Р Е Ш Е Н И Е
№ 687
от 19.10.2022 г., гр. Хасково
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд - Хасково, ІІІ-ти касационен
състав, в открито заседание на двадесет и първи септември, две хиляди двадесет
и втора година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЕНКА
КОСТОВА
ЧЛЕНОВЕ: АНТОАНЕТА
МИТРУШЕВА
БИЛЯНА ИКОНОМОВА
при участието на
секретар Ангелина Латунова и прокурор Антон Стоянов, като разгледа АНД /К/ № 758/2022 г. по описа на
Административен съд - Хасково, докладвано от съдия Икономова,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 63в от ЗАНН във връзка с чл. 208 и следващите от АПК.
Образувано е по касационна жалба на „ЕКОСТРОЙ“
ЕООД, ЕИК ********, срещу Решение № 76/31.05.2022 г. по АНД № 236/2022 г. по
описа на Районен съд – Свиленград. С решението е потвърден електронен фиш /ЕФ/
№ ********, , издаден от Агенция „Пътна инфраструктура“, с който на касатора е
наложено административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 2500 /две
хиляди и петстотин/ лева на основание чл. 187а, ал. 2, т. 3 във връзка с чл.
179, ал. 3б във връзка с чл. 102, ал. 2 от Закона за движението по пътищата /ЗДвП/,
както и заплащане на съответната такса по чл. 10б, ал. 5 от Закона за пътищата
/ЗП/ в размер на 167 /сто шестдесет и седем/ лева.
В жалбата са изложени съображения за
отмяна на постановеното съдебно решение. Не било доказано по безспорен начин, че
е извършено процесното нарушение, а именно, че за пътното превозно средство
/ППС/ частично не е заплатена дължимата пътна такса по чл. 10, ал. 1, т. 2 ЗП. Изрично
било посочено, че е издадена тол декларация за преминаването, но платената
категория била по-малка от измерената. Не било конкретизирано каква категория в
действителност са платили собствениците на ППС, тъй като в ЕФ била посочена
единствено реалната категория на ППС. Допуснати били съществени процесуални
нарушения, ограничаващи правото на защита на наказаното лице. Отчитането на тол
данни, т.е. неподаването на декларация от осигуреното от доставчика на услугата
бордово устройство, се дължи на техническа неизправност на поддържаната от
Агенция „Пътна инфраструктура“ Електронна система за събиране на тол такси, в
това число и на доставчика, който носи отговорност за дейността по предоставяне
на услуга по електронно събиране на такса за изминато разстояние /тол такса/ на
територията на Република България въз основа на сключения с конкретния
потребител договор. Изложени са съображения, че деянието е маловажен случай.
Моли НП да бъде отменено.
В съдебно заседание касаторът „ЕКОСТРОЙ“
ЕООД, редовно призован, не изпраща процесуален представител. Постъпила е молба,
в която е обективирано становище, че поддържа изложеното в жалбата. Моли оспореният
съдебен акт и потвърденото с него НП да бъдат отменени.
Ответникът – Агенция „Пътна
инфраструктура“, редовно призован, чрез процесуален представител, изразява
становище за неоснователност на жалбата. Претендира юрисконсултско
възнаграждение. В отговор и писмени бележки излага подробни съображения по
съществото на спора. Акцентира върху факта, че с ЕФ се налага наказание за
частично незаплащане на дължимата пътна такса по чл. 10, ал. 1, т. 2 ЗП, а не
за неподаването на тол данни. По аргумент от чл. 189з ЗДвП деянието не
представлява маловажен случай. Направено е възражение за прекомерност на
адвокатско възнаграждение при претендирано такова.
Представителят на Окръжна прокуратура
– Хасково, редовно призована, изразява становище за неоснователност на жалбата.
Административен съд - Хасково, като
прецени събраните по делото доказателства и наведените касационни основания,
прилагайки нормата на чл. 218 от АПК, приема следното от фактическа и правна
страна:
Касационната жалба е депозирана в
законоустановения срок от активно легитимирано лице срещу акт, който подлежи на
оспорване, поради което същата е допустима.
Разгледана по същество, тя е основателна.
Решението на Районния съд е валидно и
допустимо, доколкото същото е постановено по подадена в срок жалба срещу акт,
който подлежи на съдебен контрол, като
произнасянето е извършено от компетентен съд в рамките на правомощията му.
