№ 132
гр. София, 27.01.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО VI-23, в публично заседание на
двадесет и първи януари през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Даяна К. Топалова
при участието на секретаря Димитринка Анг. И.нова
като разгледа докладваното от Даяна К. Топалова Търговско дело №
20241100901410 по описа за 2024 година
Предявени са обективно кумулативно съединени положителни установителни искове
с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК във вр. чл. 149, ал. 1, т. 3 ЗЕ вр. чл. 79, ал.1, пр. 1 ЗЗД
и чл. 422, ал. 1 ГПК във вр. чл. 86, ал.1 ЗЗД.
Ищецът извежда съдебно предявените субективни права при твърденията, че сключил
на 01.05.2020 г. с ответника писмен договор за продажба на топлинна енергия за стопански
нужди при общи условия, за топлоснабден имот, представляващ Кожна клиника и две
технически лаборатории, находящи се в гр. София, ул.******* с аб. № 2093. Твърди, че в
изпълнение на този договор е доставил на ответника до топлоснабдения имот топлинна
енергия за периода 01.08.2020 г. – м.06.2022 г., но ответникът не заплатил цената на същата,
в размер 88 129.98 лв., на уговорения в приложимите за периода общи условия падеж, а
именно до 20-то число на месеца, следващ месеца на доставка след получаване на издадена
фактура, поради което дължи и лихва за забава върху незаплатената сума в размер 21 510,89
лв. за периода 31.07.2021 г. – 11.03.2024 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение
на парично задължение по чл.410 ГПК, срещу която ответникът е подал възражение, което
обосновава интереса от предявяване на искове за установяване съществуването на
вземанията.
.В отговора на исковата молба, ответникът оспорва размера за вземанията за цена на
топлинна енергия с твърдения, че са неправилно изчислени. Вземането за законна лихва до
окончателното плащане върху претендираната лихва от 21 510.89 лв. оспорва с твърдения,
че лихва върху лихва се дължи само ако е уговорена. Релевира възражение за изтекла
погасителна давност на вземанията за главница и лихва.
1
Ищецът не подава допълнителна искова молба.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и
съобразно чл. 235 ГПК във връзка с наведените в исковата молба доводи и възраженията
на ответника, намира от фактическа и правна страна следното:
Относно иска с правно основание чл. 149, ал. 1, т. 3 ЗЕ вр. чл. 79, ал.1, пр. 1 ЗЗД:
По делото е установен като безспорен фактът на сключен на 01.05.2020 г. между
страните договор за продажба на топлинна енергия за стопански нужди за обект Кожна
клиника и две технически лаборатории, находящи се в гр. София, ул.******* с аб. № 2093,
част от съдържанието, на който са и Общите условия за продажба на топлинна енергия от
„Топлофикация София” ЕАД на потребители за стопански нужди.
Подаването на топлинна енергия към процесния имот, в периода от 01.08.2020 г. –
м.06.2022 г., за който е предявен искът, се установява от заключението на съдебно -
техническата експертиза, съгласно която имотът е самостоятелна сграда, която се
топлозахранва от абонатна станция, която обслужва само тази сграда като за процесния
период е посочено помесечно количеството доставена и отчетена топлинна енергия.
Изложеното предпоставя, че установителният иск за цена на доставена топлинна
енергия е доказан по основание и за периода 01.08.2020 г. – м.06.2022 г.
Въз основа на заключението на изслушаните по делото съдебно-техническа и съдебно
– счетоводната експертиза съдът приема, че общият размер на задължението на ответника за
плащане на доставена топлинна енергия е доказан до размера 88 129.98 лв., която сума е
формирана за периода м.06.2021 г. – м.06.2022 г., и включва изравнителни месечни вноски за
периода м.08.2021 г. – м.06.2022 г. в размер 4263.99 лв. Установено е още, че тези
задължения не са погасени.
Предвид изложеното искът за главница е доказан по основание и размер, поради
което следва да се разгледа релевираното от ответника възражение за изтекла погасителна
давност.
Задълженията за плащане на цена на доставяна топлинна енергия представляват
задължения за периодично плащане по смисъла на чл. 111, б. „в”, пр. 3 от ЗЗД и се погасяват
с изтичане на кратката тригодишна погасителна давност / в този смисъл ТР № 3/11 г. на
ОСГКТК /. Изводът следва от еднородния и периодичен характер на задълженията, които
независимо, че имат в основанието си получена топлинна енергия, съгласно чл. 155, ал. 1 от
ЗЕ се дължат на месечни вноски, включително в случаите, при които окончателният общ
размер на задължението се определя в края на отчетен период по реда на чл. 155, ал. 1, т. 1 и
2 от ЗЕ. Изводът следва и от характера на насрещното задължение на топлоснабдителното
дружество – задължението на това дружество е да осигури постоянно топлоснабдяване до
процесния имот срещу плащането на ежемесечни вноски, а не да достави определен брой
единици топлинна енергия срещу предварително определена цена с разсрочено плащане на
месечни падежи.
