се запозна със становищата на страните и като взе предвид събраните по
делото доказателства поотделно и в съвкупност и на основание чл. 12 ГПК намира
за установено следното от фактическа и правна страна.
Видно от
представения договор за банков кредит № ... ищецът е предоставил заем на ответника в размер на
10 000лева, към който е приложен погасителен план, заемът е бил обслужван
до ..., и по него са изплатени 29 месечни погасителни вноски – справка за
получените плащания от страна на ответника по процесния кредит и справка за
разпределението на получените суми от плащанията извършени от страна на
ответника. Според заключението на приетата по делото съдебно-счетоводна експертиза,
което съдът възприема за компететно и безпристрастно се установява, че ГПР е в
размер на 18.99%, а начисления лихвен процент е 15.90% на годишна база. ГПР е в
съответствие с установената в Приложение № 1 към чл. 19, ал.2 от ЗПК и е
представен в Приложение №1 към заключението на вещото лице. В приложение № 2
към заключението вещото лице е представило и подробна справка за ГПР като
посочва, че сумата от 8 208,50 лева е заплатена от които 3 864.06
лева са за погашение на главницата, сумата от 3 172.79 лева са за
погашение на възнаградителната лихва, а сумата от 1 160 лева са погашение
на застраховката по кредита. Вещото лице е посочило, че непогасените суми са
както следва: 6 135,94 лева за главница, 1 386.21 лева за
възнаградителна лихва и 600 лева за непогасена главница застраховка за кредита
– таблици № 3 и № 4 към констативно-съобразителната част от
съдебно-счетоводната експертиза.
Не се
констатира нарушаване изискванията на чл. 143, т.18 вр. с чл. 147, ал.1 ЗЗП
клаузите по процесния договор за кредит са формулирани ясно и недвусмислено,
така че на потребителя да стане ясно икономическите последици от поетото
задължение за заплащане на договорната лихва. От договора се установява начина
на формиране на лихвения процент – 15.90% на годишна база. Погасителният план
към договора за кредит съдържа падежна дата, вноска и оставаща главница, което
отговаря на изискванията на чл.11, т.11 ЗПК, тъй като това реално са условията
за издължаване на заема. В чл.11, т.12 ЗПК обаче има изрично разписано
задължение договорът за заем и погасителния план да съдържа какво точно включва
месечната вноска като части от главницата и лихвата. В случая изискването на
закона за погасителния план е да съдържа размера, броя, периодичността и датите на плащане на
погасителните вноски, като законът изрично въвежда задължение за отразяване
каква част от вноската съставлява главница и каква част лихва,
От
представеният по делото погасителен план на л. 16 към договора за кредит не се
съдържа разбивка на всяка погасителна вноска, показваща каква част от вноската
се отнася за погасяването на главницата и каква част от вноската се отнася към
погасяването на лихвата, изчислена на базата на лихвения процент. Такава разбивка на всяка погасителна вноска
се съдържа в представеното от ищеца извлечение по кредита на 7 страници, което
извлечение обаче е изготвено за нуждите на настоящия процес във връзка с
доказване ищцовата претенция и не представлява погасителен план към сключения
договор. Това извлечение съдържа цялата необходима информация съгласно
изискванията на чл.11, т.12, но тази информация не е намерила място в
погасителния план, който е подписан от кредитополучателя на л. 16 от делото.
Следователно, Договорът за потребителски кредит е недействителен, поради което
съгласно чл.
23 ЗПК кредитополучателя връща само чистата стойност на кредита, но не
дължими лихва или други разходи.
Съдът намира,
че останалите наведени от ответника възражения, не е необходимо да бъдат
разглеждани, доколкото дори и те да са основателни, не биха променили извода на
съда за дължимост единствено на главницата по кредита. Това е така, доколкото
те касаят отделна клауза на договора, а именно – тази за възнаградителната
лихва, която дори и да се приеме за нищожна поради противоречието й с добрите
нрави или пък като неравноправна, не би водела до нищожност на целия договор.
Аргумент за това е разпоредбата на чл. 26, ал. 4 ЗЗД, която на пълно основание е приложима за случая и съгласно която
нищожността на отделни клаузи не влече нищожност на договора, когато те са
заместени по право от повелителните правила на закона или когато може да се
предположи, че сделката би била сключена и без недействителните й части.
Предвид всичко
гореизложено, доколкото се прие, че процесният договор е недействителен на
специалното основание по чл. 22 ЗПК във вр. чл. 11, ал. 1, т.12, предл.
трето ЗПК, кредитополучателят дължи само
главницата по кредита, не и лихвите.
Видно от
счетодовната експертиза е както беше посочено по-горе, че сумата от
3 172.79 лева е изплатена за погашение на възнаградителната лихва, а
сумата от 1 160 за погашение на застраховката. Ето защо тези суми следва
да бъда отнесени към погасяване на главницата наред със сумата от 3 864.06
лева, която е била изплатена до 05.09.2016г. или общо сумата от 8 208,50
следва да бъде отнесена като погашение на главницата от 10 000 лева. Така
исковата претенция се явява основателна за сумата от 1 791.50 лева, а над
тази сума до пълния претендиран размер от 6 735,94 лева искът следва да
бъде отхвърлен.