Районният съд е установил следната
фактическа обстановка: на 22.12.2021 г. в 10:00 ч., е установено от
електронната система за събиране на такси чрез устройство № 20382 нарушение,
изразяващо се в това, че ППС – товарен автомобил влекач „МЕРЦЕДЕС ****
ЛС А.“, с рег. Х****6ВТ,
с технически допустима максимална маса 18 000, брой оси 2, екологична категория
ЕВРО 3, в състав с ремарке с общ брой оси 5, с обща техническа допустима
максимална маса на състава 44 000, се е движел в община Свиленград, по път А-4
км 89+476, с посока намаляващ километър, включен в обхвата на платената пътна
мрежа, като за посоченото ППС има тол декларация за преминаването /ППС товарен
автомобил с категория над 12 тона с 2 оси и категория N 3-ЕВРО
ІІІ/, но платената категория е по-малка от измерената /заснето ППС с технически
допустима максимална маса над 12 тона с 5 оси – доклад и снимки към него/, т.е.
частично не била заплатена дължимата пътна такса по чл. 10, ал. 1, т. 2 ЗП.
Посочено е, че сегмент ********** е с дължина 5,120 км, доколкото път А-4 е
автомагистрала, както и, че дължимата такса за изминато разстояние – тол такса
е в размер на 0,08 лв/км за декларираната категория ППС /товарен автомобил над
12 т. с 2 оси, ЕВРО ІІІ/, съответно 0,16 лв/км – за действителната категория
ППС /товарен автомобил над 12 тона, но с 5 оси/. На основание чл. 187а, ал. 2,
т. 3 във връзка с чл. 179, ал. 3б във връзка с чл. 102, ал. 2 от ЗДвП е издаден
оспореният в съдебното производство ЕФ. Тази фактическа обстановка е установена
въз основа на събрания и кредитиран от РС – Свиленград доказателствен материал.
Съдът констатира, че са налице
основания за отмяна на ЕФ.
На
първо място, съгласно чл. 102, ал. 2 ЗДвП „собственикът е длъжен да не
допуска движението на пътно превозно средство по път, включен в обхвата на
платената пътна мрежа, ако за пътното превозно средство не са изпълнени
задълженията във връзка с установяване на размера и заплащане на съответната
такса по чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата според категорията на пътното превозно
средство. Ако в свидетелството за регистрация е вписан ползвател, задължението
се изпълнява от него“. С нормата се регламентира забрана за собственика на ППС,
движещо се по път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, да не допуска
същото, ако не са изпълнени едновременно задълженията, както по установяване
размера на съответната такса по чл. 10, ал. 1 ЗП според категорията на ППС,
така и по нейното заплащане.
Съгласно
чл. 187а, ал. 2, т. 3 ЗДвП „ако собственикът на пътното превозно средство е
юридическо лице или едноличен търговец, за допускане движението на пътното
превозно средство, без да са изпълнени задълженията по установяване размера и
заплащане на съответната такса по чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата, на
собственика се налага имуществена санкция, както следва - по чл. 179, ал. 3б -
в размер 2500 лв.“. Съгласно цитираната санкционна разпоредба на собственик на
ППС, който е допуснал движението на ППС, без едновременно да са изпълнени
задълженията по установяване размера и по заплащане на съответната такса по чл.
10, ал. 1 от ЗП, т.е. нарушил е установената му забрана по чл. 102, ал. 2 ЗДвП,
се налага имуществена санкция по чл. 179, ал. 3б ЗДвП.
Съгласно
чл. 179, ал. 3б ЗДвП „собственик на пътно превозно средство от категорията по
чл. 10б, ал. 3 от Закона за пътищата, за което изцяло или частично не е
заплатена дължимата такса по чл. 10, ал. 1, т. 2 от Закона за пътищата,
включително в резултат на невярно декларирани данни, посочени в чл. 10б, ал. 1
от Закона за пътищата, се наказва с глоба в размер 2500 лв. Глобата се налага
на вписания ползвател на пътното превозното средство, ако има такъв. Ако
собственикът или вписаният ползвател е юридическо лице, се налага имуществена
санкция в размер 2500 лв.“. Съгласно цитираната разпоредба административното
наказание се налага на собственика на ППС при незаплащане на дължимата такса по
чл. 10, ал. 1, т. 2 ЗП – изцяло или частично, вкл. и когато това е последица от
невярно декларирани данни.