2
Съгласно чл.40, ал. 1 от общите условия, приложими за процесния договор и период
плащането на цената на доставяната топлинна енергия е дължимо в срок до 20-то число на
месеца, следващ месеца на доставка.
Следователно, давността за най – старото задължение, което е за м.06.2021 г, тъй като
е установено, че задължения за предходен период не са предявени в процеса, а и са
заплатени ( така заключението на ССЕ ), започва да тече от 21.08.2021 г. като тригодишният
давностен срок изтича на 21.08.2024 г. Преди да изтече, този срок е прекъснат с подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК на 21.03.2024 г., от който
момент се счита предявен искът по реда на чл.422, ал.1 ГПК, поради което вземанията за
цена на топлинна енергия не са погасени по давност и искът е основателен до пълния
предявен размер от 88 129.98 лв. за периода м.06.2021 г. – м.06.2022 г., ведно със законната
лихва от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение на парично
задължение по чл.410 ГПК на 21.03.2024 г., до окончателното плащане.
Относно иска с правно основание чл.86, ал.1 ЗЗД.
Задължението за заплащане на цената на топлинна енергия възниква като срочно и
ответникът изпада в забава по правилото на чл. 84, ал. 1 ЗЗД, вр. чл.40, ал.1 от ОУ на 21-во
число на месеца, следващ месеца на доставка, след получаване на издадена данъчна фактура
( последното безспорно по делото ). Така за изпълнение на задължението за плащане на
установената по – горе главница ответникът е изпаднал в забава с начална дата на периода
21.08.2022 г. и крайна, съгласно предявения период в исковата молба 11.03.2024 г.
Съгласно заключението на приетата по делото съдебно – счетоводна експертиза за
този период законната лихва за забава е в размер 21 199.86 лв., съобразно изчисленията в
табл. № 2 и при съобразяване на началния момент на забава - 21.08.2021 г.
Предвид изложеното акцесорният иск е основателен за сумата 21 199.86 лв. и за
периода 21.08.2021 г. – 11.03.2024 г. и следва да бъде отхвърлен до пълния предявен размер
от 21 510,89 лв. и за периода 31.07.2021 г. – 20.08.2021 г.
По разноските:
С оглед изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК на ищеца следва да бъдат
присъдени направените разноски за заповедното и исковото производство, съразмерно на
уважената част от исковете, в общ размер 5519.94 лв. за държавна такса, възнаграждения на
вещи лица и юрисконсултско възнаграждение ( определено в размер 50 лв. за заповедното
производство и 150 лв. за исковото или общо 200 лв. ). На ответника на основание чл.78,
ал.3 ГПК следва да се присъдят разноски за юрисконсултско възнаграждение, съразмерно на
отхвърлената част от исковете в размер 0.57 лв.
При тези мотиви Софийски градски съд,
3
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по реда на чл. 422 ГПК, че УМБАЛ
„Александровска“ ЕАД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление – гр. София,
ул.“******* дължи на „Топлофикация София” ЕАД, ЕИК *******, гр. София, ул.
„*******, на основание чл. 149, ал. 1, т. 3 ЗЕ вр. чл. 79, ал.1, пр. 1 ЗЗД сумата 88 129.98
лв. главница, представляваща цена на топлинна енергия, доставена за периода от м.06.2021
г. - м.06.2022 г. до топлоснабден имот, представляващ Кожна клиника и две технически
лаборатории, находящи се в гр. София, ул.******* с аб. № 2093 по договор за продажба на
топлинна енергия за стопански нужди при общи условия, сключен на 01.05.2020 г., ведно
със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение – 21.03.2024 г., до окончателното й изплащане, и на
основание чл. 86, ал.1 ЗЗД сумата 21 199.86 лв. – законна лихва за забава върху главницата
за периода 21.08.2021 г. – 11.03.2024 г. като отхвърля иска за сумата над 21 199.86 лв. до
пълния предявен размер от 21 510,89 лв. и за периода 31.07.2021 г. – 20.08.2021 г., за които
суми по ч.гр.д № 16769/2024 г. по описа на СРС, 174 с-в е издадена заповед за изпълнение на
парично задължение по чл.410 ГПК.
ОСЪЖДА УМБАЛ „Александровска“ ЕАД, ЕИК *******, със седалище и адрес на
управление – гр. София, ул.“******* да заплати на „Топлофикация София” ЕАД, ЕИК
*******, гр. София, ул. „*******, на основание чл.78, ал. 1 ГПК, сумата 5519.94 лв. –
разноски за заповедното производство по ч.гр.д № 16769/2024 г. по описа на СРС, 174 с-в и
разноски за исковото производство за държавна такса, възнаграждения на вещи лица и
юрисконсултско възнаграждение.
ОСЪЖДА „Топлофикация София” ЕАД, ЕИК *******, гр. София, ул. „*******, да
заплати на УМБАЛ „Александровска“ ЕАД, ЕИК *******, със седалище и адрес на
управление – гр. София, ул.“******* на основание чл.78, ал. 3 ГПК, сумата 0.54 лв. –
разноски за исковото производство за юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване пред Апелативен съд – гр. София в 2-седмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
4