Крайният падеж
на кредита е 05.03.2019г., който падеж е настъпил поради което и задължението
за главницата е изискуемо при всички положения независимо дали кредитът е бил
обявен за предсрочно изискуем законосъобразно, поради което и по този въпрос е
безпредметно разглеждането на възражението на ответника.
Не е
безпредметно изследването на този въпрос с оглед претенцията на ищеца за
мораторната лихва в размер на сумата от 1095.21 лева за периода от 05.10.2016г.
до 11.05.2018г. върху главницата от 1 791.50 лв. По делото е представено
на л. 29 известие за доставяне на съобщение по процесния договор за кредит .., което е получено от
съпруга на ответника Т. Д.на 13.12.2017г. Ето защо съдът намира, че
уведомлението за предсрочната изискуемост е надлежно връчено на ответника,
поради което и правилно е индивидуализиран моментът от който следва да бъде
начислявана мораторна лихва съгласно чл. 5 от условията по договора за кредит.
По реда на чл. 162 ГПК съдът определя размера на мораторната лихва за периода
от 05.10.2016г. до 11.05.2018г. в размер на сумата от 290,62 лева върху
главницата от 1 791.50 лева.
Следователно, претенцията за мораторната лихва над сумата от 290.62 лева
до пълния претендиран размер от 1095,21 лева следва да се отхвърли като
неоснователна.
На основание
чл. 78, ал.1 ГПК в полза на ищеца следва да се присъдят разноски по
съразмерност за сумата от 129,86 лева за заповедното производство и настоящата
инстанция, а на ответника адвокатски хонорар по реда на чл. 38, ал.1, т.2 ЗА
сума в размер на 1 162,71 лева за заповедното производство и настоящата
инстанция. По делото не е направено възражение за прекомерност на претендирания
адвокатски хонорар в заповедното производство и настоящата инстанция, поради
което съдът не се произнася по този въпрос.
Така мотивиран
съдът
Р
Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че Д.Б.Д. с
ЕГН с ЕГН ********** с адрес: *** ДЪЛЖИ
В ПОЛЗА НА „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД с ЕИК .. със седалище и адрес на
управление: гр. С., ж.к. М. – ., Бизнес парк С., сгр… чрез ю.. Н.М.сумата от
1 791.50 лева – главница дължим остатък по договор за потребителски заем №
..., ведно със
законната лихва за забава върху главницата считано от датата на подаването на
заявлението по чл. 410 ГПК – 01.06.2018г. до окончателното изплащане на сумата,
както сумата от 290,62 лева – мораторна
лихва за забава за периода от периода от 05.10.2016г. до 11.05.2018г. за които
суми е заповед № ... и определение по чл. 248 ГПК № ... по ч.гр.д. №
9056/2018г. по описа на РС – П.
КАТО
ОТХВЪРЛЯ
предявения иск за главницата за сумата над
1791,50 лева до пълния претендира размер от 6 735,94 лева поради
установената му недействителност на основание чл. 22 ЗПК вр. с чл.11, т.12 ЗПК
предявения иск
за сумата от 1386.21 лева – възнаградителна лихва по договора за кредит за
периода от 05.09.2016г. до 05.03.2019г., поради установената му
недействителност на основание чл. 22 ЗПК вр. с чл.11, т.12 ЗПК;
предявения иск
за мораторна лихва за периода от 05.10.2016г. до 11.05.2018г. за сумата над
290,62 лева до пълния претендиран размер за сумата от 1095,21 лева поради
установената му недействителност на основание чл. 22 ЗПК вр. с чл.11, т.12 ЗПК
за които е
била заповед № ... и определение по чл. 248 ГПК № ... по ч.гр.д. № 9056/2018г.
по описа на РС – П.;
ОСЪЖДА Д.Б.Д. с ЕГН с ЕГН ********** с адрес: *** ДА ЗАПЛАТИ В
ПОЛЗА на „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД с ЕИК .. със седалище и адрес на
управление: гр. С., ж.к. М. – ., Бизнес парк С., сгр… чрез ю.. Н.М.сумата от
129,86 лева разноски за заповедното производство и настоящата инстанция
съобразно уважената част на исковете;
ОСЪЖДА „БНП Париба Пърсънъл Файненс“
ЕАД с ЕИК . със седалище и адрес на управление: гр. С., ж.к. М. – ., Бизнес
парк С., сгр… чрез ю.. Н.М.ДА ЗАПЛАТИ на
основание чл. 38, ал.1, т.2 ЗА в полза на а. Е.И. *** сумата от 1 162,71
лева, която представлява адвокатско възнаграждение за заповедното производство
и настоящата инстанция съобразно отхвърлената част от исковете.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд – гр.
Пловдив в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
СЪДИЯ:/п/ Веселин Атанасов
Вярно с оригинала.
Е.Л.