От систематичното тълкуване на тези
разпоредби се обуславя извод за неяснота на наказаното лице в какво
действителност се изразява неговото неправомерно поведение, предпоставка да му
бъде наложено административно наказание. Не се установява безспорно дали
касаторът е наказан заради това, че е нарушил забраната по чл. 102, ал. 2 ЗДвП,
като е допуснал движението на ППС, без едновременно да са изпълнени
задълженията по установяване размера и по заплащане на съответната такса по чл.
10, ал. 1 от ЗП, или заради това, че не е заплатил дължимата пътна такса.
Безспорно е, че в ЕФ е посочено като описание на деянието - за посоченото ППС
има тол декларация за преминаването, но платената категория е по-малка от
измерената, т.е. частично не била заплатена дължимата пътна такса по чл. 10,
ал. 1, т. 2 ЗП. Дори и да се приеме, че нарушението от обективната му страна е
установено, то същото не е подведено под приложимата по време, място и лица
правна норма. Несъответствието на фактите, които са установени, с посочените
като нарушени законни разпоредби, вкл. и с тези, с които се регламентират видът
и размерът на наложеното наказание, е основание за отмяна на ЕФ поради
допуснати процесуални нарушения от категорията на съществените, препятстващи възможността
на лицето да разбере в какво се изразява обвининението спрямо него и да
осъществи ефективно правото си на защита.
На
второ място, видно от ЕФ, процесното ППС е с технически допустима
максимална маса 18000, брой оси 2, в състав с ремарке с общо брой оси 5 с обща
технически допустима максимална маса 44000. От ЕФ не става ясно по какъв начин
е декларирано ППС – брой оси, маса, екологична категория, и в какъв размер е
заплатена тол такса. От ЕФ не става ясно и по какъв начин се констатира
несъответствието с декларираното, т.е. какви са действителните брой оси, маса и
екологична категория на ППС, за което е установено заплащане на по-малък размер
на дължимата пътна такса, доколкото от приложената по делото снимка, от която
се вижда някакво ППС с 5 оси, е неясна в частта й, съдържаща регистрационния
номер на ППС. Не се посочва в ЕФ в какъв размер следва да бъде заплатена
дължимата тол такса. Изясняването на това обстоятелство е от съществено
значение за извода извършено ли е нарушение от собственика на ППС.
На
следващо място, настоящата съдебна инстанция намира, че е нарушена
процедурата, по която е ангажирана административнонаказателната отговорност на
дружеството касатор.
Съгласно чл. 167а, ал. 2, т. 7 и т. 8 ЗДвП „при изпълнение на функциите си по този закон определените от председателя
на управителния съвет на Агенция „Пътна инфраструктура“ длъжностни лица
проверяват създадените записи по ал. 3 и на тяхна основа съставят актове за
установяване на административни нарушения при спазване на разпоредбите на чл.
189е и чл. 189ж, както съставят и връчват актове за установяване на
административни нарушения и връчват електронни фишове за нарушения по чл. 179,
ал. 3 - 3в.
Съгласно чл. 167а, ал. 4 ЗДвП „Агенция
„Пътна инфраструктура“ създава и поддържа информационна система, в която се
издават и съхраняват докладите по ал. 3 и електронните фишове за нарушения по
чл. 179, ал. 3 - 3в. Правилата за изграждане и функциониране на информационната
система се приемат с решение на управителния съвет на Агенция „Пътна
инфраструктура“. В информационната система могат да се съхраняват и съставени,
но невръчени покани за съставяне на актове за установяване на административни
нарушения, актове за установяване на административни нарушения и наказателни
постановления за нарушения по чл. 179, ал. 3 - 3в, ако същите отговарят на
изискванията за електронен документ и са подписани с квалифициран електронен
подпис“.
Съгласно чл. 187а, ал. 1, ал. 4 и ал. 5, изр.
Първо ЗДвП „при установяване на нарушения по чл. 179, ал. 3 - 3б в отсъствие на
нарушителя се счита, че пътното превозното средство е управлявано от
собственика му, а в случаите, в които в свидетелството за регистрация на
пътното превозно средство е вписан ползвател - от ползвателя, освен ако бъде
установено, че пътното превозно средство е управлявано от трето лице. Вписаният
собственик, съответно ползвател, се освобождава от административнонаказателна
отговорност по ал. 1 във връзка с административни нарушения по чл. 179, ал. 3 -
3б, ако в срок от 7 дни от връчването на акта за установяване на административно
нарушение или електронния фиш представи декларация, в която посочи данни за
лицето, което е извършило нарушението, и копие от свидетелството му за
управление на моторно превозно средство. В случаите по ал. 4 въз основа на
първоначално издадения акт за установяване на административно нарушение не се
издава наказателно постановление и административнонаказателното производство се
прекратява, а първоначално издаденият електронен фиш се анулира“.
Съгласно чл. 189е, ал. 1-5, ал. 12 и ал. 13 ЗДвП „актовете за установяване на административни нарушения по чл. 179, ал. 3 -
3в се съставят от длъжностните лица на службите за контрол по чл. 165, чл. 167,
ал. 3 - 3б и чл. 167а съобразно тяхната компетентност. При установяване на
нарушение по чл. 179, ал. 3 - 3б преди съставяне на акт за установяване на
административно нарушение, контролните органи уведомяват нарушителя за
възможността да заплати таксата по чл. 10, ал. 2 от Закона за пътищата. Когато
актът за установяване на нарушението се съставя в отсъствие на нарушителя,
възможността за заплащане на тази такса се предоставя с връчването на акта. Таксата
по чл. 10, ал. 2 от Закона за пътищата може да бъде заплатена по банков път или
чрез картово плащане, а пред органите по чл. 167, ал. 3 - 3б - и в брой, като
плащането може да бъде осъществено при извършване на проверката или в срок от
14 дни от връчване на акта за установяване на административно нарушение по чл.
179, ал. 3 - 3б. В случаите, при които таксата по чл. 10, ал. 2 от Закона за
пътищата се заплаща след връчване на акта за установяване на административно
нарушение, нарушителят следва в платежното нареждане да посочи номера на акта
за установяване на административното нарушение. При заплащане на таксата по чл.
10, ал. 2 от ЗП в срока и при условията на ал. 3 и 4 и след постъпване на
сумата по сметката на Агенция „Пътна инфраструктура“, нарушителят се
освобождава от административнонаказателна отговорност за конкретното нарушение
по чл. 179, ал. 3 - 3б, установено в акта за установяване на административно нарушение.
В тези случаи се освобождават от административнонаказателна отговорност
собственикът, вписаният ползвател и водачът за извършеното административно
нарушение по чл. 179, ал. 3 - 3б във връзка с конкретното пътно превозно
средство за съответния случай на движение по път, включен в обхвата на
платената пътна мрежа. Наказателните постановления за административни нарушения
по чл. 179, ал. 3 - 3в се издават от председателя на управителния съвет на
Агенция „Пътна инфраструктура“ или оправомощени от него длъжностни лица. За
съставените актове за установяване на административни нарушения и издадените
наказателни постановления по този член се прилагат разпоредбите на чл. 189, ал.
1 - 3 и ал. 13 – 16“.
Съгласно чл. 189ж, ал. 1, изр. Първо и ал. 7 ЗДвП „при нарушение по чл. 179, ал. 3, установено и заснето от електронната
система по чл. 167а, ал. 3, може да се издава електронен фиш в отсъствието на
контролен орган и на нарушител за налагане на глоба или имуществена санкция в
размер, определен за съответното нарушение. По отношение на електронния фиш за
нарушение по чл. 179, ал. 3 - 3б се прилагат разпоредбите на чл. 189, ал. 10“.
В ЗП липсва правна уредба за налагане на
административни наказания чрез издаването на ЕФ. Ангажирането на
административнонаказателна отговорност се реализира с издаването на наказателно
постановление въз основа на акт за установяване на административно нарушение.
От систематичното тълкуване на цитираните
разпоредби се обуславя извод, че неправилно на „ЕКОСТРОЙ“ ЕООД е ангажирана
отговорност по чл. 179, ал. 3б ЗДвП, като е издаден електронен фиш при
условията на чл. 189ж ЗДвП. Съгласно ал. 1 на чл. 189ж ЗДвП електронен фиш може
да се издаде /правна възможност за наказващия орган/, когато се установи
нарушение на чл. 179, ал. 3 ЗДвП. За нарушения като процесното – по чл. 179,
ал. 3б ЗДвП, ЕФ не се издава. Необходимо е да се посочи и, че нормите на чл.
179, ал. 3 и ал. 3б ЗДвП имат различно съдържание. С първата се предвижда
наказание за водач, който управлява ППС по път, включен в обхвата на платената
пътна мрежа, за което е дължима, но не е заплатена такса по чл. 10, ал. 1, т. 1
от ЗП, а с втората – наказание за собственик на ППС от категорията по чл. 10б,
ал. 3 от ЗП, за което изцяло или частично не е заплатена дължимата такса по чл.
10, ал. 1, т. 2 от ЗП, включително в резултат на невярно декларирани данни,
посочени в чл. 10б, ал. 1 от ЗП. Различни са субектите, на които може да бъдат
наложени и предвидените със закона различни по вид и размер наказания, различни
са и нарушенията, за осъществяването на които се налагат тези наказания –
незаплатена такса чл. 10, ал. 1, т. 1 от ЗП /чл. 179, ал. 3 ЗДвП/ и изцяло или
частично незаплатена дължима такса по чл. 10, ал. 1, т. 2 от ЗП, включително в
резултат на невярно декларирани данни, по чл. 179, ал. 3б ЗДвП. Предвид това се
формира извод, че за извършеното от „ЕКОСТРОЙ“ ЕООД по чл. 179, ал. 3б ЗДвП
незаконосъобразно е издаден ЕФ. Приложение намират разпоредбите, регламентиращи
съставянето на акт при установено административно нарушение и издаването на
наказателно постановление при наличието на предпоставките за това. Допуснатото
процесуално нарушение е съществено, тъй като се ограничават правата на лицето,
сочено за нарушител, вкл. да възрази по смисъла на чл. 42, т. 8 и чл. 44, ал. 1 ЗАНН и да представи доказателства в подкрепа на своите твърдения.
Установените непълнота и неяснота на правната
уредба относно издаването на ЕФ за нарушения по чл. 179, ал. 3б ЗДвП не могат
да бъдат санирани по аргумент от чл. 46, ал. 3 от Закона за нормативните актове
.
Доколкото направените от РС – Свиленград
изводи не съответстват на фактическата обстановка и са налице основанията на
чл. 63в от ЗАНН във връзка с чл. 348 от Наказателно-процесуалния кодекс, то
постановеното съдебно решение в частта, с която е потвърден ЕФ, следва да бъде
отменен, като на основание чл. 222, ал. 1 АПК се отменя и оспореният ЕФ.
С оглед изхода от спора и по аргумент
от чл. 63д, ал. 1 ЗАНН във връзка с чл. 143, ал. 1 и § 1, т. 6 ДР АПК в полза
на касатора следва да бъдат присъдени разноски, които се установи да са
претендирани единствено в производството пред РС – Свиленград. Представени са доказателства
за уговорено адвокатско възнаграждение в размер на 500 лева без ДДС, платено по
банков път с ДДС - в общ размер от 600 лева. Доколкото делото не се отличава с
фактическа и правна сложност, съдът намира, че обективираното от ответника
възражение за прекомерност следва да бъде уважено. Въпреки че с оспорения ЕФ е
наложено наказание „имуществена санкция“ в размер на 2 500 лева, съгласно разпоредбата
на чл. 18, ал. 1 във връзка с чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1 от 9 юли 2004
г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения се определя размер на
дължимото адвокатско възнаграждение – 317,5 лева, тъй като в съдебното
производство както пред РС – Свиленград, така и пред настоящата инстанция, не е
осъществено процесуално представителство от упълномощения адвокат в полза на
дружеството касатор.
С оглед изхода от спора в полза на
ответника не се дължат разноски, поради което и решението в частта, с която в
негова полза е присъдено юрисконсултско възнаграждение, също подлежи на отмяна.
По изложените съображения и на
основание чл. 63в от ЗАНН във връзка с чл. 221, ал. 2 и чл. 222, ал. 1 от АПК,
чл. 63д, ал. 1 ЗАНН, Административен съд – Хасково,
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ
Решение № 76/31.05.2022 г. по АНД № 236/2022 г. по описа на Районен съд –
Свиленград, И ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:
ОТМЕНЯ електронен фиш № **********
от 22.12.2021 г., издаден от Агенция „Пътна инфраструктура“, с който на „ЕКОСТРОЙ“
ЕООД, ЕИК ********, е наложено административно наказание „имуществена санкция“
в размер на 2500 /две хиляди и петстотин/ лева на основание чл. 187а, ал. 2, т.
3 във връзка с чл. 179, ал. 3б във връзка с чл. 102, ал. 2 от Закона за
движението по пътищата, както и заплащане на съответната такса по чл. 10б, ал.
5 от Закона за пътищата в размер на 167 /сто шестдесет и седем/ лева.
ОСЪЖДА Агенция „Пътна
инфраструктура“, със седалище в гр. София, да заплати на „ЕКОСТРОЙ“ ЕООД, ЕИК
********, сумата в размер на 317,5 лева /триста и седемнадесет лева и петдесет
стотинки/, представляваща направените по делото разноски.
РЕШЕНИЕТО
е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.